Р   Е   Ш   Е  Н  И   Е

 

гр.София, 05.11.2024 год.

 

В    И  М  Е  Т   О    Н  А    Н   А   Р   О   Д   А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

 

Съдия: Невена Чеуз

при секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 3 443/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД в размер на 60 000 лв, съединени с евентуални искове по чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД. 

      

Ищецът Р.Х.Х. твърди в исковата молба, че на 10.12.2016 г. по линия Дружба – Образцов чифлик, влакова композиция ДТВ 90570, с локомотив № 86-003 и № 87-009 , преминава в 05.37 часа през района на жп гара при с. Хитрино, обл. Шумен, управляван от Д.А.М. /главен машинист/, В.П.П. /машинист във втори локомотив/ и Р.С.П./помощник-машинист на главния машинист/, които били в трудово правоотношение с „Б.Р.К.“ ЕООД. Твърди се, че влаковата композиция се състояла от 23 вагона, превозващи пропилен и пропан-бутан с два вагона – предохрана и един празен. Твърди се, че при преминаване през процесния железопътен участък, влаковата композиция дерайлирала, от което последвало взривяване на няколко вагона и поява на мощна взривна вълна. Твърди се, че при взрива пострадали повече от 30 души като един от тях бил ищецът, който получил дифузна рана на главния мозък, контузия на главата, сътресение на мозъка, открита рана на окосмената част на главата, кръвоизлив в максиларните и етмоидалния синуси, кръвоизлив в носните проходи, множество порезни и охлузни рани по лицето, дясната гръдна половина, дясна раменна и предмишнична области, множество открити рани на дясното бедро и подбедрица, открита рана на мишницата –разкъсно-прободна рана 8-10 см с чуждо тяло /стъкло 3-4 см/, остра психотравма, довела до реакция на силен стрес. Изложени са твърдения в исковата молба, че по отношение на ищеца било проведено болнично лечение с приемането му в Реанимационно отделение, където раните му били зашити, а чуждите тела изведени. Бил лекуван в продължение на 10 дни с венозни системи, преливане на кръв и плазма. Била направена и тампонада на носа.

Твърди се в исковата молба, че събитието е настъпило поради неправомерно поведение на машинистите, намиращи се в трудово правоотношение с „Б.Р.К.“ ЕООД, което дружество било под контрола на „Б.ДМ“ ЕООД, поради неизпълнение на служителите на тези дружества съвместно да обезпечат безопасността на процесния превоз, както и поради влошено състояние на жп инфраструктура, за което отговарял „Ж.И.“ ДП.

Изложени са твърдения, че ищецът търпял неимуществени вреди, които оказали неблагоприятно влияние върху неговия живот и които се оценяват от него на сумата от 60 000 лв.

Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и от съда се иска да осъди ответниците, в условията на солидарност, да му заплатят горецитираната сума.В условията на евентуалност и в случай, че не се констатира съпричиняване на вредата от тримата ответници е заявен евентуален иск срещу „Б.ДМ“ ЕООД. Заявен е и втори евентуален иск, в случай, че първият евентуален иск е неоснователен, то да бъде ангажирана отговорността на „Ж.И.“ ДП, а в условията на евентуалност на „Б.Р.К.“ ЕООД. Претендира се законна лихва върху сумата, считано от датата на деликта – 10.12.2016 г., както и сторените в производството разноски.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Н.Д..

          Ответникът „Б.ДМ“ ЕООД, редовно уведомен оспорва исковете в писмен отговор чрез процесуални представители адв. А. и адв. К., които поддържат заявените възражения и в открито съдебно заседание. Подробни съображения са изложени и в хода на съдебното производство.

         Ответникът „Б.Р.К.“ ЕООД, редовно уведомен оспорва исковете в писмен отговор чрез процесуални представители адв. А. и адв. К., които поддържат заявените възражения и в открито съдебно заседание. Подробни съображения са изложени и в хода на съдебното производство.

Ответникът „Национална Компания Ж.И. ДП“, редовно уведомен, оспорва исковете в писмен отговор, в който са наведени подробни възражения, които се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Д. и юрк. Ч.. Представени са и писмени бележки в срока, предоставен от съда.

Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа.

Страните не са формирали спор относно факта, че на 10.12.2016 г. влакова композиция ДТВ 90570 с локомотиви № 86-003 и 87-009 се е движела по линия Дружба - Образцов чифлик с 23 вагона, натоварени с газ пропилен и пропан - бутан като в 5:37 ч. навлизайки в района на железопътната гара при с. Хитрино дерайлирала, от което последвало взривяване на няколко вагона с пропилен, причинявайки смърт и телесни увреди на значителен брой физически лица.

Не е част от предмета на спора и обстоятелството, че посочените по-горе три физически лица, машинисти, са управлявали процесната влакова компизиция и същите са били в трудово правоотношение с ответника „Б.Р.К.“ ЕООД.

Заявеният в производството главен иск е за солидарно осъждане и на тримата ответници с оглед наведените твърдения, че увреждането е причинено от тях. Солидарната отговорност за деликт, причинен от неколцина е законодателно уредена, предвид изричната норма на чл. 53 от ЗЗД.

По делото е представена присъда от 22.01.2020 г. по нохд 349/2017 г. на ОС – Шумен, която видно от стореното отбелязване е влязла в сила на 18.04.2023 г. Съобразно същата, лицата Д.А.М. и Р.С.П.са признати за виновни в това, че на 10.12.2016 г., в района на гара Хитрино, обл. Шумен, при управление на подвижен железопътен състав - товарен влак № 90570, съставен от два локомотива № 86003 /първи/ и № 87025 /втори/ и 26 бр. вагон-цистерни, пътуващ по жп линия № 9 по направление Бургас - Русе, нарушили правилата за движение, установени съгласно чл. 115 от ЗЖПТ в Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация, движение на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт" и правила от "Инструкция за работа на локомотивния машинист", издадена на 04.02.2015 г., утвърдена от управителя на "Б.Р.К." ЕООД, в резултат на което последвало дерайлиране и повреждане на вагони- цистерни от състава на композицията, изтичане на превозвания газ пропилен и последвал взрив, и по непредпазливост причинили смърт на седем лица, тежки повреди на четири лица, и средни телесни повреди на десет лица. Видно от съдържанието на присъдата, по отношение на Р.Х.Х. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в травматичен шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота, нараняване, което прониква в черепната кухина, кръвоизлив от етмоидалните клетки, максиларните синуси и носните ходове, в резултат на което се е създала връзка между околната среда и етмоидалните клетки. Съобразно императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК, тази присъда е задължителна за настоящия съдебен състав относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. На следващо място и при съобразяване на задължителните указания, дадени с ППВС 9/28.12.1966 г., отговорност по чл. 49 от ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата респ. отговорност по чл. 49 от ЗЗД е налице и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника „Б.Р.К.“ ЕООД, доколкото  същият се явява възложител на двете физически лица.

Съобразно твърденията в исковата молба, солидарната отговорност на ответника „Б.ДМ“ ЕООД произтича от факта, че дружеството-възложител било под контрола на „Б.ДМ“ ЕООД и поради неизпълнение на служителите на тези дружества съвместно да обезпечат безопасността на процесния превоз. С оглед задължителните указания, дадени с ППВС 17/18.11.1963 г.  отговорността от непозволено увреждане, когато по договор между две предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която настъпят вреди, ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на определена работа със свои работници, при негов контрол и организация на работата, отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. В този случай е без значение, че се извършва работа на първото предприятие. Ако обаче организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежи на предприятието, чиято работа се извършва от работници на другото предприятие, то отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва. Видно от данните по делото и двете търговски дружества /“Б.Р.К.“ ЕООД и „Б.ДМ“ ЕООД/ са имали самостоятелно сключени договори с НК“Ж.И.“ по повод продоставяне на достъп и използване на жп инфраструктурата за превоз на товари /том първи, стр. 208 и следващи в делото/ като впоследствие със заповед РД-08-509/12.10.2015 г. на МТИТС е отнета лиценцията на „Б.ДМ“ ЕООД за железопътен превозвач /том втори, стр. 552 в делото/. Вън от представения по делото договор за наем на локомотиви /стр. 553 и сл./, сключен между тези две търговски дружества, по делото няма данни за други договорни правоотношения между тях с оглед съвместно извършване или възлагане за извършване на процесния превоз от страна на „Б.ДМ“ ЕООД. Няма данни по делото техническа неизправност на отдаваните под наем локомотиви да са причина за настъпване на процесния деликт. Няма дори данни, че при процесния по делото превоз е бил използван локомотив, отдаден под наем по силата на горецитирания договор, поради което и при тези ангажирани от страните доказателства, настоящият съдебен състав не може да обоснове извод за наличие на виновно поведение от страна на служители на „Б.ДМ“ ЕООД, за да бъде ангажирана неговата гаранционно-обезпечителна отговорност.

Съобразно твърденията в исковата молба, солидарната отговорност на третия сочен ответник е обоснована с оглед  влошено състояние на техническата жп инфраструктура. За установяване на същото по делото са изслушани две съдебно технически експертизи /основно и допълнително/, изготвени от вещото лице – инж. Е.Б.Х.. В основното си заключение, експертът обосновава извод, че от представените по делото протоколи за извършени измервания преди датата на инцидента не са регистрирани измервания на износване, няма регистрирано наличие на пукнатини и счупвания, а състоянието на скреплението не е разхлабено, не е повредено или липсващо. Вещото лице е посочило, че съобразно представения Протокол на основание т.2.6 от „Инструкции за ремонт и поддържане на изкусвените съоръжения“ е извършена годишна ревизия на водоскоците в район Щумен в междугарие Висока поляна – Хитрино и е направена констатация, че няма необходимост от ремонтни дейности. Вещото лице е посочило наличието на извод, обективиран при извършен месечен преглед на жп съоръженията и устройствата на 17.11.2016 г. в жп гара Хитрино за липса на констатирани нередности. Обоснован е извод и за извършен контрол на геометричните параметри на железния път и визуален контрол на техническото състояние на елементите на горното строене на железния път в натоварено състояние с пътеизмерителна лаборатория като е констатирано добро състояние в геометрия на отсечката Хитрино – сп. Велино. Вещото лице е посочило, че в документите относно извършените проверки не са констатирани нередности. Вещото лице е отчело липсата на установена техническа неизправност на състоянието на жп инфраструктура, което е потвърдено и от доклад на МТИТС като е обосновало извод, че в условията на регистрирано добро състояние на баластровата призма на железния път, може да се приеме че пътят е изправен. Посочено е, че релсовият път и стрелките са били запълнени и подбити с баласт.

В допълнителното си заключение, вещото лице е посочило, че преди датата на инцидента не са известни липси и повреди по железния път и стрелките между жп прелеза и железопътните стрелки, съответно стрелка 1 и стрелка 5. Констатиран е и факта на извършени ремонтни дейности през 2016 г. по железен път, по горно и долно строене на жп пътя и стрелки между ж.п. прелез, стрелка 1 и стрелка 5, ръчно. Посочено е, че при плановите проверки и измервания се установяват нуждите от ремонт, отразяват се в протоколи и се извършва ремонта. При тези ангажирани от страните доказателства, настоящият съдебен състав не може да обоснове извод в насока, че състоянието на железопътния път е било технически незадоволително и по тази причина е благоприятствало, опосредило или допринесло за настъпване на инцидента. Нещо повече, в основното си заключение, вещото лице по СТЕ изрично е посочило, че основната причина за настъпване на произшествието е превишената скорост на движение на влака/65-79 км/ч/ при допустима такава от 40 км/ч за влизане в стрелки и движение в междугарие с 67-81 км/ч при скорост 60 км/ч за движение в междугарие по книжка разписание респ. неупражнен контрол на трудовата и технологична дисциплина, което би намалило делът на допускане на грешки от човешки характер. При тези ангажирани от страните доказателства, настоящият съдебен състав не може да обоснове извод за наличие на виновно поведение от страна на служители на ДП „Национална компания Ж.И.“, за да бъде ангажирана неговата гаранционно-обезпечителна отговорност

С оглед на горните съображения, настоящият съдебен състав намира заявеният главен иск за солидарното осъждане на ответниците, че следва да бъде отхвърлен предвид липсата на фактически предпоставки за ангажиране на солидарна отговорност.

С оглед обективирания извод на съдебния състав за липса на основания за ангажиране на солидарната отговорност на сочените ответници и сбъдване на вътрешното процесуално условие следва да бъде разгледан и отхвърлен и първия заявен евентуален иск, насочен срещу ответника  „Б.ДМ“ ЕООД по изложените вече съображения в рамките на настоящото решение, които настоящият съдебен състав намира за безпредметно да преповтаря.

Поради сбъдване на вътрешното процесуално условие следва да бъде разгледан и заявеният втори евентуален иск срещу ответника ДП „Национална компания Ж.И.“. При ангажираните от страните доказателства и вече изложените съображения настоящият съдебен състав намира и този иск за неоснователен поради липса на данни с поведението си /с активни действия или поради проявено бездействие/ по повод изпълнение на задълженията си по поддръжка техническата изправност на железопътния път да  служители на този ответник да са станали причина за процесното произшествие.

С оглед сбъдване на вътрешното процесуално условие, следва да бъде разгледан и третия евентуален иск срещу „Б.Р.К.“ ЕООД.

За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено противоправно и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното като в настоящото производство доказателствената сила на тази презумпция не бе разрушена респ. оборена. В настоящия случай съдът приема, че в хода на производството се доказаха всички правопораждащи факти - установи се по безспорен начин обстоятелството, че служители на ответника при изпълнение на възложената им работа са причинили вреди на ищеца, което е установено с влязлата в сила присъда на наказателния съд, задължителна за настоящия съдебен съставпо арг. на чл. 300 от ГПК. В тази връзка съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД е основателен по отношение на този ответник.

Понесените от ищеца неимуществени вреди, са установени от присъдата на наказателния съд и се изразяват в телесна увреда, включваща травматичен шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота, нараняване, което прониква в черепната кухина, кръвоизлив от етмоидалните клетки, максиларните синуси и носните ходове, в резултат на което се е създала връзка между околната среда и етмоидалните клетки, която увреда разкрива медико-биологичните характеристики на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 от НК. Присъдата установява със сила на пресъдено нещо факта на извършеното престъпление или елементите от фактическия състав на престъплението - от обективна и субективна страна /решение 237/07.10.1988 г. на Първо ГО на ВС, решение 100/27.06.2019 г. по гр.д. 4179/2018 г. на Трето ГО на ВКС, решение 135/13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на Първо ТО на ВКС, решение 22/ 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на Първо ТО на ВКС и др./. Причинените вреди са част от фактическия състав в неговата обективна страна на престъплението по чл. 342 ал.1 пр.1 от НК респ. квалифицираните състави  по чл. 343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ пр.2 вр. с ал.1 б“б“ и б.“в“ НК, предмет на присъдата на наказателния съд, поради което са задължителни за настоящия съдебен състав. Понесените неблагоприятни последици при ищеца се установяват и от изслушаните по делото СМЕ/основно и допълнително/, изготвени от вещото лице д-р П.С.П.. Доколкото същите представляват представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация. Обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периода от време, през който е търпял негативни преживявания справедливо би било да се присъди сумата от 20 000 лв. като за горницата до пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне.

По разноските: Процесуалният представител на ищеца е заявил искане за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е в преклузивния срок по ГПК, а с оглед данните в представеното по делото адвокатско пълномощно процесуалното представителство на ищеца е осъществено по този ред. Налице са предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по ЗА. С оглед цената на заявения иск, извършените по делото правни и фактически действия, неговата фактическа и правна сложност и съобразно размерите, установени в Наредба 1/2004 г. същото възлиза на 2 180 лв. с включен ДДС в неговата припадаваща се част, съобразно уважената част от иска и ангажираните доказателства, че процесуалният представител е лице, регистрирано по ЗДДС.

На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника „Б.ДМ“ ЕООД се следва сумата от 2 796 лв., съобразно представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС/стр. 1437 и сл. в делото, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК /стр. 1442 в делото/.

На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника ДП „Национална компания Ж.И.“ се следва сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника „Б.Р.К.“ ЕООД се следва припадащата се част от разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска, които възлизат в размер на сумата от  5 312, 67 лв.

          На основание чл. 78 ал.6 от ГПК „Б.Р.К.“ ЕООД следва да заплати по сметка на СГС ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска в размер на 991, 67 лв.

 

       Водим от горното, съдът

 

 

Р    Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Х.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис № 4 - адвокат Н.Д. искове с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД за солидарно осъждане на „Б.ДМ“ ЕООД, ЕИК *****, „Б.Р.К.“ ЕООД, ЕИК *****и двамата на съдебен адрес:*** – адв. П.А. и ДП “НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ Ж.И.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***  за сумата от 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на причинена взривна вълна на 10.12.2016 г. в с. Хитрино, обл. Шумен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Х.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис № 4 - адвокат Н.Д. иск с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД срещу „Б.ДМ“ ЕООД, ЕИК *****, съдебен адрес:*** – адв. П.А. за сумата от 60 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на причинена взривна вълна на 10.12.2016 г. в с. Хитрино, обл. Шумен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Х.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис № 4 - адвокат Н.Д. иск с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД срещу ДП “НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ Ж.И.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** за сумата от 60 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на причинена взривна вълна на 10.12.2016 г. в с. Хитрино, обл. Шумен.

ОСЪЖДА „Б.Р.К.“ ЕООД, ЕИК *****“, със съдебен адрес:*** – адв. П.А. да заплати на основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на Р.Х.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис № 4 - адвокат Н.Д. сумата от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на причинена взривна вълна на 10.12.2016 г. в с. Хитрино, обл. Шумен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.12.2016 г. до окончателното й изплащане като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 60 000 лв. като неоснователен и недоказан.

 ОСЪЖДА „Б.Р.К.“ ЕООД, ЕИК *****“, със съдебен адрес:*** – адв. П.А. да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Г.Г.Р.сумата от 2 180 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

ОСЪЖДА Р.Х.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис № 4 - адвокат Н.Д. да заплати на „Б.ДМ“ ЕООД, ЕИК *****, със съдебен рес: гр. Добрич, ул. „*****– адв. П.А. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 2 796 лв. – съдебни разноски.

ОСЪЖДА Р.Х.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис № 4 - адвокат Н.Д. да заплати на ДП “НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ Ж.И.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 300 лв. – съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Р.Х.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис № 4 - адвокат Н.Д. да заплати на „Б.Р.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със съдебен рес: гр. Добрич, ул. „*****– адв. П.А. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 5 312, 67 лв. – съдебни разноски.

ОСЪЖДА „Б.Р.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със съдебен рес: гр. Добрич, ул. „*****– адв. П.А. да заплати в полза на Софийски Градски съд, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 991, 67 лв. – ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от иска.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

СЪДИЯ :