№ 493
гр. Благоевград, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200500676 по описа за 2025 година
съобрази следното:
„Ю. Б.“ АД обжалва решение № 208 от 18.03.2025 г., постановено по
гражданско дело № 1576 от 2024 г. на Районен съд Благоевград, в
отхвърлителните му части. В жалбата се твърди, че въпросният съдебен акт е
неправилен и необоснован. Той бил постановен в нарушение на материалния
закон, процесуалните правила и трайната съдебна практика.
Първоинстанционният съд не разгледал подробно и съвкупно всички
доказателства по делото. Той неправилно разпределил доказателствената
тежест и не указал за кои обстоятелства следва да се представят доказателства.
Между банката и А. Р. Р. бил сключен договор за кредитен продукт, по силата
на който ищецът, в качеството на кредитодател, предоставил на ответника, в
качеството на кредитополучател, банков кредит под формата на кредитен
лимит и му издал, като средство за отдалечен достъп до средствата по
кредитния лимит, персонална и допълнителна кредитна карта. Съгласно чл. 1
от договора, банката предоставила на картодържателя револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитен лимит, който се използвал за
извършване на платежни операции /трансакции/ с персонална кредитна карта
1
Mastercard Standart на картодържателя. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора,
разрешеният кредитен лимит бил в размер на 1000 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1
от същия договор, за използвания кредитен лимит картодържателят заплащал
на банката лихва, която се изчислявала при прилагане на фиксиран ГЛП,
възлизащ на 18,9. Всички дължими възнаграждения по договора се
начислявали и добавяли като задължения по кредитния лимит на картата през
съответния месечен отчетен период и се посочвали в месечното извлечение по
картата. А. Р. Р. подписал и декларация за присъединяване към
застрахователна програма „Защита на плащанията“ на държателите на
кредитни карти, издадени от „Ю. Б.“ АД, и сертификат към групов
застрахователен договор. В сертификата било посочено, че застрахователната
премия е месечна и е в размер на 0,736 % от усвоения, но непогасен кредитен
лимит по кредитна карта към 28-мо число на съответния месец, като се
начислявала като задължение по нея. В размера на застрахователната премия
били включени и 2 % данък съгласно ЗДЗП. В представения като
доказателство по делото договор за кредит ясно и недвусмислено бил показан
начинът на формиране на ГПР по кредитната сделка. Процесният договор
отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Към него не следвало
да се включат дължимите от кредитополучателя суми по застрахователна
премия. Договорът за застраховка бил отделно съглашение между страните.
Застраховката не била задължителна и сключването на договора за кредит не
зависело от нейното наличие. Договорът за застраховка не бил задължително
условие за отпускане на кредита. Потребителят можел да прекрати
застраховката без каквито и да било последици за кредитното
правоотношение. В договора не били включени санкционни клаузи или
такива, предвиждащи изменение в условията по кредита, ако потребителят се
откаже от застраховката. При тази хипотеза застраховката не била част от
общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и не следвало да
се включва в ГПР. Заплащането на застраховка не съставлявало задължително
условие за получаване на кредита и с оглед на нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗПК,
това вземане на заемодателя не трябвало да се включи в размера на ГПР.
Твърдяната от съда недействителност не следвало да влече недействителност
на целия договор. Първоинстанционният съд изложил аргументи, основаващи
се на индиция за обстоятелства, които нито били подкрепени от
доказателствата по делото, нито били доказани от страна на ответника.
2
Договорът за кредит бил действителен. Капитализирането на просрочени
плащания не било неравноправна клауза и не водело до нищожност. В случая
нямало парично вземане по издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, въз основа на което банката да е капитализирала
начислените такси, лихви и комисионни, прибавяйки ги към главницата. Дори
това да представлявало неравноправна клауза, съгласно нормата на чл. 146, ал.
5 от ЗЗП, този тип договори можели да се прилагат в цялост и без тези клаузи,
доколкото се касаело всъщност единствено за математически пресмятания
относно размера на дълга, но не и изобщо за неговата дължимост по същество.
В извлечението се съдържала цялата необходима информация и в него нямало
изрично посочена такава досежно размера на дълга, основаваща се на
капитализирани просрочени плащания и как са олихвявани. Изложените от
районния съд мотиви относно капитализацията и липсата на установяване на
размера на претенцията били неоснователни. По делото било изслушано
заключение на ССЕ, като същото установявало по безспорен начин размера на
претенцията. По делото били представени доказателства във връзка с
редовното връчване на уведомленията и обявената предсрочна изискуемост.
Избраният адрес за кореспонденция бил постоянният и настоящ адрес на
кредитополучателя, посочен в заявлението за издаване на кредитна карта.
Ответникът изрично посочил, че адресът за уведомяване е настоящият му
адрес. Видно от справката, извършена от съдебния изпълнител и представена
по делото, процедурата по уведомяване била надлежно изпълнена. Вземането
за разноски за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост било
дължимо на основание чл. 45 от ЗЗДог, доколкото то представлявало
имуществени вреди /разходи/, които банката понесла в резултат на
неизпълнението от страна на ответника. Сключеният договор обективирал
ясно, разбираемо и достъпно съществените условия по кредита. Страната
имала възможност да се запознае със същите при проявено желание и грижа
към собствените си дела. Уговорените условия отговаряли на нормативните
изисквания и били съобразени със законовите разпоредби. В случая
заплащането на лихви било уговорено писмено, ясно и разбираемо, като била
посочена и началната дата на това задължение. Съдебният процес бил воден
едностранчиво. Приложените по делото писмени документи били превратно
тълкувани и разглеждани. Иска се отмяна на решението в атакуваните му
части и уважаване на предявените претенции.
3
Представен е отговор на жалбата, подаден от адвокат М. Д., особен
представител на ответника. В него се излагат съображения за неоснователност
на същата. Решението на районния съд било правилно и законосъобразно в
обжалваните му отхвърлителни части. След изключително задълбочена и
пространна проверка на събраните и приобщени многобройни гласни и
писмени доказателства по делото, съдът извършил подробен и изчерпателен
техен анализ. Като приел наличието на множество неравноправни клаузи от
процесния договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта, съдът
правилно го счел за недействителен. Не било налице противоречие с
материалния закон и установената съдебна практика. Не били допуснати и
процесуални нарушения. Твърденията за наличие на такива били безпочвени и
необосновани. Не бил посочен нито един обоснован аргумент в подкрепа на
доводите за неправилност на решението. Адвокатът на банката в първата
инстанция изрично заявил, че няма възражения по доклада и разпределената
доказателствена тежест. Моли се за потвърждаване на атакуваните части на
първоинстанционния съдебен акт.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Проведе се открито заседание на въззивната инстанция, в което се приобщиха
писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.
Окръжната инстанция констатира, че решението на Районен съд Благоевград е
валидно. Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които
регламентират условията за редовност на съдебните актове по съществото на
спора. Решението е издадено от съд с правораздавателна компетентност, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. То се
явява и допустимо. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск.
След като анализира приобщения доказателствен материал, Окръжен съд
Благоевград достигна до същите фактически и правни изводи, поради което
препраща към мотивите на Районен съд Благоевград, на основание чл. 272 от
ГПК. В атакуваното решение изключително подробно, задълбочено и
правилно са обсъдени твърденията и възраженията на страните. Изложените
4
аргументи са толкова завършени и изчерпателни, че настоящата съдебна
инстанция почти няма какво да добави към тях.
Установява се, че възнаградителната лихва действително е начислявана и
върху натрупаната и прибавена към задълженията по кредита възнаградителна
лихва от предходния период. По този начин се стига до анатоцизъм
/начисляването на лихва върху лихва/, а това е позволено само в
правоотношенията между търговци. Дългът недопустимо се мултиплицира,
като върху кредитния лимит, увеличен с вече начислената за изтеклия период
договорна лихва, се начислява договорна лихва за следващия период.
Последното представлява скрита форма на преструктуриране на кредита и
почива на недействителна уговорка. Всичко това правилно е съобразено от
Районен съд Благоевград, който е отчел константната практика на ВКС в тази
насока. На същото мнение е и актуалната правна доктрина - „Договорът за
банков кредит“ от Цветелина Байрактарова, „Сиби“, София, 2024 г., стр. 400-
402.
Присъединяването към груповата застраховка de facto е било задължително
условие за сключване на договора за кредит. Прави впечатление, че
декларацията за присъединяване към груповия застрахователен договор е
подписана едновременно с подписването на договора за издаване на кредитна
карта. Застрахован уж следва да е кредитополучателят, но при настъпване на
значителна част от покритите застрахователни рискове, застрахователното
обезщетение се дължи на кредитодателя. По груповия застрахователен
договор банката наистина има качеството на застрахователен посредник, което
в още по-голяма степен обосновава наличието на неин интерес от
присъединяване на клиентите й към договора за застраховка. Щом като
присъединяването на кредитополучателя към груповия застрахователен
договор е в интерес на кредитодателя, то е налице достатъчно основание да се
счита, че възможността за присъединяването не е предоставена като услуга в
полза на кредитополучателя, която да може да бъде избрана свободно и
независимо от сключването на договора за издаване на кредитна карта.
Аргумент в подкрепа на този извод е и уговорката, съгласно която
застраховката не се предлага отделно от кредитните карти. Самият факт, че
изрично е включен такъв текст, навежда на заключение за съществуване на
обвързаност между сключването на договора за издаване на кредитна карта и
присъединяването към груповия застрахователен договор. При това
5
положение е налице некоректно изпълнение на изискванията по чл. 11, ал. 1, т.
10 от приложимия в отношенията между страните ЗПК, което е равносилно на
пълно неизпълнение, тъй като действителните разходи в тежест на
кредитополучателя са значително по-високи. Следва да бъде откроено и
обстоятелството, че не са ангажирани никакви доказателства за сключването
на тази застраховка, което обаче не дерогира факта, че длъжникът е трябвало
да изплаща стойността й. По делото липсват и доказателства, че
претендираните от ищеца начислени месечни застрахователни премии са били
платени от банката и преведени на застрахователя, който е реалният кредитор
с това вземане, поради което и на това основание претенцията е недоказана и
напълно правилно е отхвърлена от Районен съд Благоевград.
В процесния договор не са предвидени такси в полза на банката. Към
заявлението в заповедното производство е приложена тарифа за такива, но
същата е неразделна част от другия договор - за издаване и използване на
персонална кредитна карта, който обаче не е представен по делото и липсват
доказателства да е подписван. С оглед на това правилно районният съд е
преценил, че таксите, претендирани с исковата молба, за надвишаване на
кредитен лимит, за блокиране на кредитна карта, за теглене в брой и за
администриране на просрочен кредит, са недължими. Последната такса е и в
противоречие с чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК, доколкото представлява обезщетение
за вреди от забавата на кредитополучателя с фиксиран размер, който не зависи
от това, дали в действителност са предприети някакви действия по
„администриране“, какви са те и какви са разходите на банката за тях.
Начисляването на такса за надвишен кредитен лимит е неправилно, доколкото
въпросният лимит е 1000 лева, а усвояванията не го надвишават. Таксата за
администриране на просрочен кредит пък липсва като конкретна точка в
тарифата и е неясно на базата на каква от уговорките между страните е
начислена.
Неоснователен се явява и искът за присъждане на обезщетение за
уведомяване. Не се установява опит от страна на банката да връчи
уведомлението по предвидения в договора начин. Страните са уточнили такъв
и са приели, че с достигането на книжата до адреса те ще се считат за връчени.
Предприетите действия по връчване на уведомлението по реда на чл. 47 от
ГПК чрез ЧСИ биха били необходими едва тогава, когато се установи, че
6
същото не може да се връчи на адреса за кореспонденция, посочен от
длъжника. Пристъпването към връчване чрез ЧСИ, без да се спази
уговореният начин на връчване, води до разноски, които в случая следва да
останат в тежест на банката, тъй като са преждевременно направени и не може
да се установи дали са били нужни, както и дали са разноски във връзка с
воденото заповедно производство.
Оплакванията във въззивната жалба останаха недоказани. Те не намират
опора в закона, доктрината и практиката. Решението на районния съд подлежи
на потвърждаване в атакуваните му части.
Предвид цената на исковете, която е под минимума, упоменат в разпоредбата
на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, настоящото решение на въззивната
инстанция няма да премине през касационен контрол.
Воден от изложените мотиви, доводи и аргументи, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 208 от 18.03.2025 г., постановено по
гражданско дело № 1576 от 2024 г. на Районен съд Благоевград, в обжалваните
му части, с които са отхвърлени исковете на „Ю. Б.“ АД, предявени срещу А.
Р. Р., за присъждане на сумата от 274,29 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 28.09.2021 г. до 19.01.2024 г., сумата от 160,32 лв. - мораторна
лихва за периода от 28.09.2021 г. до 14.03.2024 г., сумата от 82,64 лв. - такси за
периода от 29.07.2021 г. до 10.01.2023 г., сумата от 61,79 лв. - застраховки за
периода от 27.08.2021 г. до 28.03.2022 г., и сумата от 156 лева - обезщетение за
уведомяване за периода от 12.10.2023 г. до 20.02.2024 г.
Настоящият второинстанционен съдебен акт не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7