Решение по дело №11775/2016 на Софийски градски съд

Р     Е     Ш    Е     Н     И     Е

1978/19.3.2019г.

гр.София, 19.03.2019г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  гражданско  отделение,  ІІ-Д въззивен състав в публично  заседание  на  деветнадесети декември  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Мая Дамянова                  

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Красимир Мазгалов

                                                                           Мл.с.  Ива Нешева

 

при секретаря Илияна Коцева   и прокурора………………..като разгледа докладваното от  съдия  Мая Дамянова    гр.д.№11775/2016г. за да постанови решение, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.259 и сл. От ГПК.

                  С решение от решението от 02.06.2016г.,  постановено от СРС, 88 с-в. по гр.д.№38784/2014г. е отхвърлена молбата на Н.Й.Б., против Е.Г.В., и Д.Д.В. с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, за разпределение ползването на съсобствен имот, а именно - апартамент № 84, находящ се в гр. София, район Триадица, ж.к. „********, със застроена площ от 128.25кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, преддверие, коридори и три балкона, при съседи - двор, стълбище и двор, апаратамент № 77 от вх. Е, двор, апартамент № 83 - отдолу и апартамент № 85 - отгоре.

         Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Н.Й.Б.. Жалбоподателият твърди, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, като излага доводи, че е неправилен извода на първоинстанциониня съд, че с приетия по делото нот.акт дарителя не е придобил по силата на приращението и съответните идеални части от построеното в продадения имот.  Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да определи ползването на процесния имот. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение

        Ответниците по жалбата Е.Г. Венче, и Д.Д.В. чрез процесуалния си представител адв.М. оспорват същата по съображения изложени в писмен отговор. Молят съд да потвърди обжалваното решение. Претендират разноски.                

           СРС е сезиран с иск с пр.осн.чл.32 ал.2 от ЗС предявен от Н.Й.Б. срещу Е.Г.В. и Д.Д.В.  за разпределение ползавеното на апартамент № 84, находящ се в гр. София, район Триадица, ж.к. „********, със застроена площ от 128.25кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, преддверие, коридори и три балкона, при съседи - двор, стълбище и двор, апаратамент № 77 от вх. Е, двор, апартамент № 83 - отдолу и апартамент № 85 - отгоре.

  Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивната жалба на страните /чл. 269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи на въззивника за нарушение на материалния закон  и необоснованост.  Съгласно ТР №13/10.04.2013г. на ВКС, според което при липсата на предвидена в закона специална форма за установяване невъзможността да се образува мнозинство на съсобствениците за вземане на решение за ползването на съсобствена вещ, следва да се приеме, че такава невъзможност е налице със самия факт на предявяване на иска по чл.32 ал.2 ЗС.  Въззивният съд напълно споделя мотивите на СРС досежно предявения на горепосоченото основание иск и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях. За да се постанови решение по чл. 32, ал. 2 от ЗС по делото следва да се установи, че вещта е обща на страните при определени квоти, както и че тя е съществува реално. В настоящият случай спорен въпрос по делото е дали имотът е съсобствен между страните.  Собствеността на ищеца върху процесния имот е оспорена от ответниците, следователно в тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че праводателите му са придобили  същия на публична продан.

Съдът приема, че от приетите по делото доказателства не се установява ищецът да притежава права на собственост върху идеални части от ап. № 84. Праводателите на ищеца са били  купувачи на публична продан  с постановления за възлагане /чл. 496, ал. 2 ГПК/ - /по изп.д.№ 20088510401559 по описа на ЧСИ М.П., per. № 851 на КЧСИ ; постановление за възлагане на недвижим имот от 24.08.2009г. на ЧСИ - Х.и Д., с район на действие СГС и  постановление за възлагане на недвижим имот от 03.02.2009г. по изп.д.№ 20088510401559 на ЧСИ - М.П., с район на действие СГС./.". В нито едно от тези постановления за възлагане не  е посочено, че построената в имота /сега УПИ I/ жилищна сграда на бл.259 заедно с намиращите в нея жилища, сред които и процесното, са били предмет на публичната продан и че са възложени на купувачите. Следователно находящата се в имота жилищна сграда на бл.259 и жилищата от нея не са били предмет на публичната продан по посочените изп.дела.  Същевременно по делото е установено от приетите по делото писмени доказателства-писма на СО, нотариални актове, че сградата, в която е процесният ап. 84 е била изградена на ниво груб строеж към момента, в който са били проведени публичната продан по изпълнителните дела от 2008 г., към момента на съставянето на нотариалния акт по чл. 35 от ЗЖСК и към момента на придобивните сделки на ищеца. При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че по делото ищеца в чиято доказателстевна тежест е , не е ангажирал доказателство от които да се установи, че процесния апартамент е бил предмет на принудително изпълнение по посочените по-горе изпълнителни дела, поради което и в настоящият случай не може да се приложи хипотезата на чл.92 от ЗС.

С оглед на изложеното обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.

 С оглед изхода на спора и на осн.чл. 78 ал.2 от ГПК на въззиваемите следва да се присъдат разноските по делото за процесуално пердставителство  пред въззивната инстанция в размер на 500лв. С  оглед обстоятелство, че въззиваемите  по делото са двама, то размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния им представител не надвишава минималния такъв съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

                На основание изложеното, Софийски градски съд

         

Р  Е  Ш  И

 

 

                ПОТВЪРЖДАВА решението от 02.06.2016г.,  постановено от СРС, 88 с-в. по гр.д.№38784/2014г.

                   ОСЪЖДА Н.Й.Б., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Е.Г.В., ЕГН: ********** и Д.Д.В., ЕГН: **********, сумата от 500лв.. - разноски на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.

                Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.