РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Бургас, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252100500150 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „Аутоком
1“ – ЕООД – ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение
№2434/18.11.24г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№2288/24г., в частта, с
което въззивникът е осъден да заплати на В. Я. Ц., сумата от 5500 лева, частична
претенция от 9647.89 лв. с включен ДДС, представляваща обезщетение за вредите
причинени от извършването на некачествена работа при ремонта на лек автомобил -
марка KIA, модел: Carens, с рег. № ******** на 08.08.2023г., включваща цената на
ремъка - 92,16 лв., /представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по
договор от 08.08.2023г. за качествен монтаж на пистов ремък на лек автомобил марка
KIA, модел: Carens, с рег. №********, вследствие което ремъкът е увреден до степен
негодност за ползване по предназначение и 9555, 73 лева - труд и стойност за всички
останали увредени части, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в увреден двигател на лек автомобил марка KIA, модел: Carens, с рег.
№******** до степен негодност за ползване по предназначение, вследствие на
осъществен на 08.08.2023г., в сервиза на ответника, некачествен монтаж на ремък,
довел до повреждане на двигателя, на основание чл. 49 от ЗЗД; сумата от 505,44 лева –
лихва за периода от 08.08.2023г. до 10.04.2024г. върху главницата от 5500 лева, сумата
от 100 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и страдания
за поради липсата на МПС, сумата от 9,19 лева – лихва за периода от 08.08.2023г. до
10.04.2024г. върху главницата от 100 лева, ведно със законната лихва върху главниците
от подаване на исковата молба - 11.04.2024г. до окончателното заплащане на сумите;
сумата от 2423,50 лева, представляваща направени в производството съдебно -
деловодни разноски, съответни на уважената част от исковете, на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК.
1
Въззивникът изразява недоволство от решението и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Въззивникът
обсъжда правната квалификация на исковете – чл.79, ал.1 и чл.49 ЗЗД, предвид
твърденията за фактите , както и фактите и обстоятелствата, които всяка от страните
следва да докаже и приетите за безспорни от Районен съд Бургас изводи за възникнали
облигационни отношения между страните, по силата на които ищецът е възложил
ремонт в автосервиза на ответника, състоящ се в подмяна на пистов ремък на лек
автомобил - марка KIA, модел: Carens, както и че подмяната на пистовия ремък е
извършена своевременно и за извършения ремонт е заплатена сумата от 56 лева.
Коментира извода на съда, че спорът между страните се свежда разрешаване на
въпроса качествено ли е извършена работата по подмяна на пистовия ремък и има ли
причинно следствена връзка с настъпилото събитие и щетите, възникнали по
автомобила, включително повторното закъсване на външния пистов ремък.
Въззивникът оспорва изводите на първата инстанция, основани на
заключението на вещото лице, извършило повторната експертиза в производството за
обезпечаване на доказателствата, като намира, че са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила относно доказването на причинно- следствената
връзка и механизма на вредите. Излага подробни аргументи, по отношение на това
заключение, оспорено от него в производството по обезпечаване на доказателства,
цитирайки и изразеното от вещото лице в съдебно заседание проведено на 27.02.2024
г. Според въззивника наличието на вибрации в автомобила и попадането на парче от
ремъка зад защитния капак са единствено и само предположения, а не установени
факти. Счита че налице е обективен факт, който е свързан с работата на ангренажния
ремък, който нито е отразен в заключението на вещото лице, нито в съдебното
решение. Според въззивника вероятностните твърдения, предположения и догадки на
повторната експертиза, не са установени и в основното гражданско производство, а от
разпита на свидетелите (чиито показания обсъжда и анализира) се установява, че след
ремонта не са констатирани никакви вибрации при работата на автомобила. Намира,
че съдът не е обсъдил възраженията му в тази насока, още повече че е налице и
експертно заключение на в.л. Стоянов, което свидетелства както за наличието на факта
за неработещ обтегач, така и за пряката връзка между него и възможността да
прескочат зъбите на ангренажния ремък – извършва анализ както на експертизата, така
и на показанията на св. И. Х. - автомонтьорът извършил подмяната на пистовия ремък.
С тях обосновава извод, че възложената работа-подмяна на пистов ремък е изпълнена
и в съдебното производство не се установява некачествено изпълнение на възложената
работа. Според въззивника по делото не е установена причинно-следствена връзка
между твърдяната вреда и конкретно действие/бездействие на ответника, което да е
причинило вредата.
Въззиваемата – ищец В. Я. Ц., чрез адв. Фурнаджиева представя в срока по
чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. С него оспорва изложеното в жалбата и претендира
потвърждаване на решението на БРС. Намира, че въз основа на фактите изложени в
исковата молба и приложените писмени и гласни доказателства съдът е установил
сключен между страните договор за изработка с посочените уговорки - ищцата е
възложила ремонт в автосервиза на ответника, състоящ се в подмяна на пистов ремък
на лек автомобил - марка КІА, модел: Carens, който е осъществен и подмяната на
пистовия ремък е извършен своевременно в сервиза на „АУТОКОМ 1“ ЕООД, като за
извършения ремонт е заплатена сумата от 56 лева.
Въззиваемата споделя изводите на БРС по отношение на механизма на
настъпване на вредите, основани на двете съдебно-технически експертизи,
показанията на св. Х. - служител при ответника – излага съображения. Споделя извода
на съда, че ремонтът възложен на „АУТОКОМ 1“ ЕООД не е извършен с дължимата
грижа, съгласно чл. 302 от Търговския закон – извършва анализ в тази насока, с
позоваване на съдебна практика.
Въззиваемата излага съображения и пояснения относно възраженията на
въззивника срещу експертизата, извършена в производството чл. 207 от ГПК, довели
до изготвянето на повторна съдебно-техническа експертиза на нейни разноски и
2
оспорва становището, че единствено експертизата на вещото лице Стоянов е
обективна и безпристрастна. Намира, че цитатите във въззивната жалба от съдебно-
техническата експертиза, са от различни нейни части, извадени от контекста на
заключението на вещото лице, което води до тяхното превратно тълкуване. В тази
връзка споделя изводите на съда, основани на повторната експертиза, че парче от
разкъсания външен ремък е попаднало между демпферната шайба на коляновия вал и
предпазния капак на ангренажния ремък в следствие е настъпила щетата. Намира, че
причинно- следствената връзка е доказана, както от заключението на вещото лице,
така и от другите писмени доказателства приложени по делото.
Въззиваемата намира за неоснователно и преклудирано искането направено във
въззивната жалба за присъждане на сторените по делото в двете съдебни инстанции
съдебно-деловодни разноски, т.к. такова искане не е направено своевременно по гр.д.
№2288/2024 г. по описа на PC Бургас и няма представен списък, съгласно чл. 80 от
ГПК.
Първоинстанционното решение не се обжалва и е влязло в сила в частта, с
което:
- е отхвърлен иска на В. Ц. за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за горницата над уважения размер от 100 до пълния предявен размер от 2000
лева;
- е отхвърлен иска на В. Ц. за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, в размер на 450 лева - дължими за престоя на автомобила в сервиз на
„АУТОПЛЮС“ ООД, за периода от м. 10.2023г. до м. 02.2024г
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства
намира, че от съвпадащите твърдения на страните, чрез анализиране на извършените
съдебно – автотехнически експертизи, показанията на разпитаните свидетели М.Ц.,
Я.Ц. и Х. и от представените писмени доказателства, първоинстанционният съд е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства. Установил е, че на
08.08.2023г. на път № I-9 в посока от к-г „Иракли “ към гр. София, св. М. Ц.,
упълномощен устно от ищцата и негова майка В. Ц., придружен от брат си Я. Ц., е
управлявал собствения й лек автомобил марка „КИА“, модел „ Каренс“ с peг. №
********. На 15-20 км. преди гр. Бургас автомобилът скъсал пистов ремък и бил
превозен до автосервиз на ответното дружество „АУТОКОМ 1” ЕООД. Установил е, че
автомобилът е бил прегледан от служител на сервиза; установен бил скъсан пистов
ремък, който бил сменен. В сервиза уверили Ц., че има блокирала ролка, но ги
уверили, че това не пречи да продължат пътя си до София. Свидетелите продължили
да пътуват са автомобила и след около 40 км от Бургас в посока гр. София, по време
на движение, двигателят на автомобила започнал да прекъсва, след което спрял.
Автомобилът бил е откаран в същия сервиз за установяване не причините за повредата
и отстраняването им. Управителят на сервиза и механикът извършили преглед.
Автомобилът останал в сервиза за около 1- дни, след което бил преместен в
оторизиран сервиз на Киа в гр.Бургас, в който дали становище за необходимост от
основен ремонт на двигателя и представили проформа – фактура за вида на частите и
стойността на труда и материалите за ремонта.
При анализ на извършените експертизи, първоинстанционният съд възприел
заключението на вещото лице Стоянов, по въпросите, касаещи вида и стойността на
увредените части на автомобила. Относно механизма на настъпване на вредите,
първоинстанционният съд е възприел заключението на вещото лице Петров. При
извършен анализ, в представената експертиза и дадените пояснения в съдебно
заседание, вещото лице заключава, че надиранията по външния капак, предпазващ от
попадане на външни елементи върху ангренажния ремък сочат, че закъсалият се в
следствие от вибрации външен ремък, е довел до приплъзване навътре - към
3
предпазния капак на ангренажния ремък. Това от своя страна е довело до закъсването
на 1 от пистите и протриването на същата по целия й диаметър. Така част от
прокъсалата се писта от външния ремък е попаднала между капака на ангренажния
ремък и шайбата на коляновия вал. Това е довело до прескачане на зъб от ангренажния
ремък и загуба на центровка (нарушаване на нормалната работа на
газоразпределението), с последвало угасване на автомобила с пораженията установени
след повторното си посещение в сервиза на Аутоком 1 ЕООД. Според вещото лице,
след монтажа на външния ремък в автосервиза, е било необходимо да бъде стартиран
двигателя и да се огледа за вибрации, които биха показали на какво се дължи първото
скъсване на външния ремък преди първото посещение в сервиза, което, според
експерта не е било извършено. Ако е било извършено, би се установила причината, т.к.
вибрациите биха били значителни, предвид краткото разстояние, в което е настъпило
повторното закъсване на външния пистов ремък.
Въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази им част на осн. чл.272 ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че същото e правилно и законосъобразно.
Подробните мотиви на първоинстанционния съд въззивната инстанция споделя и в
тази им част на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже: спорът по делото и във въззивното
производство касае наличието на причинно – следствена връзка между настъпилите
вреди и механизма на настъпване на повредата. В тази връзка въззивникът оспорва
изводите на първата инстанция, основани на заключението на вещото лице Петров,
извършило повторната експертиза в производството за обезпечаване на
доказателствата. Бургаският окръжен съд намира оплакванията на въззивника в тази
връзка за неоснователни.
В случая предметът на делото изисква специални знания с каквито
първоинстанционният, а и въззивният съд не разполагат. Поради това извършването на
експертиза в съответната област е задължително на осн. чл.154, ал.1 ГПК. Вярно е, че
според нормата на чл.202 ГПК, съдът не е длъжен да възприеме заключението на
вещото лице, а следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото.
„Другите“ доказателствени средства, събрани за установяване механизма за
настъпване на повредата и стойността на увредените части, са свидетелските
показания. В тази връзка показанията на свидетелите Ц. не носят точна информация,
т.к. тези свидетели - по тяхно признание - не са компетентни по въпросите за
устройство и ремонт на автомобила. На второ място те са и заинтересовани.
Показанията на св.Х. – специалист автомонтьор - също следва да се кредитират с
резерви, т.к. свидетелят е заинтересован, в качеството си на служител на ответното
дружество, извършил ремонта.
Поради това съдът следва да прецени по свое вътрешно убеждение коя от двете
извършени експертизи следва да възприеме с по-голяма степен на доверие. Въззивната
инстанция намира, че по отношение стойността на увредените части следва да
възприеме експертизата на в.л. Стоянов, която кореспондира и с представените
писмени доказателства – проформа фактура. А и в тази връзка във въззивната жалба не
са изложени оплаквания, които въззивният съд да обсъди и на които да отговори.
По въпроса за механизма за настъпване на вредите, въззивната инстанция
намира, че по-обосновано и аналитично е заключението на вещото лице Петров. Както
то пояснява в съдебно заседание, към датата на огледа част от елементите на
автомобила са демонтирани, компресорът на климатика, динамото, обтегачите и
ролката, както и демпферната шайба са свалени, поради което не може да се установи
причината за скъсването на пистовия ремък. Доколкото вещото лице не е присъствало
при настъпване на повредата и при огледа на автомобила преди и след настъпването й,
а извършва оглед в един по-късен момент, част от изводите му неизбежно следва да
4
бъдат обосновани с някаква степен на вероятност. Но формиране на вероятния извод
се основава на опита и специалните знания на експерта и в този смисъл може да бъде
кредитиран. За въззивната инстанция звучи по-обосновано и аргументирано
заключението на в.л. Петров, касаещо необходимите действия, които ответникът, чрез
своите служители е следвало да извърши при първоначалното посещение на
автомобила в сервиза, с оглед на отстраняване на повредата не само чрез смяна на
скъсания пистов ремък, но и стартиране и оглед на двигателя с цел установяване и
отстраняване на причината, довела до скъсване на ремъка. Че това не е направено сочи
и обстоятелството, че почти посредствено след ремонта и потегляне на автомобила –
след 40 км., двигателят е спрял.
Поради това, въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния
съд, основани на заключението на вещото лице, относно механизма на настъпване на
увреждането на автомобила, собственост на ищцата – извършен некачествен ремонт от
служители на ответното дружество. Поради изложените съображения
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
В полза на въззиваемата следва да се присъдят направените съдебно –
деловодни разноски във въззивното производство, в размер на 1400.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2434/18.11.24г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№2288/24г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „АУТОКОМ 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, п.к. 8000, ул. М. Луиза № 13, да заплати на В. Я. Ц., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, сума в размер на 1400.00 лева, представляваща
направени във въззивното производството съдебно - деловодни разноски, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5