Решение по гр. дело №1949/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260048                                 11.01.2021 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                          ХХ граждански състав

На четиринадесети декември                                 две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретар Ани Стоянова

изслуша докладваното от съдията И. Дечев

гражданско дело № 1949/2020г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:  

   

 

               Производството по делото е образувано по исковата молба на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Данов” 37, представлявано от М.М.М. - Д. и Ж.П.С.против И.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 248.36 лева, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия за периода от 17.12.2018г. до 16.01.2019г., сумата от 24.28 лева лихва за периода от 05.02.2019г. до 22.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Твърди се в исковата молба, че ищецът в качеството му на краен снабдител съгласно чл.98а ЗЕ продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. По силата на общите условия дружеството е било длъжно да снабдява с енергия обекта на ответника с клиентки номер **********. От своя страна ответникът е бил длъжен да заплаща консумираната електрическа енергия в определените срокове. Ищецът твърди още, че е доставил на ответника енергия в процесния период енергия на обща стойност 248.36 лева, за което били издадени и фактури, подробно описани в исковата молба. Плащане от страна на ответника обаче не последвало. С тези мотиви моли предявените искове да се уважат.

               В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез особения му представител, с който искът се оспорва. Не е доказано, че ответникът е потребил ел.енергия, тъй като приложената фактура не установява реалната доставка на енергията. Освен това макар и собственик, ответникът не е единствен ползвател на имота. Моли се за отхвърляне на иска.

               При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

               Исковете са основателни.

               Данните по делото сочат, че ответникът е собственик на процесния имот в с.К.– дворно място и къща. Този имот той е придобил с нотариален акт за продажба № 173/30.05.2003г., том I, дело № 136/2003г. и няма данни след това имотът да е отчужден от ищеца в полза на трето лице. Следователно, доказва се правото на собственост на П. върху имота. Според чл.1, т.4 от Общите условия на ЕВН, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ”ЕВН България Електроразпределение” съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Следователно според общите условия ответникът е клиент на ищцовото дружество, доколкото е собственик на имота още от 2003г. В тази връзка следва да се има предвид и че ответникът е подал заявление-декларация за започване на продажба на електрическа енергия от 03.06.2015г. за имота в с.Кубадин, както и декларация за достъп до мрежата. Тези документи също са индиция за неговата собственост по отношение на дворното място и къщата. Следователно съдът намира, че ответникът е в облигационна връзка с дружеството по силата на общите условия.

               Доказва се по делото, че за процесния период ищецът е доставил електрическа енергия за имота и тя е потребена от ответника. Изготвената икономическа експертиза е дала заключение, че издадената фактура № **********/23.01.2019г. е била осчетоводена в счетоводството на ищеца по партидата на И.П.. По тази фактура не е отразено плащане. Фактурираната ел.енергия е правилно остойностена с единични цени по решение на КЕВР. Изготвената техническа експертиза от своя страна е дала заключение, че в имота има монтиран трифазен електромер през октомври 2018г. Направени са два отчета през 2018г., като доставената енергия е била заплатена. На 16.01.2019г. е направен трети отчет и е издадена фактура за 248 лева, която е незаплатена. Според експертизата, СТИ следва да бъде предмет на проверка на всеки 4 години. В случая електромерът има всички изискуеми стикери и пломби. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че за процесния период е доставена ел.енергия, която не е заплатена, като количествата на енергията са такива, каквито са посочени във фактурата.

               При тези факти и като кредитира изцяло експертизите, БРС намира, че за процесния период е била доставена от ищеца ел.енергия за сумата от 248.36 лева. Следователно тази сума се дължи от потребителя на услугата. Той не я е заплатил на падежа, поради което е изпаднал в забава и дължи съответното мораторно обезщетение. Според икономическата експертиза, лихвата за забава за периода от 05.02.2019г. до 22.01.2020г. се равнява на 24.28 лева, колкото се търси и с исковата молба. Няма данни сумите за главница и лихва да са платени от П.. Искът е основателен и следва да се уважи, като се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца 248.36 лева главница, 24.28 лева лихва за забава, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.

               С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски по исковото производство в размер на 585 лева и съдебно – деловодни разноски по заповедното дело в размер на 75 лева.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Данов” 37, представлявано от М.М.М. - Д. и Ж.П.С.сумата от 248.36 лева /двеста четиридесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия за периода от 17.12.2018г. до 16.01.2019г., сумата от 24.28 лева /двадесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/ лихва за забава за периода от 05.02.2019г. до 22.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 150/24.01.2020г. на БРС по ч.гр.дело № 410/2020г.

               ОСЪЖДА И.С.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Данов” 37, представлявано от М.М.М. - Д. и Ж.П.С.сумата от 585 лева /петстотин осемдесет и пет лева/ съдебно – деловодни разноски в исковото производство и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/ съдебно – деловодни разноски по заповедното дело.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:    /п/

Вярно с оригинала:

ММ