№ 1906
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20211100511647 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ИВ. С. Т., срещу решение №
20008388/12.01.2021 г., постановено по гр. д. № 15912 и 17480 по описа за
2020 г. на СРС, Трето Гражданско отделение, 117 състав. Счита решението за
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага съображенията си.
Моли решението да бъде отменено изцяло и съдът да постанови друго, с
което да уважи исканията му.
Въззиваемата страна М. Д. К. е депозирала отговор на въззивната жалба,
с който я оспорва. Претендира присъждане на разноски.
За съдебно заседание въззивника, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание по делото въззиваемата страна моли съдът да
остави в сила първоинстанционото решение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим.
1
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за
установено следното:
С решение № 20008388/12.01.2021 г., постановено по гр. д. № 15912 и
17480 по описа за 2020 г. на СРС, Трето Гражданско отделение, 117 състав е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето
Д.И. Т. на неговата майка М. Д. К., при която е определено местоживеенето
на детето, определен е следният режим на лични отношения на бащата
ИВ. С. Т. с детето: бащата има право да го взема с преспиване всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9 до 19 часа, за по месец през летните
ваканции- извън годишния отпуск на майката, както и през втората
половина от престоя на детето у нас през другите ваканции, докато учи в
Швейцария. Разрешил е на майката да извежда сина си извън страната без
изричното съгласие на бащата в страни от ЕС и Швейцария, за пребиваване
не по-дълго от три месеца, до пълнолетието на детето. Съдът е допуснал
предварително изпълнение на решението в тази част-чл. 127/4 СК. С
решението бащата е осъден да заплаща на детето си със съгласието на майка
му месечна издръжка от 300 лв., както и да заплаща половината от месечната
такса за обучението му в Швейцария, считано от влизане на решението в
сила, ведно със законната лихва за забава, като е отхвърлил иска в останалите
му части, а на СРС-такса от 12096 лв.
Пред настоящата инстанция са събрани доказателства за доходите на
въззиваемата страна, същата е изслушана на основание чл. 59, ал. 6 от СК.
Изслушана на основание чл. 59, ал. 6 от СК в съдебното заседание на
30.05.2022 г., майката заявява, че работи като прокурор, с работно време от
8,30 часа да 17 часа. На детето това е трета учебна година, откакто- от
01.09.2019 г. е започнал образованието си в Швейцария, и в момента е там.
Последните две години връзката й с детето е много трудна, защото тя мисли,
че Д. е ограничаван от баща си да комуникира с нея, докато преди това такива
проблеми с детето не са имали. Преди това тя е била родителя, който е бил до
него от чисто емоционална и подкрепяща страна. Не крие благодарността си
към бащата, че му плаща таксата, но няма контакт. От година и половина
страните са разведени. Бащата претендира от нея плащане на таксата за
образованието. Преди да се разделят, тя е прехвърлила сумата от около
2
600 000 лева и два апартамента на детето именно с нагласата да бъдат
използвани за неговото бъдеще. От 16.04.2020 г. няма контакт с бащата и той
има ограничителна заповед. Детето при последния им разговор по телефона е
казало да каже, че не е говорила с него, т. е.- страхува се бащата да разбере
изобщо, че е имал контакт с нея.
В първа инстанция е разпитана в качеството й на свидетел Д. К.-майка
на въззиваемата страна, показанията на които съдът кредитира, в частта им, в
която свидетелката има преки впечатления за обстоятелствата, които
установява, тъй като са вътрешно непротиворечиви и не противоречат на
писмени доказателства, събрани по делото и са дадени под страх от
наказателна отговорност. При показанията на свидетелката, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 172 ГПК. С тях се установява, че страните са се
разделили през месец март 2020 г. До раздялата майката и детето са имали
много добри отношения, детето не е можело без нея, тя му е помагала по
всичко. Детето е учело в Швейцария и е останало там. Майката поддържа
връзка с училището в Швейцария и се интересува от успеха и поведението на
детето. След раздялата, когато детето си е идвало от Швейцария, е отсядало
при баща си и не е искало да се вижда с тях. Нямат връзка с Д. дори по
телефон. Телефоните им са блокирани от Д.. След раздялата Д. е започнал да
обижда и да псува майка си. Грижите за семейството от страна на съпруга са
били само финансови.
В първоинстанционното производсто е представено Удостоверение от
11.05.2020 г. от Международно училище в Швейцария, от което се
установява, че Д. Т., роден на 7 декември 2004 г., с българско гражданство, е
записан като ученик в 10 клас за учебната 2019-2020 г., с такса за обучение
91 000 швейцарски франка. Официално му е предложено място за учебната
2020-2021 г.
Предвид установените факти и твърденията и на двете страни, детето
Д.И. Т. от 01.09.2019 г. учи и живее в Швейцария. Сезиращите
първоинстанционния съд молби на страните по присъединените дела, са
подадени, съответно, на 15.04.2020 г. и на 14.05.2020 г.
Следователно, към датата на сезиране на Софийския районен съд детето
е имало обичайно местопребиваване в Конфедерация Швейцария.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че е налице
международен елемент по възникналия между страните спор относно
родителската отговорност-молби с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл.
127а, ал. 2 СК по отношение на роденото от съвместното съжителство на
страните дете.
3
За своята международна компетентност съдът следи служебно,
независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС,
от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна
конвенция, приета от Р. България или от КМЧП, който намира приложение
само ако не са приложими други международни актове. Преценката за
международната компетентност на съда да разглежда делото и да реши спора
между страните, винаги предхожда преценката за допустимост и
основателност на предявения иск.
Допустимостта на образуваното производството пред българския съд
следва да бъде преценена съобразно правилата на Кодекса за международното
частно право и Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на деца, тъй като и България, и Швейцария
са страни по цитираната конвенция (ратифицирана от Р. България със закон,
приет от 40-тото НС на 18.01.2006 г., обн. Дв бр. 9/27.01.2006 г., която е
ратифицирана и от Конфедерация Швейцария). Цитираната Конвенция има
предимство пред българското законодателство, включително пред ГПК и
КМЧП, изхождайки от разпоредбата на чл. 3 от КМЧП. Целта на Конвенцията
за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за
закрила на деца, е да определи държавата, чиито органи имат компетентност
да вземат мерки, насочени към закрила на личността или имуществото на
детето. В случая, доколкото се иска предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето, определяне местоживеенето на
детето и режим на личен контакт на детето с неотглеждащия го родител, то на
основание член 3, буква "а" и буква "б. " от Конвенцията, то искът попада в
приложното й поле.
Настоящия съдебен състав счита, че на основание чл. 5, т. 1:
“ Съдебните или административните органи на договарящата държава, в
която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат
мерки за закрила на личността или имуществото на детето.“, в разглеждания
случай е налице липса на компетентност на българския съд да разгледа спора.
Основният фокус е върху детето, с оглед защита на интересите му, поради
което и спорните въпроси следва да бъдат разрешени от съда в Конфедерация
Швейцария.
Поради изложеното, на основание чл. 28 КМЧП българския съд следва
4
да бъде обявен за международно некомпетентен да разгледа предявените
искове.
Първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а
производството по делото-прекратено.
Предвид характера на спора – спорна съдебна администрация,
разноските, сторени от въззиваемата страна следва да останат в нейна тежест.
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да
намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 от СК и по чл. 127а, ал. 2 от СК.
Съдебното решение в случая изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин на интересите на малолетното дете, поради което то ползва и двамата
родители и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА, че съдилищата на Република България не притежават
МЕЖДУНАРОДНА КОМПЕТЕНТНОСТ по предявените с молба вх. №
2006597/15.04.2020 г. по описа на СРС, подадена от ИВ. С. Т. против М. Д. К.
иск за определяне на родителските права, местоживеенето и издръжката на
общото дете на страните Д.И. Т., с правно основание чл.127, ал.2 от СК и с
молба вх. №2007595/14.05.2020 г. по описа на СРС, подадена от М. Д. К.
против ИВ. С. Т. иск за определяне на родителските права, местоживеенето и
издръжката на общото дете на страните Д.И. Т., с правно основание чл.127,
ал.2 от СК и за заместване съгласието на бащата за пътуване на детето в
чужбина и за издаване на лични документи на детето за пътуване, с правно
основание чл.127а, ал.2 от СК.
ОБЕЗСИЛВА решение №20008388/12.01.2021 г., постановено по гр. д.
№ 15912 и 17480 по описа за 2020 г. на СРС, Трето Гражданско отделение,
117 състав.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 15912 и 17480 по
описа за 2020 г. на СРС, Трето Гражданско отделение, 117 състав.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по в. гр. дело № 11647/2021 г.
на Софийския градски съд, Гражданско отделение-Брачни състави, І въззивен
брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Д. К. за присъждане на
разноски по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО, в частта му относно исковете с правно основание чл.
127, ал. 2 от СК може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК,
в едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалата му част не
подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6