Р Е Ш Е Н И Е
№217
гр.Горна Оряховица, 17.07.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав,
в публично заседание нa шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Еманоел Вардаров
при секретаря М.Къцаркова и в
присъствието на прокурора ………….........., като разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№465/2020г. по описа на Горнооряховския районен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Трудов спор. Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ; чл.344 ал.1 т.2 от КТ; чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ.
Ищeцът М.С.И.(чрез
адв.М. Л.Л.-С. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че на 01.02.2007г. между М.С.И. и НК”ЖИ” е сключен Трудов
договор№I-4/01.02.2007г., с който ищецът е назначен на „инженер, железопътно
строителство“ с код от НКПД:21426003, код от НКИД:6010. Впоследствие между
ответника и ищеца И. се сключват няколко допълнителни споразумения, с които се
променя длъжността на служителя, като с промяна през 19.12.2017г. И. заема
длъжността „Специалист кадри (АД)“, а от
31.05.2018г. е назначен на длъжността „инженер, железопътно строителство“
с код от НКПД: 21426003, код от НКИД:6010. Твърди се, че на 01.02.2019г., М.И.
е извикан от работодателя и получава Акт за прекратяване на трудов договор.
Срещу заповедта за прекратяване на трудовия договор е депозирана искова молба и
със Заповед№V-840/11.11.2019г. доверителят ми е възстановен на работа от
11.11.2019г. на длъжност „Инженер, железопътно строителство“. След
възстановяването му на работа, г-н И. продължава да изпълнява всички присъщи за
длъжността му задължения при стриктното спазване на нормативните изисквания за
това до момента, в който на 17.02.2020г.(повече от 3 месеца от датата на
възстановяване) му е представен Акт за прекратяване на трудов
договор№111-9/17.02.2020г., съгласно който считано от 18.02.2020г. се прекратява
трудовото правоотношение между ищеца и ответника с посочено основание чл.328
ал.1 т.12 от КТ, като е счел, че е налице обективна невъзможност за И. да
изпълнява задълженията си по трудовия си договор, тъй като не се е явил на
изпит, който следва да бъде проведен съгласно изискванията на
„Наредба№56/14.02.2003г. за изискванията, условията и реда за обучение на
кандидатите за придобиване на правоспособност, изисквана от персонала,
отговорен за безопасността на превозите с железопътен транспорт, или признаване
на такава правоспособност и реда за провеждане на проверочните изпити на лицата
от персонала, отговорен за безопасността на превозите“. Счита, че
прекратяването на трудовия договор е изцяло незаконосъобразно. В мотивите се
твърди, че М.С.И. не се е явил на
проверочен изпит съгласно изискванията на „Наредба№56/14.02.2003г. за
изискванията, условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност, изисквана от персонала, отговорен за безопасността на
превозите с железопътен транспорт, или признаване на такава правоспособност и
реда за провеждане на проверочните изпити на лицата от персонала, отговорен за
безопасността на превозите“, като И. бил поканен да се яви на този изпит два
пъти(устно и писмено): -устно в началото на месец декември 2019г. от Директора
на Железопътна секция Г.Оряховица да се яви в срок до един месец на изпит и -на
16.01.2020г. към М.И. за втори път бе отправена покана в срок от един
календарен месец да се яви на проверочен изпит. Редът и начина за организиране
на така наречения проверочен изпит са изрично уредени в Наредба№56/14.02.2003г.
за изискванията, условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност, изисквана от персонала, отговорен за безопасността на
превозите с железопътен транспорт, или признаване на такава правоспособност и
реда за провеждане на проверочните изпити на лицата от персонала, отговорен за
безопасността на превозите. Съгласно визираният подзаконов нормативен акт
работодателят е този, който следва да организира провеждането на процесния
изпит и този, който следва да спазва изискванията, предвидени в Наредбата. При
организиране на самия изпит изцяло не била спазена посочената процедура,
предвидена в Наредбата, поради което били налице съществени нарушения на
производствените правила, които обуславят незаконосъобразността на уволнението.
Ответникът посочил, че длъжността, която заема ищецът, е в списъка по чл.2а от
Наредбата, свързана с безопасността на превозите. Съгласно чл.4 от Наредбата
длъжностите от железопътния транспорт по чл.11 ал.1 се определят със списък от
работодателя съобразно извършваните дейности, за които се изисква
правоспособност. Списъкът се утвърждава от изпълнителния директор на ИА”ЖА”,
включително всяко изменение и/или допълнение в него. Списъкът се изготвя по
форма, утвърдена от изпълнителния директор на ИА”ЖА”, която се публикува на
електронната страница на агенцията и съдържа най-малко следните елементи:
длъжност; дейност, свързана с безопасността на превозите; правоспособност за
дейността(заеманата от ищеца длъжност не е част от визирания списък). Ако се
приемело, че ищецът действително не е
издържал изискуемите за длъжността му изпити, то счита, че работодателя
неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.328 ал.1 т.12 от КТ(безвиновна
фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор), като в чл.328 aл.1
т.5 от КТ е предвидена възможност работодателят да прекрати трудовия договор на
служителя с предизвестие при липса на качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата. В конкретния случай от изготвените от мотиви
било видно, че трудовото правоотношение е прекратено поради това, че И. не се е
явил на „проверочен изпит“. Този проверочен изпит е следвало да се положи поради това, че не е упражнявал
дейността си повече от шест месеца, като следва да се има предвид, че това
неупражняване е по вина на работодателя, не по негова така. Такъв проверочен
изпит бил нужен, за да може да се потвърди, че служителят притежава необходимите
качества и умения за ефективно изпълняване на работата. Прекратяването на
трудовия договор на основание чл. 328, ал.1
т.5 от КТ следвало да се предхожда с императивната норма на чл.333 от КТ, съгласно която работодателят може да уволни само с предварително разрешение
на инспекцията по труда трудоустроен работник или служител. Съгласно Експертно решение на ТЕЛК№3662 И. е с 50%
трайно намалена работоспособност(трудоустроен) и за да прекрати трудовия му договор,
ответникът е следвало да изиска мнение на ТЕЛК, което счита, че не било сторено и на основание чл.344 ал.3 от КТ,
то уволнението следва да бъде отменено.
Счита, че в конкретния случай е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя. Отрича, че е бил уведомяван за подобен изпит(при наличието на
личен имейл адрес и телефонен номер). Ако работодателят действително е искал
същият да разбере за нуждата от този изпит, той е можел да му изпрати съобщение
за това. Тенденциозно било поведението на ответника да не направи всичко нужно,
за да информира ищеца за изискванията на Наредбата именно с цел да може да
прекрати договора с него. И. е престирал труд повече от три месеца от
възстановяването му на работа без да е организиран подобен изпит, което би
означавало, че три месеца той е бил годен да упражнява задълженията си по
трудовия договор, а след това изведнъж е изпаднал във фактическа невъзможност.
Ответникът получил решението на съда, с което било отменено уволнението, поне
десет дни преди И. да се яви и да встъпи в длъжност, като е имал достатъчно
време да се подготви и да организира изпълнение на условията, предвидени в
Наредбата. Oт 14.05.2009г. ищецът заемал длъжности в сферата на човешките
ресурси, в това число и „Специалист кадри (АД)“. На 31.05.2018г. между него и
НК”ЖИ” Г.Оряховица се сключва допълнително споразумение, с което М.И. отново е
назначен на длъжността „инженер, железопътно строителство“, където се уговаря и
срок за изпитване (с цел „по-лесно“ прекратяване на трудовия договор, тъй като
при за изпитване работодателя не следва нито да връчва предизвестие, нито да
обосновава решението си). Така, в срока за изпитване трудовият договор е бил прекратен,
което прекратяване впоследствие било обявено за незаконосъобразно. От 2009г. до
2018г. И. не бил канен на изпит и работодателят не е спазил изискванията на Наредба№56/14.02.2003г., а прекратил правоотношението в
срока за изпитване. Моли съда да постанови решение, с което: - да се признае
уволнението за незаконно и да се отмени
Акт за прекратяване на трудов договор№111-9/17.02.2020г. на Й.Р.– Директор
Железопътна секция Г.Оряховица; -да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност; -да бъде осъден
ответникът да му заплати обезщетение за
времето, през което е останал без работа за период от шест месеца –
7800.00лв.(обезщетение по смисъла на чл.225 ал.1 от КТ). Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
ДП“Национална компания Железопътна инфраструктура“ с ЕИК:****(чрез Директор Й.Р.,
представляващ Железопътна секция Г.Оряховица - гр.Г.Оряховица) оспорва
предявените искове. Исковете следвало да бъдат насочени срещу
работодателя като ответник, имайки предвид изложените в молбата оплаквания. В
настоящия случай за ответник била посочена ДП„НКЖИ“ с ЕИК:**** и адрес на Железопътна секция Г.Оряховица
гр.Г.Оряховица ул.„Цар Освободител“№96. В лично трудово досие било установено,
че трудовото правоотношение с ищеца И. е започнало с ДП„НКЖИ“, а в по-късен
етап продължава с Железопътна секция Г.Оряховица. В молбата не било упоменато в
качеството си на каква структура е цитирана Железопътната секция Г.Оряховица.
От тук става и неясно в качеството си на какво е посочена в адресната част на
исковата молба Железопътната секция, кой в случая следвало да се приеме за
ответник-работодател по исковите претенции ДП НК“ЖИ“ гр.София или Железопътна
секция Г.Оряховица. Счита исковете за неоснователни. Ищецът бил назначен с
трудов договор№1-4/01.02.2007г. на длъжността „Инженер железопътно
строителство“. Впоследствие с няколко допълнителни споразумения страните са
променяли длъжността на ищеца като по-късно с Акт№III-7/31.01.2019г. за
прекратяване на трудово правоотношение, считано от 01.02.2019г. и на основание
чл.71 ал.1 от КТ трудовото правоотношение с И. било прекратено. С решение по
гр.дело№500/2019г. на ГОРС лицето било
възстановено на заеманата длъжност до уволнението „Инженер железопътно
строителство“. Следвайки процедурите и спазвайки законовите разпоредби със Заповед№V-840/11.11.2019г.(връчена
на М.И. на 11.11.2019г.) на Директор Железопътна секция Г.Оряховица, на
основание чл.345 ал.1 от КТ, заявление с вх.№93-АМ-6138/11.11.2019г. от М.И. и
съобщение от 29.10.2019г. по гр.дело№500/2019г. на ГОРС било възстановено
трудовото правоотношение с М.И. на заеманата от преди уволнението длъжност
„Инженер железопътно строителство/в отдел“. Съгласно Наредба№56/14.02.2003г. за
изискванията, условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност, изисквана от персонала, отговорен за безопасността на
превозите с железопътен транспорт, или признаване на такава правоспособност и
реда за провеждане на проверочен изпити на лицата от персонала, отговорен за
превозите, лицата, назначени на длъжност от железопътния транспорт, която е
свързана с безопасността на превозите полагат изпит за проверка на знанията в
случай, че се прекъснали изпълнението на длъжността и не са работили на нея
повече от шест месеца. Изпитът включвал въпроси по правилата за движение на
влаковете, маневрената работа и сигналите, подавани в железопътния транспорт;
безопасност и техническа експлоатация на железопътната инфраструктура и
подвижния железопътен състав; функционални и технически изисквания към
устройствата и системите за осигурителна техника, телекомуникациите и системите
за електроснабдяване; експлоатация на железопътните прелези. Tъй като
прекратяването на трудовото правоотношение с И. било осъществено на
31.01.2019г. и съответно
възстановяването му – на 11.11.2019г., то трудовото правоотношение с И. било
прекратено за период от 9 месеца и 10 дни(лицето не е изпълнявало длъжността
„Инженер, железопътно строителство/в отдел“). Съгласно утвърден от
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“
списък с изх.№10-10-16/05.03.2019г. на длъжностите свързани с безопасността на
превозите - чл.39 ал.4 от Закон за железопътния транспорт, в ДП „НК ЖИ“ под
№107 била записана длъжността заемана от И. „инженер, железопътно
строителство“. Тъй като М.И. бил възстановен от съда след повече от шест месеца
и това е период, в който е прекъснато изпълнението на длъжността „Инженер
железопътно строителство” и не е работено на нея, И. устно бил поканен в
началото на м.декември.2019г. от Директор Железопътна секция Г.Оряховица в
едномесечен срок да се яви на изпит съобразно изискването на чл.6 ал.1, т.2 от
Наредба№56/14.02.2003г. Едномесечния срок бил определен инструктивно от
директора на поделението, а не нормативно. От човешка гледна точка целта е да се
даде на И. един разумен срок от време, през който той да се подготви за изпита.
В изпълнение на процедурата от страна на Директор Железопътна секция Горна
Оряховица с изх.№32-00-Ю-6654/02.12.2019г. е изпратено нарочно писмо до
Началник отдел Районна железопътна инспекция, с което ръководството на районния
отдел към Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ е уведомено за това,
че М.С.И. като възстановен на длъжността „Инженер железопътно строителство/ в
отдел“ и във връзка с изискването на чл.6 ал.1, ал.2 от
Наредба№56/14.02.2003г., следва да се яви на проверовъчен изпит по нормативни
актове в железопътния транспорт. Получен бил отговор от отдел Районна
железопътна инспекция Г.Оряховица към ИА„Железопътна администрация“, с който се
удостоверило, че М.И. не се явил до 31.12.2019г. на проверовъчен изпит, като до
явяване и успешно полагане на изпит, не можел да изпълнява длъжността, която е
включена в одобрения списък на длъжностите, свързани с безопасността на
превозите в жп транспорт на ДП „НКЖИ“, съгласно чл.39 ал.4 от ЗЖТ и чл.4 ал.1
от Наредба№56/14.02.2003г. На 16.01.2020г. към И. за втори път била отправена
нарочна покана с изх.№93-00-Д-262/16.01.2020г., за това в едномесечен срок да
се яви на проверочен изпит съгласно Наредба№56/14.02.2003г.Твърди се, че
писмото било сведено до знанието на И., който отказал да го получи(удостоверен
отказ - протокол от 16.01.2020г.). Според И. „дипломата му е безсрочна и нямало
нужда да се явява на такъв изпит“. Неоснователно и неточно е твърдението на
ищцовата страна, че работодателят бил този който трябвало да организира
провеждането на проверочния изпит. В Наредба№56/14.02.2003г. било посочено, че
работодателят имал само и единственото задължение да изпрати списъци с лицата
заемащи длъжности, свързани с безопасността на жп-транспорта и посочени в
утвърдения списък от изпълнителния директор на ИА„ЖА“ - това било сторено от
работодателя с изпращането на писмото до отдел Районна железопътна инспекция
Г.Оряховица с изх.№32-00-Ю-6654/02.12.2019г. Изпитите се провеждали от
независима от работодателя структура и нямало задължение за работодателя да
уведомява с нарочен документ лицата за дата, час и място на провеждане на
изпит. Служител, който иска да упражнява длъжност, за която съществува
нормативно установено изискване за явяване на проверовъчен изпит(„до един месец
от…“) и заемал такава длъжност, би
следвало изхождайки от принципа за добросъвестно изпълнение на трудовото правоотношение,
да прояви инициативност и доброжелателност като се поинтересува за така важните
за процесуалния представител „дата, място и час“ на проверочния изпит. В случая
такава добросъвестност не била налице. Служителят И. притежавал удостоверения
за издържан изпит по наредбата издавани назад в годините(2007г., 2014г.,
2018г.), като същият бил запознат с реда с провеждането му. Основните
задължения на работника/служителя са да изпълнява точно и добросъвестно
работата си, за която се е уговорил с работодателя като всеки ден се явява
навреме за изпълнение на възложената работа. Когато по една или други причина
от обективен характер не е възможно работникът/служителят да изпълнява тези
основни задължения по трудовия договор за работодателя възниква субективното
право да прекрати трудовия договор с този работник или служител на основание
чл.328 ал.1 т.12 от КТ. За заемането на тази длъжност „Инженер железопътно
строителство/в отдел“, имайки предвид, че М.И. е прекъснал изпълнението и за
повече от шест месеца, поради прекъсване на трудовото правоотношение,
служителят следвало на основание чл.6 ал.1 т.2 от Наредба№56/14.02.2003г. да се
яви на изпит по чл.5 ал.1 от същата наредба. Нещо, което не било сторено от И.
въпреки отправените му от работодателя две покани. В случая били налице
обстоятелства, които са извън волята и компетентността на работодателя.
Полагането на проверочния изпит е по нарочна административна процедура, която е
извън съдържанието на трудовото правоотношение, но определя неговото
съществуване. Лицето не можело да излиза на железопътната линия, да извършва
дейности по замерване, отчитане, анализиране на процеси свързани с железния
път, изготвяне на проекти, становища и подобен род документации касаещи пряко
железния път. В такъв смисъл са и длъжностните задължения за позицията
„инженер, железопътно строителство/ в отдел“ - извършват се измервания
съществуващото положение на железния път по ос и ниво, което налага реална
работа по железния път, контролира извършването на ремонтни работи, извършващи
се в близост до железния път или сервитута. Счита за неоснователно твърдението
на ищеца, за приложение на чл.328 ал.1
т.5 от КТ - прекратяване на трудовото правоотношение с работник/служител от
работодателя с предизвестие при липса на качества у работника или служителя да
изпълнява ефективно своята работа. В съдебната практика липсата на качества се
възприемала като липса на професионални качества, т.е. на професионални знания,
умения и навици на работника/служителя, необходими за изпълнението на
възложената му работа(липсата на качества следвало да бъде установена по
някакъв обективен начин). Работодателят нямал тази компетентност да определи
дали знанията и уменията на И. съответстват на изискуемите нормативи, по които
се провежда изпита по Наредба№56/14.02.2003г.(за това имало специална структура
- изпитна комисия определена от Изп.директор на ИА“ЖА“, която комисия била
оторизира и оправомощена да преценява налице ли са качествата на лицата,
заемащи длъжности в безопасността на железопътния транспорта, да изпълняват тези
длъжности. Не счита, че това е злоупотреба с право. Проверочните изпити по наредбата не се провеждат от работодател, а
по съответен ред от изпитна комисия, която е подчинена на независим орган. Моли
да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски. Правя възражение за прекомерност по размер на юрисконсултското
възнаграждение.
Съдът,
след като изслуша доводите на страните и прецени събраните доказателства
съобразно изискванията на ГПК, приема за установено следното:
Страните в
настоящото производство не спорят факта, че са били в трудово правоотношение.
На 01.02.2007г. между М.С.И. и НК”ЖИ” е
сключен Трудов договор№I-4/01.02.2007г., с който ищецът е назначен на „инженер,
железопътно строителство“ с код от НКПД:21426003, код от НКИД:6010.
Впоследствие между ответника и ищеца И. се сключват няколко допълнителни
споразумения, с които се променя длъжността на служителя, като с промяна през
19.12.2017г. И. заема длъжността „Специалист кадри (АД)“, а от 31.05.2018г. е назначен на длъжността
„инженер, железопътно строителство“ с код от НКПД: 21426003, код от НКИД:6010.
На 31.01.2019г. с
Акт№III-7/31.01.2019г. за прекратяване
на трудов договор, считано от 01.02.2019г. трудовото правоотношение между ДП „НКЖИ”
- Железопътна секция Г.Оряховица, представлявана от Директор Й.Р.и М.С.И. на
длъжност “инженер, железопътно строителство/в отдел“ е прекратено, на
основание чл.71 ал.1 от КТ. С влязло в законна сила на 29.10.2019г. Решение№395/08.10.2019г. по
гр.дело№500/2019г. на ГОРС М.И. е възстановен на длъжността „инженер,
железопътно строителство/в отдел“. Със
Заповед№V-840/11.11.2019г.(връчена на М.И. на 11.11.2019г.) на Директор
Железопътна секция Г.Оряховица, на основание чл.345 ал.1 от КТ, заявление с
вх.№93-АМ-6138/11.11.2019г. от М.И. и съобщение от 29.10.2019г. по
гр.дело№500/2019г. на ГОРС било възстановено трудовото правоотношение с М.И. на
заеманата от преди уволнението длъжност „Инженер железопътно строителство/в
отдел“.
От
приложеното Експертно решение№3662/200/10.12.2018г. на ТЕЛК се установява, че
на ищеца е определена 50% трайно намалена работоспособност. Посочено е, че
заеманата длъжност е подходяща за здравословното състояние на М.С.И., при
спазване на противопоказаните условия на „труд - тежък физически труд,
ненормиран дневен работен график, нощен и извънреден труд, опасност от
травматизъм“.
До М.С.И.
е отправено Предизвестие с изх.№93-00-Д-940/17.02.2020г. от работодателя, на
основание чл.328 ал.1 т.12. ввр чл.326 от КТ, с което И. е бил предизвестен, че
след изтичане на законния 30-дневен срок, трудовото правоотношение ще му бъде
прекратено на посоченото основание(при неспазен срок на предизвестие ще му бъде
заплатено обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ). Цитираното предизвестие е било връчено при условията на „отказ“ от страна на М.С.И. на 17.02.2020г., което е
удостоверено с подписите на двама свидетели(Д.П.П.и Д.Г.С.).
На
основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ - при
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, съгласно изготвени
мотиви е прекратен трудовия договор, считано от 18.02.2020г. с М.С.И., с
Акт№III-9/17.02.2020г. за прекратяване на трудов договор. Цитираният акт е бил
връчен при условията на „отказ“ от страна на М.С.И. на 17.02.2020г., което е
удостоверено с подписите на двама свидетели(Д.П.П.и Д.Г.С.). Към акта за
прекратяване на трудовия договор за приложени мотиви.
Съобразно
чл.2 ал.1 от „Наредба№56/14.02.2003г. за изискванията, условията и реда за
обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност, изисквана от
персонала, отговорен за безопасността на превозите с железопътен транспорт, при
признаване на такава правоспособност и реда за провеждане на проверочните
изпити на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите“,
лицата, назначени на длъжност от железопътния транспорт, която е свързана с
безопасността на превозите, трябва да притежават свидетелство за
правоспособност съобразно извършваните дейности, свързани с безопасността на
превозите. В наредбата било уредено, че Изп.директор на ИА“Железопътна
администрация“ одобрява списък на правоспособностите, за които се издава
свидетелство за правоспособност. Длъжностите от железопътния транспорт по чл.2
ал. 1 от цитираната наредба се определят със списък от работодателя съобразно
извършваните дейности, за които се изисква правоспособност съгласно чл.2а(списъкът
се утвърждава от Изп.директор на ИА“Железопътна администрация“, включително
всяко изменение и/или допълнение в него). Съобразно чл.5 ал.1 от наредбата
лицата, които заемат длъжност по чл.2 ал.1 полагат изпит за проверка на
знанията им съобразно притежаваната правоспособност(въпроси по: правилата за
движение на влаковете, маневрената работа и сигналите, подавани в железопътния
транспорт; безопасност и техническа експлоатация на железопътната
инфраструктура и подвижния железопътен състав; функционални и технически
изисквания към устройствата и системите за осигурителна техника,
телекомуникациите и системите за електроснабдяване; експлоатация на
железопътните прелези). Лицата, назначени на длъжност от железопътния
транспорт, която е свързана е безопасността на превозите(по чл.2 ал.1) полагат
проверочен изпит по чл.5 ал.1 в случай, че са прекъснали изпълнението на
длъжността и не са работили на нея повече от шест месеца. В поделение
Железопътна секция Г.Оряховица бил утвърден от Изп.директор на ИА“Железопътна
администрация“ списък на длъжностите
свързани с безопасността на превозите, съгласно чл.39 ал.4 от Закон за
железопътния транспорт в ДП“НКЖИ“ в който под №107 е записана длъжността
„инженер, железопътно строителство“ заемана от И..
Предвид
факта, че М.И. бил възстановен от съда след повече от шест месеца - период, в
който било прекъснато изпълнението на длъжността „инженер, железопътно
строителство/в отдел” и не е работено на нея, И. устно бил поканен в началото
на м.декември.2019 г. от Директора на Железопътна секция Г.Оряховица да се яви в
срок до един месец на изпит по Наредба№56/14.02.2003г. съобразно изискването на
чл.6 ал.1 т.2 от същата( на 03.01.2020 г. в деловодството на Железопътна секция
Г.Оряховица постъпило писмо от Началник отдел РЖИ - Г.Оряховица: „…поради това,
че М.И. не е работил повече от 6 месеца на длъжността „инженер, железопътно
строителство/в отдел“ последният е следвало да се яви на проверочен изпит по
чл.5 ал.1 ввр. чл.6 ал.1 т.2 от Наредба№56/14.032003г. До края на м.декември.2019г.
И. не се явил на проверочен изпит,
поради което до явяване и успешно полагане на изпит, той не може да изпълнява
длъжността „инженер, железопътно строителство/в отдел“. На 16.01.2020г. към М.И. за втори път била
отправена покана в срок от един календарен месец да се яви на проверочен изпит
съобразно Наредба№56/14.02.2003г.(изготвено нарочно писмо изведено с изх.№
93-00-Д-262/16.01.2020г., което писмо било сведено до знанието на И., който
отказа да го получи, което съответно било удостоверено в нарочен протокол от
16.01.2020г. Работодателят счита, че са налице условията на чл.328 ал.1 т.12 от КТ - обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. В случая
обективната невъзможност идвала от страна на служителя М.И., заемащ длъжността
„инженер, железопътно строителство/в отдел“ за заемането на която длъжност имайки
предвид, че реално прекъснал изпълнението и за повече от шест месеца поради
прекъсване на трудовото правоотношение, то следвало на основание чл.6 ал.1 т.2
от Наредба№56/14.02.2003г. да се яви на изпит по чл.5 ал.1 от същата наредба.
Това не било сторено от И., въпреки отправените му от работодателя две покани.
В създалата се ситуация служителят не отговарял на нормативните изисквания за
заемане на длъжността, съгласно изискванията на нормативните изисквания на Наредба№56/14.02.2003г.
Налице била обективна невъзможност за реалното изпълнение на трудовия договор(лицето
не може да излиза на железопътната линия, да извършва дейности по замерване,
отчитане, анализиране на процеси свързани с железния път, изготвяне на проекти,
становища и подобен род документации касаещи пряко железния път). В такъв
смисъл били и длъжностните задължения за позицията „инженер, железопътно
строителство/в отдел“ - извършват се измервания на съществуващото положение на
железния път по ос и ниво, което налага реална работа по железния път;
контролира извършването на ремонтни работа, извършващи се в близост до железния
път или сервитута. Допускането на такъв служител по железния път било скрепено
с носенето от Директора на поделението на административно-наказателна
отговорност, визирана в Глава VIII от Закона за железопътния транспорт.
Със
Заповед№V-100/17.02.2020г. от страна на работодателя е наредено, на основание
чл.224 ал.1 от КТ да се начисли на М.С.И. обезщетение в размер на три дни
неползван платен годишен отпуск за
периода: 01.01.2020г.-17.02.2020г.
До
Генералния директор на ДП“НКЖИ“ е изпратен
утвърден „Списък на длъжностите, свързани с безопасността на превозите,
съгласно чл.39 ал.4 от ЗЖТ в ДП“НКЖИ“ от
Изп.директор на ИА“ЖА“ с рег.№10-10-16/05.03.2019г., измежду които е и
заеманата от ищеца И. длъжност „инженер, железопътно строителство/в отдел“.
От страна
на Директор Железопътна секция Г.Оряховица е било изпратено писмо с
изх.№32-00-Ю-6654/02.12.2019г. до Началник отдел Районна железопътна инспекция,
с което ръководството на районния отдел към ИА„ЖА“ било уведомено за това, че М.С.И.
като възстановен на длъжността „Инженер железопътно строителство/ в отдел“ и във
връзка с изискването на чл.6 ал.1, ал.2 от Наредба№56/14.02.2003г., следва да
се яви на проверочен изпит по нормативни актове в железопътния транспорт. От
отдел Районна железопътна инспекция Г.Оряховица към ИА„ЖА“ бил получен отговор,
че до 31.12.2019г. М.С.И. не се явил на
проверочен изпит. До явяване и успешно полагане на изпит, не можел да изпълнява
длъжността, която била включена в одобрения списък на длъжностите, свързани с безопасността
на превозите в жп-транспорт на ДП“НКЖИ“, съгласно чл.39 ал.4 от ЗЖТ и чл.4 ал.1
от Наредба№56/14.02.2003г. До ищеца И. изготвено
нарочно писмо-покана с изх.№93-00-Д-262/16.01.2020г., за това, че в едномесечен
срок следвало да се яви на проверовъчен изпит съгласно Наредба№56/14.02.2003г.
Писмото било връчено при „отказ“ с изготвен
нарочен протокол от 16.01.2020г., съдържащ се в ЛТД на М.С.И..
По делото
е била допусната и съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установило
размера на начисленото брутно трудово възнаграждение на М.С.И. за
м.януари.2020г. - 1233.11лв. Съгласно
чл.228 ал.1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетенията е полученото от работника/служителя брутно трудово възнаграждение
за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно
трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Средно дневно брутно
възнаграждение за м.януари.2020г. -
56.05лв. Съответно, размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ положителен за ищцата изход от спора за периода:
18.02.2020г.-19.06.2020г.(датата на изготвяне на заключението) следва да бъде 4652.15лв. Съдът
кредитира заключението като обосновано и
му дава вяра.
По делото
е приложена Трудова книжка№2 на М.С.И.,
според в която е вписано прекратяването
на трудовото правоотношение с ответното дружество, считано от 01.02.2019г. и печат на
Железопътна секция Г.Оряховица.
По реда на
чл.175 от ГПК и чл.176 от ГПК, ищецът М.С.И. заявява, че е бил възстановен на
работа със съдебно решение. След това работодателят му възложил задача да направи измерванията на
железния път на втория ден след като му били направени инструктажите, а именно
железен път(за „наставяне” – безнаставен път), който е на настави, да бъде
направен на безнаставен път. Ищецът изпълнявал задачите. В един ден на
неформално събиране, директорът на жп-секцията му обяснил, че след като не се бил явил на изпит
по чл.5 ал.1 на Наредба№56/14.02.2003г., че той(директорът) подлежал на
наказание, че служителят не се бил явявал на изпит. Според директорът И. следвало да се яви на изпит. След един
месец ищецът бил освободен от работа.
Заявява, че не бил уведомяван за дата, час
за явяване на изпита и не му бил даван конспект. Също така, не бил виждал тази
заповед на ИА„ЖА”. Известно му било, че на всеки четири години следвало да се явяват на този изпит, в който
връчвали конспект, материали, измененията в наредбата и след като изтечал
месецът, в който се подготвяли, му
давали заповедта, за който да се яви на изпит. Явяването се извършвало
групово с останалите(на четири години веднъж). След като бил възстановен на
работа не му било провеждано обучение във връзка с новостите, а също и не бил
получавал конспект. Твърди, че документите, които са му представени от
работодателя, в първия момент ги представял на неговия адвокат, „за да ги
провери и след като му каже, че няма нищо нередно в тях ги разписвал”.
По реда на
чл.175 от ГПК, Й.Д.Р.(Директор Железопътна секция Г.Оряховица към ДП“НКЖИ“) заявява, че устно уведомил ищеца И. за необходимостта да се яви на проверочен
изпит. Впоследствие(един понеделник)относно до попитал дали е взел изпита, като
„И. му отговорил, че не е подготвен“.
Един месец след възстановяването ищецът заявил, че няма да се явява на проверочен
изпит. Нямало практика да се уведомяват служителите, които ще се явяват на
изпит за определена дата, тъй като те следвало в рамките на един месец от
назначаването им на работа да минат на изпит(писмен с по три въпроса и след
това събеседване – всеки понеделник). Според Директор Райков „принципно можело да
работи човек, който не бил издържал такъв проверочен изпит, но при съответна
проверка дали от Железопътна секция или от ИА“ЖА“ било възможно да се издадат Наказателни постановления, на
основание чл.125 ал.3 от ЗЖТ. Ролята на „специалист човешки ресурси“ била да
следи четиригодишния срок за изпита и да уведомява служителя, че следва да се
яви на изпит, а също и тези в продължителен болничен(над шест месеца).
От страна
на ответника-работодател са ангажиран гласни доказателства. Св.С.Г.П.(завеждащ отдел „Човешки ресурси и личен състав“ в ПЖС
Г.Оряховица към ДП“НКЖИ“) твърдо, че изрично уведомила ищеца И. за изготвеното
писмо до Районна железопътна инспекция, като устно го уведомила, че следва да
се яви на изпит. В поделението има такива длъжности които са определени и
одобрени от ИА“ЖА“ към ДП“НКЖИ“ и всички, които са включени в този списък
подлежат на проверочен изпит, в т.ч. подлежат на изпит всички, които не са били
на работа повече от 6 месеца или продължителен болничен. Изпитът се провеждал в
Районна железопътна инспекция(в жп-управлението на същата сграда на Vетаж). Oт
Районна железопътна инспекция била уведомена, че изпитът се провеждал всеки
понеделник. При възстановяването си на работа и във връзка с уведомяването за
изпита И. следвало да подпише определен набор от бланки, които той отказал да
подпише. Практиката била да се
контактува с преките ръководители, изготвяло се писмото, което лицето идва и си
го взема. При преките ръководители следвало да има въпросите/конспекти, за
които се явяват на изпит служителите. Съдът кредитира свидетелските показания
през призмата на чл.172 от ГПК и им дава вяра във връзка с организацията по
провеждането и явяването на проверочен изпит.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основанието на всеки иск се определя от
ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета на спора, а
именно - правопораждащия факт, съдържанието на субективното материално право и
носителите на правоотношението. При иска
по чл.344 ал.1 т.1 от КТ тези правнорелевантни факти обхващат източника на
трудовото правоотношение, страните, между които това отношение е съществувало и
фактическия състав за прекратяването му, законосъобразното приложение, които
уволненият работник/служител оспорва. В този смисъл щом при уволнението се установи нарушения на императиви норми,
съдът дължи неговата отмяна. Доказването на правомерността на уволнението с
оглед разпределението на доказателствената тежест в производството по трудовия
спор се възлага на работодателя.
Делегирането
на правомощия от Генералния директор на НК”ЖИ” на други длъжностни лица от
компанията/в случая на директора на ЖП секция Г.Оряховица/ по назначаването и
уволняването на работници и служители не води до промяна на субекта на
работодателска власт. Работодател си остава компанията, а директорът на
регионалното поделение действа от нейно име, въз основа на упълномощаването от
законния представител. Когато съгласно закон или акт на МС трудовият договор за
определени длъжности се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, не
е налице хипотезата на чл.61 ал.2 от КТ, а упълномощаване от законния
представител на работодателя на ръководителя на съответната жп секция да
осъществява права по трудовото правоотношение в съответната секция (Определение
№551/31.05.2010г. по гр.дело №669/2010г. - IIIг.о. ВКС; Определение №340/01.03.2011г.
по гр.дело №778/2010г. - IIIг.о. ВКС;
Определение №590/12.05.2011г. по гр.дело №61/2011г. ВКС).
Безспорно
по делото се установи, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на
основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ – поради обективна невъзможност за изпълняване
на трудовия договор, което основание е посочено в атакувания Акт№III-9/17.02.2020г.
за прекратяване на трудов договор
Основанията
за прекратяване на трудовия договор са установени по нормативен ред и са
изчерпателно изброени. Всяко от тях съдържа фактически състав, който не се
припокрива с никой друг. Затова те са взаимно незаменяеми, а в по-голямата си
част са и несъвместими. Работодателят трябва да определи кое от тях да приложи
в съответствие с фактите от действителността и това е едно от изискванията за
законно упражняване на правото на уволнение, което подлежи на съдебен контрол и
е основен предмет на разглеждане по делата с правно основание чл.344 ал.1 т.1
от КТ. Основанието по чл.328 ал.1 т.12 от КТ се изразява в това, че при
създадена нова обстановка реалното изпълнение на трудовия договор е станало
невъзможно. Обективната невъзможност може да произтича както от работника/служителя,
така и от работодателя. Основното е да са налице непреодолими причини за
изпълнение на трудовия договор, които да произтичат от независими от работника
или работодателя фактори. Тази хипотеза следва да се прилага само
когато за работодателят остава единствената възможност да прекрати трудовия
договор на основание
чл.328 ал.1 т.12 от КТ.
Kakто се
изясни, до М.С.И. е било отправено
Предизвестие с изх.№93-00-Д-940/17.02.2020г. от работодателя, на основание
чл.328 ал.1 т.12. ввр чл.326 от КТ, с което И. е бил предизвестен, че след
изтичане на законния 30-дневен срок, трудовото правоотношение ще му бъде
прекратено на посоченото основание(предизвестиеto е било връчено при условията на „отказ“ от страна на М.С.И. на 17.02.2020г., което е
удостоверено с подписите на двама свидетели). Съгласно разпоредбата на чл.335
ал.1 т.2 от КТ, при прекратяване с предизвестие, трудовият договор се
прекратява с изтичане на срока на предизвестието. Преди изтичане на този срок е
издаден Акт№III-9/17.02.2020г. за прекратяване на трудов договор, с който
фактът на прекратяването му е констатиран, считано от считано от 18.02.2020г.(актът
е връчен при условията на „отказ“
от страна на М.С.И. на 17.02.2020г.,
което е удостоверено с подписите на двама свидетели).
Законът(чл.335 от КТ) не предвижда
изискване отказът на работник/служил да получи заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение задължително да бъде отразен върху самата заповед, че
отказът може да бъде установен с всички доказателствени средства. В КТ и ГПК не
се предвижда изискване свидетелите за връчване на предизвестие за прекратяване
на трудовото правоотношение да бъдат работници/служители, нито да възпроизведат
пред съда съдържанието на заповедта дословно, че е важно да могат да установят
пред съда(да възпроизведат) изявлението на работодателя за прекратяването и че
е достигнало до адресата(Решение№386/31.10.2011г. по гр.дело№1309/2010г. -
IVг.о. ВКС). С оглед на тази практика съдът намира, че следва да се приеме за
доказано връчване на заповед/акт за уволнение при условията на отказ, със запис
”отказва да получи предизвестието/akта за прекратяване”, удостоверен с
подписите на двама свидетели, с което се
потвърждава връчване именно на уволнителна заповед/акт на работника/служителя.
Що се отнася до съдържанието на акта,
съдът приема, че същият е в достатъчна степен мотивиран, доколкото се създава
яснота относно обстоятелствата, обуславящи прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца. Това е така, тъй като съдебната практика допуска
мотивите на заповедта да се изчерпват дори само с цитиране на правната норма
тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, или ако от
съдържанието ѝ следва несъмнен извод за същността на фактическото
основание, на което е прекратено трудовото правоотношение. От значение е в
рамките на изложените мотиви работникът/служителят да разбере кои са фактите в
обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се
прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали те са се осъществили или
не(Решение№314/30.10.2014г. по гр.дело№840/2014г. - IVг.о. ВКС). В случая,
съдът намира, че с процесната заповед това е сторено, доколкото в мотивите
ѝ изрично се посочва, че прекратяването на трудовото правоотношение с
ищцата се основава на разпоредбата на чл.328 ал.1 т.12 от КТ, т. е. налице е
достатъчна конкретика относно фактите в обективната действителност, поради
което правото на защита на работника не е било нарушено.
След като
се касае се за трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ, при разпределяне на
доказателствената тежест, съгласно чл.154 от ГПК, в тежест на
работодателя-ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване
законосъобразното упражняване на потестативното право на прекратяване на
трудовото правоотношение на посоченото в процесната уволнителна заповед
основание - чл.328 ал.1 т.12 от КТ - обективната невъзможност
за изпълнение на трудовия договор(основанието е самостоятелно и по
фактически състав не се припокрива с никое друго основание за прекратяване на трудовия договор по
инициатива на работодателя). Работодателят ще е упражнил законосъобразно
правото си на уволнение, когато е възникнала нова обстановка (различна от
съществуващата при сключване на договора), при която реалното изпълнение на
трудовия договор е станало невъзможно – по причини, независещи от волята на
страните по договора. Обективната
невъзможност може да се дължи на различни причини. Те обикновено са външни за
страните по трудовия договор. Невъзможността може да идва както от
работника/служителя, така и от работодателя(Решение№302/19.07.2012г. по
гр.дело№1012/2011г. - IVг.о. ВКС).
Затова основанието по чл.328 ал.1 т.12 от КТ е формулирано толкова общо. Това
основание за уволнение би било налице само тогава, когато не са налице другите
изрично посочени в закона основания за прекратяване на трудовото
правоотношение. В този смисъл всеки
казус трябва да се преценява поотделно от работодателите. Тази причина може да
е законова пречка или да се основава на обективни фактори, които са
непреодолими, тъй като, спрямо тях страните се оказват неподвластни(осъждане на
служителя за престъпление, което е несъвместимо с изпълняваната работа – напр.
материално-отчетническа длъжност; отнемане на правоспособността за работа с
взривове, без която не може да се изпълнява работата - Решение№504/13.07.2010г.
по гр.дело №1336/2009г. - IIIг.о. ВКС;
налагане на мярка за процесуална принуда
- Решение №946/14.05.2002 г. по гр.дело №1289/2001г. - IIIг.о. ВКС); изтекъл срок на разрешение за
работа на чужденец - Решение №342/04.10.2011г.
по гр.дело №11/2011г. ІVг.о. ВКС и др.).
Oсновните
възражения на ищцовата страна са в три пункта:
-Счита, че
в конкретния случай е налице злоупотреба с право от страна на работодателя.
Отрича, че е бил уведомяван за подобен изпит(при наличието на личен имейл адрес
и телефонен номер). Ако работодателят действително е искал същият да разбере за
нуждата от този изпит, той е можел да му изпрати съобщение за това.
Тенденциозно било поведението на ответника да не направи всичко нужно, за да
информира ищеца за изискванията на Наредбата именно с цел да може да прекрати
договора с него. Съгласно визираният подзаконов нормативен акт работодателят е
този, който следва да организира провеждането на процесния изпит и този, който
следва да спазва изискванията, предвидени в Наредбата.
-Ако се
приемело, че ищецът действително не е
издържал изискуемите за длъжността му изпити, то счита, че работодателя
неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.328 ал.1 т.12 от КТ(безвиновна
фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор), като в чл.328 aл.1
т.5 от КТ е предвидена възможност работодателят да прекрати трудовия договор на
служителя с предизвестие при липса на качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата. В конкретния случай от изготвените от мотиви
било видно, че трудовото правоотношение е прекратено поради това, че И. не се е
явил на „проверочен изпит“. Този проверовъчен изпит е следвало да се положи поради това, че не е упражнявал
дейността си повече от шест месеца, като следва да се има предвид, че това
неупражняване е по вина на работодателя, не по негова така. Такъв проверочен
изпит бил нужен, за да може да се потвърди, че служителят притежава
необходимите качества и умения за ефективно изпълняване на работата.
Прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал.1 т.5 от КТ следвало да се предхожда с
императивната норма на чл.333 от КТ, съгласно която работодателят може да
уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда трудоустроен
работник или служител.
-Oт
14.05.2009г. ищецът заемал длъжности в сферата на човешките ресурси, в това
число и „Специалист кадри (АД)“. На 31.05.2018г. между него и НК”ЖИ”
Г.Оряховица се сключва допълнително споразумение, с което М.И. отново е
назначен на длъжността „инженер, железопътно строителство“, където се уговаря и
срок за изпитване(с цел „по-лесно“ прекратяване на трудовия договор, тъй като
при за изпитване работодателя не следва нито да връчва предизвестие, нито да
обосновава решението си). Така, в срока за изпитване трудовият договор е бил
прекратен, което прекратяване впоследствие било обявено за незаконосъобразно.
От 2009г. до 2018г. И. не бил канен на изпит и работодателят не е спазил
изискванията на Наредба №56/14.02.2003г., а прекратил правоотношението в
срока за изпитване.
Както се
посочи, ищецът е бил назначен с трудов
договор на 01.02.2007г. на длъжността „Инженер железопътно строителство“.
Впоследствие с няколко допълнителни споразумения страните са променяли
длъжността на ищеца като по-късно с Акт за прекратяване на трудово
правоотношение от 31.01.2019г., считано
от 01.02.2019г. на основание чл.71 ал.1 от КТ трудовото правоотношение с И. било прекратено. М.С.И. е бил възстановен на
заеманата от преди уволнението му длъжност „Инженер железопътно строителство/в
отдел“ на 11.11.2019г. по силата на съдебно решение.
Не се
установи от 11.11.2019г до датата на прекратяване на трудовото правоотношение
да са въведени специфични изисквания за тази длъжност, поради които ищецът да
не може да продължи да изпълнява възложената работа. Съдът не счита за оборена
презумпцията за добросъвестност по чл.8
ал.2 от КТ, когато по делото не е
установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял
единствено прекратяване на трудовия договор с конкретен служител, още по-малко
да са въведени нови изисквания с цел да се прекрати трудовия договор с
определен работник/служител или да се заобиколят изискванията за предварителната закрила по чл.333 от КТ.
Работодателят е длъжен да спазва принципа за добросъвестно упражняване на
правата и императивните изисквания на закона, в това число и забраната за
злоупотреба с права – чл.8 ал.1 от КТ, което обстоятелство при своевременно
наведен довод подлежи на съдебен контрол.
Съгласно утвърден от Изп.директор на ИА„ЖА“ списък с изх.№10-10-16/05.03.2019г. на длъжностите
свързани с безопасността на превозите - чл.39 ал.4 от ЗЖТ в ДП“НКЖИ“ под №107 е
записана длъжността „инженер, железопътно строителство“, заемана от ищеца. От
друга страна, съгласно Наредба№56/14.02.2003г. за изискванията, условията и
реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност, изисквана от
персонала, отговорен за безопасността на превозите с железопътен транспорт, или
признаване на такава правоспособност и реда за провеждане на проверовъчни
изпити на лицата от персонала, отговорен за превозите, лицата, назначени на
длъжност от железопътния транспорт, свързана с безопасността на превозите
полагат изпит за проверка на знанията в случай, че се прекъснали изпълнението
на длъжността и не са работили на нея повече от шест месеца(чл.6 ал.1 т.2 ввр.
чл.5 ал.1 от наредбата). Впрочем,
установи се, с оглед приложените в ЛТД, че ищецът притежава удостоверения за
издържан изпит по цитираната наредба(2007г., 2014г., 2018г.).
Изпитите
за придобиване на правоспособност(в т.ч. и проверочния изпит) се провеждат от
комисия, назначена със заповед на ръководителя на обучаващата институция и
съгласувана с Изп.директор на ИА”ЖА” – чл.17 ал.2. чл.21 ал.4 от Наредба№56/14.02.2003г.
Провеждането на изпитите се извършва чрез писмен, устен изпит или тест.
Конспектите и изпитните билети по тях или тестовете за провеждане на изпитите
се подготвят от ИА”ЖА” според чл.23 от
цитираната наредба. Изп.директор
на ИА”ЖА” или упълномощено от него лице издава удостоверение на лицата, успешно
издържали изпит – чл.26 ал.1 от наредбата. Според чл.27 от
Наредба№56/14.02.2003г. Изп.директор на
ИА”ЖА” , лице, което не се е явило на изпит в определените срокове по реда на
тази наредба за длъжността, която заема, няма право да работи на тази длъжност
до успешно полагане на изпит.
Фактите показват,
че трудовото правоотношение с М.С.И. е било прекратено за период от 9 месеца и
10 дни(01.02.2019г.-11.11.2019г.), като в този период(повече от шест месеца)
ищецът не е изпълнявал длъжността „Инженер, железопътно строителство/в отдел“.
В хода на производството се установи, че ищецът е бил поканен двукратно(в
началото на м.декември.2019г. – устно и на 16.01.2020г. с нарочна покана) за
това в едномесечен срок да се яви на проверочен изпит съгласно цитираната
наредба. В хода на процедурата по организацията на проверочния изпит на ищеца И.
е получена информация от отдел Районна железопътна инспекция Г.Оряховица към
ИА„ЖА“, че М.С.И. не се е явил до 31.12.2019г. на проверочен изпит., kaто
впоследствие и след втората покана не се е явил на проверочен изпит. Работодателят
е имал само и единственото задължение да изпрати списъци с лицата заемащи
длъжности, свързани с безопасността на жп транспорта и посочени в утвърдения
списък от изпълнителния директор на ИА„ЖА“(това е сторено), изпитите се
провеждат от независима от работодателя структура. Няма задължение за
работодателя да уведомява с нарочен документ лицата, които следва да се явят на
изпит(в случая М.С.И.), за дата, час и място на провеждане на изпит.
В
настоящия случай при безспорна липса на изискуемото удостоверение, което да
покаже на работодателя, че лицето е издържало успешно изпита, е налице
основанието по чл.328 ал.1 т.12 от КТ. Налице са обстоятелства, които са извън
волята и компетентността на работодателя. Полагането на проверочния изпит е по
нарочна административна процедура, която е извън съдържанието на трудовото
правоотношение, но определя неговото съществуване. По този начин при неположен
успешно изпит за ищеца е налице
обективна невъзможност за реалното изпълнение на трудовия договор, в т.ч. и
изпълнение на длъжностните задължения за позицията „инженер, железопътно
строителство/ в отдел“(извършване на измервания съществуващото положение на
железния път по ос и ниво, което налага реална работа по железния път,
контролира извършването на ремонтни работи, извършващи се в близост до железния
път или сервитута, отчитане, анализиране на процеси свързани с железния път,
изготвяне на проекти, становища и подобен род документации касаещи пряко
железния път”. Предвидена е и административно-наказателна отговорност за
служителя, ако извършва дейност свързана с безопасността на жп превозите, за
която се изисква да е издържан проверочен изпит(чл.125 ал.3 от ЗЖТ). Така, служителят
не е отговарял на нормативните изисквания за заемане на длъжността, въпреки
дадените му възможности да се яви на проверочен изпит и получи удостоверение за
успешно положен изпит, след като е било налице прекратяване на трудовото
правоотношение за период повече от 6 месеца(прекъснато е изпълнението на
длъжността и ответникът не е работил на
нея повече от шест месеца чл.6 ал.1 т.2 от наредбата). Невъзможност, резултат
от субективното поведение на ищеца не може да бъде изключвана от категорията
основания по чл.328 ал.1 т.12 от КТ. Налице е бездействие от страна на ищеца-служител,
като не може да се тълкува, че е в резултат от неспазена процедура от страна на
ответника-работодател.
Съдът не
споделя становището на ищеца, че работодателят неправилно се позовал на разпоредбата на чл.328 ал.1 т.12
от КТ(безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор),
като в чл.328 aл.1 т.5 от КТ е предвидена възможност работодателят да прекрати
трудовия договор на служителя с предизвестие при липса на качества на работника
или служителя за ефективно изпълнение на работата. При несъответствие между
правното основание/законовия текст/ и описаните фактически обстоятелства,
меродавни са фактическите обстоятелства(Решение№304/02.07.2010г. по
гр.дело№723/2009г. - IVг.о. ВКС).
Неправилната квалификация, дадена в заповедта за уволнение не би обусловила
сама по себе си незаконност на уволнението(Решение№395/01.06.2010г. по гр.дело№1629/2009г.
- IIIг.о. ВКС; Решение№464/26.05.2010г. по гр.дело№1310/2009г. - IVг.о. ВКС),
поради което изложените от ищеца оплаквания в тази насока са неоснователни и
съдът не счита, че прекратяването е незаконосъобразно поради горното. Хипотезите
по чл.328 aл.1 т.5 от КТ и чл.328 aл.1
т.12 от КТ не са взаимозаменяеми или при наличие на едната да води към
другата/както е напр. при чл.328 ал.1 т.2 и т.3 от КТ/. Фактическият състав на
посочената разпоредба чл.328 aл.1 т.5 от КТ включва три елемента – обективна
липса на качества у работника/служителя, обективна невъзможност за ефективно изпълнение
на възложената работа и причинна връзка между липсата на качествата и
невъзможността за ефективно изпълнение на задълженията по трудовото
правоотношение. Неизпълнението, некачественото или неефективно изпълнение на
трудовите функции е винаги неизпълнение на трудовите задължения. Самото основание по чл.328 aл.1 т.5 от КТ е
безвиновно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, като с
цитираната наредба е регламентиран механизъм за контрол на знанията и уменията
на работника/служителя, необходими им за ефективна и безопасна работа. Когато
се дължи на липса на качества на работника/служителя(недостатъчни професионални
знания, умения, навици и това е поради недостатъчен опит или природни дадености),
то неизпълнението на трудовите задължения е едно трайно състояние, което е
обективно. В същото време, както се посочи,
при хипотеза на чл.328 ал.1 т.12 от КТ е възникнало състояние, при което
реалното осъществяване/изпълнението/ на правата и задълженията по трудовото
правоотношение е напълно и безусловно осуетено/възпрепятствано/ от някакви
нововъзникнали извън поведението на страните обективни факти/обстоятелства/,
представляващи непреодолими от тяхната воля и/или достиженията на практическия
човешки опит фактически/физически/ или юридически пречки/ законоустановени
забрани, нови неудовлетворими повелителни изисквания и т.н./, независимо от
субективното им желание, намерение да продължи да съществува/ да се изпълнява
то.
Неоснователен е доводът за незаконосъобразност на уволнението поради
това, че работодателят не е изпълнил задължението си, преди прекратяването на
трудовия договор да приложи императивната норма на чл.333 от КТ, съгласно която
може да уволни работника/служителя само с предварително разрешение на
инспекцията по труда трудоустроен работник/служител. От приложеното Експертно
решение№3662/200/10.12.2018г. на ТЕЛК се установява, че на ищеца е определена
50% трайно намалена работоспособност. Посочено е, че заеманата длъжност е
подходяща за здравословното състояние на ищеца, при спазване на
противопоказаните условия на „труд - тежък физически труд, ненормиран дневен
работен график, нощен и извънреден труд, опасност от травматизъм“. В рамките на
компетентността си, ТЕЛК взема становище за условията на труд, противопоказни на
здравословното състояние на пациента; определят възможността с оглед
здравословното състояние да изпълнява определени трудови функции. Преценката за
способността да изпълнява трудовия договор обаче е единствено в правомощията на
работодателя. Той преценява способността на съответния работник/служител не от
гледна точка на медицинските му показатели, а от гледна точка на вменените му
конкретни трудови задължения. ТЕЛК прави преценка доколко условията на труд,
трудовите функции, които изпълнява работника/служителя са противопоказни на
здравето му, докато работодателят е този, който преценява доколко
работника/служителя в конкретното здравословно състояние, в което се намира, е
способен да изпълнява трудовите си задължения. Невъзможността на
работника/служителя да изпълнява задълженията си по трудовия договор, дължаща
се на болестно състояние или друго увреждане на здравето, не е основание за
прекратяване на трудовия договор по чл.328 ал.1 т.12 от КТ. Тази невъзможност е
основание за прекратяване на трудовия договор по реда на чл.325 т.9 от КТ, но
ако невъзможността е установена с решение на ТЕЛК(Решение№99/05.04.2011г по
гр.дело№380/2009г на ВКС). Такъв не е
настоящият случай. В конкретния случай такова експертно решение е налице, в
което въпреки описаните здравни противопоказания е отбелязано изрично, че
работникът може да продължи да осъществява задълженията си на същото работно
място. Не е налице сочения в исковата молба довод за неспазена процедура, тъй
като ищецът се ползвал от закрилата по чл.333 от КТ. От последната закрила се
ползват определен кръг работници/служители при прекратяване на трудовия договор
на изрично посочени основания, като това по чл.328 ал.1 т.12 от КТ не е едно
измежду тях. По разбиране на настоящия състав е налице именно основанието, предвидено
в чл.328 ал.1 т.12 от КТ.
С отмяната,
поради незаконосъобразност на уволнението не се заличават с обратна сила
последиците на прекратяването на правоотношението, нито се възстановява
съществуването на това правоотношение за изминалия период - от датата на
уволнението до влизане в сила на съдебното решение за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност. По силата на изрична норма – чл.345 ал.1
от КТ, правоотношението се възстановява при явяване на служителя и от момента
на явяването му. Това тълкуване се налага и с оглед нормата на чл.345 т.1 от КТ, съгласно която времето, през което не е съществувало трудово
правоотношение, се признава за трудов стаж, ако работникът/служителят е бил без
работа поради уволнение, което е признато
за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до
възстановяването му. Така, макар и времето от незаконното уволнение до
възстановяването на работника/служителя да се счита за трудов стаж по силата на
създадената със закона фикция, то не е приравнено на валидно трудово
правоотношение(в конкретния случай за
периода на предишното прекратяване на
правоотношението - 31.01.2019г.
и съответно възстановяването му – на 11.11.2019г. то трудовото
правоотношение с И. било прекратено за период от 9 месеца и 10 дни(лицето не е
изпълнявало длъжността „Инженер, железопътно строителство/в отдел“). Законът изрично посочва, че през
този период „не е съществувало трудово правоотношение“. А нормата, с която се
въвежда фикция, не може да се тълкува разширително - да се прилага и за случаи,
извън изчерпателно посочените от законодателя.
Изложеното
обуславя извод за съществуване на обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор по причини, които се намират извън волята на страните, т.е. за
наличие на фактическия състав на уволнителното основание, регламентирано в
разпоредбата на чл.328 ал.1 т.12 от КТ, поради което потестативното право на
уволнение от работодателя е упражнено законосъобразно.
Предявен
е и конститутивен иск с правно основание чл.344 ал. т.2 от КТ за възстановяване
на заеманата до уволнението длъжност. Предвид акцесорният характер на този иск,
постановяването на позитивно съдебно решение ще зависи от изхода по главният
иск за отмяната на уволнението, със който иск той е кумулативно съединен. Или
изхода по главният иск за законността на уволнението, налага извода, че в полза
на ищеца не съществува субективното преобразуващо право за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност “инженер, железопътно строителство/в отдел“
в ДП „НКЖИ” - Железопътна секция
Г.Оряховица, поради което предявеният иск в тази насока следва да се отхвърли
като неоснователен.
Предявен е
иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3
ввр. чл.225 ал.1 от КТ за обезщетение за сумата 7800.00лв.,
представляваща обезщетение за оставането му без работа за период от шест
месеца, считано от 18.02.2020г., през който М.С.И. е останал без работа поради
уволнението. Изходът на делото по главният иск, предполага отхвърлянето на така
предявения осъдителен иск, като неоснователен.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК и предвид това, че
ответникът е направил искане за присъждане на направените по делото
разноски, настоящата инстанция дължи произнасяне за присъдени разноски. В чл.5
б.”в” от ЗДТ се говори, че ищците по трудовите дела се освобождават от
заплащане на държавна такса, без да се визира освобождаване от заплащане на разноски по производството. Но това е така, защото ЗДТ урежда само
въпроса за държавите такси, а не и тоя за разноските по производството на
делата. Въпросът за разноските по производството на делата е уреден от чл.83
ал.1 т.1 от ГПК, където изрично се предвижда, че ищците по трудовите дела се
освобождават от заплащане и на тези разноски.
Според чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за
работниците/служителите/ и те не плащат такси и деловодни разноски. Това не
означава, че по този начин се дерогира правилото на чл.78 ал.3 от ГПК в случай
на отхвърлени искове по трудови спорове. С цитираната норма на чл.359 от КТ са освободени
работниците/служителите/-ищци по дела за трудови спорове само от заплащането на
дължимите към съда държавни такси и разноски за съдебното производство по
силата на чл.71 ал.1 и чл.76 от ГПК. Но
работниците/служителите/ - ищци по дела за трудови спорове по общото правило на
чл.78 ал.3 от ГПК са длъжни да заплатят
направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях
искове бъдат отхвърлени.
Съгласно чл.78 ал.8 от ГПК в полза на
юридическото лице, какъвто е настоящия ответник, следва да се присъди
възнаграждение в размер, определен от съда,ако са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Според чл.23 ал.1 от Наредбата за
заплащане на правна помощ, възнагражденията
на адвоката, определен да осъществява правна помощ за една инстанция по
граждански дела по трудови дела за отмяна на уволнение или за възстановяване на
работа, когато искът е предявен самостоятелно – от 50.00лв. до 100.00лв., а по
трудови дела с определен материален интерес – от 100.00лв. до 300.00лв. В този
смисъл претендираното юрисконсултко възнаграждение от 1000.00лв. се явява
прекомерно и следва да се редуцира до 300.00лв.(100.00лв.+100.00лв.+100.00лв.).
Предвид на това, съдът следва да осъди М.С.И. да заплати на ответната страна
направените по делото разноски в размер на 400.00лв., представляващи юрисконсултко
възнаграждение.
Водим от
изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК, чл.315 ал.2 от ГПК и
чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на М.С.И. с ЕГН**********,***, против ДП“Национална
компания Железопътна инфраструктура“ с ЕИК:****, с адрес: гр.София район
„Сердика“ бул.“Княгиня Мария Луиза“№110(чрез Директор Й.Р., представляващ
Железопътна секция Г.Оряховица - гр.Г.Оряховица ул.“Цар Освободител“№96),
за признаване на уволнението, извършено със Акт за прекратяване на трудов договор№111-9/17.02.2020г. на Й.Р.– Директор Железопътна секция
Г.Оряховица,
на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ, за незаконосъоразно и за
неговата отмяна.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от страна на М.С.И. с ЕГН**********,***, против ДП“Национална компания Железопътна инфраструктура“ с ЕИК:****,
с адрес: гр.София район „Сердика“ бул.“Княгиня Мария Луиза“№110(чрез Директор Й.Р.,
представляващ Железопътна секция Г.Оряховица - гр.Г.Оряховица ул.“Цар
Освободител“№96), за възстановяване на М.С.И.
на заеманата до уволнението длъжност „инженер, железопътно строителство/в отдел“ в Железопътна секция
Г.Оряховица.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на М.С.И. с ЕГН**********,***, против ДП“Национална компания Железопътна инфраструктура“ с ЕИК:****,
с адрес: гр.София район „Сердика“ бул.“Княгиня Мария Луиза“№110(чрез Директор Й.Р.,
представляващ Железопътна секция Г.Оряховица - гр.Г.Оряховица ул.“Цар
Освободител“№96), за сумата 7800.00лв., представляваща обезщетение за оставането
му без работа за период от шест месеца, считано от 18.02.2020г.
ОСЪЖДА М.С.И. с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ДП“Национална
компания Железопътна инфраструктура“ с ЕИК:****, с адрес: гр.София район
„Сердика“ бул.“Княгиня Мария Луиза“№110(чрез Директор Й.Р., представляващ Железопътна
секция Г.Оряховица - гр.Г.Оряховица ул.“Цар Освободител“№96), сумата 300.00лв./триста лева/, представляваща направените
по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от 21.07.2020г.,
на основание чл.315 ал. 2 от ГПК.
Да се изпрати препис от решението на
страните.
Районен
съдия: