Присъда по дело №1433/2014 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2
Дата: 8 януари 2015 г. (в сила от 24 януари 2015 г.)
Съдия: Марин Цвятков Атанасов
Дело: 20143100201433
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 ноември 2014 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

   2                 08.01.2015  г.               гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,                     наказателно отделение

На  осми януари                            две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

      

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ

 

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Г.Г.

                                                      В.Н.

 

                                                                            

  СЕКРЕТАР Р.П.

  ПРОКУРОР  АНТОНИЯ ИВАНОВА

  Като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ

  НОХД № 1433 по описа за 2014 година

 

П Р И С Ъ Д И :

 

   ПРИЗНАВА подсъдимия Й.А.И., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, не работи, осъждан, ЕГН **********

ЗА ВИНОВЕН в това че на 21.05.2014 год. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - дамска чанта, портмоне от естествена кожа с размери 8см х 10 см, портмоне от естествена кожа с размери 10см х 12см, дебитна карта на „Банка ДСК" ЕАД, дебитна карта на „Първа инвестиционна банка" АД, кредитна карта на „Алианц Банк България" АД, клиентски карти на „Метро", „Билла", „Пикадили", „Каса Вино", бележки и визитки, сумата от 42 лева, служебна карта към Нотариална камара, калъфче за документи, лична карта, СУМПС ведно с контролен талон към него, връзка с 2 броя секретни ключа, малко ключе за пощенска кутия с ключодържател, калъф за очила ведно диоптрични очила с метални рамки 1.5 диоптъра, мобилен телефон "Нокиа"-слайд активиран със СИМ-карта на „Мобилтел", всичко на обща стойност 314.42 лева, от владението на Ж.В.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 от НК, и чл.58а, ал.1, вр. чл. 54 от НК му налага наказание,определено по реда на чл.373,ал.2 от НПК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

На основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС определя първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване на наказанието в Затвор.

На основание чл.70, ал.7 НК ДА ИЗТЪРПИ ОТДЕЛНО неизтърпяната част от наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ ДНИ наложено му с Определение по ЧНД № 1575/2010г. на Районен съд Варна, като на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ наказанието „лишаване от свобода”да се изтърпи при СТРОГ РЕЖИМ  в затвор

 

 На основание чл.189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимият да заплати направените по делото разноски в размер на 98.94 лв. в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Варна.

 

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен
съд гр.
Варна в 15-дневен срок от днес.  

 

                                                                  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 


 

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 1433/2014г по описа на Окръжен съд Варна

 

Варненската окръжна прокуратура е повдигнала обвинениe и внесла в Окръжен съд Варна обвинителен акт срещу Й.А.И. за това, че на 21.05.2014 год. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - дамска чанта, портмоне от естествена кожа с размери 8см х 10 см, портмоне от естествена кожа с размери 10 см х 12см, дебитна карта на „Банка ДСК" ЕАД, дебитна карта на „Първа инвестиционна банка" АД, кредитна карта на „Алианц Банк България" АД, клиентски карти на „Метро", „Билла", „Пикадили", „Каса Вино", бележки и визитки, сумата от 42 лева, служебна карта към Нотариална камара, калъфче за документи, лична карта, СУМПС ведно с контролен талон към него, връзка с 2 броя секретни ключа, малко ключе за пощенска кутия с ключодържател, калъф за очила ведно диоптрични очила с метални рамки 1.5 диоптъра, мобилен телефон "Нокиа"-слайд активиран със СИМ-карта на „Мобилтел", всичко на обща стойност 314.42 лева, от владението на Ж.В.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – издърпване - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 от НК

По инициатива на съда, подсъдимия  и неговия защитник със съгласието на последните, съдът с определение обяви провеждането на съдебното следствие по реда на чл.373,ал.2 във вр. с чл.372,ал.4 от НПК.

Представителят на ВОП поддържа изцяло посоченото обвинение и го намира за доказано. Моли при определяне на наказанията съдът да съобрази тежестта на извършеното. Предлага за подсъдимия И. да се наложи наказание „лишаване от свобода” около средния размер , а именно от девет години  , което да бъде намалено с 1/3 съгласно разпоредбата чл.58а от НК с оглед ползваната  процедура по чл.372,ал.4 от НПК.

Защитата на подс. И. намира обвинението за доказано, като се навеждат доводи за определяне на наказание „лишаване от свобода” около минималния размер предвиден в закона. Акцентира вниманието на съда, че подзащитният и, дори и да е осъждан многократно е, извършил грабеж който не се отличава със особена жестокост, с ниска стойност на отнетите вещи, както и че повечето деяния за които е осъждан са в млада възраст. Намира, че деянието е извършено в резултат на наркотичната зависимост и въпреки, че това да не може да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство, следва да се има предвид. Счита, че наказание, около минимума и редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 от НК, на четири години и половина „лишаване от свобода” ще изпълни целите на чл.36 от НК.

В своя защита подс. И. не добовя нищо към становището на процесуалния си представител.

В последната си дума подсъдимия моли за минимално наказание .

Съдът за да се произнесе, като взе предвид самопризнанието на подсъдимия, които се подкрепя от събраните в досъдебното производство  доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти изложени в обвинителния акт:

Подсъдимият Й.А.И. е роден на *** ***. Същият е български гражданин и не  е женен. Има завършено начално образование. Не работи. Притежава  ЕГН **********.

Осъждан е както следва:

-    С определение  по НОХД № 1667/2004г, на Районен съд Варна, в сила от 05.10.2004г е осъден ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК 6 МЕСЕЦА, отложено по реда на чл.69 и чл.66 от НК с изпитателен срок от 1 година и шест месеца за деяние  по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63,ал.1, т. 3 от НК извършено на 15.03.2004 г.

-    С определение  по НОХД № 1703/2004г, на Районен съд Варна, в сила от 02.11.2004г му е наложено наказание „лишаване от свобода „ за срок 3 МЕСЕЦА, отложено по реда на чл.69 за деяние извършено на - 06.03.2002 г. по чл. 195, ал. 1, т. 4, 5, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК

-    С определение  по НОХД № 6741/2005г, на Районен съд Варна, в сила от 29.06.2006 е осъден ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК 3 МЕСЕЦА, при общ режим за деяние  по чл. 206,ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63,ал.1, т. 3 от НК извършено на 20.09.205г.  Групирани са наказанията по НОХД №1703/2004г и по НОХД № 1667/2004г на ВРС и е приведено в изпълнение на основание чл.68,ал.1 от НК.  

-    С определение  по НОХД № 6720/2006г на ВРС, в сила от 16.03.2007г. му е наложено наказание пробация за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК извършено на 18.02.2006г.

-    С определение  по ЧНД № 1620/2007г, влязло в сила на 14.05.2007г. са групирани всички предходни наложени наказания.

-    С Присъда по НОХД № 3049/2006г на Районен съд Варна, в сила от 19.10.2007г за деяние извършено на 21.02.2005 г. на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал, 1, т. 3 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК му е наложено наказание - ПРОБАЦИЯ

-    С определение по ЧНД № 5365/2007г, влязло в сила на 03.01.2008г. са групирани наказанията по НОХД № 6741/05; № 6720/06 и № 3049/06г на ВРС като му е определено наказание  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК 3 МЕСЕЦА, при общ режим

-    С Присъда по НОХД № 1481/2006г на Районен съд Варна, в сила от 28.10.2008г за деяние извършено на 04.01.2005 г. на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал, 1, т. 3 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК му е наложено наказание - ПРОБАЦИЯ

-    С определение  по НОХД № 3423/2008г. на Районен съд Варна, в сила от 18.11.2008г за деяние извършено на 30.04.2008 г. на осн. чл.198 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 година и 5 месеца , което да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.

-    С Присъда по НОХД№ 4424/2008г, на Районен съд Варна, в сила от 13.12.2008г за деяние извършено на 04.04.2008 г. на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложено наказание 10 МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при ОБЩ режим.

-    С определение по НОХД № 1285/2009г, на Районен съд Варна, в сила от 13.04.2009г за деяние извършено на 13.07.2008 г. на основание чл. 206, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание 8 МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при ОБЩ режим.

-    С определение от 02.04.2009 г. на PC Варна, по ЧНД № 33/2009 г. влязло в законна сила на 18.04.2009 г., на осн. чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК са групирани наказанията по НОХД № 3423/08 г. на PC Варна, НОХД № 4424/08 г. на PC Варна и НОХД № 1481/06 г. на PC Варна, като му е определено да изтърпи най-тежкото от тях, а именно 1 ГОДИНА И 5 МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване.

-    С определение на ВРС по ЧНД № 2232/09 г. влязло в сила 24.06.2009 г.са групирани на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 от НК нказанията, по НОХД № 3423/2008г. на ВРС, по НОХД № 4424/2008г. на ВРС, по НОХД № 1481/2006г. на ВРС и по НОХД № 1285/2009г. на ВРС,  като му е наложено най-тежкото от тях а именно ,;Лишаване от свобода" за срок от 1 година и 5 месеца , което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

-    С Присъда по НОХД № 2217/2009г, на Районен съд Варна, в сила от 05.06.2009г за деяние извършено на 05.11.2007 г. на осн.чл. 198 ал.1, вр.чл, 20 ал. 2 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА, при ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ ЗАТВОРНИЧЕСКИ РЕЖИМ

-    С определение на ВРС по ЧНД № 4631/09 г. в сила от 04.11.09 г., на основание чл. 25 ал.1 от НК, вр. чл. 23 ал.1 от НК са групирани наложените наказания определени с присъди по НОХД № 1481/2006 г., по НОХД № 3423/2008 г., по НОХД № 4424/ 2008 г., по НОХД № 1285/2009 г. и по НОХД № 2217/2009 г., като е определено, най-тежкото от тях, а именно "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА. На осн.чл. 24 от НК така определено общо наказание е увеличено с ТРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", като е определен СТРОГ РЕЖИМ НА ИЗТЪРПЯВАНЕ в условията на затвор.

-    С Присъда по НОХД № 5301/2009г. на Районен съд Варна, в сила от 28.11.2009г. за деяние извършено на 29.03.2008 г. в гр.Варна, на основание по чл.198 ал.1 от НК, му наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което бъде изтърпяно в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален СТРОГ РЕЖИМ

-    С  Присъда по НОХД № 844/2009г  на Окръжен съд Варна, в сила от 14.12.2009г за деяние на 14.12.2008 г. на основание чл. 199, ал. 1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложено наказание  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор. На основание чл.27, ал.2, вр. ал.1 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието изцяло, към определеното по ЧНД 33/09 г. на ВРС лишаване от свобода за срок от една година и пет месеца, като определя за изтърпяване едно ОБЩО наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ ГОДИНИ И ПЕТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор, при зачитане на изтърпяното, считано от 21.01.2009 г.

-    С Присъда по НОХД № 6242/2009, 28.01.2010г на Районен съд Варна, в сила от 13.02.2010г за деяние извършено на 15.09.2007г. по чл.195 ал.1 т.7, вр.чл.194 ал.1 от НК, му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в Затвор

-    С определение на ВРС по ЧНД № 6699/09 г. в сила от 13.03.2010 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК са групирани определените му наказанията по НОХД № 1481/2006 г. на PC гр.Варна, НОХД № 3423/2008 г. на PC гр.Варна, НОХД № 4424/2008 г. на PC гр.Варна, НОХД № 2217/2009 г. на PC гр.Варна и НОХД № 5301/2009 г. на PC гр.Варна, НОХД № 1285/2009 г. на PC гр.Варна и НОХД № 6242/2009 г. на PC гр.Варна, като е наложено най-тежкото от тях - а именно лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, което на осн.чл.60 ал.1, чл.61 т.2 от ЗИНЗПС да бъде изтърпяно в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален СТРОГ РЕЖИМ. На осн.чл.24 от НК съдът е увеличил така определеното най -тежко наказание, с три месеца лишаване от свобода, което на осн.чл.60 ал.1, чл.61 т.2 от ЗИНЗПС да бъде изтърпяно в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

-    С присъда по НОХД № 6883/2009г. на Районен съд Варна, в сила от 24.02.2010г. за деяние извършено за времето от 29.06.2008г. до 02.07.2008г. на осн.чл.195 ал.1 т.4 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 му е наложено наказание наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДЕСЕТ МЕСЕЦА, които да изтърпи в затвор при СТРОГ режим.

-    С определение от 26.04.2010г. на Районен съд - Варна по ЧНД № 1575/2010г. в сила от 12.05.2010г. са били групирани наказанията по НОХД № 3423/2008г. на ВРС, НОХД № 4424/2008г. на ВРС, НОХД № 1481/2006г. на ВРС и НОХД № 1285/2009г. по описа на ВРС, като му било наложено най-тежкото от тях , а именно за срок  наказание 1 /една/ година и 5 /пет/ месеца при първоначален строг режим. Със същото определение са групирани наказанията по НОХД № 2217/2009г. на ВРС, НОХД № 5301/2009г. на ВРС, НОХД № 844/2009г. на ОС - Варна, НОХД № 6242/2009г. на ВРС и НОХД № 6883/2009г. на ВРС, като му е наложено най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ години при първоначален строг режим. С определение на ВОС по ЧНД № 63/2014 г. от 23.01.2014 г. в. з. с. на 31.01.2014 г. е бил  УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОДЕН от изтърпяване на останалата част от наказанието - една година и двадесет и осем дни от общо наложеното му наказание по ЧНД № 1575/10г. на ВРС като е  УСТАНОВЕН изпитателен срок в размер на ЕДНА ГОДИНА И ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ ДНИ и е постановена пробационна мярка по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за същия срок

             Й.А.И. употребявал наркотични вещества от 2006 година, когато започнал да си инжектира хероин венозно. Постепенно подс. И. развил психическа и физическа зависимост към наркотичното вещество. Поради необходимостта от набавяне на парични средства за неговото закупуване и липсата на постоянна работа и доходи, той започнал да извършва различни престъпления - най-често против собствеността, като откраднатите вещи продавал, а срещу получените от продажбата пари си закупувал хероин. И. като преустановявал неговия прием единствено при престоя си в арестите и затворите на страната по повод на извършените престъпления.

На 23.01.2014г. подс. И. бил освободен условно предсрочно от изтърпяване на поредното общо определеното му от съда наказание по ЧНД № 1575/2010г. по описа на PC - Варна. След напускане на затвора И. възобновил приема на хероин. Липсата на средства обаче го подтикнала отново към извършване на престъпления.

На 21.05.2014г. вечерта - след 22:00 часа подсъдимия обикалял в района около Червения площад и Община Варна в набелязване на поредните си жертви. Малко след 22:00 часа св.Ж.В.К. ­помощник нотариус при нотариус Александър Ганчев с район на действие Районен съд - Варна си тръгнала от работа. Тя застанала на автобусната спирка на срещуположната страна на Община Варна и се заоглеждала в посока центъра на гр.Варна за идващ автобус. На спирката нямало никой.

Й.И. забелязал св. Ж.К., преценил, че обстановката е подходяща за извършване на престъпление, тъй като няма наблизо хора, които да му окажат съпротива и съответно помощ на св. К. и бавно я доближил откъм гърба. Той бил облечен с връхна дреха — анорак, чиято качулка нахлупил на главата си, за да се прикрие по-добре.

Св. Ж.К. била преметнала през рамо дамската си чанта, която била черна на цвят, лачена, с 2 дръжки и с размери 30см х 30см. В чантата имало още портмоне от естествена кожа с размери 8см х 10см, сумата от 7 лева в банкноти; второ портмоне от естествена кожа с размери 10см х 12см, дебитна карта на „Банка ДСК" ЕАД, дебитна карта на „Първа инвестиционна банка" АД, кредитна карта на „Алианц Банк България" АД, клиентски карти на „Метро", „Билла", „Пикадили", „Каса Вино", различни бележки и визитки, сумата от 35 лева; служебна карта към Нотариална камара, калъфче за документи, лична карта, СУМПС ведно с контролен талон към него; връзка с 2 броя секретни ключа, малко ключе за пощенска кутия с ключодържател; калъф за очила, диоптрични очила с метални рамки 1.5 диоптъра, мобилен телефон "Нокиа", активиран със СИМ-карта на „Мобилтел" с номер 0887/75 96 90 и IMEI 35240305619140.

Приближавайки плътно зад гърба на св.Ж.К. подс. И. дръпнал дръжките на преметнатата през рамото и дамска чанта. Изненадана, св.Ж.К. се обърнала и видял, че зад гърба и има човек с нахлупена ниско над очите качулка на анорак - това бил подсъдимия. При обръщането на св.Ж. Колев с лице към И. той хванал дамската чанта и отново силно я задърпал с ръце, а инстинктивно св. Ж.К. държала и дърпала чантата си за дръжките. Тъй като физически подсъдимия бил по-силен, той успял да издърпа чантата от ръцете на св. К. и побягнал, при което завъртял тялото на св. К. в посоката, в която побягнал и тя паднала на земята - на уличното платно по бул. „Осми Приморски полк" пред автобусната спирка. В ръцете на св. Ж.К. останали само дръжки на дамската и чанта, а И. *** в посока към хотел „Черно море".

След като се отдалечил достатъчно от мястото на извършване на престъплението, той преровил дамската чанта на св. Ж.К. и взел паричната сума от 42 лева и мобилния телефон. Дамската чанта ведно с намиращите се в нея вещи оставил върху контейнер за смет, за да може да бъде намерена и върната на свидетелката.

На следващия ден И. започнал да търси човек, на когото да продаде мобилния телефон „Нокиа", който отнел предната вечер. Така стигнал до дома на св.Хасан Яшар Хюсеин по прякор „Еди беля", когото склонил да закупи телефона за сумата от 25 лева с обяснението, че телефона е на сестрата му. Св.Хюсеин закупил телефона за жена си и го занесъл в къщи. На 25.05.2014г. мобилния телефон на св.Ж.К. бил активиран със СИМ-карта с № 0897/497-323, регистрирана на търговското дружество „Ивекс Сатурн Груп" ЕООД и ползвана от съпругата на св. Хюсеин. Телефонът бил ползван от семейството на св. Хюсеин до 05.06.2014г. и тъй като съпругата на св. Хюсеин не харесвала телефона, то той решил да го продаде. Около датите 05 - 06.06.2014г. св.Хюсеин продал телефона на св. Тайсун Тезджанов Селятинов, който същия ден го активирал със СИМ-карта с номер 0895/471-655, регистрирана на негово име, а на 08.06.2014г. го дал на своя роднина да го ползва. Видно от представените разпечатки за проведени разговори, на 08.06.2014г. мобилният телефон е активиран със СИМ-карта с номер 0895/918-657, регистриран на роднината на св. Селятинов - Елионора Атанасова Дамянова.

В хода на досъдебното производство било проведено действие по разследването  „разпознаване на лице” на 02.09.2014г., по време на което св. Хасан Яшар Хюсеин разпознал категорично подс. И., като  човека, който в края на месец май 2014г. му продал мобилния телефон „Нокиа" с лилав панел с обяснението, че телефона е на сестра му .

С протокол за доброволно предаване от 25.08.2014г. св.Тайсун Селятинов предал доброволно в ОД МВР - Варна мобилния телефон „Нокиа"-слайд с IMEI 35240305619140 ведно с батерията на телефона, който бил върнат на св. Ж.К..

От заключението на назначената по делото СПЕ, е видно, че  към момента на инкриминираното деяние И. е страдал от синдром на зависимост към хероин. Към 21.05.2014г. той не е бил в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, и не е страдал тежко слабоумие, изключващи вменяемостта, не е бил и в усложнена с психотични изживявания абстиненция или тежка интоксикация с кома и затруднения в дишането. Към момента на извършване на деянието И. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Психичното и физическото му състояние са му позволявали правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.

От заключението на назначената СОЕ, общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на 314.42 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: самопризнанията на подсъдимия; показанията на свидетелите и заключенията на изготвените псхиатрична и психологическа експертиза и съдебно оценителна експертизи и писмените доказателства.

Съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, обективни и взаимно допълващи се и незаинтерисовани показанията на всички свидетели.

Съдът кредитира като пълни, обосновани и ясни заключенията на изготвените по делото експертизи.

Подсъдимия се признава за виновен,  като призна  фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

По делото не се спори, че св.К. като собственик  на инкриминираните вещи е упражнявала фактическата власт над тях. Както е известно от утвърдената съдебна практика грабежа е съставно престъпление - кражба и принуда /заплаха или сила/ В настоящия случай от обективна страна подсъдимия е извършили деянието с действия - използвал сила да издърпа чантата от ръцете на жертвата /при което тя паднала на земята/, след което е установил трайна фактическа власт върху нея, без съгласието на пострадалата. Тези два елемента следва да бъдат в причинно-следствена връзка и да се обхващат от умисъла на дееца в тяхната неразривност, какъвто е и настоящия случай.След деянието част от вещите И. изхвърлил, а с друга част се е разпоредил.

От субективна страна безспорно деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал  настъпването на тези последици.

С гореописаното деяние Иордан А.И. е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 от НК, поради което съдът го призна за виновен в това, че  на 21.05.2014 год. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи -дамска чанта, портмоне от естествена кожа с размери 8см х 10см, портмоне от естествена кожа с размери 10см х 12см, дебитна карта на „Банка ДСК" ЕАД, дебитна карта на „Първа инвестиционна банка" АД, кредитна карта на „Алианц Банк България" АД, клиентски карти на „Метро", „Билла", „Пикадили", „Каса Вино", бележки и визитки, сумата от 42 лева, служебна карта към Нотариална камара, калъфче за документи, лична карта, СУМПС ведно с контролен талон към него, връзка с 2 броя секретни ключа, малко ключе за пощенска кутия с ключодържател, калъф за очила ведно диоптрични очила с метални рамки 1.5 диоптъра, мобилен телефон "Нокиа"-слайд активиран със СИМ-карта на „Мобилтел", всичко на обща стойност 314.42 лева, от владението на Ж.В.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

Квалификацията на деянието опасен рецидив се обуславя от предходната съдимост на подсъдимия И.. Налице са предпоставките на чл. 29 ал. 1 б. "а" от НК, тъй като  И. е извършил настоящото деяние след като е бил осъден за извършено тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК. Това е осъждането му по НОХД №844/2009г на ВОС с което му е наложено наказанието лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ години при първоначален строг режим. След групиране същото е изтърпяно за времето 20.06.2010г. до  23.01.2014г, когато е бил УПО с остатък от 1 /една/ година и 28 /двадесет и осем/ дни. По такъв начин не е изтекъл срока по чл.30 от НК.

Следва да се отбележи, че квалификацията опасен рецидив е налице и по смисъла на чл.29,ал.1,б.”б” НК , тъй като престъплението е извършено и след като подсъдимия е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК /в случая и двете/, но това не посочено от прокуратурата в обвинителния акт. Този извод се налага от  определението на Районен съд - Варна по ЧНД № 1575/2010г. влязло в сила на 12.05.2010г. когато са били установени две отделни групи наказания:

- наказанията по НОХД № 3423/2008г. на ВРС, НОХД № 4424/2008г. на ВРС, НОХД № 1481/2006г. на ВРС и НОХД № 1285/2009г. по описа на ВРС, като му било наложено най-тежкото от тях , а именно за срок  наказание 1 /една/ година и 5 /пет/ месеца при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно за времето от 20.01.2009г. до 20.06.2010г.,

-    наказанията по НОХД № 2217/2009г. на ВРС, НОХД № 5301/2009г. на ВРС, НОХД № 844/2009г. на ОС - Варна, НОХД № 6242/2009г. на ВРС и НОХД № 6883/2009г. на ВРС, като му е наложено най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ години при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно с начало 20.06.2010г. и край 23.01.2014г. с помощта на 3 /три/ месеца и 29 /двадесет и девет/ дни от работа и с УПО за остатъка от 1 /една/ година и 28 /двадесет и осем/ дни.

ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на престъплението: незачитане на установения правов ред и собствеността на гражданите, стремеж за придобиване на блага по неправомерен начин .  

При определяне на вида и размера на наказанията съдът взе предвид

СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – ниската стойност на отнетото имущество, съдействие за разкриване на обективната истина.

ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – недобри характеристични данни изразяващи се в минали осъждания и престъпна упоритост

Съдът като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието по чл. 199, ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 пр.2 от НК  , високата степен на обществена опасност на дееца, при превес на смекчаващите вината обстоятелства над отегчаващите при условията на чл.54  от НК му определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОЗА за срок от седем години и шест месеца.

Мотивиращи налагането на това наказание са и фактите, свързани с личността на дееца, с оглед характера и спецификата на престъплението по които като акт на поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености, и предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватната на репресивната и поправително - възпитателна функция, наказателна санкция. Характеристиката на осъщественото от подсъдимия, инкриминирано деяние, субсумиращо престъпният състав на  по чл. 199, ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 пр.2 от НК, сочи на завишена степен на обществена опасност на същото и висок социален резонанс на този вид противоправни посегателства. Фактическите данни за личността на подсъдимото лице, очертаващи формирани престъпни навици  игнорирайки установения правопорядък, и обосновават нуждата от изолирането на подсъдимия от обществото за да бъде превъзпитаван и поправян в условията на място за лишаване от свобода за посочения по горе срок тъй като криещата се вътрешна агресия следва да бъде овладяна и потушена, след като се отключва независимо от обекта към когото е насочена. Не само съдебното минало, но и социалния статус на лицето, с лоши характеристични данни, продължаващата липса на реализация в живота, постоянната употреба на наркотични вещества и намирането на средства за тази цел по престъпен способ, превърнало се в начин на живот воден от подсъдимия явно не му позволява социализирането и приобщаването към обществото, където насилието и кражбата е недопустимо и морално укоримо. Единствено по този начин ще  се предизвикат съответни положителни промени в съзнанието на дееца, с което ще се постигне не само индивидулната превенция, но и генералната такава. Наказание в по-малък размер при демонстрирана бруталност в осъществяване на престъпления против собствеността своеобразен вид неправомерни посегателства и над личността, с оглед техния интензитет, обективиран в честотата на престъпните прояви, и предвид облика на визираната инкриминирана дейност в контекста на общата престъпност, индициращ на сериозна социална нетърпимост, сочи на съществуваща реална опасност, същият да бъде възприет като безнаказаност.

Независимо от изложеното, съдът  съобразявайки  се с действащото законодателство и разпоредбата на чл.58а от НК, доколкото това е императивно изискване на чл.373 ал.2 от НПК, подложи на преценка налице ли са условията за приложението на разпоредбата на чл.55 от НК Съгласно  чл. 58а, ал. 4 НК нормите на чл.5 НК и чл.5 НК не могат да бъдат приложени едновременно. В настоящия случай съдът не приема наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и при това положение определяйки наказанието при условията на чл.54 НК го редуцира намалявайки го с една трета съгласно чл.58а, ал.1 НК и му наложи наказание от „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК от ПЕТ ГОДИНИ .

Подсъдимият  не разполага с имущество, а и наказанието „ конфискация на имущество” не е императивно наложимо от закона, поради което съдът и не постанови такова.

Така определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК да  поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави,  да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления както и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

 Подсъдимия  е рецидивист, поради което на основание чл.60, ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определи същото да се изтърпи при СТРОГ РЕЖИМ  в затвор.

Подсъдимият е извършил престъплението в изпитателния срок определен му, след като е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на наказанието наложено  му с Определение по ЧНД № 1575/2010г. на Районен съд Варна. По тази причина съдът постанови  на основание чл.70, ал.7 НК ДА ИЗТЪРПИ ОТДЕЛНО неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ ДНИ наложено му, с цитираното определение. На основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи това наказание „лишаване от свобода” да се изтърпи при СТРОГ РЕЖИМ  в затвор.

По делото са направени разноски в размер на  98.94 /деветдесет и  осем и 94ст/ лева, поради което на основание чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия  да ги заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Варна.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                СЪДИЯ при ВОС