Решение по дело №174/2022 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 100
Дата: 22 юни 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Росица Илиева Василева
Дело: 20225210200174
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. гр.Велинград, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
в присъствието на прокурора Ем. Ж. Б.
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200174 по описа за 2022 година
и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, във вр. с чл.78а от НК и чл. 191, ал.1 от НК,
съдът:
РЕШИ:
П Р И З Н А В А обвиняемия Д. Р. М. - роден на 28.06.2000 година в гр. Велинград,
живущ в град Велинград, ул. „Анезица“ № 40, българин, български гражданин, с начално
образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН **********, за виновен в това, че от
08.02.2021 г. до 23.03.2022 г., в град Велинград, като пълнолетен, без да е сключил брак, е
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – Иванка
Еленова Алексиева, родена на 08.02.2007 г. – престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 лв. (хиляда лева).
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Пазарджик в
15-дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
1

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към Решение № 100 от 22.06.2022 г. по АНД № 20225210200155 по описа
за 2022 г. на Районен съд - Велинград.

Районна прокуратура – Пазарджик, Териториално отделение –
Велинград, е внесла постановление с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а от НК по отношение на обв. Д.Р.М. за извършено от него
престъпление чл. 191, ал. 1 от НК за това, че от 08.02.2021 г. до 23.03.2022 г.,
в град Велинград, като пълнолетен, без да е сключил брак, е заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – И.Е.А.,
род. на 08.02.2007 г.
В съдебно заседание прокурорът поддържа предложението и предлага
на основание чл. 78а от НК на обвиняемия да бъде наложено
административно наказание „глоба” в минимален размер от 1000 лв.
Обвиняемият Д.Р.М., редовно призован, се явява лично в съдебно
заседание, признава се за виновен и изразява съжаление за стореното.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Д.Р.М. е роден на 28.06.2000 г. в гр. Велинград, живущ в
град Велинград, ул. „Анезица“ № 40, българин, български гражданин, с
начално образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Същият е навършил 18 години на 28.06.2018г.
Свидетелката И.Е.А. е родена на 08.02.2007 г. Същата живеела с
родителите си в гр. Велинград. Обвиняемият Д.М. живеел близо до свид. И.А.
и двамата се познавали. В началото на 2020 г. свид. И.А. и обвиняемия
започнали връзка. Първоначално криели отношенията си, но впоследствие
решили да се оженят. Затова двамата избягали и на следващата сутрин - на
08.02.2021 г. съобщили на родителите си, че се „оженили“. Към този момент
обв. Д.М. бил пълнолетен. Оттогава – 08.02.2021 г. двамата живели заедно на
семейни начала, първоначално в дома на родителите на свид. И.А. в гр.
Велинград, а впоследствие – в дома на родителите на обвиняемия.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства: обясненията на
обвиняемия Д.М., дадени в хода на съдебното производство, показанията на
свидетелите В.И.П., И.Е.А., Е.М.А., Р.А.М. и А.И.М., дадени в хода на
досъдебното производство, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на обвиняемия, полицейска справка, сигнал от 08.02.2022 г.
от ДСП – Велинград, приобщени по надлежния ред в съдебната фаза на
процеса, на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, справка съдимост.
1
Фактическите констатации относно времето, мястото и начина на
извършване на деянието се извеждат по категоричен начин от наличните по
делото доказателства.
В съдебно заседание обвиняемият изрично заявява, че когато двамата
със свид. И.А. заживели като семейство, той знаел, че тя не е навършила 16
години, но понеже много се обичали заживели на съпружески начала, без да
са сключили брак. Съдът кредитира обясненията на обвиняемия като
последователни, логични и кореспондиращи с писмените и гласни
доказателства по делото.
Съдът възприема показанията на свидетелите Веселка Прътева, И.А.,
Елена Алексиева, Рашко Мишев и Анка Мишева, дадени в хода на
досъдебното производство, ползвани на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, като
обективни, логични, еднопосочни, съответстващи на обясненията на
обвиняемия и кореспондиращи с писмените доказателства по делото и с
описаната в постановлението на РП-Пазарджик, ТО-Велинград фактическа
обстановка.
На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Обвиняемият Д.Р.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК.
От обективна страна, по безспорен начин е установено, че в
инкриминирания период - от 08.02.2021 г. до 23.03.2022 г. в гр. Велинград,
обвиняемият, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е заживял
съпружески с лице от женски пол, което не е било навършило 16-годишна
възраст – свид. И.А., род. на 08.02.2007 г. По отношение на това
обстоятелство липсва каквото и да било съмнение, напротив същото се
установява по категоричен начин от съвкупния анализ на обясненията на
обвиняемия и показанията на разпитаните свидетели.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на
вина пряк умисъл – обв. Д.М. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването им. Обвиняемият е разбирал противоправността на действията
си (живеенето на съпружески начала с ненавършило 16-годишна възраст лице
от женски пол), но е искал настъпването на общественоопасните последици
от деянието си (въпреки знанието, че свид. И.А. не е навършила 16 години е
живял с нея съпружески през инкриминирания период).
По изложените съображения съдът прие за доказано, че обвиняемият е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състава на
престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК, поради което го призна за виновен в
извършването на престъплението по така повдигнатото му обвинение.
По въпроса за приложението на диференцираната процедура по чл. 375
и следващите от НПК във връзка с института на чл. 78а от НК и размера на
административното наказание „глоба“:
2
Към момента на извършване на инкриминираното деяние обв. Д.М. е
пълнолетно лице. Видно от приложената по делото справка за съдимост
същият не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
Престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК е извършено умишлено и за него НК
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както
и обществено порицание. От инкриминираното деяние не са причинени
съставомерни имуществени вреди. Не са налице пречките по чл. 78а, ал. 7 от
НК за освобождаване от наказателна отговорност.
С оглед на изложените фактически и правни изводи, съдът намира, че са
налице всички кумулативно предвидени материалноправни предпоставки обв.
Д.М. да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, като за същото му бъде наложено
административно наказание глоба по реда на чл. 78а от НК в минимален
размер от 1000 лв.
При определяне размера на наказанието съдът отчете направеното от
обвиняемия самопризнание и изразеното съжаление за извършеното, липсата
на данни за други противообществени прояви, затрудненото му материално
положение, както и липсата на отегчаващи вината обстоятелства. В
конкретния случай не може да се наложи глоба в по-нисък размер, доколкото
законът предвижда наказание за престъплението по чл.191, ал.1 от НК
лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание, а разпоредбата на чл.78а от НК предвижда наказание от 1000 лв.
до 5000 лв. Доколкото за това престъпление не се предвижда само наказание
глоба или глоба и друго по-леко наказание е неприложима разпоредбата на
чл.78а, ал.5 от НК.
Посоченото по-горе административно наказание глоба съдът счита за
справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и дееца.
Мотивиран от изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
Съобщи за изтекли лични данни