Р Е Ш Е Н И Е № 413
01.04.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански състав
На 20.02.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО
ИВАНОВ
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия
Ст.Михова в.гр.дело № 2692 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 3350 от 09.08.2019 година, постановено по гр.д.№ 17427/2018 година по описа РС-Пловдив, е отменено дарение от 30.10.1997 г., с което ищцата С.Ф.Е., ЕГН ********** е дарила на внука си ответника Ф.С.С., ЕГН **********, дворно място, цялото застроено и незастроено, от 300 кв.м., находящо се в гр. Пловдив и съставляващо имот с планоснимачен номер 48, по плана на гр. Пловдив, местност „Разкопаница“, а по скица представляващо имот планоснимачен номер 132, по регулационния план на Северна индустриална зона, гр. Пловдив, ***, при съседи: имот № 133, имот № 553, имот № 371 и улица ***, ведно с построената в същото дворно място жилищна сграда при квота за Ф.С.С. 1/2 идеална част от дворното място и 2/3 ид.ч. от сградата и подобренията, извършено с нотариален акт за дарение № 2, том 72, дело № 17698/1997г. на нотариус при Пловдивски районен съд.
Решението е обжалвано от ответника по спора Ф.С.С., ЕГН **********, при оплаквания за неправилност, с искане да бъде отменено, а предявения по делото иск да бъде отхвърлен.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата С.Е. , в който се оспорва основателността на въззивната жалба с искане обжалваното решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд констатира,че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК;изхожда от лигитимирана страна;касае неблагоприятно за нея първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложение е редовна, поради което се явява допустима.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 227 ал. 1 б. "в" от ЗЗД, който ищцата С.Ф.Е., с ЕГН **********, е предявила против своя внук Ф.С.С., ЕГН **********, за отмяна на сключен между страните на 30.10.1997г. договор за дарение на недвижим имот, находящ се в гр.Пловдив. Инвокираните основания за отмяна на договора са непризнателност от страна на надарения , изразяваща се в непредоставяне на необходимата издръжка на дарителя, чиито доходи са недостатъчни да посреща ежедневните си нужди.
Надареният оспорва исковата претенция с възражения, че ищцата никога не е искала издръжка и не му е отправяла покана за заплащане на такава. Заедно с това твърди, че финансовото му състояние не му позволява да осигурява издръжка на ищцата, тъй като реализира месечен доход в размер от 639 лева, който е недостатъчен да покрива разходите за издръжка на четиричленното му семейство , като има задължение да заплаща издръжка и на роденото от предходния му брак дете в размер от 120 лева.
Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства е документално установено, че на 30.10.1997г. помежду им е сключен договор за дарение , с който ищцата е дарила на своя внук Ф.С.С. , 1/2 идеална част от дворно място и 2/3 ид.ч. от сградата и подобренията, от собствения й , находящ се в град Пловдив, недвижим имот, при запазено право на пожизнено и безвъзмездно ползване. Останалата част от имота е дарила на дъщеря си Б. К..
Ищцата е на 81 години , пенсионер, живее в дарения от нея имот , върху който е запазила правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване и получава пенсия в размер от 223,18 лева месечно.
От представената по делото Епикриза, издадена от МБАЛ“Св.Иван Рилски“, гр.Пловдив, се установява , че през периода 27.03.2018г.-01.04.2018г. на ищцата е проведено болнично лечение в неврологичното отделение на медицинското заведение, с поставена окончателна диагноза: Световъртеж от централен произход и придружаващи заболявания: ***.
От неоспорените по делото писмени доказателства е установено, че ответникът работи по трудово правоотношение в „Скорпио-46“ЕООД, като брутното трудово възнаграждение на работника през периода м.02.2018г.-м.10.2018г. възлиза на 639,28 лева, а полученото от него средномесечно нетно трудово възнаграждение е в размер на 496,50 лева. За заплащане на дължимата от ответника на негов низходящ издръжка се правят ежемесечни удръжки от нетното му трудово възнаграждение в размер от 120 лева, въз основа на наложен от ЧСИ М.Обретенова запор по изп.д.№953/2016г.
Според вариант 1 на приетата в първоинстанционното производство ССЕ , след коректно премахва на разходите за алкохол и тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки и регулярни трансфери към други домакинства, тъй като дарителката е пенсионерка и не удостоверява по делото реализиране на такива , месечните й разходи надвишават средномесечния доход на домакинството съответно: със 166.09 лева за 2017г.; 197.30 лева за 2018г. и 179.95 лева за 2019г.Според вещото лице разходите на ответника превишават средномесечния му доход съответно за 2018г. с 216,01 лева и за 2019г.-със 188,01 лева.
За да уважи предявения иск първоинстанционният иск е приел, че ищцата е изпаднала в трайна нужда от издръжка . Разполагаемите средства не са достатъчни за покриването на нуждите й от 2017г. и продължава към настоящия момент. Няма доказателства за друго имущество и спестявания, като предвид напредналата възраст ищцата не би могла да реализира и трудови доходи. Изложил е съображения , че от ангажираните от ответника доказателства не се установява той самият да е в нужда и трудно да покрива собствените си потребности и тези на своите близки. Същият е в трудоспособна възраст, без данни за здравословни проблеми, поради което не се установяват пречки ако положи всички усилия, изисквани от дължимата грижа и добросъвестността да реализира доход в размер около или малко под средната заплата за региона- около 1000 лева.
Решаващият състав намира така изложените съображения от първоинстанционния съд за основателност на предявения иск за отмяна на договора за дарение за неправилни.
Така сключения между страните на 30.10.1997г. договор за дарение е едностранна, безвъзмездна сделка и не създава за надарения никакви задължения за издръжка или помощ за дарителя, освен моралното задължение да бъде признателен на дарителя за стореното дарение. Моралното задължение се трансформира в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона нови обстоятелства – изпадане на дарителя в нужда и отправено от негова страна до надарения искане последният да му дава издръжка. Докато дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Същевременно нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на присъдено нещо по делото. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. Същевременно с ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. дело № 1 от 2013 г. на ОСГК, е дадено задължително тълкувана при приложение на материалния закон и е посочено, че не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства с даването на издръжка на дарителя дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
При преценка за наличието на предпоставките на чл. 227 ал. 1 б. "в" от ЗЗД за отмяна на сключения между страните договор за дарение, решаващият състав на съда и след анализ на събраните по делото доказателства приема за безспорно установено в процеса, че дарителката е изпаднала в трайна нужда от издръжка , с оглед напредналата й 81-годишна възраст,ниския размер на пенсия, който не покрива нуждата за водене на нормален живот, липсата на допълнителни доходи от други източници, влошено здравословно състояние. Предявяване на исковата молба от дарителката, по която е образувано настоящото дело, има характер на покана до ответника за даване на издръжка, който отказва престирането на такава поради липса на достатъчно средства.
Съдът намира,
че отказът на облагодетелстваното лице
да престира издръжка на дарителя, не е израз на непризнателност и липсва основание за отмяна на дарението в
хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
От доказателствата по делото е
видно, че ответникът работи по трудов договор със средно месечно възнаграждение
от 496,50 лева и не се установява да
получава странични доходи. За заплащане на дължимата от ответника на негов низходящ издръжка се
правят ежемесечни удръжки от нетното му
трудово възнаграждение в размер от 120 лева, въз основа на наложен от съдебния
изпълнител запор и месечните му разходи
надвишават средномесечния му доход.
При тези обстоятелства се налага извод, че отказа на ответника да предостави издръжка на дарителя не се дължи на укорима непризнателност към ищцата, а на обективна невъзможност да предостави издръжка. Невъзможността е обектива, когато престирането на издръжка би накърнило минималните лични и обичайни нужди на надарения и лицата, на които дължи издръжка по закон. Материалното положение на ответника сочи на липса на достатъчни средства, поради което с даването на издръжка на дарителя, той би поставила себе си и лицата, които е длъжна да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя. Според посоченото тълкувателно решение, при така установената житейска ситуация, отказа на ответника да предостави издръжка на дарителя не е израз на непризнателност, поради което исковата претенция по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД се явява неоснователна.
Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата ще следва да заплати на ответника направените във въззивното производство разноски в размер от 717,77 лева , както и тези в първоинстанционното производство в размер от 80 лева-внесен депозит за ССЕ. Не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като липсват данни, така уговореното в договора за правна защита и съдействие от 02.01.2019г. да е внесено от страната.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 3350 от 09.08.2019 година,
постановено по гр.д.№ 17427/2018 година по описа РС-Пловдив, XIV гр.с. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Ф.Е., ЕГН ********** против Ф.С.С., ЕГН **********, на
основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за отмяна на договор за дарение сключен 30.10.1997
г., с който С.Ф.Е., ЕГН ********** е дарила на своя внук Ф.С.С., ЕГН **********,
дворно място, цялото застроено и незастроено, от 300 кв.м., находящо се в гр.
Пловдив и съставляващо имот с планоснимачен номер 48, по плана на гр. Пловдив,
местност „Разкопаница“, а по скица представляващо имот планоснимачен номер 132,
по регулационния план на Северна индустриална зона, гр. Пловдив, ул. ***, при
съседи: имот № 133, имот № 553, имот № 371 и улица ***, ведно с построената в
същото дворно място жилищна сграда при квота за Ф.С.С. 1/2 идеална част от
дворното място и 2/3 ид.ч. от сградата и подобренията, извършено с нотариален
акт за дарение № 2, том 72, дело № 17698/1997г. на нотариус при Пловдивски
районен съд.
ОСЪЖДА С.Ф.Е.,
ЕГН ********** , да заплати на Ф.С.С.,
ЕГН **********, сумата от 717,77 лева- представляваща разноски за въззивното
производство и сумата от 80 лева-разноски за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването на страните, при условията на чл. 280 от ГПК,
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.