М О Т И В И
по
присъда № 6/28.01.2016г. по н.о.х.д.№ 384/2015г.
по
описа на Д.ки окръжен съд
Срещу подсъдимия С.Л.Н. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 от НК във вр. с
чл.198, ал.1 от НК във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК за това, че на 01.05.2015г. в град Д., при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – дамска чанта на
стойност 26.00 лева; съдържаща сумата от
210.00 лева; един брой мобилен телефон марка „Самсунг – C520SJH” на стойност 45.00
лева със сим-карта на „Глобул” на стойност 6.00 лева; един брой мобилен телефон марка „Нокия” на
стойност 25.00лева със сим-карта на „М-тел” на стойност 12.00 лева; един брой
очила с пластмасова рамка със стъкла 1.75 и 1.25 диоптъра на стойност 36.00
лева; един брой сив калъф за очила на стойност 6.00 лева; един брой слънчеви
очила на стойност 28.00 лева; един брой твърд калъф за слънчеви очила на
стойност 10.00 лева; един брой джобно ножче с пиличка и лъжичка на стойност 7.00
лева; един брой магнитна карта на „ВиК”
– град Д. на стойност 0.65 лева; връзка със 7
броя секретни ключове на стойност 21.00 лева; 2 броя карти за транспорт
на стойност 60.00 лева; един брой бял несесер на стойност 4.50 лева; един брой лачен несесер на стойност
4.50 лева; един брой блистер с хапчета „Диронорм” на стойност 4.30 лева; един брой блистер с хапчета
„Небилет” на стойност 4.40 лева; един брой блистер с хапчета „Медводиаб” на
стойност 1.10 лева; един брой блистер с хапчета „Парацетамол” на стойност 0.90
лева; един брой блистер с хапчета „Беналгин” на стойност 1.70 лева; един брой
блистер с хапчета „Ношпа” на стойност 4.80 лева, всичко на обща стойност 518.85 лева
от владението на М.А.И. *** с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила.
В съдебно заседание повдигнатото
обвинение се поддържа от представителя на ДОП, като се иска налагане на
наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 години при първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието в затвор или в затворническо общежитие от
закрит тип.
Гражданският ищец в хода на
съдебните прения не се явява и не изразява становище относно предявената срещу
подсъдимия гражданско-правна претенция.
Подсъдимият не се признава за
виновен и дава обяснения. Същият оспорва фактическите и правните основания на
обвинението. Изтъква, че в хода на разследването родственик на пострадалата,
който е полицай в Първо РУ на ОД на МВР – Д. е манипулирал доказателства, като
е оказвал давление над свидетелите Д.З.Х. и А.М.М. и е предоставил негова
снимка преди разпознаването. Пледира за признаването му за невинен, респ. за
неговото оправдаване.
С депозираните жалби от
подсъдимия лично и чрез защитника му в срока, визиран в чл.319 от НПК се
релевират възражения, че постановената присъда не кореспондира със събраните по
делото писмени и гласни доказателства, обвинението не било доказано по несъмнен
и категоричен начин, за да се обоснове осъждането. В допълнение се изтъква, че извършеното
разпознаване на лице не е било извършено по съответния процесуален ред.
След като обсъди събраните в хода
на съдебното следствие доказателства, съдът намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
На 30.04.2015г. подсъдимият Н. бил
освободен от Затвора в Белене и отседнал в град Д. в дома на свой познат –
свидетелят А.М.М..
На 01.05.2015 г. около 18.40 часа
пострадалата М.А.И. ***, в посока дискотека „***” заедно с братовчедка си –
свидетелката Г. С.Ч.. Пострадалата носела в дясната си ръка черна на цвят
дамска чанта ведно със следните принадлежности: сумата от 210.00 лева, един
брой мобилен телефон марка „Самсунг – C520SJH” със сим-карта на „Глобул”, един брой мобилен телефон марка „Нокия” със
сим-карта на „М-тел”, един брой очила с пластмасова рамка със стъкла 1.75 и 1.25
диоптъра, един брой сив калъф за очила, един брой слънчеви очила, един брой
твърд калъф за слънчеви очила, един брой джобно ножче с пиличка и лъжичка, един
брой магнитна карта на „ВиК” град Д.,
връзка със 7 броя секретни ключове, 2
броя карти за транспорт, един брой бял несесер, един брой лачен несесер, един
брой блистер с хапчета „Диронорм”, един брой блистер с хапчета „Небилет”, един
брой блистер с хапчета „Медводиаб”, един брой блистер с хапчета „Парацетамол”,
един брой блистер с хапчета „Беналгин” и един брой блистер с хапчета „Ношпа”.
На около 50 метра
преди кръстовището с ул.”***”, свидетелката И. усетила удар в областта на
гърба и в колената и как някой й дърпа чантата от ръката. В резултат на това съприкосновение
първоначално приклекнала, а впоследствие паднала по гръб на земята. Докато
нападателят я влачел по земята, преди да „отскубне” чантата от ръцете й, тя
успяла да види лицето му. След като деецът побягнал с чантата в посока центъра
на град Д., пострадалата се изправила и се опитала да го догони, но не успяла,
тъй като до кантората на нотариус Ю. Д. го изгубила от поглед.
Непосредствено след инцидента,
свидетелката Ч. тръгнала след родственицата си и извършителя, но поради
трудното си придвижване се отказала да ги търси. Същата се върнала на
местопроизшествието да я изчака и се обадила на тел.112, за да съобщи за
нападението. След това двете с пострадалата отишли да полицията.
В хода на досъдебното
производство е било извършено разпознаване на лице и свидетелката И.
недвусмислено е потвърдила, че разпознава подсъдимия Н. като дееца на престъпното
деяние. Същата в хода на съдебното следствие за пореден път прави категорични
изявления, че именно подсъдимият е автор на процесното посегателство (вж л.6-7 „…Той тогава беше с вдигната
качулка, но аз му видях погледа, веждите, овалът на лицето, в очите го гледах и
не мога да ги забравя. Видях му погледа, той ме гледаше и сякаш искаше в
момента нещо да ми каже… Видях очите му,
веждите /посочва с ръце върху лицето си,
описвайки овала/, просто не мога да ги забравя… Още веднъж ще кажа, че съм
сигурна, че това беше момчето. Погледът му не мога да го забравя и ако не съм
сигурна, нямаше да го кажа.”).
Според заключението на вещото по
назначената и извършена по делото оценъчна
експертиза стойността на вещите, отнети от владението на пострадалата П. възлизат на обща стойност 518.85 лева, съответно: дамска
чанта – 26.00 лева; един брой мобилен
телефон марка „Самсунг – C520SJH” – 45.00 лева; сим - карта на „Глобул” - 6.00 лева;
един брой мобилен телефон марка „Нокия”- 25.00 лева; сим - карта на „М-тел”
– 12.00 лева; един брой очила с пластмасова рамка със стъкла 1.75 и 1.25
диоптъра – 36.00 лева; един брой сив калъф за очила – 6.00 лева; един брой
слънчеви очила - 28.00 лева; един брой
твърд калъф за слънчеви очила – 10.00 лева; един брой джобно ножче с пиличка и
лъжичка – 7.00 лева; един брой магнитна карта на „ВиК” град Д. – 0.65 лева; връзка, съдържаща
7 броя секретни ключове - 21 лева; 2 броя
карти за транспорт - 60 лева; един брой бял несесер- 4.50 лева; един брой лачен несесер - 4.50 лева; един брой блистер с хапчета „Диронорм”
- 4.30 лева; един брой блистер с хапчета
„Небилет” – 4.40 лева; един брой блистер с хапчета „Медводиаб” – 1.10 лева; един
брой блистер с хапчета „Парацетамол” -
0.90 лева; един брой блистер с хапчета „Беналгин” – 1.70 лева; един брой
блистер с хапчета „Ношпа” – 4.80 лева и
пари в размер на 210.00 лева.
Гореописаната фактическа
обстановка, независимо от обстоятелството, че подсъдимият отрича авторството на
деянието, се установява от показанията на свидетелката М.А.И. и свидетелката Г.
С.Ч.. Съдът ги кредитира като обективни не само поради обстоятелството, че са
логически обосновани, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, но и с оглед
факта, че въпроизвеждат лични възприятия от
поведението и визията на дееца, съответстващи на обективираното в
протокола за разпознаване на лице (и двете свидетелки, които са невисоки на ръст, описват реалистично
телосложението и ръста на нападателя).
По отношение на показанията на
свидетеля Т.М.М. и свидетелката С.М.С., приобщени на основание чл.281, ал.5 във
вр. с ал.1, т.4 от НПК към доказателствения материал по делото, съдът намира,
че макар и обективни, същите не следва да бъдат обсъждани обстойно, тъй като
възпроизвеждат факти без пряко значение за инкриминираното деяние. Показанията
им са ирелеватнти, доколкото възпроизвеждат данни за техните отношения с
подсъдимия, както и за какъв период от време
/извън процесния/, той
е пребивавал в домовете им.
Съдебният състав кредитира показанията
и на свидетеля А.М.М., тъй като същите са хронологично обосновани, включително
с подробни данни относно местопребиваването му през целия ден, свързан с
участието му в лично мероприятие на негов приятел – празнуване на рожден ден.
Изявленията му, макар да не описват факти, пряко относими към процесното посегателство,
разкриват сведения относно освобождаването на подсъдимия от затвора и идването му в град Д.. Той без
колебания прави категорично изявление, че никакъв натиск не му е бил упражняван
от когото и да било, включително и от полицаи, за да свидетелства по делото.
Същият потвърждава, че на 01.05.2015г., около 10:30-11:00 часа двамата със С.Л.Н.
действително се срещнали пред магазин „Кауфланд”, след което се разделили.
Впоследствие уточнява, че едва „към 8.00-9.00 вечерта” първият от тях го е
посетил в дома му и е останал да пренощува. В тази връзка следва да се
отбележи, че именно показанията на свидетеля М. опровергават: 1/ защитната теза
на подсъдимия, че през целия ден те са били заедно с А. (вж.л.47-48) и 2/ услужливите
показания на свидетеля Д.З.Х., който за разлика от показанията си в досъдебното
производство, приобщени на основание чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.т. 1 и 2,
пр.2 от НПК, в хода на съдебното следствие твърди, че е видял полицаи да
заплашват свидетеля М., наричан още „Р.”, да свидетелства срещу неговия приятел
и как всичко е манипулирано, защото в разпита пред разследващия полицай той изобщо
не бил казал, че подсъдимият „веднага, след
като излязъл от затвора”, му се е похвалил за извършен от него грабеж и за
това, че го е карал да извършват кражби (вж. л.40 от ДП) .
С оглед установените данни в
изложената доказателствена съвкупност, настоящият състав оценява обясненията на
подсъдимия като защитна позиция, разчитаща на известен нему факт, че полицай в
Първо РУ на ОД на МВР – Д. – М. М. е
родственик на пострадалата и като такъв уж бил участвал в разследването. Твърденията
му са, че той е опорочил разпознаването, предоставяйки й предварително негова
снимка, която била направена от негов колега. Изтъкнатите доводи съдът намира за
голословни и неподкрепени с доказателства. Липсват каквито и да е индиции да не
е бил спазен съответния процесуален ред за събирането на доказателствените
материали. Напротив, разпознаването е извършено при стриктното съблюдаване на
изискванията на нормите на чл.170-171 от НПК, като е бил извършен съответен
разпит на пострадалата, присъствали са поемни лица и са били осигурени три
лица, сходни по външност на подсъдимия. В тази връзка се явява неоснователно
възражението на защитника, че има известни различия в телосложението и ръста на
четирите разпознавани лица. Именно защото законодателят не е визирал изискване
за идентичност във визията, определени минимални вариации в ръста и теглото не
изключват хипотезата за наличие на сходство. Несъстоятелно се явява и
възражението на защитника, че по категоричен начин не е бил установен предметът
на престъпното посегателство, тъй като нито една вещ не е била открита у
подсъдимия и пострадалата не била доказала наличието им в дамската си чанта, но
с уточнение, че възражението е досежно тези предмети, които са с по-висока
номинална стойност. Този аргумент е нерационален и житейски необоснован, и
следва да се остави без коментар. Единствено следва да се отбележи, че няма
основание показанията на пострадалата относно отнетото имущество да не се
кредитират, включително и предвид особеностите на част от предметите, които не
представляват някакъв съществен материален интерес, например блистери с
хапчета, ключове и т.п. (Ноторно известно е, че родово определените вещи са заместими /не са уникални/ и няма как да бъдат идентифицирани по съответни белези,
различаващи ги от другите. А и няма възведено правило, респективно задължение за
титуляра на правото на собственост на лични, движими вещи /в случая преносими в ръчна чанта/, които не са под разрешителен режим, да
ангажира доказателства извън гласните, че във всеки един момент те са или са
били в негово държане, респ. владение). От друга страна, сам по себе си фактът, че нито един от отнетите предмети
не е бил открит у подсъдимия, не изключва извършването на посегателството и
участието му в него. Още повече, че той е задържан на 20.05.2015г. и е нормално
в подобни случаи, включително и поради липсата на дом и постоянно
местопребиваване, да не остави вещи, уличаващи го в извършването на
престъплението.
На базата на кредитираната доказателствена
съвкупност и съдържащите се в нея факти, съдът след техния внимателен анализ, приема
за доказано от правна страна следното:
От обективна страна подсъдимият С.Л.Н.
***, при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи – дамска чанта
на стойност 26.00 лева; съдържаща сумата
от 210.00 лева; един брой мобилен телефон марка „Самсунг – C520SJH” на стойност
45.00 лева със сим-карта на „Глобул” на стойност 6.00 лева; един брой мобилен телефон марка „Нокия” на
стойност 25.00лева със сим-карта на „М-тел” на стойност 12.00 лева; един брой
очила с пластмасова рамка със стъкла 1.75 и 1.25 диоптъра на стойност 36.00
лева; един брой сив калъф за очила на стойност 6.00 лева; един брой слънчеви
очила на стойност 28.00 лева; един брой твърд калъф за слънчеви очила на
стойност 10.00 лева; един брой джобно ножче с пиличка и лъжичка на стойност 7.00
лева; един брой магнитна карта на „ВиК”
– град Д. на стойност 0.65 лева; връзка със 7
броя секретни ключове на стойност 21.00 лева; 2 броя карти за транспорт
на стойност 60.00 лева; един брой бял несесер на стойност 4.50 лева; един брой лачен несесер на стойност
4.50 лева; един брой блистер с хапчета „Диронорм” на стойност 4.30 лева; един брой блистер с хапчета
„Небилет” на стойност 4.40 лева; един брой блистер с хапчета „Медводиаб” на
стойност 1.10 лева; един брой блистер с хапчета „Парацетамол” на стойност 0.90
лева; един брой блистер с хапчета „Беналгин” на стойност 1.70 лева; един брой
блистер с хапчета „Ношпа” на стойност 4.80 лева, всичко на обща стойност 518.85 лева
от владението на М.А.И. *** с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила.
Деянието е извършено от
подсъдимия Н. при условията на опасен рецидив в двете хипотези на чл.29, ал.1
от НК – по б.”а” и по б.”б” от НК предвид предходни негови осъждания като
пълнолетен за умишлени престъпления, както следва:
- С присъда по НОХД №
818/2010г. по описа на РС – град Д., влязла в сила на 16.03.2011г. за извършено
престъпление по чл.198, ал.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, един месец и двадесет дни при първоначален общ
затворнически режим в затворническо общежитие от открит тип;
- С присъда по НОХД №
1582/2011г. на РС – град Д., влязла в сила на 02.12.2011г. за извършено
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК му е било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от две години при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип;
- С присъда по НОХД №
643/2012г. на РС – град Д., влязла в сила на 15.05.2012г. за извършено престъпление
по чл.195, ал.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три
години.
С определение № 20/20.06.2012г.
по ЧНД №1035/2012 г. по описа на Районен съд - град Д., влязло в сила на
10.07.2012г. на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК е било
постановено да изтърпи най-тежкото между визираните наказания по горепосочените
присъди, а именно две години лишаване от свобода при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип, което на основание чл.24 от НК съдът е увеличил с 4 месеца.
С присъда № 32 по
НОХД № 540/2012 г. на ОС – град Д., влязла в сила на 27.12.2012г. за извършено престъпление по
чл.199, ал.1 т.4 вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от
три години и шест месеца.
От
субективна страна подсъдимият Н. е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2, пр.1 от НК - съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им, като от
обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл.199, ал.1,
т.4 от НК във вр. с чл.198, ал.1 от НК във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК.
Причината за извършване на престъплението
следва да се търси в желанието за облагодетелстване по лек, престъпен начин и
ниската социална и правна култура, довели до незачитането на установения в
държавата правов ред във връзка с регулиране на обществените отношения,
свързани със собствеността на гражданите.
За да определи наказанието на
подсъдимия, съдът се съобрази не само с предвиденото в НК наказание, но и
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му, и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността му:
С.Л.Н. ***, живущ ***, български
гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
При определяне на наказанието
настоящият съдебен състав, констатира, че процесното деяние е извършено при
превес на отегчаващи отговорността на подсъдимия Н. обстоятелства, отчетено и
от представителя на ОП – Д. в хода на съдебните прения. Предходните осъждания,
взети предвид при квалифициране на престъплението указват на висока обществена
опасност не само на деянието, но и на дееца
(същият е
извършил процесното деяние само след ден от излизането си от затвора).
Подсъдимият е с недобри
характеристични данни и личностовото му поведение може да се приеме, че е
демонстрация на човек с „утвърдена престъпна воля”. Изтъкнатото само по себе си обуславя извода за
наличието на предпоставки за определянето на наказание при условията на чл.54,
ал.1 от НК над средния размер на наказанието „лишаване от свобода” към
законоустановения максимум. Въпреки изложеното, настоящият съдебен състав намира,
че целите на наказанието с налагането на санкция от посочения вид за срок над
10 години не биха довели до поправянето на дееца, а напротив – до негативното
му отношение към реда и правозащитните органи, тъй като той и членовете на
обществото, спрямо които наказанието би следвало да е с възпитателна,
предупредителна и превантивна роля, биха го приели като израз на необоснована
репресия на фона на криминогенната обстановка в страната, включително и на организираната
престъпна дейност. С оглед изложеното и в изпълнение на целите, визирани в
чл.36 от НК, съдът в конкретния случай предвид стойността на отнетото имущество,
счита че наказание лишаване от свобода за срок от 6 години (при законоустановен минимум от 5
години), което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, би
следвало да изиграе в достатъчна степен своята превъзпитателна и възпираща роля
осъденият да не извършва други престъпления.
По отношение
на веществените доказателства:
Черна кутия
от мобилен телефон «Самсунг С-520» със залепена бяла лепенка с изписан IMEI ****, след влизане
на присъдата в сила, следва да се върне на собственика й – М.А.И..
По отношение на предявената гражданско-правна
претенция:
Искът, предявен от пострадалата М.А.И.,
ЕГН ********** черпи правното си основание от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД,
като същият съдът съобразно заключението на вещото лице по изготвената оценъчна
експертиза, намира за основателен в размер на 518.85 лева, които подсъдимият
дължи като обезщетение за нанесени имуществени вреди от процесното деяние.
По отношение на разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С.Л.Н.
следва да заплати държавна такса върху уважения размер на иска – 50.00 лева, както и сторените по делото
разноски в размер на 131.10 лева по сметка на ОД на МВР – Д..
Председател: