Определение по дело №373/2020 на Апелативен съд - Пловдив

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 338

                                                                                             

                                                   Гр. Пловдив,  11.08.2020  г. 

                                                

         ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:            Катя Пенчева

                                                                                        Величка Белева

 

като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно въззивно гражданско дело № 373 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл. 279 във вр. с чл. 274, ал.2 от ГПК.

Обжалвано е разпореждане № 3585/27.05.2020 г., постановено по в.гр.д. № 2658/2019 г. на ОС-П., с което е върната касационна жалба с вх. № 9136/17.03.2020 г., подадена от И.Н.И. против решение № 219/18.02.2020 г. по в.гр.д. № 2658/2019 г. на ОС-П..

Жалбоподателят И.Н.И. моли разпореждането да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 18 835 от 7.07.2020 г.

Ответникът по частната жалба В.ф.*. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор с вх. № 20 543/21.07.2020 г. Претендира за присъждане на разноски за производството по частната жалба в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

         На 18.02.2020 г. ОС-П. като въззивна инстанция по спора е постановил решение № 219 по в.гр.д. № 2658/2019 г., с което е потвърдил решение № 3611/2.10.2019 г. по гр.д. № 3560/2019 г. на РС-П.. С посоченото решение на районния съд са отхвърлени предявените от И.Н.И. против В.ф.*. осъдителни искове за заплащане на сумата от общо 4 632,95 лв., представляваща еднократно обезщетение за прослужено време от 6 години за периода 2.06.2009 г.-9.09.2014 г. като военнослужещ, мораторна лихва за забава върху сумата 2 700 лв. за периода 14.04.2016 г.-26.02.2019 г. в размер на 675,06 лв., мораторна лихва за забава върху сумата 2 700 лв. за периода 1.09.2016 г.-26.02.2019 г. в размер на 584,92 лв., ведно със законна лихва върху сумата 4 632,95 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда 1.03.2019 г. до окончателно й изплащане, като е осъден ищецът И.И. да заплати на ответника разноски в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В решението на окръжния съд изрично е посочено, че то не подлежи на обжалване.

На 17.03.2020 г. от жалбоподателя в производството пред окръжния съд И.И. *** до ВКС е подадена с вх. № 9136 касационна жалба против решението.

На 27.05.2020 г. окръжният съд постановява сега обжалваното разпореждане, с което приема, че касационната жалба следва да бъде върната поради необжалваемостта на въззивното решение съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.3,т.1 от ГПК, тъй като цената на предявените искове по чл. 227,ал.1 от ЗОВСРБ не надвишава минималния размер за обжалване от 5 000 лв.

За постановеното от окръжния съд разпореждане жалбоподателят е уведомен на 1.07.2020 г. и на 7.07.2020 г. подава частната жалба, получена в съда с вх. № 18 835/7.07.2020 г. С нея се твърди, че разпореждането е неправилно, тъй като общият размер на исковете (главен и акцесорен) надхвърля 5 000 лв. и затова касационното обжалване е допустимо.

С отговора на частната жалба ответника заявява, че въззивното решение на окръжния съд не подлежи на касационно обжалване предвид цената на всеки от отделните искове, всеки от които е с цена на иска под 5 000 лв. Заявява, че релевантна е цената на всеки иск поотделно, а не сбора им.

Съгласно разпоредбата на чл. 274,ал.2,изр.1,предл.2 от ГПК, когато определение, постановено от окръжен съд като въззивна инстанция,  прегражда по-нататъшното развитие на делото или е предвидена изрична възможността за обжалване с частна жалба в случаи, изрично посочени в закона, това определение подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд. Нормата на чл. 286,ал.1,т.3 от ГПК предвижда, че касационна жалба се връща от въззивния съд, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280,ал.3 от ГПК, а съгласно чл. 286,ал.2 от ГПК разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба. Тъй като разпореждането на въззивния съд по чл. 286,ал.1,т.3 от ГПК е акт от вида по чл. 279 във вр. с чл. 274,ал.1,т.2 от ГПК – разпореждане на въззивен съд, срещу което може да бъде подадена частна жалба, защото това е изрично посочено в чл. 286,ал.2 от ГПК, - то процесната частна жалба следва да бъде разгледана съобразно чл. 274,ал.2,изр.1,предл.2 от ГПК от апелативния съд.

         Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела. В случая ищецът е предявил против ответника два обективно кумулативно съединени искове (след направеното изменение с молба, представена в съдебното заседание на районния съд на 24.06.2019 г.,  в което съдебно заседание съдът е допуснал и това изменение), първият с правно основание чл. 227,ал.1 от ЗОВСРБ с цена 4 632,95 лв. - за присъждане на еднократно обезщетение за прослужено време от 6 години за периода 2.06.2009 г.-9.09.2014 г. като военнослужещ, а вторият с цена общо 1 259,98 лв. - за присъждане на обезщетение във вид на мораторна лихва, съответно за забава върху сумата 2 700 лв. за периода 14.04.2016 г.-26.02.2019 г. в размер на 675,06 лв. и за забава върху сумата 2 700 лв. за периода 1.09.2016 г.-26.02.2019 г. в размер на 584,92 лв., както и за присъждане на законна лихва върху сумата 4 632,95 лв. от датата на подаването на исковата молба до изплащане. Несъмнено е, че цената и на двата иска е под 5 000 лв. Независимо, че те са обективно кумулативно съединени за разглеждане общо в едно съдебно производство, касае се за самостоятелни претенции, съответно, за отделни искове, всеки с цена под 5 000 лв. Нормата на чл. 280,ал.3, т.1 от ГПК ясно посочва, че обжалваемостта на съдебното решение зависи от цената на иска, а не от сбор на интереса на всички предявени по делото претенции, съответно, общо от цената на всички искове, предявени в едно съдебно производство. Законодателят изрично е предвидил недопустимост на касационното обжалване на въззивните решения без оглед на други обстоятелства освен обстоятелството какъв е видът на спора, респективно на делото, и каква е цената на иска. По начало принципът на ефективна съдебна защита открива за частноправния субект право на достъп до съд, а не до няколко съдебни инстанции (в тази насока – т. 69 от решението на СЕС от 28.07.2011 г. по дело С-69/10), като според правото на Съюза този принцип цели право на достъп не и до двуинстанционен съдебен контрол, а единствено до един съд. В случая жалбоподателят несъмнено е имал достъп до двуинстанционен контрол, като предвидената с нормата на чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК необжалваемост на въззивното решение е само за пред касационната инстанция.

При тези обстоятелства се установява, че е подадена касационна жалба против решение по гражданско дело с цена на всеки от исковете до 5 000 лв., което съгласно нормите на чл. 280,ал.1,т.1 от ГПК не подлежи на касационно обжалване. Затова правилно окръжният съд е върнал тази касационна жалба съгласно разпоредбата на чл. 286,ал.1,т.3 от ГПК. Обстоятелството, че жалбоподателят И. освен подадената до ВКС чрез ОС-Пловдив касационна жалба с вх. № 9136/17.03.2020 г., след нейното връщане с разпореждането от 27.05.2020 г., е подал и касационна жалба директно във ВКС с вх. № 4838/18.06.2020 г., която е изпратена с писмо от 22.06.2020 г. от ВКС на ОС-Пловдив, не променя направения правен извод. Посоченото в това писмо, че касационната жалба се изпраща на окръжния съд за прилагане по посоченото дело и администриране, не може да бъде преценено като основание да се счита, че касационната жалба е допустима.

        

Установява се следователно, че частната жалба е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена, а обжалваното разпореждане – потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.8 във вр. с чл. 78,ал.3 от ГПК жалбоподателят дължи да заплати на ответника по частната жалба разноски за производството по нея пред апелативния съд. Претендира се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. и тази сума следва да бъде присъдена в полза на ответника по частната жалба и в тежест на жалбоподателя И..

         С оглед на гореизложеното съдът

 

                                      О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № № 3585/27.05.2020 г., постановено по в.гр.д. № 2658/2019 г. на ОС-П., с което е върната касационна жалба с вх. № 9136/17.03.2020 г., подадена от И.Н.И. против решение № 219/18.02.2020 г. по в.гр.д. № 2658/2019 г. на ОС-П..

ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН ********** *** да заплати на В. ф.  ** *** -  **** сумата 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред апелативния съд по подадената от него частна жалба.

         Определението може да се обжалва с касационна частна жалба от жалбоподателя  И.И. при условията на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК в едноседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му заедно с препис от него.

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

 

 

 

                                     ЧЛЕНОВЕ: (1)  

 

 

 

 

                                                                          (2)