Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 02.10.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6
състав
в публичното заседание на петнадесети
септември
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 9106 по описа
за 2016 г. и за да се произнесе , взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от П.Н.Т., починала в хода на настоящото производство и
заместена на основание чл.227 от ГПК от правоприемниците си по закон-наследници
от трети ред Н.З.Т. и С.Т. против М.К.Й., с която е предявен иск с правно
основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение сключения между
страните договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, материализиран в нотариален акт № 200, дело № 24454/1996 г. на
Нотариус при Софийски районен съд.
Ищцата твърди, че съгласно
нотариален акт № 200, дело № 24454/1996 г. на Нотариус при Софийски районен
съд, е прехвърлила на ответницата собствения си недвижим имот, находящ се в гр.С., а именно: апартамент № 7 на втори етаж,
в ж.к. „******, построен на държавна земя, със застроена площ от 38,25 кв.м. с
принадлежащите таванско помещение и избено помещение с идеални части от общите
части на сградата и 2.875% от правото на строеж, срещу задължението на
ответницата да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката,
която си запазва правото на ползване на имота пожизнено, безвъзмездно и без
нейно съгласие същият да не може да се продава, ипотекира и отдава под наем.
Твърди се, че след прехвърлянето на собствеността върху имота приобретателката по договора не е полагала грижи за прехвърлителката и не е изпълнявала поетите с договора
задължения, не е осигурявала необходимите средства за храна, облекло, отопление
и др., които на практика са я лишили от възможността за нормален и спокоен
живот. Твърди се още, че ответницата от дълги години живее в Германия и не
изпълнява поетите с договора задължения.
Моли съда да постанови решение, с
което да развали договора.
В срока по чл.131 от ГПК на
05.11.2018 г. е депозиран отговор от
ответницата чрез процесуалния й представител адвокат М., надлежно
упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
По същество оспорва иска като
неоснователен с твърдението, че фактите изложени в исковата молба се
необективни, неверни. Твърди се, че ответницата е полагала грижи за П.Н.Т..
Твърди се, че се е грижела за всички ремонти на жилището на леля си за своя
сметка, купувала й е храна и облекло, остъклявала е балкона, предоставяла й е
парични средства ежемесечно в брой и по банков път от 01.02.2008 г. до
01.06.2011 г. в ДСК. Поддържа се, че въпреки че се е омъжила за немски гражданин
и отишла да живее в Германия, ответницата не е преставала да се грижи за леля
си. Поддържа се, че е продала колата си и половината от парите е оставила по
сметката на леля си за издръжка. Поддържа се, че когато П. е оперирана в Първа
градска болница ответницата е била заедно с нея, а след това е ходила с нея по
уреждане на група инвалидност. Уреждала безплатно ехографски
прегледи.
В съдебно заседание ищците чрез
своя процесуален представител поддържат предявените искове и по съображения
изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендират разноските по
делото, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Заявяват възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ответницата
чрез своя процесуален представител моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Подробни съображения са
изложени в депозираните по делото писмени бележки, както лично от ответницата,
така и от нейния процесуален представител адвокат М.. Претендира разноски,
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение по чл.78, ал.5
от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, гражданско отделение, І-6 състав след преценка на
доводите и възраженията на страните и като съобрази поотделно и в съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
С договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, сключен с нотариален акт
№ 200, дело № 24454/96 г., на 21.11.1996 г. ищцата П.Н.Т. е прехвърлила на
ответницата М.К.Й. следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент №
7, находящ се в гр.С., ж.к. „******, ет.2, построен
върху държавна земя, със застроена площ от 38,25 кв.м., с принадлежащо таванско
помещение № 7 от 7,92 кв.м. и избено помещение № 7 от 7,50 кв.м., ведно с 2.875
% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж. Ответницата се е задължила да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката.
Във връзка с
твърдяното изпълнение на договора от страна на ответницата, са събрани следните
доказателства:
С приетото по делото
и неоспорено от страните заключение на ССчЕ се
установява, че в периода от 01.02.2008 г. до 01.06.2011 г. ответницата е
превеждала всеки месец по разплащателната сметка на П.Н.Т. в „Банка ДСК“ С.
сума от 50 лв., като общо за целия период е превела сума в размер на 2050 лв.
Това, че ответницата
е изпращала пари за издръжка на леля си се установява и с показанията на
разпитаната свидетелка П.И.М.. Свидетелката установява, че често ходела в
Холандия-поне един път в годината, при дъщеря си. М. също често идвала в
Холандия, за да се видят. Освен това ответницата давала на свидетелката 300
евро за баща й и 300 евро в друг плик за леля й, да им ги отнесе, когато се
прибира в България. След като се прибирала в С., свидетелката се обаждала на П.
и тя идвала на гости, където й предавала парите. Свидетелката установява, че
ответницата всяка година давала по 300 евро за леля си и това ставало в периода
от 1994-1995 г. до 2015 г.
Тези обстоятелства се
потвърждават и с разпита на съпруга на ответницата В.Й., който установява, че
основно помощта за П. е била финансова, както и че П. е била като майка за
двамата, тъй като и двамата са загубили рано своите майки.
Разпитан бившия
съпруг на ответницата-свидетеля Р.Д.Й.установява, че с М. се развели през 1997
г., но останали приятели. След развода е ходил по молби и настоявания на М. да оказва
помощ на П.. Така свидетелят установява, че остъклил балкона, сменил батерии,
тапети, и вършел ежедневни неща, които жена не може да ги направи. Свидетелят
установява, че ответницата се е грижила за леля си П. след 1996 г. до около
2005 г.-2006 г., когато заминала трайно за Германия. След като М. заминала за
Германия, почти всеки месец се връщала в България. Свидетелят я е виждал при П.,
с която винаги са били в добри отношения. На два-три месеца я е виждал при П..
Събирали се в апартамента на П., която била като тяхна леля. Грижела се за сина
на М. и свидетеля, била е на абитуриентския му бал. Свидетелят също потвърждава
показанията на свидетелка М., установявайки, че М. е изпращала пари на П.. Това
знаел от самата П., защото тя казвала, че отива при П.(свидетелката П.М.) да си
ги вземе. Свидетелят установява още, че М. е ходела да почиства при П., за
готвене не знае. Случвало се е редовно, през две седмици да ходи и да почисти в
П.. Това лично е възприето от свидетеля.
По делото е разпитана
и свидетелката П.Г.Ц., която установява, че в периода от месец януари 1992 г.
до 1999 г. П.Т. почти всеки ден била в дома й, за да гледа внука на
свидетелката. Станали много близки. Свидетелката установява, че през месец
ноември 2015 г. П. се разболяла, но така и не могла да се възстанови. Подобрявала
се, след което се влошавала и така продължило до Трифон Зарезан. След това П. започнала
да се оплаква от упорито главоболие, нямала сила, лежала по цял ден. Храна
понякога й носела нейна комшийка и свидетелката, и съпруга й от време на време.
В този момент ответницата не била в състояние да се грижи за себе си-за
лекарства, за храна. Съпругът на свидетелката бил принуден да я заведе на
преглед и оттам в болницата „Св. Наум“, м. март, където била подложена на пълно
изследване, постояла няколко дни, след което я изписали. Всичко това станало
средата на м.март, нямало особен резултат от лечение и така накрая П. починала.
Свидетелката
установява, че видяла М. на абитуриентския бал на сина й и оттогава не я е
виждала.
Свидетелката
установява още, че всяка пролет в продължение на почти 15 години Н. идвал с
колата, натоварвал П. ***, където тя изкарвала лятото. През ноември месец Н. я
връщал пак с цветята и багажа в С..
Свидетелката Е.И.М.,
установява, че когато П. се разболяла много, Н. я докарал през 2016 г. пролетта
и казал, да я гледа, че той в повечето време бил в Плевен. Свидетелката я
гледала до последно. Водела П. на разходки, измивала я, давала й хапчета, които
Н. й е казал да й даде. На обяд й давал обяда. Н. карал ядене, зареждал и свидетелката
питала П. какво да й сготви. Свидетелката не е виждала М., не е идвала на село.
Свидетелката установява, че Н. й плащал, за да гледа П..
Свидетелката Ж.Н.Т.установява,
че П. *** с Н.. През този период й оставала ключ от апартамента, за да полива
цветята. Свидетелката установява, че до 2015 г. П. била добре здравословно,
много работоспособна. Но след като се разболяла и до смъртта си имала нужда от
помощ и грижи и в този период свидетелката я посещавала всекидневно, като нито
един път не видяла М.. През този период за П. се грижели още Петя и мъжа й Б.,
както и Н..
Съдът не кредитира
показанията на свидетелката Ж.Н.Т., тъй като по време на разпита й във второто
по делото открито съдебно заседание, тя установи, че е запозната с протокола от
предходното съдебно заседание, в който протокол са обективирани
показанията на разпитаните свидетели. На следващо място свидетелката показа
очевидно пристрастие и желание да подпомогне с показанията си ищцовата страна със заявеното от нея в съдебното заседание,
че е била поканена за свидетел на Н. и се съгласила, защото смята, че Н. е
човекът, който има право да претендира имота.
Предвид горното съдът
намира, че показанията на свидетелката Т.са компроментирани,
не са обективни и не отразяват обективно фактите, поради което не ги кредитира.
Така установената по-горе
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, които съдът кредитира.
Между така събраните
доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се
допълват, поради което съдът ги кредитира.
От правна страна:
Първият
предявен иск е с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Претендира
се развалянето на договор, с който се прехвърлят вещни права върху недвижим
имот.
От фактическа страна, безспорно
се установи, че между починалата П.Н.Т. и ответницата М.К.Й. е бил сключен
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане на 21.11.1996
г., материализиран в нотариален акт № 200, том LLXXІІІ, дело № 24454/96 г. на нотариус при СРС. По своята правна същност това е
възмезден, алеаторен, ненаименован
договор, доколкото насрещното задължение на ответника не се състои в заплащане
на определена сума пари срещу прехвърления имот, а в грижите, които трябва да
положи за прехвърлителя до края на живота му, в
конкретния казус. В този смисъл и неговото задължение не е точно определено,
нито по размер, нито по стойност, но то следва да съответства на конкретните
нужди на прехвърлителя.
Собствеността върху недвижимия
имот е преминала върху ответницата, която е станала собственик, т.е. праводателят е изпълнил своето задължение по договора и в
този смисъл се явява изправна страна по него.
За да се постанови
разваляне на договора за прехвърляне
право на собственост срещу бъдещи грижи и гледане на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, следва да се установи
неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане,
като е без значение дали неизпълнението
е забавено или неточно, дали е пълно или частично.
Всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение за издръжка
и гледане се приравнява по последици
на пълно неизпълнение. В тежест на приобретателите по алеаторния договор
е да докажат, че са изпълнявали
поетите задължения за издръжка и гледане.
Със сключения договор по нотариален акт
№ 200/21.11.1996 г. страните не са уговорили
ограничения в обема на задължението за издръжка и грижи,
а това според критериите на чл. 20 ЗЗД означава, че ответницата е дължала цялата необходима
издръжка и всички необходими грижи. Точното изпълнение на договора включва изцяло храна, режийни
разноски, дрехи и обслужването на всичките й нужди (без оглед на
възможността сама да се издържа
от своето имущество) и полагане на ежедневни грижи
за здравето, хигиената и домакинството на ищцата според
нейните
нужди и възможност с тези грижи да
се справя сама. Поемането на други
задължения, например установяването на общо домакинство с ответницата-приобретател, не е било уговорено
и не може да се предполага.
Задължението за общо домакинство не е уговорено изрично и не може
да бъде изведено
от обстоятелствата (например от фактическо положение),
при които договорът е бил сключен. От доказателствата се установява безспорно, че
към 21.11.1996 г. между страните не е имало общо домакинство.
С оглед доказателствата по делото съдът
приема, че от сключването на договора до м.ноември 2015 г. ответницата е
изпълнявала договора единствено чрез изплащане на месечна финансова помощ в
размер на 50 лв. месечно, т.е. изпълнявала е само задължението си за издръжка и
спорадично е изпълнявала задълженията си гледане, при посещенията в дома на прехвърлителката почиствайки ги и отремонтирайки
го (чрез трето лице). През този период от време, обаче не се установява П.Т.
да е имала необходимост от ежедневни грижи за здравето и хигиената, доколкото и
видно от показанията на свидетелите, през този период тя е била добре
здравословно и е била много активна и работоспособна и не се е нуждаела от
непосредствени грижи и гледане.
С влошаване на здравословното състояние
на П.Т. през месец ноември 2015 г. и до смъртта й на 01.09.2016 г., се
установява, че за същата са възникнали различни потребности от грижа. Към този
момент прехвърлителката по договора е била на 83
години, без собствено семейство (същата е била
неомъжена). Имала е постоянно нужда от
ежедневни и непосредствени грижи за лечение, необходимост да посещава лекари за
преглед, да закупува лекарства във връзка с лечението си, необходимост да бъде обгрижвана във връзка със собствената й хигиена и хигиената
на дома, за закупуване на храна.
Ответницата обаче и с ангажираните от
нея доказателства, не доказа в този период да е престирала
грижи в степен, която да съответства на нуждите и очакванията на нейния кредитор-прехвърлителката по договора П.Т.. Напротив в този
период и до смъртта й за П.Т. са се грижили нейни приятели, а след това и
нейните най-близки роднини в България-сина на нейния брат. Установи се, че
именно той е заплатил на жена да полага непосредствени грижи за П., от каквито
очевидно се е нуждаела до смъртта й. Установи се, че П.Т. не по свой каприз е
напуснала местоживеенето си в гр.С., а поради необходимостта да бъдат полагани
за нея грижи, каквито очевидно най-близките й роднини, живеещи в гр.Плевен са
могли да полагат в близост до своето местоживеене.
Ответницата не доказа в този период да
е полагала лично или чрез трето лице (лице, на
което да е заплатила да се грижи за болната П.), грижи за прехвърлителката.
По делото дори не се установява знание у ответницата, че леля й е болна, с
влошено здравословно състояние.
Задължението за гледане и
издръжка има за предмет продължителна във времето престация
със срок до момента, в който прехвърлителят, който
следва да получи престацията от издръжка и грижи,
почине.
Когато длъжникът не престира в такава степен, която съответства адекватно на
очакванията на кредитора във всеки един момент от действието на алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане, той следва да бъде развален.
Ето защо и при безспорно
установено, че в периода от разболяването си през месец ноември 2015 г. до
смъртта й на 01.09.2016 г. П.Т., не е получила от ответницата адекватни, т.е.
постоянни, ежедневни грижи и внимание, от каквито безспорно една самотна, 83
годишна жена се нуждае, то искът се явява основателен и доказан и като такъв ще
следва да бъде уважен.
По разноските в процеса:
При този изход на делото
ответницата дължи на ищците направените от тях разноски в пълен обем-1 663,93
лв., от която: 1400 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение и останалите суми
до 1 663,93 лв. държавни такси.
Неоснователно е възражението
на ответницата за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
При материален интерес от
27 522,10 лв., минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на
основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на сумата от
1355,66 лв. Очевидно заплатеното от ищеца Н.З.Т. адвокатско възнаграждение в
размер на 1400 лв. не е прекомерно.
Водим от горното, Софийски
градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И :
РАЗВАЛЯ по иска с правно
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД предявен от П.Н.Т., ЕГН **********, починала в
хода на настоящото производството и заместена на основание чл.227 от ГПК от
наследниците си по закон Н.З.Т., ЕГН **********,*** и С.Т., ЕГН **********,
гражданин и живуща *** 207 против М.К. Й.,
ЕГН **********,*** договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка от 21.11.1996 г., материализиран в нотариален акт № 200, том LLXXІІІ, дело № 24454/96 г. на нотариус при СРС, по силата на
който П.Н.Т. прехвърля на М.К.Й. следния свой собствен недвижим имот, а именно:
апартамент № 7, находящ се в гр.С., ж.к. „******,
ет.2, построен върху държавна земя, със застроена площ от 38,25 кв.м., с
принадлежащо таванско помещение № 7 от 7,92 кв.м. и избено помещение № 7 от
7,50 кв.м., ведно с 2.875 % ид.ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж, М.К.Й. се е задължила да поеме гледането и издръжката
на прехвърлителката, поради неизпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в 6
/шест/ месечен срок от влизането му в сила.
ОСЪЖДА М.К. Й., ЕГН **********,***
да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Н.З.Т., ЕГН **********,*** сумата
от 1 663,93 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и три и 0,93 лв./ разноски
направени пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: