№ 112
гр. Русе , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20214500500266 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Е.- гр.В, ЕИК ***** против решение
№2060247/12.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 3377/2020 г. по описа на
Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството
против В. И. П. обективно кумулативно съединени иск за реално изпълнение
на договорно задължение с правно основание чл.79 от ЗЗД за сумата в размер
на 1062.99 лв.- неплатена цена за доставена ел. енергия за периода 10.01.2017
г.- 12.02.2020 г. и иск за обезщетение за забава с правно основание чл.86 от
ЗЗД в размер на 56.32 лв. Твърди се, че решението е неправилно като
постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон по изложените в жалбата съображения.
Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете
бъдат уважени. Претендира и направените разноски за производството.
Ответницата по жалбата В. И. П. е подала отговор по реда на чл.263 от
ГПК, в който взема становище за неоснователност на жалбата. Счита
обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено
Претендира направените разноски.
1
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по делото е образувано по предявените от
жалбоподателя против В. И. П. обективно кумулативно съединени иск за
реално изпълнение на договорно задължение с правно основание чл.79 от ЗЗД
и иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от
ЗЗД.
Установено е по делото, че В. И. П. е законен наследник на К.Д.И., поч.
на 16.03.2004 г. Наследодателката на ответницата по жалбата е била абонат
на жалбоподателя с кл.№ ********** за недвижим имот, находящ се в с П.
Русенска област, ул.“Р.
За периода 23.11.2016 г.- 22.01.2020 г. в имота е доставена ел. енергия на
обща стойност 1062.99 лв., за което са издадени 7 бр. фактури. Доставената в
обекта ел. енергия не е заплатена на падежа, нито към настоящия момент като
размерът на мораторната лихва върху всяко едно от месечните задълженията
възлиза в общ размер на 56.32 лв.
Посочените обстоятелства са установени с приетите по делото писмени
доказателства- преписи от фактури, справка за потребление, със счетоводно
извлечение от сметка, което не е оспорено и се ползва с доказателствената
сила, регламентирана в чл.182 от ГПК, както и с приетата по делото съдебно-
електротехническа експертиза, която установява както доставянето на
фактурираното количество ел. енергия, отчетено по СТИ, така и размерът на
задълженията.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените искове по съображения, че абонат на дружеството-
2
жалбоподател е наследодателката на ответницата по жалбата, която е
починала преди възникване на задълженията по процесните фактури, поради
което същите не били част от наследството. Прието е, че не може да бъде
ангажираната отговорността на ответницата на основание настъпило
наследствено правоприемство по отношение на тези задължения.
Обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Основателни са наведените от жалбоподателя доводи за неправилност на
решението поради допуснати съществени процесуални нарушения.
От данните по делото е видно, че в срока по чл.131 от ГПК ответницата
по жалбата е подала отговор на исковата молба, в който е признала иска. С
оглед направеното признание на иска жалбоподателят своевременно е
направил искане за постановяване на решение по реда на чл.237 от ГПК- при
признание на иска.
В първото по делото съдебно заседание ответницата е заявила, че оттегля
направеното от нея признание на иска и е оспорила осноталеността на
претенциите като наведените от нея възражения са преклудирани с оглед
разпоредбата на чл.133 от ГПК.
Предприетите от съда процесуални дуйствия сочат, че същият е зачел
направеното отгеляне на признанието на иска, което е изцяло в нарушение на
разпоредбата на чл.237, ал.4 от ГПК. Съгласно тази правна норма
признанието на иска не може да бъде оттеглено.
При признание на иска и при направено искане от ищеца за
постановяване на решение по чл.237 от ГПК, съдът следва да прекрати
съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно направеното
признание.
Съдът не е изложил съображения за наличие на основанията по чл.237,
ал.3 от ГПК и в нарушение на процесуалните правила не е постановил
решение при признание на иска.
Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила
3
обуславят неправилността на обжалваното решение.
Следва да се посочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и
поради неправилно приложение на материалния закон.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че претенцията на
жалбоподателя е основана на настъпило наследствено правоприемство.
Такова твърдение няма наведено в исковата молба. Исковете са предявени
против ответницата по жалбата в качеството й на краен клиент, което
качество същата е придобила в резултат на настъпило наследствено
правоприемство.
К.Д.И., поч. на 16.03.2004 г. е била абонат на жалбоподателя за недвижим
имот, находящ се с П. ул.“Р. Този факт сочи, че се касае за наличие на
облигацонно правоотношение, породено от договор за продажба на ел.
енергия. Правоотношенията между жалбоподателя и абоната са регулирани
от ЗЕ и създадените въз основа на законованата делегация по чл. 83 от ЗЕ
подзаконови нормативни актове, както и от ОУ на договорите за продажба на
ел. енергия, одобрени от КДВР.
Качеството на абонат- краен клиент при договорите за продажба на ел.
енергия е пряко свързано с принадлежността на правото на собственост върху
имота, поради което съдът приема, че К.И. е била собственик на недвижимия
имот, където е доставяна ел. енергията. К.И. е починала и неин единствен
наследник по закон е ответницата по жалбата. Няма доводи и доказателства,
които да сочат, че е налице отказ от наследство, а направеното признание на
иска е действие, което сочи, че наследството е прието от ответницата.
В резултат на настъпилото наследствено правоприемство ответницата по
жалбата е придобила правото на собственост върху имота и за нея е
възникнало задължението, регламентирано в чл.17 от ОУ на договорите за
продажба на ел. енергия. Обстоятелството, че същата не е изпълнила
задължението си да уведоми доставчика за настъпилата промяна в правото на
собственост относно обекта, не е основание да бъде освободена от
задължението да заплати цената на доставената в имота ел. енергия.
Категорично е установено, че за процесния период в имота е доставена
4
ел. енергия, която е била отчетена със СТИ и за дължимите суми са издадени
процесните фактури. Няма доводи и доказателства дължимите суми да са
платени, поради което следва да се приеме, че е налице неизпълнение на
договорните задължения от страна на ответницата по жалбата.
Неизпълнението на задължението от страна на абоната да заплати
дължимата цена на консумираната ел. енергия е нов правнорелевантен факт,
който е породил субективното право на жалбоподателя да претендира от
длъжника реално изпълнение на договорното задължение, заедно с
обезщетение за забава.
Изложеното дава основание да се приеме, че предявените искове са
основателни и доказани по размер, както с извлечението от счетовоните
записвания, така и с приетата по делото експертиза.
Обжалваното решение, с което исковете са отхвърлени е неправилно и
следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново, с което исковете
се уважат изцяло.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на
ответницата по жалбата. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените от него разноски за двете инстанции в размер на 605 лв.
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3
от ГПК.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №2060247/12.03.2021 г., постановено по гр.д.
№ 3377/2020 г. по описа на Русенския районен съд, с което са отхвърлени
предявените от Е.-гр.В против В. И. П. от гр.В. обективно кумулативно
5
съединени иск за реално изпълнение на договорно задължение с правно
основание чл.79 от ЗЗД за сумата в размер на 1062.99 лв.- неплатена цена за
доставена ел. енергия за периода 10.01.2017 г.- 12.02.2020 г. и иск за
обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД в размер на 56.32 лв.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. И. П., ЕГН **** от гр.В., ул.“С. да заплати на Е.- гр.В
сумата в размер на 1062.99 лв., представляваща неплатена цена за доставена
ел. енергия за периода 10.01.2017 г.- 12.02.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 12.08.2020 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 56.32
лв.- обезщетение за забава, както и сумата в размер на 605 лв. разноски за
двете инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6