Решение по дело №199/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба депозирана от М. А. Я., Ж. С. Я. – и двамата от гр.Б., със съдебен адрес гр.Б., ул.”Т.А. № 41, .1, офис № 114, чрез асв.Ри И. С. М. и В. И. М. – и двамата от гр.Б., със съдебен адрес гп.Б., ул.”Т.А. № 41, .І, офис № 101, чрез адв.Юнасочена против ЗПК”Л. инс”, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н „К, бул.”Черни В. № 51Д, представлявана от С– председател на УС и изп.директор, с която П. условието на субективно съединяване е предявен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, във вр. с чл.267, ал.1, пр.1 и чл.257, ал.3 КЗ.

Поддържа се с исковата молба, че първите двама ищци са родители на С Я., б.ж. на Б., починал на 27.09.2009 г., а вторите двама - родители на С С., б.ж. на Б., починал на 10.06.2009 г.

Твърди се, че на 10.06.2009 г. децата на ищците станали жертви на автомобилна катастрофа, вследствие на която загубили живота си само на 23 г., съответно – на 24 год.

Твърди се, че на посочената дата, около 18 ч.и 40 мин., синовете на ищците пътували в л.а. м.„Фолксфаген", модел „Джета", с държ. рег.№ Е 06-00 АК, собственост на Цветан Я. Костадинов от гр.Б. и управляван от внука му - А. П. П..

Последният, неправоспособен и управлявайки лекия автомобил след употреба на алкохол, по третокласен път III №106, на километър 4,8 в района между с.Зи с.С община Б., в посока ГКПП „Ст.Лисичково"-Б., нарушил правила за движение, визирани в ЗДвП-чл.150, чл.21, ал.1 и др., а именно: движейки се с несъобразена с пътя / участък-крива на ляв завой/ скорост-108,7 км/ч, превишавайки максимално допустимата в този район до 90 км/ч, водачът П. е навлязъл в лентата на насрещното движение, покачвайки се по ската от ляво на пътя, предизвикал преобръщане на автомобила, с което причинил по този начин смъртта на С С. /починал на място/, а СМ Я. - вследствие получените тежки травматични увреждания и след неуспешна борба за живот в продължение на 110 дни в Института по спешна помощ „Пирогов"-С., починал на 27.09.същата година.

За случая било образувано досъдебно производство, приключило с обвинителен акт.

По образуваното съдебно такова А. П. П. постигнал споразумение с Прокуратурата, одобрено с надлежен протокол по НОХД №177/20Югод. по описа на Благоевградския Окръжен съд, съгласно което е бил признат за виновен П. форма на вина-непредпазливост, по чл.343, ал.З, пр.1 и пр.4, б."б", пр.1 от НК във вр. с чл.342, ал.1, пр.2 от НК и във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За собствеността и управлението на процесния автомобил-марка „Фолксфаген", модел „Джета", с държ. рег.№ Е 06-00 АК, била налице редовно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" с полица №.010-9-25222309-9170221, с еднократна застрахователна премия, платена П. сключването на застраховката, със срок на действие на същата от 07.01.2009 г. до 06.01.2010 г.

Според компютърна справка от сайта на Информационния център към Гаранционен фонд /чл.293, ал.З от КЗ/ към датата на ПТП-10.06.2009 г., застраховката била редовна-валидна и действуваща.

По смисъла на чл.257, ал.3 във вр. с чл.265, ал.2 от КЗ, четиримата ищци, като родители на починалите си деца, имали качеството на „трети увредени лица" и право на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" за причинените им в резултат на процесното ПТП неимуществени и имуществени вреди - морални страдания от смъртта на синовете си, загинали в разцвета на младостта си, и оставили родителите си да търпят неблагоприятните последици от загубата на живота им.

За първите двама ищци настъпили и имуществени вреди, представляващи заплатени от тях медицински консумативи, необходими за лечението на сина им, които не се поемали от Здравната каса и по предписание на лекарите в „Пирогов" и закупени по време на 110-те дни престой след произшествието на сина им в тази болница, съответно: 207 лв. за плазма, която да се влива венозно с цел подсилване имунната система на страдащия от раните си С Я.; за 3000 лв. за мозъчна клапа, която се имплантира оперативно и 1600 лв.за аневризмален клипс, който се поставил оперативно на сина им за свързване на разкъсаните кръвоносни съдове от травмите П. ПТП.

Отделно от това през целия период на лечението същите пътували ежедневно до С., редувайки се, което тотално разстроило начина им на живот, отделно взимали успокоителни, за да издържаме на невероятното напрежение.

Така първите двама от ищци преживели 110 дни допълнителни страдания, свързани с факта, че непрекъснато бдяли над леглото на агонизиращото си дете и ставахме свидетели на мъките му.

Поддържа се, че тези вреди, причинени виновно от водача на лекия автомобил марка „Фолксфаген", модел „Джета", с държ. рег.№ Е 06-00 АК", макар и по непредпазливост, ищците били принудени да търпят и понасят и до момента.

Поддържа се и че съгласно законодателна уредба на имущественото застраховане /Кодекса за застраховането/, в обхвата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" се включва и отговорността на застрахованите лица - собственика, упълномощения водач и ползувателя на законно основание на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор за виновно нанесени вреди на трети лица, а за трето лице се счита всяко лице с изключение на това, което управлява увреждащия автомобил / чл.257, ал.2 и 3 от КЗ/.

Поддържа се, че е невъзможно с думи да се опише шока от тази изживяна от ищците лична трагедия.

Внезапно и в разцвета на младостта си загинали техните прекрасни синове, на които разчитали освен да се радват след пълнолетието им - на техните бъдещи семейства и деца, но и да бъдат в старините им опора и утеха.

С тяхната смърт загубили освен радостта и смисъла на живота си, но били лишени принудително и от родителското удовлетворение да видят децата си семейни и щастливи.

Твърди се, че връзката на ищците с техните синове била дълбока и силна - те винаги живели в едно домакинство, семействата им бяха сплотени и до датата на произшествието не се бяхме разделяли.

Контактът помежду им бил постоянен, ежедневно се чували, виждали, общували и имали силна привързаност помежду си.

Освен това първите двама изживели допълнително 110 денонощия по време на лечението на сина си С Я. - първите дни в болницата-Б., а впоследствие в Института „П"-С., като двамата родители напуснали работа, за да се редуват в болницата П. сина си и били неотлъчно до леглото му.

Същите изживели жестоки страдания, вследствие безсилието си пред мъките на детето си, в борбата му да оцелее.

Потънали в частни заеми, за да закупят исканите от лекарите медикаменти и др.пособия-сонди, клапи и др., необходими за лечението.

Понеже нямали възможност за престой в С., всяка сутрин ищцата Ж. Я. ставала в 5ч., за да сготви специална храна за болното си дете и после потегляла със съпруга си за С. - ежедневно в продължение на 110 дни.

След неуспешните усилия на лекарите и поради тежките травматични увреди, несъвместими с живота, С Я. починал в ръцете на родителите си.

Болката от тази загуба била огромна - не помагали дори успокоителните медикаменти, които употребявали от датата на катастрофата до момента.

Освен това с годините все повече чувствали осезателно, с неотшумяваща тъга и болезнено отсъствието на децата си от живота им.

Сочи се, че от около два месеца водачът на МПС, предизвикал катастрофата - А. П., изтърпял присъдата си и вече е на свобода.

Тъй като били съседи - той живеел в съседен жилищен блок в кв."Струмско"-Б., ежедневната среща с убиеца на децата им представлява допълнителна агония за четиримата, а по-малките им деца също страдали, което рефлектирало върху тях и не им позволявало дори за ден да забравят за сполетялото ги нещастие.

Поради гореизложеното за тях бил налице правен интерес от заявяване на настоящата претенция, като искат от съда да постанови решение, с което да осъди „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. Л. ИНС" -С., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район “. С., бул."Черни В. 51Д, представлявано от Председателя на Управителния Съвет-Стефан Христов Софиянски, ЕГН *, на основание чл.226, ал.1 от КЗ и сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на водача на увреждащото МПС-застрахователна полица №.010-9-252 2230 9-9170221 от 07.01.2009 год., да им заплати застрахователно обезщетение за причинените им вреди както следва: 1/. На М. А. Я. и Ж. С. Я.: общо сумата 164 807 лв., от които 160 000 лв. неимуществени вреди - по 80 000лв. на всеки от тях, изразяващи се в морални страдания от смъртта на техния син Стефан Иванов С., причинена виновно от А. П. П. П. ПТП на 10.06.2009 г. в качеството му на водач на лек автомобил марка „Фолксфаген", модел „Джета", с държ. рег.№ Е 06-00 АК, П. неспазване на правила за движение по ЗДвП, както и сумата от 4 807 лв.-общо за двамата, представляваща имуществени вреди в резултат на гореописаното ПТП - закупени медицински консумативи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увредата - 10.06.2009г., до окончателното им изплащане, ВЕДНО с присъждане на дължимите деловодни разноски по делото съобразно уважената част от исковете, както и 2/. на И. С. М. и В. И. М. - общо сумата от 140 000 лв./ за всеки един по 70 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на техния син С Я., причинена от ПТП, станало на 10.06.2009 год. виновно А. П. П., в качеството му на водач на описаното по-горе МПС, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считана от датата на увредата-10.06.2009 г. до окончателното им изплащане, ведно с присъждане на дължимите деловодни разноски по делото съобразно уважената част от исковете.

В подкрепа на предявения иск се сочат писмени и гласни доказателства и са допуснати две самостоятелни експертизи – съдебна и авто-техническа.

В срока за отговор е депозиран такъв от ответника чрез юрисконсулт Лъчезар Стоянов, с който се поддържа неоснователността на заявените претенции.

На първо място се оспорва основанието и интереса на ищците да предявят претенция за репариране на неимуществени и имуществени вреди по съдебен ред, предвид императивно установените други възможности и процедури, регламентирани в чл.107 от Кодекса за застраховането, които били известни и на процесуалните представители на ищците, поради нормативното им прогласяване, съответно обнародването ми в Държавен вестник.

Отделно от това се оспорват всички твърдения, изложени в исковата молба.

Оспорва се твърдението за изключителна вина на водача на МПС А. П., по аргумент от разпоредбата на чл.300 от ГПК и се навеждат доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, изразило се в непоставяне на предпазни колани, с което си противоправно поведение същите сами са поставили в опасност живота си; починалите наследодатели на ищците са били в състояние да предположат или да допуснат, че могат да бъдат увредени от делинквента, поради употребата му на алкохол.

По-конкретни твърдения във връзка със съпричиняването се твърди, че ще се изложат след отстраняване на нередовностите на исковата молба с оглед липсата на данни за механизма на твърдяното ПТП в обстоятелствената й част.

Оспорва се твърдението, че между ответника и делинквента е бил валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", който договор е имал действие по време на настъпването на процесното ПТП.

Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба във връзка с наличието на причинно - следствена връзка на твърдените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди с процесното пътно - транспортно произшествие.

Оспорват се твърденията за възникнали вреди, обосноваващи исковата сума и се твърди, че предявеният размер е прекомерен и не кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД.

Оспорват се твърденията, изложени във връзка и по отношение механизма на осъществяване на процесното произшествие, както и наличието на причинно - следствена връзка на твърдяните в исковата молба неимуществени и имуществени вреди с механизма на пътно - транспортно произшествие, като се твърди, че процесното ПТП не е настъпило по описания в исковата молба начин.

Твърди, че предявените размери били прекомерни и предвид наведения довод за съпричиняване на вредоносния резултат, в посочената степен, от страна на пострадалите лица, поради което обезщетението следва да бъде намалено.

Оспорва се основателността на акцесорните искове за лихва за забава, предвид аргументите, изложени относно главните искове.

Оспорва се началният момент, от който се твърди да е изпаднало в забава ответното дружество, като се твърди, че не са възникнали предпоставките, регламентирани в чл.224, ал.1 от Кодекса за застраховането.

Поддържа се, че поради липсата на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на процесното ПТП за ответника не била възникнала отговорност за обезщетяване на твърдените от ищците претърпени неимуществени и имуществени вреди.

В исковата молба не бил описан механизма на процесното ПТП, но се твърдяло, че в резултат на същото не са настъпили по изключителна вина на водача на лекия автомобил твърдените от ищците вреди.

Пострадалите не са поставили предпазни колани, поради което в резултат на това противоправно поведение, са поставили себе си в опасност.

Починалите наследодатели на ищците са били в състояние да предположат или да допуснат, че могат да бъдат увредени от делинквента, поради употребата му на алкохол, но въпреки това са поели риска и са се качили в автомобила управляван от водача П..

В тази връзка се твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от тяхна страна, поради което, и в случай че съдът приеме, че на ищците са причинени твърдените вреди в резултат на процесното ПТП, се иска да се намали обезщетението с оглед съпричиняването на вредоносния резултат.

Поддържа се също, че третото лице помагач - А. П. П. към момента на възникване на произшествието се е намирал под въздействие на употреба на алкохол и/или наркотични вещества.

За застрахователя възниквало регресно притезание и в случаите по смисъла на чл.274 от Кодекса за застраховането - П. наличие на техническа неизправност, възникнала по време на движение или неизправност на МПС, която застрашава безопасността на движението, както и в случаите, П. които водача управлява МПС без свидетелство за управление за съответната категория превозно средство.

С оглед липсата на релевантни данни по отношение на посочените обстоятелства се твърди, че към момента на възникване на произшествието А. П. П. не е притежавал правоспособност за управление на моторно превозно средство от съответната категория.

Твърди се, че към момента на възникване на произшествието А. П. П. не е управлявал технически изправно МПС.

В подкрепа на твърденията са сочат писмени доказателства.

В хода на производството като трето лице помагач на страната на ответното дружество е конституиран А. П. П. от гр.Б..

Същият в отговора си е оспорил изцяло предявените искове по основание и размер и също поддържа, че е налице съпричиняване от страна на пострадалите П. ПТП, чрез собственото им поведение.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като прецени приобщените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приобщеното НОХД № 177/2010 г. по описа на ОС Б., че с Определение № 96/23.04.2010 г., влязло в сила на същата дата , съдът е признал третото лице помагач в настоящия процес А. П. П. за виновен в това, че на 10.06.2009 г., около 18.40 ч. на третокласен път № ІІІ 0 106, на км. 4,8 в района между с.Зелен дол и с.С, в посока ГКПП Станке Лисичково – гр.Б., в нарушение на чл.150 от ЗДП, като неправоспосочен водач, е управлявал л.а.м.”Фолксваген”, модел „Джета”, с ДК № Е 0600 АК, собственост на Цот гр.Б., в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта 3 промила/, като в нарушение на правилата за движение, регламентирани в чл.21, ал.1 ЗДП е управлявал същото със скорост 108,7 км/ч, превишаваща максимално допустимата в този район /до 90 км/ч/, в следствие на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, а именно смъртта на С С., ЕГН * и С Я. – ЕГН *, и двамата от гр.Б. – престъпление по чл.343, ал.3, пр.1 и пр.4, б.”б”, пр.1 НК, във вр. с чл.342, ал.1, пр.2 от НК и чл.21, ал.1 ЗДП, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 3/три/ години, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип П. общ режим.

От приобщените писмени доказателства по цитираното НОХД, вкл. и тези пред настоящата инстанция /писмо изх.№ 331/27.09.2012 г. на Началник сектор „ПП” П. ОД на МВР Б. и приложенията към него/ се установява, че А. П. П. не притежава към моменти и не е притежавал към 10.06.2009 г. свидетелство за управление на МПС.

Лекият автомобил марка „Фолскваген”, модел „Джета” с ДК № Е 0600 АК, с който е извършено процесното ПТП, е бил регистриран първоначално на 20.04.2001 г., а регистрацията му е била прекратена на 26.05.2010 г.

Установява се от приобщената застрахователна полица № 010-9-252 *21, че същата е издадена от ЗК„Л. инс” на 06.01.2009 г. в гр.Б. в полза на собственика на л.а.м.”Фолксваген”, модел „Джета”, с ДК № Е 0600 АК Цветан Я. Костадинов, и е бил с период на действие от 07.01.2009 г. до 06.01.2010 г.

Според представеното удостоверение за родствени връзки № 69/20.11.2012 г. Цветан Я. Костадинов е дядо /баща на майката/ на А. П. П..

От показанията на разпитания по делото свидетели П. А., които съдът кредитира изцяло, като плод на личните му и непосредствени възприятия за събитията , които описва, че към лятото на 2009 г. същият е бил в близки приятелски отношения с А. П..

Този свидетел познавал добре и С М. и С Я., с които били съседи от квартала и се знаели от дълги години.

Същият сочи, че на 10.06.2009 г. бил със свои приятели на язовир „Л”и след като се прибрал в къщи и седнал да обядва, по телефона му се обадил С М.. Той му казал, че е с А. П. и му предложили да се видят на кварталното барче, за да отидат пак до язовира.

А. приел и се срещнал по-късно с тях пред кварталното барче. От там С М. се обадил на С Я. и го попитал дали няма да ги придружи, като последния се съгласил.

Така всички тръгнали на път, като лек автомобил м.”Фолксваген”, модел „Джета”, сив на цвят, се управлявал от А. П.. По път за язовира спрели в с.Л и купили четири бири, като всички, без А., който шофирал, изпили своите бири.

Според А. А. П. не изпил своята бира дори след като стигнали до язовира, поради което Стефан и той си я разделили. Не изглеждало А. да е пиян, а по-скоро уморен.

Обратно за Б. групата тръгнала около 16,30 – 17,00 ч. и всичко си било нормално до един момент, когато А. П. започнал да кара много бързо.

Останалите пътници в колата му казали да намали, че ще се пребият, но той не намалил скоростта и на един завой колата се ударила.

А. сочи, че той се хванал за седалката, усетил три, четири силни удара, след което той излетял от колата, като не знае през кое точно от стъклата на колата това е станало, просто изхвръкнал от колата.

Сочи също, че след като станал и се отупал, се обърнал и видял, че колата е по капак, а Стефан е изхвръкнал вън от колата. Слави бил с главата надолу в колата, а А. бил наполовина вън от колата.

Първа помощ на пострадалите дал лекар, който случайно се возел в първата спряла кола до тях. След това извикали и линейка.

А. твърди, че не е знаел дали А. П. е имал шофьорска книжка към момента на настъпилото ПТП, но знаел, че шофира отдавна.

Твърди, че със Слави и Стефан били познати, но не и приятели.

Съдът кредитира показанията на горния свидетел не само поради фактът, че същият е пряк очевидец и участник в процесното ПТП, но и т.к същите изцяло се подкрепят и от докладваните експертизи по делото.

Съдът не обсъжда по същество показанията на свидетеля Баделски, т.к. не установяват релевантни за предмета на спора факти.

Установява се от заключението на допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло, като пълна и компетентно изготвена, и която не се оспори от страните по делото, че П. първият от ударите автомобилът, управляван от А. П. се е занесъл странично П. навлизане на ляв за него завой. В момента на този първи удар в мантинелата скоростта на движение на автомобила е била 134 км/ч, а кинетичната енергия П. удара – 907031,25J.

Този удар е бил странично и плъзгайки се в предпазната еластична преграда /мантинелата/ вдясно на пътя, гледано по посока на движение на процесния автомобил. Ударът е станал в задната дясна част на автомобила. След него и видно от оставените следи по автомобила, същият се е движил близо до мантинелата, като десните му колела са били на банкета. Този участък от пътя е с дължина 31,5 м.

След него автомобилът рязко е променил посоката си на движение наляво, и таке е прекосил косо П. странично плъзгане асфалтовата настилка, изминавайки участък от пътя с дължина 29,50 м. и е прекосил с предните си колела банкета и се е подкачил на ската, който се намира от лявата страна на пътя, гледано по посока на движението му.

След това автомобилът е изминал участък от около 2,5 м. косо по ската, като преодолял наклон с около 27 градуса.

В края на този участък автомобилът се блъска в стойка за пътни знаци в ляво от пътя, гледано по посоката на движението му.

П. този втори поред удар металната стойка за пътни знаци се изкривява, а автомобилът се завърта около нея, като почти едновременно с това въртене се обръща на страни, а после и по таван.

В момента на този удар скоростта на движение на автомобила е била 117 км/ч, а кинетичната енергия – 685480,20J.

След преобръщането на автомобила по таван, същият се е плъзнал надолу по ската под ъгъл 3,23 градуса, изминавайки участък от около 19,5 м.

В последствие плъзгайки се и едновременно с това – въртейки се, е прекосил асфалтовата настилка на пътя, оставайки кални следи, изминавайки участък от около 11,5 м. с колелата нагоре, като задната лява част на превозното средство се удря втори път в страничната еластична предпазна преграда.

П. този удар скоростта на движение на автомобила е била 39 км/ч, а кинетичната енергия – 76773,12J.

След този удар автомобилът е продължил плъзгане по асфалта, съчетано с въртене в хоризонталната равнина и изминал участък от около 8,5 м., след което е спрял.

Решаващият състав изцяло кредитира заключението на вещото лице по техническата експертиза, т.к. същата е изготвена след запознаване с всички материали по НОХД № 177/2010 г. по описа на ОС Б. и оглед на място на инцидента.

Освен това описаният механизъм съответства и на показанията на единствения очевидец на настъпилото ПТП – свидетеля А..

Допуснатата и изслушана съдебно-медицинска експертиза докладва, че П. огледите и аутопсиите на трупа на С Я. е била установена черепно-мозъчна травма, изразяваща се в многолинейно и многофрагментно счупване на черепа в дясно теменното слепоочно и на черепната основа.

Установен е бил и кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясно.

На същия е било проведено оперативно неврохирургично лечение за отстраняване на вътрешния кръвоизлив и абсцес, както и за поставяне на каротидо-кавернозна фистула в ляво, заради вътрешна хидроцефалия – хидром в дясно.

Най-тежките настъпили усложнения по време на провежданото болнично лечение са били абсцес и хидром в дясно и вътрешна хидроцефалия.

Черепномозъчната травма и вътречерепния кръвоизлив са му причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Същите, както и настъпилите в следствие на тях усложнения са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.

За С С. е била установена черепномозъчна травма – счупване на средна и предна десни черепни ямки на черепната основа, контузия на мозъка и котузионно огнище по основата на десния челен дял на главния мозък, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка – субарахноидален кръвоизлив, обширни охлузвания с драскотини.

Причината за смъртта е черепномозъчна травме – счупване на черепната основа и контузия на мозъка. Такова увреждане се преценява по медикобиологичния признак като разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Медицинската експертиза докладва, че от вида и разположението на травматичните увреждания, установени П. аутопсиите на С Я. и С С. може да се определи, че в момента на претърпеното ПТП те не са били с поставени предпазни колани.

Установените водещи травми и П. двамата се изразяват в черепномозъчни травми и счупване на черепната основа.

Както в писменото си изложение, така и в с.з. експертът поддържа, че описаният от техническата експертиза механизъм на ПТП отговора на механизма на получените от починалите увреждания, които могат да се получат от обръщането на автомобила през покрива.

П. такъв механизъм поставянето на предпазни колани има съществено значение най-вече на пътниците и предпазва от черепномозъчни травми и/или травми на гръбначния стълб, настъпващи П. този механизъм предимно в шийния отдел.

В с.з. и експертът по техническата експертиза допълва, че според статистическите данни, обобщени в България, П. скоростите от 50 км/ч до 90 км/ч предпазните колани са ефективни до 81%, като статистиката на прави разграничение между челни и странични удари.

Обощените данни от статистика на американската асоциация, свързана с безопасността на движението сочела за 2012 г., че 46% от водачите, които носят предпазни колани, П. настъпили ТПТ, без разграничение в скоростта на движение и характера на удара. Съответно за седящите до шофьора пътници статистиката сочи 41%, а за задната седалка – 44%.

Според вещото лице по техническата експертиза предпазният колан е по-ефективен П. челен удар, а не П. страничен, заради триточковото разположение.

Съдът кредитира установеното и от двете експертизи, които взаимно се допълват и подкрепят, а всяка една от тях – и от установеното от писмените доказателства по делото, както и от гласните такива. Експертизите, както вече се посочи, не се оспориха и от страните по делото.

От приобщените удостоверения за наследници №№ 479/19.02.2010 г. и 451/17.02.2010 г., че ищците М. Я. и Ж. Я. са родители на С Я., б.ж. на гр.Б., починал на 27.09.2009 г., а ищците И. С. М. и В. И. М. са родители на С С., б.ж. на гр.Б., починал на 10.06.2009 г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели А А. /първи братовчед на И. М./ и В /сестра на същия ищец/ се установява, че от раждането до смъртта си С С. е живял в един дом с родителите си. Отношенията между тях са били изключително топли и близки, т.к. С бил много привързан към семейството си – вкл. към своята леля и баба.

Той проявявал изключителна загриженост за тях, помагал на всички с каквото може, вкл. родителите си емоционално и финансово.

Спечелените от него пари от работа като строителен работник влагал в подобрения в общия им дом, като дори за есента на 2009 г. планирал сватба с дългогодишната си приятелка.

И двамата свидетели сочат, че вкл. и към момента родителите на Стефан не могат да преодолеят загубата на сина си и двамата са на лекарства, защото им е изключително тежко. Загубата на дете не се преживява.

За изключително близки и топли отношения между родители е дете в лицето на родителите на починалия от процесното ПТП С Я. свидетелстват и П. Я. /брат на ищеца М. Я./ и В И – кум на М. и Ж. Я.

И двамата свидетели сочат, че поддържат много близко контакти със семейство Я и че познават системата от взаимоотношения в същото.

Твърдят, че С Я. приживе е бил изключително привързан към родителите си, живял е с тях в едно домакинство, и помежду им са били установени отношения на уважение, разбиране и взаимна грижа.

Слави работел като кофражист и много спортувал, не бил хазартен тип, а много възпитано и добро момче, домошар, като обичал много да си седи в къщи.

Свидетелите сочат, че ищците Я и до ден днешен не са се възстановили от тежката загуба на сина им, като бащата бил на ръба на отчаянието се пропил тотално, казвал, че не му се живее, а майката се състарила до неузнаваемост.

Същите сочат, че лично са оказали финансова помощ на сем.Яневи по време на провежданото на след катастрофата лечение на сина им, като П. Я. в продължение на три месеца предоставил собствения си автомобил на разположение на брат си и снаха си, за да могат да пътуват всеки ден до С., където С бил настанен за лечение.

Освен това той лично ги придружил веднъж до гр.Пловдив, за закупуване на плазма, която била необходима за лечението на С, след което я закарали до С., до болницата.

От своя страна В ум дал в заем един път 3 000 лв. – през м.юли 2009 г. за закупуване на клапа, която трябвало да се постави на Слави, а в последствие и още 1 600 лв. за клипс

Съдът кредитира установеното от горепосочените свидетели, преценявайки ги в светлината на чл.172 ГПК предвид близките им родствени отношения с ищците по делото.

От друга страна обаче именно тези родствени отношения навеждат на извод за достоверност на показанията, доколкото предпоставят възможност за по-задълбочено познаване на системата от взаимоотношения между родители и деца в семействата на ищците.

На самостоятелно основание показанията на свидетеля И в частта им, касаещи направените финансови разходи от сем.Я за проведеното след процесното ПТП лечение на сина им се подкрепят изцяло и от приобщените писмени доказателства – фактура и касов бон от 21.08.2009 г. за сумата от 207 лв. от „Пирогов” С., разходен ордер за сумата от 3 000 лв., издаден от д-р Захаринов на 10.07.2009 г. за закупуване на ликводренажна клапа на името на пациент С Я., както и разходен ордер за сумата от 1 600 лв., издадена от д-р К на името на същия пациент, за закупуване на аневризмален клипс.

Съдът не обсъжда по същество приобщените писмени доказателства, касаещи материалното състояние на ищците по делото, доколкото този факт е ирелевантен за предмета на спора.

П. приетото за установено по-горе от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявените субективно и субективно съединени искове са допустими.

Нормата на по чл.267, ал.1, т.1 е установила, че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, вследствие на притежаването или използването на МПС, като в т.ч. се включват имуществените и неимуществените вреди в следствие на телесно увреждане.

В случая ищците твърдят именно, че са трети увредени лица, в качеството им на наследници и родители на починалите лица, на които са причинени имуществени и неимуществени вреди в следствие на смъртта, причинена от използването застрахования автомобил по задължителна застраховка „ГО” П. ответното ЗД.

Следва да се добави, че нормата на ал.2 на с.чл. сочи, че застраховката по ал.1 покрива отговорността и за вреди, причинени във връзка с притежаването и използването на МПС от лице, което, не е изрично или мълчаливо упълномощено за това, П. условие че не е придобило владението върху моторното превозно средство чрез кражба, грабеж или престъпление по чл.346 НК, както и в случаите, в които не притежава или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство;

И т.к. нормата на чл.226, ал.1 ЗК дава възможност на увредения, спрямо който застрахователят е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя, а процесуалната легитимация на страните са определя от ищеца, в случая с оглед поддържаното от ищците предявеният главен иск се явява процесуално допустим.

Същият е обективно съединен и с претенцията за заплащане на обезщетение за забава на дължимото парично задължение, считано от датата на увреждането – 10.06.2009 г. до окончателното заплащане.

Предявените искове са основателни.

По иска по чл.267, ал.1 ЗК.

П. приетите за безспорно установени по-горе факти решаващият състав счита, че ищците установиха в хода на производството П. условието на пълно и главно доказване факта, че автомобилът м.»Фолксваген”, модел „Джета” с ДК № Е 0600 АК, управляван на 10.06.2009 г. от А. П. П., е имал валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество по застрахователната полица с № *21, като договорът е бил със срок на действие от 07.01.2009 г. до 06.01.2010 г.

В т.см. безсъмнено се установи фактът, че А. П. е имал качеството на „застрахован” по смисъла на чл.257, ал.2 КЗ и § 1, т.4 от ДР на КЗ.

Фактът, че към момента на настъпване на ПТП посоченият по-горе лек автомобил е бил управляван от А. П. не е спорен по делото и е безсъмнено установен от влязлото в сила Определение № 96/23.04.2010 г., постановено по НОХД № 177/2010 г., имащо характера на присъда по НОХД и в т.см. задължително за гаржданския съд относно това, дали е извършено деянието, неговата провтивоправност и виновността на дееца.

Поради последното и съобразно установената в цитираната норма презумпция решаващият състав намира за безспорно установени в казуса факта на извършеното деяние и неговата противоправност, както и вината на А. П..

От друга страна безсъмнено се установи в хода на настоящето производство, че настъпилите увреждания П. пострадалите от причиненото в резултат на противоправното деяние на А. П. лица – С М Я. и С И С.- черепномозъчни травми и счупване на черепната основа, са в пряка и причинна връзка от настъпилото ПТП.

Тези увреждания според медицинската експертиза са квалифицирани като разстройство на здравето, временно опасно за живота, но в крайна сметка са се оказали несъвместими с живота и са довели до смъртта на пострадалите, П. първия и независимо от положените усилия за последващо катастрофата лечение.

Горният факт отнесен към установеното от гласните доказателства досежно претърпените от ищците душевни болки и страдания, в резултат на преживяната от всеки един от тях тежка загуба на дете от момента на ПТП до датата на проведените по делото с.з. навеждат на извода, че предявените искове за заплащане на неимуществени вреди от всеки един от тях е доказан по основание.

По размер, съобразявайки изложените факти и нормата на чл.52 ЗЗД, както и тази на чл.266 КЗ /в застрахователната полица за всяко събитие П. две или повече пострадали лица посочената сума е 1 000 000 лв./ съдът счита, че предявените искове се явяват основателни до претендираните размери от съответно по 80 000 лв. за всеки един от ищците Ж. и М. Я и по 70 000 лв. за размер от по 70 000 лв. за всеки един от ищците И. М. и В. М..

Съдът намира, че заявените претенции за репариране на причинените на всеки един от ищците неимуществени вреди, в резултат на претърпените от тях душевни болки и страдания след загубата на двете им деца, следва да бъдат репарирани до посочените по-горе размери, с оглед установените по делото изключително близки отношения между тях и починалите им деца, основани на уважение, разбиране и взаимна грижа.

Гласните доказателства категорично установяват, че след загубата на децата си всеки един от ищците е изпаднал в тежка духовна криза, някой от тях не виждат смисъл да живеят, като всички приемат медикаменти, за да могат да преодолеят случилото се.

Посочените размери на обезщетението за причинени неимуществени вреди за всеки един от ищците съдът намира за справедливи, с оглед интензитета и продължителността на болките и страданията, причинени им в резултат на внезапната и нелепа загуба на техните деца в изключително млада възраст.

Съдът намира правнонесъстоятелни наведените възражения от страна на процесуалните представители на третото лице помагач и на ответника, че размерът на присъденото обезщетение поради наличие на съпричиняване от страна на пострадалите по отношение настъпването на вредоносния резултат.

Установено е трайно в теорията и практиката, че съпричиняването по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД от страна на пострадалия е налице единствено в случаите, в които увреденият трябва да е допринесъл за настъпването на вредата, като този принос трябва да е конкретен – да се изразява в конкретни действия или въздържането от такива.

В случая се претендира, че непоставянето на предпазни колани от страна на пострадалите по време на настъпване на ПТП е допринесло за вредоносния резултат.

Последното на практика означава, че се претендира, че тези действия на пострадалите освен че са в нарушение на правилата за движението по пътищата, установени от ЗДвП, но са и в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, т.е. – че той е тяхно следствие.

Следва да се отбележи на първо място обаче, че нормата на чл.184, ал.4 ЗДвП към момента на настъпване на процесното ПТП не е съдържала задължение за пътниците в ПТП да носят предпазни колани или каски.

На самостоятелно основание безсъмнено установи се от заключенията и на двете допуснати и изслушани експертизи, че смъртта на пострадалите лице в случая е била причинена от получените от тях тежки увреждания – черепномозъчни травми и счупвания на черепните основи, които са били несъвместими с живота.

Установи се и че те са били предизвикани в резултат на сложния механизъм на процесното ПТП, причинено от А. П. в резултат на изключитено високата скорост и в нарушение на правилата за движение по пътищата, установени от ЗДвП, с която управлявания от него автомобил се е движил в момента на настъпване на ПТП, П. която, дори хипотетично да се приеме, че пътниците са носели предпазни колани, това, според вещите лица, не би довело до друг освен настъпилия краен резултат за тях.

Несъстоятелно е и възражението, че съпричиняване от страна на пострадалите било налице и т.к. последните знаели, че управлялащия лекия автомобил е неправоспособен водач, както и че е употребил алкохол.

На първо място – тези възражения са несъстоятелни по аргументите, изолжени по-горе.

На самостоятелно основание н тяхна подкрепа не се събраха никакви доказателства, а обратно – установи се от събраните гласни доказателства, че пътуващите в деня на процесното ПТП спътници на А. П. не са знаели, че той не е правоспособен водач, т.к. отдавна управлявал автомобил, а освен това в същия ден никой от тях не го е виждал да употребява алкохол. Според свидетеля А., оцелелия очевидец от катастрофата, П. дори не е изпил закупената на път бира, която е била поделена между другите момчета.

Присъдените суми са дължими ведно с лихвата върху същите, считано от датата на увреждането – 10.06.2009 г. до окончателното й заплащане, тъй като П. задължения от непозволено увреждане длъжникът е в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на настъпване на увреждането.

По отношение на претенцията на ищците М. и Ж. Я за присъждане на обезщетеине за причинените им имуществени вреди.

Решаващият съд по аргументите, изложени досежно доказаността по основание на претенцията за неимуществени вреди намира, че и този иск се явява доказан по основание.

По размер същият се явява доказан за сумата от 4 807 лв., установена от приобщените писмени доказателства, удостоверяващи направени от тези ищци разходи за закупуване на медикаменти и медицински принадлежности, свързани с лечението на сина им Слави Я. в периода от причиняването на уврежданията му от процесното ПТП до настъпване на смъртта му.

С оглед изхода от спора ответното дружество ще следва да заплати на ищците и сторените от тях по делото разноски в размер на 4 250 лв. за възнаграждение на процесуалиня представител на ищците Я – адв.И и 3 450 лв. за възнаграждение на процесуалния представител на ищците М. – адв.А, съобразно нормата на чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните адвокаски възнаграждения.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ОС Б. и ДТ, съобразно уважените искове в размер на общо 12 192,28 лв.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗПК”Л. инс”, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.С., р-н “. С., бул.”Черни В. № 51Д, представлявана от С – председател на УС и изп.директор да заплати на М. А. Я. – ЕГН * и Ж. С. Я. – ЕГН *, и двамата от гр.Б., със съдебен адрес гр.Б. ул.”. А. № 41, .І, офис № 114, адв.И общо сумата 164 807 /сто шестдесет и четири хиляди осемстотин и седем/ лева, от които 160 000 /сто и шестдесет хиляди лева/ неимуществени вреди - по 80 000 /осемдесет хиляди лева/ на всеки от тях, изразяващи се в морални страдания от смъртта на техния син С С., причинена виновно от А. П. П. П. ПТП на 10.06.2009 г. в качеството му на водач на лек автомобил марка „Фолксфаген", модел „Джета", с държ. рег.№ Е 06-00 АК, П. неспазване на правила за движение по ЗДвП, както и сумата от 4 807 /четири хиляди осемстотин и седем/ лева общо за двамата, представляваща имуществени вреди в резултат на гореописаното ПТП - закупени медицински консумативи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увредата - 10.06.2009 г., до окончателното им изплащане, както и дължимите разноски по делото за възнаграждение на процесуалния им представител в размер на 4 250 /четири хиляди двеста и петдесет/ лева.

ОСЪЖДА ЗПК”Л. инс”, ЕИК със седалище и адрес на управление гр.С., р-н “. С., бул.”Черни В. № 51Д, представлявана от С – председател на УС и изп.директор да заплати на И. С. М. – ЕГН * и В. И. М. – ЕГН *, и двамата от гр.Б., със съдебен адрес гр.Б., ул.”. А. № 41, етІ, офис № 101, адв.А общо сумата от 140 000 /сто и четиридесет хиляди/ лева, или за всеки един по 70 000 /седемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на техния син С Я., причинена от ПТП, станало на 10.06.2009 год. виновно А. П. П., в качеството му на водач на описаното по-горе МПС, ведно със законната лихва върху главницата, считана от датата на увредата-10.06.2009 г. до окончателното им изплащане, както и дължимите разноски за възнаграждеине на процесуалин им представител в размер на 3 450 /три хиляди четиристотин и петдесет/ лева.

ОСЪЖДА ЗПК”Л. инс”, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.С., р-н “. С., бул.”Ч. № 51Д, представлявана от С – председател на УС и изп.директор да заплати по сметка на Окръжен съд Б. сумата от 12 192,28 /дванадесет хиляди сто деветдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/ държавна такса по производството, съобразно уважената част от предявените искове, както и 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.

Решението е постановено П. участието на трето лице помагач на страната на ответника А. П. П. - ЕГН * от гр.Б..

Решението поделжи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: