№ 163
гр. Свиленград, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20225620100612 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД срещу М. Л. М.. С молба с вх. рег.№ 11811 от 06.12.2022 г. от ищеца е
посочено, че е променена правноорганизационната форма на дружеството от ООД на АД. С
определение № 559/07.12.2022 г. е конституирано в качеството на ищец „Агенция за контрол
на просрочени задължения” АД.
Ищецът твърди, че с Договор за паричен заем № 732295 от 02.04.2021 г., сключен при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, „Креди Йес" ООД като
Заемодател е отпуснало на ответника М. Л. М. като Заемател паричен заем в общ размер на
800 лева, а последният е усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с
което Заемодателят е изпълнил задължението си. Твърди, че ответникът М. Лагков М. се е
задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като
заплати сума в размер на 869.36 лв., ведно с договорната лихва на 21 седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 41.40 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).
Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 26.08.2021 г. - последната падежна дата
Твърди, че по договора за паричен заем ответникът М. Л. М. е извършил плащания в общ
размер на 120 лв. Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 729.23 лв.
Твърди, че на ответника е начислена неустойка в размер на 353.44 лв. за неизпълнение на
задължението в сключения между страните договор, а именно в 3-дневен срок от усвояване
на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в
договора. Твърди, че на ответника е начислена лихва за забава в размер на 37.27 лв. за
периода от 27.08.2021 г. (датата следваща деня на последната погасителна вноска до датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. С Договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 22.01.2021 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Креди Йес" ООД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, с Приложение № 1/10.12.2021 г., както и
Потвърждение за извършено прехвърляне на вземания, вземането е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Твърди, че представя към исковата молба уведомленията за
1
цесия за връчване на ответника и съобщаване на цесията. Ищецът твърди, че за вземането в
размер на 729.23 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата, 353.44 лв. неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, 37.27 лв. обезщетение за забава е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 424/2022 г. на РС-свиленград, но
ответникът е възразил срещу същата и поради това предявява иска на основание чл. 415, ал.
1, т. 1 от ГПК, като иска да се установи вземането му от ответника по издадената заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпила молба от ответника М. Л. М., с която оспорва
депозираната искова молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но представя писмено
становище, с което поддържа предявените искове. Ответникът се явява лично и не
възразява, че има задължение, произтичащо от процесния договор, без да го признава по
размер.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта и предмета на производството:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 424/2022 г. по описа на РС-Свиленград се
установява, че ищецът се е снабдил със заповед № 224/04.07.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410, с която в полза на заявителя са присъдени сумите, предмет
на предявения иск. Заповедта е връчена на длъжника, като в срока по чл.414, ал.2 ГПК по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 07.08.2019 г. и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен
настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените
искове са допустими.
По легитимацията на ищеца:
Въпросът за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички
обективно кумулативно съединени установителни искове, поради което следва да бъде
изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един от тях.
Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил
вземането по договора за паричен заем от „Креди Йес” ООД съгласно договор за продажба
на вземания /цесия/ от 22.01.2021 г. , с Приложение № 1/10.12.2021 г. и Потвърждение за
извършено прехвърляне на вземания. Затова, за да бъде титуляр на процесното вземане и
кредитор на ответника по процесния договор за потребителски кредит, в тежест на ищеца е
да установи осъществяването на така описаното прехвърляне на вземания, т.е. наличието на
валиден договор за цесия, уведомяването на длъжника за прехвърлянето съгласно чл. 99, ал.
3 ЗЗД, както и наличие на уговорка в договора за кредит, че кредиторът може да прехвърли
вземането си.
Съгласно чл.6, ал.3 от Общите условия на „Креди Йес“ ООД /в сила от 22.01.2020 г./,
2
заемодателят има право „по всяко време да прехвърли правата си по договора за паричен
заем на трето лице, съгласно чл.99 от ЗЗД“. От тук следва, че са спазени специалните закони
изисквания на чл. 26 ЗПК, а именно че кредиторът може да прехвърли вземането си по
договора за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски
кредит предвижда такава възможност.
По делото е приет като писмено доказателство договор за покупко-продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2021 г. /л.16-20/, Приложение № 1/10.12.2021 г.
/л.21-22/ и Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД /л.23/, видно от
които „Креди Йес“ ООД е прехвърлил на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, вземания, посочени в приложение № 1, където под № 65 фигурира
ответника М. Л. М. с процесния договор за паричен заем от 02.04.2021 г. Цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми от името на кредитодателя всички длъжници
/пълномощно л.27/. С уведомление/покана за доброволно изпълнение с изх.№
732295/15.12.2021 г. /л.24-25/, ищецът е уведомил ответника за извършената цесия. По
делото ищцовото дружество е представило доказателства, че писмото е достигнало до
длъжника, като видно от известие за доставяне /л.26/ ответника го е получил лично. Така
извършеното връчване представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
Поради гореизложеното, ищецът доказа материалноправната си легитимация като
кредитор по договора за заем по силата на договора за цесия, за който длъжникът е
надлежно уведомен. Затова подлежат на изследване материалноправните предпоставки за
уважаването на всеки един от предявените установителни искове.
По основателността на исковете:
По делото е представен като писмено доказателство договор за паричен заем №
732295 към искане № 165058 от 02.04.2021 г. и погасителен план към договор за заем 732295
от 02.04.2021 г. /л.7-8/, от който е видно, че между „Креди Йес" ООД и М. Л. М. е сключен
договор за заем в размер на 800 лв., ведно с договорна лихва, разсрочена на 21 седмични
вноски, всяка в размер на размер на 41.40 лв. (включваща първоначална главница и
договорна лихва), при ГПР в размер на 49,478%. В графа обща сума за плащане е посочена
сума в размер на 869,36 лв. Датата на първото плащане е 08.04.2021 г., а на последното
плащане – 26.08.2021 г. По делото са представени като писмено доказателство и Общи
условия /л.9-12/. Подписан е от ответника и писмен стандартен европейски формуляр /л.13-
15/, от който е видно, че са посочени сумата на кредита, условия за усвояване на кредита,
размер на седмичните вноски, обща сума за плащане по кредита, лихвен процент по
кредита, ГПР, ГЛП и друга информация.
С оглед на така установеното е видно, че ответника е получил сумата от 800 лв. под
формата на потребителски кредит от „Кредит Йес“ ООД, който е бил разсрочен на 21
седмични вноски, считано от 08.04.2021 г. и последна вноска с падеж 26.08.2021 г. По
договора ответника е извършил плащания в общ размер на 120 лв. Към датата на образуване
на делото е настъпил падежа на вноските.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор от 02.04.2021г. по своята
3
правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит. Заемът е предоставен от небанкова финансова институция
по чл. 3 ЗКИ, която може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е ФЛ, което
при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност,
т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора за кредит следва да е
посочен лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти. В настоящия случай в договора за кредит е посочен
месечен лихвен процент – 3,340%. По този начин са изпълнени законовите изисквания,
доколкото за потребителя е ясно какъв е размерът на договорната лихва, която ще заплати в
рамките на целия договор.
На следващо място, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК регламентира, че в
договора за потребителски кредит следва да е посочен годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. Видно от съдържанието на самия договор ГПР е
посочен като процентна величина – 49,478 %. В достатъчна степен в договора се съдържа
изискуемата от закона информация, като за потребителя се е създала яснота, каквато е целта
и на закона. Посочен е и общия размер на дължимата сума – 869,36 лв., както и кои
компоненти се включват в него.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК изисква като част от договорното съдържание
на договора за потребителски кредит, наличието на условия за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. От съдържанието на договора са ясни
условията за издължаване на кредита, а именно посочени са броя на вноските (21 седмични
вноски), общият размер на задълженията, както и размерът на всяка погасителна вноски.
Има и погасителен план съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските. С
4
оглед на това, съдът приема, че са спазени посочените законови изисквания и процесният
договор за кредит е действителен по аргумент от противното на разпоредбата на чл. 22
ЗПК.
Поради това съдът намира, че договорът за кредит е валиден и е обвързал страните по
негово с цялото си договорно съдържание. За да претендира връщане на предоставената в
заем сума, заемодателят следва да е изпълнил основаното си задължение, а именно – да е
предоставил заемната сума на ответника. В изпълнение на поетото от кредитора задължение
по уговорената допълнителна услуга, заемната сума е предоставена на заемополучателя,
което обстоятелство е удостоверено в чл.4 от договора. Затова съдът приема, че кредиторът
е изпълнил задължението си да предаде заемната сума на заемополучателя. Последната
подлежи на връщане от него на 21 седмични погасителни вноски, първата с падеж
08.04.2021 г., а последна вноска с падеж 26.08.2021 г., поради което е настъпил и падежът на
задължението на ответника. Затова последният следва да върне заетата сума.
Претендираният от ищеца размер възлиза на 729,23 лв. Поради това искът следва да се
уважи.
Като законна последица от уважаване на иска за главницата в размер на 729,23 лв. ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.06.2022
г., до окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ищецът претендира
обезщетение за забава в размер на 37,27 лв. за периода от 27.08.2021 г. до 21.06.2022 г.
Съдът намира, че доколкото не е налице изпълнение на задължението на ответника за
заплащане на главницата, то последният е в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи
обезщетение. Поради това исковата претенция ще се уважи.
Съдът намира претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение в
размер на 353,44 лв. за предоставяне на обезпечение в тридневен срок /чл.6 и чл.8 от
договора/ за нищожна като неравноправна клауза, за които съдът следи служебно /чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори/. Клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна,
тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение
– недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието
обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в
ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка,
която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си
функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане
на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящият случай и съответно клаузата, с която е
5
уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД (т.3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011,
ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.).
Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение противоречи и на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл.
21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и
общите условия. От съдържанието на процесния договор е видно, че размерът на
уговорената неустойка възлиза на значителна част от заемната сума за срока на целия
договор. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно
със всяка вноска по договора. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се
кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този
начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната
лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за
неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително
няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая
обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишение, доколкото се посочи, че
процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава
изпълнението на задължението за обезпечение на главното задължение. Т. е. и санкционната
функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на
така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително със значителна сума спрямо предоставената главница. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази
6
си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка. Поради това съдът намира, че тази
неустойка е уговорена в противоречие със законовата норма, поради което съдът приема, че
е недължима.
Законодателят е предвидил в чл. 7, ал. 3 ГПК, че съдът следи служебно за
нищожност, поради неравноправност на клаузи в договор за потребителски кредит, чието
изпълнение се претендира, като би могъл да се произнесе и без да има възражение на
ответника, направено в срока за отговор на исковата молба. Този подход се наложи трайно в
съдебната практика, същата е и практиката в решенията на СЕС по въпросите свързани с
неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит. Поради това предявеният
иск подлежи на отхвърляне досежно сумата в размер на 353,44 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете. Доказа се да са сторени разноски в размер на 25 лв. за ДТ и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и в размер на 125 лв. за ДТ
в исковото производство. Претендира се на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. НЗПП да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съдът намира, че
при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото присъденият
размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 100 лева. Общият размер на
разноските на ищеца за исковото и заповедното производство възлизат на 300 лева, от които
следва да се присъди в полза на ищеца сумата от 205,33 лв., съразмерно с уважената част от
исковете. Ответникът не доказа да е сторил разноски, поради което и такива не следва да му
се присъждат.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Л. М., ЕГН **********, с
адрес с. ************, обл. Хасково, че ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” АД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление
гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3 следните суми: сумата от 729.23 лв.
/седемстотин двадесет и девет лева и 23 ст./ - главница по договор за паричен заем №
732295, сключен на 02.04.2021 г. между М. Л. М. и „Креди Йес“ ООД, ведно със законната
лихва върху главницата от 30.06.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 37,27 лв.
/тридесет и седем лева и 27 ст./ - обезщетение за забава за периода от 27.08.2021 г. до
21.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
процесните суми по чл. 410 ГПК № 224/04.07.2022 г. по ч.гр.д. № 424 по описа на РС-
Свиленград.
7
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” АД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление
гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3 срещу М. Л. М., ЕГН **********, с
адрес с. ************, обл. Хасково, установителни искове за признаване за установено
наличието на вземане спрямо ответника за сумата от 353,44 лв. /триста петдесет и три лева и
44 ст./ - неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл. 410 ГПК №
224/04.07.2022 г. по ч.гр.д. № 424 по описа на РС-Свиленград.
ОСЪЖДА М. Л. М., ЕГН **********, с адрес с. ************, обл. Хасково да
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, вписано в търговския
регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“
№ 29, ет.3, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 205,33 лв. /двеста и пет лева и 33
ст./, представляваща разноски за исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –Хасково в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8