О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.Кюстендил, 12 август 2019 год.
Кюстендилският окръжен
съд, в закрито заседание на дванадесети август две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня
Богоева
ЧЛЕНОВЕ:Т.
Костадинова
Калин Василев-
мл. съдия
Като разгледа
докладваното от младши съдия Василев в.гр.д. №411 по описа за 2019г. на КнОС и,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа
"Обжалване на определенията", чл. 274
– чл. 279 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна
жалба с вх. №10465/30.07.2019г. от Т.И.Х., ЕГН:**********, с постоянен адрес:***
271, чрез пълномощника си адв. Юлия Сапунджиева, против Определение №1030/17.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 1501/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е
прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск и е
върната исковата молба, подадена от Т.Х..
Въззивникът моли съда да отмени
атакуваното определение и да върне делото на ДРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Не е съгласен с извода на съда за
недопустимост на иска, тъй като макар да е налице влязло в сила Решение №600/21.11.2017г.,
постановено по гр.д. №699/2017г. по описа на ДРС /потвърдено с Решение
№136/20.06.2018г. по в.гр.д. №19/2018г. на КОС, недопуснато до касационно обжалване с Определение №903/21.11.2018г. по
гр.д. №3339/2018г. на ВКС IV г.о./, с което са отхвърлени искове на Т.Х.
срещу Пламен Терзийски с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД и чл.108 от
ЗС за прогласяване за нищожен договор за
покупко–продажба на недвижим имот, признаване на ищцата за собственик на същия
и осъждане на ответника за предаване на владението му, то цитираното решение
/Решение №600/21.11.2017г., постановено по гр.д. №699/2017г. по описа на ДРС/
обуславя сила на пресъдено нещо по отношение на спорния имот, но само на
правното основание по чл.26, ал.2 от ЗЗД. Настоява, че по-късно заведения иск,
чието прекратяване се обжалване, цели прогласяване нищожносттта на същия
договор, между същите страни, но на друго правно основание – чл.26, ал.1 от ЗЗД. Въззивникът акцентира върху разликата между двата иска – първият /по
искова молба с вх. Номер 2113/24.04.2017г./ е за прогласяване нищожността
порави липса на предмет, а вторият – противоречие със закона. Цитира се съдебна
практика с извода, че ако предявен иск за недействителност на сделка бъде
отхвърлен, то ищецът би могъл в отделно производство да претендира прогласяване
на недействителността на друго правно основание, като не е длъжен в един процес
да изчерпи всички основания за недействителност. Базирайки се на твърдян различен
предмет на двата спора, то счита, че не
е верен изводът на ДРС за наличие на сила на пресъдено нещо по отношение на
втория спор и затова иска от КнОС да постанови отмяна на Определение
№1030/17.07.2019г., постановено по гр.д. № 1501/2019г. по описа на Районен съд с
последица продължаване на съдопроизводствените действия.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Частната жалба е допустима, като
подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на
атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274,
ал.1, т.1 от ГПК.
С искова молба
с вх. номер 5113/24.07.2017г.
ищецът Т.Х. е предявил пред Районен съд - Дупница обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл.26,
ал.2, пр.1 от ЗЗД - за прогласяване
за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
сутеренен етаж от едноетажната масивна жилищна сграда, цялата състояща се от
сутеренен етаж и жилищен етаж, който сутеренен етаж се състои от две стаи и
коридор, ведно с таванския етаж от пристройката към описаната жилищна сграда,
цялата пристройка състояща се от сутерен, жилищен етаж и тавански етаж, който
тавански етаж се състои от хол, кухня - трапезария и баня - тоалетна, построени в парцел XVIII за имот
пл.№4135, кв.240 по плана на гр.Дупница, с площ от 975 кв.м., оформен в
нотариален акт №74, том III, дело №798/1993г. на Сийка Милева - нотариус при
Районен съд- Дупница, и чл.108 от ЗС - за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата е собственик на сграда с идентификатор
68789.13.548.3, със застроена площ от 107 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
жилищна сграда – многофамилна, изградена в поземлен имот с идентификатор
68789.13.548 на КК и КР па гр.Дупница, одобрени със Заповед
№300-5-56/30.07.2004г. на ИД па АГКК, последно изменение със Заповед
№18-2196-18.03.2016г. на Началника на СГКК - Кюстендил, адрес на поземления
имот: гр.Дупница, ул.„Св.Иван Рилски” №271 - 271а, с площ от 1248 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: 68789.13.102; 68789.13.101,
номер по предходен план: 4135, кв.240, парцел: XVIII, при съседи: 68789.13.431,
68789.13.100, 68789.13.103, 68789.13.104, 68789.13.105, 68789.13.108 и за
осъждане на ответника да й предаде владението на стая, мазе и помещение за
гориво от първоначално изградената сграда и тавана от първоначалната сграда и
пристройката към нея. Ответникът в
същото производство – Пламен Терзийски, релевира възражение по чл.79 ЗС –
придобиване на процесния имот по давност. В
хода на производството няма изменения по исковете. С Решение номер
600/21.11.2017г. по гр.д. №699/2017г. по описа на ДРС е отхвърлил като
неоснователни предявените искове по чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД – за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба на недвижимия имот, както е
отхвърлен и иска по чл.108 от ЗС – за признаване по отношение на ответника, че
ищцата е собственик на сградата и за осъждане на същия да предаде владението на
стая, мазе и помещение за гориво от първоначалната сграда и тавана от
първоначалната сграда и пристройката към нея. В рамките на предявения иск за
прогласяване на нищожността на договора съдът е изследвал дали е налице
невъзможност на предмета на договора. Решението е обжалвано от ищеца пред
Окръжен съд – Кюстендил. С Решение №136 от 20.06.2018г. по в.гр.д. 19/2018г. по
описа на КнОС е потвърдено решението на Районен съд – Дупница /Решение номер
600/21.11.2017г. по гр.д. №699/2017г. по описа на ДРС/. Във въззивното
решение отново е изследван въпросът дали атакуваният договор е нищожен поради
невъзможен предмет. Стъпвайки на тази плоскост КнОС имплицитно приема, че
дадената от ДРС правна квалификация е съответна на спора между страните.
Добросъвестното представяне на фактическата обстановка задължава да се спомене,
че Окръжен съд – Кюстендил, в рамката на
правните си изводи, на предпоследната си страница /стр.11/ от решението
коментира в рамките на един абзац „С оглед
естеството на формираните правни изводи, не е възможно да се обоснове и
поддържаната от въззивната страна нищожност на договора, поради противоречие
със закона, тъй като не се доказа наличие на такова.“ Този извод, находящ се в мотивите на Решение
№136 от 20.06.2018г. по в.гр.д. 19/2018г. по описа на КнОС е следствие на
релевиран в устни състезания, обективирани в протокол от с.з. от 15.05.2018г.
по същото дело, довод от процесуалния представител на въззивника за нищожност
на атакувания договор на основание противоречие със закона.
С искова молба вх. №9719/10.07.2019г. до Районен съд –
Дупница Т.Х. /същият ищец както по
гр.д. 699/2017г. по описа на ДРС/
предявява иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД – за прогласяване нищожност
на договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ сутеренен етаж
от едноетажната масивна жилищна сграда, цялата състояща се от сутеренен етаж и
жилищен етаж, който сутеренен етаж се състои от две стаи и коридор, ведно с
таванския етаж от пристройката към описаната жилищна сграда, цялата пристройка
състояща се от сутерен, жилищен етаж и тавански етаж, който тавански етаж се
състои от хол, кухня - трапезария и баня - тоалетна, построени в парцел XVIII за имот
пл.№4135, кв.240 по плана на гр.Дупница, с площ от 975 кв.м., оформен в
нотариален акт №74, том III, дело №798/1993г. на Сийка Милева - нотариус при
Районен съд- Дупница /същият спорен имот
е бил предмет на изследване по гр.д.
699/2017г. по описа на ДРС/. Ответник по иска е Пламен Терзийски /същият ответник както по гр.д. 699/2017г. по описа на ДРС – влязло в сила/.
С Определение №1030/17.07.2019г., постановено по гр.д. №
1501/2019г. по описа на Районен съд е прекратено производството по делото
поради недопустимост на предявения иск и е върната исковата молба на ищеца Т.Х..
За да мотивира извода си Районен съд – Дупница намира, че по отношение на
въведения спор е налице сила на пресъдено нещо – спорът е разрешен с влязло в
сила решение и не може да бъде пререшаван. Между този иск и решеният по-рано с
влязло в сила Решение №600/21.11.2017г.
по гр.д. 699/2017г. по описа на
ДРС спор е налице идентичност по отношение на страните, обстоятелствата и
искането.
Настоящият съдебен състав намира, че разгледана по същество въззивната жалба е основателна
по следните съображения:
Настоящият съдебен
състав намира, че изводът на Районен съд – Дупница за идентичност на спора във
всичките му части – обективни, субективни и времеви предели, не е правилен. Без
съмнение е налице пълно съвпадение на страните по двата спора /единият решен с
влязло в сила решение, а другия прекратен/, предметът на двете дела е установяване наличие или не на основание за
нищожност на един и същ договор за покупко-продажба на недвижим имот,
индивидуализиран по-горе, но докато по първото дело ищецът е целял прогласяване
нищожността на договора, поради невъзможен предмет, то във втория иск
въведеното правно основание, на което ищецът настоява същият договор да бъде
обявен за нищожен е противоречие със закона. Липсата на невъзможен предмет не
може да обоснове и липса на противоречие със закона. Претендиращият
прогласяване на нищожност на договор не е длъжен да изброи всички възможни
основания водещи до нищожност още в първата си искова молба. Това означава, че
отхвърлителният резултат по иск с правно основание – невъзможен предмет, не
прекратява възможността за предявяване на иск, макар и базиран на същите
обстоятелства, но с друго правно основание
- противоречие на закона. Изводът се
подкрепя и от разграничението, което прави законодателят, поставяйки двете
правни основания в различни алинеи на чл.26 от ЗЗД.
За пълнота ще се посочи, че
действително съществува индикация за известен анализ дали е налице противоречие
със закона относно договора за покупко-продажба на недвижимия имот, но тя се
намира единствено в мотивите на решението на КнОС /стр.11 от въззивното решение
„С оглед естеството на формираните правни
изводи, не е възможно да се обоснове и поддържаната от въззивната страна
нищожност на договора, поради противоречие със закона, тъй като не се доказа
наличие на такова.“/ и не е било в рамките на дадената
правна квалификация на спора между страните. С това „маркиране“ съдът не решава
спор за противоречие със закона на атакувания договор, а прави стъпка отвъд
рамката на правния спор и сочи своята преценка дали при евентуален спор на това
основание искът би бил основателен. Първоинстанционният съд, както и
въззивният, обаче, категорично се произнасят по иска с правно основание чл.26,
ал.2, пр.1 от ЗЗД и доколкото той е неоснователен, то неоснователен е и искът
по чл.108 от ЗС. В тази насока ще се изтъкне, че мотивите нямат сила на
пресъдено нещо и дори и подробно да изследват всички възможни основания за
нищожност, след като дадената правна квалификация на спора и диспозитивът на
съдебните решения се фиксират върху едно от възможните основания за нищожност,
то само за него има сила на пресъдено нещо и за ищеца по първоинстанционното дело
/и въззивник по Решение №136 от 20.06.2018г. по в.гр.д. 19/2018г. по описа на
КнОС/ не стои процесуална пречка за предявяване на иск за прогласяване на
нищожност на същия договор за покупко-продажба на недвижим имот, но на друго
основание. Нещо повече – ако съдът излезе от предмета на делото, зададен от
страните по спора, в противоречие с новелата на чл.6, ал.2 от ГПК и даже в
диспозитива прогласи нищожност договора
на непредявено основание, то този съдебен акт няма да влече СПН, тъй като извън
предявеното основание това произнасяне е недопустимо.
Нормата на чл.298 от ГПК, определяща
пределите на силата на пресъдено нещо визира идентичност на страни, на искането и за
същото основание. Именно в последното се състои разликата в настоящия случай. Произнасянето
на съда /с влязло в сила решение/, че не е налице невъзможен предмет на
договора, не отнема възможността в друг процес ищецът да релевира довод за
противоречие на договора със закона. Отчита се и обстоятелството, че в
диспозитива на Решение №600/21.11.2017г.
по гр.д. 699/2017г. по описа на
ДРС, съдът точно е отразил основанието, по което се е произнесъл – чл.26, ал.2,
пр.1 от ЗЗД / както и за ревандикацинния иск по чл.108 от ЗС/. Поради което не
е налице абсолютната отрицателна предпоставка за разглеждане на спора от
Районен съд – Дупница.
В посока на горните съждения
се е произнесъл и ВКС чрез цитираното от въззивника Решение №134/03.08.2017г.
по т.д. №558/2016г., I т.о. – „Силата на пресъдено нещо
формира само върху фактическите твърдения, от които в исковата молба се извежда
нищожността на сделката. При отхвърляне на иска за прогласяване на нищожността
на договора, със сила на пресъдено нещо се установява единствено, че договорът
не е нищожен на конкретно разгледаното основание“. Допълнително, също в
цитирано от въззивника Решение №198/10.08.2015г. по гр.д. №5252/2014г. на ВКС, IV г.о. се
изтъква, че „Съдът не следи служебно за
недействителността на сделките /освен ако последиците на сделката са явно
несъвместими с обществения ред/, поради което не може да се признае порок на
сделката, който не е надлежно предявен с иск. Ако предявеният иск бъде
отхвърлен ищецът може да предяви с нови искове в отделно производство други
основания за недействителност, тъй като той не е длъжен да изчерпи в един процес всички основания за недействителност на оспорваната
сделка“. Съгласно чл. 6 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят
от страните чрез предявения иск и направените възражения, реплики, дуплики и
т.н. В заключение,
между страните за спорния имот е налице сила на пресъдено нещо по отношение на
извода, че атакуваният договор не е сключен при наличие на невъзможен предмет
на база изтъкнатите в процеса факти и обстоятелства, както и на всички други,
които е могъл да релервира, но не го е сторил. На другите основания в закона,
визиращи нищожност на договора съдът не се произнесъл с влязъл в сила акт, нито
се установява висящ спор, поради което няма пречка за водене на процес в тази
насока, т.е. не е налице недопустимост, изводим от нормата на чл.299 от ГПК.
Ето защо, атакуваното определение ще бъде
отменено и делото ще се върне на Районен съд – Дупница за продължаване на
съдопроизводствените действия.
По обжалваемостта:
С оглед характера на настоящия акт, то не
е налице някоя от хипотезите на чл.274 от ГПК и същият не подлежи на обжалване.
Водим от изложеното, съставът на
Кюстендилския окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №1030/17.07.2019г., с което е прекратено
производството по гр.д. № 1501/2019г. по описа на Районен съд - Дупница и е
върната исковата молба на Т.И.Х..
ВРЪЩА делото на Районен
съд – Дупница за продължаване съдопроизводствените действия.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.