ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34
гр. Пловдив, 07.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502996 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274 във вр. с 413,ал.2 от ГПК.
Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК–
*********,чрез юрк.Евг.И., против разпореждане № 23529/16.10.2022г., постановено по
ч.гр.д.№ 11393/22г. по описа на Районен съд – Пловдив,с което е отхвърлено изцяло
подаденото от „АСВ“ЕАД заявление с вх.№ 63256/04.08.2022г. по чл.410 от ГПК против Г.
Г. Ч.,ЕГН–**********.Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното
разпореждане,иска се отмяната му и постановяване на въззивен съдебен акт по същество.
ПдОС,в настоящия съдебен състав намира частната жалба за процесуално допустима
като подадена от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При разглеждането й по същество съдът намира за установено следното:
Със заявление по чл.410 ГПК от „АСВ“ ЕАД против Г. Г. Ч. се претендира да бъде
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за вземания по договор за потребителски
кредит от 25.02.20г.,цедирани на заявителя.
Районният съд с разпореждане от 09.08.22г.е указал на заявителя да посочи дали в
претендираната сума за главница е включена и сумата за застраховка,да мотивира интерес от
искането за договорна лихва в претендирания размер за посочения период,който е
значително завишен предвид уговорения процент и месечна вноска; да конкретизира
размера на претенцията за обезщетение за забава,доколкото за посочения период законната
лихва възлиза на сума в по-нисък размер и да посочи какви плащания са извършени по
договора и кои вземания са погасени с тях.
С молба,депозирана на 19.08.22г.“АСВ“ ЕАД не отстранява нередовността,
посочвайки, че този въпрос би бил относим към съществуването по предявените
вземания,но само при повдигнат спор.
Районният съд с атакуваното разпореждане е приел,че не е ясно по какъв начин е
формирана общо посочената сума за плащане от 10 951,80лв.и какви вземания се включват в
нея.Намерил е за неравноправна клаузата относно таксата ангажимент на осн.чл.10а от
1
ЗПК.Приел е,че процесният договор за кредит е недействителен съгл.чл.22 от ЗПК поради
нарушение на изискванията на чл.11,ал.1,т.10 и 11 от ЗПК (липса на ясно разписана
методика на формиране на ГПР-кои компонентни са включени в него и как се формира
същият от 30,62%);ГПР и общата сума на плащанията не съответствали на
действителните,тъй като при самото му сключване била предвидена уговорената
застрахователна премия и такса ангажимент да се плащат разсрочено във времето заедно с
вноските,при което се постигало оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на
кредитора.Реално се заобикаляло ограничението на ГПР по чл.19,ал.4 от ЗПК,което не
отговаряло на изискването за добросъвестност между страните и водело до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя-чл.143 от
ЗЗП.Такава била и клаузата за дължимост на договорна лихва,която надхвърляла трикратния
размер на законната.
Съгл.чл.23 от ЗПК на връщане принципно подлежала само главницата,но в случая и
тя не следвало да се присъжда,тъй като заявителят претендирал част от сумите по договора,
(т.е.в резултат на извършени плащания),но въпреки дадените му указания отказал да посочи
какви са тези плащания и кои вземания са погасени по договора.Предвид чл.23 от ЗПК
следвало да се изясни какви суми са платени,за да се прецени и за каква сума за главница
евентуално да бъде издадена заповед за изпълнение.Доколкото заявителят не посочвал
извършените плащания,заповед за изпълнение за главница не следвало да се издава.
С частната жалба на „АСВ“ ЕАД се оспорват направените правни изводи, като се
поддържа,че производството по чл.410 от ГПК е едностранно,а не е исково, не е
състезателно.Застъпва се,че целта на заповедното производство е да се провери дали
длъжникът ще оспори вземането,предмет на заповедното производство и при липса на
постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение,да се
избегне исковия процес.Счита,че е достатъчно заявителят да твърди,че вземането
съществува,а въпросът за доказването действителността на договора за кредит не е в
пределите на изследване от съда в заповедното производство по чл.410-чл.416 от ГПК.
По въпроса за извършените плащания по процесния договор, жалбоподателят
поддържа,че същите са от категорията на правопогасяващите юридически факти,които са в
тежест на доказване от длъжника едва в исковото състезателно
производство.Доказателствената тежест за настъпили правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогасяващи факти,каквито са постъпилите плащания по
процесното вземане,е относима от ответната страна, а не от ищцовата.Въпросът дали са
плащани суми,отнасяни в погашение на вземания,произтичащи от неравноправни клаузи,би
бил относим към съществуване на предявените вземания,но разглеждането му предполага
повдигнат спор.
Досежно методиката на формиране на ГПР,дружеството поддържа,че в процесния
договор за кредит са посочени ГЛП,ГПР,общата сума,дължима от потребителя.ГПР се
формира от всички разходи по кредита,вкл.възнаградителната лихва.За потребителя не
останали никакви скрити разходи и/или допълнителни такси.Взети са предвид
допусканията,използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към
ЗПК начин.
Разпореждането е правилно по изложените в него мотиви,които настоящата
инстанция напълно споделя.
Неоснователно се възразява че заповедният съд няма правомощия да извършва
преценка за неравноправни и нищожни клаузи в договора и за недължимост на вземанията
на това основание,а е длъжен да прецени единствено дали заявлението отговаря на
изискванията на чл.127,ал.1 и ал. 3 и чл.128,т.т.1 и 2 от ГПК,като заявителят не е длъжен
дори да представя доказателства за претендираните вземания.В случаите,когато вземанията
се основават на потребителски договор,какъвто е настоящия,тази преценката е не само
2
право, но и служебно задължение на съда съгласно разпоредбата на чл. 411,ал.2,т.2 и т.3 от
ГПК.
Обосновани са изводите на Районния съд относно констатирана недействителност на
договора на осн. чл.22 във вр. с чл.11 ал.1 т.10 и т.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.От съдържанието
на договора за потребителски кредит е видно,че уговореният ГПР е в размер на 37,83%.ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита,както и възнаградителната лихва. Затова
е необходимо в договора относно ГПР да бъдат описани всички тези разходи,които трябва
да заплати длъжника,а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми са дължими. Изискването за посочване на общата
дължима сума е въведено,за да се гарантира,че потребителят ще е наясно по какъв начин се
формира неговото задължение.
В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 37,83%,но липсва изобщо
описание кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.Това поставя
потребителя в положение да не знае колко точно като сума в лева е оскъпяването по
кредита,което ще дължи и в това именно е недействителността и има неспазване на
изискването на посоченото законово основание.Установяването на неравноправна клауза
води до недействителност на договора на осн. чл.22 във вр. с чл.11 от ЗПК и сочи
дължимост само на главницата, на осн. чл.23 от ЗПК.
В настоящия случай обаче заявителят отказва да посочи какви суми е заплащал
длъжникът,поради което и районният съд не е разполагал с данни, въз основа на които да
определи точният размер главница,за която да издаде заповед по чл.410 от ГПК.Това е
необходимо,защото със заявлението се претендират сумите 4370лв.- главница,сумата
3063,10лв.–договорна лихва и обезщетение за забава 698,50лв.,при отпусната сума с
договора за кредит в размер на 4700лв.Извършените плащания от длъжника трябва да се
отнесат само към погасяването на главницата,при установената недействителност на
договора на осн. чл.22 от ЗПК. Същевременно в договора е предвидено плащане от
длъжника и на застрахователна премия,такса ангажимент,договорна лихва,които са
недължими.
Предвид горните мотиви разпореждането като правилно и законосъобразно следва
да се потвърди.
Мотивиран от горното,Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 23529/16.10.2022г., постановено по ч.гр.д.№
11393/22г. по описа на Районен съд – Пловдив,22-ри гр.с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3