П Р О Т О К О Л
18.03.2020 год. гр.Силистра
СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав
На осемнадесети март
2020
година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА
СТОЕВА
КРЕМЕНА КРАЕВА
Секретар ЕЛИ НИКОЛОВА
Прокурор ТЕОДОР ЖЕЛЕВ
Сложи за разглеждане
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ВЧНД № 52 по описа за
2020 год.
На именното повикване в 15.00 часа се явиха:
ВНОСИТЕЛ:ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР – р.пр., явява се прокурор Теодор
Желев.
ОБВИНЯЕМ:Я.К.Н. – р.пр., явява се лично, доведен от ОЗ „Охрана“ и с адв.В.В.,
надлежно упълномощен.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОР – Няма пречки и моля да се даде ход на делото.
АДВ.В. – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото:
Производството е
образувано по частен протест от Веселина Милушева – Административен ръководител
на РП Силистра за проверка на постановения първоинстанционен съдебен акт.
Прокурорът не е доволен от постановения съдебен акт. Счита го за неправилен.
Със същият е отказано уважаване на искането за вземане на най – тежката мярка
за неотклонение „задържане под стража“, предвид на което прокурорът предлага на
въззивната инстанция да измени определението на СсРС и вземе на обвиняемия мярка
за неотклонение „задържане под стража“. В подкрепа на искането се излагат
аргументи.
ПРОКУРОР - Поддържам направеното искане. Споделям изцяло
изложените в протеста аргументи. Моля да приемете допълнително доказателство, а
именно изготвена техническа експертиза по делото. Същата е представена в
промеждутъка между двете съдебни заседания.
АДВ.В. - Запознахме се със сега представеното доказателство.
Експертизата до голяма степен потвърждава дадените от обвиняемия обяснения в
хода на досъдебното производство, които ние приемаме, че са самопризнания.
Считам, че
определението на първоинстанционния съд, досежно взетата мярка за неотклонение,
е правилно и законосъобразно и моля да го потвърдите. Намирам частния протест
за неоснователен, тъй като се изисква далеч по – тежка мярка за неотклонение.
СЪДЪТ по представеното доказателство
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и прилага по делото представеното писмено доказателство,
а именно – Протокол за извършена видеотехническа експертиза №14/12.03.2020г.
ПРОКУРОР – Моля обвиняемият да потвърди пред съда постоянният си
адрес и да отговори на въпроса с какви доходи разполага той и членовете на семейството
му.
ОБВИНЯЕМ:Я.Н. - Постоянният ми адрес е с.Срацимир, обл.Силистра, ул.“Първа“
№33. Там живея с родителите си.
Към настоящия момент
получавам пенсия в размер на 230лв. Майка ми е пенсионер, а баща ми е учител
пред пенсия. Майка ми получава пенсия в размер на 300лв., а баща ми учителска
заплата.
На мое име има два
автомобила дерегистрирани. Нямам недвижими имоти.
На посочения адрес в
с.Срацимир живея от 6 години. Адресът ми по лична карта все още не е променен.
В личната ми карта адресът, който фигурира е в гр.Силистра, ул.“Серес“ №9,
ет.7, ап.13. Това е жилище на родителите ми.
Имам увреждания, за
които съм представил доказателства. Явявал съм се на ТЕЛК. Доколкото са ми
казали, след първата операция на главата, има вероятност от получаване на епилептични
припадъци. Не знам дали към този момент е водеща диагноза на ТЕЛК. Имам сложен имплант
в главата. Двете ми тазобедрени стави са подменени, вследствие на което
получавам схващане и съм с намалена трудоспособност.
ПРОКУРОР – Нямам други доказателствени искания.
АДВ.В. – Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на делото
ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОР – Както вече заявих поддържам депозирания протест срещу
постановеното определение на СсРС, с което по отношение на обвиняемото лице Я.К.Н.
е била определена мярка за неотклонение по вид „парична гаранция“, в размер на
5 000лв., вместо исканата от обвинението такава „задържане под стража“.
Споделям аргументите,
които са наведени в протеста и ще ги доразвия пред настоящата инстанция.
Имах възможност да се
запозная в пълнота с първоинстанционното определение. Със същото съставът е
решил, че исканата мярка за неотклонение „задържане под стража“ се явява
несъразмерно тежка. Ще маркирам някои моменти, които са от задължителните
реквизити изискващи постановяването на тази най – тежка мярка за процесуална
принуда.
Следва да се
отбележи, че по отношение на обвиняемият Я.К.Н. е било повдигнато обвинение за
извършено престъпление от общ характер, тежко по смисъла на закона. За
посоченото престъпление, по смисъла на чл.201 от НК, се предвижда наказание по
вид „лишаване от свобода“. Това е следващата задължителна предпоставка за постановяване на мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Категорично считам, че макар и в съвсем ранен етап и
съобразно ангажираните и в днешното съдебно заседание доказателства,
деятелността на обвиняемия Н. по отношение на вмененото му във вина
престъпление намира своето обосновано предположение към момента. Естествено,
отчитаме факта на обясненията му, които частично доказват неговата вина и които
сме възприели като самопризнания. Колизията между становището на прокуратурата и
първоинстанционния съдебен състав очевидно е в задължителните предпоставки
визирани в текста на чл.63 от НПК, а именно опасностите обвиняемия да се укрие
или извърши друго престъпление. Моето становище, е че съжденията на
първоинстанционния състав почиват предимно на предположения отколкото на
обективни факти, които се намират в кориците на делото. Какво имам предвид?
На първо място,
първоинстанционният съд не е приел аргумента на обвинението за високият размер
на причинената щета. Макар към този момент тя да е в размер на около 20 550лв.,
ние сме убедени, че тази сума няма да остане такава, предвид показанията на
пострадалото лице. Самият размер на щетата ясно говори за обществената опасност
както на дееца, така и на самото деяние и ние не бихме могли да се абстрахираме
от това. Един от основните ни водещи мотиви да твърдим, че са налице
опасностите по чл.63 от НПК е именно значителния размер на тази щета. Относно
изложеното от първоинстанционния състав в мотивите си, че обвиняемият Н. при
евентуално предприемане на някакво процесуално поведение от негова страна, може
да му бъде наложено наказание различно от „лишаване от свобода“, трябва да
имаме предвид, че това е една процесуална възможност, която е хипотетична и
първоинстанционният съд не би могъл да гради своята теза върху предположения. Маркирано
е в мотивите, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че в НПК
съществуват и друг вид процесуални мерки, които биха могли да обезпечат
евентуален граждански иск касаещ нанесената щета, а подобно поведение за
възприемане на висок размер на нанесената щета, с който да се обоснове втората
кумулативно изискуема предпоставка, съобразно нормата на чл.63, ал.1 от НПК, не
е възприето от първоинстанционният състав.
Считам, че с подобни
изложения се навлиза в чужда професионална сфера – неща, които са извън компетентността
на решаващия състав.
Не на последно място
считам, че е недопустимо и това, че първоинстанционният съд се е изказал по
въпроси, по които определено му липсва компетентност, а именно касаещи
здравословното състояние на обвиняемото лице. Въз основа на представеното
решение на ТЕЛК, намиращо се в кориците на делото, първоинстанционния съд е
изградил своята теза, че престоя на обвиняемия в местата за лишаване от свобода
и арестните помещения, би се оказало негативно. Дори се намесва и коронавируса.
Все въпроси, по които липсата на компетентност е повече от очевидна.
Що се касае до
здравословното състояние на всеки обвиняем по отношение, на който следва да
бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и се претендира за
влошено здравословно състояние, следва да намерят отговор три въпроса. На първо
място, страда ли обвиняемият от някакво заболяване? На второ място, може ли
това заболяване да му позволи престой в арестните помещения, без да се излага на
риск неговото по – нататъшно здравословно състояние и застрашаващо живота му.
На трето не на последно място, може ли при наличие на заболяване същото да бъде
успешно овладявано и манипулирано в местата за лишаване от свобода, където
всички знаем, че са налице такива болнични заведения. Тези въпроси не са
намерили отговор в първоинстанционния съдебен акт. Няма как да немерят, тъй
като самият състав страда от липса на подобна медицинска компетентност. Считам,
че мотивите в тази част въобще не следва да бъдат кредитирани.
По нататък навлизаме
в сферата на Европейската конвенция за защита правата на човека, но няма да я
коментирам.
Всичко това, което е
написано по отношение на мярката за неотклонение, че няма репресивен характер,
че същата има изключителна цел, което е фиксирано в чл.57 от НПК, е вярно.
Вярно е и това, че деянието извършено от обвиняемия Н. се отличава с висока
степен на обществена опасност, както по отношение не дееца, така и по отношение
на самото деяние. В случая са налице опасностите визирани в чл.63 от НПК –
обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.
Това са нашите мотиви.
Моля да ги вземете предвид и да постановите вземане на най – тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Н..
Ако все пак счетете,
че тази най - тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“, е съразмерно
тежка, предлагам вместо взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“, която
очевидно обвиняемият няма как да заплати предвид имотното си състояние и това
на неговите родители, по отношение на същия да бъде взета мярка за неотклонение
по вид „домашен арест“, като се приложат мерките визирани в чл.262 и сл. от ЗИНЗС, а именно приложението на електронното наблюдение. Същото са оказа
достатъчно ефективно за контролиране на лица с взета мярка за неотклонение
„домашен арест“ и ефективно вече се изпълнява и на територията на Област
Силистра.
В този смисъл, моля
да се произнесете.
АДВ.В. – Считам, че искането за изменение на първоначално
определената мярка на обвиняемия Н., съобразно внесения за разглеждане пред Вас
частен протест, е неоснователно. Мотивите ми за това са следните:
Изслушах внимателно речта
на окръжния прокурор досежно обстоятелствата, които излага за наличието на
предпоставки, които биха определили изменение на мярката за неотклонение в най
– тежката, а именно „задържане под стража“. Считам, че съобразно нашата линия
на защита биха могли да бъдат определени няколко извода, които са залегнали в
мотивите на първоинстанционния съд при определяне на мярката за неотклонение
„парична гаранция“.
Известно е от
материалите по делото, че още от започване на полицейската проверка в деня на
24 часовото задържане на обвиняемия, той е направил пълни самопризнания за
извършеното от него деяние. Дал е показания с подробности, които се подкрепят
от установеното до момента. По – късно в мое присъствие, при привличането му в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.201 от НК и правната
възможност да дава обяснения, той е сторил това и е дал детайлни обяснения,
които се подкрепят от днес представената експертиза и при какви обстоятелства е
придобил сумата, която по – късно му е била отнета. Всичко се засича по минути,
часове и суми. С оглед на това и с определената от нас линия на защита в цялото
производство, смятам, че е от особено важно значение обвиняемият да не остава в
арестите. Идеята на защитата е да се направи всичко необходимо в рамките на
досъдебното производство и да бъде обезпечено вземането на пострадалото лице „Вива“ ООД Силистра. Искам
да отбележа, че като резултат от извършеното престъпление от страна на
обвиняемия, е единствено иззетата парична сума по време на обиска му. Всички останали суми той е посочил за какво е
разходил и към настоящия момент не са налични. Това не означава, че няма да
бъде направено и невъзможното, за да бъдат възстановени. Считаме, че това е
правилно и може да доведе до определен резултат в наказателния процес срещу
него.
По отношение на
обстоятелството, което е изтъкнато от страна на районния прокурор в частния
протест за предишни осъждания на подсъдимия - смятам, че законът е категоричен,
че след като е настъпила реабилитация по отношение на лице, то не могат да се
изтъкват като отегчаващи отговорността обстоятелства предишни осъждания, за
които той е реабилитиран.
Извън горното, моля да
имате предвид, че лицето е осъждано за съвсем друг характер престъпления, които
са неотносими към настоящия процес. Едно изтъкване на този факт не би следвало
да дава своето отражение при вземането на решения.
По повод на
здравословното състояние – смятам, че първоинстанционният съд правилно е
определил състоянието, в което се намира
обвиняемият на база на представеното от мен ТЕЛК решение, което е неоспоримо
доказателство. Става въпрос за един акт на медицински контрол вследствие на
многократни оперативни интервенции както на тазобедрените стави, така и две
операции на главата. След оглед на черепа и в момента се наблюдават последиците
от тези оперативни интервенции. Това не буди съмнение у мен дали действително
това лице, в качеството на обвиняем, в миналото си е претърпяло такива сериозни
рискове, застрашаващи живота и здравето му операции.
Винаги съм смятал, че
когато се разследва едно престъпление разходите по доказването му трябва да се
ограничават до тези, които са действително необходими, за да не се натоварва
съдебната система с излишна разходи, които биха доказали вече установеното от
полицията дали това лице е претърпяло ПТП, при което се е наложило да му бъдат
извършени животоспасяващи операции. Не възразявам да бъде извършена и такава
експертиза. Считам, че просто не е оправдано.
По повод на твърдението за размера, съгласно
обвинението, за причинена щета в размер на 29 000лв. - смятам, че това не
би могло към настоящия момент да бъде отправна точка, тъй като това се
предполага, но липсват доказателства това да е доказано.
Както заявих, при
установяване на конкретни, несъмнени размери на причинена вреда, нашата идея и
насока, е те да бъдат обезпечени и възстановени. Това за всички в залата е ясно,
че без прякото участие и съдействие от страна на обвиняемия, ако той се намира
в ареста, ще бъде толкова силно ограничено и ще аз бъда в невъзможност да
изпълня ролята си като негов защитник. Считам, че когато е извършено едно
престъпление и то има такива последици от имуществен характер, то е редно
пострадалото лице да бъде овъзмездено, за да се постигне и по справедливо
наказание. Възстановяването на щетата, за мен, е част от наказанието.
По отношение на
твърдението, че лицето не е с постоянен адрес
- считам, че период от 6 години назад във времето на посочения настоящ адрес заедно със своите родители,
може да говори единствено, че той е трайно установен на този адрес и не мисля,
че има съмнения относно това. Какви са причините той и семейството му да не
обитават имот в гр.Силистра, са неотносими към настоящия процес. Така или
иначе, лицето има постоянен адрес.
Какви са причините,
за да се приеме, че лицето би могло да се укрие или да извърши друго
престъпление? Считам, че и към настоящия момент такива няма.
В рамките на защитата
предприех среща с неговия пряк работодател – управителя и съсобственик на „Вива“
ООД Силистра. По време на разговора разбрах, че принципно той е изключително
доволен от работата на обвиняемия, изключая факта и обстоятелството, че се
събират доказателства относно извършено престъпление, в което той се явява
пострадал. Въпреки това споделих с него искането на прокуратурата за определяне
на най – тежката мярка за неотклонение. Той очаквайки бързо възстановяване на
причинените вреди изрази мнение, че тази мярка не би била обективна и адекватна
на неговото очакване за бързо развитие.
Като се има предвид и положението, в което се разглежда настоящия
процес, което е изключително тежко за съдебната система и за цялата държава,
смятам, че определянето на една такава мярка само би обременила процеса и
разследването, както и би го забавила във времето. Изразихме готовност при
следващ удобен за разследващия орган момент да продължим с даване на обяснения,
които да се считат за пълни самопризнания. Нито вчера, нито днес съм бил на
планувани следствени действия в дознанието на РПУ Силистра и не ми е известно
кога биха продължили тези следствени действия, ако той остане в ареста.
С поведението и
отношението си към процеса считам, че обвиняемият не е дал повод да се приеме,
че той би се укрил или би препятствал разследването. В крайна сметка, когато
следва да се определи една мярка за процесуална принуда тя не следва да бъде
рестриктивна, а да постига единствено и само целите, за които е определена
съгласно НПК - да осигури обвиняемия безпрепятствено да участва в продължаване
и приключване на разследването до произнасяне на съответния съдебен акт. Категорично съм убеден, че определената мярка
за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000лв., която към
настоящия момент все още не е внесена и не се знае дали ще бъде внесена изобщо,
е правилна и обективна.
Ако прецените, че
действително би могла да бъде определена друга мярка за неотклонение, а именно
„домашен арест“, при условията поискани от прокурора – с електронно наблюдение,
считам, че тя също би изпълнила целите, които са поставени в НПК, но пак при
условие, че би затруднила разследването имайки предвид обстоятелството, че
адреса на обвиняемия е в с.Срацимир. На този етап ми е трудно да се ангажирам с
начина, по който трябва да стане придвижването на едно лице с електронна гривна
за всяко едно следствено действие. Ако прецените, че това е начина да бъде обезпечено
явяването и неотклонението на обвиняемия, бих приел и това.
Въпреки всичко,
очаквам да се произнесете със своя съдебен акт като потвърдите мярката за
неотклонение определена от първоинстанционния съд като правилна и обективна.
Аз също се изкушавах
да изготвя частна жалба относно размерът
на паричната гаранция, който е непосилен за това семейство, но така или иначе,
както е известно, съм се въздържал от това.
ОБВИНЯЕМ:Я.Н. - Няма какво да добавя. Ако е възможно да съм с мярка за
неотклонение „домашен арест“. Уведомен
съм от родителите ми, че нямат възможност да заплатят паричната гаранция. При
незаплащане на паричната гаранция оставам в ареста и цялото това дело се
обезсмисля за задържането ми под стража.
Наясно съм, че ако не
платя гаранцията си оставам в ареста.
СЪДЪТ дава възможност за последна
дума на:
Я.К. Н. - Искам „домашен арест“.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и след проведено
тайно съвещание, постанови следното
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№44
Силистренският
окръжен съд, като съобрази доводите изложени в протеста на прокурор Милушева,
взе предвид изразените становища от страните в съдебно заседание и представените
по делото доказателства, установи следното:
Производството е по
реда на чл.64, ал.7 от НПК, образувано по повод подаден частен протест от
прокурор Милушева против определението на СсРС, с което е отказано вземането на
исканата от нея мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на
обвиняемия Я. Красимир Н., като първоинстанционният съд е взел спрямо
обвиняемият мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000лв.
Окръжният прокурор в
съдебно заседание поддържа подадения протест като изтъква доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на определението на СсРС, с оглед на това,
че приетите от съда изводи за неналагане на най – тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“ почиват на предположения, а не на конкретни данни по
делото. Прокурорът счита, че са налице всички предпоставки по чл.63, ал.1 от НПК за налагане на най – тежката мярка за неотклонение по отношение на Н..
Алтернативно, допуска прилагане на другата мярка за неотклонение, с по – нисък
интензитет, а именно „домашен арест“. В съдебно заседание прокурорът представя
и писмени доказателства изразяващи се в изготвена техническа експертиза.
Процесуалният
представител на обвиняемия, напротив, счита, че не са налице предпоставките за
налагане на най – тежката мярка за неотклонение. Изтъква, че не се налице доказателства,
които обосновават опасността обвиняемият да се укрие или да извърши ново
престъпление. Изтъква обстоятелство, че той е с настоящ адрес от около 6
години, не се е отклонявал и живее със семейството си. Посочва здравословното
състояние на обвиняемия по отношение на което е представено писмено
доказателство относно неговата трудоустроеност, а именно ТЕЛК решение. Предвид
на това, адв.В. иска от въззивната инстанция да потвърди определението на СсРС,
като алтернативно също се придържа към предложението за изменение на мярката за
неотклонение евентуално в „домашен арест“. Излага и обстоятелството, потвърдено
впоследствие и от обвиняемия, че обвиняемият Н. и неговото семейство не са в
състояние да заплатят определената сума като парична гаранция.
Обвиняемият наред с
горепосоченото обстоятелство счита, че няма опасност да се отклони, да попречи
на разследването и изразява желание въззивната инстанция да му определи мярка
за неотклонение „домашен арест“
С оглед на установените
по делото доказателства и характера на производството, СсОС намира да подчертае, че мерките за
неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да
извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила
присъда, каквито са целите изложени в чл.57 от НПК.
Очевидно, в случая,
предвид характера на производството се преследват основно първите две цели. За
да се противодейства на реализирането на съдържащите се в тези две цели
опасности, следва да са налице данни, че те могат реално да се осъществяват.
Именно поради това, тези предпоставки са включени като задължителни при решаване
на въпроса за мярката за неотклонение „задържане под стража“ по силата на чл.63,
ал.1 от НПК, като в този текст изрично е посочено, че следва да са налице
доказателства за съществуването на тези опасности.
Първата опасност,
обвиняемият да се укрие, е сравнително ограничена като съдържание и е свързана
основно с данните за местоживеене на обвиняемия, социалният му статус и
семейното положение. Втората може да се разглежда и по- разширително. Това е
така, тъй като опасността обвиняемият да извърши ново престъпление е налице и
при съществуваща възможност обвиняемият да въздейства върху участници в процеса
в друго процесуално качество с цел да се мотивират и да дадат показания в
определена посока или да извършат определени действия. В такъв случай вече
става въпрос за въздействие върху хода на производството с цел неговото
забавяне или насочване в определена посока.
Ето защо, при
преценка за наличието или не на тази опасност не се решава дали е налице
опасността обвиняемият да извърши изобщо някакво престъпление, още повече ако е
неосъждан, а основно дали би могло той да извърши действия покриващи признаците
на престъплението по чл.9, ал.1 от НК и то именно във връзка с предявеното му
обвинение.
В тази връзка,
преценявайки тежестта и характера на предявеното обвинение, което е тежко по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, с оглед предвиденото наказание и етапа на
производството, съдът счита, че към настоящия момент са събрани достатъчно като
обем и убедителни доказателства, които водят до извода, че е налице обосновано
предположение, че именно обвиняемият е извършил престъплението, за което му е
предявено обвинение. В този смисъл, не отговаря на истината посоченото
твърдение в частния протест, че първоинстанционният съд е преценил, че
събраните до този момент доказателства са недостатъчни за изграждане на това
предположение. Напротив, съдът е счел, че са налице тези предпоставки, но е
намерил, че не са налице другите две кумулативно предвидени предпоставки, а
именно, че е налице опасността обвиняемият да се отклони или да извърши ново
престъпление. Както посочи настоящият съд преценката дали са налице тези
предпоставки трябва да се подкрепя с конкретни доказателства. Такива, според
съда, нито пред първоинстанционния съд, нито към настоящия момент се представят
от обвинението, за да обосноват вземането на най – тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Ако приемем, че
първоинстанционният съд е обосновал решението си върху предположения, то
въззивната инстанция приема, че убедителността на обвинението, че са налице
предпоставките за вземане на най –
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ почиват на хипотетични
доводи, а не на конкретни доказателства. Не може да бъде споделено и становището
изложено в протеста, че наличието на два адреса по отношение на обвиняемия Н.
обосновава опасността, че същият може да извърши ново престъпление.
Безспорно
е установено по делото, че той живее със семейството си на адрес в с.Срацимир,
обл.Силистра, който не е напускал повече от 6 години. Няма никакви данни, че
същият се е отклонявал през това време, живял е на друг адрес, сменял е
местоживеенето си. Няма данни за негови други противообществени прояви, с
изключение на тези, които фигурират в свидетелството за съдимост. Следва да се
подчертае, че по отношение на него е налице реабилитиране по право, т.е. към
настоящия момент е неосъждан.
С
оглед на това, съдът не може да приеме, че обвиняемият е с изключително висока
степен на обществена опасност. Производството е в начална степен, но и към настоящия
момент, според съда, са събрани достатъчно по обем и характер доказателства,
включително и дадените обяснения от обвиняемия, които спомагат за установяване
на фактическата обстановка. По делото предстои изготвянето на икономическа
експертиза, с цел установяване действителния размер на нанесената щета. Обвиняемият
няма възможност да повлияе върху обективността на това заключение. В този
смисъл, според съда, не е налице опасност той да повлияе върху разследването в
посока изгодна за него. Все пак, както подчерта съдът, предявеното обвинение е
тежко по своя характер предвид предвиденото наказание.
С оглед реализиране
на възможностите за безпрепятственото приключване на производството и
реализиране на наказателната отговорност, съдът счита, че следва да е налице мярка
за неотклонение с достатъчен интензитет, реализиращ тези цели. Категорично тази
мярка за неотклонение не може да бъде „задържане под стража“, с оглед на
изложените по – горе обстоятелства. Такава би могла да бъде „домашен арест“ и с
оглед на изложените от обвиняемия данни за невъзможност от заплащане на определената
парична гаранция.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ взетата
по отношение на обвиняемия Я.К.Н., ЕГН **********, мярка за неотклонение от
„парична гаранция“ в размер на 5 000лв. в „домашен арест“, която следва да
се изпълнява по настоящ адрес ***.
ВЪЗЛАГА контролиране
изпълнението на мярката за неотклонение „домашен арест“ на РУ „Полиция“
Силистра.
Спазването на забраната може да
се контролира, по реда определен в чл.262 и сл. от ЗИНЗС, като се приложи електронно
наблюдение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се
изпрати на ОЗ „Охрана“ и ОС „Изпълнение на наказанията“ Силистра и РУ „Полиция“
Силистра.
Заседанието приключи в 16.05 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: