Решение по дело №95/2020 на Районен съд - Велико Търново

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ ………

гр. Велико Търново, 25.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Великотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на 20.02.2020 г., в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ,

при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 95/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:

 

            Производство по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на В.Н.Р. *** против Наказателно постановление № ********** от 03.01.2020 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 /триста/ лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.  

 

            В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, поддържа жалбата си. Представя и писмена защита.

           

            Процесуалният представител на въззиваемата страна в хода по същество и в писмено становище моли съда да потвърди атакуваното наказателното постановление като правилно и  законосъобразно.

    

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение № ********** от 04.07.2019 г. инициирал настоящото административно-наказателно производство, служители на РДГ – гр. Велико Търново констатирали нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 24, ал. 1 от Наредба № 5 от 31.07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им, във връзка с приложение № 3 към чл. 24, ал. 1 от Наредбата, извършено от жалбоподателя Р. в качеството му на лесовъд на частна практика и изразяващо се в това, че на 22.03.2019 г., не изпълнил задълженията си, посочени в цитираните разпоредби, като при извършено маркиране в имот с № 48278.226.15, попадащ в отдел 226, подотдел „ч1", землище Миндя - частна горска територия, ограничил на терен тракторен извозен път с ширина от 3,6 м. до 8,6 м., при нормативно определена ширина за такъв вид път до 4 м. Нарушението било извършено на територията на РДГ - Велико Търново, общ. Велико Търново, землище Миндя, отдел 226, подотдел „ч1", имот с № 48278.226.15 - частна горска територия.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, връчен му надлежно и е подписан от него с отбелязване, че не е съгласен с него. В законоустановения тридневен срок са постъпили и писмени възражения срещу АУАН, които обаче на се взети предвид при решаване на преписката.

Въз основа на него е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, налагайки на жалбоподателя  административно наказание глоба в размер на 300.00 лева. В НП са изложени и доводи, защо нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което е отказано и приложението му.

Със заповед № РД 49-199 от 16.09.2011 г. на МЗХ Директорите на РДГ са оправомощени да издават наказателни постановление по ЗГ.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се потвърждават по един безспорен и категоричен начин направените с АУАН констатации.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля С., доколкото същите са с ниска степен на достоверност и са в противоречие с приобщените по делото писмени доказателства.     

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените и относими към делото гласни и писмени доказателства.

            С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

            Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.

            В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение, представени са доказателства,  подкрепящи административното обвинение. Правилна е и правната квалификация на нарушението, поради което не се констатират нарушения на материалния закон.

            АУАН и НП са съставени в предвидените от разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН срокове.

            Допуснато е нарушение на чл.52, ал.1 от ЗАНН, но същото не е от категорията на съществените нарушения, обуславящи незаконосъобразност на НП. Действително, цитираната разпоредба предвижда, че наказващият орган е длъжен да се произнесе по административно наказателната преписка в месечен срок от получаването й. Неспазването на този срок обаче не води до прекратяване на административното производство, нито до незаконосъобразност на наказателното постановление. Този срок не е преклузивен, а инструктивен и осигурява само бързото произнасяне на административните органи по преписките. В случая е спазен  преклузивния 6 месечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

            По същество: С деянието си жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В случая бланкетния състав на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е попълнен от разпоредбите на съответния подзаконов нормативен акт - чл. 24, ал. 1 от Наредба № 5 от 31.07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им, във връзка с приложение № 3 към чл. 24, ал. 1 от Наредбата, въвеждащ изискването нормативите за основните геометрични елементи на горските тракторни пътища да се определят в зависимост от тяхната група и типа на движещите се по тях трактори съгласно приложение № 3 - широчина на пътя 4 метра.

            Предвид изложеното дотук, съдът счита, че жалбоподателят в качеството си на лице по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е извършил административно нарушение по смисъла на посочената норма, което е основание за реализиране на административно-наказателната му отговорност, установена в същата разпоредба. Наказващия орган правилно е квалифицирал деянието, налагайки предвиденото от закона наказание в минимален размер, което се явява най-благоприятно за санкционираното лице.

            Не са налице и предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да бъде преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба.

            Това, че е първо по рода си може да бъде отчетено единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и да обуслови маловажност на нарушението, а от там и отмяна на атакуваното НП на това основание. 

            Като окончателен се налага изводът, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди изцяло.

            С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

            Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от 03.01.2020 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя В.Н.Р., с ЕГН **********,***, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1  от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 /триста/ лева, като правилно и законосъобразно.

 

            ОСЪЖДА В.Н.Р., с ЕГН **********, да заплати на Регионална дирекция по горите – гр. Велико Търново направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщенията, пред Административен съд – гр.Велико Търново.

 

                                                                                   

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: