№ 138
гр. Б. , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20201200501322 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №7964 от 02.10.2020 г., постановено по гр.д. №153/2020 г., РС – Г.Д. е
отхвърлил като неоснователни предявените от Г. А. Д., ЕГН ********** от гр.Г.Д.,
обл.Бл. против "П.Т.П." ЕООД, ЕИК *********, със адрес на управление гр.Г.Д.,
обл.Бл., представлявано от управителите Б.ФР.Р. и Т.М.Ш., искове - да бъде отменена
Заповед № 9219 от 06.12.2019 г., като незаконосъобразна, да бъде възстановен ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност и да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 5202.24 лева за времето, през
което е останал без работа, считано от 09.12.2019 г. до 09.06.2020 г., което прави 867.04
лева месечно. С решението си, съдът осъдил Г. А. Д. да заплати на "П.Т.П."
направените по делото разноски в размер на 184.70 (сто осемдесет и четири лева и
седемдесет стотинки) лева.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от Г. А. Д., чрез пълномощника
му адв. Р.Д..
Твърди се, че същото е неправилно и необосновано по следните съображения:
Навежда се довод, че срокът за оспорване на Заповедта за уволнение не е
изтекъл.
Твърди се, че са необосновани изводите на съда:
относно заявеното от ищеца оспорване истинността на Заповедта за уволнение
1
относно нейното авторство и по същество относно компетентност на издалото я
лице. Според въззивника оспорването било доказано, доколкото не са изписани
имената на лицето, което е подписало заповедта, а това се установило едва след
графологична експертиза, която не можела да санира липсата на посочване на
издателя на заповедта;
относно компетентност на лицето, което я е подписало. Според въззивника,
тъй като в същата липсвало име на лицето издало заповедта, то тя е
незаконосъобразна, защото от нея е невъзможно да се установи нито кое лице е
положило подписа, нито дали същото е имало работодателска компетентност и е
могло да упражни правото на работодателя.
Необосновано съдът бил приел относно разликата в датите на извършеното
съкращение, че било нормално процедурата да бъде удължавана и проведена с
една заповед.
Твърди се в жалбата, че относно осъществената процедура от работодателя по
съкращаване на щата, съдът не е обсъдил фактите в тяхната релевантност и
последователносткакто и че работодателят е злоупотребил с правата си като е
симулирал „съкращаване на щата на длъжност „механик, машинни инструменти“,
без в действителност да го е извършил, защото длъжността съществувала и след
уволнението на Д.. Районният съд превратно бил тълкувал и доказателствата относно
поетапното „съкращаване в щата“, което бил извършил работодателя, за да избегне
приложението на чл. 329 КТ.
Твърди се и, че разрешение за уволнение от Инспекцията по труда не е било
налично към момента на прекратяването на ТПО, защото Д. не е бил уведомен за това
нито от работодателя, нито от ИТ, а освен това и ИТ не била представила исканите от
съда преписи от регистри. Първостепенният съд бил приел „разрешението“ от ИТ за
редовно и изобщо не бил обсъдил съдържанието на преписката, а именно не бил
обсъдил довода за непълнота на преписката, за липсата на изискуемите от закона
документи, въз основа на които Директорът на ИТ можел да вземе решението си.
Представеното извлечение било оспорено на две основания, а именно относно
съдържание и достоверна дата. Определението на съда обаче касаело само оспорването
на съдържанието, но не и достоверната дата, като необоснован бил отказът на съда да
допълни протокола в частта на оспорванията. Преписката на ИТ не била пълна,
поради което и не следвало да се дава исканото разрешение.
Според въззивника, имало данни за злоупотреба с права по чл.8, ал.1 от КТ от
страна на ответника, предприемайки симулативно съкращаване на щата с единствена
цел уволнение на работници, без действително да преустановява функциите на
съкращаваните длъжности.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендират се сторените по
делото разноски.
От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Доказателственото искане за допускане и назначаване на съдебно -
техническа експертиза е оставено без уважение от въззивния съд, след преценка,
че не са налице предпоставките на чл. 266, ал.3 ГПК.
2
В законовия срок е постъпил писмен отговор по въззивната жалба от другата
страна. Иска се същата да се остави без уважение като неоснователна и да се потвърди
атакуваното съдебно решение като правилно и обосновано. Не са претендирани
разноски.
Доказателственото искане на въззиваемата страна за събиране на писмени
доказателства е оставено без уважение след преценка, че не са налице
предпоставките на чл. 266, ал.1 и 2 на ГПК.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в
първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу
първоинстанционен съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите
действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС е валидно,
допустимо и правилно.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна поради следното:
Районен съд – Г.Д. е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, предявени от Г. А. Д. от гр.Г.Д. против "П.Т.П." ЕООД,
гр.Г.Д., представлявано от управителите Б.ФР.Р. и Т.М.Ш..
Въззивният съд намира, че констатациите на първоинстанционния съд относно
твърденията на страните с исковата молба и писмения отговор не следва да се
преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите
на първоинстанционния съд.
Установява се по делото, че ищецът е работник по трудово правоотношение в
"П.Т.П." ЕООД, гр.Г.Д., на длъжност "механик машинни инструменти". Издадено му е
Експертно решение № 3918/07.11.2018 г. на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Бл., с
което му е определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от три години.
Като противопоказания са посочени тежък физически труд и токсична среда. Издадено
му е и Експертно решение № 0887/27.02.2019 г. на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ
Бл., в което е отбелязана забележка, че по повод писмо изх.№ 022/06.02.2019 г. на
управителя на „П.Т.П.“ относно целесъобразността на прекратяване на трудовия
договор на Г.Д., заболяването на лицето попада в списъка по Наредба № 5/20.02.1987
г., т.е. не е целесъобразно уволнението му, тъй като това ще се отрази зле върху
адаптацията на организма при евентуални други условия на труд и професии.
На 30.08.2019 г. Б.Р. - управител на ответното дружество, издал Заповед № 17 -
У103, с която променил длъжностното разписание на "П.Т.П." ЕООД, чрез
съкращаване длъжността „механик, машинни инструменти“ от отдел „Технически
персонал“, считано от 02.09.2019 г. и е разпоредил да се предприемат действия във
връзка с прекратяване на трудовите договори на лицата, заемащи длъжността
„механик, машинни инструменти“.
Във връзка с така издадената заповед, била проведена среща между ищеца,
3
ръководителя на отдел „Човешки ресурси“ в ответното дружество и юрист, отразена в
протокол от 07.10.2019 г. Д. бил запознат със Заповед 17 - У103/30.08.2019 г. и бил
уведомен, че му се предлага друга работа, съответстваща на здравословното му
състояние. Предложена му била работа като „сортировач“, като работник в склад
„Готова продукция“ или като работник в склад „Материали“, обяснявайки, че тези
работни места са определени от работодателя за заемане от трудоустроени лица. Д. не
се съгласил и поискал в този случай да бъде съкратен. Срещата приключва в 11.10 часа
с предложение да помисли отново дали желае някое работно място, но в 14.00 часа при
новата среща, Д. заявил, че се е запознал с работата на предложените му места и не
желае да заеме нито едно от тях.
От управителя на ответното дружество била направено искане до Втори състав
на ТЕЛК към МБАЛ Бл. да дадат мнението си за прекратяване на трудовия договор на
ищеца на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ.
На 07.11.2019 г. за ищеца е издадено и експертно решение № 4015 на Втори
състав на ТЕЛК към МБАЛ Бл., с мнение, че във връзка с предстоящо уволнение на
Г.Д., комисията е решила, че заболяването на лицето попада под закрилата на Наредба
№ 5 от 20.02.1987 г., т.е. не е целесъобразно уволнението му, тъй като това ще се
отрази зле върху адаптацията на организма при евентуална промяна на условия на
труд.
На 21.11.2019 г. управителят на ответното дружество изпратил до Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Бл. искане да бъде дадено разрешение за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца. Искането било входирано в Дирекция „Инспекция
по труда“ с вх. № 19114766/25.11.2019 г. Към писмото били приложени експертно
решение № 3918/07.11.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ Бл. и експертно решение №
4015/04.11.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ Б., както и протокола от проведената с ищеца
среща на 07.10.2019 г., при която му е предлагано да заеме друга длъжност.
На 03.12.2019 г., директорът на Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Б., с
уведомление изх. № 19094572, на основание чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ във връзка с
постъпило искане вх. № 19114766/25.11.2019 г. и след преглед на приложената по него
документация, дал предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение с Г. А. Д. на длъжност "Механик, машинни инструменти" на
основание чл.328, ал.1, т.2 предл.2 от КТ "съкращаване на щата".
Във връзка с така издадената заповед №17 - У103/30.08.2019 г. за съкращаване
на щата, от ищеца било изискано да представи документи дали се ползва от закрилата
на чл.333 от КТ.
На 06.12.2019 г. ищецът представил декларация, че не е избран за представител
на работниците и служителите по реда на чл.6, чл.7 и чл.7а от КТ, не е член на
специален орган за преговори на европейски работнически съвет или представителен
орган, не е член на синдикалното ръководство на предприятието, нито е бил такъв в
предходните 6 месеца.
На същата дата - 06.12.2019 г., на Г.Д. било връчено предизвестие за
прекратяване на трудовото му правоотношение след изтичане на 30 дневен срок от
получаването му, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 от КТ - съкращаване на щата.
Също на 06.12.2019 г., Б.Р. - управител на "П.Т.П." ЕООД издал процесната
заповед № 9219, с която на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от Кодекса на труда
прекратил трудовия договор на Г. А. Д., на длъжност „Механик, машинни
4
инструменти“, считано от 09.12.2019 г. Заповедта била връчена на ищеца на 06.12.2019
г. Като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено съкращаване на
всички щатове от длъжност „Механик, машинни инструменти“.
От така представените от ответника щатни разписания се установява, че отдел
„Технически персонал“ към 02.09.2019 г. има 2 щата за механик машинни
инструменти, а към 09.12.2019 г. няма щатове за тази длъжност. Представена е и
заповед № 9174/11.10.2019 г. на „П.Т.П.“ ЕООД, с която на основание чл.328, ал.1, т.2,
предл.2 от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение с друг работник,
считано от 13.10.2019 г. - П.И.Д., заемащ същата длъжност - „Механик, машинни
инструменти“.
По делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза, заключението по която
е, че последният пълен работен месец за ищеца, преди оставането му без работа е
м.11.2019 г. За същия месец брутното му трудово възнаграждение е било в размер на
867.04 лв., поради което дължимото на ищеца обезщетение за оставането му без работа
е в размер на 5202.24 лв. за период от 09.12.2019 г. до 09.06.2020 г.
За установяване на авторството на подписа за работодател на процесната заповед
за прекратяване на трудово правоотношение, е назначена съдебно-графическа
експертиза, заключението на вещото лице, по която е, че подписът за работодател в
Заповед № 9219 от 06.12.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Г.Д.
е положен от Б.ФР.Р. - управител на „П.Т.П.“ ЕООД гр.Г.Д..
Ищецът е оспорил истинността на съдържанието на представеното от ответника
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Б., както и твърди, че датата, отразена на него не е
достоверна, то не било издадено на 03.12.2019 г., а с оглед процеса.
Представени са от страна на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Б. входящ
дневник, воден на ръка към м.11.2019 г. и разпечатка от модул деловодство на ИА
„ГИТ“ към м.12.2019 г. Във входящия дневник от м.11.2019 г. под № 19114766 от
25.11.2019 г. е записано искане от ответното дружество по чл.333 КТ по отношение на
Г. А. Д., а в графа „Разрешение № изх.“ е записан 19094572 от 03.12.2019 г.
В модул деловодство на ИА „ГИТ“ под изх.№ 19094572 от 03.12.2019 г. е записано
разрешение за прекратяване на трудово правоотношение, с отбелязан кореспондент
„П.Т.П.“ ЕООД.
С обжалваното решение, РС – Г.Д. е отхвърлил изцяло предявените искове и е
осъдил ищцата да заплати сторените от ответника разноски.
За да отхвърли иска по чл.344,ал.1,т.1 от КТ - за отмяна на заповед за
прекратяване на трудово правоотношение поради съкращение на щата, съдът е приел,
че заповедта е издадена от управителя на дружеството – Р.; че е налице реално
съкращаване в щата, за което е взето решение от компетентен орган; че изпълняваните
функции от ищеца са реално премахнати, както и че работодателят не е бил длъжен да
извършва подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, като не е злоупотребил с права; че е дадено
своевременно становище на Инспекцията по труда за извършване на исканото
съкращение, поради което и предявеният иск с това правно основание е неоснователен
.
За да отхвърли исковете по чл.344,ал.1,т.2 от КТ и чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225
от КТ– за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на
5
обезщетение за времето, през което ищеца е бил без работа поради уволнението,
първоинстанционният съд е приел, че отхвърлянето на същите като акцесорни е
последица от отхвърлянето на първоначалния главен иск за отмяна на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Настоящият въззивен състав споделя правните изводи на районния съд относно
неоснователността на предявените искове като правилни и базирани на установените
по делото факти.
Въззивният състав ще разгледа оплакванията и възраженията, направени с
жалбата, приемайки ги за неоснователни по следните съображения:
Фактическият състав на уволнението поради съкращаване на щата предвижда
установяване на реално премахване, считано от определен момент за в бъдеще, на
отделни бройки (длъжности) от утвърдения общ брой на служителите за заеманата
длъжност, което се извършва от работодателя по съответния ред.
В случая, въззивният състав приема, че е доказано от страна на работодателя, че
към момента на прекратяване на трудовия договор има валидно взето решение за
съкращаване на щата на длъжността, заемана от ищеца - извод направен въз основа на
събраните в първата инстанция и обсъдени по-горе писмени доказателства.
Мотивите на работодателя да извърши съкращаването на този щат са свързани с
управленско решение и същите не подлежат на съдебен контрол, поради което и не е
необходимо изричното им посочване в заповедта, с която се прекратява трудовото
правоотношение на това основание / в този см. и Решение № 127 от 10.05.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 213/2009 г., IV г. о., ГК /. Правото на работодателя да премахва
длъжности или да намалява щатните бройки за тях поради отпадане на нуждата, не
подлежи на съдебен контрол. Преценка на работодателя по целесъобразност е какви
длъжности са му необходими за осъществяване предмета на дейност на ръководената
от него структура.
В конкретния случай, към момента на прекратяването на трудовия договор,
щатът е бил реално съкратен. За законосъобразността на заповедта за уволнение е
необходимо моментът на уволнението и на фактическото премахване на трудовата
функция да съвпадат или уволнението да следва съкращаването на длъжността/ в т.см.
Решение № 145 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 565/2009 г., III г. о., ГК, /. В
атакуваната заповед е посочено ясно основанието – съкръщаване в щата – цифром и
словом, като е пояснено, че се съкращават всички щатове за длъжността „Механик,
машинни инструменти”.
Относно заявеното от ищеца оспорване истинността на Заповедта за уволнение,
касаещо нейното авторство и по същество относно компетентност на издалото я лице
и по довода, че в същата липсвало име на лицето издало заповедта, което я прави
незаконосъобразна, защото от нея е невъзможно да се установи нито кое лице е
положило подписа, нито дали същото е имало работодателска компетентност и е могло
да упражни правото на работодателя, въззивният съд излага следното:
Липсата на посочване имената и длъжността на лицето, издало заповедта само
по себе си не води до незаконосъобразност на заповедта, доколкото императивно
изискване на закона в този смисъл няма. Заповедта обаче би била незаконосъобразна,
ако не може да се установи от кого е издадена. Когато по делото е установено, че
заповедта е издадена от лице, което има правомощието за това, същата е законна / така
в Решение № 292 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 146/2011 г., III г. о., ГК /.
6
С решение №2092 от 21.01.2002г. по гр.д. №276/2001г. на ВКС, ІІІ ГО,
Върховният съд е приел, че след като заповедта за уволнение притежава всички
външни белези на акт на работодателя – изходящ номер, дата на издаване, от кого е
издадена, подпис и печат на издателя, проверката дали тя е издадена от компетентно
лице следва да се извърши в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1
от КТ. С други думи – липсата на име на издателя не е достатъчна, за да се приеме, че
уволнението е незаконно само на това основание.
За да бъде законна една заповед за уволнение, тя трябва да отговаря на всички
формални изисквания – да бъде писмена, да сочи основанието за уволнение, а ако
съответното основание го изисква – да има мотиви, както и да да бъде подписана от
лицето, което упражнява работодателски функции. Когато тези реквизити са налице,
но не е означен издателят, спорът дали заповедта е издадена от компетентно лице
следва да се разреши в съдебния процес. Само ако заповедта е издадена от лице, което
няма право да действа от името на работодателя, може да се приеме, че уволнението е
незаконно, без спорът да се разглежда по същество. В този случай няма валидно
изразена воля на работодателя, затова е без значение дали е налице съответното
основание за прекратяване на трудовия договор. Без да се изследва предварителния
въпрос дали заповедта е подписана от компетентно лице, не може да се направи извод,
че тя е незаконна, само поради липса на данни за издателя и – така в Решение № 231 от
16.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4967/2008 г., II г. о., ГК.
Авторството на документа (и на подписа) може да бъде установявано с всички
доказателствени средства ( в т.ч. с експертно заключение на вещо лице - графолог). В
конкретния случай това е сторено и съдът приема, че липсата на името на подписалия
заповедта не я прави незаконна само на това основание, след като по делото е
установено с експертно заключение, че заповедта е подписана от управителя на
дружеството – Б.Р..
По отношение компетентността на управителя да вземе решение за съкращение
и да издаде заповедта:
Въззивният съд приема, че както решението за съкращение, така и заповедта за
уволнение са съответно - взето и издадена от надлежно овластено лице – управителя
на дружеството.
Относно търговските дружества ВКС приема, че управителят, който организира
и ръководи предприятието, решава и всички въпроси, свързани с изменение на щата,
сключване и прекратяване на трудовите договори - Решение № 1391 от 20.12.1999 г. на
ВКС по гр. д. № 340/99 г., III г. о.
С решение № 255/ 24 септември 2013 г. по гр.д. № 1344 по описа за 2012 година,
ІV г.о. е възприето, че представител на търговското дружество в трудовите
правоотношения с работниците и служителите е управителят на дружеството. Той
сключва и прекратява трудовите договори с тях и в неговите изключителни
правомощия е да взема всички решения, свързани с осъществяването на трудовите
правоотношения. Дори когато по устав в правомощията на различни органи на
търговското дружество (напр. управителния съвет или съвета на директорите) е да
вземат решения, които могат да повлияят на отношенията с наетите работници и
служители (напр. за извършването на съществени структурни и организационни
промени), взетите решения никога нямат пряко отражение върху трудовите
правоотношения. Те могат да повлияят на трудовите правоотношения (да възникнат, да
се изменят или прекратят) само опосредствано – чрез правните действия на
7
управителя. Решенията на други органи на търговското дружество могат да имат
значение единствено в отношенията между управителя и търговското дружество, той
може да ги изпълни стриктно, да не предприеме нищо в изпълнението им, да ги
изпълни отчасти или да извърши нещо различно (вж. решение № 343/28.12.2012, ВКС,
ІV ГО по гр.д. № 748/2011) – правни последици в трудовите правоотношения пораждат
неговите правни действия. Възприето е с последното решение, че без правно значение
е броят и вида на съкратените щатни бройки и дали това е свързано, или не със
структурни промени. Съответствието на промените на щатното разписание с приетата
структура в търговското дружество няма отношение към законността на уволнението.
То има значение единствено в отношенията между представляващия и дружеството и
може да повлече отговорност на представляващия спрямо дружеството.
По иск за признаване на уволнението за незаконно съдът може да преценява
единствено действията на управителя на дружеството и на лицата, на които той е
възложил да го представляват или подпомагат. Дали са постановени актове от други
органи на дружеството, какво е съдържанието им, имат ли тези актове някакви пороци
и дали са изпълнени или нарушени от управителя е без значение за законността на
извършеното от него уволнение.
При прекратяване на трудови правоотношения поради съкращение единствено в
правомощията на управителя е да вземе решение за съкращение и да извърши
уволненията, като издаде заповеди (или други актове) за това. Решението за
съкращение не е формален акт, законът не изисква определена форма за валидността
нито за доказването му. То не е и административен акт, който е необходимо да влезе в
сила. Решението за съкращение е гражданскоправно изявление, което не променя
правната сфера на други правни субекти извън търговското дружество и поражда
действие според волята на изявителя. То е адресирано до други органи на дружеството
или до съответните служители, които трябва да предприемат последващи действия в
изпълнение на взетото решение и може да се съдържа в акта на одобряване на ново
щатно разписание (най-често), в уведомлението до някой държавен орган, в акта за
назначаване и определяне на задачите на комисия по подбора или в друг акт на
управителя, свързан прекратяването на трудовите правоотношения (вж. решение №
159/19.07.2012, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 770/2012).
По иск за признаване на уволнението за незаконно съдът не може да се произнася
по законосъобразността на актове на други органи на търговското дружество, освен на
управителя.
По възражението на въззивника, че необосновано първоинстанционният съд бил
приел относно разликата в датите на извършеното съкращение, че било нормално
процедурата да бъде удължавана и проведена с една заповед и твърдението на
въззивника, че работодателят е злоупотребил с правата си като е симулирал
„съкращаване на щата на длъжност „механик, машинни инструменти“, без в
действителност да го е извършил, защото длъжността съществувала и след
уволнението на Д., както и че районният съд превратно бил тълкувал и
доказателствата относно поетапното „съкращаване в щата“, което бил извършил
работодателя, за да избегне приложението на чл. 329 КТ:
По делото са събрани писмени доказателства, че решението за съкращаване
щатовете на длъжността „Механик, машинни инструменти” е взето на 30.08.2019 г.
/л.28 от първоинстанционното дело/, като работодателят е предвидил това да стане
считано от 02.09.2019 г. Към тази дата двете щатни бройки, предвидени за тази
длъжност все още са били отразени като съществуващи в длъжностното разписание –
8
л.48 от първоинстанционното производство.
След датата на отправяне на писменото предизвестие до работника и издаване на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, която е 06.12.2019 г. – за
длъжността, която е заемал ищеца, вече не са предвидени щатове, видно от щатното
разписание от 09.12.2019 г. /л.49 от първоинстанционното дело/.
Не е спорно по делото, че е прекратено трудовото правоотношение и с другия
работник Петър Даков, заемащ същата длъжност „Механик, машинни инструменти” –
л. 66 от приложеното дело.
В постановени по реда на чл.290 ГПК - Решение № 28/ 10 май 2012 год. По
гр.дело №407/2012 г., ІІІ г.о., решение №184 от 02.06..2011г. по гр.д.№803/2010г. на
ВКС, ІVг.о. и др., е възприето становището, че в хипотеза на съкращение в щата, за да
бъде законно уволнението на това основание е достатъчно валидно и изрично решение
на компетентния орган, ненуждаещо се от ново допълнително и конкретизиращо го
негово решение за съкращението в щата. Не е задължително условие промяната да
бъде отразена в щатното разписание и то да бъде утвърдено от работодателя. Такова
изискване за валидност на решението на компетентния орган да извърши
съкращението в щата не произтича нито от закона, нито от устава на дружеството.
Решението на работодателя за промяна в щата на предприятието може да бъде
обективирано в нарочен акт или с одобрението на щатно разписание, отразяващо
промяната. При промяна в щата на предприятието, работодателят не е длъжен да
издаде нарочен акт за отмяна на предходното щатно разписание. Правопораждащия
факт за уволнение поради съкращаване на щата е волеизявлението на работодателя за
промяна в щатните бройки, независимо дали и в какъв документ е отразено това
волеизявление – така в Решение № 417 от 1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2512/2015 г.,
IV г. о. Същото разрешение е дадено и с Решение № 306/ 09.10.2013 г. по гр.д. №
1851/2013 г., ІV г.о. на ВКС, с което е посочено, че правото на работодателя да
прекрати трудовия договор с работника на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ възниква
след валидно взето решение за съкращаване на щата. Изготвянето на щатно разписание
въз основа на взетото решение за промяна в щата е последваща техническа дейност,
която няма отношение към законността на уволнението. Потестативното право да
прекрати трудовия договор с едностранно волеизявление възниква след вземане на
решението за съкращаване на щатната бройка за длъжността, поради което, след
изпълнение на въведените в КТ изисквания (предварителната закрила по чл. 333 КТ
или провеждане на подбор по чл. 329 КТ), работодателят упражнява правото да
прекрати трудовия договор законно. В този смисъл и решение № 296 от 27.06.2012 г.
по гр.д. № 1712/2011 г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Законът не предвижда изисквания за форма на действителност на щатното
разписание, нито форма за доказването му. Такива изисквания няма и по отношение на
волеизявлението на работодателя за промяна в щата, поради което фактът на
съкращаване може да бъде доказван с всички допустими по процесуалния закон
доказателствени средства. В производството по иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ работодателят следва да установи факта на съкращаване на щатните бройки,
което може да бъде извършено както с документ, съдържащ изявлението на
работодателя за съкращаването, така и чрез съпоставяне на утвърдените щатни
разписания преди и след извършеното съкращаване. В този смисъл и решение № 296 от
27.06.2012 г. по гр.д. № 1712/2011 г. IV г. о. ВКС.
В конкретния случай, въззивният съд приема, че е доказано, че съкращаването
9
реално е извършено с утвърждаването на новото щатно разписание към 09.12.2019 г.,
обективиращо волята на работодателя от 30.08.2019 г. за съкращаване на щатните
бройки за длъжността, заемана от ищеца, поради което уволнението е извършено при
наличие на основанието по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ.
С Решение № 520/ 03 януари 2013 г. по гр.д. № 1506 по описа за 2011 г., ІV г.о.,
ВКС е възприел, че в правомощията на работодателя е да вземе решение за
съкращение на щата и определи от кога да се прилага новото щатно разписание (вж.
решение № 379/15.10.2012, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 944/2011). Трудовото
правоотношение не може да бъде прекратено преди да бъде изчерпано действието на
старото щатно разписание. Най-ранният момент, към който то може да бъде
прекратено е последният работен ден на действието на старото щатно разписание, за да
може в първия ден на действието на новото щатно разписание работодателят да остане
обвързан от трудови правоотношения само с тези работници и служители, за които има
предвиден щат. Няма пречка трудовото правоотношение да бъде прекратено по-късно
– след като е започнало действието на новото щатно разписание. Обикновено
приложението („влизането в сила”) на новото щатно разписание се отлага във времето,
най-често за да може работодателят да връчи предизвестията и по възможност техният
срок да изтече в последния ден на действието на старото щатно разписание. Инак той
би се поставил в положението да остане в трудово правоотношение с работници или
служители по време, в което вече действа ново щатно разписание и за тях няма
предвидени щатни бройки.
В конкретния случай, приложението на новото щатно разписание е отложено
поради необходимостта от вземане мнението на ТЕЛК и становище от Инспекция по
труда във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, като
междувременно е прекратено ТПО с другия работник заемащ втория щат за същата
длъжност.
Тази последователност в предприетите от работодателя действия по изпълнение
на взетото решение от 30.08.2019 г. не опорочава уволнението и не го прави фиктивно,
както и не представлява злоупотреба на работодателя с права.
Съкращаването на щата на предприятието може да бъде извършено в различни
форми, една от които е премахването на определена длъжност без да са отпаднали
трудовите и функции, които се разпределят за изпълнение между други длъжности.
Трудовите функции на съкратената длъжност се прибавят към тези на други длъжности
/ такъв довод е наведен с писмения отговор от ответника/, чиито основни трудови
задължения, следващи от естеството на длъжността се запазват. При такава хипотеза
на съкращаване на щата, работодателят разполага с правото да извърши подбор по чл.
329, ал.1 КТ между изпълняващия съкратената длъжност и работник, чиято длъжност
не се съкращава, за да остави на работа този, който има по-висока квалификация и
работи по-добре, но извършването на подбор е негово право, а не задължение , тъй
като липсва идентичност между съкратената длъжност и тези, към които са преминали
трудовите и функции – така в Решение № 238/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1458/2010 г.,
IV г. о.
Ищецът обаче не навеждал конкретни оплаквания и доводи във връзка с това
твърдение на работодателя в провелото се по делото първо съдебно
заседание.Неговото твърдение в провелото се на 26.05.2020 г. о.с.з. и изготвеното
писмено становище във връзка с него / л.47/ е било, че предвидените щатове за
длъжността са 2 и е следвало да бъде извършен подбор. Както се поясни обаче,
работодателят е взел решение за съкращение и на двата щата, предвидени за тази
10
длъжност.
Следва да се има предвид и това, че оспорване на уволнението по надлежния ред
е налице само при въведен довод в исковата молба, най-късно в срока за отговор на
твърденията, въведени от ответника с отговора на иска и в този смисъл са
разрешенията, приети в задължителната на съдилищата съдебна практика на ВКС.
(решение № 273/04.06.2012 г. по гр. дело № 1566/2010 г., решение № 237/09.07.2012 г.
по гр. дело № 1460/2010 г. на състав на ВКС, IV г. о., решение № 459 от 27.10.2011 г.
по гр. дело № 1532/2010 г., на ВКС, IV г. о., решение № 290/2012 гр. дело № 882/2011 г.
IV г. о на ВКС и др. ). С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ ищецът е отричал потестативното право на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение на посоченото основание. В исковата молба, становището в
първото съдебно заседание и писменото становище по отговора на ответника е посочил
кръга факти, които опорочават оспорваното потестативно право на работодателя. Така
са били очертани и фактите, които ответникът е следвало да доказва, с оглед
надлежното упражняване на правото да уволни ищеца. Проверката по законността на
уволнението следва да се ограничи по тези наведени възражения срещу законността на
уволнението.
Обосновава се от въззивника, че разрешение за уволнение от Инспекцията по
труда не е било налично към момента на прекратяването на ТПО, защото не е бил
уведомен за това нито от работодателя, нито от ИТ, а освен това и ИТ не била
представила исканите от съда преписи от регистри. Първостепенният съд бил приел
„разрешението“ от ИТ за редовно и изобщо не бил обсъдил съдържанието на
преписката, а именно не бил обсъдил довода за непълнота на преписката, за липсата на
изискуемите от закона документи, въз основа на които Директорът на ИТ можел да
вземе решението си. Представеното извлечение било оспорено на две основания, а
именно относно съдържание и достоверна дата. Определението на съда обаче касаело
само оспорването на съдържанието, но не и достоверната дата, като необоснован бил
отказът на съда да допълни протокола в частта на оспорванията. Преписката на ИТ не
била пълна, поради което и не следвало да се дава исканото разрешение.
Въззивният съд намира и тези възражения за неоснователни. Съображения:
Както е посочено в Решение № 659 от 8.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1834/2009
г., IV г. о. - за получаването на разрешение по чл. 333 ал.1 КТ се следва определена
процедура - писмено мотивирано искане от работодателя до съответната инспекция по
труда или съответния синдикален орган, предхождащо уволнението, въз основа на
което компетентният орган прави свое проучване и обсъждане по искането, с което е
сезиран и отговаря писмено на работодателя. Неговият отговор трябва да бъде изричен
и да съдържа според обстоятелствата разрешение /съгласие/ за извършване на
уволнението или отказ за всеки отделен случай. Отговорът на компетентния орган под
формата на разрешение /съгласие/ или отказ е окончателен и не се изисква да бъде
мотивиран. Той не подлежи на по-нататъшно обжалване пред по-горестоящия орган
или пред друг държавен орган - съдебен или административен. Законодателят е
определил момента, към който предварителната правна закрила трябва да бъде
осъществена при прекратяване на трудовото правоотношение. Разрешението или
съгласието трябва да бъдат дадени от съответните органи и получени от работодателя
към момента на връчване на предизвестието на работника или служителя, защото
предизвестието е крайният акт, с който завършва дейността по уволнението, а
заповедта не е конститутивен елемент. Във времево отношение това означава, че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят трябва да
11
разполага с документ, който да удостоверява по категоричен начин разрешение на
инспекцията по труда за уволнението на точно определен работник или служител.
Взето е и мнението на ТЕЛК, с което инспекцията не е длъжна да се съобрази, тъй като
прави своя самостоятелна преценка.
От събраните по делото писмени доказателства, въззивният съд прави извод, че
даденото разрешение /съгласие/ е достигнало до работодателя и е било налично към
момента на връчване на предизвестието /заповедта/ . Липсва основание да се смята, че
такова съгласие не е било дадено преди уволнението на ищеца. Районният съд е
изискал данни от процесната инспекция кога във времето е подадено искането от
работодателя и кога е дадено нейното становище. Постъпили са исканите данни и са
представени извлеченията от регистрите за съответните дати. Представено е копие от
преписката по която е издадено това разрешение, което е идентично по съдържание с
представеното от страна на ответника. От страна на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Б. е представено и копие от воден на ръка входящ дневник от м.11.2019 г., в който
на дата 25.11.2019 г. е записано постъпило искане от ответното дружество по чл.333
КТ относно Г. А. Д.. В графа „Разрешение № изх.“ е записан 19094572 от 03.12.2019 г.
В модул деловодство на ИА „ГИТ“ под изх.№ 19094572 от 03.12.2019 г. е записано
разрешение за прекратяване на трудово правоотношение, с отбелязан кореспондент
„П.Т.П.“ ЕООД.
Въззивният съд приема чрез представените от инспекцията по труда писмени
доказателства и удостоверените с писмата им обстоятелства, че заявеното оспорване
на представеното разрешение до работодателя - не е доказано от ищеца, като
първостепенният съд не е допуснал твърдените във въззивната жалба процесуални
нарушения. Поискана е от ищеца процедура по поправка на протокол от с.з. и такава е
извършена, като първостепенният съд обективно в крайния си съдебен акт е посочил
какви оспорвания е възприел, че са направени в тази връзка от ищеца.
Така, въззивният съд приема, че в полза на работодателя е възникнало
потестативното право на уволнение и то е надлежно упражнено с оглед основанието за
уволнение – съкращаване на щата. Затова към релевантния в случая момент е налице
съкращаване на щата на работодателя, което засяга длъжността на ищеца. Като правна
последица от това следва да бъдат отхвърлени и съединените акцесорни искове за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност с правно основание
чл.344,ал.1,т.2 от КТ и за заплащане на обезщетение по чл.344,ал1,т.3 във вр. чл.225 от
КТ. Правилно са определени и дължимите от ищеца разноски, с оглед изхода на спора.
С оглед на този извод, който прави този съд, възраженията на въззивника се явяват
неоснователни.
Въззивният съд достигна до фактически и правни изводи, които са идентични с
тези на първоинстанционния, поради което на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК,
постановеното от него решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по
този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Разноски не са претендирани от въззиваемата страна.
По изложените съображения, Окръжен съд П.Т.П., на основание чл.271 от ГПК
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №7964 от 02.10.2020 г., постановено по гр.д.
№153/2020 г. по описа на РС – Г.Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13