№ 16310
гр. София, 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110111708 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът А. Х. К. твърди да е сключила с ответника „[***] трудов договор за
неопределено време по чл.67, ал.1, т.1 от КТ за длъжността „Мениджър, Акаунт – продажби
ИКТ“, като видно от вписаните в трудовата й книжка обстоятелства, постъпила на работа на
13.12.2023 г. Твърди да е полагала труд съобразно уговореното до 10.01.2024 г., когато
трудовия й договор бил прекратен, с оспорената в производството Заповед №1 от 10.01.2024
г. на работодателя, в която било посочено като основание чл.71, ал.1 от КТ, т.е. договорът
бил прекратен по инициатива на работодателя, в срока за изпитване. Ищцата твърди още, че
при проведените преговори преди сключването на договора, страните не били уговорили
срок за изпитване, поради което неоснователно при прекратяването на трудовото й
правоотношение работодателя й се позовал на цитираната разпоредба от КТ. Последното
правело уволнението й незаконосъобразно, поради което същата го оспорила пред съда и
моли за неговата отмЯ.. Твърди също, че едва след прекратяване на трудовото
правоотношение, на 11.01.2024 г., посредством комуникационен канал „Телеграм“ ответника
й изпратил проект за трудов договор, в който фигурирала клаузата за изпитване, както и че
същия бил антидатиран от 12.12.2023 г., който тя отказала да подпише.
Моли съда да отмени като незаконосъобразно уволнението, извършено със Заповед
№ 1/10.01.2024 г., връчена на ищеца на 11.01.2024 г., да я възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност „Мениджър, Акаунт – продажби ИКТ“и осъди ответника да заплати
1
обезщетение за оставането без работа, в резултат на незаконното уволнение за максималния
6 месечен срок от 11.01.2024 г. до 11.07.2024г. в размер на 25470,00 лв. /изчислено при БТВ
от 4245 лв./. Моли за присъждане на съдебните разноски. В съдебно заседание, ищецът се
представлява от адв. С., който поддържа исковата молба и предявените искове, оспорва
изложеното в ОИМ, че страните са си разменяли кореспонденцията, представена в превод
към отговора на исковата молба по повод трудовоправните отношения помежду им, като
заявява, че същата не касае процесните трудови отношения. Въпреки предоставената
възможност за депозиране на писмена защита, такава в предоставения на ищеца 10 дневен
срок, не е постъпила по делото.
Ответникът „[***] в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на ИМ, като
оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че между страните не е възникнало валидно
трудово правоотношение, изцяло по вина на работника /ищеца/, който започвайки да полага
труд от 13.12.2023 г., съобразно уговореното, заблудил ответника, че е подписал изпратените
му два броя проекти за трудов договор, подписани само от работодателя, но до датата на
прекратяване на трудовия договор /който ответника бил с убеждението, че страните са
сключили/ работника не върнал подписан от него екземпляр от трудовия договор.
Позовавайки се на императивните разпоредби на КТ относно изискванията за форма
за действителността на трудовия договор и заповедта за неговото прекратяване, а именно
писмена такава, счита, че за установяване на валидността на възникнало между страните
трудово правоотношение релевантни са само писмените доказателства, каквито ищеца не
представя, а очевидно и не разполага с такива, поради което счита, че такова
правоотношение между страните изобщо не е възниквало, а оттам и не би могло валидно да
бъде прекратено. В тази връзка счита всички обективно съединени искове за неоснователни
и недоказани и моли да бъдат отхвърлени.
Възразява липсата на писмен трудов договор да е допустимо да бъде заместена с
други писмени документи, като представените от ищеца з.к. от трудова книжка, справка от
НАП, касаеща актуалното състояние на всички трудови договори на ищцата и справка от
12.12.2023 г. относно приетите уведомление по чл.62, ал.5 от КТ.
Моли съда да отхвърли иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, както и обусловените от него
искове по чл.344, ал.1, т.2 и 3 вр. с чл.225 ал. 1 от КТ като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание, ответника се представлява от упълномощен представител в
лицето на адв. М., която поддържа ОИМ, оспорва изложените от ищеца твърдения относно
наличието на подписан от него друг вариант на трудов договор, различен от представения
по делото /подписан само от работодателя/в който не се съдържала клауза за изпитване, като
твърди, че изпратените за подпис от ответника към ищеца проекти за трудов договор на
11.12.2023 г. са идентични по форма и съдържание, с трудовия договор, приложен към ИМ.
В писмена защита от 16.08.2024 г., поддържа изразеното в ОИМ становище за
неоснователност и недоказаност на исковете и моли за отхвърлянето им.
С протоколно определение от 06.08.2024 г., по искане на ищеца съдът е допуснал
увеличение в размера на предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ до
2
размер от 26 649, 09 лв.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и изразените становища, след
съвкупния анализ на приетите по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Страните по делото не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства
– з.к. от 1,3,16 и 17 стр. от трудова книжка на ищцата, справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 12.12.2023 г., Справка от НАП за осигурителния доход
за социално осигуряване по данни от декларация от Наредба Н-13 към КСО за периода от
01.12.2023 г. до 31.01.2024 г. относно ищцата К., проект за трудов договор № 2 от
12.12.2023г., подписан от работодателя и представените от ответника ФРЗ и платежни
документи за фактически изплатено трудово възнаграждение за м.декември 2023 г. и
м.януари 2024 г. на ищцата за реално отработеното време при ответника, всички те приети
като неоспорени по делото, се установява, че ищецът е започнала да полага труд по трудово
правоотношение с ответника, на длъжност „Мениджър, акаунт:продажби/информационни и
комуникационни технологии“ с код по НКПД 2-434 600-1, считано от 13.12.2023 г., за което е
било подадено и уведомление към НАП, съгл. чл.62, ал.5 от КТ. Това обстоятелство е
вписано надлежно от работодателя в трудовата книжка на ищеца. Страните не спорят също,
че за отработеното време от общо 29 дни, дължимото й се трудово възнаграждение е
изплатено от ответника.
По делото липсва представен трудов договор, подписан от двете страни, със
съдържанието, твърдяно от ищеца, т.е. такъв без клауза за изпитване. Представен е обаче
подписан само от работодателя трудов договор № 2/12.12.2023 г., в който в чл.3 „срок на
договора“ е уговорено, че договорът се сключва за неопределено време с двумесечен срок за
изпитване, уговорен в полза на Работодателя, считано от датата на постъпване на работа. В
този трудов договор е уговорено още, съгл. чл.21, че служителят ще постъпи на работа на
13.12.2023 г. /както твърдят и двете страни, че се е случило и е удостоверено в договора/,
както и че „настоящия трудов договор, длъжностна характеристика, както и заверено
уведомление от ТД на НАП – гр. София са връчени на служителя на същата дата –
13.12.2023 г.“
Прави впечатление, че всички посочени в този трудов договор документи –
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ от 12.12.2023 г., трудова книжка, с вписани всички
изискуеми данни при сключване и прекратяване на договора и заповед № 1/10.01.2024 г. са
получени от ищцата в разменената й с ответника кореспонденция, която тя твърди да е
осъществявана както чрез телекомуникационен канал „Телеграм“, така и чрез куриерски
фирми „Спиди“ и „Еконт“, но единствено трудовия договор, който ищцата твърди да е
подписала и то с различно съдържание от представения такъв по делото, липсва.
Не се установява в производството, включително от събраните свидетелски показания
на разпитания св. С. /съпруг на ищцата/ трудов договор с различно съдържание от този,
приет по делото, да е бил изготвян, обсъждан между страните и по него да е било постигнато
взаимно съгласие, удостоверено с подписите на двете страни в правоотношението.
3
Напротив, от показанията на св. С., които съдът при преценката им по реда на чл.172 от
ГПК, намира че са непълни, на места нелогични и като цяло заинтересовани, поради което
не следва да ги кредитира в полза на твърденията на ищцата, не става ясно защо след като
ищцата е получила два екземпляра на изготвения от работодателя й трудов договор,
подписан от последния, и след подписването им от нейна страна, същата е върнала отново и
двата екземпляра на ответника. Противоречие се открива и в твърденията на св. С., че през
цялото време съпругата му /ищцата по делото/ е комуникирала само и единствено с лице,
споменато само със собствено име „Н.“, който сп. показанията бил собственик на дружество,
развиващо идентична дейност с тази на [***], но също така бил представител и на ответното
дружество. Същевременно св. С. категорично заявява, че Н. не е представител на фирма
[***], от която съпругата му получила оферта за работа, но не приела, в същия период, в
който се твърди да е водила преговорите за трудов договор с ответното дружество. От
справка в ТР обаче, се установява, че едноличен собственик на капитала и управител на
дружество [***], с ЕИК [***] е лице Н. К. Ч., а седалището на това дружество е в [***]
/където ищцата твърди и доказва да е изпратила подписаните от нея документи, в т.ч. трудов
договор, на л.114/. Св. С., в противоречие дори с твърденията на ищцата /която твърди да е
получила документите свързани с прекратяване на ТД по приложение „Телеграм“/, заявява,
че след прекратяване на трудовия договор, е получила оформена трудовата си книжка и
подписан от работодателя антидатиран екземпляр на трудов договор с различни параметри,
т.е. с включен изпитателен срок, чрез куриер на „Спиди“.
От представената от ответника справка от НАП за актуалното състояние на
действащите трудови договори към 06.08.2024 г. в [***] /приета без възражения от ищеца,
приложена на л.123 от делото/ пък се установява, че лице с имената „Н.“ или „Н. К. Ч.“ не е
било в трудови отношения с ответното дружество. За сметка на това обаче от името на [***]
е била отправена оферта за работа към ищцата К., в която фигурира едноседмичния
допълнителен отпуск, за който свидетелства и св. С., който „му направил много интересно
впечатление, тъй като досега не бил виждал такова условие“ и който отпуск фигурира и в
проекта на трудов договор № 2/12.12.2023 г., приложен по делото, в чл.7, т.2 /. Следователно,
установява се, че ищцата е получила за подпис два екземпляра на трудов договор от
12.12.2023 г., изпратени й от ответното дружество като работодател /което тя не оспорва/, но
след подписването им от нейна страна, същите са изпратени не на адреса на ответника в
[***], а на лице, което към онзи момент няма данни да е представител на работодателя [***].
Следователно, ответника по делото, няма как да представи в производството подписан от
двете страни екземпляр на трудовия договор, каквито искания е отправил ищеца с ИМ.
По делото няма доказателства за свързаност между дружествата [***], [***] и
неустановеното по име трето дружество, за което свидетелства св. С., в което се твърди
ищцата да е полагала труд по граждански договор при „Н.“, но с идентични трудови
функции.
Има косвени доказателства, че лицето Н. Ч. има някаква връзка и с ответното
дружество, тъй като от представените от ищцата доказателства за разменената между нея и
4
лицето Н. Ч., кореспонденция чрез куриерски фирми „Спиди“ и „Еконт“ е видно, че след
прекратяване на трудовото й правоотношение, чрез фирма „Еконт“ същата е получила
пратка от 23.01.2024 г., с подател [***], Н.Ч. и телефон на изпращача: [***]. Същия номер и
имената Н. Ч. са посочени за получателя на пратката, изпратена чрез куриер „Спиди“ от
ищцата К. на 13.12.2023 г., до адреса на седалището на фирма [***]. В списъка с актуалните
трудови договори на [***], като директор на дирекция „Административни дейности“ е
посочено лице К. Р. Ч. /който вероятно е баща на лицето Н. К. Ч., в случай че не се касае за
случайно съвпадение на имената/, а като служител, заемащ идентична длъжност с тази на
ищеца е посочено и лице Е. К.а Ч.а, която е постъпила на работа едновременно с ищеца,
видно и от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ /която пък вероятно е сестра на Н. Ч., при
условие, че не се касае за случайно съвпадение на имената!/. Дори адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответното дружество на адвокатското дружество,
упълномощено да ги представлява в настоящото производство, е платено от Н. К. Ч.,
отбелязан в детайлите на трансакцията като „наредител на превода“, а дружеството [***] е
отразено като „задължено лице“ /виж на л.135/.
При всички тези констатирани от съда несъответствия и с оглед разпреде.та
доказателствената тежест, в производството не бяха ангажирани убедителни доказателства
/свидетелски показания на Н. Ч., или искане да бъдат представени по делото изпратените
на Н. Ч. на 13.12.2023г. от ищцата документи, по реда на чл.192 от ГПК/, от които да се
изведе категоричен извод, че между страните е бил подписан друг вариант на трудов
договор, без клауза за изпитване, т.е. с различно съдържание от представения по делото
такъв /подписан само от работодателя/. Ангажираните от ищцата доказателства в тази
посока /единствено показанията на св. С., нейн съпруг/ както и по-горе съдът посочи не
могат да бъдат кредитирани по отношение съдържанието на трудовия договор, тъй като
същите от една страна са недопустими за установяване/опровергаване съдържанието на
договора, още повече и при изричното противопоставяне на ответника, а от друга страна
същите са едностранчиви, уклончиви и в т.см. заинтересовани. Показанията на св. С. не биха
могли да се определят и като обективни, тъй като същите са твърде конкретни и
последователни, но само що се касае до фактите и обстоятелствата, които биха ползвали
ищцата /негова съпруга/, но са неясни, непълни и противоречиви що се касае до фактите,
които биха били в нейн ущърб. Ето защо и съдът не следва да ги кредитира, като ги намира
заинтересовани и в крайна сметка негодни да установят безспорно фактите, за които са
посочени.
От събраните в производството писмени доказателства, обсъдени в тяхната
съвкупност, според съда се установява категорично единствено, че страните /при липса на
запазен екземпляр на подписан от двете страни трудов договор/ са били обвързани от
валидно възникнало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор №
2/12.12.2023 г., за който е било изпратено надлежно оформено уведомление по чл.62, ал.5 от
КТ до НАП, по който трудов договор ищцата е заемала длъжност „Мениджър, Акаунт –
продажби ИКТ“ при ответника [***], в периода от 13.12.2023 г. до 10.11.2024 г., за което
5
време същата е получила дължимото се на реално отработеното работно време, трудово
възнаграждение в размер на 3302,62 лв. /нетно възнаграждение/, при уговорено основно ТВ
от 4245,00 лв. и БТВ за пълен отработен месец от 4244,94 лв. Ищцата добросъвестно е
полагала труд при ответника в периода от 13.12.2023 г. до 10.01.2024 г., за който период пък
ответника е изпълнил насрещното си задължение да заплати трудово възнаграждение в
уговорения размер и срок. По отношение на валидността на трудовото отношение между
страните, при липса на запазен подписан от двете страни, екземпляр на трудов договор, ВКС
е приел /изразено в редица негови решения, част от които Решение № 467 от 31.01.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 2392/2013 г., IV г. о., ГК,; Решение № 92 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 421/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 211 от 9.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 16/2018 г., IV г.
о., ГК, Решение № 907 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3725/2008 г., I г. о., ГК и др. /, че
„ако работникът е бил добросъвестен (твърди, че е подал молба или заявление за
постъпване на работа или е подписал договор, както в настоящия случай), дори
изискването за форма на трудовия договор да не е спазено, отношенията между
страните се уреждат както при действителен трудов договор и трудово възнаграждение
се дължи, доколкото е доказано (по несъмнен начин) количеството на положения труд,
а при липса на достатъчно данни за размера на уговореното трудово възнаграждение,
той се определя от съда при условията на чл. 162 ГПК.“Съдът споделя тази практика,
като намира, че в конкретния случай, след като ищцата твърди да е подписала трудов
договор /макар след подписването му от нейна страна да е изпратен по куриер на трето,
неучастващо по делото лице, а не на работодателя/ който липсва по делото, но при
установено безспорно в производството полагане на труд от страна на служителя, и
заплащане на трудово възнаграждение за периода на отработеното време, в размери
съгласно уговореното, то е налице между страните валидно възникнало трудово
правоотношение.
От друга страна, след като не се установява по делото твърдяното от ищеца
съдържание на трудовия договор, а напротив приетите писмени доказателства, макар
косвено свидетелстват, за наличие на съдържание на трудовия договор от 12.12.2023 г., с
включена в него клауза за изпитване, уговорена в полза на работодателя, то за съда се налага
извода, че за работодателя е възникнало и правото да прекрати по своя преценка трудовото
правоотношение с ищцата, на осн. чл.71, ал.1 от КТ, без да излага нарочни мотиви,
позовавайки се единствено на клаузата за изпитване.
Волеизявлението на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, е
достигнало до знанието на последната, на посочената в заповед № 1/10.01.2024 г. дата, т.е. от
11.01.2024 г., трудовото правоотношение следва да се счита валидно прекратено.
С нормата на чл. 71, ал. 1 КТ е уредено субективното право на страната, в полза на
която е уговорен срок за изпитване по чл. 70 КТ, до изтичането на същия едностранно, без
предизвестие да прекрати трудовия договор. Изявлението не следва да бъде мотивирано.
Прекратяването на договора е оставено единствено на преценката на страната, в чиято
полза е договорен срока по чл. 70 КТ, като същата преценка не подлежи на съдебен контрол.
6
По тези доводи съдът намира обжалваното уволнение за законосъобразно, извършено
от органа на работодателска власт, при наличие материалноправните предпоставки на
нормата на чл. 71, ал. 1 КТ и при спазване на установената в закона процедура, предвид на
което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид акцесорния характер на претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ спрямо
тази за отмЯ. на уволнението, те също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора право на разноски има само ответникът. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени сторените от него такива, които се
доказват в производството и възлизат в общ размер на 4200 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, определено за защита по всички обективно съединени искове.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за дължимата държавна
такса за разглеждане на предявените искове и възнаграждението на вещото лице, изплатено
от бюджетните средства на съда, с оглед отхвърлянето им, следва да останат за сметка на
съда.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 164-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Х. К., ЕГН ********** срещу ответника „[***] с
ЕИК [***], представляван от управителя К.А.Н. с искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т.
1, т. 2 и т. 3 вр. чл.225, ал.1 от КТ за признаване за незаконно уволнението, извършено със
заповед № 1/10.01.2024г. на ответника, за възстановяване на ищеца на заеманата до
уволнението длъжност „Мениджър, Акаунт – продажби ИКТ“ и за осъждане на ответника да
заплати сумата от 26 649, 09 лв., след увеличението на иска, представляваща обезщетение за
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 11.01.2024г. до
11.07.2024г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А. Х. К., ЕГН ********** да заплати
на „[***] с ЕИК [***], представляван от управителя К.А.Н. сумата от 4200 лева,
представляваща сторени разноски за производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7