№ 33
гр. Смолян, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любен Д. ХаджиИ.
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Любен Д. ХаджиИ. Търговско дело №
20235400900074 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 288-286 във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл.
79 ЗЗД.
Образувано е по иск на Д.А. ЕООД – К. обл. П. представлявано от И.К.,
а последният от адв. Т.И., в която се твърди, че ищецът извършвал основно
производство и търговия с моркови, като същият бил в трайни търговски
отношения с М.-81 ЕООД- Ч., представлявано от М.Ш..
В началото на 2023г. ответникът получил от него и приел без забележки
стока, моркови на стойност 34 800лв. с ДДС, като за това била съставена
фактура на място № **********/20.02.23г., която удостоверявала договор за
продажба.
В отношенията между страните плащанията винаги били по банков път,
така и в случая ответникът, след като получил стоката и я осчетоводил, не
платил дължимото.
Въпреки проведените многократни разговори и покани, стоката не била
платена, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК пред РС-Девин. Било образувано ч.гр.д. №
284/23г. по описа на същия съд, като по него била издадена заповед за
изпълнение № 142/01.08.23г.
1
Поради подадено възражение от ответника по чл. 414 ГПК, ищецът
предявил настоящия иск. Моли съда да признае за установено по отношение
на ответника, че последният дължи сумата 34 800лв. с ДДС по фактура №
**********/20.02.23г. по договор за продажба на моркови и заповед №
142/01.08.23г. по ч.гр.д. № 284/23г. на РС-Девин. Претендира и направените
по делото разноски.
Ответникът М.-81 ЕООД, представлявано от управителя М.Ш., а
последният чрез адв. Д.-М., е подал отговор в срок.
Поддържа, че искът бил недоказан, тъй като ищецът бил предприел път
на защита по изключен от законодателя процесуален ред.
Според чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК, заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК можела да се издаде само за вземания за парични
суми, като искът бил подсъден на районен съд. В цитирания текст
подсъдността била част от императивно визиран сложен фактически състав за
издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл изрично опр.№
680/17.07.12г. по ч.т.д. №290/12г. на ВКС Постоянна и непротиворечива била
практиката, че при липса на предпоставката по чл. 410, ал.1, т. 1 ГПК, искът да
е подсъден на районен съд, заповедният съд следвало да отхвърли искането за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Така определение №
540/21.06.14г. по ч.т.д. № 366/12г. на ІІт.о. на ВКС, определение №
472/17.06.10г. по ч.т.д. № 508/11г. на ВКС, ІІ т.о. и др.
В настоящия случай, при цена на иска над 25 000лв., според чл. 104, т.
4 ГПК, РС-Девин е нямал правомощия да издаде заповед по чл. 410 ГПК, тъй
като цената на иска е била 34 880лв., цена на закупуване на моркови, и не е
било налице обективно съединяване на искове /ОСИ/.
Предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК не можело да
санира недопустимата заповед по чл. 410 ГПК. Производството по чл. 410
ГПК, което се развило преди исковото производство по чл. 422 ГПК, било
недопустимо. Последното обуславяло и недопустимостта на исковото
производство, доколкото същото се развивало като част и в рамките на общото
производство, започнало с издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /в
този смисъл решение № 379/23.05.13г. по гр.д. № 314/12г., ІІІ г.о. на ВКС/.
Така и според възприетото в решение № 81/20.07.15г. по т.д. №
1823/14г., І т.о. на ВКС, заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК за
2
вземане над 25 000лв. е недопустима. В хипотезата на издадена заповед по чл.
410, ал. 1, т. 1 ГПК за парично вземане в размер над 25 000лв., исковото
производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК също било недопустимо, поради
приложението на чл. 410, ал. 1 ГПК и при определяне на допустимия предмет
на специалния установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, с оглед
обусловеността му от предмета на заповедното производство. Предмет на
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК може да бъде само право по чл. 410, ал. 1 ГПК, за
което е била издадена заповедта за изпълнение. Ако една от тези две
предпоставки не била налице, то:– 1/ Правото не било от очертаните в чл. 410,
ал. 1, т. 1 ГПК до 25 000лв.; 2/ не била издадена заповед за изпълнение, а искът
по чл. 422, ал. 1 ГПК бил недопустим.
В допълнение, в настоящия случай не било налице обективно
съединение на искове. В исковата молба и в заявлението по чл. 410 ГПК била
формулирана една претенция на стойност 34 880лв. /покупна цена за моркови
по една фактура/ „осчетоводяваща“ договор за продажба на моркови.
Ето защо и при първоначалното предявяване на иска пред РС-Девин
производството било прекратено с влязло в сила определение, а делото
изпратено по подсъдност на ОС-Смолян. Или с влязъл в сила съдебен акт била
опредЕ. подсъдността на окръжен съд като първа инстанция, което било още
един довод за недопустимостта на иска.
Или интересът на ищеца при недопустимо исково производство по чл.
422 във вр. с чл. 415 ГПК бил от осъдителен, а не от установителен иск.
Поради всичко изложено исковата молба следвало да се върне, а
производството да се прекрати.
Алтернативно, в случай, че не се приемели доводите за недопустимост
на иска, ответникът поддържа, че същият бил неоснователен.
Между ищеца и ответника съществували трайни търговски отношения,
страните сключвали множество договори в различно качество. В хода на тези
отношения ищецът проявил изключително некоректно поведение с
надписване на количества за доставена стока и доставяне на стока с лошо
качество. Ищецът доставил на ответника зеленчуци, които били негодни за
консумация, развалени или с изтичащ срок на годност, което било причината
за влошаване на отношенията между страните.
3
В случая процесната фактура не обективирала сключен между ищеца и
ответника договор за продажба. Тя не била отразена в счетоводството на
ответника, затова се възразява, че тя доказвала договор за търговска продажба.
/Според приложение № 1, отговор на писмо-покана, точно управителят на
ищеца К. се укривал и отказвал да получи отговор на поканата/.
Не само не бил сключен договор за продажба на моркови по процесната
фактура, но стоката не била и доставена. Ответникът оспорва факта на
извършена доставка /предаване/ по договор за търговска покупко-продажба на
моркови. Доставка не се установявала и от приложените стокови разписки – в
графата получател било записано Ш., само на три от стоковите разписки бил
посочен М.-81 ЕООД, ответникът по делото. /При справка в търговския
регистър се установявало, че били налице над 30 правни субекта, съдържащи
Ш. в наименованието си, като управителят на ответника М. Ш. бил
собственик и управител на М.-81 ЕООД, „М. Ш.“ ЕООД, ЕТ „М. Ш.-81“, като
бил регистриран като земеделски производител/.
В графата „стоката, получена от“ било посочено лице, което не било
нито Ш., нито М. Ш., нито М.-81 ЕООД, а лице на име Е. С.. Той не бил в
никаква връзка с ответника, не бил негов служител, нито пълномощник. За
„предал“ се сочело лицето Н.М./С. К.а, като управител на ищеца бил И. К..
Никъде в стоковите разписки не се реферирало към процесната фактура,
липсвала идентичност на страните, липсвала цена.
По никакъв начин от съдържанието на приложените стокови разписки
не можело да се установи връзка и обвързаност между тях и процесната
фактура. Някои от посочените в стоковите разписки дати били в неработни
дни. В тях фигурирал и едър морков, палети и пр., което като стока не било
описано във фактурата. Общото количество моркови по приложените стокови
разписки, било по-малко от количеството по фактурата.
В обобщение, представените като доказателства от ищеца стокови
разписки не съдържали необходимите реквизити и не били в състояние да
обосноват доставката, твърдяна по процесната фактура, действително била
реализирана.
При наличието на договор за продажба основанието за плащане на
цената било не издаването на фактурата, а извършването на доставка от
продавача на купувача. Съответно задължението за плащане на цената
4
настъпвало когато стоката била доставена и получена, каквато доставка
липсвала по договор за продажба между страните.
Ответникът поддържа, че между страните не бил сключен договор за
търговска покупко-продажба на моркови по процесната фактура, поради което
не било възникнало задължение за него да плати посочената във фактурата
цена.
Ако все пак съдът приемел, че било налице предаване на стока /или
частично предаване/, то между страните нямало сключен договор за покупко-
продажба, а консигнационна сделка. Такъв тип сделки били много
разпространени в търговията с плодове и зеленчуци.
Именно консигнационен договор било възникналото правоотношение
между страните. Този договор нямал изрична позитивноправна уредба, тъй
като бил разновидност на комисионния договор – двустранен консенсуален
договор, който не изисквал опредЕ. форма за действителност. Според
условията на този договор, консигнантът предавал на консигнатоара движими
вещи, които консигнатоарът да продаде на крайни потребители. Такава била и
договорката между страните – ищецът да достави, а ответникът да продаде
доставените количества и след продажбата да се разплати с ищеца.
Спецификата на консигнацията предполагала не продажба на стоката
от доверителя на комисионера, а само предаване на стоката. Затова за
доверителя не възниквало правото да получи плащане на цената на
предадената за продажба на консигнация стока, както това било при договора
за продажба, а правото да иска плащане на получената цена от продажбата на
стоката. Това следвало от положението, че при договора за консигнация
възниквали правоотношения по учредителна, изпълнителна и отчетна сделка.
В случая предпоставките за уважаване на претенцията на ищеца не
били налице. Задължение за плащане на парична сума /стойността на
сделката/ би възникнало, само ако стоката била реализирана, т.е. била
сключена изпълнителна сделка. Такава сделка с тези моркови не била
реализирана.
В случая стоката била бързооборотна, бързоразваляща се, която
можела да бъде реализирана в изключително малък времеви интервал. Освен
това и част от доставените моркови били с по-лошо качество, с практически
изтичащ срок на годност, което още повече скъсило този интервал.
5
В краткия времеви интервал ответникът не бил реализирал стоката и тя
не била продадена на трети лица, поради погИ.ето й. Затова за ищеца било
възникнало правото да претендира стойността на реализираните стоки.
Ищецът е подал допълнителна искова молба. С нея моли да се допусне
изменение на иска, като предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК се
измени в осъдителен иск срещу ответника.
В допълнителната искова молба се повтарят твърденията от
първоначалната, а именно, че основен предмет на дейност на ищеца Д.А.
ЕООД било производството на моркови, както и че дружеството било в трайни
търговски отношения с ответника М. -81 ЕООД.
В началото на 2023г. ответното дружество получило от ищеца стока –
моркови на стойност 34 800лв., за което била издадена фактура №
**********/20.02.23г. за продажба на моркови.
Според трайната търговска практика между страните, плащането по
фактурите винаги било по банков път. Ищецът изпълнил доставката коректно,
но въпреки проведените разговори и покани, задължението по фактурата не
било платено.
Ищецът твърди, че ответникът приел предадената стока – моркови без
забележки и възражения. Издадената фактура била приета от ответника и
осчетоводена от ищеца, което доказвало приемането на стоката. Затова моли
съда да осъди ответника да му заплати исковата сума от 34 800лв. по фактура
№ **********/20.02.23г. по договор за продажба на моркови.
Оспорва твърденията на ответника в отговора на исковата молба, че
стоката по фактурата не била доставена в пълен обем и съобразно уговореното
между страните количество и качество. Обратно на твърденията на ответника,
доставената стока от базата на ищеца в с. К. била моркови с високо качество и
съобразно заявените количества.
Будело недоумение как и защо ответникът получил от ищеца стока с
отлично качество, продал я и реализирал печалба от нея, а чак след няколко
месеца правел възражения за недостатъци на стоката, в рамките на вече
образувано исково производство, след като изтекъл срокът, предвиден за това
в Търговския закон.
Никога и при никакъв повод отношенията между страните не били
уреждани при условията на договор за консигнация, тъй като ищецът никога и
6
при никакъв повод не бил предоставял на ответника стоки на консигнация.
Недопустимо било установяването на консигнационна сделка със
свидетелски показания, доколкото дължимата сума била 34 800лв. по
представената фактура. Същата била осчетоводена при ищеца, бил платен и
дължимия ДДС, фактурата съдържала всички реквизити на договор за
продажба, страни, предмет, количество, цена, вид на продадената стока –
моркови. Затова тя материализирала договор за продажба.
Представя и множество стокови разписки, както следва : №№
153/28.12.22г., 154/28.12.22г., 176/07.01.23г., 177/08.01.23г., които били
приложени и към фактура № 1279/01.02.23г., ІІ-ро качество били
фактурирани към фактура № 1289/20.02.23г.
Стокови разписки с номера №№ 183/10.01.23г., 187/11.01.23г.,
190/12.01.23г., 451/15.01.23г. били приложени към фактура № 3/30.01.23г.,
защото килограмите, описани в тях били разделени по качество и
фактурирани, както следва:
І-во качество – по фактура № 03/30.01.23г.
ІІ-ро качество – по фактура № 1289/20.02.23г.
Стокови разписки с номера №№ 476/24.01.23г., 476/24.01.23г.,
482/26.01.23г., 488/27.01.23г. били приложени към фактура № 04/02.02.23г.,
защото килограмите, описани в тях били разделени по качество и
фактурирани, както следва:
І-во качество – по фактура № 04/02.01.23г.
ІІ-ро качество – по фактура № 1289/20.02.23г.
По изложените съображения стоковите разписки, които удостоверявали
предадени количества моркови, въз основа на които била издадена процесната
фактура № 1289/20.02.23г., били следните:
1. Стокова разписка № 153/28.12.22г. – 7000кг, ІІ-ро качество към фактура
№ 1289/20.02.23г., 4200кг. – І-во качество към фактура № 1279/01.02.23г.;
2. Стокова разписка № 154/28.12.22г. – 2000кг. – ІІ-ро качество към фактура
№ 1289/20.02.23г., 5400кг., към фактура № 1279/01.02.23г.
3. Стокова разписка № 176/07.01.23г., 2000кг. ІІ-ро качество към фактура №
1289/20.02.23г., 8400кг. І-во качество към фактура № 1279/20.02.23г.
4. Стокова разписка № 177/08.01.23г. – 2000кг, ІІ-ро качество към фактура
7
№ 1289/20.02.23г., 8400кг., І-во качество към фактура № 1279/01.02.23г.
5. Стокова разписка № 183/10.01.23г. – 2000кг, ІІ-ро качество към фактура
№ 1289/20.02.23г., 8400кг., І-во качество към фактура № 03/30.01.23г.
6. Стокова разписка № 187/11.01.23г. – 2000кг, ІІ-ро качество към фактура
№ 1289/20.02.23г., 8400кг., І-во качество към фактура № 03/30.01.23г.
7. Стокова разписка № 190/12.01.23г. – 2000кг, ІІ-ро качество към фактура
№ 1289/20.02.23г., 8400кг., І-во качество към фактура № 03/30.01.23г.
8. Стокова разписка № 451/15.01.23г. – 2000кг, ІІ-ро качество към фактура
№ 1289/20.02.23г., 8000кг., І-во качество към фактура № 03/30.01.23г.
9. Стокова разписка № 476/24.01.23г. – 4000кг, ІІ-ро качество към фактура
№ 1289/20.02.23г., 3600кг., І-во качество към фактура № 04/02.02.23г.
10. Стокова разписка № 480/25.01.23г. – 6000кг, ІІ-ро качество към фактура
№ 1289/20.02.23г., 4800кг., І-во качество към фактура № 04/02.02.23г.;
11. Стокова разписка № 482/26.01.23г. – 4000кг, ІІ-ро качество към фактура
№ 1289/20.02.23г., 6000кг., І-во качество към фактура № 04/02.02.23г.;
12. Стокова разписка № 488/27.01.23г. – 6000кг, ІІ-ро качество с цена
0,25лв./кг. без ДДС към фактура № 1289/20.02.23г., 4800кг., І-во качество
към фактура № 04/02.02.23г.;
13. Стокова разписка № 495/01.02.23г. – 4800кг, І-во качество към фактура №
1289/20.02.23г.;
14. Стокова разписка № 499/02.02.23г. – 4800кг, І-во качество към фактура №
1289/20.02.23г.;
15. Стокова разписка № 205/03.02.23г. – 4800кг, І-во качество към фактура
№ 1289/01.02.23г.;
16. Стокова разписка № 209/03.02.23г. – 4800кг, І-во качество към фактура
№ 1289/01.02.23г.;
17. Стокова разписка № 214/05.02.23г. – 2400кг, І-во качество към фактура
№ 1289/01.02.23г., 2000кг ІІ-ро качество с цена 0,25лв/кг без ДДС, към
фактура № 1289/20.02.23г.;
18. Стокова разписка № 218/06.02.23г. – 3000кг, І-во качество към фактура
№ 1289/20.02.23г.
19. Стокова разписка № 222/06.02.23г. – 3000кг, І-во качество към фактура
№ 1289/20.02.23г.;
20. Стокова разписка № 228/09.02.23г. – 2400кг, І-во качество към фактура
№ 1289/20.02.23г.;
8
Или при сумиране на описаните в стоковите разписки килограми
моркови ставало ясно, че били продадени 30 000кг. І-во качество при цена
0,55лв./кг без ДДС, 35 000кг. ІІ-ро качество при цена 0,30лв./кг без ДДС, за
които била издадена фактура № 1289/20.02.23г.
Постъпил е допълнителен отговор на исковата молба.
Ответникът поддържа, че ищецът е предприел недопустимо изменение
на иска. Искът по чл. 422 ГПК бил обусловен от наличие на възражение от
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение /ЗИ/. При издаване на
заповед за изпълнение и подаване на възражение в срок, заявителят можел да
предяви установителен иск, а съгласно чл. 415 ГПК при отказ за издаване на
заповед за изпълнение – осъдителен иск, т.е. в зависимост от резултата в
заповедното производство, съобразно правния си интерес, заявителят можел
да предяви различни по вид искове. В случая, при издадена заповед за
изпълнение, която не е обезсилена, заявителят можел да предяви само и
единствено установителен иск.
Осъдителен иск при издадена заповед за изпълнение, която не била
обезсилена, бил недопустим. Той би бил допустим в случай, че съдът не бил
издал и/или е отказал да издаде заповед за изпълнение или същата била
обезсилена. Нито една от двете предпоставки не била налице в случая.
Или в обобщение, при издадена заповед по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК и
подадено в срок възражение от длъжника, кредиторът-ищец имал интерес и
процесуална възможност единствено от установителен иск по чл. 422 ГПК.
Ответникът поддържа, че в установената си практика – решение №
141/06.11.14г. по т.д. № 2706/13г., решение № 41/08.04.15г. по т.д. № 653/14г.
на ВКС, ІІт.о., решение № 168/01.10.13г. по т.д. № 1332/13г. на ІІ т.о. на ВКС,
решение № 88/27.05.11г. по т.д. № 598/10г. на ІІт.о на ВКС, решение №
78/16.05.12г. по т.д. № 511/11г. на ІІт.о. на ВКС и др. било прието, че правният
интерес от установителния иск по чл. 422 ГПК би отпаднал, само ако
заповедта за изпълнение е била обезсилена, с влязъл в сила акт.
Или изводът, който се налагал бил, че осъдителен иск за вземането за
което имало издадена заповед за изпълнение, която не била отменена или
обезсилена, бил недопустим. Недопустимо било и изменението на иска от
установителен в осъдителен.
В допълнение, със задължителната за съдилищата практика на ВКС, т.
9
11б на ТР № 4/13г. от 18.06.13г. ОСГТК, се приемало, че искът по чл. 422 ГПК
се разглеждал по правилата на общия исков процес, но с оглед спецификата на
това производство и обусловеността му от издадена в заповедното
производство заповед за изпълнение, неприложими се явявали правилата за
изменение на иска. Или преминаването от установителен към осъдителен иск,
при условията на издадена и необезсилена заповед за изпълнение, било
недопустимо.
Казано с други думи, преминаването от установителен към осъдителен
иск в конкретния случай, при издадена и необезсилена заповед за изпълнение,
било недопустимо.
При допускане на предприетото изменение на иска на практика се
предявявал изцяло нов иск, необвързан със заповедта за изпълнение, която
„отпадала“ от делото, преставала да се споменава и да интересува ищеца /без
да е обезсилена, преставала да го ползва/.
Поначало изменението на иска се подчинявало на редица правила, едно
от които било да не се предприема едновременно изменение на основанието и
петитума на иска. Смисълът на това правило било, че при промяна на
основанието и петитума се предявявал изцяло нов иск, което затруднява
защитата на ответника по висящото дело.
При търговските спорове според чл. 372, ал. 2 ГПК имало специални
правила относно срока, в който можело да бъде предприето изменението, но и
при тях е налице забрана за едновременно изменение на основанието и
петитума. В случая изменената претенция обхващала както отправеното
искане до съда /петитум/, така и материалноправното основание на
претенцията.
При предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК предметът на спора, очертан с
исковата молба сочел вземане, за което била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК, и в съответствие с чл. 422 ГПК бил формулиран
петитум за установяване съществуването на това вземане.
В допълнителната искова молба вече се отправяло искане за осъждане
на ответника да заплати опредЕ. парична сума, дължима на основание
сключен договор за търговска продажба. Или се въвеждало ново основание –
вземане по договор за търговска продажба, а заповедта за изпълнение
отпадала. Така се променяли едновременно основанието и петитумът, а такова
10
изменение на иска било недопустимо.
Изводът, който се налагал, бил следният: изначално бил предявен един
недопустим иск, чиито пороци не можели да бъдат санирани дори чрез
изменение на иска. Тези пороци тръгвали още от заповедта за изпълнение,
която не била обезсилена и нямало процесуален ред това да се извърши от
съда по висящото дело /или от друг съд/. Предявеният установителен иск /УИ/
бил недопустим на основания, подробно посочени в отговора на исковата
молба /ОИМ/, но било недопустимо преминаването от установителен иск /УИ/
към осъдителен иск /ОИ/.
Настоящото производство следвало да бъде прекратено, а ищецът да
потърси защита по изначално допустим процесуален ред. Затова моли съда да
прекрати производството и присъди на ответника направените разноски.
С изменението иска и допълнителната искова молба на практика бил
предявен изцяло нов иск, който нямал общо с предходния и по него се
дължала пълната държавна такса, т.е. ищецът не можел да се ползва от
внесената по заповедното производство.
Ответникът прави и възражение за неспазена местна подсъдност –
седалището му от началото на 2024г. било в гр. С., т.е. преди предявяването на
този изцяло нов иск следвало да се разгледа от СГС.
Ищецът не само променял основанието и петитума, но и прилагал нови
писмени документи – стокови разписки с номера 495/01.02.23г., 499/02.02.23г.,
209/04.02.23г., 205/03.02.23г., 218/06.02.23г., 214/05.02.23г., 222/07.02.23г.,
228/09.02.23г. Установявала се липсата на поредност на издаваните стокови
разписки и съответствие с твърдените дати на доставка. Това водело до извод
за недостоверност на стоковите разписки.
Към допълнителната искова молба се представяли изцяло нови стокови
разписки – №№ 480/25.01.23г., 482/26.01.23г., 451/15.0.23г., 476/24.01.23г.,
190/12.01.23г., 187/11.01.23г., 183/10.01.23г., 177/08.01.23г., 176/07.01.23г.,
154//28.12, 153/28.12.22г.
Процесната фактура не била осчетоводена от ответника, който я
оспорвал. В допълнителната искова молба се твърдяла доставка на различна
стока и различни дати, в сравнение с първоначалната искова молба. Това било
още един довод за недопустимост на изменението на иска – освен търсената
защита се променяли и твърдените факти, доставената стока и периода на
11
доставка.
При положение, че се приемело допустимо изменение на иска, се
твърди следното: въпреки трайните търговски отношения между страните,
ищецът бил изключително некоректен – надписвал количества на уж
доставени стоки и доставял стоки с лошо качество.
Ответникът представял фактури, които обективирали сключени
договори за търговска продажба, платени изцяло от М.-81 ЕООД, фактура №
1261/05.01.23г. и фактура № 1267/16.01.23г.
Представя се и фактура № 1279/01.02.23г., платена частично от
ответника, поради липса на доставка на цялото фактурирано количество, като
спорните отношения били предмет на т.д. № 469/23г. на ОС-Пловдив.
Или горните, представени от ответника фактури, обективирали
търговски продажби, по тях имало доставена и получена стока.
Извън описаните три фактури нямало други сключени договори за
търговска продажба през 2023г..
Отношенията между страните били по повод сключен договор за
консигнация. Консигнантът предавал на консигнатоара движими вещи, които
консигнаторът да продаде на крайни потребители. Такава била и договорката
между страните – ищецът да достави, а ответникът да продаде доставените
количества и след продажбата да се разплати с ищеца.
Стоката обаче не била реализирана, още по-малко ответникът бил
извлякъл някаква печалба от нея. Ако все пак се приемело наличие на договор
за търговска продажба, ответникът поддържа следните възражения:
В приложените към делото разписки нямало посочване на цена. По
такъв начин липсвало съгласие по един от съществените елементи на договора
за търговска продажба – цената. Това, че ищецът написал произволно опредЕ.
стойност в оспорена и неосчетоводена от ответника фактура, не означавало, че
бил налице сключен между страните договор за търговска продажба на
количество моркови по опредЕ. и съгласувана между страните цена.
Представените от ищеца стокови разписки не съдържали необходимите
реквизити и не били в състояние да обосноват доставка. Никъде в разписките
не се препращало към процесната фактура. По никакъв начин от
съдържанието на приложените стокови разписки не би могло да се установи
12
връзка и обвързаност между тях и процентата фактура.
Тези разписки не били в състояние да установят доставка по фактура №
1289. В случай, че се приемело, че посочените разписки установявали
доставка на моркови от Д.А. ЕООД на М. 81 ЕООД, то се касаело за доставки
по фактури № 1261/05.01.23г. и № 1267/16.01.23г.
За приели стоката в посочените разписки се сочели лица, които не били
овластени да приемат стока – те не били в отношения с ответника, не били
овластени да приемат стока, нямали пълномощно, ответникът оспорвал
действията им.
Отделно от изложеното, част от приложените разписки се отнасяли към
фактура № 3/30.01.23г. и № 4/02.02.23г. Тези фактури били с издател М.Г.
ЕООД – т.е според ищеца с едни и същи документи се установявали доставки
от две различни дружества, което било правно и житейски неоправдано. Или в
едната си част стоковите разписки установявали доставка от Д.А. ЕООД, а от
друга – доставка от М.Г. ЕООД. В обобщение, ищецът представял документи,
съставени за целите на процеса, които не установявали твърденията му, а
ищецът не доказвал доставка на стока, чиято цена претендира по процесната
фактура.
Ответникът подържа, че били допустими свидетелски показания за
установяване на обстоятелствата, при които бил сключен договорът,
включително относно действителната обща воля на страните. Следвало да се
има предвид, че ищецът представял отделни стокови разписки за доставки на
различни дати, всяка една на стойност под 5000лв., за които впоследствие
издал една фактура за всички количества, въпреки че всяка отделна доставка
представлявала отделна сделка.
Договорът за консигнация съдържал елементи на мандата, за доказване
на което не се изисквала специална форма.
Неоснователен бил и искът за обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 31.07.23г., деня на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Очевидно било, че с изменението на иска и „отпадане на заповедта за
изпълнение“, искът и в тази част следвало да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предявен е установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване на
вземане, за което е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
13
по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК, а след подадено възражение от длъжника по чл. 414
ГПК, в срока по чл. 415 ГПК е бил предявен първоначалният иск.
След подадено възражение от ответника в срока за отговор, за
недопустимост на заповедта за изпълнение, поради нарушение на чл. 410, ал.
1, т. 1 ГПК /предявено вземане над 25 000лв./, респ. недопустимост на иска по
чл. 422 ГПК, с допълнителната искова молба ищецът е предявил изменение на
иска от установителен в осъдителен, като е представил допълнителни
писмени доказателства.
В допълнителния отговор ответникът е направил възражение за
недопустимост на изменението на иска, по съображения, че първоначалният
иск по чл. 422 ГПК бил недопустим, като предявен въз основа на недопустима
и необезсилена заповед за изпълнение, оттам недопустимо било и
изменението му в осъдителен иск, а като допълнително основание на
изменението се сочи, че се изменяли едновременно основанието и петитумът
на иска, с позоваване на тълкувателна и постоянна задължителна съдебна
практика. Направено е и възражение за неподсъдност на спора пред ОС-
Смолян. Отделно се сочат възражения за неоснователност на иска.
Съдът приема, че предявеният иск е допустим, исковата молба е
редовна, делото е подсъдно на ОС-Смолян като първа инстанция, поисканото
от ищеца изменение на иска не е недопустимо.
Съображенията за това са следните. Заповедното производство по
ч.гр.д. № 284/23г. на РС-Девин е било образувано по заявление за издаване
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. № 2289/01.08.23г. с посочено
парично вземане 34 800лв. с ДДС по фактура № 1289/20.02.23г., по договор за
продажба на моркови.
Вярно е, че това заявление е било недопустимо, тъй като в нарушение
на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК искът за парично вземане в размер на 34 800лв. с
ДДС не би бил подсъден на районен съд, според чл. 104, т. 4 ГПК.
Вярно е, по-нататък, че издадената въз основа на това заявление
заповед за изпълнение № 142/01.08.23г. на РС-Девин е била недопустима,
поради посоченото нарушение. Същата не е била обезсилена, което
обосновава правен интерес от иска по чл. 422 ГПК, според постоянната
съдебна практика.
Такъв иск е бил предявен от ищеца Д.А. ЕООД – К., обл. П. за
14
установяване на съществуването на вземането по посочената фактура и на
основанието договор за продажба на моркови, посочено във фактурата.
След подаването на писмения отговор на ответника М.-81 ЕООД и
възражението в него за недопустимост на иска по чл. 422 ГПК, ищецът с
допълнителна искова молба е предявил изменение на иска от установителен в
осъдителен, по чл. 214 ГПК.
Според допълнителната искова молба, искането за защита е да се осъди
ответника да заплати сумата от 34 800лв. с ДДС по фактура № 1289/20.02.23г.,
по договор за продажба на моркови, т.е. няма промяна на основанието
/фактите, на които се основава искът/ от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до молбата за изменение на иска по чл. 214 ГПК.
Единственото ограничение според т. 11б от ТР №4/2013г. от
18.06.2014г. по тълк.д. № 4/13г. на ОСГТК е, че в производството по чл. 422
ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК –
за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание,
от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение,
може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на
евентуалност.
След като в случая не е налице въвеждане на друго основание,
различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение
/става дума за същия договор за продажба на моркови/, за заплащане на цената
на който била издадена посочената в заявлението фактура № 1289/20.02.23г./
няма пречка да се допусне изменение на иска от установителен в осъдителен.
По същите причини и за идентичен случай – изменение на иск по чл.
422 ГПК от установителен в осъдителен и въз основа на необезсилена заповед
за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК за парично вземане над 25 000лв.,
решение № 81/20.07.15г. по т.д. № 1823/14г. на І т.о. на ВКС по чл. 290 ГПК,
което приема, че осъдителният иск е допустим.
Затова това решение е в съгласие както с приетото в т.11б от ТР
№4/2013г. от 18.06.14г. по тълк.д. №4/13г. на ОСГТК на ВКС, така и с
постоянната задължителна практика, обективирана в постановените по чл. 290
15
и сл. ГПК решения, а именно: решение № 1/10.04.18г., по т.д. № 335/17г. на
ВКС, ІІт.о., решение № 141/06.11.14г. по т.д. № 2706/13г. на ВКС, решение №
41/08.04.15г. по т.д. №653/14г. на ІІт.о. на ВКС, решение № 168/01.10.163г. по
т.д. № 1332/13г. на ІІт.о на ВКС, решение № 88/27.05.11г. по т.д. № 511/11г. на
ІІт.о. на ВКС и др.
Поради изложеното и на посоченото основание, е било допустимо
изменение на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК в осъдителен иск
за плащане на цената на доставена и предадена стока, въз основа на договор за
търговска продажба на родово определени вещи /моркови/ по чл. 288-286 във
вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи сключването на договора за търговска
продажба в съществените му условия – поемане на задължение от продавача-
ищец да прехвърли собствеността върху опредЕ. вещ срещу цена, която
купувачът-ответник се задължава да му заплати. Извън тези принципни
положения, в съответствие с твърденията в допълнителната искова молба и с
оглед на диспозитивната разпоредба на чл. 327, ал. 1 ТЗ, ищецът носи
тежестта да докаже следното:
1/ на първо място, с оглед твърдението за наличие на трайни търговски
отношения между страните, които винаги са се уреждали по правилата на
търговската продажба, той следва да установи всички въпроси, свързани с
тези отношения – от подаването на заявка от купувача за доставка на стока от
определен вид, количество и качество, до начина на доставка и предаване на
стоката на купувача, уговарянето на цената, времето, мястото, начина на
съставяне на документите, съответно начина на плащане и момента на
плащане; доколкото процесната фактура се отнася до родово определени
вещи, които подлежат на бърза развала и са със значително количество /73т/ и
с различно качество, ищецът следва да установи всеки етап от движението на
тези стоково-материални ценности – от производството, заявката,
транспортирането, описването в товарителници, предаването със стокови
разписки и преглеждането по време, място, лица и количество, съставянето на
счетоводните документи /фактури и преводни нареждания/ въз основа на
първичните документи и отразяването им в дневниците за покупко-продажби
и по ДДС, сроковете за плащане и самите плащания; процедурата за
рекламации, вързражения и пр. за недостатъци на качеството и количеството
16
на стоката, осчетоводяването на фактурите от страните, ако такова е налице;
други съпътстващи стоката документи – сертификати за произход и качество,
за фитосанитарен контрол и пр.
2/ да установи доставката и предаването на описаната във фактурата
стока /вещ/ на купувача, респ. приемането от последния след преглеждане, без
възражения за недостатъци.
Ответникът следва да докаже възраженията, свързани с оспорване на
фактите, както и правните си възражения.
Относно фактите ответникът следва да докаже твърденията си, че в
хода на отношенията си с ищеца, същият му доставял стока с лошо качество,
негодна за консумация, с изтичащ срок на годност и недостатъчно количество,
с всички доказателствени средства – рекламации, проверки от контролни
органи, приемо-предавателни протоколи и т.н.
Тъй като поддържаната липса на доставка и предаване на стоката по
фактурата е отрицателен факт, той не следва да се доказва от ответника,
обратно доказването на предаване, респ. приемането на стоката е възложен на
ищеца.
Признават се фактите, че фактури № 1261/05.01.23г. и
№1267/16.01.23г., платени изцяло, материализирали търговска продажба,
както и фактура № 1279/01.02.23г., платена частично поради липса на
доставка на цялото фактурирано количество, за което бил налице спор по т.д.
№ 469/23г. на ОС-Пловдив.
В тежест на ответника, по-нататък, е да докаже фактите, които
погасяват, излючват или унищожават спорното право, или в случая след като
се твърди, че фактурата не била подписана от представител на ответника /нито
стоковите разписки, установяващи доставката/, в негова тежест е да установи
противопоставяне веднага след узнаване или да обори предположението на
чл. 301 ТЗ.
Правоизключващите правни възражения на ответника са в насока, че
ако се приемело наличие на предаване на стоката, ищецът не можел да
претендира цената й, тъй като отношенията между страните произтичали от
договор за консигнация, а не за търговска продажба.
Или според правилата за консигнацията, консигнаторът-ответник
дължал цена на консигнанта-ищец след реализиране на стоката в полза на
17
трети лица, което не било извършено, поради погИ.ето й. Или след доставката
на стока с лошо качество, която поради естеството си на подлежаща на бърза
развала не била продадена, ответникът не следвало да заплаща на ищеца
цената на тази стока, или в негова, на ответника, тежест е да докаже тези си
твърдения.
Неоснователно е възражението, че се изменяли едновременно
основанието и петитумът на иска, затова не следвало да се допуска
изменението му. Представянето на стокови разписки и фактури и свързаните с
тях твърдения не въвеждат нови факти и обстоятелства, различни от
първоначалното твърдение за вземане по договор за търговска продажба, по
фактура № 1289/20.02.23г., поради което възражението е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за неподсъдност, тъй като към
момента на предявяване на иска ответникът е бил със седалище в района на
ОС-Смолян.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :
Фактите по делото са спорни. Спори се относно наличието на обща
воля и съгласие между страните за продажба и доставка на фактурираното
количество моркови, спорно е предаването му на ответника, спорна е
уговорената цена, както и каква е била уговорката между страните – цената да
се плати след доставката или след реализирането на стоката при продажбата й
на трети лица /консигнация/.
Безспорно между страните Д.А. ЕООД и М. – 81 ЕООД са
съществували трайни търговски отношения, в които ищецът като продавач, а
ответникът като купувач, са реализирали множество сделки по покупко-
продажба на моркови, по договорени по взаимно съгласие цени. За това
свидетелстват представените и неоспорени от ответника фактури №
*********/05.01.23г. /л. 103/, № *********/16.01.23г. /л.104/, №
*********/30.01.23г. /л. 105/, № *********/02.02.23г. /л. 106/, като последните
две са електронни данъчни фактури по ЗДДС, което не оставя съмнения, че
отношенията между страните са били на покупко-продажба, а не на
консигнация, както твърди ответникът.
Отделно от това, по спора по фактура № **********/01.02.23г., е
налице влязло в сила съдебно решение № 159/03.04.24г. по т.д. № 469/23г. на
ОС-П. /л. 150-153/, с което със сила на пресъдено нещо между страните е било
18
прието, че договорът между тях по тази фактура е такъв по покупко-продажба.
Поради всичко изложено и въз основа само на тези доказателства,
които не са спорни между страните, може да се направи обоснован извод,че
правоотношението между страните по делото е такова на покупко-продажба на
моркови, каквито са и останалите документирани сделки между тях.
Дори да не се приемат тези, до голяма степен формални аргументи,
доказани са съществените условия на договора за търговска покупко-продажба
между страните – съгласие да се прехвърли на купувача собствеността върху
родово определени вещи /моркови/, които се индивдуализират в момента на
предаването, срещу задължение на купувача да плати на продавача опредЕ.
цена.
Тези принципни положения имат специфично проявление в
конкретните отношения между страните. Най-напред няма спор, че страните
са търговци и спрямо тях са приложими правилата на търговската продажба
по чл. 318 и сл. ТЗ.
На следващо място, продаваната стока е борсова и цената й може да
варира както на седмична, така и на дневна база. Освен това, продавачът е
производител със собствена производствена база в с. К..
В заседанието от 02.10.24г. управителят на дружеството-ищец Д.А.
ЕООД, И. К., е отговорил на въпроси по чл. 176 ГПК, относно
документирането на продажбите, отчитането на предаването на стоката,
ценообразуването, съставянето на фактури и сроковете за плащане по тях.
Според обясненията, които съдът приема за достоверни, тъй като са в
съответствие с писмените доказателства – стокови разписки, фактури,
съдебно-икономическа експертиза, както и с показанията на свидетелите Е.С.
и В.К., заявките за доставка на моркови управителят на ответника М.Ш.
правел по телефона – примерно 5 тона, 10 тона, 20 тона. Ищецът-
производител подготвял доставката, което означавало, че излизал комбайн,
изваждал морковите, които след това се измивали, сортирали и пакетирали в
чували, след което чували се подреждали в палети, теглели се и се съставяла
стоково разписка за предаденото количество, която се подписвала от шофьор
на ответника, който товарел и превозвал доставката със собствен или нает
транспорт до складове на ответника в М., а стоковите разписки и фактурите се
предавали на шофьорите на ответника.
19
По отношение на определянето на цените, същите се определяли
ежедневно или седмично между страните, по телефона, като това важало и за
цените първо, второ качество – фактурите се съставяли на месец, фактуриране
на първо число, до пето число се плащало „На 10-15 дни взема по 10-15 тона,
по 5 тона, минават 10 дни това количество се взема, фактурира се и той
превежда парите“ обяснения на л. 156-161 от делото.
Представените и приети стокови разписки, подписани от лицата, които
са ги издали, действително са частни свидетелстващи документи, чиято
формална доказателствена сила се състои в това, че те са доказателство само
относно факта на писменото изявление и неговото авторство, според чл. 180
ГПК.
Съдът приема, че тези стокови разписки имат и материално
доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства – относно предаването
на определени количества моркови от ищеца на ответника, на посочените в
разписките дати, по следните съображения: а/ на първо място, това движение
на стоково-материални ценности от производствената база на ищеца в с. К. и
предаването им на ответника за транспортиране до склада му в М.,
представлява надлежно съставяне на първични счетоводни документи за
предаване на стоката от продавач на купувач, които са основа за съставяне на
фактури, като доказателство за стопанската операция и условията при които е
извършена, а също така за отразяване на фактурата в дневниците за покупко-
продажби и по ЗДДС, съответно за начисляване на ДДС и включването на
сумата по нея във финансовите отчети, синтетичната и аналитична
хронологична ведомост, както и осчетоводяването на продадената продукция
в съответствие с принципите на редовно воденото счетоводство /така т.т. 1, 2,
4, и 8 от съдебно-икономическата експертиза по-долу/; б/ на следващо място,
разписите са достоверни, тъй като повечето от тях са подписани за получател
от св. Е. С. /л. 279-280/, бивш шофьор при ответника М.-81 ЕООД, който при
разпита си в съдебно заседание не само потвърждава съдържанието на
разписките, но и дава подробни обяснения за предаването, превоза и
съхранението на стоката.
По тези съображения съдът не кредитира показанията на св. Б.Т., които
освен, че не се подкрепят от никакви други доказателства по делото, са и
заинтересовани и пристрастни, с оглед настоящата месторабота на свидетеля
20
Топалов, като управител на склад при ответника.
По делото е приета съдебно-икономическа експертиза /л. 256-257/,
заключението на която съдът приема изцяло като правилно и обосновано, тъй
като изводите му се подкрепят от посочените по-горе гласни и писмени
доказателства.
Според заключението, т.1 /л. 256, гръб/ процесната фактура №
**********/20.02.23г. с доставчик Д.А. ЕООД с.К., и получател М.-81 ЕООД
с. Ч., общ. Б., била осчетоводена в счетоводството на ищеца от ответника в
счетоводна сметка 411, клиенти, аналитична партида М.-81 ЕООД, като
данъчната основа по фактурата 30 250,00лв. била осчетоводена в счетоводна
сметка 701 „Приходи от продажба на продукция моркови“, и ДДС в
счетоводна сметка 4532, начислен данък за продажбите. Фактурата била
включена в дневника за продажбите по ЗДДС в месеца, за който се отнасяла –
м. 02.2023г.
В счетоводството на ответника М. -81 ЕООД фактурата не била
осчетоводена.
Според т. 2 от заключението /л.256 гръб и 257/, процесната фактура №
**********/20.02.23г. била издадена въз основа на подписани от получател и
предал стоката, стокови разписки, посочени подробно в заключението и
съвпадащи с представените с исковата молба и допълнителната искова молба,
за получени 73 000кг. моркови. Сумата по фактурата от 34 800лв. с ДДС не
била платена.
Счетоводствата на двете дружества били водени в съответствие със
Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти /НСС/, като
финансовите отчети били съобразени с тези законови и подзаконови
стандарти, а в дружествата се поддържала аналитична счетоводна отчетност,
т. 4 от експертизата.
В счетоводството на ищеца Д.А. ЕООД било отразено вземане от М. –
81 ЕООД в счетоводна сметка 411 Клиенти, аналитична партида М.-81 ЕООД
по фактура № 1289/20.02.23г. в размер на 34 800лв., а в счетоводството на М.
81 ЕООД процесната фактура не била осчетоводена, както и към 31.12.23г. не
било упражнено правото на последното на приспадане на данъчен кредит, т. 5
и 6 от експертизата.
В счетоводството на Д.А. ЕООД разходите за производство се
21
натрупвали в счетоводна сметка 611, разходи за основна дейност производство
на моркови, като готовата продукция се осчетоводявала в сметка 303
„Продукция“. Продадената продукция се осчетоводявала в съответствие с НС
и отписвала, като се дебитирала сметка 701 „Приходи от продажба на
продукция моркови и се кредитирала счетоводна сметка 303 „Продукция“. По
данни на управителя на ищеца, заявките за продажба се приемали от него по
телефона, т. 8 и 9 от заключението.
В счетоводството на ответника М.-81 ЕООД процесната фактура не
била осчетоводена, съответно стоката не била заприходена, ответникът не
представил складови разписки за стока при него, товарителници за превоз и
пътни листове, както дневник за рекламации за количество и качество на
приета стока.
По тези съображения съдът приема счетоводството на ищеца за
редовно водено, по смисъла на чл. 55 ТЗ.
Няма спор между страните, че въз основа на процесната фактура е било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 41 ГПК, по
което е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 284/23г. на РС-
Девин, която не е била обезсилена, а в последствие е било допуснато
изменение на иска.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът е предявен от надлежна страна и по съображенията, посочени в
проекта за доклад, е процесуално допустим, с аргументите по решение №
81/20.07.15г. по т.д. 1823/14г. на І т.о. на ВКС по чл. 290 ГПК.
Разгледан по същество, е основателен.
Между страните е налице договор за търговска покупко-продажба на
родово определени вещи – моркови, които се идивидуализират в момента на
предаването, по арг. от чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Между ищеца и ответника са били
установени трайни търговски отношения, според които ищецът като
производител и доставчик на стоката с производствена база в с. К., е продавал
на ответника по заявка на последния определени количества моркови, които се
транспортирали с транспорт на ответника до складовата база на последния в
кв. М..
Предмет на делото е вземане за цената на продадена стока през м.
ХІІ.2022г. – ІІ.2023г., за която е била издадена фактура № 1289/20.02.23г.
22
Безспорно морковите са борсова стока, подлежаща на бърза развала.
Затова е доказано по делото, че ищецът е получавал заявки за продажба и
доставка на определено количество моркови на опредЕ. цена, по телефона.
С постигането на това съгласие договорът за продажба между двамата
търговци следва да се смята сключен, доколкото продажбата е двустранен,
консенсуален и комутативен договор, за който се прилагат правилата на
търговските сделки и субсидиарно гражданския закон, според чл. 318, ал. 1 ТЗ
и чл. 288 ТЗ.
Вярно е, че между страните липсва писмен договор, който освен
съществените елементи на договора – вещ и цена, да уреди и останалите,
които са извън съществените, но са от изключително важно значение клаузи в
случая, като например:
- вид на стоката – с указание за вид, размер, характеристики и др.
спесификации на морковите, ако такива се издават, за избягване на бъдещи
спорове;
- количество – определено в мерни единици – килограм, тон и т.н.;
- качество – следва да се уговори като основен елемент на стоката- За
определяне на качеството следва да се изискват сертификати за качество от
производителя или независимо трето лице. В случая са били представени
протоколи за изпитване на вода на български език и сертификати за качество
на продукция /моркови/ на английски език, които не са придружени с превод
на български /л.166-215/, които не могат да се ценят като доказателства, нито
да се отнесат към конкретните доставки; – начин и срок на плащане –
предварително /авансово, или предаване на стоката или след определен
период след предаване, в брой, с превод, по друг начин;
- срок на годност – за конкретния вид стока /моркови/ е било удачно да
се определи и това изискване, с посочване на максимално време от датата на
производство на доставената стока;
- документация на стоката – санитарни разрешителни и свидетелства, в
случая на фитосанитарен контрол, произход и качество, стокови и складови
разписки, товарителници, пътни листове, дати, до които да се издадат
фактурите, кантарни бележки, рекламации и др.
В конкретния случай, след като никоя от тези допълнителни, а и
23
незадължителни клаузи, не е била включена в доказаното съдържание на
договора, предаването на договореното по телефона количество моркови, е
установено с неоспорените стокови разписки, процесната фактура и редовно
воденото счетоводство на ищеца, според чл. 55, ал. 1 ТЗ. Последното, наред с
посочените писмени доказателства доказва търговската сделка между
страните и относно другия съществен елемент на договора – цената от
34 800лв. с ДДС.
Относно възраженията на ответника.
Недоказани са възраженията, че не била уговорена цена /цени/ на
продаденото количество моркови. Доказа се обратното – след като е приел
количествата, установени в стоковите разписки по цени, уговорени по
телефона, ответникът като купувач е бил длъжен да поиска, а ищецът-
продавач да издаде фактура за дължимата цена, според чл. 321 ТЗ, което е и
направил. Недоказани са и възраженията за предаване на стока с лошо
качество – няма доказателства, че след като е прегледал стоката след
предаването й със стоковите разписки, ответникът е уведомил незабавно
продавача-ищец, че стоката не отговаря на изискванията за качество, според
чл. 324, ал. 1 ТЗ. Затова стоката се смята одобрена по количество и качество,
след като не е установено пратките да са съдържали недостатъци, които не са
могли да бъдат установени при обичайния преглед /т.нар. скрити недостатъци.
Поради всичко изложено, искът, като основателен и доказан, следва да
се уважи изцяло.
Следва да се уважи и акцесорният иск за забава в размер на законната
лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение от 31.07.23г. до окончателното плащане, макар сумата по
фактурата да се дължи веднага след получаването й.
Следва да се присъдят и направените по делото разноски от 4509лв. по
списък за разноски на л. 276 от делото, от които 1000лв. – адвокатско
възнаграждение 696лв. държавна такса, 400лв. разноски за експертиза,
разноски в заповедното производство от 1717лв., адвокатско възнаграждение
и 696лв. държавна такса.
Затова и на посоченото основание, съдът
РЕШИ:
24
ОСЪЖДА М.–81 ЕООД - с. Ч., община Б., ЕИК ****, представлявано
от М. Е. Ш., съдебен адрес гр. С., ул. Ц.Ш. № 3, вх. Б, ет. 2 (над партер), адв.
С.П.Д. – М., да заплати на основание чл. 288-286 във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и
чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86 ЗЗД на Д.А. ЕООД – с. К., обл. П. ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление с. К., ул. 24-та, № 3, представлявано от И. К.,
съдебен адрес гр. П. ул. О. № 1, ет. 1, офис 3, адв. Т. И., сумата от 34 800лв. с
ДДС, като неплатена покупна цена за закупуване на моркови по фактура №
**********/20.02.23г., ведно със законната лихва върху тази сума от 31.07.23г.
до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА М.–81 ЕООД - с. Ч., община Б., ЕИК ****, представлявано
от М. Ш. да заплати на Д.А. ЕООД – с. К., представлявано от И. К., разноски
по делото от 4 500лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението
му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
25