№ 154
гр. Кърджали, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария К. Дановска
Членове:Васка Д. Халачева
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20255100500213 по описа за 2025 година
Настоящото въззивно производство е образувано по подадена от
Районна прокуратура - Кърджали, ТО-М., въззивна жалба срещу решение рег.
№ 169 от 09.07.2025 г., постановено по гр. д. № 228/2025 г. по описа на
Районен съд - М.. Решението се обжалва като неправилно.
Въззивникът изразява недоволство от решението и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде
отхвърлен. Излага съображения, че в хода на разследването на А. М. Ю. не е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК; спрямо същия
не е вземана мярка за процесуална принуда, а в хода на досъдебното
производство е имал единствено качество на свидетел. Сочи още, че
основанието за ангажиране на отговорността на Държавата не възниква
тогава, когато е образувано наказателното производство, а само тогава, когато
лицето е привлечено по ДП в качеството на обвиняем с повдигнато обвинение
за конкретно извършено престъпление, но в последствие наказателното
производство е било прекратено. В настоящия казус А. Ю. не бил привлечен в
качеството на обвиняем, и наказателното производство не било образувано и
водено срещу него. При това положение не бил налице основен елемент от
фактическия състав на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - акт на
повдигане на обвинение за извършено престъпление, както и последващите от
това други действия - предявяване на обвинение, разпит на обвиняем, вземане
на мярка за неотклонение и др. Досъдебното производство приключило без да
се стига до повдигане на обвинение, законосъобразността на което да бъде
преценена. Доколкото спрямо лицето не било образувано наказателно
1
производство, не можело да се приеме, че ищецът търпи неудобства, защото
липсвала хипотезата на повдигане на незаконно обвинение, а всички останали
негативни последици, независимо от какъв характер и интензитет са, попадали
извън обхвата на отговорността на Държавата по ЗОДОВ, съответно не били
предмет на настоящото дело. Не били събрани доказателства относно
твърденията на ищеца за изживени множество негативни емоции, изразяващи
се в променено поведение, липса на активност в контактите с близки и
познати, желание за изолиране и други изменения в характера и поведението
му, а също и страданията му след освобождаването от ареста. В подкрепа на
твърденията за влошено психическо състояние не било представено
психиатрично изследване за това, в какво психично състояние се намирал А.
Ю. докато траел процеса, поради което отсъствали доказателства за
претърпени вреди от образуваното и проведено наказателно производство. Не
били събрани и доказателства за разгласяване от органи на Прокуратурата на
РБ на обстоятелство, че ищецът е обвиняем за престъпление от общ характер.
Разгласяване на обвинение, а оттам и злепоставяне на ищеца пред близки и
познати, както и в обществото, не било пряк резултат от действията на
ответника. Изготвянето на постановление за прекратяване на наказателно
производство, както и постановления за удължаване на срока на разследването
по досъдебното производство и постановление, с което е върнато приобщено
към ДП - веществено доказателство, не били актове, противоречащи на закона
и не представлявали действия, нарушаващи основните принципи на
материалния и процесуалния закон. В конкретния случай Прокуратурата на
Република България, Районна прокуратура - Кърджали, ТО – М., не била
постановила незаконни актове по ДП № 182/2023 г. по описа на РУ- М., по
отношение на А. Ю.. Липсата на доказателства за начина, по който
досъдебното производство се отразило върху ищеца А. Ю., сочела по-ниска
степен на увреждане и не можело да се обоснове присъждането на
обезщетение в размер на 5000 лева. Искането е да се отмени обжалваното
първоинстанционно решение, вместо което да се постанови друго, с което
предявеният иск да се отхвърли. Алтернативно се иска да бъде намалено
присъденото на А. М. Ю. парично обезщетение, съобразно доказателствата и
установената съдебна практика.
Въззиваемият А. М. Ю. представя в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК писмен
отговор. В него оспорва изложеното в жалбата и претендира потвърждаване
на решението на МРС. Излага подробни съображения. Моли въззивната жалба
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –
потвърдено. Сочи доказателства, които са допуснати.
В съдебно заседание страните поддържат подадените въззивна жалба и
отговор. Въззиваемият претендира деловодни разноски съгласно приобщен по
делото списък по чл.80 ГПК. Въззивникът прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на въззиваемия.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
2
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС).
Решението е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалнопрА. норми.
По същество, като обсъди доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното:
Районният съд е сезиран с искова молба, предявена от А. М. Ю. срещу
Прокуратурата на Република България.
Настоящият съдебен състав, като взе пред вид твърденията на страните
и събраните по делото писмени доказателства – АУАН серия АД Акт №
423083 от 16.10.2023 г.; Заповед за задържане на лице с peг. № 303зз-68 от
16.10.2023 г. за срок до 24 часа; протокол за обиск от 16.10.2023 г., съставен в
21.20 часа; разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от
17.10.2023г.; заповед № 23-0303- 000103/17.10.2023 г. на Началник РУ МВР -
М.; заповед № 23-0303-000104/17.10.2023 г. на Началник РУ МВР – М.;
декларация за правата на задържано лице; постановление от 09.07.2024 г.;
разписка от 15.07.2024 г.; постановление за прекратяване на наказателно
производство с вх. № 3239/23.07.2024 г.; извлечение от здравното досие на А.
Ю., съдържащо 2 страници; амбулаторен лист № 23326906FE43 от 22.11.2023
г.; излечение за изпълнени рецепти от здравното досие на А. Ю.; извлечение
от здравното досие на А. Ю. за основна диагноза остър бронхит; извлечение
от здравното досие на А. Ю. за основна диагноза на слуха; 2 бр. рецепти за
лекарства; уверение за студент с изх. № 516/10.02.2025 г. от ТУ С., филиал П.;
както и приетите в настоящото производство справка с изх. № 26-01-
3#1/22.07.2025 г., издадена от Районна здравноосигурителна каса - К.;
приложение № 2 към чл. 14 - Протокол за представяне на информация по чл.
64, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване от 23.07.2025 г., издадена от
Районна здравноосигурителна каса - К.; и писмо с изх. № 94-00-
2847/22.07.2025 от Районна здравноосигурителна каса - К., адресирано до А.
М. Ю., както и от събраните гласни доказателства – показания на свидетелите
С. М. Ю. и Н. Б. М. намира, че първоинстанционният съд е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Така, установява се, че на 16.10.2023г. в гр.М. ищецът е управлявал
собственият си л.а. „К.“, с рег. № * **** **, и на ул.“Г. Г.“, до бензиностанция
„К.“ бил спрян за проверка и изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство „Дрегер 7510”, като устройството отчело отрицателен резултат. В
сградата на РУ- М. бил проверен с техническо средство за употреба на
наркотични вещества - „Drug Test 5000“ с фабричен № ARME-0038, със срок
на годност 15.12.2023г., като уредът отчел положителен резултат за употреба
на амфетамин. За резултата от извършената проверка бил съставен Протокол
от 16.10.2023г. за извършена проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества и бил съставен АУАН серия АД № 423083/16.10.2023г. по
чл.5 ал.3 т.1 предл. 2 от ЗДвП. В акта ищецът вписал, че не е употребил
наркотични вещества. При констатираната положителна проба за употреба на
3
упойващи вещества ищецът подписал издадения му талон за изследване, като
посочил, че не приема за достоверни показанията на техническото средство и
желае да даде урина и кръвна проба за изследване - в тази насока е издаден
Талон за изследване № 0056550 в СПО- К.. Ищецът бил задържан в РУ- М. на
16.10.2023г. в 21,10 часа за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лица с
рег. № 303зз-68; съответно, бил освободен на 17.10.2023г. в 14,30 часа. Били
съставени протокол за обиск на лице от 16.10.2023г. от 21,20 часа и разписка
за върнати вещи и пари на задържаното лице от 17.10.2023г., като в държание
на А. Ю. не били установени вещи и предмети, забранени от закона. На
основание чл.81 от ЗМВР, на л.а. „К.“ с рег. № * **** ** била извършена
проверка, при която не били установени вещи и предмети забранени от закона.
Едновременно с това били издадени и 2 броя заповеди за налагане на
принудителни административни мерки, както следва: със Заповед № 23-0303-
000103/17.10.2023г. на Началник на РУ- М. на ищеца е била наложена санкция
по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП - „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца, със допуснато предварително изпълнение на заповедта; със
Заповед № 23-0303-000104/17.10.2023г. на Началник на РУ- М. на А. Ю. е
била наложена санкция по чл.171 т.2А, б.“Б“ от ЗДвП - „Прекратяване на
регистрацията на МПС за срок от 1 година“, с оглед на което са били отнети
СРМПС и 2 бр. регистрационни табели с № *******. Било допуснато
предварително изпълнение на заповедта.
На 16.10.2023г. било образувано ДП № 182/2023г. по описа на РУ- М.,
за това, че на 16.10.2023г. в гр.М., на ул.“Г. Г.“ се управлява МПС - л.а. „К.“, с
рег. № * **** **, собственост на А. М. Ю., след употреба на наркотични
вещества или техните аналози, установено с техническо средство, като уредът
е отчел „амфетамин“. С постановление от 20.10.2023г. на прокурор от РП-
Кърджали, ТО - М., бързото производство е било преобразувано в досъдебно
производство, с оглед правната и фактическа сложност на делото. В хода на
образуваното ДП № 182/2023г. за осъществено престъпление по чл.343 „б“
ал.3 от НК, ищецът А. Ю. бил двукратно разпитван в качеството на свидетел,
като и в двата разпита категорично отрекъл да е употребил наркотични
вещества.
Видно от заключението на вещото лице по назначената
токсикохимична експертиза, изготвено на 27.06.2024г., в предоставените за
изследване проби от кръв и урина, взети от А. Ю., не се установява наличие на
упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в
Списъците - приложения към чл.3 ал.1 от Наредба за класифициране на
растенията и вещества като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП.
По делото като свидетели са разпитани С. М. Ю. - брат на ищеца, и Н.
Б. М. - майка на ищеца, от показанията на които се установява, че след като А.
бил освободен от ареста, се променил. Тежко преживял задържането, защото
живеели в малък град, и за случилото се бързо се разчуло. Приятелите му
започнали да го отбягват, и спрели да общуват с него. Имал проблеми в
училище; заради случилото се не могъл да кандидатства по специалността
„Национална сигурност“, което преди това искал да стори. Приятелката му се
4
разделила с него заради случилото се. Заради преживяното, притесненията и
срама, А. не искал да общува с приятелите и семейството си - почувствал се
зле, като престъпник, т.к. му сложили белезници. В по - късен етап, когато му
върнали свидетелството за правоуправление, не искал да управлява кола. Бил
потиснат, отчаян, оплаквал се главоболие; бил депресиран; не можел да спи,
затворил се в себе си. В града се говорело, че бил наркоман, от което се
чувствал зле. Променило се отношението на родителите му - те вече се
съмнявали в него. Появили се здравословни проблеми, заради което ищецът
посещавал лекари и психолози - започнал да проявява признаци на стрес,
появили му се тикове, започнал да му трепери кракът. затворил се в себе си, и
не искал да излиза. Св. М. посочва и, че към онзи момент ищецът бил болен,
приемал антибиотици. Вечерта, когато го задържали, казал, че трябва да си
вземе лекарството, но му се подиграли и му отказали. Впоследствие възникнал
проблем със слуха му, и това наложило продължително лечение за загуба на
слух. В този период ищецът ходел и на училище и за него било много трудно,
защото въобще не чувал. Това довело до доста трудности да се справя в
училище, а му предстояли и матури. Тези гласни доказателства се подкрепят и
от приобщените писмени такива, от които се установява, че преди
задържането на ищеца на 16.10.2023г., същият не е страдал от заболявания. На
11.10.2023г. е бил на консултация за остра инфекция на горните дихателни
пътища, остър бронхит, като на консултация за същото е бил и на 13.10.2023г.
На 23.07.2024г. РП - Кърджали, ТО - М., е прекратила воденото ДП №
182/2023г. на РУ-М. поради липса на извършено престъпление.
При така безспорно установената фактическа обстановка, въззивната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение на осн.
чл. 272 ГПК, като напълно ги споделя.
В допълнение, по изложените във въззивната жалба съображения,
следва да се отбележи, че страните по делото не оспорват установената по
делото фактическа обстановка – спорът между тях се свежда до въпроса дали
са налице предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на
Прокуратурата на Република България да заплати обезщетение за нанесените
на ищеца неимуществени вреди, както и относно размера на обезщетението.
С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС, изразена и в
Решение № 353/06.11.2015 г. постановено по гр. дело № 892/2015 г. по описа
на ВКС на РБ, IV-то гр. отд., Решение № 425/01.12.2015 г. постановено по гр.
дело № 3143/2015 г. по описа на ВКС, IV г. о., съдът приема, че при
образувано полицейско (досъдебно) производство, което е прекратено в
последствие поради това, че деянието не съставлява престъпление, е
осъществена хипотеза за отговорност на държавата по чл. 2, т. 3, предл. 2 от
ЗОДОВ, макар че в това производство не се повдига обвинение по реда на
НПК и уличеното лице не се привлича в качеството на обвиняем. При
прекратяване на наказателно производство поради липса на доказателства за
извършено престъпление е осъществена хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице да не е
привличано в качеството на обвиняем. Съдът в своите мотиви приема, че е
ирелевантна за спора липсата на фигурата на уличено лице в разпоредбите на
5
сега действащия НПК, доколкото основната причина за ангажиране
отговорността на държавата в горецитираната практика, е неоснователно
образуваното и продължило досъдебно производство при наличие на
достатъчно данни за извършено конкретно сочено от държА.я орган
престъпно деяние и липса на съмнение за лицето, срещу което се води
разследването и срещу което евентуално ще бъде повдигнато обвинение. ВКС
приема в своите мотиви, че когато досъдебното наказателно производство е
образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено
конкретно престъпно деяние, уличеният търпи вреди от наказателното
преследване, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши
престъпното деяние - в тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното
преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно
производство.
Действително, в конкретния случай формално наказателното
производство е образувано против неизвестен извършител и ищецът не е бил
привлечен като обвиняем по него, но тези обстоятелства са без значение за
ангажиране отговорността на Държавата за вреди в хипотеза на прекратено
наказателно производство поради това, че деянието не е престъпление, тъй
като начинът по който е описан съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 3
от НК в уведомлението, докладната записка и постановлението за образуване
на бързото досъдебно производство – с посочване на времето, мястото,
данните на управляваното моторно превозно средство, не оставят никакво
съмнение, че именно срещу ищеца като автор на престъплението е заведено
досъдебното производство.
Мотивиран от изложеното, настоящия състав намира, че с оглед на
представените по делото доказателства следва да се направи извод, че
процесното досъдебно производство е водено за конкретно престъпление и
против конкретно лице, а именно единствения възможен извършител – ищеца
А. М. Ю., поради което въпреки, че той не е бил привлечен като обвиняем, има
право на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, при осъщественото
прекратяване на производството поради липса на престъпление. - от момента
на образуване на това наказателно производство, тъй като ищецът е узнал за
това именно от този момент – 17.03.2023 г.
По отношение на възражението, отправено от ответната страна в
писмения отговор на исковата молба, че Прокуратурата на Република
България не следва да носи отговорност за действията на служителите на
МВР, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:
С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС, изразена в
Решение № 34/01.02.2010 г. постановено по гр. дело № 2007/2008 г., ІV г. о.,
Решение № 4/24.01.2011 г., постановено по гр. д. № 855/2010 г., ІV г. о. и
Решение № 310/29.10.2013 г., постановено по гр. д. № 1384/2012 г., ІV г. о. се
приема, че отговорността на държавата за вреди от дейността на
правозащитните органи не се влияе от това чрез кои органи тя е действала.
Последното има значение единствено за процесуалната легитимация на
съответния орган да я представлява по исковете за обезщетение. ДържА.ят
орган не участва по делото в качеството му на причинител на вредата, нито в
6
качеството му на отговорен за виновните действия на негови служители, а
като процесуален субституент на държавата, чиято отговорност е безвиновна.
Отговорността на Прокуратурата като процесуален субституент на държавата
по предявен от пострадалото лице иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, обхваща
всички онези вреди, които са търпени от ищеца от момента на образуваното
наказателно досъдебно производство до окончателното му прекратяване,
съответно до признаване за невиновен на лицето.
Следва да се съобрази и приетото в Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2004 г. по описа на
ОСГК на ВКС, в мотивите на което изрично се посочва, че прокурорът е
държавен орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление по
смисъла на НК и правилна ли е квалификацията, има ли основание за
прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани
ли са доказателства по делото, необходими за разкриване на обективната
истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото. Когато
ищецът е бил оправдан по повдигнатото срещу него обвинение (съответно
прекратено производството), цялото предприето срещу него наказателно
преследване е неправомерно, включително задържането му, дори то да не
било отменено като незаконосъобразно в хода на наказателното производство.
В тези случаи е налице деликтът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и на ищеца се
дължи едно глобално обезщетение. Въз основа на горното, в трайно
установената си практика съдилищата приемат, че отговорността на
Прокуратура обхваща всички онези вреди, които са търпени от момента на
привличане на лицето като обвиняем до окончателното му признаване за
невиновен.
Не на последно място, следва да се посочи и, че в мотивите на Решение
№ 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., е даден отговор на
въпроса, дали Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки-
„задържане за 24 часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и „временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността“ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДВП при образувано наказателно
производство по чл. 343 „б“, ал. 3 НК, без повдигнато обвинение, и
прекратено поради липса на извършено престъпление, която хипотеза
несъмнено е идентична на настоящата. В мотивите на решението на
върховната инстанция е изложено, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е
деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод
на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и
действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и
подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и
за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК)
Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна
принуда, и когато са неоснователни - причиняват вреди. По правната си
същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до
повдигане на обвинение, е същия иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като
неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на
7
обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената
принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е, че който може по
- голямото, може и по - малкото. Следователно, за неоснователно упражнената
принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а
наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства,
Прокуратурата на РБългария ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма.
Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките
срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е
необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например- мерки за
процесуална принуда срещу уличеното лице, както и принудителните
административни мерки (ПАМ), които са налагат при условията на обвързана
компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото
административният орган не действа при условията на оперативна
самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не.
В заключение, върховната инстанция е обосновала извода, че
Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществените
вреди, причинени от наложените принудителни мерки- „задържане за 24 часа“
по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и „временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността“ по чл. 171, ал.
1, т. 1, б. „б“ ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343 „б“,
ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено
престъпление, без да е повдигнато обвинение.
Горните прА. изводи се споделят изцяло от настоящия съдебен състав,
поради което следва да се приеме, че прокуратурата е материално правно
легитимирана да отговоря и за причинените на ищеца неимуществени вреди в
резултат на незаконосъобразното му задържане по ЗМВР, както и наложената
му ПАМ, с която временно му е било отнето свидетелството за управление на
МПС.
По отношение размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, решението е правилно и законосъобразно. Размерът, присъден от РС -
М. – 5 000 лева, не е завишен, прекомерен или несъответен на претърпените
вреди. Както се установи, ищецът е изживял тежко факта на задържането му с
белезници; в своята крехка възраст е получил физически и психически
страдания, подробно посочени по-горе и продължили във времето; вследствие
това задържане и воденото досъдебно производство се затворил в себе си и
ограничил социалните си контакти; самочувствието му било понижено;
разделил се по причина на задържането и разследването с приятелката си; все
в тази връзка не могъл да кандидатства желаната специалност във висше
учебно заведение.
По тези съображения и като взе предвид социално-икономическите
условия на живот в страната през разглеждания период от 9 месеца, през които
е било водено досъдебното производство, а именно – от задържането на ищеца
на 16.10.2023г. до прекратяването с постановление на прокуратурата на
същото на 23.07.2024г., съдът намира, че определеното от
първоинстанционнния съд е справедливото в случая обезщетение за
8
доказаните от ищеца неимуществени вреди.
По изложените съображения, решението на РС – М. като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, в полза на въззиваемия следва да се присъдят
съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция в размер на 800 лева, което адвокатско възнаграждение не се явява
прекомерно с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 за
възнагражденията за адвокатска работа.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение рег. № 169 от 09.07.2025 г., постановено по
гр. д. № 228/2025 г. по описа на Районен съд - М..
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр. С., бул.
„В.“ № *, да заплати на А. М. Ю., с ЕГН **********, деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 800 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9