Решение по дело №15/2019 на Районен съд - Сливница

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 68

гр. Сливница, 09.09.2019 г.

                               

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря Мария Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 СК.

Ищцата Д.К.Е. претендира да бъде прекратен сключения с ответника Л.И.Е. на 10.10.1993 г. брак и да бъде постановено тя да носи брачното си фамилно име Е., което е приела след сключването на брака.

Ищцата твърди, че с ответникът са сключили граждански брак на 10.10.1993 г., за което бил съставен акт за граждански брак № 2 от същата дата. От брака си имат родени две деца, които са пълнолетни. Отразено е в исковата молба, че в началото на съжителството между страните отношенията им били добри, но впоследствие се влошили като помежду им често възниквали скандали, най-честата причина за които била неоснователно проявявана ревност и злоупотреба с алкохол  от страна на ответника. Ищцата посочва, че в отношенията с ответника е настъпило отчуждение, напрежание и омраза и че тя се притеснява за своите и на децата живот и здраве. Ето защо ищцата иска бракът й с ответника да бъде прекратен. Заявява, че по време на брака си са придобили един недвижим имот, който е и семейно жилище и представлява масивна жилищна сграда със застроена площ от 42 кв.м., построена в УПИ ХIX – 114 в кв. 11 по плана на гр. Божурище, намираща се на адрес ул. „Струма“ № 26. Имотът се ползва и от двете страни. По време на брака си са придобили два леки автомобила при условията на съвместен принос. Ищцата изразява готовност за постигане на споразумение с ответника. Претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответникът е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, с който оспорва изложените в исковата молба твърдения. Заявява, че през 2012 г. съпругата му е имала извънбрачна връзка, заради която е прекъснала отношенията си с него, изолирала се е от семейството им и е заживяла сама на втория етаж от къщата им. След като тази връзка била прекратена, ищцата отново се върнала при ответника и двамата положили усилия да съхранят брака си. Оспорва твърденията, че злоупотребява с алкохол и че в резултат на това създава конфликти с ищцата. Ответникъ не оспорва фактът, че между него и съпругата му съществува напрежение, което обяснява с претърпяна от него трудова злополука, след която здравословно му състояние е влошено и е в навъзможност да полага тежък физически труд. Това наложило да приеме по-ниско платени длъжности, което довело до намаляване на доходите в семейството. Ищцата започнала да изразява недоволството си от това положение и да прави обидни коментари за неговия семеен принос, включително и пред децата им, които все още живеят с тях. Ответникът посочва, че изложените в исковата молба твърдения за психически стрес в семейството представлява опит да се създаде впечатление за ситуация на домашно насилие, но без изрични изявления в този смисъл, за да се избегне евентуална отговорност при тяхното последващо опровергаване. Независимо от изложеното в писмения отговор, ответникът счита, че все още е възможно с ищцата да запазят семейната си връзка и отношенията им биха могли да бъдат нормализирани. Ако въпреки това тя не желае да полага усилия в тази насока, то ответникът изразява готовност за постигане на споразумение по реда на чл.49, ал.4 СК. В случай че такова не бъде постигнато, прави искане на него да бъде предоставено ползването на семейното жилище, поради наличието на жилищна нужда и влошено здавословно и финансово състояние. Не възразява срещу съвместно ползване на жилището при приемливи за двете стпрани условия.

С допълнителна молба страните са представили споразумение по чл.49, ал.4 СК, което молят да бъде одобрено.

Искът е с правно основание чл.49, ал.4 вр. ал.1 СК.

В съдебно заседание ищцата поддържа предявения иск за прекратяване на брака.

В съдебно заседание ответникът също изразява становище за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен.

Страните са представили споразумение с оглед разпоредбата на чл.49, ал.4 от СК, като са поискали от съда да го утвърди.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак № 071699 от 10.10.1993 г., издадено от ОНС Лесичово, с. Церово, Пловдивска област, въз основа на акт за граждански брак № 2 от 10.10.1993 г. е, че страните са сключили граждански брак на 10.10.1993 г., по време на който имат родени две деца, които са пълнолетни (видно от удостоверения за раждане № 005349 / 12.04.1994 г. и № 229502 / 11.09.1997 г., издадени от община Ихтиман).

По силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот, оформен с н.а. № 10, том III, н.д. № 418 / 2002 г. по време на брака си страните са придобили следния недвижим имот: УПИ ХIX – 114 от кв. 11 по плана на гр. Божурище с площ от 560 кв.м. при граници на парцела: улица, парцел ХХ-113, парцел IV – 129, парцел ХVIII – 115, заедно с масивна стопанска сграда на един етаж със застроена площ 42 кв.м. С договор за дарение, сключен във формата на н.а. № 88, том II, н.д. № 265 / 2019 г.  страните са дарили на сина си придобития по време на брака им недвижим имот и са си запазили пожизнено право на ползване.

По време на брака си страните са придобили и лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № СО 6448 ВТ, рама № WF0AXXWPDA2Y79787, лек автомобил, марка „Пежо“, модел „405“, с рег. № СО 5769 ВН и рама № VF34BBDY271170135 и лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „Ксара“, с рег. № СО 2672 АС, с рама № VF7N1NFUB73695178. Първите два автомобила остават в обикновена съсобственост между  страните, а третият автомобил са продали в хода на производството.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.49, ал.4 СК.

Безспорно е установено между страните, а и е доказано от приложените към делото доказателства, че ищцата и ответникът са сключили граждански брак на 10.10.1993 г., по време на който имат родени две деца, които са пълнолетни.

Установява се, че от около една година страните не живеят заедно и не се интересуват един от друг. Бракът им е формален и лишен от съдържание. Съдът намира предявения от ищеца иск за основателен и доказан. Между страните липсват нормалните съпружески отношения особено през периода, през който са разделени и не живеят заедно. Липсва чувство за семейна общност, което прави брака между съпрузите дълбоко и непоправимо разстроен. Той съществува само формално без да е изпълнен с предписаното от закона съдържание. Липсват усилия и желание за запазване на брачната връзка.

С оглед на правното основание на предявения иск – чл.49, ал.4 СК страните са представили споразумение съгласно изискванията на същата разпоредба, като са поискали съдът да не се произнася по въпроса за вината при прекратяване на брака. От представеното споразумение е видно, че  страните не притежават недвижими имоти, влогове в банки, които представляват съпружеска имуществена общност, движимите вещи са поделили извънъсъдебно, а правото на собственост върху притежаваните  моторни превозни средства са разпределили помежду си. По време на брака страните нямат регистрирани фирми и дялово участие в търговски дружества, собственост на двамата съпрузи. Страните не претендират издръжка един към друг. След прекратяване на брака Д.Е. ще продължи да носи брачното си фамилно име – Е.. Разноските по делото се поемат от всеки така както са направени, а присъдената окончателна държавна такса – съразмерно от всеки.

Представеното споразумение урежда пълно и законосъобразно личните и имуществените отношения между двамата съпрузи. Същото не противоречи на закона и правилата на морала. На основание чл.49, ал.4 СК съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака, защото е десезиран от страните по този въпрос чрез представеното от тях споразумение.

Споразумението пълно урежда въпросите посочени в чл.49, ал.4 СК, поради което следва да бъде утвърдено.

С оглед представеното от страните споразумение, разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК и чл.6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищцата Д.К.Е. ще следва да довнесе държавна такса в размер на 7,50 лева и ответникът Л.И.Е. ще следва да довнесе държавна такса в размер на 7,50 лева.

Воден от горното, съдът

Р   Е    Ш    И:

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Д.К.Е. с ЕГН ********** *** и Л.И.Е. с ЕГН ********** ***, сключен на 10.10.1993 г.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Д.К.Е. с ЕГН ********** и Л.И.Е. с ЕГН **********, споразумение на основание чл.49, ал.4 СК, както следва:

Страните постигат съгласие, че придобития по време на брака недвижим имот, представляващ и семейно жилище, е дарен на пълнолетния им син при запазено пожизнено право на ползване за всеки един от прехвърлителите.

Не се налага постигането на сопразумение относно упражняването на родителски права, тъй като родените по време на брака между страните деца са пълнолетни.

Страните не притежават други недвижими имоти, които представляват съпружеска имуществена общност.

Страните се договарят, че придобитите по време на брака моторни превозни средства, които представляват съпружеска имуществена общност - лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № СО 6448 ВТ, рама № WF0AXXWPDA2Y79787, лек автомобил, марка „Пежо“, модел „405“, с рег. № СО 5769 ВН и рама № VF34BBDY271170135 остават в обикновена съсобственост помежду им, а правото на собственост върху лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „Ксара“, с рег. № СО 2672 АС, с рама № VF7N1NFUB73695178 е  прехвърлено от страните в хода на производството.

Страните не притежават влогове в банки, които представляват съпружеска имуществена общност.

Страните не притежават фирми и дялово участие в търговски дружества, собственост на двамата съпрузи.

Страните заявяват, че движимите вещи, придобити по време на брака са поделени между тях извънсъдебно.

Страните нямат претенции за издръжка един към друг.

Страните постигат съгласие, че след прекратяването на брака Д.К.Е. ще носи предбрачното си фамилно име – Е..

ОСЪЖДА Л.И.Е. с ЕГН ********** да заплати на ДЪРЖАВАТА по сметка на РС – гр. Сливница държавна такса в размер на 7,50 лева.

ОСЪЖДА Д.К.Е. с ЕГН ********** да заплати на ДЪРЖАВАТА по сметка на РС – гр. Сливница държавна такса в размер на 7,50 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: