Р Е Ш Е Н И Е №52
гр. ВРАЦА,17.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение в
публичното
заседание на 20.01.2017г., в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-Хальова
Членове:Пенка Петрова
мл.с.:Калина Христова
в присъствието на:
прокурора секретар Хр.Ц.
като разгледа докладваното от съдия Пенка Петрова
в.гр. дело N`664 по описа за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
"Превеста" ООД гр.Оряхово,чрез процесуален представител адв.Л.Я.
от ВрАК,е обжалвало решение на РС Оряхово от 25.04.2016г.,постановено по гр.д.№
103/2015г.,с което е 1/прогласена за относително недействителна по отношение на
въззиваемата Ц.П.Ц. сделка на основание чл.42 ал.2 от ЗЗД ,обективирана
в Нотариален акт №75,том 2, рег.№862,н. дело №266/28.02.2013г. на Р.Р. – Съдия по вписванията при РС –
Оряхово за 1/8 идеална част от описаните в исковата молба
имоти, 2/признато е за
установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК по
отношение на въззивника „
Превеста"ООД гр.Оряхово гр.Оряхово ,че въззиваемата Ц.П.Ц. е собственик на
1/8 идеална част от нива от 14 дка,имот
248005, 3/признато е за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на въззивника
„ Превеста"ООД гр.Оряхово гр.Оряхово и И.И.К. ***,че въззиваемата Ц.П.Ц. е
собственик на 1/8 идеална част от ниви,конкретизирани
в решението и същите са осъдени да предадат на Ц.П.Ц. владението върху 1/8 идеална
част от същите имоти 4/На основание чл.33 ал.2 от
ЗС е
допуснато Ц.П.Ц. като съсобственик да изкупи правото на собственост върху общо 7/8 идеална част от недвижими имоти,конкретизирани в
решението- предмет и
обективирани в Нотариален акт №75 ,том 2, рег.№862,н. дело №266/28.02.2013г. на Р.Р. – Съдия по вписванията при РС –
Оряхово,при условие, че Ц.П.Ц.,заплати на „ Превеста „ ООД,гр.Оряхово
сумата от 21330.14 лева , представляваща 7/8 от договорената продажна цена за същите имоти, в едномесечен срок от влизане на решението в сила,и въззивникът е осъден да заплати такси и разноски в производството.
Поддържа се във
въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно - постановено при
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като се
излагат подробни съображения.Иска се отмяна на решението,и вместо него постановяване на ново,с което предявените
искове се отхвърлят.
Към въззивната
жалба на основание чл.265 ал.2 ГПК се е присъединил С.Б.И.,в качеството му на
ЕТ"С.И.".
Ц.П.Ц. оспорва
въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Въззивна жалба
е подадена и от Г.П.П.,който обжалва решението на РС Оряхово в частта,в която е
уважен предявения иск с правно основание чл.33 ал.2 ЗС,и е осъден да заплати
такси и разноски по делото.Поддържа се,че в тези му части решението е
неправилно.Иска се отмяна на първоинстанционното решение в тези му части и
вместо него постановяване на друго,с което предявения иск се
отхвърли.Претендират се разноски за двете инстанции.
Останалите
страни не са ангажирали становища по възивните жалби.В с.з. И.К. е изразил
становище,че предоставя на съда да се произнесе по основателността на
жалбите.Същото е заявил и М.В.,като е конкретизирал,че смята своите действия
като пълномощник за правилни и законосъобразни.
Пред въззивната
инстанция е заличена от списъка като страна Нечка Н. П.,която е починала,и на
нейно място е конституиран наследника и по закон С. В. П.,който участва в
процеса и на собствено основание.
Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият
състав намира въззивните жалби за процесуално допустими.Подадени са в
преклузивните срокове по чл.259 ал.1 ГПК,от страни в процеса,имащи право и
интерес от обжалване,и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на
чл.258 ал.1 ГПК.Разгледани по същество са частично основателни.
Производството по делото е образувано по
субективно и обективно кумулативно съединени искове, предявени от Ц.П.Ц.
чрез процесуалният й представител,против въззивниците и
въззиваемите,с които се иска 1/на основание чл.26 ал.2 пр.2 и пр.3,
вр.чл.42 ал.2 от ЗЗД, да се признае за установено, че сключеният с нотариален
акт №75, том 2, рег.№862, дело №266/28.02.2013г. на Р.Р. – Съдия по вписванията
при РС – Оряхово договор за покупко – продажба на 1/8 идеални части от
недвижими имоти, представляващи нива с площ 82,357 дка-имот
№246002, нива с площ от 33,674
дка - имот №246001, нива с площ
от 50.347 дка - имот №247001, и нива - имот №248005 от 14 дка,
всички имоти находящи се в местността „ Хумата „ ,землището
на гр.Мизия, сключен между ищцата - въззиваема Ц. П.Ц.
като продавач и представлявана от пълномощник М.И.В.
и „ Превеста „ ООД, като купувач е нищожен, алтернативно относително
недействителен спрямо въззиваемата, тъй като
е сключен от пълномощник без представителна власт; 2/на основание чл.124 от ГПК да се признае за установено по
отношение на въззивника „
Превеста „ ООД, че Ц. П.Ц. е собственик на 1/8 идеални части от нива от 14.000 дка, имот
№248005, находяща се в местността „ Хумата „; 3/на
основание чл.108 от ЗС срещу С.И., дейсващ като ЕТ " С.И. ",
да се признае за установено по отношение на последния, че Ц. П.Ц. е собственик на 1/8
идеали части от нива с площ 116.031 дка -
имот №246008/образувана от сливането на имоти 246002 и
246001/,и нива с площ от 50.347 дка -
имот №247001, находящи се в местността "
Хумата " в землището на гр.Мизия, като въззивникът И. бъде осъден да предаде владението върху
1/8 идеална част от описаните имоти; 4/на
основание чл.33 ал.2 от ЗС за признаване правото на въззиваемата Ц. по отношение на останалите страни без ЕТ"И." и Ив.К., да
изкупи техните 7/8 идеални части от нива с площ от 116.031 дка, представляваща
имот №246008, нива с площ от 50.347 дка -
имот №247001, и нива с площ от 14.000 дка -
имот №248005, находящи се в местността „ Х*****
„ в землището на гр.Мизия; 5/на
основание чл.108 от ЗС да се приеме за установено по отношение на въззиваемия И.И.К., че въззиваемата Ц. е собственик на 1/8 идеални части от нива
с площ от 14.000 дка, имот №248005, находяща се в местността " Х***** ",
като К. бъде осъден да предаде владението върху
1/8 идеална част от описания
имот.
Поддържа се в исковата молба че въззиваемата
Ц. и останалите страни-физически лица са наследници по закон на Г.Ц. Б. и Р.А.Б.,б.жители
на с.Войводово,обл.Враца.С влезли в сила решения на ОбСЗ гр.Оряхово от
1998г.било възстановено правото на собственост на наследниците на двамата
наследодатели.Квотата на въззиваемата Ц. във възстановената съсобственост
възлизала на 1/8 ид.част.С договор за покупко продажба,оформен с н.акт №
75,т.2,н.д.№ 266/28.02.2013г.на Р.Русолова-съдия по вписванията,лицето М.Ив.В.,легитимирайки
се като пълномощник на Ц. продал на въззивника "Превеста" ООД
притежаваните от нея 1/8 ид.части от четири от процесните имоти/без имот 248004
и 217008/.Поддържа се в исковата молба,че Ц. не е упълномощавала В. да продава
наследствената и част.Пълномощното,което била подписала на 21.02.2013г.учредявало
представителна власт за извършване на доброволна делба с останалите наследници,при
което,при продажбата В. бил излязъл извън обема и пределите на дадената му представителна
власт.Освен това при оформяне на упълномощителната сделка не била спазена
предвидената от закона форма,тъй като на даденото пълномощно бил заверен само
подписа на упълсномощителя,а не и съдържанието му,при което същата/упълномощителна
сделка,респ.пълномощното/ се явявала нищожна.В пълномощното липсвали и
индивидуализиране на имотите и цена, срещу която да бъде извършено
разпореждането.Ц. заявява,че отказва да потвърди извършените разпоредителни
действияа,извършени от нейно име.Тъй като договорът за
покупко-продажба,обективиран в нот.акт от 28.02.2013г. не е довел до
придобиване право на собственост за купувача "Превеста+" ООД гр.Оряхово,то
и следващите приобретатели ЕТ"Св.И." и К. не са станали собственици
на дела на Ц./1/8 ид.част/ от съответните прехвърлени им имоти.Сделките,макар и
да не са нищожни не прехвърляли вещни права.Тъй като останалите съсобственици
при покупко-продажбата,обективирана в нот.акт от 28.02.2013г.не са предложили
на Ц. да изкупи техните идеални части/7/8/,те са нарушили нормата на чл.33 ал.1
ЗС и за Ц. е възниклало правото да поиска изкупуването на прехвърлените части
от имотите при уговорените условия и цена в нот.акт.Поддържа се в исковата
молба,че Ц. е узнала за извършената продажба в началото на 2015г., а именно на
24.01.2015г., едва след като нейната внучка се била снабдила със заверени
преписи от документите по процесната сделка.След като прехвърлителните сделки за
частта на Ц. не са породили целените правни последици,то следващите приобретатели
по тях владеят имотите,и конкретно частта на Ц. без правно основание,което
обосновава правния интерес и от предявяване на исковете с правно основание
чл.108 ЗС.
В срока за
отговор, е постъпил писмен такъв от въззивника – „ Превеста „ ООД.В същия е
посочено, че така предявените искове са недопустими поради липса на правен
интерес за ищеца.Сочи се, че между
Ц. и останалите наследници на Г.Ц. Б. и Р.А.Б.,
е сключен договор за доброволна делба на наследството на тези лица, с което
отношенията помежду им по повод наследството са уредени.Счита се, че предявените искове са и неоснователни, тъй като изложената
в исковата молба фактическа обстановка е непълна и невярна.Отбелязано е, че
първоначално М.В. е имал само пълномощно за доброволна делба от Ц.,
но след като се е взело решение да се продадат земите без да се делят, същият
отишъл в с.Войводово за да се сдобие с ново пълномощно относно продажбата, ведно
с декларациите по ДОПК.Твърди се, че Ц. е пропуснала преклузивния срок за
предявяване на иска за изкупуване, тъй като същата била узнала за сключените
разпоредителни сделки не от внучка си в началото на 2015г., а още при самото им
сключване.В депозирания отговор въззивникът"Превеста" ООД е направил
и искане на основание чл.219 ал.1 ГПК за привличане на трето лице – помагач на
негова страна, а именно М.И.В.-пълномощника на Ц., като на основание чл.219
ал.3 от ГПК, е предявил срещу последния обратен иск в случай, че предявените от
Ц. искове бъдат уважени,за сумата 3047.16 лева - заплатена цена в качеството му
на пълномощник за 1/8 ид.ч. от имотите, предмет на нотариален акт №75, том 2, рег.№862,
дело №266/28.02.2013г.и сумата от 100.00 лева – частично
обезщетение, за вредите претърпени от „ Превеста „ ООД от това, че В. е действал без представителна власт при изповядване на сделката,които
искове съдът е намерил за редовни,
поради което ги е приел за съвместно разглеждане
при условията на евентуалност на основание чл.219 ал.3 от ГПК.
В срока на
отговор е постъпил такъв и от въззивника С.Б.И., в качеството му
на ЕТ “ С.И. „.В отговора са наведени твърдения за недопустимост и
неоснователност на предявените искове, тъй като за да се произнесе съдът по
един от тях, това произнасяне зависяло
от произнасянето по друг от исковете и съдебното решение би било неправилно.Уточнено
е, че упълномощителката не е отрекла авторството на подписа си и изписаните три
имена под пълномощното.В хода на делото се сочи , че
предявяването едновременно на установителен и осъдителен иск е недопустимо.Също
така се твърди, че претенцията за нищожност на разпоредителната сделка поради „
липса на съгласие „ е недоказана.Счита, че след като в съдебно заседание Ц. е заявила,
че не оспорва процесното пълномощно, то същото следва да се приеме като редовно.Посочва,
че съгласно текста на пълномощното е изразено безспорното желание и намерение
на упълномощителката, упълномощеното лице да се разпорежда с имотите й, както
намери за добре, тъй като в точка 5 от същото е вписано, че същото следва да се
тълкува разширително в полза на упълномощеното лице, а в т.4, -че при
отстраняване на купувачите от посочените поземлени имоти упълномощителката дължи връщане на продажната цена.Визира се отношението на Ц. по сделка,
обективирана в нотариален акт №81/11.04.2013г., в която сделка същата е участвала
като продавач чрез същия пълномощник и със същото пълномощно за продажба на
общо 20 дка земеделски земи, равняващи се на 1/8 идеални части от
наследствените й права.Сочи се, че по тази сделка упълномощеното лице
договаряйки сам със себе си е закупил от Ц. и другите
сънаследници 20 дка земи или 1/8 идеални части от цялото наследство,което отговаря на наследствените й права.На следващо място счита, че в
съдебно заседание Ц. е направила признание, което е проявено чрез съгласие с действията на
пълномощника по двете сключени от него сделки, с които фактически било
ликвидирано между наследниците общото им наследство.Сочи се, че при това
положение косвено се доказвали предварителните уговорки между наследниците
имотите да се продадат по начин, по който за Ц. да останат нейните 20 дка, с които тя
да разполага приживе.Счита се също, че придобивната сделка на ответника ЕТ „ С.И.
„ по процесния нотариален акт се явява законосъобразна и действителна, тъй като
претендираната за нея „ относителна недействителност „ не е доказана, както и,
че като трето лице в отношенията между Ц. и „ Превеста „ ООД, ЕТ „ С.И. „ се явява
добросъвестен купувач и спрямо него не биха могли да се противопоставят каквито и да е било
пороци на предходни за собствеността му сделки и преди вписването на исковата
молба.
Писмено становище по делото е представено и от третото лице помагач М.И.В..Същият
твърди, че е сключил процесния договор в качеството си на пълномощник, за което
бил лично упълномощен от Ц.,и то след като разпоредителната сделка е
била предшествана от сключен договор за доброволна делба между сънаследниците.Счита,
че знанието за сключения договор за доброволна делба, последвано от
волеизявление за продажба на идеалната й част, чрез предоставянето му на
изрично пълномощно, изключва основателността на твърдението на Ц., че е
липсвало изпълнение от страна на останалите съсобственици на задължението им да
й предложат дяловете си.По отношение на предявения обратен иск счита, че същият
е неоснователен, тъй като претендираната сума, която е получил като пълномощник
е постъпила в патримониума на Ц. по силата на отчетна сделка с нея.Също
намира, че исковата молба в частта й за иска на стойност 100,00 лева –
частично обезщетение за вреди, претърпени от „ Превеста „ ООД е неоснователна,
тъй като не е причинил каквито и да е вреди на юридическото лице, а е действал
на основание предоставеното му пълномощно от страна на упълномощителката.
Останалите страни, явили се в с.з. също считат предявените спрямо тях искови
претенции за неоснователни и недоказани.
По делото са събирани писмени и гласни доказателства.
Св.Русолова,изпълняваща длъжността съдия по вписванията към РС
– Оряхово,и изповядала процесната сделка между страните,заявява, че именно
пред нея е била извършена сделката на дата 28.02.2013г.,обективирана в нот.акт № 75 от същата дата.Спомня си,че страните по
сделката били подготвили договор за
делба и последваща продажба, но тъй като имотите щели да се продават в цялост,и за да не
се натоварват с разходи страните, било взето
решение директно да бъде извършена продажба.Заявява, че тъй като едното
пълномощно страдало от пороци, дала указания за отстраняването им, като в
рамките на деня те били отстранени и сделката изповядана.
Св.Р. Н. заявява, че е приятелка на внучката на Ц., както и, че на 01.02.2015г. от
последната разбрала, че в средата на месец януари 2015г. е узнала за имотна
измама на нейната баба.
Св.Г. Н.,съжителстващ с внучката на Ц. на семейни начала – С.Г.,споделя, че в края на 2014г. от телефонен разговор с брат си,
Григорова разбрала, че бабата/ищца-упълномощителка/ имала
проблеми с получаваните от нея социални помощи, тъй като имало данни, че се
била разпоредила със собствените си имоти.От своя страна Г. провела
телефонен разговор с бабата, в който я попитала дали е подписвала документи и
дали е продавала имоти,и тя-бабата отрекла да е продавала имотите си, а заявила
единствено, че е подписвала документи на третото лице помагач по делото – М.В.
във връзка с арендуването на имотите.Сочи, че на 24.01.2015г. заедно с Г. посетили СВ
– Оряхово, където разбрали за извършването на процесната сделка.След като се
снабдили с копия от документите по нея, ги показали още същия ден на ищцата Ц..Последната заявила, че не е знаела за
извършената сделка, и че изобщо не е давала правомощия за прехвърляне на
процесните имоти.От друга страна ищцата не отрекла, че е била продала на В. 2
дка земя за 1000.00 лева, които й били необходими за да си направи гробно място.
Свидетелят Л.В. / брат на М.В. / разказва, че при разговор с Ц. в края на 2012г., същата му заявила, че
роднините й имали желание да продадат земята си, както и, че тя нямала нищо
против, но искала нейния дял да си остане и да си използва рентата докато е
жива, както и, че ще има пари за храна и лекарства.Свидетелят си спомня, че в началото на
2013г. Ц. упълномощила брат му да я представлява при изповядване на сделка за
продажба на земята и на нейната част да я работи.Сочи още, че уговорката била М.В.
да сключи сделка за продажба на общата земя, а дела на ищцата да остане при тях
да я работят и арендуват, а след смъртта й М. да се разбере с внучка й или
други наследници да я продадат.
На основание чл.176 ал.1 от ГПК ищцата Ц. е дала обяснения пред съда.Същата заявява, че е
упълномощила М.В. да й работи земята докато е жива и след това да я даде на
внуците й или да я закупи от тях, както и, че му е дала пълномощно, с което му
е продала 2 дка земя за сумата от 1000 лева, с която сума е имала намерение да си направи
паметник.Отрича през месец февруари 2013г. да се е
срещала с другите наследници.Единствено сочи, че се е срещала с ответницата С.Н.
след като упълномощила В., която й казала, че иска да продаде наследствената
земя на майка й, която е част от общата земя, както и, че останалите наследници
ще си продават земята.Твърди, че й е казала да продава, както и, че нейната
земя тя не продава.Също сочи, че не е имала намерение да изкупи земята на
останалите наследници.
От ОСЗ – Оряхово е приложена по делото пълната история на имот №246008 –
нива от 116.031 дка в землището на гр.Мизия, записана на ЕТ „ С.И. ***,получен от обединяването на имоти №№ 246002 и
246001.
От СВ – Оряхово са приложени нотариален акт №8, т.4, рег.№1570,
н.д.№527/2013г. и нотариален акт №189, т.6, рег.№2888, н.д.№1075/2013г.
От третото лице помагач – М.В. са представени и приложени по делото
Пълномощно с нотариална заверка на подписа №3/18.01.2013г. на Кметство
Войводово, както и копия на разходни касови ордери.
- Установено
е от доказателствата по делото,че с Решение №43587/28.01.1998г. за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за
земеразделяне в землището на гр.Мизия,е възстановено правото на собственост на
наследниците на Г.Ц. Б., бивш жител *** върху следните недвижими имоти: имот №246002 по плана за земеразделяне и имот №248004
по плана за земеразделяне.
С Решение №43587/28.01.1998г. за възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.Мизия,е
възстановено правото на собственост на наследниците на Р.А.Б., бивш жител ***
върху следните недвижими имоти:имот №217008 по плана за земеразделяне,имот №246001
по плана за земеразделяне,имот №247001 по плана за земеразделяне и имот №248005
по плана за земеразделяне.
Видно от представените по делото удостоверения за наследници с
изх.№5/23.01.2013г. и изх.№6/23.01.2013г., наследници на Г.Ц. Б. и Р.А.Б. са страните по делото/без въззивниците ЮЛ и ЕТ и К./.
На 21.02.2013г. в Кметство В***** била извършена нотариална заверка под №12 на подписа
на въззиваемата Ц.Ц. върху пълномощно, с което Ц. упълномощава лицето М.И.В.
да я представлява и подписва пред компетентния нотариус, като от нейно име
сключи договор за доброволна делба с останалите съсобственици на наследствените недвижими имоти, останали в наследство от Г.Ц. Б. и Р.А.Б., подробно
описани по – горе.В същото пълномощно е посочено, че упълномощеното лице В. има
правата да получи по негова преценка в самостоятелен или в общ за
упълномощителя, упълномощеното лице или друго лице дял от описаните по – горе
имоти, а именно - 14.144 дка, 4 – та категория в местността „ Х***** „- имот
№248004 и нива от 7.999 дка, 4 – та категория,в местността „ Г***** „, имот
№217008, както и да заяви от името на упълномощителя, че съсобствениците
съделители не си дължат помежду си суми за уравняване на дяловете в имотите,
предмет на проектирания договор за делба.Посочено е, че упълномощеният има право да продава на когото намери за добре и на цена каквато прецени,
включително и да договаря със себе си, или с лица от които е упълномощен на
друго основание, съгл.чл.38 от ЗЗД горепосочените два земеделски имота.
С нотариален акт за покупко – продажба на неурегулиран поземлен имот с №75,
том 2, рег.№862, дело №266/2013г. на СВ – Оряхово, на 28.02.2013г., М.И.В.,
като пълномощник на Ц.Ц. на основание
горепосоченото пълномощно и останалите наследници като
продавачи, продали на въззивника по делото „ Превеста „ ООД, гр.Оряхово,неурегулирани
поземлени имоти/земеделска земя/, а именно: имот №246002 от 82,357 дка, имот №246001
от 33,674 дка, имот №247001 от 50,347 дка и имот №248005 от 14.00 дка.Видно от данните в нотариалния
акт гореописаните имоти били продадени за сумата от 24 377,130 лева,
която сума била изплатена напълно на продавачите по банков път според отразеното в акта.
В последствие нивата с площ 82,357 дка - имот №246002 и нивата с площ 33,674 дка,
имот №246001 били обединени в имот с №246008, с площ 116,031 дка.
С нотариален
акт 189, том 6, рег.№2888, дело №1075/2013г. на съдия по вписванията при РС –
Оряхово, на 19.06.2013г.„ Превеста „ ООД – гр.Оряхово, продава на ЕТ „ С.И.“*** закупените с нотариален акт
за покупко – продажба на неурегулиран поземлен имот с №75, том 2, рег.№862,
дело №266/2013г. на СВ – Оряхово от 28.02.2013г., както следва:имот №246008 от 116,031 дка и имот №247001
от 50,347 дка.
С нотариален
акт 8, том 4, рег.№1570, дело №527/2013г. на съдия по вписванията при РС –
Оряхово, на 02.04.2013г.„ Превеста „ ООД – гр.Оряхово, продава на И.И.К. ***
закупената с нотариален акт за покупко – продажба на неурегулиран поземлен имот
с №75, том 2, рег.№862, дело №266/2013г. на СВ – Оряхово от 28.02.2013г. нива
от 14.000 дка,имот №248005 по плана за земеразделяне.
Под №3 от дата 18.01.2013г. в кметство с.Войводово,
обл.Враца е заверен подписа на Ц.Ц. върху пълномощно, с което последната е
упълномощава М.В. да я представлява и подписва пред всички съдебни,
административни, физически, юридически лица и нотариус; от нейно име да дари
собствените й идеални части сам на себе си при условията на чл.38 от ЗЗД в
режим на съсобственост от недвижими имоти, находящи се в землището на гр.Мизия
и останали й в наследство, като за целта упълномощеният подпише
договор за дарение относно следните недвижими имоти:№246002;№248004,№217008; №246001; №247001 и №248005 .
По делото са приложени четири броя разходни касови ордери, от които се
установява, че на 06.09.2015г., Ц. е получила сумата от 700.00 лева, на
20.08.2013г. – сумата от 600.00 лева, на 18.04.2014г. – сумата от 1000.00 лева
и на 10.09.2014г. – сумата от 600.00 лева/общо 2900 лева/.
По делото е изготвена съдебно – оценителна експертиза, от заключението на
която се установява, че пазарната стойност на имот №247001 е в размер на 53
270.00 лева, на имот №246001 – 35 627.00 лева, на имот №246002 –
87 133.00 лева, а на имот №248005 – 14 000.00 лева.Посочено е, че
общата пазарна стойност на всички имоти е 190 030.00 лева.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани
доказателства,първоинстанционният съд приел предявените искове за основателни и
доказани и ги уважил,излагайки подробни съображения.
Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на
първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателсгтвата по делото,с изключение на фактическите и
правни изводи,касаещи иска с правно основание чл.33 ал.2 ЗС.По отношение
останалите искове,по които крайните изводи на първата инстанция съвпадат с тези
на въззивната,настоящата инстанция препраща на основание чл.272 ГПК към
мотивите на първата инстанция.
1.По отношение иска с правно
основание чл.26 ал.2 пр.2 и пр.3, вр.чл.42 ал.2 от ЗЗД ,първоинстанционният
съд е приел,че е предявен в условията на алтернативност – нищожност или
относителна недействителност,и,се е произнесъл по иск с правно основание
чл.42 ал.2 от ЗЗД – обявяване за относително недействителна на сделката
материализирана с нотариален акт №75, том 2, рег.№862, дело №266/28.02.2013г.
на Р.Р. – Съдия по вписванията пи РС – Оряхово по отношение продажбата на 1/8
идеални части от посочените в нотариалния акт недвижими имоти/предмет на
настоящето производство/, с който нотариален акт същите са били прехвърлени на
ответника „ Превеста „ ООД.Безспорно е по делото,че
процесните недвижими имоти са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на
двамата наследодатели.Безспорен е и факта,че въззивницата се явява наследница
на двамата,като наследствената и част възлиза на 1/8 ид.част.Видно от сключения договор за покупко – продажба,обективиран в нот.акт № 75/28.02.2013г.имоти №№
246008/образуван от съединяването на имоти 246002 и 246001/,247001 и 248005 са продадени на въззивника „ Превеста „ ООД от наследниците на двамата наследодатели,като при
изповядане на сделката въззиваемата Ц. е действала чрез пълномощник – третото лице помагач М.В..При това
положение сделката не е нищожна на основание чл.26 ал.2
предл.2 ЗЗД.Липсата на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 предл.2 ЗЗД е порок на
правната сделка,при който е налице волеизявление от страната,но същото е
опорочено-т.е.страната формално участва в сделката,но волеизявлението и е
опорочено.В конкретния случай след като страната участва в сделката чрез
пълномощник,тя не изразява собствено „съгласие“,при което не е налице фактическия
състав на чл.26 ал.2 предл.2 ЗЗД.Не е налице и фактическия състав на чл.26 ал.1
предл.3 ЗЗД – липса на форма,тъй като сделката е сключена в предписаната от
закона форма – нотариален акт – чл.18 ал.1 ЗЗД.
Спорният въпрос по делото е,при продажбата,обективирана в нот.акт №
75/28.02.2013г.пълнощникът на Ц. действал ли е с валидно пълномощно,и в кръга
на предоставената му от упълномощителката представителна власт.Настоящата
съдебна инстанция с оглед доказателствата по делото приема,че пълномощникът В.
е действал в обема на предоставената му от упълномощителката представителна
власт,но самото пълномощно/упълномощителната сделка/ се явява нищожно поради
липса на форма.Съгласно чл.37 ЗЗД пълномощното за сключване на договор,за който
се изисква нотариална форма,за да е валидно следва да е със заверка на подписа
на упълномощителя и съдържанието му.В конкретния случай пълномощното,с което
упълномощителят е продал частта на Ц. е само с нот.заверка на подписа на
упълномощителката.Върху единия от екземплярите е налице и втори печат от
Кметството с.В*****,но и върху този печат е отразено,че се заверява подписа на
упълномощителката.При положение,че пълномощното,дадено на В. е нищожно поради
липса на форма/нот.заверка на съдържанието му/,при изповядане на сделката В. е
действал като пълномощник без представителна власт.Тъй като упълномощителката
не е потвърдила действията на пълномощника,напротив изрично е заявила,че не
потвърждава действията му,и предвид разп.на ТР № 5/12.12.2016г.на ОСГТК,настоящият
състав приема,че висящата недействителност на сделката,обективирана в нот.акт №
75 се е превърнала в окончателна.Сделката е недействителна на основание чл.42
ал.2 ЗЗД.Предявеният иск е основателен и доказан,и следва да се уважи.Висящата
недействителност,както се изтъкна,се е превърнала в окончателна.
Първоинстанционният съд е стигнал до същите крайни изводи,но в диспозитива
на решението е обявил договора,обективиран в нот.акт № 75/28.02.2013г.за
относително недействителен по отношение на Ц. поради липса на представителна
власт и съгласие.Настоящият състав намира,че следва да се отбележи,че
недействителността е окончателна,но тъй като липсва жалба от Ц. в тази насока,първоинстанционното
решение е влязло в сила в тази му част,и въззивната инстанция не разполага с
правомощия да го корегира.
2.По иска с правно основание чл.124 от ГПК:Предявеният иск с правно основание чл.124 ГПК,касаещ имот № 248005 е основателен и
доказан.Този иск е обусловен от предходния такъв,и
основателността му следва от уважаване на иска по чл.42 ал.2 от ЗЗД.След като при изповядане на сделката представителят
на Ц. е действал без представителна власт,и при липса на потвърждение на
действията му е настъпила недействителността на сделката,то същата не е
породила никакви правни последици за частта на Ц.,която си остава в нейния
патримониум.
3.По отношение исковете с правно основание чл.108 от ЗС,
предявени против ЕТ „ С.И. *** и И.К. ***:За да бъде уважен предявен ревандикационен иск, ищецът/в случая Ц./ следва да докаже, че е собственик /на 1/8 ид.части/ на процесните
имоти на соченото от него правно основание, интересът му от установяване на
това обстоятелство, фактът, че ответниците по исковете владеят процесните
имоти,и това владение е без правно основание.В конкретния случай са налице всички предпоставки за уважаване на
предявените искове с правно основание чл.108 ЗС.
Както беше
посочено по – горе от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че въззиваемата Ц., в качеството й на наследник на Г.Ц. Б. и Р.А.Б., по силата на проведена в
полза на наследодателите й реституционна процедура по ЗСПЗЗ е собственик на 1/8
ид.части от процесните имоти.Установено е също,както се изложи,че третото
лице помагач в качеството му на пълномощник на въззиваемата Ц. се е разпоредил с
тези 1/8 ид.части, като е действал при липса на представителна власт.Така
извършената продажба като недействителна не е произвела никакво правно действие - нито
облигационно,нито вещно-правно, и купувачът“Превеста“ ООД по нея не е станал собственик
на правата върху тези идеални части от прехвърлените имоти, съответно
не е имал и правото в последствие да се разпорежда с тях – т.е. не е имал основание
да ги продаде на ответниците ЕТ „ С.И. „ и И.К..Никой не може да прехвърли права,които не
притежава,или повече от това,което притежава.Поради това не могат да бъдат възприети доводите на последните, че владеят
тези 1/8 идеални части от процесните имоти на правно основание,тъй като последващите сделки с тях нямат
вещно-прехвърлително действие. Фактът относно упражняването на фактическата
власт върху процесните имоти също е безспорен.
С оглед изложеното първоинстанционното решение
в частите,касаещи исковете по чл.42 ал.2 ЗЗД,чл.124 ГПК и чл.108 ЗС против И.,който
се е присъединил към жалбата на „Превеста“се явява правилно.Като такова в тези
му части следва да бъде потвърдено.Въззивните жалби в частите,касаещи тези искове
се явяват неоснователни,и като такива следва да се оставят без уважение.К. не е
обжалвал решението на РС Оряхово в частта,касаеща предявения против него иск с
правно основание чл.108 ЗС,и в тази му част същото е влязло в законна сила.
4.По отношение иска с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС:По делото е безспорно,че останалите сънаследници
преди сделката,обективирана в нот.акт № 75/28.02.2013 г.не са поканили писмено
въззиваемата Ц. да изкупи техните части от сънаследствения имот,при което за
нея се е породило правото по чл.33 ал.2 ЗС да изкупи тахните части в размер на
7/8 ид.части при уговорените в нот.акт условия.
Правилни са изводите на
първоинстанционният съд,че при този иск
е необходимо доказването на следните предпоставки – наличие на съсобственост
върху недвижимия имот, идеалната част на някой от съсобствениците да е
прехвърлена с действителен договор за покупко – продажба в полза на трето лице,
което не е съсобственик, другите съсобственици да не са поканени да изкупят
частта на продавача или да са поканени при привидни условия, както и моментът
на узнаване на сключената сделка.Законодателят предвижда двумесечен срок за
предявяване на този иск,който според трайната сдебна практика е преклузивен.
С оглед доказателствата по
делото,настоящата инстанция приема,че са налице предпоставките за уважаване на
иск с правно основание чл.33 ал.2 ЗС,с изключение на последната предпоставка –
предявяване на иска в преклузивния двумесечен срок.Първоинстанционният съд е
приел,че Ц. е узнала за сделката на 24.01.2015г.,при което предявеният иск по
чл.33 ал.2 е предявен в двумесечен срок
от узнаването.Настоящата инстанция с оглед доказателствата по делото приема,че Ц.
е узнала,и е знаела за сделката още към датата на изповядането и.
С оглед утвърдената съдебна практика, когато идеална част от недвижим имот
е била продадена на трето за съсобствеността лице, без изобщо другите
съсобственици да са били поканени да я купят, срокът по чл.33, ал.2 от ЗС
започва да тече от момента на узнаване на продажбата, а само при наличие на
отправена покана, този срок започва да тече от момента на извършване на
продажбата. В конкретния случай,както се изложи липсва отправено писмено предложение
за изкупуване,и за ищеца съсобственик/Ц./, срокът започва да тече от момента на
узнаването.Поддържа се в
исковата молба,че Ц. е узнала за
извършената продажба на дата 24.01.2015г., едва след като нейната внучка по силата на дадено и пълномощно се снабдила от СВ – Оряхово със заверени преписи на
документите от реализираната покупко – продажба на процесните имоти.В тази насока първоинстанционния съд е дал вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Н. и Р. Н.,чийто показания съвпадали с отбелязаната дата върху самите преписи, предоставени от СВ – Оряхово, а
именно – 24.01.2015г.Няма спор,че на
посочената дата пълномощничката на Ц. е получила документи по сделката от
28.02.2013г.Това обаче не означава,че Ц. е разбрала за същата/сделка/ именно на
тази дата.Настоящата инстанция не дава вяра на показанията на св.Г.Н. и Р.Н.,и
цени показанията им с оглед разп.на чл.172 ГПК,като отчита заинтересоваността
им от изхода на делото с оглед близките им отношения с внучкта на Ц./която
същевременно е и пълномощник на последната/- приятелка на първата и живееща на семейни начала със св.Г.Н..В
показанията на двамата свидетели прозира преднамереност и желание да услужат на
внучката/респ.на Ц./при цитиране на точната дата на узнаване с оглед
отдалечеността във времето на фактите за които дават показания.Житейски
неправдоподобно и нелогично е двамата свидетели да си спомнят с такава точност
събития и факти настъпили назад във времето.От друга страна св.Р.Н. не споделя
свои непосредствени впечатления,а пресъздава такива съобщени и от внучката на Ц..Че
Ц. е знаела,че земеделските земи ще се продават се установява от обяснението както на самата нея, така и от изявленията на явилите се страни по делото – С.Н. и С.П..Направеният извод се подкрепя и от подписаните от Ц. пълномощни,макар и
само със заверка на подписа,който тя не оспорва.Че Ц. е знаела,че земите ще се
продават е видно и от нейните изявления – в с.з.на 24.03.2016г.Ц. заявява,че
никога не е имала намерение да изкупува дяловете на останалите съсобственици,но
че съделителката С.Н. и била съобщила,че и останалите наследници ще продават
дяловете си. Намерението за извършване на евентуални
бъдещи действия действително по никакъв начин не представлява уведомяване за вече
случили се събития,но в конкретния
случай не може да се направи извод,че е ставало въпрос за някакви бъдещи
неопределения намерения,а за конкретни действия,в които самата Ц. е взела
активно участие и е била наясно,че е намерен купувач и самото изповаядане на
сделката е въпрос на време.Направеният извод се подкрепя и от показанията на
св.Р. и св.Л.В. – брат на третото лице М.В..Конкретната причина за предявяване
на исковете в настоящето производство се съдържа в показанията на св.Г.Н..Ц.
имала проблеми със социалните служби по повод получавани от нея преди
продажбата социални помощи,при което евентуално е била посъветвана от нейната
внучка – пълномощник да предяви исковете,предмет на настоящето производство.От
друга страна самата искова молба е подписана от внучката,при което Ц. е
следвало да потвърждава действията и по подаване на исковата молба,без да е
установено по категоричен начин,че Ц. е била наясно какви искове са предявени
от нейно име и какво потвърждава.Фактът на получаване от Ц. на суми/общо в р-р
на 2900 лв./от пълномощника В. е също в подкрепа на извода,че Ц. е била наясно
с извършената разпоредителна сделка с наследствените имоти.
В случая исковата молба е предявена на дата 23.03.2015г.Приемайки,че Ц. е била уведомена и е знаела за
продажбата още към деня на изповядането и/28.02.2013г./,е видно че исковата
молба е предявена извън рамките на двумесечния
срок по чл.33 ал.2 от ЗС,който както се изтъкна е преклузивен по своя характер.Като предявен след
преклузивния двумесечен срок,искът с правно
основание чл.33 ал.2 от ЗС за изкупуване на продадената идеална част на останалите сънаследници, при действително уговорените условия съгласно приложения нотариален акт,се явява процесуално недопустим.Като такъв следва
да се остави без разглеждане и производството по него пред първата инстанция –
да се прекрати.Като се е произнесъл по недопустим иск,първоинстанционният съд е
постановил недопустимо решение.С оглед изложеното въззивната жалба в тази и
част се явява основателна,и като такава следва да се уважи,като
първоинстанционното решение се обезсили като процесуално недопустимо - постановено
по недопустим иск – предявен след двумесечния преклузивен срок.
5.В частта по отношение на обратния иск решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Първоинстанционното решение следва да се
отмени и в частите,в които „Превеста“ООД
и въззивника Г.П.П. са осъдени да заплатят такси и разноски по иска с
правно основание чл.33 ал.2 ЗС,като на същите се присъдят разноски по отношение
на този иск съобразно представените списъци за разноски и възприетия от първоинстанционния
съд метод за разпределение на разноските и таксите между страните съобразно
уважените и отхвърлени искове.
Използвайки същия метод за
разпределение разноските пре въззивната инстанция,с оглед уважаване въззивната
жалба в частта,касаеща иска по чл.33 ал.2 ЗС,Ц.Ц. следва да заплати на
„Превеста“ООД разноски пред въззивната инстанция в размер на 461,57 лв.,а на Г.П.
– 38,78 лв.На Ц.Ц. също се дължат разноски и се претендират такива,но
даказателства за сторени разноски пред въззивна инстанция не са представени.
Мотивиран от горното,ВОС
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решението на Районен съд
гр.Оряхово от 25.04.2016г.по гр.д.№ 103/2015г.в частта,в която на основание чл.33 ал.2 от ЗС
е
допуснато Ц.П.Ц.,
ЕГН:********** *** като съсобственик да изкупи
правото на собственост върху общо 7/8 идеална част от следните недвижими имоти
- нива с площ от 116.031 дка, представляваща имот №246008, III – та категория,
нива с площ от 50.347 дка, имот №247001, 3 – та категория и нива с площ от
14.000 дка, имот №248005, IV – та категория, находящи се в местността „ Хумата
„ в землището на гр.Мизия, при условията, договорени на 28.02.2013г. между
съсобствениците С.К.Н., Нечка Н. П., С.В.П., Г.П.П., Г.П.П., М.Д.Ц., М.В.Ц., В.Т.Ц.,
М.И.Ц., Г.И.Ц. от една страна като продавачи и „ Превеста „ ООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.Оряхово, обл.Враца, представлявано от
управителя Валентина Венелинова Н. от друга страна като купувач, и обективирани
в Нотариален акт №75, том 2, рег.№862, дело №266/28.02.2013г. на Р.Р. – Съдия
по вписванията при РС – Оряхово, при условие,
че Ц.П.Ц. заплати на „ Превеста „ ООД, със седалище и адрес на
управление гр.Оряхово, обл.Враца сумата
от 21330.14 лева,представляваща 7/8 от договорената
продажна цена за гореописаните имоти, в едномесечен срок от влизане на
решението в сила,и вместо него в тази му част
ПОСТАНОВЯВА:
Оставя без разглеждане като процесуално недопустим –
предявен след преклузивния двумесечен срок от узнаването иск с правно основание
чл.33 ал.2 ЗС и Прекратява производството по гр.д.№ 103/2015г.по описа на РС
Оряхово.
Отменя решението на РС Оряхово,в частта,в
която „ Превеста„ ООД,гр.Оряхово, обл.Враца,е осъдено да заплати по сметка на РС – Оряхово сумата от 68.98 лева дължима държавна такса по иска с правно
основание чл.33 ал.2 от ЗС.
Отменя решението на РС Оряхово,в частта,в
която „ Превеста„ ООД,гр.Оряхово, обл.Враца,е осъдено да заплати на Ц.П.Ц. разноски по делото в
размер над 402,83 лева,съобразно отхвърления иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС.
Отменя
горното решение в частта,в която Г.П.П. е осъден да
заплати по сметка на РС – Оряхово сумата от 68.98 лева за дължима държавна такса по иска с правно основание чл.33 ал.2 от
ЗС.
Отменя горното решение в частта,в която Г.П.П. е осъден да заплати на Ц.П.Ц. разноски пред първата инстанция в размер на 26,94 лв. по иска с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА Ц.Ц.П.Ц. да заплати по сметка на ОС
Враца допълнителна държавна такса в размер на 137,96 лв.по иска с правно
основание чл.33 ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА Ц.Ц.П.Ц. да заплати на „Превеста“
ООД гр.Оряхово разноски по делото пред първа инстанция в размер на 315 лв.във
връзка с иска по чл.33 ал.2 ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Оряхово в
осаналата му част.
ОСЪЖДА Ц.Ц.П.Ц. да заплати на „Превеста“
ООД гр.Оряхово разноски по делото пред въззивна инстанция в размер на 461,57
лв.във връзка с иска по чл.33 ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА Ц.П.Ц. да заплати на Г.П.П. от гр.С.
разноски по делото пред въззивна инстанция
в размер на 38,78 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от уведомяването на страните.
Председател:........... Членове:1..........
2..........