Р Е Ш Е
Н И Е №
1080
гр.
Пловдив,27.09.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІІ с-в, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
разгледа докладваното
от съдията Илиев гр.д. №2179
по описа за 2019г., като за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по жалба на М. С. С.,
ЕГН **********, в качеството
й на майка
и законен представител
на малолетния Г. Д. С.,
ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото
адв. В.Л., в качеството
й на взискател
по изпълнително дело
№5020/2019г. по описа на ДСИ при
Районен съд- Пловдив против
постановление от 08.07.2019г. на държавния
съдебен изпълнител по
изпълнително дело №5020/2019г.
по описа на ДСИ
при Районен съд- Пловдив, с което е оставена без уважение молбата
на взискателя за издаване
на констативен протокол
по чл.4, ал.1 от НОРИДПИ.
В жалбата се излагат
съображения за
незаконосъобразност на обжалваното
постановление, като се иска отмяната
му.
Ответната страна
по жалбата- Д. С. С.,
ЕГН **********, не взема становище по нея.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата
е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима,
тъй като съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.1, т.1 от
ГПК взискателят може да
обжалва отказът на съдебния
изпълнител да извърши
исканото изпълнително действие.
Жалбата е подадена
в срока по чл.436, ал.1
от ГПК.
Разгледана по
същество, жалбата е
неоснователна.
Изпълнително дело №5020/2019г.
по описа на ДСИ
при Районен съд- Пловдив е образувано
по молба на взискателите
Г. Д. С., ЕГН
**********, и С.Д. С.,
ЕГН **********, за
принудителното изпълнение на
вземания за издръжка срещу длъжника Д. С. С.,
ЕГН **********. С
писмени молби по делото от 17.06.2019г.
и 05.07.2019г. взискателят
Г. Д. С.,
чрез пълномощника си адв. В.
Л., е поискал
от съдебния изпълнител
издаване на констативен
протокол по Наредбата
за определяне на
реда за изплащане
от държавата на присъдена издръжка.
С обжалваното в настоящото производство
постановление съдебният
изпълнител е оставил
исканията без уважение
по съображения, че не са
налице основанията по
чл.152, ал.2 от СК и чл.4, ал.1, изр.2 от
наредбата.
Жалбата
срещу постановлението е неоснователна. Съгласно
разпоредбата на чл.152, ал.1
от СК държавата
изплаща присъдена издръжка на
ненавършил пълнолетие
български гражданин, а
съгласно ал.2 изплащането
се дължи, когато
по изпълнителното дело
се установи, че
неизправният длъжник няма доходи и
не притежава имущество,
върху които да се насочи
принудителното изпълнение. Съгласно
чл.4, ал.1, изр.2 от Наредбата
за определяне на
реда за изплащане
от държавата на присъдена издръжка при
установяване на обстоятелствата по
чл.152, ал.2 от СК
съдебният изпълнител съставя
констативен протокол. В случая
от извършеното по изпълнителното
дело
проучване на имущественото
състояние на длъжника съгласно чл.4, ал.1, изр.1 от наредбата
е установено, че
същият притежава банкови сметки и моторни
превозни средства, върху които
има наложени запори, както и
недвижими имоти. При това
положение не са
налице обстоятелствата по
чл.152, ал.2 от СК, тъй като
длъжникът притежава имущество, върху което
би могло да
се насочи принудителното изпълнение, поради което
съдебният изпълнител правилно
е отказал съставяне на
констативен протокол по
чл.4, ал.1, изр.2 от наредбата.
Неоснователни са
изложените в жалбата доводи, че
наложените върху банковите
сметки и моторните
превозни средства запори
от други кредитори са пречка
за насочване на принудителното изпълнение
върху тях. По делото
няма данни за
наличностите по банковите сметки на
длъжника, нито за кредиторите, наложили запори върху тях,
поради което и
не би могъл да се
направи извод, че
вземанията на посочените
кредитори се ползват с
право на предпочтително удовлетворение
преди вземането на
жалбоподателя, каквито твърдение
се излагат в жалбата. По
отношение на моторните превозни
средства се установява,
че върху същите са наложени
запори от данъчната администрация
на 31.05.2013г., както
и по изпълнително дело
№126/2016г. на ЧСИ,
рег. №829. Доколкото
от налагането на запора
от данъчната администрация
е изтекъл срокът
по чл.191, ал.2 от
ДОПК, то няма пречка
за насочване на принудителното изпълнение
върху посочените МПС,
а в случай, че такова е
започнало по изпълнително
дело №126/2016г., то
жалбоподателят би могъл да се присъедини
като взискател по
същото или да
насочи изпълнението върху
тях по реда
на чл.473, ал.2 от
ГПК, ако са налице
обстоятелствата, посочени в разпоредбата. По делото
липсват доказателства за характера
на вземанията, за
обезпечаването на които да
наложени запорите върху моторните
превозни средства, поради което не
може да се направи извод,
че те биха се ползвали
с привилегия преди тази
на жалбоподателя, която
е по чл.136, ал.1, т.5 от
ЗЗД. Върху недвижимите
имоти на длъжника
не са наложени
възбрани. Върху част от единия от имотите има
вписана през 1999г.
искова молба за обявяване
на предварителен договор за
окончателен, като липсва отбелязване
за влязло в сила решение за
уважаване на иска,
а върху другия имот
има вписана искова
молба по предявен
от самия длъжник иск
против трето лице.
Така вписаните искови
молби не съставляват
пречка за насочване
на изпълнението върху имотите.
Предвид
горното жалбата е
неоснователна и следва
да се остави
без уважение. На разположение на взискателя
е възможността да
посочи изпълнителен способ,
за да бъдат предприети действия по
събиране на вземането му.
По
изложените съображение Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. С. С., ЕГН **********, в качеството
й на майка
и законен представител
на малолетния Г. Д. С.,
ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото
адв. В.Л., в качеството й
на взискател по
изпълнително дело №5020/2019г.
по описа на ДСИ
при Районен съд- Пловдив
против постановление от 08.07.2019г.
на държавния съдебен изпълнител
по изпълнително дело
№5020/2019г. по описа на
ДСИ при Районен
съд- Пловдив, с което е оставена
без уважение молбата на
взискателя за издаване на
констативен протокол по чл.4, ал.1
от НОРИДПИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.