№ 439
гр. Враца, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р. Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20241400500382 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното дело е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 1773/16.04.2024г. от
"ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК***,
представлявано от К. К., В. И. Т. и Д. К. Д.- членове на управителния съвет - заедно,
представлявано от Адвокатско дружество „Х., Я. и Ц.”, с адрес на управление: ***,
регистрирано от СГС по фирмено дело № 398/2017 г., БУЛСТАТ ***, чрез адв. Т. Х. Я. –
САК със съдебен адрес ***, против Решение № 32/12.03.2024 г. по гр.д.№ 419/2023 г. на
Районен съд-Мездра, с което са отхвърлени предявените от „Електрохолд продажби“ ЕАД
гр.София, установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във
чл.107 ЗЕ за установяване съществуване на вземането против Р. И. И. с ЕГН ********** от
гр.Мездра за сумата 2328.01 лв. главница, сумата 197.33 лв. лихва за забава за периода
26.01.2022 г.-30.11.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
09.02.2023 год. до окончателното изплащане, сумата 50.51 лв. държавна такса и 240,00 лв.
адвокатско възнаграждение, като неоснователни и недоказани.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, поради съществено нарушение на материалния
закон, съдопроизводствените правила и в противоречие със събраните по делото
доказателства.
Въззивника навежда твърдения, че първоинстанционния съд приел, че не било
доказано доставеното от него /ищцовото дружество/ точно определено количество
1
електрическа енергия до процесния електроснабдения имот, както и че това количество
енергия е отчетено от годно СТИ, поради което ищцата не дължи претендираните суми за
доставената и потребена в обекта ел.енергия за процесния период.
Във въззивната жалба се посочва, че съдът правилно приел за установено, че
ответницата е потребител на електрическа енергия, налице е валидно облигационно
правоотношение по покупко-продажба на електрическа енергия и мрежови услуги за
електроснабден обект в с. ***, но неправилно бил приел, че събраните по делото
доказателства не установяват надлежно техническата изправност на измервателното
устройство, монтирано в обекта през 2018 г. Съдът се позовал на факта, че ответницата не
била присъствала при смяната на СТИ с ново, не била подписала констативния протокол
отразяващ измерените до този момент стойности на доставена и потребена електрическа
енергия, смененото техническо устройство не е минало през техническа проверка след
демонтажа му.
По делото са изготвени три заключения на вещото лице по СТЕ, като експерта
посочил, че електромера, който е отчел данните за доставка и консумация на електрическа
енергия в електроснабдения имот за процесния период съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на количеството
доставена и консумирана в обекта електрическа енергия. Развиват се подробни съображения
относно всяко едно от експертните заключения на вещото лице.
Въззивника счита, че първоинстанционния съд в противоречие с относими и събрани
по делото доказателства, е извел неправилен и необоснован извод за недоказаност на
предявите главен и акцесорен иск, изброявайки ги подборно във въззивната жалба.
Навеждат се твърдения, че подмяната на СТИ е текущо задължение на ищеца-
въззивник, а не било инициирано от ответницата по повод оплакване за техническа
неизправност на същото, поради което изискванията за съхраняване и пломбиране на
устройството не са противопоставими на ищцовото дружество и не съставляват годен
аргумент за установяването на техническа неизправност на СТИ, както приел съдът.
Въззивника твърди, че в условията на пълно и главно доказване по делото е доказал, че
за процесния период е доставил отчетеното и консумирано количество електрическа енергия
до електроснабдения имот в с.***, което количество е отчетено от технически годно СТИ,
чиято метрологична и техническа изправност е установена от трите експерти заключения,
приети без възражения на страните по делото.
Прави се искане за цялостна отмяна на обжалваното първоинстанционното решение,
като неправилно и необосновано, като съдът постанови друго такова, с което да уважи
предявения от ищеца иск по чл. 422 от ГПК, ведно със законните последици и да му се
присъдят направените в исковото производството разноски, включително и адвокатско
възнаграждение, така и разноските направени в ч.гр.д.№ 150/2023 г. по описа на PC-Мездра,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Р. И. И..
С въззивната жалба и с отговора страните не представят доказателства и не правят
2
други доказателствени искания.
В съдебно заседание, дружеството-въззивник редовно призовано, не се явява и не
изпраща процесуален представител. Депозирана е молба от „Електрохолд продажби“ ЕАД
гр.София,чрез адв.Т. Я. САК, с която не възразява делото да бъде гледано в негово
отсъствие. Поддържа подадената въззивна жалба и претендира присъждане на сторените
пред настоящата инстанция разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК с
въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна Р. И. И. редовно призована, не се явява и не
изпраща процесуален представител. Депозирана е молба от Р. И. И., с която не възразява
делото да бъде гледано в негово отсъствие. Оспорва възвивната жалба и излага съображения
по същество на спора.
Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна
в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за
разглеждане в открито съдебно заседание. При констатираната допустимост на жалбата,
съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата
молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от
фактическа страна:
Районен съд-Мездра е бил сезиран със заявление подадено от „Електрохолд продажби“
ЕАД с ЕИК ***,гр.София, чрез адв.З. Х. от САК, с което се иска да бъде издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против Р. И. И. с ЕГН ********** от ***, която да
заплати на заявителя/кредитор сумата 2 328.01 лв. главница, представляваща използвана, но
незаплатена ел.енергия за обект в с.***, общ.Мездра, обл.Враца, ***, включваща периода от
09.11.2021 г.до 09.12.2021 год. и сумата 3,10 лв. за периода от 09.02.2022 г.-28.02.2022 г.,
сумата 197.12 лв. лихва за забава за периода от 26.01.2022 г.-30.11.2022 год. и сумата 0,21 лв.
за периода от 24.03.2022г. до 30.11.2022г.,ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 09.02.2023 год.(датата на подаване на заявлението в съда) до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед № 69/10.02.2023 г. по ЧГД № 150/2023г. по
описа на РС-Мездра за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и са
присъдени разноски: 50,51 лв. внесена държавна такса и 240,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника Р. И. И.-С., която в
срока по чл. 414 от ГПК подала възражение срещу заповедта за изпълнение, въз основа на
което е инициирано исково производство по реда на чл.422 от ГПК.
Предявен е установителен иск от „Електрохолд продажби“ ЕАД с ЕИК ***,със
3
седалище и адрес на управление гр.София, със законни представители В. Т. и К. К.,чрез
адв.Т. Я. САК, с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. от ГПК, във вр. с чл.
107 от ЗЕ за признаване за установено по отношение на ответницата Р. И. И., че дължи на
ищеца сумата от 2 328.01 лв. главница, представляваща използвана, но незаплатена
ел.енергия за обект в с.***, общ.Мездра, обл.Враца, ***, за периода от 09.11.2021 г.до
28.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 09.02.2023 год.(датата
на подаване на заявлението в съда) до окончателното изплащане, сумата 197.33 лв. лихва за
забава за периода от 26.01.2022 г.-30.11.2022 год., за които суми е издадена заповед №
69/10.02.2023 г. по ЧГД № 150/2023г. по описа на РС-Мездра за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
Претендират се разноски в исковото и в заповедното производство.
В исковата молба ищеца се твърди, че е доставчик на ел.енергия на
потребителите,присъединени към разпределителната мрежа на обособена
територия,определена в Приложение № 1, съгласно Лицензия за обществено снабдяване с
ел.енергия № Л-135/29.11.2006 г. на ДКЕВР и Лицензия за доставка на ел.енергия от
доставчик от последна инстанция № Л-409-17/ 01.07.2013 год. на ДЕКВР. Същият е
доставчик на ел.енергия за с.***,общ.Мездра, в което населено място се намира процесния
електроснабден имот. Ищеца навежда твърдения, че между него и ответницата са налице
облигационни правоотношения, на името на ответницата има открита партида при ищеца с
клиентски № 200231946727 с адрес с.***, общ.Мездра, ***. Ответницата регулярно е
заплащала доставената ел.енергия до момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
-09.02.2023 год., като същата не е заплатила цената на доставената ел.енергия за периода
09.11.2021 г. до 28.02.2022 г.
Поради неплащане на исковите суми от ответницата, за ищеца се породил правен
интерес от търсената съдебна защита.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор,с който оспорва
предявените искове и твърди,че никога в годините назад не е консумирана ел.енергия с
такива стойности.
При тези аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените искове, като
неоснователни и се претендират разноски по делото.
Събрани са писмени доказателства.Приложено е ч.гр.д.№ 150/2023 г.по описа на РС-
Мездра. Допусната е и приета СТЕ, чиито три заключения не са оспорени от страните по
делото и приети от съда, като обективни и обосновани.
По делото е представен Констативен протокол № 5346085/22.12.2021г. изд.от ЧЕЗ
„Разпределение България“ АД (сегашно наименование „ЕРМ Запад“ АД) за извършена
периодична техническа проверка-подмяна на СТИ на адрес с.***, общ.Мездра, обл.Враца,
*** от служители на това дружество и с участието на двама свидетели. В същият е
отразено, че стария електромер с фабричен № 11847722 е демонтиран и на негово място е
монтиран нов електромер с фабричен номер 22182005989, като са записани показания за
дневна и нощна ел.енергия по стария електромер, както и на новия.
За процесната проверка ищцата не е уведомена, тъй като не е присъствала при смяна
4
на СТИ, видно от горецитирания протокол, както и няма данни по делото впоследствие този
протокол да й е изпратен, респ. тя да го е получила.
От приетото по делото пред първата инстанция заключение на вещото лице по
допуснатата СТЕ, се установило, че в имота на ответницата до 22.12.2021 год. е било
монтирано СТИ с фабричен № 11847722 тип DV616UTR на фирма DZG.То представлява
статичен многотарифен електромер за измерване на активна ел.енергия с директно отчитане,
който е с клас на точност 1 и е произведен през 2003г. Съгласно законовите разпоредби се
извършва периодичен метрологичен преглед, като последния такъв бил през 2018 год. и е
монтиран на адреса на ответницата след като е преминал периодична и метрологична
проверка в Лаборатория за независим електромерен контрол гр.Пловдив. На мястото на
демонтирания електромер подлежащ на метрологичен контрол е монтиран нов трифазен
статичен електромер с фабричен № ********** произведен през 2021г., с нулеви показания
на тарифните броячи, с първоначална метрологична проверка през 2021 г., като според
вещото лице метрологичната му годност е до края на 2024г., който подлежи на последваща
метрологична проверка. За тази извършена техническа проверка и подмяна на СТИ е
съставен констативен протокол № 5346085/22.12.2021 год.,който съдържа всички технически
и метрологични данни,предвидени от закона. Констативният протокол не е подписан от
титуляра на партидата,но е подписан от двама независими свидетели.
Вещото лице на място при посещение на електроснабдения имот установило,че на
адреса на ответницата в с.***,*** има две съществуващи ел.захранвания.Електромерното
табло за СТИ на процесното трифазно захранване е в метална касета,заключена с ключалка
тип „енерго“ ,която е монтирана на бетонен стълб от въздушната ел.разпределителна мрежа,
като след 08.02.2022 год. това ел.захранване е прекъснато за незаплатена ел.енергия.
Вещото лице във второто си заключение е отразило, че цената на тарифите, по които е
таксува ел.енергията на процесния трифазен електромер, както и цената на услугите да
достъп и разпределение е за стопанска дейност, а не за битови консуматори, което прави
неефективно използване на ел.енергията от това ел.захранване за битови цели.
Експерта посочил, че второто ел.захранване на електроснабдения имот на ответницата
е еднофазно, като ел.таблото със СТИ се намира вътре в сградата и то не е било предмет на
експертизата.
В заключението е отразено, че въведените показания при отчета на СТИ с фабричен №
11847722(старото СТИ) чрез мобилна системна MyVIS съвпадат с тези от процесната
фактура № **********/12.01.2022г., които са използвани за изчисление количество
изразходвана ел.енергия, както и сумата за плащането й по тази фактура. Експерта подробно
отразил в констативната част на второто си заключение, че двата електромера/стария с фаб.
№ № 11847722 и новия с фаб.№ **********/ описани в КП № 5346085/22.12.2021г. са
технически изправни, преминали са съответните метрологични проверки, отговарят на
утвърдените стандарти и са вписани в Държавния регистър на одобрените СТИ, като е
приложил документация за тяхната годност.
В третото си заключение, вещото лице посочило, че ищцовото дружество работи по
програма за монтиране на смарт електромери с дистанционно отчитане и поради тази
5
причина и липса на необходимост, електромер с фаб.№ 11847722 не е изпращан на
последваща проверка след демонтирането му. Същият се съхранява в склад на „ЕРМ
Запад“АД.
За да постанови обжалваното решение РС-Мездра е мотивите си е приел, че ищеца не
доказал доставеното от него точно определено количество електрическа енергия до
процесния електроснабдения имот, както и че това количество енергия е отчетено от годно
СТИ, поради което ответницата не дължи претендираните суми за доставената и потребена в
обекта ел.енергия за процесния период. Съдът отчел факта, че ответницата не била
присъствала при смяната на СТИ с ново такова, не била подписала констативния протокол
отразяващ измерените до този момент стойности на доставена и потребена електрическа
енергия, смененото техническо устройство не е минало през техническа проверка след
демонтажа му, поради което приел за установено по реда на чл.422 от ГПК, че ответницата
не дължи на ищцовото дружество исковите суми.
Според оплакванията във въззивната жалба, спорен между страните е останал
въпросът за дължимостта на процесните суми, които са били начислени от ищцовото
дружество с процесните фактури за използвана, но незаплатена ел.енергия от
ответницата в процесния електроснабден имот.
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове с правно основание чл.
422, във вр. с чл. 415 ГПК, във чл.107 ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
С иска по чл. 422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да
послужи като титул за принудително събиране на вземането. За основателността на
предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
следните предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение с ответника по
валидно сключен договор за доставка на ел. енергия при общи условия; 2. Качеството
"потребител" на ответника през процесния период; 3. Реално доставяне на твърдяното
количество ел. енергия от ищеца на ответника през посочения в исковата молба период; 4.
Стойността на доставената електрическа енергия в претендирания в исковата молба размер,
за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник, който от своя
страна следва да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.
В настоящото производство не се спори между страните, че ищецът „Електрохолд
продажби“ ЕАД е краен снабдител на електрическа енергия по смисъла на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ,
който продава електрическа енергия при публично известни Общи условия /ОУ/, като по
силата на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните общи условия обвързват клиентите на крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, с отнапред съставени от
кредитора общи клаузи от търговеца-краен снабдител се определят страните по договора за
доставяне на електрическа енергия.
С решение на ДКЕВР № ОУ-059 от 07.11.2007 г. са одобрени Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Електрохолд продажби“ ЕАД
(предишно наименование "ЧЕЗ Електро България" ЕАД), изменени и допълнени с решение
№ ОУ-03 от 26.04.2010 г., същите са публикувани в централен и в местен всекидневник и са
действали в процесния период, за който ищецът твърди, че е доставял услугите по
6
снабдяване на ответницата с електрическа енергия.
В изпълнение на задълженията си на краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката и съгласно общите условия ищецът е длъжен да снабдява с електрическа
енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната
мрежа, а според установеното в чл. 4, т. 2 от представените по делото ОУ визира, че
„потребител на електрическа енергия за битови нужди" е физическо лице-собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва ел.енергия за домакинството си.
Изложеното дава основание за извод, че облигационното правоотношение по повод
доставката на електрическа енергия за битови нужди възниква между доставчика и
собственика/ползвателя на електроснабден недвижим имот, без да е необходимо
подписването на нарочен договор или писменото приемане на приложимите от доставчика,
одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи условия.
Следователно качеството "потребител на електрическа енергия за битови нужди",
каквато е ответницата е свързано с притежаването на правото на собственост или на
ограничено вещно право върху ел. снабдявания обект, за разлика от качеството
"потребител на електрическа енергия за стопански нужди, който според чл. 4, ал. 4 от
ОУ е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или
общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени
нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство.
В тази връзка е безспорно обстоятелството, че ответницата е битов клиент по см. на
§ 1,т.2а от ДР на ЗЕ и абонат на ищцовото дружество за процесният недвижим имот,
находящ се в с. ***, общ.Мездра, обл.Враца, *** и има открита партида на нейно име за този
имот. Следва да се отбележи, че облигационната връзка между страните се установява и от
ангажираните по делото доказателства, както и от приложения договор за снабдяване с
ел.енергия от 20.01.2022г./л.61 от първоинстанционното дело/.
Съгласно ОУ – чл. 10, т. 1 и т.2 „Електрохолд продажби“ ЕАД се задължава да продава
при условия на равнопоставеност и при отсъствие на дискриминация електрическа енергия
на всеки потребител на територията, обслужвана от продавача, както и да осигурява на
потребителите електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество на
търговската услуга, като съгласно чл. 13, т. 2 от ОУ потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия; Също така битовият потребител заплаща на продавача
стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос
на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР
цена за снабдяване и цена за разпределение - чл. 19, ал. 1 от ОУ. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в
срок – чл. 19, ал.8 от ОУ.
В подкрепа на този извод е и констатацията на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че въведените показания при отчета на СТИ с фабричен № 11847722(старото
7
СТИ) чрез мобилна системна MyVIS съвпадат с тези от процесната фактура №
**********/12.01.2022г., които са използвани за изчисление количество изразходвана
ел.енергия, както и сумата за плащането й по тази фактура. Експерта посочил, че през
процесния период, отчитането на доставената електрическа енергия на ответника е ставало
чрез средства за техническо измерване(стария с фаб.№ № 11847722 и новия с фаб.№
**********),отговарящи на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване
които подлежат на метрологичен контрол.Показанията на електромерите са отчитани
съгласно нормативните изисквания с периодичност-месечно.Отчетените показания са
отразени в базата данни на енергийното дружество в справки-табличен вид, по тарифните
зони валидни за потребителя,както и общите количества за всеки месец
поотделно,съответстват точно на фактурираните за процесния период.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ищецът е доказал при
условията на пълно и главно доказване наличието на съществуващо облигационно
правоотношение между страните, породено от договор за продажба на електрическа енергия.
Възражението на ответницата, че не било установено реално доставеното количества
електроенергия, съдът намира за основателно. Видно от приложеният с отговора на исковата
молба КП № 5346085/22.12.2021г., справката със снети отчетни показания на стария
електромер с фаб.№ № 11847722 се установява, че през процесния период от 08.11.2021.-
24.11.2021г. по дневна тарифа 1266 кв.ч., нощна 658 кв.ч., за периода от 24.11.2021.-
09.12.2021г. по дневна тарифа 1226 кв.ч., нощна 642 кв.ч., за периода от 09.12.2021.-
21.12.2021г. по дневна тарифа 387 кв.ч., нощна 174 кв.ч., начислените показания са в пъти
повече в сравнение с отчетените показания от предходните периоди- 09.07.2021г. до
08.11.2021г.
По новия електромер с фаб.№ ********** са отчетени следните показания: за периода
от 22.12.2021г.-09.01.2022г. по дневна тарифа 434 кв.ч., нощна тарифа 124 кв.ч., периода от
09.01.2022г.-20.01.2022г. по дневна тарифа 194 кв.ч., нощна тарифа 35 кв.ч., периода от
20.01.2022г.-21.01.2022г. по дневна тарифа 7 кв.ч., нощна тарифа 2 кв.ч., за периода от
20.01.2022г.-08.02.2022г. по дневна тарифа 21 кв.ч., нощна тарифа 6 кв.ч., което показва по-
нормални показатели.
В тази връзка е и второто заключение на СТЕ, в което експерта посочил, че цената на
тарифите, по които е таксувана ел.енергията на процесния трифазен електромер стария с
фаб.№ № 11847722, както и цената на услугите да достъп и разпределение е за стопанска
дейност, а не за битови консуматори, което прави неефективно използване на
ел.енергията от това ел.захранване за битови цели. След 08.02.2022г. трифазното
ел.захранване е прекъснато, поради незаплащане на ел.енергията.
В случая ищцовото дружество не установи и не доказа релевантните по спора факти,
за които е навела твърдения в исковата молба, а именно: че за исковия период на ответницата
е доставено именно количеството ел. енергия, за което се претендира, както и че това
количество ел.енергия е било за битови клиенти, тъй като видно от справката със снети
отчетни показания за процесния период от 08.11.2021г. до 21.12.2021г. и от заключението на
вещото лице по СТЕ цената на ел.енергията е фактурирана за стопанска дейност, без да е
8
доказано от ищеца, че именно ответницата е потребител на електрическа енергия за
стопански нужди.
Неоснователно е възражението на ответницата, че не е присъствала при смяна на
електромерите и не е получила препис от КП № 5346085/22.12.2021г. Съдебната практика
обаче приема, че срока по чл. 49, ал. 4 ат ПИКЕЕ е инструктивен и неспазването му не
опорочава процедурата. Този срок е свързан с правото на абоната да научи, че вследствие на
проверка по реда на ПИКЕЕ е съставен протокол с определени констатации. Липсват
процедури в нормативните актове по оспорване на протокола, поради което неизпращането
му, неполучаването му или неспазване на срока за това, не ограничава правото на защита на
абоната и не опорочава процедурата по съставяне на протокола. Защитата на абоната може
да се реализира в пълна степен в исковия процес, независимо от спазването на срока по чл.
49, ал. 4 от ПИКЕЕ или неизпълнението на това задължение.
Правилни са възраженията на въззивника, че изводите на решаващия районния съд
гр.Мездра са неправилни за това, че демонтирания електромер с фаб.№ № 11847722 не е
подложен от ищцовото дружество на метрологична експертиза, както и че процедурата по
демонтираното му не е спазена, а именно чрез запечатването му в безшевна торба,
пломбирането й с индивидуална пломба, отразяване на всички тези обстоятелства в
констативен протокол, подписан освен от служителите на оператора и от двама свидетели
при отсъствие на потребителя или негов представител и изпращането на БИМ за проверка.
В конкретния казус не е налице хипотезата на чл.49,ал.5 от ПИКЕЕ, когато при
проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите
характеристики на средството за търговско измерване с нормираните,нарушения в целостта
и/или функционалността на средството за търговско измерване,съмнения за добавяне на
чужд за средството за търговско измерване елемент,същото се демонтира и се поставя в
безшевен чувал,който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и
уникален номер, които са записват в констативния протокол.Операторът на съответната
мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за
метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката.
Предвид гореизложените мотиви, въззивния състав намира, че ищцовото
дружество/въззивник/ не е доказало при условията на пълно и главно доказване реално
доставяне на твърдяното количество ел. енергия до обекта на ответницата през посочения в
исковата молба период в това количество, което е отразено в справката и фактурата, нито, че
тя като битов клиент е потребила същото количество ел.енергия. Въззивника-ищец не е
доказал стойността на доставената електрическа енергия в претендирания в исковата молба
размер, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответницата – длъжник-
Всеки иск следва да се докаже по основание и размер, което в случая ищцовото
дружество не е доказало.
След като не е доказал основанието и размера на основния иск, който следва да се
отхвърли, то ищеца не е доказал и акцесорния иск за мораторна лихва в посочения период и
размер.
Поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд за
9
неоснователност на исковите претенции и тяхното отхвърляне, то обжалваното Решение
следва да бъде потвърдено, но съобразно изложените от въззивния съд мотиви.
РАЗНОСКИ:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззивника „Електрохолд
продажби“ ЕАД не му се следват разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Въззиваемата страна пред въззивната инстанция не е направила разноски и такива не й
се дължат.
Предвид цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт
е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 32/12.03.2024 г. по гр.д.№ 419/2023 г. на Районен съд-
Мездра, с което са отхвърлени предявените от „Електрохолд продажби“ ЕАД гр.София,
установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във чл.107 ЗЕ за
установяване съществуване на вземането против Р. И. И. с ЕГН ********** от *** за сумата
2328.01 лв. главница, сумата 197.33 лв. лихва за забава за периода 26.01.2022 г.-30.11.2022
год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 09.02.2023 год. до
окончателното изплащане, сумата 50.51 лв. държавна такса и 240,00 лв. адвокатско
възнаграждение, като неоснователни и недоказани.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10