№ 2687
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110209457 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С. Н. Д.“ ЕООД с ЕИК – /хххх/, със седалище
и адрес на управление /адрес/, представлявано от управителя М. К. Н. с ЕГН –
********** срещу Наказателно постановление /НП/ № 22 – 007436 от
22.06.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
София /ДИТ – София/, с което на жалбоподателя, на основание чл.416, ал.5
във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1
500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.26, ал.2 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл.3 от Наредба
№ РД -07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на ЗБУТ.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същият оспорва
фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като
1
твърди, че въпреки сключения трудов договор с лицето Г. Й. К., на същия не е
била възлагана никаква работа. По този начин К. фактически не е бил
допуснат да извършва каквато и да е трудова дейност за дружеството и в тази
връзка не е съществувал риск за живота и здравето му. От горното следва, че
е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Алтернативно се
застъпва становище за приложение на чл.415в, ал.1 от КТ, доколкото от
процесното нарушение не са произтекли вредни последици, както и че към
момента на неговото установяване трудовото правоотношение с лицето вече е
било прекратено.
Въззиваемата страна – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
София /ДИТ – София/, чрез процесуалния си представител, моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното :
С акт за установяване на административно нарушение № 22-007436 от
27.05.2021 г., съставен от гл.инспектор в Д „ИТ” – София е установено, че
при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на
25.05.2021 г. и на 27.05.2021 г. на жалб.“С. Н. Д.“ ЕООД въз основа на
представени в ДИТ –София документи е констатирано, че на 13.11.2020 г.,
жалб. „С. Н. Д.“ ЕООД с ЕИК – /хххх/ в качеството му на работодател по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ, не е осигурил
здравословни и безопасни условия на труд на Г. Й. К., като го е допуснал до
работа на длъжност „общ работник“ без да е инструктиран по правилата за
здравословни и безопасни условия на труд за извършваната от него работа, с
което е изложил на риск живота и здравето му. Нарушението било
констатирано на 25.05.2021 г. в ДИТ –София.
От дружеството била представена Книга за начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа, в която срещу името на Г. Й. К. липсвал
подпис, като липсвал подпис и на лицето, извършило инструктажа. Не е
представена служебна бележка, която се издава от длъжностното лице,
провело началния инструктаж на лицата, постъпили на работа и се съхранява
2
в личното досие на работещия. Представена е Книга за инструктаж на
работното място, периодичен и извънреден инструктаж по безопасност и
здраве при работа, в която срещу името на Г. Й. К. липсвал подпис,
удостоверяващ, че на Г. Й. К. на длъжност „общ работник“ е проведен
инструктаж на работното място, който е практическо запознаване на
работника с конкретните изисквания за безопасно изпълнение на трудовата
дейност и се провежда на работниците и служителите независимо от тяхната
подготовка, образование, квалификация и трудов стаж по същата или друга
професия. В присъствената форма за отчитане явяването/неявяването на
работа през м.11.2020 г. е отразено, че Г. Й. К. е постъпил на работа на
13.11.2020 г.
Извършилият проверката инспектор при ДИТ –София приел, че с
посоченото по-горе, жалб. „С. Н. Д.“ ЕООД е нарушил разпоредбата на чл.26,
ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с
чл.3 от Наредба № РД -07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на ЗБУТ, както и че нарушението е извършено на
13.11.2020 г. в предприятието на работодателя.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно
постановление/НП/ № 22 – 007436 от 22.06.2021 г. от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – София /ДИТ – София/, с което на жалбоподателя, на
основание чл.416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.26,
ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с
чл.3 от Наредба № РД -07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на ЗБУТ.
От прегледа на цялата административно-наказателна преписка
наказващият орган приел, че в конкретния случай не са налице
предпоставките, посочени в чл.415в, ал.1 от КТ за квалифициране на
нарушението като маловажно с мотивите, че като не е изпълнил задълженията
си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
работодателят е изложил на риск от злополука не само здравето, но и живота
на работещите. Работодателят няма право да допуска до работа
3
работник/служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или
не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. Предвид тежестта на процесното нарушение и с оглед
постигане на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН, административното
наказание било определено в минимално предвидения размер за извършеното
нарушение.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните
по делото доказателства: показанията на свидетеля Г. В. В., които съдът
намира за последователни, логични и непротиворечиви, както и
кореспондиращи на писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283
от НПК.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира наличието
на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
постановлението. Актът за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички
реквизити съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като същевременно съдът
намери, че те са издадени от компетентен орган.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното
дружество. Наказващият орган ясно и точно е посочил в какво се изразява
извършеното нарушение, което напълно съответства на правната
квалификация, дадена в АУАН и в наказателното постановление.
Както в акта, така и в наказателното постановление за нарушена е
посочена разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗБУТ,
в хипотеза на извършеното нарушение по чл. 3 от Наредба № РД-07-2/2009 г.,
разпоредба, която задължаваща работодателя да не допуска до работа
работник или служител, който не притежава необходимите знания и умения
4
и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
В обжалваното наказателното постановление по достатъчно ясен и
недвусмислен начин са описани както фактическите обстоятелства, така и
правната квалификация на извършеното от дружеството – жалбоподател
нарушение, независимо, че е посочена цялата разпоредба на чл.26, ал.2 от
ЗЗБУТ. Непосочването на конкретната хипотеза, под която попада процесния
случай, не съставлява съществено процесуално нарушение.
Санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 КТ предвижда, че
„Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”. Правата и задълженията
на работодателите, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд са уредени в специалния закон със същото наименование –
ЗЗБУТ.
Провеждането на обучение и инструктаж при постъпване на работа е
част от задълженията на работодателя (чл. 26, ал. 2, т. 1 от закона).
Условията и редът за провеждане на обучение и инструктаж по безопасност и
здраве при работа, са предмет на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009
г. Разпоредбата на чл.3 от Наредбата задължава работодателя да не допуска
до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и
умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд.
Липсата на подпис в книгата за начален инструктаж и в тази за
инструктаж на работното място, периодичен и извънреден, в случая сочи на
неизпълнение на задължението, вменено на работодателя с нормата на чл.26,
ал.2, т.1 буква „а” от ЗЗБУТ. Неизпълнението на това задължение е основание
за налагане на санкцията, предвидена в чл. 413, ал. 2 КТ. Санкционната норма
е обща и е приложима във всички случаи на неизпълнение на нормативно
установените задължения на работодател, за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Тъй като нарушителят е юридическо лице, не следва да се обсъжда
5
субективната страна на нарушението, предвид уредената в чл. 83, ал. 1 от
ЗАНН обективна отговорност. С атакуваното наказателно постановление на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минимален размер от 1500
лева, което отговаря на характера и тежестта на извършеното.
Съдът не счита така извършеното нарушение за маловажно по
смисъла на чл. 415в КТ. Съгласно визираната разпоредба - за нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от
50 до 100 лв.
Съдът намира, че допускането до работа работник и служител, който
не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд винаги рефлектира върху безопасността при работа, което
допълнително завишава степента на обществена опасност на конкретното
нарушение, изключвайки приложението на нормата на чл. 415в КТ.
6
Всичко изложено, мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че
атакуваното НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено
изцяло.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ИА ГИТ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на
делото и неговата фактическа и правна сложност. На основание чл.226, ал.3
във вр. с чл.228 от АПК във вр. с чл.63д, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ИА ГИТ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално
представителство пред Административен съд София –град като касационна
инстанция по КНАХД № 4362/2022 г., по описа на АССГ, ХIХ касационен
състав.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22 – 007436 от
22.06.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
7
София /ДИТ – София/, с което на жалбоподателя „С. Н. Д.“ ЕООД с ЕИК –
/хххх/, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от
управителя М. К. Н. с ЕГН – ********** на основание чл.416, ал.5 във вр. с
чл. 413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.26, ал.2 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл.3 от Наредба
№ РД -07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на ЗБУТ.
ОСЪЖДА жалбоподателя „С. Н. Д.“ ЕООД с ЕИК – /хххх/, със
седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от управителя М. К.
Н. с ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ сумата от 80 лева /осемдесет лева/,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, както и
сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред АССГ
като касационна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8