РЕШЕНИЕ
№
гр. П., 21.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - П., ГО, XXXVI-ти състав, в
публично заседание на девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росица Василева
при участието на секретаря Десислава
Буюклиева, като разгледа докладваното съдията гр.д. № 4397 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на С.С.С. ***, в която се твърди, че ищцата на 12.07.2018 г., около 09,45
ч., в гр. П., на ул. „П.“ пред № 26, придвижвайки се пеша по тротоара, пропаднала
в необезопасен изкоп за полагане на кабел под тротоарната настилка. В резултат на
пропадането получила наранявания: контузия на ниво дясна подбедрица с
разкъсно-контузна рана и лезия на мускул „гастрокнемиус“; контузия на левия
крак и разкъсно-контузна рана на лявото коляно; контузия на гръдния кош;
разкъсно-контузна рана и кръвонасядане в областта на раменната става на лява
ръка; масивно кръвонасядане на ляво коляно и ляво бедро; разкъсно-контузна рана
и кръвонасядане на дясна подбедрица; отоци и белези. Получила и разстройство на
психическото здраве – понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и
вниманието, панически страх, че станалото може да се повтори, които симптоми не
са отшумели и към момента. Ищцата твърди, че отговорността за вредите е на
ответника Община П., който е собственик на тротоара и възложител на
необезопасените строително-монтажни работи. Претендира сумата от 1500 лв. като
част от дължимо от ответника обезщетение за претърпените болки и страдания по
време на инцидента, в периода на последвалото лечение и продължаващите към
момента такива в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва за забава
от датата на увреждането до окончателното изплащането на вземането. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал.
1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба. Ответникът Община П. релевира възражение за нередовност в петитума на исковата
молба, поради липсата на яснота за правното основание, на което се претендира
обезщетението и за неговия размер. Оспорва
иска при твърдение, че не е възлагал извършването на строително-ремонтни
дейности на процесния тротоар в деня на злополуката. Твърди изкопните работи да
са извършени от трето лице – „ЕВН България Е.“ ЕАД въз основа на издадено
строително разрешение. Оспорва наличието на причинна връзка между злополуката,
нараняванията по тялото и психичното състояние на ищцата. Инвокира възражение
срещу посочения в исковата молба механизъм, начин и място на настъпване на
нараняванията на ищцата. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
Третото лице – помагач
на ответника – „Е. Ю.“ ЕАД оспорва основателността на предявените искове.
Оспорва изцяло фактите, изложени от ищцата, в исковата молба. Твърди, че
ремонтните дейности на участъка на ул. „П.“ № 26 в гр. П. са извършени при
стриктно спазване на изискванията за безопасност при работа и недопускане на
щети от дружество „***“ ООД в изпълнение на заявка за доставка по договор,
сключен между „Е. Ю.“ ЕАД и „***“ ООД. Оспорва
твърдението, че уврежданията на ищцата са пряка и непосредствена последица от
необезопасяването на участъка на ул. „П.“ № 26 в гр. П., където е настъпило
процесното събитие. Поддържа, че уврежданията на ищцата са настъпили, поради
проявена небрежност от нейна страна при придвижване на тротоара, както и че
същите биха настъпили и в случай че по тротоара не са извършвани ремонтни
дейности. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От
представената по делото медицинска документация – епикриза на Стоянка С.С.,***
АД и съдебно-медицинско удостоверение № 154-I/2018 г., се установява, че на 12.07.2018 г. ищцата е
постъпила в посоченото болнично заведение с окончателна диагноза: травми на
други мускули и сухожилия от задната мускулна група на ниво подбедрица;
разкъсно-контузна рана медиално в долна трета дясна подбедрица, умерено
кървяща, с размер около 4-5 см.; лезия на подлежащите структури-частична лезия
на мускул гастракнемиус.
За
установяване на правнорелевантните факти по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Р.А., В. А., Н.А., Н.А. и В.К..
Видно от
показанията на свид. Р.А. – сестра на ищцата на процесната дата – 12.07.2018
г., сутринта, двете излезли от къщата, в която живеят, находяща се в гр. П.,
ул. „П.“ № 26, за да получат пенсиите си. Тротоарът пред къщата бил разкопан за
поставяне на кабели. Била направена пътека от плочки, по която да се минава. Мястото
не било обезопасено – нямало поставена лента или друг знак за извършваните
ремонтни дейности. След като излязла от входната врата на къщата, намираща се
на самия тротоар, ищцата тръгнала да върви по моста от плочки, но една от
плочките се счупила и тя паднала в оформената дупка от изкопните работи. В
следствие на това получила травматични увреждания – десният й крак бил в кръв,
имала подуване и посиняване на коляното на левия крак и рана на същия. Ищцата
била три-четири дни в болнично заведение. Около десет дни след инцидента не
можела сама да се обслужва. И до настоящия момент се страхувала да излиза сама
на улицата. Изложеното от свид. Р.А. се подкрепя от показанията на свид. В. А.
– съпруга на племенник на ищцата. Същата твърди, че не е свидетел-очевидец на
случилото се, но че след инцидента е отишла на мястото на настъпването му –
видяла, че до къщата, в която живее ищцата, има изкопан ров на тротоара и
счупена тротоарна плочка с кръв по нея. Посетила ищцата в болничното заведение
и видяла, че има рана на крака. Сочи, че след случая ищцата се оплаквала често
от болки. И преди инцидента не излизала сама на разходка, а с придружител, и
имала затруднения с домакинските задължения, но се обслужвала сама. След случая
няколко месеца изпитвала затруднение при движение, налагало се някой да й
помага в ежедневието. Всичко това се отразило на психиката й – ищцата изпитвала
страх, била неспокойна, имала сърцебиене.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелките Р.А. и В. А., преценени съобразно чл. 172 от ГПК, тъй като същите са ясни, убедителни и житейски логични.
От
показанията на свидетелите Н.А. и Н.А. – служители във фирма „***“ ООД,
подизпълнител на „Е. Ю.“ ЕАД, и двамата работили
на обекта на ул. „П.“ в гр. П. през лятото на 2018 г., се установява, че цялата
улица е била разкопана за поставяне на тръби, че по тротоара пред къщата на
ищцата не е можело да се върви, поради направения изкоп и че не е била
поставена обезопасителна лента и платно пред входа на къщата. По време на
инцидента нямало платно пред входа на къщата на ищцата, защото пречело при
полагане на кабела и работниците го махнали за няколко часа. Свидетелят Н.А.
сочи, че предупредили ищцата да не преминава, защото опъват кабел, който да
поставят в изкопания канал, и има опасност да падне, но тя настояла да премине.
Предложили да й подадат ръка, за да прескочи канала, но тя отказала помощта им.
Същият заявява, че не си спомня дали е имало поставени указателни табели за
ремонта.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите Н.А. и Н.А., преценени съобразно чл. 172
от ГПК, защото намира същите за обективни и непротиворечиви.
Разпитан
в качеството на свидетел В.К. – ръководител в група „Експлоатация и поддържане“
в „Е. Ю.“ ЕАД, сочи, че съгласно издадено
строително разрешение „Е. Ю.“ ЕАД
възложило на друга фирма извършването на строително-монтажни работи –
изграждане на кабел 20 киловолта от един трафопост до друг на обект на
ул. „П.“ в гр. П.. Сочи, че не е очевидец на инцидента, както и че знае от
работниците на обекта, че ищцата отказала помощта им при преминаване през
изкопания канал. Заявява, че не е имало поставено платно пред къщата на ищцата,
тъй като в този момент работниците полагали кабел, а в такива случаи премахвали
всички подходи и мостове пред къщите, за да могат да работят. Разбрал, че имало
поставена табела, даваща информация за ремонта. Твърди, че е имало
обезопасителна лента откъм улицата, а не пред къщата на ищцата. Съдът възприема
показанията на свид. В.К. с изключение на частта, в която твърди, че на мястото
на инцидента е имало поставена указателна табела за строежа – в тази част показанията
на свид. В.К. са колебливи – същият не твърди, че лично е видял поставена табела, сигнализираща за ремонтните
дейности, а че разбрал, че имало такава, и едновременно с това не намират опора
в останалия събран по делото доказателствен материал.
От
заключението на приетата по делото без възражения от страните съдебно-медицинска експертиза, което съдът
кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено от вещото лице, се
установява, че в резултат на инцидента, ищцата е получила: разкъсно-контузна
рана с частична лезия на мускулус гастрокнемиус на дясната подбедрица, което наложило
оперативно лечение - зашиване, разкъсно-контузна рана на лявото коляно,
кръвонасядания по крайниците - в областта на лявото рамо, лявото коляно, лява бедро
и дясна подбедрица. Вещото лице сочи, че ищцата е търпяла интензивни болки и
страдания непосредствено след травмата и в ранния следоперативен период. Постепенно
болките са намалели по интензивност, но са били налице за около 25-30 дни от
травмата. Описаните увреждания са резултат от действието на твърд тъп предмет
като общ механизъм и отговарят да са получени по начина, описан в исковата
молба. По тялото на ищцата са налице ръбци от плучените две
разкъсно-контузни рани по долните
крайници. Оздравителният процес е приключил с оздравяване и е по-продължителен
от обичайните срокове, поради възрастта на пострадалата и наличието на
придружаващи заболявания – неинсулинозависим захарен диабет и исхемична болест
на сърцето. Увреждането е предизвикало негативни психични последици за ищцата.
От
представения по делото амбулаторен лист № 4253/05.09.2018 г., издаден от д-р Ж.Ш.се
установява, че ищцата страда от безсъние, безапетитие, тревожност, страховити
изживявания, за което съгласно приложената рецептурна бланка са й предписани
съответните медикаменти.
Установява
се по делото, че Община П. е издала Разрешение за строеж № 39/12.06.2013 г. на
„ЕВН България SP“ ЕАД за
строеж: подмяна на кабелна линия 20 kv от ТП „Гавраил
Генов“ до ТП „Чапай“ в гр. П., презаверено на 10.06.2016 г. на основание чл.
153, ал. 3 от ЗУТ.
Видно от
представения протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво за строежи на тихническата инфаструктура на 27.06.2018 г. е открита
строителна площадка и определена строителна линия и ниво на строеж „подмяна на
кабелна линия 20 kv от ТП „Гавраил Генов“ до ТП „Чапай“ по плана на гр. П.
с възложител третото лице-помагач „Е. Ю.“ ЕАД и строител „***“ ООД.
С
Протоколно определение от 09.07.2020 г. съдът е допуснал, на основание чл. 214
от ГПК, изменение на размера на предявения от ищцата срещу Община П. иск за
сумата от 1500 лв., предявен като частичен иск от 25000 лв., като е увеличил
размера му от 1500 лв. на 5000 лв., предявен като частичен иск от 25000 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - претърпени болки
и страдания, вследствие настъпило травматично увреждане от падане на 12.07.2018
г. в изкоп
на тротоара на ул. „П.“ в гр. П., предявен
като частичен иск от 25000 лв, ведно със законната мораторна лихва от датата на
увреждането – 12.07.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа.
Когато
вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на което
е възложено да извършва определена работа - поддържане в изправност на улиците
и тротоарите на територията на общината, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или
бездействие) на лицата, на които е възложил да поддържат в изправност улиците и
тротоарните настилки, намиращи се на територията на общината. Когато при
изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или
други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
т. 3 от ППВС № 4/1975 г. и т. 2 от ППВС № 17/1963 г. Съгласно задължителните за
съда тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 7/1959 г., юридическите лица
отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители
при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Следователно,
за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за
неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в
обективната действителност да са настъпили следните юридически факти
(материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2)
противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената
сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4)
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени и неимуществени вреди; 5) вина на делинквента, която съобразно
уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа.
Съгласно
нормата
на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП) във вр.
чл. ал.2, т.1 от Закона за общинската
собственост (ЗОС) общинските
пътища са публична общинска собственост. Разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗП
установява, че собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни
елементи на пътя, визирани в нормата на чл. 5 от същия закон т.е. обхвата на
пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности. Дефинитивната норма на чл.
5, ал. 2 от ЗП определя,
че понятието „обхват на пътя“ е площта, върху която са разположени земното платно
и ограничителните ивици от двете му страни. Легалната дефиниция на „земното платно“ е установена в
нормата на § 1, т. 2 от ДР на ЗП – „част от повърхността в обхвата на пътя, върху която
са разположени платното за движение, разделителните ивици, банкетите,
тротоарите и др...“. При съвкупен
анализ на тези разпоредби съдът намира, че
процесният по делото инцидент се е осъществил на участък от пътя - тротоар, представляващ публична общинска собственост
и като такава задължение на Община П. е да поддържа
същият в безопасно и изправно състояние, с оглед вменените й задължения по чл.
31 от ЗП, респ. чл. 167, ал. 1 от ППЗП.
От
събраните по делото допустими писмени и гласни доказателствени средства безспорно
се установява че на 12.07.2018 г. при преминаване на тротоара на ул. „П.“ в гр.
П. ищцата е паднала в изкопа, направен на тротоара пред дома й, като получила
травматични увреждания. Описаният механизъм на настъпване на инцидента е потвърден от заключението на извършената
съдебно-медицинска експертиза на вещото лице П.М., според което получените при
инцидента телесни увреждания отговарят на описания от ищцата механизъм на
инцидента. Падането на ищцата е в пряка причинно-следствена връзка с
неподдържането на тротоара в изправен вид, което е законово задължение на
ответника. Общината е длъжна да управлява имотите общинска собственост с
грижата на добър стопанин и да осигурява нормални, безопасни условия на живот
на гражданите на нейна територия. Следователно, по несъмнен начин е установено
твръдяното травматично увреждане, което е настъпило вследствие неподдържането
на тротоара в процесния участък.
Полагането
на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на
общинските пътища, част от които е и тротоара на ул. „П.“ в гр. П. е задължение
на служители при Община П.. Ответникът не установи в процеса на доказване, че е
изпълнил правното задължение да поддържа състоянието на тротоара с цел
осигуряване на безопасното придвижване по него - безспорно е установено по
делото, че на 12.07.2018 г., около 09,45 ч., на тротоара пред входната врата на
къщата на ищцата, находяща се на ул. „П.“ № 26 в гр. П. е имало изкоп, като не
са били поставени необходимите ленти за обезопасяване и платно за безопасно
преминаване. Следователно, установен е фактическият състав, обуславящ
възникването на обезпечитeлно-гаранционната отговорност на общината за
противоправното бездействие на нейни служители – по реда на чл. 49 от ЗЗД.
В тази
връзка неоснователни са доводите на ответника, че не отговаря в конкретния
случай, тъй като не е възлагал извършването на строително-ремонтни дейности на
процесния тротоар в деня на злополуката и изкопните работи са извършени от
трето лице – „ЕВН България Е.“ ЕАД, въз основа на издадено строително
разрешение. Действително по делото не е спорно, че третоло лице-помагач „Е. Ю.“
ЕАД (с предишно наименование „ЕВН България Е.“ ЕАД) е възложило извършването на строително-монтажни
работи на процесния участък на ул. „П.“ в гр. П. на изпълнителя „***“ ООД.
Дружеството „***“ ООД, извършващо ремонтните дейности, е следвало да изпълни
задължението си да обезопаси ремонтирания участък чрез поставянето на
обезопасителни ленти и указателни табели. Вярно е, че доколкото дружеството -
изпълнител не е изпълнило задълженията си, то „Е. Ю.“ ЕАД, на основание чл. 49
от ЗЗД, отговаря за вредите причинени от служителите на дружеството-изпълнител
при извършването на възложената работа. Обстоятелството обаче, че третото лице
помагач - „Е. Ю.“ ЕАД отговаря спрямо ищцата, на основание чл. 49 от ЗЗД, като
възложител на извършените строително-монтажни работи на ул. „П.“ в гр. П., не
освобождава ответника от отговорността му в настоящия случай. Това е така,
защото по силата на закона поддържането на общинската пътна мрежа е възложено
на ответника – Община П.. В настоящия случай, собственик на тротоара, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА е общината,
която съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗОС, следва да го управлява с грижата на добрия стопанин. Била е налице обективна възможност за
обезопасяването на тротоара. За всички вреди, явяващи се пряка и
непосредствена последица от бездействието на лицата, на които е възложена
дейността по поддръжка на имотите-общинска собственост, вкл. бездействието на
контролните органи на общината за отстраняване на допуснатите нарушения –
необезопасяването на тротоара на ул. „П.“
в гр. П., общината отговаря имуществено на
основание чл. 49 от ЗЗД вр.с чл. 45 от ЗЗД (в този смисъл Решение №
124/18.07.2019 г. по гр.д. № 3057/2018 г. на ВКС, IV г.о.). Община
П. е следвало да осъществява контролните си функции и да предприеме всички
мерки за безопасното придвижване на гражданите по прилежащия към имота на
ищцата тротоар на ул. „П.“ в гр. П.. В случая общината отговаря спрямо увреденото лице –
ищцата,
на основание чл. 49 от ЗЗД, защото наличието на необезопасен
изкоп
на тротоара, явяващ се причина за инцидента, е резултат не само от бездействието на „Е. Ю.“ ЕАД и служителите на изпълнителя, но и от бездействието
на длъжностните лица, на които общината е възложила
изпълнението на задълженията, свързани с недопускането, респ. отстраняването на дупки по пътната настилка на територията на общината и поддържането на
тротоарите и улиците във вид, годен за нормалната и безопасната експлоатация, с оглед обичайното им предназначение (в този смисъл Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по
т.д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т.о.).
Съдът
намира, че в случая Община П. е солидарно отговорна с „Е. Ю.“ ЕАД за
причинените на ищцата на 12.07.2018 г. на ул. „П.“ в гр. П. неимуществени
вреди. Общината може да иска от третото лице-помагач възстановяване на
сумите, дължими във връзка с инцидента, съизмерими с уважената част от исковата
сума и разноските за настоящото производство. Ответникът обаче е този, който в
настоящото производство следва да заплати на ищеца исковите суми в уважения им
размер.
По изложените
по-горе съображения съдът прие, че са налице основанията за ангажиране
отговорността на Общината по чл. 49 от ЗЗД вр.с чл. 45 от ЗЗД и
последната дължи на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат
възстановени, поради което и предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно,
а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на
чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл.
52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. Релевантни при определянето на този размер обстоятелства са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, интензитета и продължителността на физическите и емоционалните
страдания, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените осакатявания, загрозявания, възрастта на пострадалия,
социално-икономически условия в страната към момента на деликта (ППВС № 4/1968 г.). Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
означава да бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната
икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното
увредено лице емоционални, физически и психически болки, неудобства и
сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или
по-продължителен период от време.
В случая
в резултат на инцидента на ищцата са причинени травми на мускули и сухожилия от
задната мускулна група на ниво подбедрица; разкъсно-контузна кървяща рана,
частична лезия на мускул гастракнемиус, в резултат на което е изпитвала по-силни
болки в деня на травмата и в ранния следоперативен период, които постепенно са
намалели по интензивност, но са били налице около 25-30 дни от увреждането,
видно от заключението на вещото лице на извършената съдебно-медицинска
експертиза. Установява се, че травматични увреждания са причинили по-силни
неудобства, от обичайните такива, за ищцата в битов план. Към тези фактори
следва да се прибавят и душевните терзания на ищцата във връзка с невъзможността да се грижи за
себе си, негативните емоционални изживявания и психически болки след травмата,
напредналата й възраст – 84 г. към датата на увреждането. Наред с всичко това
следва да се съобрази, че оздравителният процес, съгласно неоспореното
експертно заключение, е приключил, като същият е бил по-продължителен от
обичайния такъв с оглед възрастта на пострадалата и наличието на други придружаващи
заболявания при нея, както и икономическа обстановка към момента на
увреждането. Предвид изложеното съдът намира, че обезщетението за неимуществени
вреди, определено по справедливост, следва да бъде в размер на 3 200 лв. Присъждането на обезщетение в по-голям размер не би
съответствало на критерия на чл. 52 от ЗЗД, предвид обстоятелството, че
възстановителният период при ищцата е бил сравнително непродължителен и
прогнозата е за пълно възстановяване.
Основателно
е възражението на третото лице-помагач за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Деликтната отговорност обхваща съобразно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД всички вреди, настъпили в правната сфера на увреденото
лице, като пряка и непосредствена последица от увреждането. Когато тези вреди
са в причинна връзка и с поведението на увредения, то законът предоставя
възможност за намаляването на същата съразмерно на поведението на увредения, с
което той е допринесъл за увреждането. Причинно-следствената връзка е обективен
факт, поради което и приложението на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е обусловено от субективното отношение
на пострадалия при провеждането на поведението, допринесло за настъпване на деликта и до последиците
му. Вината на пострадалия не е елемент
от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради което и ирелевантно е
дали пострадалата е имала способността да действа разумно и да предвижда
евентуални негативни последици от поведението си. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите (в този смисъл ППВС
№ 17/1963 г.). Приносът на пострадалия трябва
да бъде конкретно установен (Решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г.
на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК), както и
обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. Съдът намира, че в случая се доказва наличието на принос на пострадалата
за причинените й телесни увреждания. В
конкретния случай се установява, че независимо, че е била предупредена от свид.
Н.А. да не преминава през изкопа на тротоара, защото работниците опъват кабел и
има опасност да падне, същата е настояла да премине и е предприела такива
действия. Нещо повече, отказала е предложеното й от свидетелите Н.А. и Н.А.
съдействие при преминаване през необезопасения участък.
Съобразявайки
гореизложеното съдът намира, че допуснатото от пострадалата съпричиняване на
вредоносния резултат е 1/4. С оглед на
така приетия принос на пострадалата, определеното като справедливо обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 3200 лв. следва да се
редуцира до сумата в размер на 2400 лв. За разликата над 2400 лв. до пълния претендиран
размер от 5000 лв., предявеният като частичен иск от 25000 лв., иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД
вр. чл. 52 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди – болки и страдания, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, а според чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. Следователно на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3
от ЗЗД в полза на ищщата следва да се присъди законната лихва върху така
определеното обезщетение, считано от датата на вредоносното събитие –
12.07.2018 г. до окончателното изплащане.
За
пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че неоснователно е
възражението, направено от ответника за нередовност на исковата молба, поради
липса на яснота за правното основание, на което се претендира обезщетението и
за неговия размер. Задължение на съда, а не на ищеца е да субсумира фактите,
изложени в исковата молба под съответната правна норма, като определи правната
квалификация на иска, а размерът на обезщетението, което се претендира от
ищеца, е ясно посочен в исковата молба.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и
двете страни.
Ищцата е освободена от такси и разноски
с Определение по чл. 83, ал. 2 от ГПК от 05.11.2018 г. Адвокат Д.Т. е поискал
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ищцата. В представения по делото договор
за правна помощ и съдействие е отбелязано, че процесуалното представителство е
безплатно на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност
на делото, и броят проведени съдебни заседания, намира, че обемът на оказаната
правна помощ съответства на възнаграждение от 800 лв. на основание чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията на този текст към датата на сключения между
ищцата и процесуалния й представител договор за предоставяне на правни услуги -
13.02.2019 г. Съразмерно на уважената част от иска на адв. Д.Т.
следва да се присъди сумата в размер на 384 лв. на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА.
Ответникът Община П. е претендирала
разноски в размер на 1280 лв., за реалното заплащането на които по банков път е
представила по делото договори за правна защита и съдействие (л. 118 и л. 232) и банкови
извлечения (л.
233 и л. 234). Процесуалният представител
на ищцата е релевирал възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заявено от пълномощника на
ответника, което съдът намира за основателно. Претенцията от
1280 лв. превишава
прекомерно и необосновано минимума от 580 лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на
този текст към датата на сключените между ищцата и процесуалния й представител
договори за правна защита и съдействие. Съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, и броя на проведените съдебни
заседания, съдът счита, че претендираното адвокатско възнаграждение от
ответника следва да се редуцира до 800 лв. Пропорционално на отхвърлената част
от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски в
размер на 416 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - П.
сумата от 96,00 лв. - невнесена държавна такса върху уважената част от иска,
поради освобождаването на ищцата от такси и разноски, както и сумата в размер
на 200,00 лв. - разноски за съдебно-медицинска експертиза, или общо 296,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община П., ЕИК *********, с адрес: гр. П., бул.
„България“ № 2, представлявана от кмета Т.Д.П., да заплати на С.С.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
сумата в размер на 2 400 лв. (две хиляди и четиристотин лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие
настъпило травматично увреждане от падане на 12.07.2018 г. в изкоп на тротоара на ул. „П.“ в гр. П., предявен
като частичен иск от 25 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 2 400 лв., считано
от датата на увреждането - 12.07.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2 400
лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв., предявен като частичен иск от 25 000
лв.
ОСЪЖДА Община
П., ЕИК *********, с адрес: гр. П., бул. „България“ № 2, представлявана от
кмета Т.Д.П., да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
на адвокат Д.С.Т.-САК, с адрес: ***, сумата в размер на 384 лв. (триста осемдесет и четири лева) – разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община
П., ЕИК *********, с адрес: гр. П., бул. „България“ № 2, представлявана от
кмета Т.Д.П., да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на Районен
съд - П., сумата в размер на 296,00 лв. (двеста
деветдесет и шест лева) - невнесена държавна такса и разноски за експертиза.
ОСЪЖДА С.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Община П., ЕИК *********, с адрес: гр. П., бул. „България“ № 2,
представлявана от кмета Т.Д.П., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 416
лв. (четиристотин и шестнадесет лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на „Е. Ю.“ ЕАД - трето лице-помагач на страната на
ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в двуседмичен срок от връчването му
на страните и третото лице-помагач.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: