ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в закрито заседание на 10 април 2018 год. в състав:
Председател: МИРОСЛАВ
ДОСОВ
Членове:ПЕНКА ПЕТРОВА
мл.съдия СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от съдията Досов въззивно
частно гражданско дело №136 по описа
за 2018 г.,за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.278
във връзка с чл.274,ал.1 и чл.130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Дирекция
"Социално подпомагане"-Мездра, против определение №136/26.01.2018
год. по гр.дело №1189/2017 год. по описа на Районен съд-Мездра в частта, с която
съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на исковата
претенция,обезсилил е Заповед №462/30.06.2017
год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,издадена по ч.гр. дело №874/2017 год. по описа на РС-Мездра,както и
издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист, с който С.Х.Ц. е осъден да
заплати на ДСП-Мездра сумата в размер на 266.00 лв.-главница,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2017 год. до окончателното й
изплащане.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно
и се иска неговата отмяна в обжалваните части. Поддържа се,че изведените от
първоинстанционния съд мотиви, че ДСП - Мездра не е надлежна страна,
разполагаща с процесуална правоспособност по смисъла на чл.27,ал.2 ГПК, са
неправилни. Сочи се,че по силата на пълномощно №РД 05-0541/14.10.2016 год. на
Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане директорът на
Дирекция "Социално подпомагане"- Мездра е упълномощен да предприема
действия и да предявява искове за събиране на вземания, без право да
преупълномощава с тези права,като посочените дейности следва да се извършват от
името на упълномощителя Агенция за социално подпомагане,т.е. директорът на
Дирекция "Социално подпомагане" - Мездра разполага с процесуална
правоспособност.Поддържа се, че влязлата в сила Заповед №РД 01-0113/19.08.2015
год., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Мездра
за възстановяване на отпусната целева помощ на С.Х.Ц., представлява
изпълнително основание съгласно чл.268,т.1 АПК и съгласно разпоредбата на
чл.269,ал.2 АПК,това частно вземане подлежи на изпълнение от гражданския съд и
е годно изпълнително основание, въз основа на което може да бъде издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Ответникът по жалбата С.Х.Ц. в срока по чл.276,ал.1 ГПК е депозирал писмен
отговор, с който оспорва същата,заема становище за правилността и
законосъобразността на обжалвания съдебен акт и иска неговото потвърждаване.
Частната
жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения
от чл.275,ал.1 от ГПК преклузивен срок против подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по нейната
основателност,съставът на Окръжен съд-Враца съобрази следното:
Районен съд-Мездра
е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от Дирекция "Социално подпомагане" - Мездра,
представлявана от К.Н.,против С.Х.Ц. от с.***,Област Враца за сумата 266.00 лв.
главница, представляваща изплатени целеви помощи, ведно със законната лихва върху горната сума, считано
от 29.06.2017 год. до окончателното й изплащане.По подаденото заявление е
образувано ч.гр.дело № 874/2017 год. по описа на РС-Мездра и,приемайки че са
налице предпоставките на чл.417 и следващите от ГПК, районният съд е издал
заповед за изпълнение № 462/30.06.2017 год. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК
длъжникът С.Ц. е подал възражение, че не
дължи изпълнение на вземането,за което е издадена заповедта, а заявителят Дирекция
"Социално подпомагане" от своя страна е предявил установителния иск и
е образувано гр. дело №1189/2017 год. по описа на Районен съд-Мездра.
В исковата молба са наведени
доводи,че ответникът С.Ц. е лице с трайно увреждане, преосвидетелстван е с ЕР
на ТЕЛК №1758/043 от 23.03.2015 год. с оценка на работоспособността 100% ТНР
без чужда помощ, със срок на инвалидността 01.03.2018 год. и с водеща диагноза "Травматична ампутация
в областта на тазобедрената става и бедрото".Твърди се, че същият е подал
до Дирекция "Социално подпомагане" - Мездра заявление за отпускане на
целева помощ за покупка и ремонт на помощни средства, приспособения и/или
медицински изделия, която съответно му е изплатена по банков път на 05.05.2015
год.
Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл.43а, ал.4
ППЗИХУ в срок от 30 дни от получаване на помощта правоимащото лице или негов
представител следва да представи в съответната дирекция за социално подпомагане
разходнооправдателни документи и приемо-предавателен протокол за закупените
помощни средства. В случая С.Ц. не е отчел отпусната целева помощ за
принадлежностите за протеза и обувки и съгласно нормата на чл.43б ППЗИХУ дължи
възстановяването на пълния размер на помощта.Към исковата молба са представени
писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.Ц.
от с. ***,Община Роман чрез адв. К.Т. от АК - Враца е депозирал писмен отговор,
с който е оспорил иска и е поискал същия да бъде отхвърлен изцяло,като
недоказан.
В съдебно заседание,проведено на
24.11.2017 год. по гр. дело №1189/2017 год. по описа на Районен съд-Мездра,съдът
е обявил за приключили устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с
решение в законния срок.
С определение №136/26.01.2018 год.
по гр.дело №1189/2017 год. по описа на Районен съд-Мездра съдът е отменил
определението за приключване на съдебното дирене и даване ход на устните
състезания,върнал е делото в съдебно заседание,прекратил е производството по
делото поради недопустимост на исковата претенция,обезсилил е Заповед №462/30.06.2017 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,издадена по ч.гр. дело №874/2017
год. по описа на РС-Мездра, както и издадения въз основа на заповедта
изпълнителен лист,с който С.Х.Ц. е осъден да заплати на ДСП-Мездра сумата в
размер на 266.00 лв.-главница,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 29.06.2017 год. до окончателното й изплащане.
В мотивите си районният съд е приел, че Дирекция "Социално подпомагане" – Мездра не е надлежна страна,разполагаща с
процесуална правоспособност по смисъла на чл.27,ал.2 ГПК,а такава е Агенция за социално
подпомагане - София. Дирекцията за социално подпомагане не е
самостоятелно юридическо лице и не притежава процесуална правосубектност при
липсата на законово предвидена такава, поради което искът се явява процесуално
недопустим.
На следващо място РС-Мездра е приел,че заповедното производство е
неприложимо в случая,тъй като се претендира вземане по специален закон - Закон
за интеграция на хората с увреждания, а в него не е установена възможност за
приложение на чл.418 от ГПК във вр. с чл. 43б от ППЗИХУ и тя не може да се
извежда по аналогия, визирайки разпоредбата на чл.14б от Закон за социално
подпомагане.Според съда, възможността гражданските съдилища да допуснат
изпълнение на акт на административен орган не може да бъде прилагана по
аналогия, дори да обхваща сходни обществени отношения, а в конкретния случай те
не са сходни – нормата на чл. 14б,ал. 2 ЗСП се отнася за възстановяване на
отпуснати социални помощи, при които изначално не са били налице предпоставките
за отпускането им, докато в настоящия случай помощта е отпусната основателно,
но не е отчетена по предвидения от закона ред.
При така изведеното от фактическа страна настоящият състав на въззивния съд
намира за правилен извода на първоинстанционния съд,че Дирекция "Социално
подпомагане"- Мездра не е надлежна страна, разполагаща с процесуална
правоспособност по смисъла на чл.27,ал. 2 ГПК ,в производството по гр.дело
№1189/2017год. по описа на РС - Мездра.
Съгласно посочената разпоредба,процесуално
правоспособни са държавните учреждения,които са разпоредители с бюджетни
кредити,а ако държавното учреждение не е разпоредител с бюджетни
кредити,съдопроизводствените действия се извършват от и срещу висшестоящото
учреждение – разпоредител с бюджетни кредити. Такава е Агенция за социално подпомагане - гр.София. Дирекцията за социално подпомагане не е самостоятелно
юридическо лице и не притежава процесуална правосубектност при липсата на
законово предвидена такава.Съгласно чл.43 от ППЗИХУ, целевите помощи за предоставяне на медицински
изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения или за ремонта за тях се
изплащат на правоимащите лица по касов или безкасов път от Агенцията за
социално подпомагане.
В случая заявлението по чл.417 ГПК и в последствие установителния иск са подадени от Дирекция "Социално
подпомагане" - Мездра,като вземането се основава на заповед на Директора
на ДСП-Мездра,издадена на основание чл.43б ППЗИХУ за възстановяване на пълния
размер на отпусната целева помощ на С.Ц..В
ППЗИХИ и в ЗИХУ не е законово регламентирано
Дирекция "Социално подпомагане" да може да прави искане по реда на
ГПК за принудително изпълнение на
заповедта по чл.43б ППЗИХУ, каквато
възможност изрично е визирана в
чл.14б,ал.2 от Закон за социалното подпомагане.В случая тази разпоредба е
неприложима,тъй като тя се отнася за заповеди
по чл.14а,ал.3 от Закон за социалното подпомагане, каквато не е
настоящата, която е издадена на основание чл.43б ППЗИХУ във вр. с чл.44
ЗИХУ.При липсата на изрична законова делегация в ЗИХУ и ППЗИХУ, която да
препраща към чл.14б ЗСП,то следва да намерят приложение общите правила на ГПК
за това кои лица са легитимирани да
извършват процесуални действия.
Наведените в частната жалба
доводи,че съгласно представеното към нея пълномощно №РД 05-0541/14.10.2016 год. на Изпълнителния директор на
Агенция за социално подпомагане директорът на ДСП-Мездра е упълномощен от представляващия Агенция социално
подпомагане да предприема действия и предявява искове за събиране на вземания,като
тези действия съгласно удостоверената
представителна власт в т.7 следва да се
извършват от името на упълномощителя Агенция за социално подпомагане, са
несъстоятелни.Заявлението по чл.417 ГПК и искът по чл.422 ГПК са предявени от
името на ДСП-Мездра,която не е надлежна страна,разполагаща с процесуална
правоспособност по чл.27,ал. 2 ГПК,а не от Агенция за социално
подпомагане-гр.София.
На следващо място РС-Мездра е приел,че заповедното производство е
неприложимо в случая, тъй като се претендира вземане по специален закон - Закон
за интеграция на хората с увреждания, а в него не е установена възможност за
приложение на чл. 418 от ГПК във вр. с чл. 43б от ППЗИХУ и тя не може да се
извежда по аналогия, визирайки разпоредбата на чл.14б Закона за социално
подпомагане.
Така изведения правен извод е неправилен.
За да бъде
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417
от ГПК е необходимо заявителят да представи един от посочените в т. 1-9
документи, които трябва да са редовни от външна страна и да удостоверяват
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В разпоредбата на
чл.
44 от ЗИХУ е регламентирано правото на хората с трайни увреждания съобразно
своите потребности да получат целеви помощи, като условията и редът за
отпускането, изплащането, изменянето и прекратяването на целевите помощи и
техния размер се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.
43б от Правилника за приложение на закона за интеграция на хората с увреждания,
лицата, неизползвали целевата помощ по предназначение,възстановяват пълния
размер на помощта.В чл.45,ал.4 ЗИХУ е посочено, че
недобросъвестно получените средства за месечни добавки и помощи се възстановят с лихвата по реда на събиране
на държавните вземания. Събирането на частните държавни и общински вземания се
осъществява по общия ред на ГПК (чл.
163, ал.2 ДОПК).
Заявеното от
Директора на ДСП - Мездра вземане представлява именно подлежаща на
възстановяване целева помощ, която длъжникът е получил по реда на чл. 44 от
Закона за интеграция на хора с увреждания.
Въззивният съд в
настоящия си състав приема, че заповедта за възстановяване на отпусната целева
помощ,в качеството й на индивидуален административен акт, представлява документ
по смисъла на чл.
417, т. 1 от ГПК, който може да послужи като основание за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист при условие, че е
установено нейното влизане в сила.
Видно от мотивите
на Решение № 52 от 29.04.2011 год., постановено по т.дело № 512/2010 год. на
ВКС по реда на чл.
290 от ГПК, определена заповед, в качеството й на индивидуален
административен акт, не представлява изпълнителен титул за започване на
принудително изпълнение по реда на чл.426,
ал.1 ГПК и същата не е сред изброените в чл.404,
т.1 ГПК изпълнителни основания. Но заповедта, доказваща по основание и
размер частно парично вземане, може да бъде основание за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.
417, т.1 ГПК, като може да бъде предявен и осъдителен иск за събиране на
вземането.Кредиторът е този,който ще избере начина за събиране на вземането си.Ето
защо настоящият съдебен състав намира, че наличието на влязъл в сила административен
акт представлява основание за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.
417, т.1 ГПК.
В заключение настоящият състав на въззивния съд намира за правилен извода на
първоинстанционния съд,че Дирекция "Социално подпомагане" - Мездра не
е надлежна страна,разполагаща с процесуална правоспособност по чл. 27, ал. 2 ГПК в производството по гр.дело
№1189/2017г. по описа на РС-Мездра.
Обжалваният съдебен акт е
законосъобразен и следва да бъде потвърден,а изводът за допустимост на
заповедното производство е относим при заявление и иск,подадени от надлежната
страна Агенция за социално подпомагане-гр.София,каквито в случая липсват.
При тези си
съображения Окръжен съд-Враца
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№136/26.01.2018 год. по гр.дело №1189/2017 год. по описа на Районен съд-Мездра в
частта,с която съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост
на исковата претенция,обезсилил е Заповед №462/ 30.06.2017 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,издадена по частно гр.дело №874/2017
год. по описа на РС-Мездра,както и издадения въз основа на заповедта
изпълнителен лист.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.