Р
Е Ш Е Н И Е
N 260027
гр.Русе, 12.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД , търговско отделение
в публичното
заседание на 17
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
БОЯН ВОЙКОВ мл.с-я
при секретаря МАРИЕТА
ЦОНЕВА като разгледа докладваното от председателя в.т.д.№264 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по
чл. 258 и сл. ГПК.
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД
София, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И. е обжалвал решението, постановено по
гр.д.№2518/2019г. по описа на РРС, с което предявеният против С.А. установителен иск за договорно възнаграждение в размер на
435.36лв. е отхвърлен. Излага оплаквания за неговата неправилност, поради
нарушение на материалния закон, подробно посочени в жалбата и иска неговата
отмяна и уважаване претенцията. Претендира разноски за тази инстанция. В
останалата отхвърлителна част решението не се обжалва и е влязло в сила. Не е
обжалвано и е влязло в сила решението и в частта, с която е уважен искът за
главница.
Насрещната страна С.А. е
подал отговор на въззивната жалба чрез особен представител адв. Я.Я., с който заявява становище за нейната неоснователност.
Съдът
като взе предвид оплакванията в жалбата и след като провери допустимостта и правилността
на решението в обжалваната част, с оглед оплакванията, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е
подадена от надлежна страна, в законния срок, при наличие на правен интерес,
поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е
сезиран с иск за установяване съществуване на вземания на „Профи кредит
България“ЕООД гр.София по отношение на С.Г.А., произтичащи от Договор за
потребителски кредит №********** от 14.03.2018г., за сумата 900лв.-главница, 435.36лв.-договорно
възнаграждение и 1080.48лв.-възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
плащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК-по ч.гр.д.№464/2019г. по описа на РРС.
В исковата молба ищецът „Профи Кредит
България“ЕООД е твърдял, че договорът за потребителски кредит е сключен при
следните параметри: сума по кредита -900лв., срок на кредита-24 месеца, размер
на вноска-55.64лв., ГПР-49.90%, годишен лихвен процент-41.17%, лихвен % на
ден-0.11, дължима сума по кредита-1335.36лв. Отделно е посочено: възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 1080.48лв., размер на вноска по
закупен пакет-45.02лв. Общо задължение по кредита и по пакета допълнителни
услуги-2415.84лв., общ размер на вноска-100.66лв. Дата на погасяване-втори ден
от месеца. Подписан е погасителен план.
С решението си първоинстанционния съд е приел,
че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което с оглед разпоредбата
на чл.23 ЗПК се дължи само чистата стойност на предоставения кредит. Искът е
уважен за претендираната главница, отхвърлен е за договорната лихва и
договорено възнаграждение за пакет допълнителни услуги. В частта, с която е
отхвърлен искът за вземането за възнаграждение за пакет допълнителни услуги
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението в обжалваната част е неправилно.
Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че сключеният договор за
потребителски кредит е недействителен, поради нарушение на изискването на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Това е така, тъй като той съдържа посочване на годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключването му. В чл.5 от ОУ са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Настоящия състав намира, че неправилно е
отхвърлена претенцията за заплащане на договореното възнаграждение по кредита.
Според чл. 19 ЗПК
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите съгласно
чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на Република България. Към датата на сключване на договора
за потребителски кредит размерът на законната лихва е 10%, при основен лихвен
процент определен от БНБ към тази дата 0. 00% плюс десет пункта отгоре. В
случая определеният в договора размер на ГПР от 49. 90 % не надвишава пет пъти
размера на законната лихва /50%/. Следователно посочената клауза не е нищожна
на основание чл.
19, ал. 5 ЗПК. В тази връзка не се явява и прекомерен размерът на
уговорената лихва, като противоречащ на добрите нрави. Договорната лихва е
възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил
определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил
същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е
определил максимален размер на последния. В тази връзка след като сборът на
договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от
законодателя максимален размер на ГПР, то с определянето на лихвен процент от 41.
17% кредитодателят не е целял да се обогати неоснователно за сметка на
кредитополучателя. По същите мотиви се налага изводът, че не е налице някоя от
хипотезите на чл.
143, ал. 1, т. 1 – 19
от Закона за защита на потребителите, тъй като клаузите не създават
възможност за облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го
постави в по-неравностойно имуществено положение.
По изложените съображения съдът намира, че
клаузите за възнаградителна лихва и ГПР са действителни, поради което
ответникът дължи заплащане на договорна /възнаградителна/ лихва в претендирания
размер.
С оглед несъвпадане в крайните изводи на
двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
искът за договорно възнаграждение е отхвърлен и вместо него бъде постановено
друго, с което той следва да бъде уважен.
В тежест
на въззиваемия са направените от въззивника разноски за тази инстанция-30.32лв.
държавна такса, 100лв.-възнаграждение за особен представител,
100лв.-възнаграждение за юрисконсулт, общо 230.32лв.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, с оглед разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
По тези
съображения, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №204/13.02.2020г., постановено по гр.д.№2518/2019г. по описа на Районен
съд-Русе, XV-ти граждански състав в обжалваната част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.Г.А., ЕГН********** *** че
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК175074752, има вземане в размер на 435.36лв.,
представляващо договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит №**********
от 14.03.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№464/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА
С.Г.А., ЕГН**********,*** да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, сумата 230.32лв. разноски за тази
инстанция.
В останалите части решението като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: