МОТИВИ към Присъда № 347/03.09.2018г. постановена по НОХД № 310/2017г.
по описа на Районен съд гр.Разград.
Обвинението против подсъдимия И.Т.Ч. *** е по чл.209,
ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода
от 01.04.2016 г. до 31.05.2016г., в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление,
с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у П.П.И. *** заблуждение, че договореният от него защитник на приятеля
й П.Ц.- адв.Е. ***, е поискал адвокатско възнаграждение
в размер на 3000 лева, платимо на два пъти, както и парични суми за разноски по
осъществяване на защитата в общ размер на 1 100 евро /с левова равностойност
2 151, 41 лева/, които тя следва да му предаде, за да плати на адв.В., и с това причинил на Д.Ц. *** имотна вреда в размер
на 3 859,45лева.
След проведеното съдебно следствие, в с.з. от 25.06.2018г.
прокурорът на основание чл.287, ал.1 от НПК е изменил обвинението, поради
съществено изменение на фактическите обстоятелства, като същото се счита за
това че в периода от 01.03.2016 г. до 31.05.2016г., в гр. Разград и в гр.Видин,
в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал у П.П.И. *** заблуждение, че договореният
от него защитник на приятеля й П.Ц.- адв.Е. ***, е поискал
адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева, платимо на два пъти, както и парични
суми за разноски по осъществяване на защитата в общ размер на 1 100 евро /с левова
равностойност 2 151, 41 лева/, които тя следва да му предаде, за да плати на адв.В., и с това причинил на Д.Ц. *** имотна вреда в размер
на 3 859,45 лева.
В дадените обяснения на съдебното следствие
подсъдимият Ч. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан, като заявява,
че като приятел на П.Ц. бил помолен от съпругата му да й съдейства във връзка с задържането му по
ЕЗА в Румъния, наемането на адвокат и въобще всякаква помощ. Почувствал се
задължен и първоначално ходил до гр.Русе заедно с друг общ приятел, след това в
гр.Видин, където наел адв.Е.В.. Същият категорично
заявява, че получените от св.П.И.- съпруга на Ц. пари е изплатил както на
адвоката за хонорар и разходи, така и за направените лични разходи във връзка с
ходенията до гр.Видин и до Румъния. Подробно описва както направените
договорки, така и платените разходи. Твърди, че парите са получавани от
Германия от Е.Е. и с него именно е говорено. Той е
изпращал парите на П.. Защитникът му- адв.К. счита
обвинението за недоказано, като са налице граждански отношения между страните,
дори и неизчистени, но е налице договор за поръчка между подзащитния
му и св.И., като получените пари са от Е.Е., и подс.Ч. е изпълнил тази поръчка като е наел св.В. и му е
заплатил сумата от около 4000 лв. като хонорар и разноски. Освен това самия
подсъдим е направил разноски във връзка с изпълнение на поръчаното и съответно
същите са му били платени с остатъка от дадените от И. суми. Ето защо намира,
че обвинението не е доказано по несъмнен начин и подзащитният
му Ч. следва да бъде оправдан. По отношение на гражданския иск, предявен от Д.Ц.
счита същия за неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Пострадалият Д.Ц. ***, чрез повереника
си адв.С. е предявил за съвместно разглеждане
граждански иск за сумата от 3859.45лв., като обезщетение за причинените
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта
до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото, който е приет за
съвместно разглеждане, а Ц. е конституиран като гражданският ищец и частен
обвинител. Процесуалният му представител- адв.Дойнов
/преупълномощен от адв.С./
счита обвинението за доказано по несъмнен начин и моли съда да постанови присъда,
с която да признае подс.Ч. за виновен в извършването
на престъплението, за което е предаден на съд, както и да бъде уважен
предявения граждански иск в пълния му размер, като им се присъдят и разноските
по делото. Счита, че е установена користната цел на подсъдимия, с която е
повдигнал и поддържал заблуждение у св.И.. Счита, че налагането на едно
наказание около средния, предвиден в закона, с приложение на чл.66 от НК, е
справедливо.
Представитeлят на Районна прокуратура гр.Разград поддържа
обвинението и го счита за доказано в хода на проведеното съдебното следствие, с
оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които по един
безспорен начин установяват както извършеното престъпление, така и неговия
автор- подсъдимия Ч.. Счита, че причинената имотна вреда е в размер на
2770.49лв., а не както е повдигнатото обвинение, поради което предлага и
гражданският иск да бъде уважен до този размер. Предлага на съда да постанови
осъдителна присъда, с която да признае подс.Ч. за
виновен и му наложи наказание при условията на чл.54 от НК в размер към
средния, който на основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложен за изпитателен срок.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият И.Т.Ч. и св.П.Д.Ц., както и св.П.П.И., с която свидетелят живеел на семейни начала, били
близки приятели. По този повод подсъдимият се познавал и с бащата на св.П.Ц.-
св.Д.Ц.Ц., който от 2011г. живеел и работел в
гр.Берлин, ФР Германия.
На 10.03.2016г. св.П.Ц. *** в изпълнение на Европейска
заповед за арест от Р Румъния, като впоследствие след приключване на
процедурата бил екстрадиран във Румъния във връзка с водено срещу него
наказателно дело. По този повод св.П.И. се обадила на подсъдимия за помощ.
Последният, заедно със св.И.И.- също техен приятел, и
св.Пл.И. посещавали няколкократно св.П.Ц. ***, като се ангажирали и с неговата
защита. След приключване на делото по ЕЗА в Окръжен съд гр.Разград, станало
ясно, че за делото в Румъния ще е необходим адвокат, работещ в тази държава-
български или румънски.
В изпълнение на поетия ангажимент към приятеля си и
неговата съпруга, св.Ив.И. и подс.Ч. отишли в
гр.Русе, където се срещнали с адвоката на първия, който от своя страна ги
насочил към адв.Ю.К.- занимаващ се с дела в Румъния.
Последният им заявил, че трябва да има нотариално заверено пълномощно, което да
бъде легализирано, като поискал 200 евро за пълномощното, за да се ангажира.
Връщайки се в гр.Разград, св.И. и подсъдимият отишли при св.П.Ц., като изготвили
приложеното по делото пълномощно на името на адв.Ю.К.,
което било нотариално заверено. След изготвяне на пълномощното, подс.Ч., заедно със св.И. отново отишли в гр.Русе , където го превели при посочения от К. преводач,
след което отново се срещнали с последния. Адв.К. прегледал
документите и пълномощното, като поискал да му бъдат платени 200 евро за това. Подс.Ч. платил дадените му от св.Пл.И. 200 евро.
Впоследствие адв.К. разяснил на двамата каква точно е
процедурата, че ще се наложи да се упълномощава негов колега от Румъния, на
когото да се заплати сумата от 500 евро и по 300 евро за явяване, като в крайна
сметка се оформила една сума от около 3000 евро. Разбрали се да се чуят в
следващите дни, след като уведомят за това съпругата на П.Ц.- св.Пл.И..
След завръщането им и уведомяването на последната за
искания от адв.К. хонорар, св.Пл.И. заявила, че не
може да го наеме и да трябва да се търси друг адвокат за по-ниска сума. В тази
връзка, тъй като подс.Ч. бил родом от гр.Видин,
решили именно там да потърсят такъв адвокат.
Тъй като очевидно щели да бъдат необходими пари,
междувременно св.Пл.И. се обадила и на бащата на св.П.Ц.- св.Д.Ц., който ги
подпомагал финансово. За ситуацията бил информиран и св.Е.Е.-
германски гражданин от турски произход, с когото двамата свидетели, както и св.Цв.С. имали бизнес и трудови отношения /макар св.Е. да
отрича такива/. Разговорите със св.Е.Е. били
провеждани от свЯкуб Ф.Ф.,
който превеждал от български на турски казаното от св.Пл.И. и подс.Ч., тъй като разговорите се извършвали именно от
мобилния телефон на свидетелката.
В края на м.март 2016г. св.П.Ц. бил екстрадиран в Р
Румъния в изпълнение на ЕЗА.
Междувременно подс.Ч. и св.Ив.И.
***, където първият се срещнал със своя приятел адвокат- св.Г.Г.. Разказал му за проблемите на неговия приятел П. и
необходимостта да бъде нает адвокат, който работи в Румъния. Св.Г. се свързал
по този повод по телефона със св.Е.В.В.- колега
адвокат, който именно имал практика и в Р Румъния и бил запознат с техните
закони. В разговора между св.Г. и св.В., последният заявил, че ще струва около
2000 лв. с разходите. Това именно св.Г. предал и на подсъдимия, който от своя
страна обяснил, че трябва да се прибере в Разград, за да разговаря с близките
на приятеля си, след което ще се чуят допълнително. След това св.Ив.И. и подс.Ч. ***.
За проведената среща и разговора с адв.В.,
подс.Ч. уведомил св.Пл.И., като й предал казаното от
св.Г., че хонорара на адв.В. ще е 2000 лв. с
разходите. Свидетелката се съгласила, след което разговаряли със св.Е. в
Германия чрез св.Ф., който обяснил колко ще струва и колко пари са необходими.
В тази връзка на 01.04.2016г. св.Е. изплатил чрез Уестърн
Юнион на името на св.П.И. сумата от 750 евро, която
сума впоследствие свидетелката препратила на подс.Ч..
Междувременно подс.Ч. бил
заминал отново за гр.Видин с личния си автомобил, като пак се срещнал със св.Г.,
който от своя страна уредил среща със св.В.. На срещата св.В. обяснил, че ще се
заеме със случая, но желае част от хонорара да му бъде платен веднага, като се
договорили двамата с подс.Ч. да отидат в близките дни
до Румъния за да се срещнат със св.П.Ц. и да оформят документите. При тази
среща св.Г. видял как подс.Ч. дал на св.В. сумата от
600 лв.
В следващите дни св.В. заедно с подс.Ч.
действително пътували до Румъния до затвора в Джурджо,
където обаче пуснали само адв.В., който се срещнал
със св.П.Ц. и последния го упълномощил по делото. След това се върнали, като
разноските били поети именно от подсъдимия.
Впоследствие, във връзка с делото св.В.
пътувал няколкократно до гр.Арад, Румъния и
до затвора в Турно Северин, като за
направените разходи контактувал единствено и само с подс.Ч.,
който редовно му пращал исканите суми. Според св.В. едно пътуване до Арад му
коствало около 350-400 лв., а той бил направил 4 пътувания. В тази връзка общо
за защитата по делото на св.П.Ц. свидетелят В. получил около 4000 лв., от които
2000 лв. първоначално заявен хонорар и около 2000 лв. за направените разноски
по пътуването. Според св.В. почти цялата сума му е била платена лично или чрез
преводи от подс.Ч., като последните 400 евро бил
получил от св.Пл.И..
Видно от приложените документи за осъществяване защитата
на св.П.Ц. от Германия на името на св.П.И. били наредени следните преводи: на
01.04.2016г. от Е.Е. сумата от 750 евро; на
11.04.2016г. от Ц. С. сумата от 800 евро; на 25.04.2016г. от Ц. С. сумата от
500 евро и на 05.05.2016г. от Е.Е.
сумата от 200 евро. Общо получената сума е в размер на 2 250 евро.
През периода м.март- м.май 2016г. подс.Ч.
пътувал доста често до гр.Видин във връзка с делата на своя приятел и срещи с адв.В.. Пътувал с личния си автомобил, като за направените
разходи изразходвал част от получаваните от св.Пл.И. пари. До гр.Видин пътувал
около 4-5 пъти, а до Румъния пътувал 2 пъти по този повод.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената
съдебно- икономическа експертиза подс.Ч. за периода
01.04.2016г. до 03.06.2016г. е получил от св.Пл.И. следните суми: - 600 лв. на
ръка; - превод по Еконт за 750 евро /1 466.87лв./ на
01.04.2016г.; - на ръка 22/23.04.2016г. 800 евро /1564.66лв./; - на ръка 500
евро /977.92лв./ началото на м.май 2016г.; - на ръка 200 евро /391.17лв./ на
14.05.2016г. Общо получена сума 5000.62 лв. Според вещото лице от посочената
сума на адв.К. са платени 100 евро /195.58лв./ за
пълномощно и на адв.Е.В. 600 лв. на ръка, 150 лв.
чрез Изи пей и 200 евро чрез Еконт.
Общо платена сума 1336.75 лв. Разликата между предоставената от П.И. и
предоставената от Ч. на адвокатите сума е в размер на 3 663.87лв.
Описаната фактическа обстановка безспорно се установява
от събраните и проверени по реда на НПК писмени и гласни доказателства- обясненията
на подсъдимия И.Ч., показанията на свидетелите- П.И., Д.Ц., П.Ц., И.И., Ю.К., Е.В., Ц.С., Г.Г., П.Ц.,
Я.Ф., Е.Е., съдебно- икономическа експертиза,
справки, платежни документи от Уестърн Юнион, Изи пей, Еконт и др. писмени доказателства. Всички те обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност очертават по несъмнен начин описаната от съда
фактическа обстановка, като съдът като цяло ги кредитира, съпоставяйки ги едни
с други.
В случая няма спор, а се установява и по несъмнен начин,
че подс.Ч. действително е получил от св.П.И. сочените
от обвинението суми. По несъмнен начин обаче се установява, че подс.Ч. нито е въвеждал, нито е поддържал някакво
заблуждение у св. Пл.И. относно сумите за адвокат. В случая по несъмнен начин
се установява, че парите, предмет на обвинението са изпращани от Германия от
лицето Е.Е., което лично е знаело за проблемите на
св.П.Ц.. Същият в разпита си заявява, че парите са негови и ги е дал на заем на
Д.Ц., но не са му върнати. В подкрепа на този факт са както показанията на св.Цв.С. /единия от изпращачите/, така и св.Я.Ф., който е
категоричен /а това заявява е Е./, че е разговарял със св.Е. и е обяснявал
лично на него. В подкрепа показанията на св.Е. са и писмените доказателства-
платежните документи на Уестърн Юнион.
Всичко това противоречи на показанията на самия Д.Ц.,
който твърди, че парите са лично негови и той ги е изпращал. Твърдения относно
собствеността на финансовите средства има и от страна на св.П.Ц..
Обвинението е, че с действията си подс.Ч.
*** е въвел и поддържал заблуждение у св.П.И., относно договорения от него
защитник адв.Е.В.- относно размера на договореното
възнаграждение и разноските, като е причинил имотна вреда на Д.Ц. в размер на 3 859.45лв., т.е. с деянието
си същият бил осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно обикновена измама, извършена в условията на продължавано
престъпление.
В зависимост от специфичните особености на различните
видове посегателства, очертани в раздел ІV от Глава пета на Особената част на
НК, различаваме три вида измами. В случая обвинението е за обикновена измама. Последната
е налице, когато деецът, с цел да набави за себе си или за другиго имотна
облага, възбуди или поддържа у някого заблуждение. Характерна особеност от
обективна страна е, че актът на имуществено разпореждане от страна на
измаменото лице се осъществява поради неговата неправилна представа относно
правното основание или условията за това разпореждане.
В случая съдът намира, че подс.Ч.
нито е възбудил, нито е поддържал каквото и да е било заблуждение у св.П.И.,
при това с цел имотна облага, така че да са причинени вреди на св.Д.Ц. в претендирания размер. Същият видно от показанията на св.В.,
св.Г., св.Ф., св.С., св.Ц. действително е изпълнил съвестно поетите задължения
относно защитата на своя приятел св.П.Ц.. Пътувал е няколкократно както до
гр.Видин, така и до Р Румъния, ангажирал е адв.В.,
който се е явявал по делото, заплащал му е сумите по договорения хонорар и
направените разноски. Т.е. налице е един договор за поръчка, чиито условия подс.Ч. е изпълнил съвестно, като никой не е имал претенции
до момента, когато адв.В. е поискал последните си 400
евро от хонорара, които св.Пл.И. впоследствие е изпратила. Св.В. изрично
заявява пред съда, че единствено последната сума му е изплатена от св.И.,
докато преди това сумите са му били заплащани от самия подсъдим. В тази връзка
съдът намира, че действително подс.Ч. е изплатил на
св.В. сумата от около 3 200 лв., явяваща се хонорар в размер на 2000 лв. и
1200 лв. разноски. Нормално за направените лично от него разноски по повод
пътуванията му както до гр.Видин, така и до Р Румъния, същите да бъдат поети от
възложителя на поръчката- роднините на св.П.Ц..
В случая не се установява специфичната цел, характерна за
това деяние- набавянето на лична облага, тъй като не се установява по някакъв
начин през инкриминирания период същия да е увеличил имотното си състояние
драстично. Напротив, св.Ив.И. заявява, че във връзка с ангажиментите на подс.Ч. по защитата на П.Ц., се е наложило да го уволни.
Освен това не е налице и причинната връзка между деянието
и престъпния резултат. Последният- имотната вреда, настъпва като пряко
следствие от имущественото разпореждане, осъществено от измаменото лице, а
разпореждането пък е следствие от неправилната представа на това лице относно
основанието или условията на разпореждането. В случая спорен е въпроса както
кое точно е измаменото лице, при положение, че за всяка една от транзакциите е
уведомявано лично лицето Е.Е., което именно е било и наредител на сумите. Да, парите са изпращани на името на
св.П.И., но тя е била само посредник. От друга страна твърдението за вреда, при
това в размер над 3000 евро според св.П.Ц. и 5000 евро според св.Д.Ц., които да
са в пряка причинно- следствена връзка с деянието, не се установяват по
несъмнен начин.
Поради изложените мотиви съдът намира, че обвинението не е
доказано по един безспорен и несъмнен начин и спрямо подсъдимия не може да бъде
реализирана наказателната му отговорност, а същият следва да бъде признат за
невинен и оправдан по така повдигнатото обвинение.
По отношение на предявения граждански иск, съдът намира
същият за неоснователен и недоказан, предвид оправдаването на подс.Ч.. Не са налице всички необходими признаци за обезвреда на гражданския ищец Д.Ц.- не се установява деликт, както и причинена вреда от страна на подсъдимия,
които да са в пряка причинно- следствена връзка.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: