РЕШЕНИЕ
№ 1675
гр. Бургас, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20222120107127 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК по исковата молба на
„Топлофикация - Бургас” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас
8000, кв. ****, адрес за кореспонденция гр. Бургас, ж. к. *****, чрез адв. ***, срещу П. Т. М.
с ЕГН: ********** и адрес: гр. Бургас, ж.к. ***, ***, общ. Бургас, обл. Бургас, с която се
иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на
сумата от 1542,81 лева /хиляда петстотин четиридесет и два лева и осемдесет и една
стотинки/, представляваща главница за потребена топлинна енергия в обект на потребление,
находящ се в гр. Бургас, ж. к. „***“, ***, партида на клиент № ****, за отчетен период от
м.05.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 28.06.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 79,52 лева /седемдесет и девет лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2021 г. до 24.06.2022 г., като за
посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. 4161/2022г. по описа на Бургаски районен съд. Претендират се и разноските
направени в заповедното и в настоящото производство.
Ищецът посочва, че между страните съществува облигационно отношение в
процесния период, свързано с продажбата на топлоенергия, като ответникът е закупувал
топлинна енергия за процесния обект, в качеството си на потребител по смисъла на чл.150
ЗЕ, тъй като собственик на топлоснабдения имота. Твърди се, че дружеството е изправна
страна в правоотношението, като е доставило топлинна енергия в обекта, за което са
издадени съответните фактури, съгласно данните на топлинния счетоводител Белчевстрой
ЕООД. Сочи се, че сумите касаят сградна инсталация и дялово разпределение,
битовогорещо водоснабдяване и отопление. Направено е искане за конституиране на
Белчевстрой ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца. Ангажирани са писмени
1
доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от назначения по реда
на чл. 95 ГПК вр. чл. 23 ЗПрПомощ, представител на ответника, в който се излагат
съображения за неоснователност на иска. Оспорва се качеството на потребител на топлинна
енергия на ответника в процесния период. Оспорва се верността на показанията отчетени от
монтираните измервателни средства. Поставени са допълнителни задачи към исканата от
ищеца съдебно-техническа експертиза.
С определение от 12.05.2023 г. като трето лице помагач на страната на ищеца е
коституирано дружеството извършващо дялово разпределение “Белчевстрой” ЕООД, което
не изразява становище по делото.
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр.д. 4164/2022г. по описа на Бургаски районен
съд, по което е издадена заповед № 2021 от 29.06.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за процесните суми, като съобразно дадените указания съгласно
чл. 415, т. 2 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който съдът
приема за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Не се спори по делото и се установява от представената по делото справка за
собствениците и носителите на вещни права, че ответникът П. Т. М. е собственик на
процесния имот, находящ се в гр. Бургас, ж. к. „***“, ***.
От представения договор и протокол от общо събрание на етажната собственост се
установява, че ищцовото дружество се е задължило да доставя топлинна енергия до
абонатната станция сградата. На 23.10.2000 г. Общото събрание на етажната собственост, в
която се намира топлоснабдения имот, е взело решение за сключване на договор с
„Белчевстрой” ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“. На 23.11.2000 г.
между Етажната собственост с адрес гр. Бургас, ж. к. ***, **** и „Белчевстрой“ ЕООД е
сключен договор за извършване на топлинно счетоводство на разходите за отопление и
топла вода в сгради етажна собственост в гр. Бургас, в които „Топлофикация – Бургас“ ЕАД
доставя топлинна енергия.
Представени са публикуваните в местен ежедневник общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация – Бургас” ЕАД, които са действали в процесния период
и обвързват потребителя, без да е необходимо изрично изявление от негова страна за това. С
оглед качеството на ответника на собственик на имот в топлоснабдена сграда, между него и
доставчикът е възникнало облигационно правоотношение, съгласно чл. 3 от общите
условия, което не е прекратено. Така по смисъла на пар. 1, т. 42 от ДР на Закон за
енергетиката, като собственик на обекта, той имат и качеството на потребител на топлинна
енергия.
По делото е прието заключението на вещото лице Е., по назначената съдебно-
техническа експертиза, от което се установява, че абонатната станция, обслужваща етажната
собственост, където се намира имота, е работила през процесния период на отопление и
битово горещо водоснабдяване /БГВ/. В жилището на ответника в процесния период не е
извършван реален отчет на потреблението поради неосигурен достъп, а съгласно Наредбата
за топлоснабдяването на ответника е начислявана топла вода по 140 литра на ден за един
2
обитател. От Топлофикация Бургас ЕАД са били изготвяни общи и индивидуални сметки за
отдадената от абонатната станция топлинна енергия за разпределение. Фирмата,
извършваща дялово разпределение „Белчевстрой“ ЕООД разполага с технически средства и
лицензиран софтуер за извършване на дейността. Вещото лице е посочило, че топломерът в
абонатната станция, обслужваща процесния период, е проверяван от лицензирана
лаборатория и е технически изправен, видно от прегледаните свидетелства за извършени
проверки. По отношение на уредите за дялово разпределение в съдебно заседание експертът
уточнява, че имат различна годност, която зависи от типа на разпределителното устройство
и в случая уредите в сградата са все още в срок. В заключение вещото лице сочи, че сумите
за потребена топлоенергия и разпределение са правилно калкулирани, съобразно Наредба за
топлоснабдяването, методика за дялово разпределение и действащите за периода цени на
ДКЕВР, а размерът на дължимите суми по компоненти е както следва: 768.21лв. – за БВГ,
641.63лв. – за отопление и 89.55 лв. – за сградна инсталация, 10.20 лв. – отчет и дялово
вразпределение, корекция от 33.22 лв., както и 79.52 лв. – лихва за забавено плащане.
С оглед събраните доказателства съдът намира предявените искове за частично
основателни и доказани.
Съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ потребителите в сграда – етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Сумата за сградна инсталация е задължителна за всички абонати,
начислява се само през месеците на отоплителния сезон и се разпределя по методиката,
уредена в закона, приложимия подзаконов нормативен акт и общите условия за продажба на
топлинна енергия от топлоснабдителните дружества. Също така, съобразно разпоредбата на
чл.142, ал.2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна
инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на
отделните имоти - чл.143, ал.3 ЗЕ. Следователно, дори и да не е налице потребление в
конкретния обект, сумата за сградна инсталация продължава да се дължи и се начислява
съобразно нормативно установената методика – чл. 143 ЗЕ. Това е така, защото
количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните
особености на сградата, на отоплителната инсталация и други фактори. Затова всички
собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, която се
явява част от реалното енергийно потребление. Във връзка с направеното оспорване от
ответника следва да се посочи, че заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реално ползване или неползване от собствениците или
носители на вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че
сградната инсталация е обща част по предназначение и отказ от ползването й в такава
сграда може да се извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ, чрез
прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда. В случая не са
представени доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната
собственост в този смисъл. Поради изложеното ответникът, в качеството му на собственик
на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, дължи суми за топлинната
енергия, отдадена от сградна инсталация.
От приетото по делото заключение на вещото лице Е., което съдът кредитира изцяло
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в процесния период за обекта на
3
потребление на ответника са начислени суми по този компонент, разпределени
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Ето защо, въз основа на
изготвеното заключение, съдът приема, че изчислените от ищцовото дружество суми са
правилно калкулирани, в съответствие с изискванията на ДКЕВР.
По иска за заплащане на топлоенергия за обекта, съдът съобрази констатациите
направени в съдебно-техническата експертиза, че сумите са начислявани служебно за
топлинна енергия от два радиатора, съобразно екстраполация по максимален специфичен
разход на сградата, съгласно методиката за дялово разпределение. При липсата на осигурен
достъп до топлоснабдения имот и респ. оспорване на начислените суми, нито на искане за
допълнителен отчет, от заключението на вещото лице се установява, че за процесното
жилище разпределеното количество е съобразено с неговия обем от 133 куб.м.
Неоснователни са възраженията на ответника, че „Белчевстрой“ ЕООД не е било
легитимирано да извършва отчет на топлинната енергия, доколкото по делото са анжирани
надлежни писмени доказателства за това. Възраженията относно валидността на
проведеното общо събрание и взетите решения не могат да бъдат разгледани в настоящия
процес, доколкото за оспорването им е налице специален ред предвиден в ПУРНЕС (отм.),
реп. ЗУЕС и преклузивният срок за това е изтекъл. Следователно ответникът е обвързан от
действието на решението на общото събрание на етажната собственост, което спрямо него е
влязло в законна сила. Неоснователно е и възражението за неправилно изчисление на
претендираните в производството суми. От заключението на вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като пълно и компетентно
дадено, се установява, че цената на топлинната енергия е правилно заложена за процесния
период от топлинния счетоводител. Спазени са действащите правила и норми и утвърдените
от КЕВР цени за топлинна енергия. Съобразени са разпоредбите на чл. 68, чл. 69, ал. 2, т. 2,
чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Всеки от
компонентите свързани с доставката и потребление на топлинна енергия е правилно
изчислен и съобразен нормативната уредба приложима в случая, при липсата на осигурен
достъп за извършване на реален отчет.
При така установеното потребление в обекта, сумата за топлинна енергия по всички
компоненти възлиза на общо 1542.81лв. за процесния период, съобразно посоченото в
заключението на вещото лице, поради което предявеният иск се явява основателен и
доказан.
По отношение на акцесорния иск за заплащане на мораторни лихви върху главницата,
съдът съобрази на първо място разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от общите условия,
предвиждаща датата на изискуемостта на всяко месечно задължение, а именно първия
работен ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане. Следователно с неплащане на
главното задължение длъжникът е изпаднал в забава и от този момент на основание чл. 86
ЗЗД следва да заплати дължимата лихва. Съобразно приетото заключение на вещото лице и
размера на главницата, съдът намира за доказана претенцията за заплащане на сумата от
79.52 лв. – обезщетение за забава в посочения период от 01.07.2021г. до 24.06.2022г.
По изложените по-горе съображения съдът намира за доказано, че ответникът дължи
на ищцовото дружество процесните главница и мораторна лихва, както и законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410
от ГПК
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответниците следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски в
4
настоящото производство в размер на 79.26 лв. – държавна такса, 300 лв. – възнаграждение
за вещо лице и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 79.52 лв. -
разноски в заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че П. Т. М., ЕГН **********,
адрес: гр. Бургас, ж. к. ***, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, дължи на „Топлофикация - Бургас” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Л., представлявано от Х.И.И.,
сумата от 1542,81 лева (хиляда петстотин четиридесет и два лева и осемдесет и една
стотинки), представляваща главница за потребена топлинна енергия в обект на потребление,
находящ се в гр. Бургас, ж.к. „***“, ***ден, партида на клиент № ****, за отчетен период от
м.05.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 28.06.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 79,52 лева (седемдесет и девет лева и петдесет и две стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2021 г. до 24.06.2022 г., като за
посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. 4161/2022г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА П. Т. М., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ж. к. ***, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*
да заплати на „Топлофикация - Бургас” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, кв. Л., представлявано о т Х.И.И., съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство в размер на 479.26 лв. (четиристотин седемдесет и девет лева и двадесет и
шест стотинки), както и сумата от 79.52 лв. (седемдесет и девет лева и петдесет и две
стотинки) – разноски по ч.гр.д. 4161/2022г. по описа на Бургаски районен съд.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
- “Белчевстрой” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ул. “Абоба” № 6
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5