МОТИВИ към Присъда №47/31.10.2018г., постановена по НОХД №237/2018г. по описа
на Старозагорски окръжен съд
Повдигнато е обвинение срещу Д.Д.Ж. ЕГН ********** за това, че:
на 27.12.2017г. в гр.Стара Загора е отнел чужди
движими вещи – 1бр. дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 4лв., 1бр.
мобилен телефон марка „Coolpad“ с номер IMEI .... на стойност 144лв., 1 бр.
пластмасов протектор на стойност 8лв., 1бр. метална игла на стойност 3,60лв. и
пари – сумата от 95 лева, или всичко на обща стойност 254,60 лева, от
владението на В.И.С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като, макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 194 ал.1
вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК;
на 27.12.2017г. в 14,31 часа в гр.Стара Загора, на АТМ
– устройство – банкомат на „Райфайзенбанк“ ЕАД – София с № ...., намиращ се в
гр. Стара Загора, ...., е използвал платежен инструмент - банкова дебитна карта
c № ...., издадена от „Уникредит Булбанк“ АД на името на В.И.С., без съгласието
на титуляря В.И.С., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, като,
макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 249 ал.1 вр. с чл.63 ал.1
т.3 от НК.
Съдебното производство се проведе по реда на Глава
Двадесет и седма НПК при условията на чл.371 т.2 НПК, като подсъдимият Д.Д.Ж.
призна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и даде
съгласие съдът да не събира доказателства за тях. На основание чл.373 ал.4 НПК
съдът обяви, че ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание, без да
събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора поддържа фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт и призната от подсъдимия Д.Д.Ж.. Излага становище, че следва
наказанието на подсъдимия да бъде поне шест месеца „лишаване от свобода“. Моли
съда да приведе в изпълнение и предходното осъждане, като се приспадне времето,
през което той е бил задържан. Предлага наказанието да бъде изтърпяно при „общ“
режим. Счита, че в конкретния случай налагането на наказание „пробация“ не би
изиграло своята роля.
Служебният защитник на подсъдимия – адв.И.Ч. поддържа
становището на прокурора по отношение на фактическите обстоятелства за
извършените деяния. Счита, че за извършеното от подзащитния му престъпление по
чл.194 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК следва да му се наложи наказание една
година „лишаване от свобода“. За
извършеното престъпление по чл.249 ал.1 от НК отново във връзка с чл.63 ал.1
т.3 от НК, тъй като същото е извършено преди да изтече изпитателния срок на
предходно осъждане, предлага наказанието да бъде в размер на една година и шест
месеца „лишаване от свобода“. Моли наказанието да бъде изтърпяно при
първоначален „общ“ режим, като се приспадне времето, през което е бил задържан.
Подсъдимият Д.Д.Ж. поддържа изложените от защитника си
доводи. Заявява, че съжалява за постъпката си и се извинява много за това,
което е сторил. Споделя, че е извършил деянието си, за да си осигури прехрана.
В последната си
дума подсъдимият Д.Д.Ж. моли съда да му наложи наказание „пробация“.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено
следното:
През месец декември 2017
година свидетелката В.И.С. работела като камериерка в хотел „Верея“ в гр. Стара
Загора и на 27.12.2017г. била на работа в хотела. Около 13,30 часа оставила дамската си чанта в камериерската стая на
третия етаж, която не се заключвала, затворила вратата на помещението и
продължила с изпълнението на служебните си задължения. Около 15,00 часа отишла
до стаята, за да вземе от чантата си мобилния си телефон марка „Coolpad“, който била оставила вътре, но установила, че същият
липсва ведно с прозрачен протектор, поставен на задния панел, като между
протектора и панела на телефона свидетелката съхранявала и игла с форма на
сърце, служеща за отваряне на слота на СИМ-картата. Претърсвайки чантата си,
установила също, че липсва и портфейла й от изкуствена кожа, в който имала пари
– сумата от 95 лева, лична карта и дебитна карта, издадена от „Уникредит
Булбанк“, като до нея съхранявала и хартиено листче, на което бил написан
ПИН-кода на картата. Свидетелката С. веднага отишла до Първо РУ на МВР гр.
Стара Загора, където подала жалба за извършеното престъпление, на 29.12.2017г., телефонирала в централата на
банката, за да блокира картата си, но от там я уведомили, че още на
27.12.2017г. бил направен опит за теглене със същата, който бил неуспешен, тъй
като по картовата сметка имало наложен запор. По тази причина не била изтеглена
наличната в сметката сума, в размер на 160 лева.
Същият ден - 27.12.2017г. подсъдимият Д.Д.Ж., който по това време
живеел в необитаема къща в кв.„Лозенец“ в гр.Стара Загора, около 14,00 часа слязъл към центъра на града, за да
открадне нещо, тъй като нямал пари за храна. Влязъл в хотел „Верея“, качил се
на третия етаж и, вървейки по коридора, стигнал до камериерската стая, чиято
врата била отключена. Отворил вратата, влязъл в стаята и видял дамската чанта
на свидетелката С., оставена по-рано там от нея. Бръкнал в чантата и взел
портфейла й от изкуствена кожа, с намиращите се вътре пари – сумата от 95 лева,
лична карта и дебитна карта, издадена от „Уникредит Булбанк“, с поставено до
нея хартиено листче с ПИН-кода на картата. От чантата взел също и мобилния й телефон
марка „Coolpad“, ведно с прозрачния протектор, поставен на задния
панел и поставената между протектора и панела игла с форма на сърце, след което
напуснал хотела. Тръгнал да търси банкомат, за да изтегли пари с дебитната
карта на свидетелката С., като по пътя изхвърлил личната й карта. Стигнал до
магазин „Била“, намиращ се на ...., от дясната страна на входа на който имало
монтирано АТМ – устройство - банкомат на „Райфайзенбанк“ ЕАД, извадил банковата
карта на свидетелката С., поставил я в банкомата и въвел ПИН-кода от листчето,
но не успял да изтегли пари, поради „недостатъчна наличност“ – вследствие
запора, наложен върху картовата сметка на свидетелката. Извадил банковата карта
от устройството и си тръгнал, като по-късно я изхвърлил заедно с портфейла,
запазил мобилния телефон, а парите изхарчил за храна. През цялото време – от момента
на влизането си в хотел „Верея“, до отдалечаването си от банкомата, монтиран на
входа на магазин „Била“, подсъдимият Ж. бил облечен с бяло яке с качулка,
поставена на главата му.
С протокол за доброволно предаване от 13.01.2018г.
подсъдимият Д.Ж. предал на св.....мобилен телефон марка „Coolpad“ с IMEI номер …., ведно с
прозрачния протектор на задния панел и поставената между протектора и панела
игла с форма на сърце, като вещите били оставени с предавателно-приемен протокол
на домакина на Първо РУ на МВР гр.Стара Загора.
С протокол за доброволно предаване от 08.01.2018г.
заместник управителят на магазин „Била“, находящ се на .... в гр. Стара Загора,
предал на свидетеля ....1 брой компакт диск, съдържащ записи от охранителната
камера на входа на магазина, за дата 27.12.2017г.
Изложената фактическа обстановка се установява по
категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия Д.Ж., които се подкрепят от
цялата доказателствена съвкупност от досъдебното производство.
Видно от заключението на изготвената и приложена по
делото видео-техническа експертиза, от предоставения за изследване цифров
носител, съдържащ видеофайлове, са прихванати подбрани изображения, на които се
вижда преминаване на лице, облечено с бяло яке с качулка, в обхвата на
камерата. Приложен е фотоалбум.
Видно от заключението на изготвената и приложена по делото
съдебно-оценителна експертиза, пазарната стойност на вещите, отнети от
владението на пострадалата В.С., е както следва: 1 брой дамско портмоне от
изкуствена кожа, на стойност 4 лева, 1 брой мобилен телефон марка „Coolpad“, на стойност 144 лева, 1 брой пластмасов протектор,
на стойност 8 лева, 1 брой метална игла, на стойност 3,60 лева, като включително
сумата от 95 лева, общата стойност на отнетите вещи е в размер на 254,60 лева.
От получените от „Уникредит Булбанк“ АД документи е видно, че
27.12.2017г. в 14,31 часа, с дебитната карта на свидетелката С. с № ...., е
била извършена една транзакция, с резултат „Недостатъчна наличност“. Операцията
е извършена на банкомат с № ...., собственост на „Райфайзенбанк” ЕАД, монтиран
на адрес .... в гр. Стара Загора.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИEТО
По описания начин с деянието си подсъдимият Д.Д.Ж. е
осъществил от обективна и субективна страна, в реална съвкупност престъпните
състави на престъпления по чл. 194 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК и по чл. 249
ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, като на 27.12.2017г. в гр.Стара Загора е отнел
чужди движими вещи – 1бр. дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 4лв.,
1бр. мобилен телефон марка „Coolpad“ с номер IMEI .... на стойност 144лв., 1
бр. пластмасов протектор на стойност 8лв., 1бр. метална игла на стойност
3,60лв. и пари – сумата от 95 лева, или всичко на обща стойност 254,60 лева, от
владението на В.И.С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като, макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си и като на 27.12.2017г. в 14,31 часа
в гр.Стара Загора, на АТМ – устройство – банкомат на „Райфайзенбанк“ ЕАД –
София с № ...., намиращ се в гр. Стара Загора, ...., е използвал платежен
инструмент - банкова дебитна карта c № ...., издадена от „Уникредит Булбанк“ АД
на името на В.И.С., без съгласието на титуляра В.И.С., като деянието не
съставлява по-тежко престъпление, като, макар и непълнолетен, е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Подсъдимият Д.Д.Ж. е бил непълнолетен към момента на
извършване на горните деяния, поради което извършените от него престъпления са
във връзка с нормата на чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Деянията са извършени от
подсъдимия виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият Ж. е съзнавал общественоопасния им характер,
предвиждал е общественоопаснише последици и е искал настъпването им.
ДОСЕЖНО ВИДА
И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За извършеното престъпление по чл.194 ал.1 вр.чл.63
ал.1 т.3 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години.
За извършеното престъпление по чл.249 ал.1 вр.чл.63
ал.1 т.3 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи
отговорността на подсъдимия следните обстоятелства:
На първо място съдът съобрази ниската възраст на Ж. в
рамките на непълнолетието към момента на извършване на деянието – на 17
навършени години. Беше съобразено критичното му отношение към извършеното,
заявено ощ в хода на досъдебното производство, а така също и доброволното
предаване на една от отнетите вещи. Съдът съобрази също тежкото семейно и
материално положение на Ж.. Същият е дете, което, въпреки за определен период е
бил отглеждан в семейство, не е получил адекватна грижа и родителски контрол.
Бил е предаван от една социална институция на друга, по-късно е бил поверен на
леля си, което в крайна сметка е довело до липсата на стабилност и чувство за
опора в лицето на възрастен член на семейството. Това, наред с липсата на
средства за задоволяване на елементарни ежедневни нужди, го е тласнало към
извършването на противообществени прояви още в ранното му детство, както и
по-късно при съзряването му преди навършване на пълнолетие. Съдът отчете и
обстоятелството, че след извършване на деянията подсъдимият е упражнявал на
различни места общественополезен труд, което сочи на корекция в поведението му
и затвърждаване на волята да преустанови престъпното си поведение като начин да
изкарва прехраната си. Ж. заяви, че от съжителството му с жена от гр. Габрово
има родено дете на два месеца, което е припознал. Този факт също свидетелства
за промяна в поведението на подсъдимия и поемането на отговорност в житейски
план.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство беше отчетено осъждането му за предходно престъпно
деяние по чл.249 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 Нк, както и фактът, че настоящите
деяния са извършени в определения от съда максимален изпитателен срок от три
години, почти два месеца след влизане в сила на осъдителния съдебен акт.
При така
установеното съдебният състав прецени, че наказанието за всяко от деянията,
предмет на обвинението, следва да се определи при значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер на една година лишаване от
свобода за всяко от тях. Съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 НК съдът намали
всяко наказание с една трета, като наложи на подсъдимия Д.Д.Ж. наказание осем
месеца лишаване от свобода, както за кражбата, така и за неправомерното
ползване на платежния инструмент.
На основание чл.23
ал.1 НК съдът определи на подсъдимия Д.Д.Ж.
едно общо наказание осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален общ режим. Въпреки че на Ж. вече е наложено наказание лишаване от
свобода, съдът прецени, че личността на същия не разкрива висока степен на
обществена опасност, като придаде в тази посока тежест на установената промяна
в положителна светлина на поведението му след извършване на деянията. Освен
това, съобразно разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.2 б.“в“ ЗИНЗС съдът определя
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за
умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за
което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от
двете наказания надвишава две години. В конкретния случай този сбор / осем
месеца и шест месеца/ се равнява на една година и два месеца лишаване от
свобода, при което не е налице законовото изискване на определяне на
първоначален строг режим. Ето защо съдът определен първоначален общ режим на
изтърпяване на наложеното наказание.
На подсъдимия Д.Д.
с Протоколно определение от 01.11.2017г. по НОХД № 572/2017г. по описа на
Сливенския окръжен съд, в сила от 01.11.2017г., за извършено през периода
12/14.09.2017г. престъпление по чл.249 ал.1, вр. с чл.26 ал.1, вр. с чл.63 ал.1
т.3 от НК е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца,
изпълнението на което било отложено по реда на чл.69 ал.1 вр. с чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, както и „Обществено порицание“.
Престъпленията,
за които подсъдимият е предаден на съд с настоящия обвинителен акт, са
извършени в рамките на изпитателния срок на наказанието „Лишаване от свобода“
за срок от 6 месеца, наложено по НОХД № 572/2017г. по описа на Сливенския
окръжен съд. Налице са основанията, визирани в чл.68 ал.1 от НК, поради което съдът постанови подсъдимият Д.Д.Ж. да
изтърпи отделно, при първоначален общ режим, отложеното наказание по НОХД
№572/2017г. по описа на Сливенския окръжен съд за срок от шест месеца лишаване
от свобода. За определения първоначален режим на изпълнение на наказанието се
изложиха съображения по-горе.
На основание чл.59
ал.1 съдът приспадна предварителното задържане на подсъдимия Д.Д.Ж., считано от
02.10.2018г. до влизане на присъдата в сила.
Съдът постанови веществените
доказателства – мобилен телефон марка „Coolpad“ с пластмасов протектор и метална игла /оставени на
съхранение при домакина на Първо РУ Стара Загора/ да бъдат върнати на собственика им В.И.С. след влизане
на присъдата в сила, а вещественото доказателство – компактдиск със снимков
материал /л.59 ДП/ да бъде унищожено след
влизане на присъдата в сила.
Д.Д.Ж. беше осъден да заплати на държавата по бюджетната сметка на ОД на МВР Стара
Загора направените по делото разноски в размер на 109,97 лева.
Водим от горните мотиви, съдът постанови
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: