№ 14519
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110162575 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
п е предявило срещу с искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в общ размер на 4 022,39 лева, представляваща незаплатени
възнаграждения за извършени от ищеца услуги за диагностика и ремонти дейности на
моторни превозни средства, собственост на ответника, обективирани в следните фактури:
фактура № 9670 от 25.06.2019 г. за сумата в размер на 301,57 лева, фактура № 9801 от
31.08.2019 г. за сумата в размер на 1140,54 лева, фактура № 9879 от 25.10.2019 г. за сумата в
размер на 1 663,30 лева и фактура № 9935 от 26.11.2019 г. за сумата в размер на 916,98 лева,
ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от датата на подаване на исковата
молба - 15.11.2023 г., до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че по неформални договори и по възлагане от ответника с е извършил
услуги, изразяващи се в диагностика и ремонтни дейности на моторни превозни средства,
собственост на ответника, които били извършени своевременно. Твърди, че за извършените
работи са издадени посочените фактури. Посочва, че фактурите били приети и осчетоводени
от ответното дружество като последното е ползвало и данъчен кредит по тях. Твърди, че
ответникът не изпълнил задължението си да заплати претендираното възнаграждение нито
частично, нито в пълен размер, поради което моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника,
с който заявява, че оспорва предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на ищеца,
както и процесуалното поведение на ответника, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи наличието на облигационно отношение, възникнало с ответника, с
посоченото в исковата молба съдържание, по което е престирал – предоставил е твърдените
услуги за диагностика и ремонти дейности на моторни превозни средства, които са приети
от ответника без възражения, във връзка с което му се дължи възнаграждение в
претендирания размер по издадените фактура № 9670 от 25.06.2019 г., фактура № 9801 от
1
31.08.2019 г., фактура № 9879 от 25.10.2019 г. и фактура № 9935 от 26.11.2019 г.
В тежест на ответната страна е установяването на правопогасяващите и
правоизключващите възражения.
Договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за
сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му
съществени елементи – работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да
изпълни и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за
извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за действителност, а само
форма за доказване на договора за изработка.
Без значение дали е подписана от купувача по договора за търговска продажба или от
възложителя по договора за изработка, издадената от продавача/изпълнителя фактура може
да послужи като доказателство за сключване на договора и за възникване на отразените в
съдържанието задължения, ако съдържа реквизити за съществените елементи на
конкретната сделка. Отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни,
вписването в дневниците за покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както
и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание
за възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата (в този смисъл
Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, II ТО; Решение № 42 от
15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г; Решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на
ВКС, II ТО; Решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение №
109 от 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на ВКС, II ТО; Решение № 71/08.09.2014 г. по т.д.
№ 1598/2013 г. на II ТО и др.). В Решение № 211 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1120/2010
г. на ВКС, II ТО, дори е посочено, че само по себе си отсъствието на изискуеми се от Закона
за счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане на продажбеното
правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата, преценката за
сключването на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на същия
този документ, а е необходимо да се направи с оглед на всички доказателства по делото, вкл.
и на тези, относно предприети от страните действия, които при определени предпоставки
могат да се разглеждат като признания за съществуващата облигационна връзка, като
вписването на фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача и купувача,
отразяването на стойността й в справки-декларации и ползването на данъчен кредит по нея,
са обстоятелства несъмнено релевантни за възникването на продажбеното правоотношение,
по повод на което тя е била съставена.
В разглеждания случай между страните не се спори, че са се намирали в трайни
търговски отношения, датиращи от 2017 г., предмет на които е било възлагане от страна на
ответното дружество извършването на услуги за диагностика и ремонт на автомобили,
собственост на ответника. Това се установява и от представената от ответника главна книга
от счетоводството на ответното дружество, в която са отразени множество плащания в полза
на ищеца свързани с ремонти на моторни превозни средства в периода 2019 г. – 2023 г.
В подкрепа извода на съда, че между страните по делото е съществувало облигационно
правоотношение по възлагане и осъществяване на ремонтни услуги на притежавани от
ответника моторни превозни средства, е и приетото без възражения заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно изготвено.
Съгласно заключението фактура № **********/25.06.2019 г., фактура № ********** от
31.08.2019 г. и фактура № ********** от 25.10.2019 г. са отразени в дневниците за покупки
на с и същите са осчетоводени от него. На следващо място съдът намира, че от
кредитираното от съда заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява по
безспорен начин осчетоводяването на фактура № **********/25.06.2019 г., фактура №
********** от 31.08.2019 г. и фактура № ********** от 25.10.2019 г., включването им в
дневниците за покупки към подадените в НАП месечни справки-декларации по ЗДДС от с и
отразяването им в дневника за покупки. Нещо повече фактът на осчетоводяване на
посочените фактури е изрично признат от законния представител на ответника в първото по
делото съдебно заседание. Ето защо и с оглед цитираната по-горе практика на ВКС, това
следва да се възприеме от съда като признание за възникването и за размера на
задълженията, за които е съставена фактурата, т.е. в случая – в размер 3105,41 лева. Не е
нужно фактурите да бъдат подписани, нито пък да бъде представен двустранно подписан
2
приемо-предавателен протокол, доколкото само по себе си осчетоводяването на фактурите е
достатъчно да докаже изпълнение на поетите от ищеца спрямо ответника услуги, както и
приемане на същите от с.
Предвид това, съдът намира за доказани фактите, обуславящи възникването и
изискуемостта на обективираните в посочените фактури вземания в общ размер на 3105,41
лева. По въпроса за това какво е доказателственото значение на осчетоводяването от
търговеца-страна по търговска сделка на данъчни фактури, включването им в дневниците за
покупки и ползването на данъчен кредит по тях е налице многобройна и непротиворечива
съдебна практика. В същата еднозначно се приема, че осчетоводяването на фактурите и
включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит
по тях, представляват недвусмислено признание на задълженията – така Решение № 347 от
27.02.2019 г. по т. д. № 687/2018 г. на ВКС, II ТО; Решение № 71 от 08.09.2014 г. по т. д. №
1598/2013 г. на ВКС, II ТО, Решение № 138 от 17.10.2011 г. по т.д. № 728/2010 г. на ВКС, II
ТО; Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, II ТО, Решение № 65 от
24.04.2012 г. по т. д. № 333/2011г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 185 от 10.02.2016 г. по т.д. №
2928/2014 г. на ВКС, I ТО, Решение № 172 от 13.01.2016 г. по т. д. № 2535/2013 г. на ВКС, I
ТО и др.). Приема се още, че ако възложителят, респ. негов представител, е отразил в
счетоводните регистри на търговското дружество издадената от изпълнителя фактура и
възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит е налице приемане от
поръчващия на фактически изпълнените работи, дори ако не е подписан двустранен приемо-
предавателен протокол (Решение № 178 от 13.10.2017 г. по т. д. № 638/2017 г., II ТО, ВКС).
Следователно в процесния случай извършените осчетоводявания представляват както
признание за приемане на работа, от една страна, така и признание за надлежно извършената
услуга, от друга страна. Приемането на работата при договора за изработка и доставката на
стоката при договора за продажба в отношенията между търговци водят до изискуемост на
вземанията за насрещно възнаграждение – арг. от чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 327 ТЗ. Ето защо
съдът намира за доказан и факта на приемане на работата от ответника.
Не така стои въпросът обаче по отношение на вземането, обективирано във фактура №
********** от 26.11.2019 г. на стойност 916,98 лева. В действителност посочената фактура е
осчетоводена от ищеца и той е приспаднал данъчния кредит по същата, но това само по себе
си не е достатъчно за доказване, че ответникът е възложил извършването на описаните във
фактурата ремонтни дейности. В тази връзка фактурата не е подписана от ответника, не са
представени никакви доказателства същата да е и получена от ответника, респ. работата да е
изпълнена и приета без забележки от ответното дружество. Отделно от това не са налице
данни посочената фактура да е осчетоводена от ответника и да е включена в дневниците за
покупки към подадените в НАП месечни справки-декларации по ЗДДС от с и да е отразена в
дневника за покупки на с. Не са ангажирани от ищеца никакви други доказателства, сочещи
за възлагане, респ. изпълнение и приемане на работата, за възнаграждението на която е
издадена фактурата. Ето защо и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, при наличието и оспорване от ответната страна, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Следователно предявеният иск се явява основателен в частта за сумата в общ размер на
3105,41 лева, като за разликата до пълния предявен размер искът е неоснователен.
Не се установява от събраните по делото доказателства твърдяното от ответника
заплащане на установената дължима сума от 3105,41 лева. В действителност съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза фактура № **********/25.06.2019 г.,
фактура № ********** от 31.08.2019 г. и фактура № ********** от 25.10.2019 г. са отразени
в счетоводството на ответното дружество като заплатени в брой. При изслушването му
вещото лице допълва, че се касае единствено за отразяване на плащане на фактурите в брой,
но на вещото лице не са представени касови бонове към фактурите, от които да е видно
действителното заплащане. Нещо повече, въпреки предоставената от съда на ответника
възможност за това, същият не представя такива по делото. От друга страна съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на ищеца п не са
отразени плащания, които да погасяват вземанията по посочените три фактури. Това наред с
изрично направеното от ищеца оспорване на твърдението на ответника за заплащане на
сумите, обективирани в трите фактури, обуславя извод, че по делото не се установява при
3
дължимото от ответника главно и пълно доказване на заплащането на сумата в общ размер
на 3105,41 лева.
На следващо място ответникът навежда и възражение за погасяване на вземанията на
ищеца по давност. Същото обаче не следва да бъде обсъждано, тъй като е направено едва в
първото по делото открито съдебно заседание, поради което се явява преклудирано.
Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен като основателен в частта
за сумата в размер на 3105,41 лева, а в останалата част за разликата до пълния предявен
размер от 4022,39 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Като законна последица следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.11.2023 г., до окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените по делото разноски
съразмерно на уважената част от исковете. Направените такива от ищеца са в общ размер на
1160,90 лева, от които 160,90 лева за платена държавна такса, 300 лева за платен депозит за
вещо лице и 700 лева за платено адвокатско възнаграждение. Същите съразмерно на
уважената част от исковете възлизат на сумата в размер на 896,25 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Поради липсата на данни и претенция за такива разноски не
следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА с, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“
№ 73, да заплати на п, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Цар
Симеон“ № 21, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в общ размер на
3105,41 лева, представляваща незаплатени възнаграждения за извършени от ищеца услуги
за диагностика и ремонти дейности на моторни превозни средства, собственост на
ответника, обективирани в следните фактури: фактура № 9670 от 25.06.2019 г. за сумата в
размер на 301,57 лева, фактура № 9801 от 31.08.2019 г. за сумата в размер на 1140,54 лева и
фактура № 9879 от 25.10.2019 г. за сумата в размер на 1 663,30 лева, ведно със законната
лихва, считано от 15.11.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 896,25 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главницата за разликата на уважения общ размер от 3105,41 лева до пълния предявен
размер от 4 022,39 лева – за сумата от 916,98 лева, за която е издадена фактура № 9935 от
26.11.2019 г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4