ОПРЕДЕЛЕНИЕ
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 15.03.2021 г., в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
като разгледа
гражданско дело № 2899 от 2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Делото е образувано по искова
молба на Х.Н.Д. с ЕГН ********** и
адрес *** срещу В.В.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, с която е предявен иск с
правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс за прекратяване на сключения между страните граждански брак, поради
неговото дълбоко и непоправимо разстройство, по вина и на двамата съпрузи, с
който са обективно кумулативно съединени небрачни искове за предоставяне на ответницата
на упражняването на родителските права по отношение на родените от брака непълнолетни деца Р.Х.
Д. с ЕГН ********** и Е. Х. Д. с ЕГН ********** (страните имат и син В. Х. Д. с
ЕГН **********, навършил пълнолетие на 11.11.2018 г.), за определяне на
местоживеенето на децата при майката, на нейния адрес, за определяне на режим
на лични отношения на бащата с децата, съдържащ правото на ответника да ги
вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца за
времето от 9.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, с
преспиване, както и един месец през лятото (месеците юни, юли и август), който
да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за осъждане на бащата да
заплаща на всяко от децата Р. и Е., чрез тяхната майка и законен представител, месечна издръжка в размер на по
180,00 лева за всяко дете, както и за постановяване след развода ответницата да
носи предбрачната си фамилия Радославова. Ищецът не е заявил претенции по
отношение на ползването на семейното жилище.
В срока по чл. 131 от ГПК от
ответницата В.В.Д. е постъпил писмен отговор, с който е заявено възражение за
липса на международна компетентност на българския съд по настоящото
бракоразводно дело. В тази връзка е посочено, че децата живеят при ответницата в
Германия, че ответницата още през месец януари 2020 г. е сезирала с иск за
развод и упражняване на родителски права местно компетентния немски съд –
Районния съд на област Райне и че последният съд е приел своята международна
компетентност.
От твърденията в исковата молба и
отговора по чл. 131 от ГПК и от приложените към тях доказателства се
установява, че ищецът, ответницата и децата са български граждани, че децата са
родени от брака между страните, както и че ответницата и децата от 2013 г. имат
обичайно местопребиваване в Германия.
Съобразно
разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета на Европейския съюз от 27 ноември
2003 година, относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност се отменя Регламент (ЕО)
№ 1347/2000 г. и
се разрешава
правния въпрос относно международната компетентност на съда на държава-членка, включително и на
българския съд.
Настоящото дело е бракоразводно и
попада в приложното поле на Регламента.
Видно от представената с отговора
по чл. 131 от ГПК в оригинал на немски език и в легализиран превод на български
език искова молба за развод и писмо на пълномощник адв. Михаел Аупке, пред съда
в Германия (Районния съд на област Райне, Amtsgericht
Rheine, District court of Rheine) през януари 2020 г., преди завеждане на настоящото производство,
е образувано производство за развод между страните по предявен от ответницата
по настоящото дело иск за развод и режим на лични отношения с децата, които
живеят при майката след фактическата раздяла на страните. Безспорно между
страните е и обстоятелството, че страните, както и родените от брака им непълнолетни
деца, от 2013 г. живеят в Германия (а ищецът от януари 2020 г. живее в Испания).
Съгласно чл. 3 от Регламента,
компетентни да се произнесат по делата за развод са съдилищата съобразно
обичайното местопребиваване на съпрузите или един от тях или съобразно гражданството
им. Така съгласно чл. 3, т. 1, б. „а“ от Регламента, компетентни по
делата за развод са съдилищата на държавата-членка, на чиято територия
съпрузите имат обичайно местопребиваване или са имали обичайно последно
местопребиваване, ако единият от тях все още живее там; ответникът има обичайно
местопребиваване или при обща искова молба единият от съпрузите има обичайно
местопребиваване; ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял в държавата
поне една година непосредствено преди предявяване на иска или ако е живял поне
шест месеца преди предявяване на иска и е гражданин на въпросната държава
членка. Съгласно чл. 3, б. „б“ от Регламента, компетентни да се
произнесат по делата за развод са
и съдилищата на държавата-членка, чиито граждани са двамата
съпрузи. В последната хипотеза, връзката, определяща компетентността на съда не
е свързана с обичайното местопребиваване, а само с гражданството на съпрузите,
предвид което, когато двамата съпрузи са български граждани, българският съд е
компетентен да се произнесе по иск за развод или унищожаване на брака в равна
степен с този на държава-членка, в която съпрузите или един от тях имат обичайно
местопребиваване.
Чл. 3 от Регламента предвижда
няколко основания за компетентност въз основа на обективни алтернативни
критерии, между които не е установена йерархия. Така установената система за
разпределяне на компетентност по дела за прекратяване на брак чрез развод
предвижда успоредното съществуване на няколко компетентни юрисдикции. Колизията
коя от сезираните юрисдикции в различни държави-членки следва да разгледа спора
е уредена в чл. 19 от Регламента, като е дадена предимство на първия сезиран компетентен
съд. Всеки сезиран съд следи служебно за своята международна компетентност
съгласно чл. 17 от Регламента. Преценката за липса на международна
компетентност по спора се изразява в прекратяване на делото, а приемането
на международната компетентност може да бъде заявена изрично или мълчаливо-чрез
постановяване на акт по същество (В този смисъл определение № 261 от 07.07.2014
г. по ч. гр. дело № 3824/2014 г. на Върховния касационен съд, постановено по
реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК по въпроса как се обективира, че първият
сезиран съд е приел своята компетентност и как се обективира отказа
от компетентност на втория сезиран съд). Когато делата за развод, законна
раздяла или унищожаване на брака между същите страни са заведени пред
съдилищата в различни държави–членки, съдът, пред който искът е предявен
по-късно се отказва от компетентност в полза на първия сезиран съд, както
и по отношение на свързаните искове, касаещи родените от брака деца, за които
се прилага принципа на пророгация на компетентност съгласно чл. 12 от
Регламента.
В настоящия случай става дума за
развод между съпрузи, български граждани, като съпругата има обичайно
местопребиваване в Германия и следователно компетентен е както германският съд съгласно
чл. 3, т. 1, б. “а“ от Регламента, така и българският съд съгласно чл. 3, б.
“б“ от Регламента. Предвид изложеното, колизията коя от сезираните
юрисдикции в двете държави-членки следва да разгледа спора се урежда по реда на
чл. 19 от Регламента. След като германският съд е приел своята международна
компетентност изрично, видно от
представеното с отговора решение на Районния съд на област Райне от 26.11.2020
г. относно извършването на процесуални действия по семейно дело на Д. срещу Д.,
то заведеното по-късно дело пред българския съд, а именно настоящото, следва да се прекрати, в който смисъл следва
да се тълкува разпоредбата на чл. 19, параграф 3 от Регламента, като
отказът от компетентност на българския съд се изразява в прекратяване на
образуваното пред него дело.
Невъзможността да бъдат изслушани лично децата по чл. 15 от Закона за закрила на детето, както и да бъде изготвен
социален доклад за родителските качества на майката и бащата е допълнителен довод за
горепосочения извод.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът дължи на ответницата разноски за
адвокатска защита, но тъй като по делото е представено само пълномощно, а не и
разходнооправдателен документ за адвокатски хонорар, разноски не следва да се
присъждат.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 15 от ГПК, във връзка с чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕО) 2201/03, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 130 от ГПК, като процесуално недопустима, исковата
молба, по която е образувано делото и
ВРЪЩА същата на ищеца Х.Н.Д..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №
2899/2020 г. на Врачански районен съд, четвърти граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните, както следва: на ищеца-чрез пълномощник адв. Д.Д. и
на ответницата-чрез пълномощник адв. П.С..
Районен съдия: