РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Бургас, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично при закрити врати заседание на девети декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Светлин Ив. Иванов
Петя Кр. Георгиева
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
в присъствието на прокурора В. Ат. Г.П. Х. М.Б. Д. В.
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100600575 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по повод жалби от Т. Г. М., ЕГН
**********, чрез защитника му адв. С. К. от АК-Бургас, и от З. С. П., ЕГН
**********, против присъда № 260005 от 21.03.2022г., постановена по НОХД
№ 2071/2020г. по описа на Районен съд-Бургас, с която подсъдимите са
признати за виновни в извършване на престъпления съответно по чл. 152,
ал.3, т.1 и т.5, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК и
по чл. 152, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.23, ал.1 от НК, като подс.
П. била призната за виновна и в извършване на престъпление по чл.142а, ал.5
(предишна ал.4), вр. ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК. За така извършеното
престъпление на подс. М. било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 9 години, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
„строг“ режим. За всяко от извършените престъпления районният съд
наложил на подс. П. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, а
на основание чл.23, ал.1 от НК определил едно общо най-тежко наказание, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, чието изпълнение
отложил за изпитателен срок от 5 години. Със същата присъда
жалбоподателите били осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец
В. М. сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от Д.ието по чл. 152 ал.3 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
1
05.05.2018г. до окончателното й изплащане и отхвърлил гражданския иск в
останалата част за горницата до 20 000 лева като неоснователен. Отделно от
това подс. П. била осъдена да заплати на гражданския ищец М. сумата в
размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението по чл.142а, ал.4 от НК и отхвърлил
иска в останалата част за горницата до 10 000 лева като неоснователен. Със
същия съдебен акт съдът възложил разноските по делото в тежест на
подсъдимите и се разпоредил с веществените доказателства.
Въззивните жалби и допълненията към тях съдържат оплаквания за
неправилност и необоснованост на присъдата, като доводите на подсъдимите
и техните защитници се свеждат до следното: доказателствата по делото били
тълкувани превратно; липсвали обективни данни за осъществени над
пострадалата сила и заплашване, като единствено наличието на пистолет у М.
не можело да обоснове извод, че с него е била заплашена М.; възприетите от
съда тежки психически и физически травми у пострадалата се основавали
само върху твърденията на процесуалния й защитник; в показанията на
пострадалата се съдържали множество противоречия и неточности, поради
което изложеното от нея не следвало да се счита за достоверно, като наред с
това твърденията й се оборвали от медицинското изследване по делото, от
което било видно, че по нея не били установени зачервявания, насинявания,
протривания и други; липсвали следи от алкохол или медикаменти, а наред с
това не можело да се установи и дали изобщо е имало полов акт; разгледани в
цялост, в показанията на М. прозирала заинтересоваността й, тъй като по този
начин се опитвала да обоснове отсъствието си от Центъра за настаняване от
семеен тип, в който била настанена; възприетият от съда извод, че
подсъдимите предварително били планирали извършването на Д.ията бил
безпочвен – по делото нямало нито едно доказателство в този смисъл; не били
кредитирани показанията на свид. И., който сочел, че пострадалата спокойно
вечеряла, приемала алкохол, не била заплашвана по никакъв начин от подс. П.
и самостоятелно пренощувала в дома му, разполагала с възможността да
напусне по всяко време необезпокоявано, от което следвало, че и
престъплението по чл.142а от НК не било осъществено. Предвид всичко
изложено се иска отмяна на присъдата и постановяването на нова такава, с
която подсъдимите да бъдат признати за невиновни в извършване на
инкриминираните с обвинителния акт Д.ия.
Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура Бургас счита въззивните жалби за неоснователни и моли
обжалваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Първата инстанция била изпълнила задълженията си и
обективно и подробно била обсъдила доказателствения материал, чрез което
извела правилната фактическа обстановка. Наказанията на подсъдимите и
присъдените обезщетения също били правилно отмерени и справедливи,
поради което присъдата и в тази част следвало да се потвърди.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция гражданският ищец и
частен обвинител В. М. – редовно призована, се явява лично и моли
присъдата да бъде потвърдена. Процесуалният й представител – адв. Х. К. от
2
АК-Бургас, намира жалбите за неоснователни. Счита, че фактическата
обстановка била коректна, не били допуснати нарушения в
първоинстанционното производство, а доказателствата били анализирани
правилно. Обжалваната присъда била законосъобразна, обоснована и
справедлива и като такава следвало да се потвърди.
Във въззивното заседание подс. М., редовно призован, се явява лично и
заедно със защитника си - адв. С. К. от АК-Бургас. Защитникът поддържа
жалбата срещу присъдата на районния съд, с изложените в нея доводи. Счита,
че липсата на установени при медицинското освидетелстване следи от
насилствен полов акт е достатъчна за извод, че такова престъпление не е
извършено. Моли подзащитния му да бъде оправдан.
Подс. З. П., доведена от органите на РД „Охрана“-Бургас, се явява
лично и със служебния си защитник – адв. Д. К. от АК-Бургас, който
поддържа жалбата и изложените от защитника на другия подсъдим доводи.
Твърди, че показанията на свид. Б. И. е следвало да бъдат по-внимателно и
подробно обсъдени от районния съд, тъй като от неговия разказ се
установявало, че пострадалата М. не била противозаконно лишена от свобода.
Когато З. П. и В. М. отишли в дома на И. в с.Р., двете били необезпокоявани и
не било упражнявано никакво насилие над последната. Тъй като същата по
време на вечерта изглеждала неадекватна, И. я пренесъл в стая в дома си,
където тя останала да спи. На сутринта двете с подс. П. напуснали дома му,
отново без да са налице данни за упражнена принуда и с такси се прибрали в
гр. Бургас. Моли подзащитната му да бъде оправдана, а гражданският иск –
отхвърлен.
В последната си дума подс. М. моли да бъде оправдан. Твърди, че не е
виновен и изложеното от свид. М. било невярно.
В последната си дума подс. П. също сочи, че твърденията на свид. М. не
отговаряли на действителността.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК намира въззивната жалба за
неоснователна.
Районният съд е събрал по съответния процесуален ред и обсъдил
обстойно всички относими към делото доказателства, въз основа на които е
извел фактическа обстановка, съответстваща в преобладаващата част на
установената от настоящата въззивна инстанция, а именно:
Подсъдимият Т. Г. М., ЕГН **********, е роден в гр. ****** и живее в
същия град, на адрес: ж.к. „******“, бл.*, вх.*, ап.**. Той е ********
гражданин и е многократно осъждан.
Подсъдимата З. С. П., ЕГН **********, е родена в гр. ********, но
живее е гр. *******, на адрес: ул. „****“, № **. Тя е ****** гражданка и е
3
неосъждана.
Към 05.05.2018г. пострадалата В. М. (родена на ********г.), която
тогава била на 15-годишна възраст, била настанена в Център за настаняване
от семеен тип-гр.Бургас до навършване на пълнолетие. М. се познавала с
подсъдимите М. и П., съвместно живеещи, тъй като последната била леля на
свид. С. И. – настанена в същия център, и с която многократно имали
контакти. На посочената дата свид. М. и подс. П. се разбрали да се срещнат.
Пострадалата, без да уведоми за това възпитателките, грижещи се за нея,
отишла до дома на П., находящ се в гр. **** ж.к. „******“, бл.*, вх.*, ап.**.
Първоначално отказала да се качи, но впоследствие, след отправени от подс.
П. молби, М. се качила на етажа и влязла в апартамента, а П. заключила
вратата и извадила ключа. Последната поднесла на М. чаша с безалкохолна
напитка, към която добавила и алкохол. Когато пострадалата отказала, П. й
дала хапче с неустановено съдържание, и й казала, че след като го изпие,
възпитателките нямало да разберат, че е употребила алкохол. М. изпила
хапчето, след което приела и поднесената й напитка. След около половин час
в апартамента влязъл и подс. М., а малко след това по негово настояване подс.
П. дала на пострадалата още едно хапче с неустановено съдържание. Те
седели на дивана и си говорели, а едновременно с това М. гледал
порнографска телевизионен канал. В един момент подс. М. казал на М. да
отиде в банята и да се обръсне. Първоначално тя отказала, но след като той
отново й казал да го направи, тя се изплашила и се съблякла в друга стая на
апартамента, влязла в банята и започнала да си бръсне краката, мишниците и
гениталиите, като с нея била и подс. П., която й помагала. През цялото време,
докато била в банята подс. М. стоял на вратата на банята и наблюдавал
действията на детето. След като приключила, М. се покрила с дадената й от
подс. П. кърпа и излязла от банята. Тя се чувствала замаяна и не усещала
добре крайниците си. Осъзнавайки намеренията на подсъдимите,
пострадалата се опитала да напусне апартамента, но установила , че входната
врата била заключена, а ключът – изваден. Подс. М. насочил притежавания от
него газ-сигнален пистолет марка „Екол Р29“, с фабр. № ЕР13120244 и казал
на М. да не мърда и да не бяга, а да ляга на дивана. Свалил й хавлията, като тя
останала гола, сложил ръцете й зад гърба й, след което й поставил белезници
на китките и я избутал на дивана. Той също си свалил дрехите и накарал
пострадалата да стимулира пениса му орално. След това подс. П., изцяло
доброволно, също поставила половия му орган в устата си. М. и П. започнали
заедно да ближат половия орган на пострадалата, като едновременно с това
вкарвали и пръстите си в него. Детето усетило силна болка, плачело, викало
за помощ и ги молело да спрат, но подсъдимите продължавали с действията
си. В един момент М. вкарал половия си орган във влагалището на
пострадалата и започнал да осъществява полов акт. Тъй като М. се опитвала
да се съпротивлява, колкото й позволявали възможностите й и викала за
помощ, подс. П. й запушвала устата с едната си ръка, а също така държала
краката й да стоят разтворени, за да може подс. М. безпрепятствено да
извършва Д.ието. Той обърнал пострадалата като я поставил по корем, след
което проникнал с пениса си в ануса й и продължил да я насилва. Тя усетила
4
течност да се стича по крака й и подсъдимият преустановил действията си.
После подсъдимите правили секс помежду си, а подс. М. карал пострадалата
да ги гледа. След като осъществили половия акт, те премахнали белезниците
от ръцете на М..
По-късно на същия ден М. излязъл от дома си. Подс. П. дала свои дрехи
на пострадалата, които тя облякла, а след това се обадила и извикала такси. П.
извела пострадалата от апартамента,като буквално я носела на ръце,тъй като
пострадалата едва ходела,нямала сили,била замаена,неадекватна от алкохола,
хапчетата,които й дали,както и от насилствените действия извършени минути
преди това с нея като заедно се качили в таксито, което ги откарало до
с.******, ***** област, където живеел братът на подс. П. – свид. Б.И.. Двете
отишли в дома му, находящ се на ул. „******“ № **, където М. била отведена
в стая и оставена да спи неустановен през период от време. На 07.05.2018г.
подс. П. отишла при свид. М., която все още била замаяна и отново с такси се
прибрали в гр. Бургас, като с тях пътувало и неустановено по делото лице от
мъжки пол. Тримата пристигнали пред блока на подсъдимата в ж.к. „******“,
влезли в хода, непознатият за пострадалата мъж я отвел на площадката на 8-
ия етаж, където тя продължила да спи. Около 02:30 часа на 08.05.2018г. се
събудила и слязла по стълбите. На излизане от входа била пресрещната от
полицейските служители – свидетелите Г. К. и П. Д., които я отвели във
сградата на Второ РУ-Бургас.
На 08.05.2018г. в дома на подсъдимите било извършено претърсване и
изземване в неотложен случай, при което бил иззет посоченият по-горе
пистолет, а в ъгъла на ъглов диван, намиращ се в една от стаите на
апартамента, били намерени и иззети дрехите, включително и бельото, с
които пострадалата М. била облечена, когато пристигнала на 05.05.2018г. в
апартамента. Била иззета и розова покривка за диван. Така иззетото бельо –
розови дамски бикини и розовата покривка били обект на ДНК експертиза, от
която се установява, че намерените по тях петна, съответно белезникаво и
жълтеникаво, съдържали клетъчен материал, принадлежащ на пострадалата
В. М..
В хода на досъдебното производство била изготвена
съдебномедицинска експертиза по отношение на пострадалата М., от която се
установява, че по тялото, главата и крайниците не са налични травматични
увреждания, но при гинекологичния преглед са констатирани зачервявания на
входа на влагалището, без видими травматични увреждания, пръстеновидния
химен /девствена ципа/ бил с розов пръстен и с наличие на три естествени
щърбини, недостигащи до основата, една от които (позиционирана на 5 часа
по часовниковата стрелка) била с кръвонаседнали ръбове и дъно, без
допълнителни разкъсвания. Експертът е констатирал наличието на
морфологични данни за извършване на полов контакт, но тъй като
хименалният пръстен бил широк, сексуалният акт можел да се осъществи и
без да са налице разкъсвания.
От изготвените химическа и химико-токсикологична експертизи е
видно, че в кръвната проба, предоставена от пострадалата на 08.05.2018г., не
се установява наличието на алкохол, наркотични или упойващи вещества.
5
В хода на разследването била извършена и балистична експертиза, от
която се установява, че притежаваният от подс. М. и намерен в дома му
пистолет е газ-сигнален, марка „ЕКОЛ Р29“, кал.9 мм, с фабр. № ЕР
13120244, като същият е технически изправен и годен за възпроизвеждане на
изстрели с газ-сигнални боеприпаси от същия калибър.
По делото била изготвена и комплексна психиатрично-психологична
експертиза. В заключението си експертите са посочили, че пострадалата М. се
водела на диспансерен отчет към ЦПЗ-гр.Бургас от 28.08.2008г. с диагноза
„лека умствена изостаналост“, но не е била лекувана стационарно. Към
момента на извършване на Д.ието тя е разбирала свойството и значението на
извършеното, но способността й да ръководи постъпките си е била
значително редуцирана, поради обстановката около Д.ието, непълнолетната й
възраст и лекият й ментален дефицит. Последното обаче не препятствало
възможността й да възприема и запаметява факти и обстоятелства, имащи
отношение към делото, да дава достоверни обяснения за тях и да участва в
наказателното производство.
Фактическите положения, формулирани от настоящата въззивна
инстанция, се обосновават от анализа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, а именно от показанията
на свидетелите В. М. (включително и от допълнителния разпит на
пострадалата М. в хода на въззивното съдебно следствие, както и от
показанията й, дадени пред съдия в досъдебното производство, приобщени от
настоящия състав на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК), И. А., П. Д., Б.
И., Р. С., Т. Г., В. Р., С. И., Б. И.и Г. К. (и от показанията на последните двама,
дадени в хода на досъдебното производство, приобщени на основания
съответно чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК и чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от
НПК), както и от обясненията на подсъдимите, протокол от
съдебномедицинска експертиза № 103/2018г. (л.66-л.67, том 1 от досъдебното
производство), протокол от химическа експертиза № 211 от 09.05.2018г.
(л.177. том 1 от досъдебното производство), протокол № 42 от 18.05.2018г. от
извършена балистична експертиза (л.199-л.201, том 1 от досъдебното
производство), протокол № 18/ДНК-105 от 16.05.2018г. за извършена ДНК
експертиза (л.204-л.206, том 1 от досъдебното производство), протокол от
химико-токсикологична експертиза от 13.06.2018г. (л.250-л.251, том 1 от
досъдебното производство), протокол от 06.06.2019г. за извършена
комплексна психиатрично-психологична експертиза (л.5-л.12, том 2 от
досъдебното производство), протокол за претърсване и изземване, ведно с
фотоалбум към него (л.25-л.34, том 1 от досъдебното производство),
6
протоколи за вземане на сравнителни образци за сравнително изследване,
протокол за медицинско изследване, докладни записки, жалби, свидетелства
за съдимост на подсъдимите М. и П., писма от различни институции,
документация от Агенцията за социално подпомагане, медицинска
документация и други.
Макар с известни неточности и необосновани фактически и правни
изводи относно конкретни обстоятелства, доказателственият анализ е
извършен от първоинстанционния съд при съблюдаване правилата на чл. 14 и
чл. 107 ал.5 от НПК, като при осъществяване на процесуалната си дейност по
събиране и проверка на доказателствата, съдът не е допуснал превратното им
тълкуване, а e извел точното им съдържание. За прецизност следва да се
отбележи,че първостепенният съд не е положил достатъчно усилия за
изясняване на обективната истина,като е разпитал в хода на съдебното
следствие пострадалата М. повърхностно и незадълбочено,като са останали
неизяснени множество факти,които впоследствие незнайно откъде БРС е
приел във фактическите си изводи,като напълно неоснователно е оставил без
уважение искането на прокуратурата за прочитане показанията на св.М.
дадени по досъдебното производство пред съдия.Този пропуск на
първоинстанционният съд по доказателствената му дейност наложи
въззивната инстанция да проведе допълнителен разпит на пострадалата –
св.М. с оглед изясняване пълно и всестранно обстоятелствата по делото и в
изпълнение на чл.13 , чл.14 НПК и чл.107 ал.2 НПК.
Правилно са кредитирани в пълнота показанията на пострадалата М. за
изясняване на фактическата обстановка. Те са изложени обективно,
добросъвестно и в достатъчна степен подробно, логични и правдиви са, като
основание за този извод в голяма степен е и подкрепата, която срещат от
останалите налични по делото доказателства. Важно е да се подчертае, както
е отбелязал и районният съд, че в значителна част за доказване на
престъпления от този вид основните, а често и единствените преки
доказателства са именно показанията на пострадалата. В обсъждания случай
обаче твърденията на М. се подкрепят от целия събран и проверен
доказателствен материал. Още от момента, в който тя е била намерена от
свидетелите К. и Д. и независимо от обстоятелството, че е била в сравнително
неадекватно положение, стресирана, изплашена, както го описват свидетелите
А., К., Д., Г. и Р., тя е разказала на полицейските служители и възпитателите в
дома, в който била настанена, че е била изнасилена, като в значителни
детайли е описала поведението на своите нападатели преди, по време и след
извършване на Д.ието, за което отново свидетелстват показанията на А., Г., С.
и Р.. Същите обстоятелства, отново по изчерпателен начин са били
представени от пострадалата на свид. Б. И. – нейна приятелка, настанена в
същия център от семеен тип. Всеки от последно изброените свидетели е
пресъздал по идентичен начин обстоятелствата, споделени им от
пострадалата и свързани с извършените от подсъдимите престъпления, като
противно на мнението на защитата, проверяващият съд счита, че в изложите
7
обстоятелства липсва каквото и да било противоречие относно основните
факти, включени в предмета на доказване, очертан в чл.102 от НПК.
Разказите им са последователни, логични и в корелация с останалите писмени
доказателства. Отново противоположно на интерпретацията на защитниците
на подсъдимите, съдът счита, че изготвените експертизи, в частност
съдебномедицинската експертиза, подкрепя обвинението и съответства на
разказа на пострадалата. Вещото лице е категорично, че са налице
морфологични данни за осъществен от пострадалата полов акт, като при
разпита си в първоинстанционното съдебно заседание е уточнила, че
получените зачервявания и кръвонасядания по входа на влагалището и по
ръбовете и дъното на естествената щърбини на девствената ципа са с давност
до 3 дни, какъвто интервал от време в действителност е изминал от
извършване на Д.ието до момента на освидетелстването на подсъдимата.
Предвид възраженията на защитата, необходимо е да се посочи, че описаното
от пострадалата агресивно поведение на подс. М. – блъснал я на дивана,
сложил й белезници, поставял пръстите си заедно с подс. П. във влагалището
на пострадалата, натискали краката й и запушвали устата й, след което
започнал да прави секс с нея (вагинален и анален), карал я да гледа порно и
как подсъдимите правят секс, всички тези действия не предполагат
наличието на много и различни следи по тялото,както и обективно е
констатирало вещото лице. Както бе изяснено от експерта, девствената ципа
на М. позволява осъществяването на полов контакт без да бъде разкъсана, т.е.
след като не са налице данни за извършени от подсъдимия М. физически
грубости и жестокости по време на половия акт (извън престъплението, което
само по себе си притежава тези характеристики) е нормално и логично по
пострадалата да не са налични други физически увреждания.Вещото лице е
категорично, че са налице морфологични данни за осъществен от
пострадалата полов акт, като при разпита си в първоинстанционното съдебно
заседание е уточнила, че получените зачервявания и кръвонасядания по входа
на влагалището и по ръбовете и дъното на естествената щърбини на
девствената ципа са с давност до 3 дни.От друга страна пострадалата М. е
била препятствана да се съпротивлява,като е била първо с поставени
белезници на ръцете,а също и държана от двамата подсъдими за краката,
като пострадалата е нямала друг механизъм да се съпротивлява до степен да
останат телесни увреди по тялото й,тя е била прикована на дивана,като върху
нея са упражнявали сила за сломяване на съпротивата и двамата подсъдими.
Наред с това в нито един от проведените и приобщени по делото разпити тя
не е посочила, че е била удряна, малтретирана по някакъв начин от
подсъдимите, поради което за настоящия състав е напълно логично да не са
констатирани синини, зачервявания или други следи от физическо
стълкновение по тялото, каквито според защитата е следвало да има. От
значение е също, че описаното от пострадалата състояние на замаяност, в
което се е намирала, не предполага тя да е разполагала със значителни
отбранителни сили, а наред с това е необходимо да се отбележи и уплахата, и
смущението, получено от нея вследствие цялостното доминантно поведение
на подсъдимите, отправената към нея заплаха с пистолет и психическата й,
8
емоционална и физиологична незрялост.
Относно приобщените по делото експертни заключения, настоящият
състав също обобщено може да посочи, че кредитира всяко от тях, тъй като
ги намери за обективни, ясни, пълни, в достатъчна степен мотивирани и
съответни на поставените им задачи. Наред с това, липсват каквито и да било
основания за съмнение в компетентността и безпристрастността на
изготвилите ги вещи лица, а и никоя от страните не ги е оспорила.
Вярно е, че при извършените химическа и химико-токсикологична
експертизи не е установено наличието на алкохол или наркотични и
упойващи вещества в кръвта на пострадалата. Това обаче не дискредитира по
никакъв начин достоверността на показанията на М., тъй като изследванията
са извършени в сравнително дълъг период от време, който следва да се отчете
именно като такъв, предвид общоизвестната способност на човешкия
организъм да разгражда алкохола, а от датата на приема му, и то в неголеми
количества, до датата, на която е взета кръвна проба от пострадалата са
изминали около 3 дни. Тук е моментът да се посочи, че районният съд е приел
с категоричност, че подс. П. е предоставила на пострадалата хапче
„Зопиклон“ и многократно е обосновал някои от изводите си с това
обстоятелство. Факт е, че при извършеното претърсване и изземване в дома
на подсъдимите е била намерена опаковка със съдържащи се в нея хапчета от
това лекарство. От коментираните в настоящия абзац експертизи е видно, че в
кръвта на М. не е било установено активното вещество на посоченото
лекарство, нито други вещества, включени в състава му. Наред с това, никъде
в показанията си (нито в приобщените от досъдебното производство, нито
тези, дадени в хода на съдебния процес) пострадалата не е посочила
наименованието на дадения й препарат, като единствено твърди, че й е било
представено като хапче, от което госпожите в дома нямало да разберат, че е
пила алкохол – л.278, том 1 от досъдебното производство и л.62 от
въззивното производство. От изложеното следва, че по делото не са налице
доказателства, от които да се установява с категоричност, че таблетките,
предоставени на пострадалата, са били именно „Зопиклон“, поради което
изводите на проверявания съд в този смисъл са неправилни. Показанията на
пострадалата вече бяха оценени като добросъвестно изложени и
правдоподобни, което разгледано съвкупно с посочените по-горе свидетелски
показания относно състоянието на пострадалата по време и след като е била
намерена, допринася за извод, че в действителност подсъдимите са й
предоставили някакви хапчета, от които тя се е почувствала замаяна,
отпусната, но след като не може с категоричност да посочи какви точно са
били те, то единствената законосъобразна възможност според настоящия
състав е да се приеме, че на М. са й били предоставени таблетки с
неустановен произход и съдържание. Изпратеното от Изпълнителната
агенция по лекарствата писмо, ведно с приложението към него, налични на
л.261-270, том 1 от досъдебното производство, в което се съдържат данни, че
активното вещество зопиклон и неговите два основни метаболита се
9
елиминират на 100% продължение на 24ч.-48ч., не променя вече посочения от
настоящи състав извод. Обстоятелството, че подсъдимите са разполагали с
такова лекарство не е достатъчно основание да се приеме, че именно то е
било предоставено на пострадалата, без по делото да са налице други годни
доказателства в този смисъл. Изрично следва да се уточни, че така посочената
корекция в мотивите на проверявания съд, не е съществено процесуално
нарушение и касае прецизиране на фактическите и правни изводи на
проверявания акт.
Тъй като в преобладаващата част на възраженията си защитата е
получила отговори, които се споделят от настоящия състав, само за пълнота
може да се посочи, че съдържащите се във въззивните жалби и в пледоариите
на защитниците доводи срещу кредитирането на показанията на пострадалата
са изцяло неоснователни, а в някои части – обективно неверни. Така
например, в никое от всички дадени от подсъдимата показания, приобщени
като годни доказателства по делото, не е посочено, че е била „постоянно
упойвана и напивана“, напротив тя твърди (впрочем по идентичен начин при
всеки разпит), че е изпила около една чаша безалкохолна напитка, смесена с
алкохол, и й е било дадено хапче с неустановено съдържание. Относно
липсата на ясни спомени у пострадалата свързани с местоположението, до
което е била отведена – къщата на свид. И. в с.*****, то единствено може да
се посочи, че конкретният начин, по който неустановеното хапче в
комбинация с приетия алкохол са повлияли на физическото състояние на
пострадалата не може да се констатира с категоричност, но е факт, че дори
три дни след приема на веществата, тя не се е била възстановила. Тук влияние
освен алкохола и медикаментозните таблетки категорично са оказали и
преживените от нея стрес и емоционално сътресение от поведението на
подсъдимите и преживените болки и страдания на тази крехка възраст.
Относно заинтересоваността на М. от даването на такива показания,
проверяващият съд счита, че аргументите в този аспект са несъстоятелни. В
комплексната психиатрично-психологична експертиза вещите лица,
обсъждайки психичния й статус, идентифицирали, че мисловният процес при
пострадалата макар и да протича със забавен темп и удължен реактивен
период, той е правилно логически и граматически построен, не се долавят
налудни, натрапливи идеи, като липсват данни за разстройства във
възприятно-представната сфера: агнозии, илюзии, халюцинации,
псевдохалюцинации и/или нарушения в психосензорния синтез. Изцяло
нелогично и в противоречие със същността, характера и съзнанието на
пострадалата, установени посредством тази експертиза и показанията на
възпитателите й е твърдението, че М. е съчинила такава история, която
евентуално да доведе до осъждането на две лица, с единствената цел да
избегне порицание за отсъствието си. Отделно от това разказът на
пострадалата е останал непроменен във времето, а началото му е било
поставено още в момента на откриването й. Положението, в което тя е била
намерена, също прави трудно споделима лансираната теза, че тя е подготвила
всичко предварително и е обмислила в толкова дълбоки детайли начинът, по
който ще опише поведението на подсъдимите и версията за отсъствието си от
10
дома, която ще представи пред възпитателките и полицейските служители, за
наличието на които впрочем изобщо не е подозирала допреди да бъде
пресрещната от тях. Наред с това, а и по-важното е, че в случая твърденията й
се подкрепят от останалите доказателства по делото, както вече беше изрично
обсъдено, поради което и това възражение следва да се остави без уважение.
Като аргумент в подкрепа на тезата за недостоверността на показанията
на пострадалата се сочат показанията на свид. Б. И., който при разпита си
най-общо изложено твърди, че М. самоволно е отишла в с. Р., миришела е на
алкохол и е била „много пияна“, хранила се е нормално и не е говорела много,
като същата вечер той, жена му и подс. П. завели пострадалата в квартирата
му, където последната останала да спи. Настоящият състав счита, че за
разлика от показанията на М., обсъдената по-горе заинтересованост прозира
именно тук. Свид. И. е брат на подс. П. и е напълно логично и разбираемо
желанието му да изложи обстоятелствата по начин, който да доведе до
признаването й за невинна по повдигнатото й обвинение. Останалите
доказателства по делото обаче, вече обсъдени и кредитирани с доверие,
оборват изложените от него фактически данни, поради което проверяващата
инстанция счита, че показанията му в тази част не са надежден източник на
достоверна информация и не следва да се използват за изграждане на изводи
относно фактите. Пострадалата сочи, че след като е била откарана в дома на
свид. И., който тя всъщност не познавала, единственото нещо, което е
поискала е било да й се даде малко вода и това е било сторено. След това тя е
легнала да спи до момента, в който подс. П. е отишла при нея и с такси са се
върнали в гр. Б.. Тъй като обаче свид. И. отрича подобно развитие на
ситуацията, а свид. М. не може да посочи кое е било лицето, дало й вода в
къщата, то не може да се конкретизира самоличността на това лице, макар и
да е налице обосновано предположение, че то е именно свид. И.. В последна
сметка това обстоятелство не е от съществено значение за изхода на делото,
поради което допълнителното му изследване не е необходимо. Факт е, че
пострадалата не е разполагала с достатъчно сили и възможности да
противодейства на разпорежданията на подс. П., поради което е изпълнявала
всичко, което й е било наредено – качила се е в таксито, останала е в къщата
на свид. И., след което заедно са се върнали в гр. Бургас,без пострадалата да
изяви доброволно съгласие да бъде заведена и лишена от свобода за известен
период.Нито е имала сили да върви,както твърди самата тя в показанията си
пред въззивния съд,нито е знаела къде се намира,за да се приеме,че тя не е
била лишена от свобода и е можела доброволно да се прибере,без значение е
факта,че са я оставили да спи. Предвид установеното дотук обстоятелство –
по време на престоя си в дома на И., пострадалата е спяла постоянно,
възраженията на защитата на подс. П., че М. е могла да си тръгне по всяко
време е несериозно и изцяло несъстоятелно. Емоционалният стрес от
преживяното в апартамента на подсъдимите, властническото поведение,
демонстрирано пред и насочено към нея от подсъдимите, знанието, че подс.
М. притежава оръжие и констатираното известно неадекватно състояние,
отпадналостта й и лабилната й психика (безспорно налице, дори отчитайки
единствено незрялата й възраст) обосновават според настоящия състав
11
липсата на потърсена в дома на подс. И. помощ от пострадалата и действия от
нейна страна да си тръгне. Всички изброени обстоятелства са били повече от
достатъчни да сломят неминуемо породилите се в съзнанието й надежди и
желание да се спаси и да избяга от подс. П..
Психическото състояние на пострадалата след извършване на Д.ието не
се установява единствено от твърденията на повереника й, както се сочи от
защитата, а от многобройните в този смисъл данни. Свидетелите А. и Г.,
работещи в центъра за настаняване и грижещи се за М., тоест имащи преки
наблюдения върху развитието и процесите, протичащи в живота на свид. М.,
описват еднозначно настъпилите промени в поведението й – от
жизнерадостно, усмихнато, добронамерено и безпроблемно дете, след
инцидента тя все е лежала, била под силен стрес и не искала да излиза,
страхувала се е от всичко и е искала да има някой с нея, споделяла, че
чувства, че нещо лошо ще й се случи и непрекъснато се оглеждала.
Радикалната промяна в поведението й и изобщо отношението й към
социалната й среда е настъпила непосредствено след Д.ието, което наред с
вида на осъщественото спрямо нея престъпление е наложило настаняването й
в кризисен център с цел преодоляване именно на силно негативните емоции,
стрес и смущение от преживяното.
Правилна, обоснована и кореспондираща с възприетата фактическа
обстановка е дадената от проверявания съд правна квалификация на
задружната престъпна деятелност на подсъдимите като престъпление по чл.
152, ал.3, т.1 и т.5, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от
НК по отношение на подс. Т. М., а относно подс. З. П. – престъпление по чл.
152, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК. Теоретичните постановки и
разяснения относно праната страна на извършените Д.ия, изложени в
мотивите към атакуваната присъда, са правилни и съобразени със съдебната
практика, поради което изцяло се споделят от настоящия състав, а и по
отношение на тях липсва спор между страните. От обективна страна на
посочените по-горе дата, време и място подс. М. се съвкупил с
ненавършилата осемнадесет години В. М., принуждавайки я към това със сила
и заплашване – извадил притежавания от него пистолет, насочил го към нея и
й забранил да се съпротивлява, а заедно с подс. З. П., с дърпане разтворили
краката й, за да бъде осъществен половият акт. С проникването на половия
орган на подс. М. във влагалището на пострадалата М., престъплението е
било довършено. Употребената от подс. П. сила, с което реализирала една от
посочената в състава на престъплението форма на принудата по отношение на
М. – запушила устата й с ръка и с дърпане разтворила краката й, вследствие
на което подс. М. се съвкупил с пострадалата, неминуемо я характеризира
като съизвършител, тъй като двамата с подс. М. са участвали в
изпълнителното Д.ие на престъплението изнасилване, което пък обуславя
дадената от районния съд квалификация на деятелността им по т.1, ал.3 на
чл.152 от НК – изнасилването е извършено от две лица.
От приложения на л.165, том 1 от досъдебното производство заверен
12
препис от Акт за раждане № II-1245 от 22.10.2002г. се установява, че към
датата на извършване на Д.ията пострадалата В. М. не е била навършила
осемнадесет годишна възраст, а това безспорно квалифицира престъплението
и по чл.152, ал.2, т.1 от НК, както е приел проверяваният съд.
Въпреки, че съдът не е изложил подробни мотиви, правилно е
съобразено и обстоятелството, че по отношение на подс. М. е налице
квалифициращият признак по ал.3, т.5 на същия член, а именно
престъплението е извършено в условията на опасен рецидив. Изследвайки
справката му за съдимост се установява, че той е с изключително обременено
съдебно минало. В действителност към голяма част от осъжданията му,
представляващи интерес в обсъждания аспект и попадащи в рамките на
петгодишния срок по чл.30 от НК, са приложими постулатите, заложени в
Постановление № 2 от 27-29.IV.1970г., на Пленума на ВС, изм. и доп. с
Постановление № 6 от 12.IV.1983г. и Постановление № 7 от 26.VII.1987г.,
поради което за извършените от него престъпления по НОХД 85/2010 по
описа на РС-Царево, НОХД 2849/2010 по описа на РС-Бургас, НОХД 72/2010
по описа на РС-Царево, НОХД 175/2011 по описа на РС-Радомир, НОХД
4023/2011 по описа на РС-Бургас, НОХД 4735/2011 по описа на РС-Бургас,
НОХД 3/2012 по описа на РС-Радомир, НОХД 46/2012 по описа на РС-
Радомир, НОХД 2752/2013 по описа на БРС, НОХД 1059/2016 по описа на
РС-Бургас и НОХД 4561/2016 по описа на РС-Бургас следва да се счита, че по
отношение на този подсъдим по всички изброени дела е налице само едно
осъждане, тъй като към тях е приложима разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК -
Д.ията по тях са извършени в условията на реална съвкупност, преди да е
имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. За всички тези Д.ия на
подсъдимия е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на 2
години „Лишаване от свобода“, търпимо ефективно, при първоначален
„строг“ режим. Наред с това подсъдимият е осъждан и по НОХД 99/2016 по
описа на РС-Царево, като за извършеното от него престъпление му е
наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца.
От посочените дотук факти е видно, че са налице и двете хипотези на опасния
рецидив – по б. „а“ и б. „б“ на чл.29 ал.1 от НК, тъй като подс. М. е извършил
настоящото Д.ие, след като е бил осъден за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, чието изпълнение не е било
отложено по чл.66 от НК, както и след като е бил осъждан два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и
наложените му наказания за тях са били ефективно изтърпени. Останалите
осъждания на подсъдимия не следва да се разглеждат в контекста на опасния
рецидив, тъй като се намират извън посочения в чл.30, ал.2 от НК срок, а това
препятства приложението на разпоредбата на чл.29 от НК за тях.
Субективната страна на обсъжданото престъпление също е била
коректно установена. Изследвайки обективно извършените от подсъдимите
действия, всички обстоятелства около престъплението и самият му
механизъм, не остава никакво съмнение, че Д.ието е било извършено при
13
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК,
и при общност на умисъла, тъй като и двамата са съзнавали
общественоопасния характер на стореното, предвиждали са
общественоопасните му последици и са искали тяхното настъпване.
Съзнавали са и всички елементи от фактическия състав на престъплението,
включително и квалифициращите обстоятелства – непълнолетието на
пострадалата, която са познавали добре от години и е била близка приятелка
на племенницата на подс. П., нежеланието й за осъществяване на полов
контакт с подс. М., което именно е предизвикало и е наложило използваните
от тях сила и заплашване, като единствената възможност за постигане на
безспорно целения от тях резултат – съвкупяването на подс. М. със свид. М..
Също така в съзнанието им са били изградени ясни представи, че двамата
заедно осъществяват изнасилването. Макар и подс. П. с оглед половите си
характеристики да не може да бъде самостоятелен субект на престъплението
(тъй като не може да реализира един от двата функционално свързани акта в
изпълнителното Д.ие на престъплението – съвкуплението), тя е извършила
множество действия, държала разтворени краката й, запушвала устата й да не
вика,които действия са част от изпълнителното Д.ие -изнасилване и ясно
изобличават формата на вината й при осъществяване на престъплението, а
именно прекия умисъл. Що се отнася до съзрения от районния съд извод за
предварително изготвен у подсъдимите план за действие, то изрично, предвид
доводите на защитата, следва да се подчертае, че той не подлежи на
изследване по настоящото дело, тъй като не е част от състава на
престъплението, нито пък обуславя различна от дадената вече квалификация
на Д.ието. Разгледани общо данните по делото разкриват добра
съгласуваност, организираност в действията на подсъдимите – предаваните на
телевизора порнографски филми, предоставеният алкохол и хапче с
неустановено съдържание, от което подсъдимата не се е почувствала добре,
нареждането й да отиде в банята и да се обръсне, съпроводено от
наблюдението и помощта на подс. П., както и осъществените от тях действия,
с които е извършено изнасилването и реализираният непосредствено след
това сексуален контакт между М. и П., навеждат именно такива изводи.
Правната аргументация относно другото извършено от подс. П.
престъпление също е правилна и законосъобразна и се споделя от настоящия
състав. От обективна страна тя е реализирала състава на престъплението по
чл.142а, ал.5 (пред. ал.4), вр. ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК, тъй като в
инкриминираните с обвинителния акт период от време и място
противозаконно е лишила от свобода непълнолетната В. М., заключвайки
входната врата на жилището и изваждайки ключа от ключалката, след което
не я пуснала да си тръгне, като лишаването от свобода продължило повече от
две денонощия. Непълнолетието на пострадалата и знанието на подс. П.
относно това обстоятелство вече беше изяснено и повторното му изложение
тук е ненужно. М. надлежно е обективирала волята си като е поискала да
напусне жилището на подсъдимите, но й е било невъзможно, тъй като подс.
14
П. била заключила входната врата и извадила ключа. Другото квалифициращо
обстоятелство по точка 5, предл. второ на посочения член – лишаването от
свобода е продължило повече от две денонощия, също бе установено с
изискваната от разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК категоричност. Началото
на изпълнителното Д.ия е било постановено с многократно описаните дотук
действия на 05.05.2018г. – моментът, в който правото на пострадалата да се
придвижва свободно в пространството е било противозаконно ограничено за
пръв път. Това състояние е продължило до 08.05.2018г., когато пострадалата е
била освободена от подс. П. и изоставена на стълбищната площадка на осмия
етаж. В интервала от време между посочените дати подсъдимата
непрекъснато е осъществявала изпълнителното Д.ие на престъплението,
поради което възражението на защитата е необосновано. Както беше
посочено, поради бруталния характер на извършеното спрямо детето
престъпление по чл.152 от НК и омерзението, което неминуемо следва от
стореното, ведно с предшестващите го и осъществените след него агресивни
действия от страна на подсъдимите към нея и крехката й психика, дължаща се
на незрялата й възраст и психическото и състояние като цяло, обективните й
възможности, а също до известна степен и надеждата й са били сломени и
сведени до абсолютен минимум, поради което М. е изпълнявала
нарежданията на подс. П. безпрекословно. Облякла е дрехите, които
последната й е дала, качила се е в таксито, след което е влязла в дома на брата
на подсъдимата, като през цялото това време поведението й е било
контролирано именно от П.. Докато се е намирала в с. ******, тя е спяла в
стаята и обстоятелството, че през този период подс. П. не е била физически до
нея, не променя извода, че пострадалата е била лишена от обективната
възможност да напусне местоположението, в което П. я е оставила. Също така
по делото не са приобщени никакви годни и кредитирани с доверие
доказателства, от които да се установяват конкретните действия на подс. П. в
този период (когато М. е спяла), поради което не може да се приеме за
достоверно твърдението, че пострадалата е могла да напусне имота по всяко
време. Така предложената теза се оборва изцяло и от последващите действия
на подсъдимата. На 08.05.2018г. тя е влязла в стаята, събудила е пострадалата
и я е отвела отново с такси до дома си, тоест продължила е да контролира
действията на жертвата си и не й е позволила сама да определя и направлява
движението си в пространството. Наред с това състоянието, в което
пострадалата е била намерена, и то два дни след като върху нея е било
оказано въздействие с алкохол и хапчета с неустановено съдържание, но
очевидно имащи негативен ефект върху организма й, свидетелства, че дори и
да е била оставена сама в дома на свид. И., то за нея е било абсолютно
невъзможно да реагира адекватно и да напусне стаята самоволно. Изложеното
дотук прави напълно обоснован извода, че Д.ието е било реализирано от подс.
П. с пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2, предл. първо от НК, тъй като
напълно е съзнавала липсата на каквото и да било основание за лишаването
на свид. М. от свобода и непълнолетната й възраст, като едновременно с това
15
е целяла настъпването именно на противоправния резултат.
При осъществяване на дейността по индивидуализация на следващите се
на подсъдимите наказания за извършените от тях престъпления, районният
съд не може да бъде укорен в неточности. Съобразени са отегчаващите и
смекчаващите отговорността на подсъдимите обстоятелства като е достигнато
до правилния извод, че наказанието следва да се определи по реда на чл.54 от
НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни
обстоятелства, налагащи определяне на наказанието под предвидения в
закона минимум при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК и за двамата подсъдими.
За извършеното престъпление по чл. 152, ал.3, т.1 и т.5, вр. ал.2, т.1, вр.
ал.1, т.2 от НК, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“
от 3 до 12 години.
Въззивният съд се солидаризира с отмерените от първостепенния съд
размери на наложените наказания. Доказателствената съвкупност по делото
позволява извод, че обществената опасност на подсъдимия Т. М. е
изключително висока. Както вече беше посочено, от справката му за
съдимост е видно, че извън осъжданията, обуславящи Д.ието по настоящото
дело като извършено при условията на опасен рецидив, той е бил осъждан
многократно. Анализирайки посочения източник на фактически данни обаче
се установява, че престъпната му деятелност е била особено разнообразна и
се отличава с извършването на различни умишлени престъпления, сред които
и тежки такива – служил си с контролни знаци за друго моторно превозно
средство, множество кражби, противозаконно отнемане на чуждо превозно
средство и измами, включително и такива, квалифициращи се като извършени
в условията на опасен рецидив, държане на огнестрелни оръжия, изготвяне на
неистински документи и ползването на такива, държане на порнографски
материали, закана с убийство, а наред с това, докато е бил затворник е избягал
от мястото, в което е търпял наказание „Лишаване от свобода“, като за всички
тези престъпления е търпял различни по вид и продължителност наказания,
включително и „Лишаване от свобода“. Очевидно твърдението на
подсъдимия, че противоправните му Д.ия не са включвали такива срещу
личността е обективно невярно. Осъщественият от него състав на
престъпление по чл.143, ал.3 от НК – закана с убийство, е именно такова
престъпление като следва да се отбележи, че то е било извършено с газ-
сигнален пистолет, преработен в огнестрелно оръжие, и Д.ието е било
съпроводено с възпроизвеждането на изстрел. Това неминуемо го
характеризира като личност с трайно изградени престъпни навици, което не
само възприема извършването на престъпления за приемлив източник на
имуществени и неимуществени облаги, но и като лице с насоченост на
поведението към неспазване на приетите в обществото морал и правила за
поведение изобщо. Кратките интервали от време между отделните
престъпления разкриват пренебрежителното отношение на подсъдимия към
установените забрани и желанието му да манифестира това си отношение
пред обществото, чрез незачитане правата на останалите граждани, частната
им собственост и неприкосновеността на личността им. Към момента на
16
извършване на Д.ието той е бил на 36 години, т.е. с отдавна формирани нрави
и ясни представи за правилата за поведение и запретите в обществото.
Аморалното му поведение в настоящия случай не е в резултат на житейска
неопитност, а точно обратното – подсъдимият е съзнавал напълно действията
си и е искал настъпването на съставомерните последици. Така изградената у
него нагласа следва да бъде коригирана. Видно е, че оказаното му
поправително и превъзпитателно въздействие е било в недостатъчна степен,
тъй като той е продължил да извършва престъпления, поради което върху
подс. М. следва да се приложи по-строг подход, да се упражни наказателната
репресия с по-голям интензитет, като това в настоящия случай, предвид
търпените от него до момента наказания е възможно единствено чрез по-
продължителен срок на наказанието „Лишаване от свобода“. Обсъждайки
личната обществена опасност на дееца не може да се пропусне и фактът, че
той е родител и има деца, което в принципен план предполага полагането на
грижи за тях, предвид крехката им възраст и това обстоятелство би следвало
да въздейства на подсъдимия в положителна посока, към законосъобразно
поведение, гарантиращо му възможността да подпомага семейството си без
риск да бъде приведен отново в затвора. Въпреки това обаче безцеремонно е
извършил описаното дотук грубо престъпление именно срещу дете.
Както правилно е отчел районният съд, обществената опасност на
настоящото Д.ие също е значителна, предвид кръга от обществени
отношения, които то засяга, механизмът на извършването му и личната
обществена опасност на един от авторите му. Освен съответният акт,
разгледан като система от телодвижения, с който от правна гледна точка е
изпълнил състава на това престъпление, той е извършил множество други,
брутални и дръзки по своя характер, насилнически действия върху
пострадалата. Накарал я е да се избръсне пред него, заплашил я с
пистолет,допрял го до главата й,поставил й белезници на ръцете, накарал я да
стимулира с уста половия му орган, бъркал с пръсти във влагалището й и я е
насилил анално, след което я е накарал да го гледа как прави секс с жената, с
която живее – подс. П.. Независимо, че е възприел болката, изпитвана от
жертвата му, той не се е свенил да продължи с действията си, очевидно
докато получи търсеното от него полово удовлетворение. Освен, че М. е
осъществил и двете форми на принудата – и силата, и заплашването е
реализирал и двата съставни акта на престъплението – принудата и
съвкуплението.
Изминалият период от време от момента на извършване на Д.ието до
постановяването на атакуваната присъда не може да се приеме за неразумен и
продължителен,от което да се черпи по-благоприятно положение на
подсъдимите при индивидуализация на наказанията .В хода на разследването
са извършени множество действия ( претърсване и изземване, медицински
изследвания, няколко и различни по своя характер експертизи, включващи и
участието на пострадалата в тях, събран е значителен обем писмени
доказателства и са проведени разпити на немалък брой свидетели. От
момента на привличането на подс. М. като обвиняем – 05.06.2018г., тоест от
момента, след който може да се счита, че той е търпял известни ограничения,
17
до момента, в който делото е внесено в съда с обвинителен акт – 05.06.2020г.,
са изминали 2 години, в които посочените действия са били реализирани.
Престъпната деятелност на подсъдимите, включва извършването на две
престъпления, и предвид начина на осъществяването им може да се заключи,
че делото се отличава с фактическа и правна сложност в степен, оправдаваща
изтеклия период от време. Именно това е наложило неколкократната
корекция в обвинението към подсъдимите, докато в крайна сметка се стигне
до окончателното такова, предявено на подс. М. на 26.05.2020г. В съдебното
производство пред първоинстанционния съд също не се отчитат периоди на
бездействие. Различни обстоятелства, включително и невъзможност на
подсъдимите да се явят на определената дата, са налагали многократното
отлагане на съдебните заседания. Въпреки това обаче, без съмнение
задължение на държавата е, в лицето на съответните си органи, да разкрие
престъплението и да осъди съответния/съответните извършители, като това
следва да се осъществи в разумен срок,който според настоящия съдебен
състав не е прекомерен.
Обсъдените дотук данни, преценени в своята съвкупност, мотивират
извод, че за да е адекватно, съответно и справедливо, наказанието на
подсъдимия следва да се определи в размер над средния за предвиденото
престъпление, при значителен превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, а именно „Лишаване от свобода“за срок от 9 години, търпимо
ефективно, каквото всъщност е отмерил и районният съд. Наказание в
посочения размер и от това естество е единственото, което ще допринесе за
постигана на целите, заложени в чл.36 от НК, и по-конкретно – би
спомогнало за превъзпитанието и поправянето на подсъдимия. Предвид
размера на наказанието, а и поради търпените от подсъдимия предходни
наказания за умишлени престъпления ,от последното от които не са изтекли
пет години /изтърпяно 05.12.2019г наказание по НОХД №99/2016г по описа
на РС Царево/ правилно е определен и първоначалният режим на изтърпяване
на това наказание, а именно „строг“.
Обсъдените по-горе обстоятелства относно обществената опасност на
Д.ието по чл.152, ал.3 от НК са относими и към индивидуализацията на
наказанието на подс. П., поради което повторното им изложение тук е
ненужно, но е необходимо да се уточни, че наред с това престъпление, тя е
извършила още едно – това по чл.142а, ал.4 от НК, което допълнително
завишава обществената опасност и на двете Д.ия. По отношение на второто
посочено престъпление настоящият състав счита, че фактическите действия, с
които то е било реализирано, механизмът на извършването му, не излизат
извън включените в състава на самото престъпление и обуславящи
квалификацията му. Те са взети предвид от законодателя и именно заради
това предвиденото наказание за него е завишено в сравнение с основния
състав на престъплението по чл. 142а, ал.1 от НК. Личността й обаче, за
разлика от тази на подс. М., не се отличава с висока степен на обществена
опасност. Тя е неосъждана и липсват данни за други нейни
противообществени прояви, от което може да се направи извод, че у нея не се
наблюдават устойчиви на корекция престъпни стереотипи, а Д.ията се явяват
18
инцидентна проява в живота й. Независимо, че към периода на извършване на
престъплението е била пълнолетна, респ. наказателноотговорно лице, малко
преди това подс. П. е навършила 18-годишна възраст, за която са присъщи (но
не само) белезите на неопитност, недотам устойчиво формирани принципи и
убеждения, повишена импулсивност, склонност към по-бързо и необмислено
вземане на решения, незряла преценка от последствията на действията си. В
действителност спрямо нея са налице повече смекчаващи, отколкото
отегчаващи отговорността й обстоятелства, които обаче не са така
многобройни по заложения в чл.55 от НК смисъл, нито пък по своето
естество са изключителни, така че и най-лекото предвидено в закона
наказание да се явява несъразмерно тежко на стореното от нея. Изложените
дотук доводи обосновават необходимостта наказанията на подс. П. и за двете
престъпления да се определят съобразно минимално предвиденото за всяко
от тях, което в настоящия случай е наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 3 години. И тук правилно районният съд е преценил, че наказание от
такова естество и размер би изпълнило генералната и специалната цел на
държавната принуда, като се въздейства поправително, превъзпитателно и
предупредително върху подсъдимата и останалите членове на обществото.
Законосъобразно на основание чл.23 ал.1 от НК, след като определил
наказание за всяко от престъпленията, районният съд е наложил на подс. П.
най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години.
Въззивният съд споделя и решението на проверявания да отложи на
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така отмереното общо наказание
за изпитателен срок от 5 години. Няма спор, че спрямо нея са налице всички
обективни предпоставки, необходими за приложението на института на
условното осъждане, но наред с това, настоящият състав също счита, че
посочените по-горе цели биха се постигнали и без подсъдимата да търпи
наказанието ефективно. Отделянето й от социалната и семейната й среда не е
необходимо, още повече, че същата е майка на новородено дете, за което
следа да полага грижи.
В гражданско-осъдителната си част, атакуваната присъда също не се
нуждае от корекция. Налице са всички елементи от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД - Д.ията на подсъдимите безспорно са противоправни и виновни.
На гражданската ищца са причинени неимуществени вреди, пряко следствие
от извършените от подсъдимите Д.ия, а това поражда и деликтната
отговорност на извършителите, наред с наказателната. Предвид вмененото му
в чл.52 от ЗЗД задължение да определи размера на следващото се
обезщетение по справедливост, съдът законосъобразно е изследвал вида,
характера и интензитета на причинените на М. увреждания. С оглед
установените по делото обстоятелства относно психическото състояние на
пострадалата по време и след извършване на Д.ията правилно е преценил, че
същите не обосновават изцяло претендирания от ищцата размер от 20 000
лева за обезвъзмездяване на престъплението по чл.152, ал.3 от НК. В
действителност състоянието, в което се е намирала пострадалата и периодът
за възстановяването й се извеждат най-вече от изложените от свидетелите по
делото данни. Освен физически, на М. безспорно са нанесени и множество
19
психически и емоционални травми. Наблюдаваните и подробно описани по-
горе в настоящото изложение промени в поведението й разкриват
сериозността на нанесеното й увреждане, а така също, че негативният ефект
от стореното се е простирал върху благосъстоянието й в недотам кратък
период от време, като превъзмогването на отрицателните емоции е било
подпомогнато чрез настаняването й в кризисен център. Очевидно участието й
в социалния живот е било значително засегнато, тъй като тя е преустановила
действията, които е извършвала преди да преживее стреса и смущението,
причинени й с престъпленията. В преобладаващата си част, тези увреждания
са били причинени с или са настъпили вследствие на Д.ието по чл.152, ал.3 от
НК, поради което определеният за това престъпление размер на обезвредата -
15 000 лева е правилен и обоснован от доказателствата по делото, а искът в
останалата част - до 20 000 лева, като недоказан е отхвърлен. Също коректно
съдът е съобразил, че обезщетението за причинените на пострадалата
неимуществени вреди от престъплението по чл.142а, ал.4 от НК, следва да се
отсъди в размер на 2 000 лева, а в останалата част – до 10 000 лева, да се
отхвърли като недоказан. Изцяло в съответствие със закона е присъденото
обезщетение за забава в размер на законната лихва от извършването на Д.ието
– 05.05.2018г., до окончателното изплащане на цялата сума. Така
определените обезщетения за неимуществени вреди са справедливи и
правилни. Следващата се държавна такса за тях също е законосъобразно
определена.
С оглед виновността на подсъдимите, правилно първостепенният съд е
ангажирал отговорността им за разноски като коректно е определил частта,
която всеки от тях следва да заплати. Също съобразено с обстоятелствата по
делото е и разпореждането относно веществените доказателства, поради
което и в тази част изменение на присъдата не е необходимо.
При извършената служебна проверка, въззивната инстанция не
констатира допуснати нарушения на материалния закон или на процесуалните
правила, които да налагат изменяване на присъдата или нейното отменяване,
което изисква тя да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334 т. 6 от НПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260005 от 21.03.2022г., постановена по
НОХД № 2071/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
20
Членове:
1._______________________
2._______________________
21