ПРОТОКОЛ
№ 468
гр. Благоевград, 01.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Георги Янев
при участието на секретаря Теофания Лазова
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Янев Гражданско дело №
20241200100002 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:45 часа се явиха:
ИЩЦАТА Н. К. У. – редовно призована, не се явява. За нея се явява адв.
А.П., с пълномощно по делото.
ИЩЦАТА Д. М. М. - нередовно призована, не е върнат отрязък от
призовката, не се явява. За нея се явява адв. А.П., с пълномощно по делото.
ИЩЕЦЪТ Д. Д. М. – нередовно призован, не е върнат отрязък от призовката,
не се явява. За него се явява адв. А.П., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Д. К. Ю. – редовно призован, не се явява. За него се явява адв.
Д., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИЦАТА Р. Д. М. – редовно призован, явява се лично и с адв. Д., с
пълномощно по делото.
АДВ. ПЕТРОВА – Да се даде ход на делото.
АДВ Д. - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка, и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАД НА СЪДА:
На 28.06.2024 г. по делото е депозирана Молба от ищците чрез адв. А.П. с
1
приложени писмени доказателства.
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА Молбата на пълномощника на ответниците.
АДВ. Д. - Бих искала и помолила да продължим със становищата след даване
ход на делото и след това ще взема становище по тази молба. Има пряка
връзка с възраженията и исканията, които ще направя сега. Възраженията са
във връзка с нередовна искова молба и ще изложа много подробни
съображения за това.
ДОКЛАД НА СЪДА:
На 01.07.2024 г. е постъпила е Молба от ищците чрез адв. В. Т., с приложено
Пълномощно.
АДВ. ПЕТРОВА - Поддържам исковата молба, както и депозираната
поправена искова молба. Поддържам доказателствените искания, направени с
поправената искова молба, както и тези с Молбата от 28.06.2024 г.
АДВ. Д. - С нарочно определение след депозиране на исковата молба,
респективно връчването на препис от исковата молба на двамата ответници,
които са самостоятелни страни в производството, съдът е дал указания да
бъде поправена исковата молба, с оглед претенцията така, както е
формулирана в окончателен вариант на първоначалната исковата молба за
конкретизирани на претенцията и за обосноваване тази претенцията от 600
хил. лева по 300 хил. лева на всеки един от описаните имоти, които са
предмет на обсъждане в настоящото производство. Освен това съдът е
определил и размер на дължимата ДТ по отношение на този иск, който е в
размер на 600 хил. лева. Подчертавам това защото във връзка със
становището, което сега ще изразя и тук има въпроси, по които ще моля
съдът да се произнесе, а за ще формулирам накрая искането си.
До този момент, независимо от указанията на съда, няма получена поправена
искова молба, която да е връчена на доверителите ми, това е единствения
екземпляр, който е първоначалната молба, други екземпляри не са връчвани,
но независимо от това, което на пръв поглед сега съзрях в документите,
които се предоставят на Вашето внимание днес е, че исковата молба е
редактирана като молба, не като поправена искова молба. Тя обаче отново
пояснява обстоятелствата в първоначалната искова молба, но по смисъла на
закона не съставлява от гледна точка на съдържание, не съставлява искова
2
молба, която да отговаря на изискванията на ГПК. Не само защото формата е
такава, която указва закона, очевидно още в титулната част законът е
предвидил задължение за ищеца да посочи правно основание, на което се
предявява претенцията и цена на иска. Пак казвам, редактирането е въпрос на
избор, но за яснота на всички участващи в процеса още в титулната част
трябва да се посочи кое е правното основание, кои са страните. Това не
фигурира нито в първоначалната искова молба, нито в молбата сега
предоставена на Вашето внимание.
Още по-важно и задължително е когато след прочитане на първоначалната
искова молба е видно, че са предявени няколко иска при условията на
обективно съединяване и при условията на субективно съединяване. При това
съединяван на исковете отново следва логиката на ГПК, че всеки един от
исковете трябва да бъде в определена от гледна точка на страна, на правно
основание и на цена. Исковете са повече от един, в този смисъл исковата
молба така, както е подадена, пак в тази допълнителна молба е посочено,
обясняват се житейски взаимоотношения, почти в еписоларна форма. Това не
може да даде основание да приемем като участващи в процеса за редовност на
исковата молба от гледна точка на юридическите изисквания и правната
теория.
Освен това някъде в съдържанието на исковата молба, в тази й епистоларна
форма, се обясняват взаимоотношения между участващите страни в
производството, но те касаят фамилни отношения и всякакви други
отношения, но няма яснота кой от ищците или кои от ищците участват в
правоотношението, което касае единия от двамата ответници, другия от
двамата ответници или двамата заедно. Разказвайки и обяснявайки тази
история и представяйки писмени док ще взема отношение и по тях, но те сага
не са на дневен ред, защото говорим за нередовност на исковата молба. Няма
никаква яснота кой от посочените искове, които и е твърде важно да
отбележа, тези претенции във всички тези описания, започвайки от самото
начало, а това не се е променило, като гледам тази молба, на стр. 4, абзац 2
се прави опит обстоятелствената част на молбата да се посочи какво е
правното основание без да са налице кои са страните по него и
правоотношението, от какво е възникнало и в какво се съдържа искането.
Тук за първи път се прави опит да се посочи правното основание на
претенцията, която е формулирана като правна характеристика, търси се сума,
3
която не е посочена до този момент на стр. 4 каква е по отношение на всеки
един от двамата, но се сочи, че са давани пари за строеж и тъй като те не са
върнати, имало уговорки между страните, които не са спазени. Те са
формулирани като правна характеристика, налице е обедняване за сметка на
обогатяването на правната сфера на Д. Ю., на чийто имот е придадена по-
висока стойност.
Ако разсъждаваме по фразологията ни навеждат към чл. 59 ЗЗД, тоест
неоснователно обогатяване, но някъде там на финала се съдържа вметване,
че тези имоти има по-висока стойност, това навежда друга правна
квалификация на претенцията.
На стр. 5 абзац 4 се прави искане, след описания на всички отношения,
прави се второ обяснение и поясняване на претенцията, като от изложеното
ищеца прави обоснован извода от наличието на правен интерес да иска
връщане на платените от тях суми, както за построяване на едната, така и за
построяване на другата къща. Пак тук се навеждат следващо изречение,
вложените парични средства от двете ищци, защото пише „доверителките
ми“ в женски род, предполагаме, че третия ищец не съществува като
претенция, паричните е средства са вложени в имотите, с което те са
повишили тяхната пазарна стойност. Това е втория един вид петитум. Отново
от една страна връщане на даденото. Иск за връщане на платените суми,
довели до повишаване на пазарните стойности на процесните имота. Тук
пасивно легитимиран ще бъде собственика Д. Ю.. Не се споменава втория
ответник и приемаме, че това е една от хипотезите.
По-надолу в същия абзац се предпоставя, а и после се обяснява в текст,
искането, че предоставянето на паричните средства по-силата на неформален
договор за покупко-продажба на имота по силата на чл. 70, ал. 3 във вр. чл.
72, ал. 1 от ЗС, тук се твърди, че има правоотношение, което има вещен ефект
и се претендират подобрения в недвижим имот и увеличаване стойността на
имота, не се обяснява точно кой имот, защото предмет е жилищни сгради, а
не терена. Тук се претендира повишаване стойността на имота. Имотът е
жилищната сграда, която е построена. Но това вече е правоотношение, което
има вещно-правен характер и вещно правен ефект. До тук говорим за чл. 59
ЗЗД, сега говори чл. 72 и чл. 70 повишена стойност на имота, би се пояснява
какво имот или терена и се претендирала заплащане увеличената стойност
4
на имот по чл. 70 и чл.72 от ЗС. Ние вече се объркваме, защото не знаем
неоснователно обогатяване ли сме, вещния ефект на изграждане на една
сграда на имот, който е собственост на придобилия сградата - първия
ответник Д. Ю.. От тук нататък се претендира първите ищци да получат
стойността на подобренията с намерение къщата някога те да придобият. Но
пак казвам ЗЗД, до тук сме Закона за собствеността, това е третия петитум.
Има и четвърти петитум, в обстоятелствената част отново се говори за
парите, за изгонването, за житейските ситуации, след което се сочи, че има
имуществени вреди в лицето на първите две ищци. И тогава пак като петитум,
четвърти по ред, се претендира приложение разпоредбата на чл. 55 ЗЗД,
която няма нищо общо с чл. 70 и чл. 72 ЗС, няма общо с чл. 59 ЗЗД, тук
вече се претендира чл. 55 ЗЗД, като е посочено в обстоятелствената част,
преди финала на исковата молба, че липсата на извършени прехвърлителни
сделки се явява неосъществено основание и предполага връщане на
получените без основание суми.
В ЗЗД, в хипотезата на чл. 55 от ЗЗД има три алтернативни подхипотези,
които при условията на алтернативност, може и кумулативност, но трябва да
бъде ясно дали става въпрос за получено нещо без основание или на
отпаднало основание. Тук са посочени и двете хипотези и за нас като
ответници няма отговор на въпросите всички тези факти и обстоятелства,
които са вече известни на съда и на страните по делото, коя от посочените
правни възможности като петитум е предявен и какъв иск е предявен, по
отношение на кого. Няма яснота какво е правоотношението, което е
възникнало, говорим на базата на фактите от юридическа страна, какво е
правоотношението, което е възникнало между първата ищца и първия и
втория или съвместно двамата ответници. Това се отнася за втория ищец, до
третия ищец, който до тук не се изявява като участващ в правоотношението,
освен като към всичко, което е описано е превел някакви суми, но той има
ли претенция по отношение на сумите и те различни ли са от сумите, които
представляват един иск и по от кой от текстовете - по неоснователно
обогатяване, за увеличена стойност на имота, получени без основани и с кой
е в правоотношение Д. Мийт и с кой от двамата ответници. Това е
изключително неясна и фактическа обстановка, никаква правна
квалификация, която да води към яснота усилията, доказателствените усилия
на страните на къде да бъдат насочени.
5
Не е мое право, нито задължение да давам мнение какво и как трябва да бъде
редактирана или какво трябва да бъде направено с исковата молба, но
законът го обяснява и правната теория също. Забележете, че всички тези
неясноти се допълват с един обективно съединен иск изначално по
инициатива на ищеца, както е назован евентуално съединяване на исковете. И
това евентуално съединяване на исковете към какво да го отнесем от 4
петитум. Първо, правоотонoшението кой е, както казва правната теория и
закона, там хипотезата при евентуално съединените искове е ясна и от там
имаме един главен или един евентуален иск, и предпоставките за това съдът
да се занима и да дължи произнасяне е съдбата на главния иск и в какво се
съдържа претеницята по евентуалния иск. Тук пак са смесени всички
хипотези, от това което сме прочели, но от тук нататък какво правно
основание има евентуалния иск по отношение на кой, кои са легитимирани
страни според ищеца, по всеки един от четирите иска, ако съблюдаваме
петитума и обстоятелствената част на исковата молба. От всички тези искове
кой е главен, кой е евентуално предявен срещу кой и срещу кого и най-вече
каква е цената на главния иск, каква е цената на евентуалния, той един ли е
или да повече искове. Към кого е насочен главния и евентуалния иск
очевидно ще бъде към същите страни или страна, но за това по тази искова
молба няма никаква яснота.
От тук нататък считам, че сме поставени в невъзможност делото да се
разгледа и да се реши, съобразно правилата на ГПК, не непременно на първо
място, но е абсолютно задължително да има яснота, срещу какво
организират своята защита, от това зависи не просто да събираме
доказателства във връзка с житейската ситуация, а да съберем доказателства
по всеки един от предявените искове, а то е видно, че са повече от едни.
В този иск, който не става ясно дали е главен или евентуален, за 600 хил.
лева, които са по 300 хил. лева за всяка една от сградите, влизат ли сумите,
които са предявени на друго основание, не във връзка със строеж на къщата.
Те какви искове са. Кой предявява един от следващите искове, за които няма
отделно посочване на правното основание, все се занимаваме със същите, но
там е и претенция за определена сума, за 40 хил. лева някакви преводи. Има
други суми, за 53 хил. лева и т.н., имат текст, който посочва, че има
правоотношение, което е възникнало по чл. 240, това е облигационно
6
отношение, няма вещен ефект, и тогава ние не знаем, няма ясна
формулировка, някой на някой дал пари и този някой направил нещо и
придобил кола, а какво е правоотношението между тези страни и даването на
парите не е въпрос на доказателства, а е въпрос на формулировка на правната
претенция на обосноваването й.
Това има пряко отношение и към въпроса за ДТ, вярно е, че съдът с
определение е дал указания по отношение на единия от исковете за 600 хил.
лева да се плати ДТ в посочения размер така, както са нормите на ГПК.
Обаче правната теория, когато говорим за ГПК, оскъден е текста, но правната
теория е категорична- за предявяването на иск при условията на евентуалност
се дължи и за основния иск ДТ и за евентуалния иск, но ако те са преядени
главния и евентуалния иск срещу една и съща страна в процеса, тоест срещу
един и същи ответник, плаща се ДТ само за главния иск. Но ако главният иск
е предявен срещу повече от един ответник, тогава се дължи ДТ и по
отношение на главния иск и по отношение на евентуално предявените
искове, а такава ДТ не е внесена, няма и указания на съда, но ние сега
правим тези възражения и моля и по този въпрос да има произнасяне.
За да бъда коректна към съда ще посоча изданието на ГПК, учебника по
граждански процес, там изрично е посочено разпоредбата на чл. 73, ал. 3
какво се прави по отношение на тези ДТ.
Независимо от това дали ще приемете или не тезата ни за нередовност на
исковата молба, която ми дава основание да моля съдът да върне исковата
молба и тази молба, и всички останали молби, първо, защото когато говорим
за поправена искова молба се иска искова молба по всички правила на ГПК,
тоест до сега няма искова молба. Пояснителните молби, първа, втора и трета,
те не изпълняват указанията на съда и не изпълняват изискването на закона
за предоставяне на вниманието на съда и страните на поправена искова
молба.
Дори и след внасянето на тези 27 хил. лева само по единия от исковете, не
съставлява изпълнение на изискването на ГПК за внасяне на ДТ, защото
преди малко подчертах има предявени други искове, защото те са на друго
правно основание и друга характеристика, правоотношението е друго, което
се твърди, че е възникнало не само за заемните пари, не само за закупуване
на автомобил и т.н. По всеки едни от тези искове, извън изложените
7
съображения, които поддържам, се дължи отделна ДТ. Още повече те не са
насочени към един и същи ответник, така, че дори и да остане
първоначалния вариант, ако Вие приемите това за изпълнено, като указание
за поправена искова молба, то задължително трябва да се внесе
допълнителна ДТ за всеки един от останалите искове, извън двете сгради.
АДВ. ПЕТРОВА - По отношение посочената правна квалификация на
предявените искове, считам, че е задължение за съда да определи същата
като субсимира изложените в обстоятелствената част на исковата молба
факти и обстоятелства.
Не възразявам да депозирам молба-уточнение, ако ми дадете указания.
По отношение въпроса за ДТ, действително ДТ е платена единствено по
главния иск за 600 хил. лева, по този въпрос не мога да споря с колегата, като
ние сме платили това, което ни е дадено като указания от съда. В случай, че
прецените за необходимо да ни дадете указания за заплащане на ДТ, то моля
да ми дадете срок за заплащането й.
По отношение на уточненията в т.нар. поправената искова молба, обръщам
внимание, че практика за даване указания за конкретизиране на поправена
искова молба и представяне на такава е единствено на Окръжен съд
Благоевград, в останалите съдилища в страната поправена искова молба не се
депозира, депозират се указанията по вече предявената искова молба и заедно
с уточнителните молби се връчват на ищеца. Дали това е правилно, според
правната теория, не зная, но моля да съобразите практиката и на останалите
съдилища.
По отношение на поправената искова молба, депозирана от ищците чрез адв.
Т., моля, да имате предвид, че тя уточнява според указанията на съда, те са
именно за уточняване, защо се претендира размер от 600 хил. лева във
връзка със стойността на поземления имот, в който е реновирана,
респективно построена къщата. В този ред на мисли считам, че указанията са
изпълнени така, както са дадени.
В случай, че прецените, ще изпълним указания, съгласно допълнителна ДТ по
останалите обективно съединени искове.
АДВ. Д.- Служебното начало отдавна е изоставено с действащия ГПК, няма
служебно начало. Не е задължение на съда да определя правната
8
характеристика на претенцията, това е задължение на ищеца, съдът не
участва служебно с активност да помага на която и да е от двете страни.
Трябва да бъде предоставена ясна и категорична искова молба, на кои
обстоятелства се основава, дори и да не е посочен самия текст на закона,
следва да се посочи текстово. Моля да се има предвид какво правим с
четирита петитума, с всички допълнителни указателни молби или нещо,
което замества поправената искова молба. Никъде не се вижда какво става с
правните основания, с всички ли правни основания се занимаваме и ако е
така, събираме ли доказателства във всичките тези посоки. Това е повече от
наложително, а това практиката на съдилищата каква е, не е внася яснота по
спора, както за съда, така и за страните. Всеки потъва в обяснителни
изречения, без това да влияе на яснота на претенцията.
АДВ. ПЕТРОВА - Във връзка със заявеното от мен искания, същите са
направени от мен с петитума и считам, че са достатъчно ясни. С
разпределението на доказателствената тежест и доклада по делото, съдът дал
е указания според изложените факти и обстоятелства от обстоятелствената
част на исковата молба, както и заявените искания в петитума. Разпределена
е доказателствената тежест, поради което считам, че няма как да бъде
нарушено правото на защита на ответниците, ако това се цели да бъде
изведено като възражение.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ съдът намира следното:
Съдът намира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 от
ГПК, поради което не са налице основания за повторно оставяне на същата
без движение.
По отношение ДТ, видно от доказателствата по делото за трите главни иска е
внесена в пълния размер ДТ, по отношение на евентуалните искове, по всяко
време съдът с определение може да определи допълнително внасяне на ДТ,
ако се наложи, но принципното разрешение е дадено с разпоредбата на чл. 72,
ал. 2 от ГПК, а именно – когато с една искова молба срещу един и същи
ответник са предявени, както главен, така и евентуален иск, държавна такса
се събира за един иск.
По изложените съображения, СЪДЪТ
9
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
ответниците за повторно оставяне без движение на исковата молба.
Съдът на основание чл. 146 от ГПК извършва устен доклад по делото, както
следва:
1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Твърди се в исковата молба, че Д. Д. М. е американски гражданин, роден на
*** г. в щата И., **, като на *** г. в гр. Ч., щата И., **, същият сключва
граждански брак с Р. Д. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул.
„*****“ № *. От брака на Д. Д. М. и Р. Д. М. са родени две деца – Д. М. М. и
М. Е. М..
Сочи се, че Р. Д. М. пребивава незаконно на територията на **, като това се
явява и причината същата да се установи за постоянно с децата си в
Република България през месец май 2016 г. През м. декември 2017 г. Д. Д. М.
също се установява да живее постоянно на територията на Република
България, воден от желанието да бъде със семейството си.
Сочи се, че Д. М. М. е майка на Д. Д. М., а Н. К. У. – нейна сестра, и двете
американски гражданки и след преместването на Д. М. и семейството му в
България, Н. У. и Д. М. са поканени от Р. Д. М. и нейния баща – Д. Ю., да се
преместят да живеят на територията на Република България. Тъй като на
територията на ** за Н. У. и Д. М. не са налице други близки роднини, а
възрастта им напредва, същите решават да приемат предложението и да се
установят за постоянно в Република България. Твърди се, че Р. М.
осъществява контакти с Д. М. и Н. У. дистанционно по видео-разговори, в
които им предлага да се преместят да живеят в Република България, като за
целта ще им бъде предоставен терен, на който ищците да си построят къща.
Предложеният терен за построяване на къща е с адрес: гр. Б., ул. *** № *,
като поземленият имот е собственост на Д. Ю.. В същия поземлен имот се
намира и домът на родителите на Р. М. – Т. и Д. Ю. Предложението за
построяване на къщата е отправено от Р. М. докато ищците се намират на
територията на **. Обяснено им е, че от тях се изисква само да предоставят
парични средства за построяването на къщата, без да заплащат стойността на
поземления имот, върху който къщата се построява, а след построяването
10
къщата ще бъде тяхна собственост, като се осъществи и прехвърляне на
собствеността по съответния ред. Сочи се, че доколкото предложението идва
от близки роднини, Д. М. и Н. У. го приемат. За да стартира построяването на
къщата, от страна на Д. М. към Д. Д. М. са преведени общо 56 000,00 щатски
долара, както следва: 11 400,00 щатски долара на 21.04.2018 г., 14 600,00
щатски долара на 20.04.2018 г. и 30 000,00 щатски долара на 25.05.2018 г.
Впоследствие от Д. М. към Р. Д. М. са преведени общо 56 000,00 щатски
долара, както следва: 26 000,00 щатски долара на 26.04.2018 г. и 30 000,00
щатски долара от Д. М. към Р. М. на 01.06.2018 г.
От страна на Н. У. по банкова сметка на Р. Д. М. са преведени 53 000,00
щатски долара на 20.07.2018 г., а 12 700,00 щатски долара са преведени от Д.
М. към Р. М. на 12.07.2018 г. Твърди се, че всички посочени преводи са
извършени във връзка с построяването на къщата, която следва да бъде
собственост на Д. М. и Н. У. и да служи за задоволяване на жилищните им
нужди след преместването им в Република България.
Сочи се, че Н. У. и Д. М. пристигат в Република България през м.октомври
2018 г., когато къщата в с. Б., ул. „***“ № * е почти завършена, като същата е
с период на построяване приблизително от м.април 2018 г. до м. ноември
2018 г. Твърди се, че считано от м. 10.2018 г. до м.06.2023 г. Н. У. и Д. М.
обитават къщата с намерение за своенето й като тяхна собственост. Посочва
се, че от страна на Д. Ю. и Р. М. на ищците са предадени документи –
разписки, фактури, касови бележки и други, във връзка със закупуването на
материали за построяването на къщата, като общо заплатените от Н. У. и Д.
М. суми за построяването и впоследствие придобиването на къщата в с. Б.
възлизат на 147 700,00 щатски долара и 20 350,00 лева.
Посочва се, че Д. Ю. и Р. М. предлагат на Н. У. и Д. М. да заплатят
необходимите разходи за реновиране /извършване на СМР/ на къща с адрес в
гр. Б., ул. „*****“ № *, която също е собствена на Д. Ю., с уговорката, че след
извършване на необходимите строителни работи за привеждане на къщата в
завършен вид, същата ще бъде прехвърлена на съпрузите Р. М. и Д. М..
Посочва се, че макар от страна на ищците да е заявено искане за превеждане
на сумите по банков път, Р. М. им заявява, че разплащането с работниците,
осъществяващи строително- ремонтните дейности, както и с доставчиците на
другите услуги, се извършва само в брой. Поради тази причина, от страна на
11
Н. У. и Д. М. са извършвани тегления в брой на каса от „Първа
Инвестиционна Банка“ АД и сумите са предавани на Р. М.. Твърди се, че
общо предадените от Н. У. и Д. М. суми към Р. Д. М. и Д. Ю. за извършване
на СМР на къщата в гр. Б., ул. „*****“ № *, възлизат на 284 011,00 лева.
Посочва се, че СМР в посочената къща са извършвани в периода от м. август
2019 г. до м. август 2020 г.
Твърди се, че макар и от страна на Р. М. да е заявено многократно и изрично,
че къщата в с. Б. ще бъде прехвърлена по надлежния ред на Н. У. и Д. М., а
къщата в гр. Б. – на Р. и Д. М., това не е осъществено и до настоящия момент.
Нещо повече, на 28.06.2023 г. Р. М., в присъствието на своята майка – Т. Ю., и
в присъствието на своя баща – Д. Ю., заявява на Н. У. и Д. М., че следва или
да подпишат договор за наем, по силата на който дължат 2 000,00 евро
месечна наемна цена за ползването на къщата в с. Б. занапред и за периода от
четири години и половина назад, или да напуснат къщата до края на деня,
като в представения на ищците екземпляр от договор за наем не е посочена
банкова сметка. Посочва се, че Н. У. отправя въпрос към Р. М. как следва да
бъде заплатена наемната цена, в случай че приемат „предложението“, а Р. М.
отговаря, че сумата следва да бъде давана на нейната майка Т. Ю., която щяла
да я предава на Р. М.. На въпрос от страна на Н. У. към Р. М. защо изисква
заплащането на месечен наем при положение, че къщата би следвало да е
тяхна собственост и за построяването й са заплатили именно те, Р. М.
отговаря, че няма да им бъде прехвърлена в собственост и да разглеждат
платените от тях суми като „инвестиция“. Същият отговор е даден и по
отношение на къщата в гр. Б.. Сочи се, че след отказа на ищците да платят
наем от 2000,00 евро на месец за четири и половина години назад, както и да
заплащат такъв занапред, Н. У. и Д. М. са изгонени от обитаваната и
заплатена от тях къща, като са заплашени, че ако не я напуснат доброволно,
ще бъде използвано съдействието на полицията. Твърди се, че къщата е
напусната от тях на 30.06.2023 г., като оттогава не са посещавали имота. Сочи
се, че ищците са заплашени, че ще бъдат осъдени да заплатят сума в размер
на дължимия според Р. М. месечен наем на къщата за четири години и
половина назад.
Твърди се, че ищците са напуснали къщата скоропостижно, като дори не са
успели да съберат собствените си лични вещи, в т.ч. лични документи.
Посочва се, че до настоящия момент вещите им, останали в обитаваната от
12
тях къща в с. Б., са неоснователно задържани от страна на Д. Ю. и Р. М..
Твърди се, че Н. У. и Д. М. са принудени да наемат друго жилище,
респективно да понасят нови разходи за задоволяване на жилищните си
нужди. Същите не получават връщане на каквато и да било част от
заплатените от тях суми към Р. М. и Д. Ю.. По този начин, счита, че за тях е
налице обедняване за сметка на обогатяването на правната сфера на Д. Ю., на
чиито имоти е придадена по-висока стойност. Твърди се, че ищците не са
извършвали дарение на суми. Н. У. и Д. М. са извършвали плащания на суми
със съзнанието, че ги заплащат за построяване на къщата в с. Б. и за
реновирането на къщата в гр. Б., при определените за това условия. Твърди
се, че в отношенията между Д. М., Н. У. и Д. М. от една страна, и Р. М., от
друга, никога не е обсъждано безвъзмездното разпореждане със суми от
страна на доверителките ми. Твърди се също така, че сумите са заплащани с
една единствена цел — придобиване правото на собственост върху къщата в
с. Б. от страна на Д. М. М. и Н. К. У. и придобиването на къщата в гр. Б. от
страна на Р. и Д. М. по надлежния ред. Впоследствие на ищците Н. У. и Д. М.
от страна на Р. М. е заявено, че условията, при които същите са се съгласили
да предоставят паричните си средства, няма да бъдат изпълнени.
Посочва, че къщата в с. Б. е с административен адрес: обл. Благоевград, общ.
Разлог, с. Б., п.к. 2778, ул. „***“ № 32-А. Поземленият имот, в който къщата е
построена, е с идентификатор 02693.19.13, с площ от 1871 кв.м. Сградата, за
построяването на която ищците са заплатили и която са обитавали, е с
идентификатор 02693.19.13.4, с площ от 217 кв.м. Видно от справка в
Имотния регистър на Република България, която прилагам като доказателство
към исковата молба, поземленият имот с идентификатор 02693.19.13, в който
обитаваната и заплатена от ищците къща е построена, е придобит от Д. Ю. по
силата на нотариален акт за покупко-продажба от 17.03.2005 г., в същия
поземлен имот се намира и сградата, обитавана от Д. Ю. и семейството му.
Сочи се, че къщата в гр. Б. е с административен адрес: гр. Б., ул. „*** *****“
№ *. Сградата е с идентификатор 02676.501.1883.1, с площ от 49 кв.м., брой
етажи – 2, построена в поземлен имот с ид. 02676.501.1883, с площ на
поземления имот от 314 кв.м. Видно от приложеното копие от кадастралната
карта относно поземления имот и находящата се в него сграда същите са
собственост на Д. Ю..
13
Твърди се, че към настоящия момент заплатената от ищците къща в с. Б. с
идентификатор 02693.19.13.4 е обявена за продажба с цена от 490 000,00
евро.
Считат, че от изложеното може да бъде направен обоснован извод за
наличието на правен интерес пред ищците да искат връщане платените от тях
суми, както за построяването на къщата в с. Б. с идентификатор 02693.19.13.4,
така и за извършването на строително-ремонтните дейности в къщата в гр. Б.,
с идентификатор 02676.501.1883.1. Твърди се, че вложените от ищците
парични средства в двата имота са повишили тяхната пазарна стойност. Този
извод се извежда и от обстоятелството, че къщата в с. Б. е обявена за
продажба за сумата от 490 000 евро (чиято левова равностойност съобразно
курса на еврото на БНБ е 958 356,70 лева). Сочи се, че доколкото поземления
имот в с. Б. с идентификатор 02693.19.13 е собственост на Д. Ю. по силата на
приращението и построените в имота сгради са негова собственост, в това
число и къщата с идентификатор 02693.19.13.4. Посочва се, че поземлен имот
с идентификатор 02676.501.1883 и находящата се в него сграда с
идентификатор 02676.501.1883.1 са собственост на Д. Ю.. Оттук по иск за
връщане на платените от ищците суми, довели до повишаване пазарните
стойности на процесиите недвижими имоти пасивно легитимиран ще бъде
именно собственикът на тези имоти. Посочва се, че ищците са предоставили
парични средства на ответниците по силата на неформален предварителен
договор за покупко-продажба на имота в с. Б., като от м. 10.2018 г. до
м.06.2023 г. са владеели имота като свой собствен. Ето защо, по силата на чл.
70, ал. 3, вр. с чл. 72 от Закона за собствеността ищците Н. К. У. и Д. М. М.
имат правото да получат стойността на подобренията в процесния имот,
собственост на Д. Ю., които същите са направили, с намерението
новопостроената къща да бъде прехвърлена в тяхна собственост. Твърди се,
че подобренията върху имота на Д. Ю. се състоят в построяване на имот с
идентификатор 02693.19.13.4. Стойността на тази постройка е стойността, с
която поземленият имот на Д. Ю. е увеличил своята стойност и възлиза на 300
000,00 лева.
Считат, че имотът на Д. Ю. в гр. Б. с ид. 02676.501.1883, е увеличил своята
стойност вследствие на направените от ищците в същия подобрения,
изразяващи се в СМР, като тази стойност възлиза на 300 000,00 лева, по
14
съображения, аналогични на изложените в предходния абзац.
Посочва се, че наред със заплатените от Н. У. и Д. М. суми за построяването
на къщата в с. Б. и извършването на СМР на къщата в гр. Б., Д. М. предоставя
на Д. Ю. парични средства в заем, връщането на които не е осъществено до
настоящия момент, през м. август 2022 г. Д. Ю., чрез съпругата си Т. Ю. (тъй
като самият той не говори английски език), изисква от ищците и получава в
заем сумата от 40 140,99 лева. В тази връзка, на 23.08.2022 г. от сметката на Д.
М. в „ПИБ“ АД е изтеглена сумата от 20 140,99 лева, а на 24.08.2022 г. –
сумата от 20 000,00 лева. Твърди се, че след изтеглянето и двете суми са
предадени на Д. Ю. в брой. Посочва се, че причината да бъдат изтеглени в два
последователни дни е, че при поискването на заема ищците разбират, че
изискваната сума е в лева, а впоследствие разбират, че от тях се изисква да
предоставят в заем на ответника сумата от 20 000,00 долара (а не български
лева). Обяснено им е, че сумата се изисква за ремонт на къщата на Д. Ю. в с.
Б., която се намира в същия парцел, в който се намира и къщата, която Д. М. и
Н. У. обитават до 30.06.2023 г.
Посочва се, че ищците са заплатили още и сумата от 55 981,01 лева за
закупуване на лек автомобил марка „Тойота“, модел CHR, като сумата е
заплатена на представителство на марката – „МОНЦА“ ООД през м.01.2019 г.
Твърди се, че закупеният автомобил е предназначен за ползване от ищците,
като при закупуването на автомобила Р. М. заявява на Д. М. и Н. У., че
същите са в невъзможност да бъдат официално собственици на автомобил в
България, поради наличието на забрана за притежаване на автомобил от
чужденци. Твърди се, че ищците заплащат стойността за закупуване на
автомобила, предназначен за тях, но същият е официално придобит от Р. М..
Посочва се, че автомобилът, който ищцата Д. М. заплаща и който с Н. У.
използват, видно от приложена към настоящата искова молба Фактура №
**********/ 14.01.2019 г. е закупен за сумата от 55 981,01 лева. Видно от
представеното нотариално заверено пълномощно Р. М. упълномощава Н. У.
да управлява автомобила, както и са представени доказателства за заплащани
суми по обслужването на автомобила. Твърди се, че фактурите, издавани във
връзка с обслужването на автомобила, са на името на Р. М., тъй като същата е
официално собственик на автомобила, но реално са заплащани от ищците Н.
У. и Д. М.. Твърди се също така, че считано от 28.06.2023 г. ищците нямат
достъп до автомобила, тъй като същият им е отнет от Р. М., в момента, в
15
който са принудени да напуснат обитаваната от тях къща в с. Б.. Посочва се,
че по този начин, ищците отново са заставени да заплатят за вещи, които не
ползват и не преминават в тяхна собственост, без да са наясно с
действителните намерения на Р. М..
Твърди се, че причината за изгонването на ищците от обитаваната и
заплатена от тях къща в с. Б., както и за отнемането на използвания и
заплатен от тях лек автомобил се явява влошаването на отношенията между
Р. М. и Д. М.. Посочва се, че фактическата раздяла между съпрузите датира от
11.04.2023 г., като помежду им към настоящия момент е налице висящ
бракоразводен процес. Сочи се, че влошаването на отношенията между
съпрузите рефлектира и върху отношенията между техните роднини, като за
доверителките ми отражението е единствено в негативен имуществен аспект.
В обобщение се твърди, че понесените от Н. У. и Д. М. имуществени вреди
се изразяват в:
- Заплатени 147 700,00 щатски долара и 20 350,00 лева за построяване на
къщата в с. Б., от ползването на която доверителките ми Н. У. и Д. М. са
лишени, считано от 30.06.2023 г. и която не им е прехвърлена по надлежния
ред в тяхна собственост, във връзка с което условие доверителките ми са
заплатили за построяването й;
- Заплатени 284 011,00 лева за извършване на СМР на къщата в гр. Б.,
която не е прехвърлена по надлежния ред в собственост на Р. М. и Д. М., във
връзка с което условие доверителките ми Н. У. и Д. М. са заплатили
процесиите СМР;
- Сумата от 40 140,99 лева – предадена в заем сума от ищцата Д. М. към
Д. Ю., която сума не е върната до настоящия момент;
- Сумата от 55 981,01 лева – заплатена от ищцата Д. М. на „МОНЦА“
ООД за закупуване на лек автомобил „Тойота“, модел „CHR”, ДРН:
Е7285МР, от ползването на който е лишена, считано от 28.06.2023 г.
Счита, че от изложените факти по т. 1, т. 2 и т. 4 могат да се субсумират под
разпоредбите на чл. 55 от ЗЗД, по т. 3 – по чл. 240 от ЗЗД.
Твърди се, че ищците Н. У. и Д. М. са заплатили сумите за построяване, респ.
за извършване на СМР, в процесиите недвижими имоти под условието, че ще
бъдат придобити съотв.от тях (имот в с. Б.) и от Д. и Р. М. (имот в гр. Б.).
16
Липсата на извършени прехвърлителни сделки от собственика Д. Ю. към
посочените лица се явява неосъществено основание и предполага връщането
на получените без основание суми.
Считат, че заплащането на сума за закупуване на лек автомобил с цел
използването му от Н. У. и Д. М., който е отнет от ищците на 28.06.2023 г.,
също се явява неоснователно обогатяване в полза на Р. М..
Считат, че на основание чл. 240 от ЗЗД Д. Ю. дължи връщането на получената
сума от 40 140,99 лева, предоставена в заем от ищцата Д. М., която до датата
на депозиране на исковата молба не е върната.
Молят да се постанови решение, с което да бъде осъден Д. К. Ю., ЕГН:
**********, да заплати на Д. М. М., ЛНЧ: **********, родена на *** г. в **,
сумата от 40 140,99 лева, представляваща дадена в заем и невърната сума,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата;
Да бъде осъдена Р. Д. М., ЕГН: **********, да заплати на Д. М. М., ЛНЧ:
**********, родена на *** г. в **, сумата от 55 981,01 лева, представляваща
стойността на заплатен от ищцата лек автомобил „Тойота“, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата;
Да бъде осъден Д. К. Ю., ЕГН: **********, да заплати на Н. К. У., ЛНЧ:
**********, родена на *** г. в **, притежаваща карта за продължително
пребиваване № ***, издадена на *** г. от МВР – Благоевград и Д. М. М.,
ЛНЧ: **********, притежаваща разрешение за продължително пребиваване
№ ***, издадено на *** г. от МВР – Благоевград, сумата от 600 000,00 лева
(шестстотин хиляди лева), или по 300 000,00 лева (триста хиляди лева) за
всеки от имотите, представляваща стойността, с която се е увеличила
стойността на притежаваните от Д. К. Ю. имоти, находящи се съответно в гр.
Б., ул. „***** № 21, и в с. Б., ул. „***“ № 32-А, вследствие на извършените в
имотите СМР, заплатени от ищците, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата;.
При условията на евентуалност, молят, да бъде осъден Д. К. Ю., ЕГН:
**********, да заплати на Н. К. У., родена на *** г. в **, притежаваща карта
за продължително пребиваване № ***, издадена на *** г. от МВР –
17
Благоевград, и Д. М. М., ЛНЧ: **********, притежаваща разрешение за
продължително пребиваване № ***, издадено на *** г. от МВР – Благоевград,
сумата от 147 700,00 щатски долара и 20 350,00 лева за построяване на
къщата в с. Б., и сумата от 284 011,00 лева, платена за извършване на СМР на
къщата в гр. Б., с които суми ответникът се е обогатил неоснователно, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното им изплащане;
В условията на евентуалност, молят да бъде осъден Д. К. Ю., ЕГН:
**********, да заплати на Д. М. М., ЛНЧ: **********, притежаваща
разрешение за продължително пребиваване № ***, издадено на *** г. от МВР
– Благоевград, сумата от 63 000,00 лева (шестдесет и три хиляди лева),
платена на 03.06.2019 г., с която сума ответникът се е обогатил
неоснователно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
03.06.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба, както и законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
заплащане на сумата;
Да бъде осъдена Р. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: с. Б., ул. „***“ № *, да
заплати на Н. К. У., родена на *** г. в **, притежаваща карта за
продължително пребиваване № ***, издадена на *** г. от МВР – Благоевград,
сумата от 53 000,00 долара (петдесет и три хиляди долара), представляваща
неоснователно получена от Р. Д. М., ЕГН: **********, сума, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2018 г. до датата на
предявяване на исковата молба, както и законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Да бъде осъдена Р. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: с. Б., ул. „***“ № *, да
заплати на Д. Д. М., ЕГН/ЛНЧ: **********, роден на *** г. в **, притежаващ
карта за постоянно пребиваване № ****, издадена на *** г. от МВР – София,
валидна до *** г., с постоянен адрес: гр. Б., ул. „***“ № *, сумата от 26 000,00
долара, платена на Р. Д. М. на 26.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 26.04.2018 г. до датата на депозиране на исковата молба в
съда, както и законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; сумата от 30
000,00 долара (тридесет хиляди долара), платена от Д. М. на Р. Д. М. на
18
01.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 01.06.2018 г. до
датата на предявяване на настоящата искова молба, както и законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 12 700,00 долара (дванадесет
хиляди и седемстотин) долара, платени на 12.07.2018 г. от Д. М. на Р. Д. М.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.07.2018 г. до датата на
предявяване на настоящата искова молба, както и законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Към исковата молба са представени писмени документи по опис, за които се
иска да бъдат приети като доказателства по делото.
Направено е доказателствено искане за назначаването на съдебно-оценителна
експертиза, със заключението по която вещо лице-експерт оценител на
недвижими имоти да даде становище каква е пазарната стойност на имот с
идентификатор 02676.501.1883.1, респ.с колко се е увеличила стойността на
поземления имот с ид. 02676.501.1883 вследствие на направените от ищците
подобрения, както и да даде становище каква е пазарната стойност на имот с
идентификатор 02693.19.13.4, респ.с колко се е увеличила стойността на
поземления имот с ид. 02693.19.13 вследствие на заплатената от ищците
къща.
Направено е искане за допускане на трима свидетели при режим на
довеждане, с които да се установят факта на извършване на подобрения в
процесиите имоти от страна на ищците, фактът, че същите са живели в
къщата в с. Б., периода, в който са живели в нея, основанието, на което са
ползвали имота, както и факта на извършени от тях подобрения на къщата в
гр. Б., основанието, на което са извършвали подобренията и тяхното естество.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците Р. Д.
М. и Д. К. Ю., чрез адв. Д. Н. е депозиран писмен отговор, с който се
посочва, че считат исковата молба за недопустима, неоснователна и
нередовна, поради следните съображения:
Считат, че исковете предявени от ищците са недопустими. Посочват, че
твърдяното право се индивидуализира чрез правопораждащия факт,
съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на
което е правото. Сочи се, че тези белези ищците трябва да посочат чрез
19
основанието и петитума на иска, по тях ответниците организират защитата си
и съдът дължи разрешение на спора по предмета на делото, както той е заявен
от ищците.
Посочва се, че за да се прецени дали един иск е допустим съобразно чл. 130
ГПК, следва да са налице достатъчно данни за възникнал спор относно
гражданско право или правно отношение., подведомствен на гражданските
съдилища /чл, 14. Ал. 1 и чл. 124, ал.1 ГПК/. Считат, че не са изпълнени
изискванията на закона съгласно чл. 215, ал. 1 ГПК като ищците не са
доказали, че претенциите към ответниците произтичат от общи права или
задължения, които почиват на едно и също основание.
По иска предявен по т.1 от исковата молба: Д. К. Ю. да заплати на Д. М. М.
сумата в размер на 40144,99 оспорват и твърдят, че е недопустим
неоснователен и нередовен. Твърди се, че не е индивидуализиран иска, не са
приложени съответните доказателства към исковата молба.
Считат предявените искове от Н. К. У., Д. М. М., и Д. Д. М. срещу Р. Д. М. за
недопустими и неоснователни. Твърди се, че Р. Д. М. е титуляр заедно с Н. К.
У., Д. М. М. и Д. Д. М. на банкова сметка открита през 2017 г. в банка itasca
**, от която са извършени преводите. На същото основание, считат исковата
молба за недопустима, като считат, че ищците е следвало да докажат правния
интерес, както и да индивидуализират всеки един от тях и да приложат
съответните доказателства към ИМ.
Считат исковете, предявени по т.З от ИМ: Д. К. Ю., да заплати на Н. К. У. и Д.
М. М., сумата от 600 000 лева или по 300 000 лева за всеки от имотите
представляваща стойността, с която се е увеличила стойността на
притежаваните от Д. Ю. имоти за недопустим и нередовен, тъй като не е
доказан правния интерес, не е индивидуализиран иска и не е подкрепен със
съответните писмени доказателства. Твърди се, че не се сочат какви точно
подобрения и СМР са извършени в имотите. Посочва се, че подобрения, това
са онези неща, които са извършени в имота, които покачват неговата
стойност, не става ясно и за ответника, който при така неизяснен иск не може
да организира защитата си. Сочи се, че пред съда следва да се докажат, че
увеличението на стойността на имота е резултат именно от направените от
ищците промени.
По исковете предявени в условията на евентуалност: Д. К. Ю., да заплати
20
на Н. К. У. и Д. М. М. сумата от 147 000 щатски долара и 20 350 лева за
построяване на къщата в с. Б., и сумата от 284 011.00 лева, платена за
извършени СМР на къщата в гр. Б., с които ответникът се е обогатил
неоснователно, считат, отново за недопустим и нередовен, тъй като не е
доказан правния интерес за предявяване на иска, не е индивидуализиран иска
и не е подкрепен със съответните писмени доказателства. Посочва се, че
представените писмени доказателства за закупувани строителни материали
Ю. е заплащал със собствени средства.
Посочва се, че при неуважаване на искането на ответниците по т. 1 от
отговора на исковата молба, се оспорват твърденията на ищците като
неоснователни, поради следните съображения:
По иска по т. 1 с правно основание чл. 240 ЗЗД Д. К. Ю. да заплати на Д. М.
М. сумата в размер на 40144,99 лева, заявяват, че оспорват същия и твърдят,
че е неоснователен. Посочва се, че Договорът за заем уреден в чл. 240 ЗЗД, е
реален договор, който дори да не е сключен в писмена форма, ищецът следва
да докаже предаване на сумата на заемополучателя, както и условията на
предоставения заем, и в какъв срок той се е задължил да го върне. По
договори със задължения над 5000 лв. безусловно се изисква писмена форма
за доказване, като считат, че банковите извлечения представени като
доказателство от ищеца не представляват разписка за предаване и съответно
получаване на претандираната сума от Д. К. Ю..
По иска по т. 2: Р. Д. М. да заплати на Д. М. М. сумата от 55981,01 лева,
представляваща стойността на заплатен от ищцата лек автомобил „Тойота“,
ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, на първо място се посочва, че автомобил
с ДКН Е7285МР, марка Тойота, модел Ц-ХР е притежаван съвместно от
двамата съпрузи Р. М. и Д. М. в режим на СИО. Твърди се, че описаното в
обстоятелствената част на ИМ, че автомобилът е отнет е невярно. Твърди се
същото така, че автомобилът не е отнеман, тъй като той не е собственост на Д.
М., а на съпрузите Р. и Д. М., като същият е бил закупен като подарък на
семейството, т.е. дарен за благодарност за грижите, които Р. полага за тях.
Посочва се, че пълномощно за управление на автомобил е издадено на Н. К.
У. за управление на автомобила. Считат, че твърдението за отнемане е
категорично неоснователно. Освен това се посочва, че ищцата, ако счита
21
вещта за своя е следвало да бъде отправено искане за връщането й от Р. М.,
което до момента не е направено, както и не се сочат доказателства в тази
посока.
Ако ищцата поддържа иска си в посочения размер, молят по отношение на
този иск да бъде образувано отделно производство, в което да се конституира
като трето лице помагач по него съпругът й Д. Д. М., който да бъде обвързан с
последиците от решението на съда при разрешаване на спора, или молят съда
да намали исковата претенция до притежаваната от Р. Д. М. идеална част от
движимата вещ.
По иска по т. 3,: Д. К. Ю. да заплати на Н. К. У., и Д. М. М. сумата от 600
000 лева, или по 300 000 лева за всеки от имотите, представляваща
стойността, с която се е увеличила стойността на притежаваните от Д. Ю.,
имоти находящи се съответно в гр. Б., ул.“***“ № *, и в с .Б., ул.“ ***“ № *,
вследствие на извършените в имотите СМР, заплатени от ищците, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, са заявява, че оспорват иска
като недопустим и неоснователен. Твърди се, че няма основание ищците да
предявяват иск за подобрение и увеличена стойност на обект жилищна сграда
находяща се в с. Б., ул. “***“ №32А, тъй като тя е новоизградена и е изцяло
фиН.рана от собствени средства на Д. Ю.. Твърди се, че не са представени
писмени доказателства подкрепящи твърденията на ищците за фиН.ране на
СМР за тези обекти, още повече и да е увеличена стойността на имота.
По иска предявен в условията на евентуалност, излагат следното:
По иска Д. К. Ю. да заплати на Н. К. У. и Д. М. М. сумата от 147 000 щатски
долара и 20 350 лева за построяване на къщата в с. Б., и сумата от 284 011.00
лева, платена за извършени СМР на къщата в гр. Б., с които ответникът се е
обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане, се
твърди, че от представените Отчети по разплащателна сметка издадени от
ПИБ с титуляр Н. К.У. и Д. М. М. по разплащателна сметка на банка ПИБ, не
може да се направи обоснован извод, че средствата са предоставяни на Д. Ю.,
за да бъдат вложени в строителство и СМР на описаните по-горе имоти в гр.
Б. и с. Б.. Твърди се, че те представляват единствено разпореждане за теглене
на сума на каса, както и че не се представя документ, който да доказва
22
намерението за строеж или предоставяне на средства за строеж на имот или
имоти в гр. Б. и с. Б.. Освен това се посочва, че не се представят
доказателства, че ищците са обитавали имота с намерението да го своят.
Ответникът Д. К. Ю. прави възражение, като твърди, че именно Н. К. У. и Д.
М. М. са неизправна страна по Договор за наем, сключен между нас на
10.08.2018 г. за възмездно ползване на недвижим имот –къща находяща се 8
град Б., ул. „***“ № 21. Твърди се, че по договора не са извършени никакви
плащания, въпреки отправените многократни покани. Посочва се, че
дължимата сума солидарно от страна на наемателите Н. К.У. и Д. М. М. е в
размер на 96 987.00 лева за периода от 10.08.2018 г. – до м. 03.2024 г. Твърди
се, че до момента наемателите отказат да приемат покана за прекратяване на
договора, поради което се считат, че договорът е все още в сила.
Сочи се, че в твърдения в исковата молба Н. К. У. и Д. М. М., че обитават
притежаваният от Д. Ю. имот без валидно сключен какъвто и да е договор,
счита страните за недобросъвестни и следва да му заплатят съгласно
пазарните цени наем за ползване на притежаваният от вего имот- двуетажна
къща находящ се в с. Б. – а именно за периода от м. 07.2021 г. – до м.06.2023
г. дължим наем в размер на 33 732 лева.
По иска Д. К. Ю. да заплати на Д. М. М. сумата от 63 000.00 лева, платена на
03.06.2019 г., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното им изплащане, се посочва, че към исковата молба не
се представят доказателства какво представлява тази сума и кога е
предоставена на Д. Ю.. Посочва се, че за да бъде искането допустимо и
редовно трябва да бъдат представени писмени доказателства за предаване на
посочените суми. Твърди се, че не се представят доказателства за поръчване
от страна на ищцата Н. У. към Д. Ю. за извършване на СМР в гореописаните
обекти. Сочи се, че твърдяното право се индивидуализира чрез
правопораждащия факт, съдържанието на правото и носителите на
правоотношението, съставка на което е правото, като тези белези ищците
трябва да посочат чрез основанието и петитума на иска, по тях ответникът да
организира защитата си и съдът следва да дължи разрешение на спора по
предмета на делото, както той е заявен от ищците.
По исковете в условията на евентуалност предявени към Р. Д. М., заявяват,
23
че оспорват предявените искове, като представят и писмен документ –
Договор за съвместна банкова сметка на съпрузите Д. Д. М. и Р. Д. М., като
титуляри, като се твърди, че преводите, които Д. М. е извършвал е от
собствена банкова сметка с Р. М. и към собствена банкова сметка,
независимо, че като получател е посочил името на Р. М.. Посочва се, че той
разполага с правото да се разпорежда със средствата налични в банковата
сметка наравно със съпругата си като титуляр.
На трето място по твърдените от ищците, платените суми са едни и същи, но
се претендират в отделни искове от двамата ответници, като всеки от тях
отговаря в лично качество за цялата стойност, за която се твърди, считат това
за предпоставка за недопустимост на ИМ, тъй като не е индивидуализиран
всеки от исковете и ответниците са в невъзможност да организират защитата
си. Посочва се, че веднъж претендираните суми за строеж на имот в с. Б. и
извършени CMP в имот находящ се в гр. Б. са претендирани от Р. Д. М., с
отделен иск същите суми са претендирани от Д. К. Ю.. Счит, че разделянето
им в отделни искове ще изясни претенциите на ищците, и ще се гарантира
справедлив съдебен процес за страните.
Ако съдът уважи така предявените искове на ищците, претендират за изтекла
погасителна давност по отношение на всички искове предявени от: Н. К. У.,
Д. М. М. и Д. Д. М. срещу Д. К. Ю., и Р. Д. М., като към тях са насочени
искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД и чл.240 ЗЗД.
Направени са следните искания до съда:
Молят да бъде прекратено образуваното гр. дело №2 от 2024 г. по описа на
ОС Благоевград с ищци Н. К. У., Д. М. М., и Д. Д. М., като недопустим, като
счита, че не са налице достатъчно данни за възникнал спор относно
гражданско право или правно отношение, подведомствен на гражданските
съдилища. Счита,че не са изпълнени изискванията на закона съгласно чл. 215,
ал. 1 ГПК като ищците не са доказали, че претенциите към ответниците
произтичат от общи права или задължения, които почиват на едно и също
основание.
Молят съда да не уважава и отхвърли така предявените искове на ищците,
като неоснователни, недоказани и погасени по давност.
Молят, в случай, че делото не бъде прекратено поради недопустимост, да
бъдат разделени и образувани в отделни производства така предявените
24
исковете от Н. К. У. и Д. М. М., поради следното съображение: Посочва се,
че претендираните суми са превеждани по съвместна банкова сметка на Р. Д.
М. и Д. Д. М., освен това по време на валидно сключен граждански брак.
Сочи се, че всички средства получени от Р. Д. М., с изричното твърдение на
ищците, че не са дарение преминават в режим на съпружеска имуществена
общност, т.е. съпругът Д. Д. М. притежава идеална част от тях и следва да
бъде обвързан с последиците на решението на съда.
Молят, ако бъде уважено искането на ответниците, по исковете предявени от
Н. К. У. и Д. М. М. срещу Р. Д. М. да бъде привлечен като трето лице
помагащ Д. Д. М..
С отговора на исковата молба се предявяват следните искове:
Предявява се иск от името на ответника Д. К. Ю., с който да бъде осъдени Н.
К. У. и Д. М. М., като неизправна страна по Договор за наем, сключен между
нас на 10.08.2018 г. за възмездно ползване на недвижим имот –къща находяща
се в град Б., ул. „ ***“ № * да заплатят на Д. К. Ю., дължимата сума в размер
на 96 987.00 лева за периода от 10.08.2018 г. – до м. 03.2024 г.,
представляващи незаплатен месечен наем за ползване на имот находящ се в
гр. Б., ул. „***“ *, ведно със законната лихва от датата на подаване на
отговора на исковата молба.
Моли съдът да осъди Н. К. У. и Д. М. М. да заплатят на Д. К. Ю., съгласно
пазарните цени наем за ползване на притежаваният от него имот- двуетажна
къща находящ се в с. Б. за периода от м. 07.2021 г. – до м.06.2023 г. дължим в
размер на 33 732 лева., представляващи незаплатен месечен наем за ползване
на имот находящ се в с.Б., ул.“***“ № * ведно със законната лихва от датата
на подаване на отговора на исковата молба.
Претендират се и сторените в производството разноски.
Към отговора на исковата молба се представят писмени доказателства.
С отговора на исковата молба са направени и следните доказателствени
искания:
По отношение на представените писмени доказателства – банкови документи
от чуждестранна банка, молят съда да укаже на страната, че ако ще се ползва
от тях, съгласно чл. 185 ГПК да представи доказателствата с придружаващ ги
точен превод на български език, както и банковите извлечения да съдържат
25
или да се представи друг документ, от който да са посочени IBAN на
банковите сметки.
Молят да се задължи Д. М. и Н. У. да предостави договор за ползваната
банкова сметка В банка Itasca ** в превод на български език, както и за броя
лица, които могат да се разпореждат с нея.
Молят да не бъдат приемани като доказателства документите, несъдържащи
данни за страни, и без подписи, като считат, че тези документи, че нямат
доказателствена стойност
В случай, че не бъдат предоставени изисканите документи в превод на
български език, молят съда да не ги приема като доказателства по делото.
Молят да бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се
снабдят с информация от Община Разлог за издавани разрешителни за
строеж и друга относима документация във връзка с построяването на къщата
в с. Б..
Молят да бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се
снабдят с информация от Община Б. относно издавани разрешителни за
строеж за къщата в гр. Б., както и друга относима строителна документация с
давност от началото на 2019 г.
Съдът с Разпореждане № 322/23.04.2024 г. е оставил без движение
предявената насрещна искова претенция, като е дал указания на ищците по
насрещните искове в едноседмичен срок да отстранят констатираните
нередовности, касаещи лисата на доказателства по делото за внесена ДТ по
същите.
В указания срок от страна на ответниците е депозирана Молба, с която при
условията на евентуалност се прави възражение за прихващане на
претендираните искове от Н. К. Уардрол и Д. М. М. в размер на 600 000 лева
или по 300 000 лева за всеки от имотите, представляваща стойността, с която
се е увеличила стойността на притежаваните от Д. Ю. имоти, находящи се в
гр. Б. и в село Б. вследствие на извършените в имотите СМР, заплатени от
ищците, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и иск
предявен в условията на евентуалност от Н. К. У. и Д. М. М. в размер на 147
011 щ.долара и 20 350 лева за построяване на къщата в село Б. и сумата от
26
284 011 лева платена за извършени СМР на къщата в гр.Б., с които ответникът
се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им
изплащане, с насрещното им задължение за заплащане на сумата в размер на
96 987 лева, представляваща незаплатени месечни наеми за период от
10.08.2018 г. до 31.03.2024 г. за ползване на имота, находящ се в гр. Б., ведно
със законната лихва от датата на подаване на отговора на исковата молба,
сумата в размер на 33 732 лева представляваща незаплатени месечни наеми за
периода от м. 07.2021 г. – м.06.2023 г. за ползване на имот, находящ се в село
Б., ведно със законната лихва от датата на подаване на отговора на исковата
молба.
2. По правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възражения на ответника – Предявен е иск с правно
основание с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 40 140.99
лв. : чл.59 ЗЗД и 86 ЗЗД са сумата от 55 981.01 лв. : и иск по чл.72 ЗС, както и
евентуални искове, както следва:
Иск по чл.59 ЗЗД за сумата от 147 700 щ.д. и 20 350 лв., за извършени СМР в
процесната къща в с. Б. и 284 011 лв. за извършени СМР за къщата в гр. Б.:
иск по чл.59 ЗЗД за сумата от 63 000 лв., с които Д. Ю. се е обогатил чрез
предаване на сумата на Д. М. ведно със законната лихва върху сумата чл. 86
ЗЗД: иск по чл.59 ЗЗД за сумата от 53000 щ.д. за предадена на 20.07.17г. тази
сума от Н. У. ведно със законната лихва върху сумата: иск по чл.59 и чл.86
ЗЗД за неоснователно обогатяване за сумите от 26000 щ.д. предадени на
26.04.18г. на Р. М. от Д. М., заедно със законната лихва от тази датата, 30
000щ.д. предадени на 01.06.18г. на Р. от Д. ведно със законната Лихва от тази
дата, 12700 щ.д. предадени на 12.07.18г. от Д. на Р. ведно със законната лихва
от тази дата.
Направено е възражение с правно основание чл.103 ЗЗД от ответника Д. Ю. за
прихващане за сумите 96 987 лв. представляваща наем за периода от
10.08.18г. до м. март 24г. за къщата в гр.Б. и сумата от 33 732 лв.
представляваща наем за периода м.07.21г. да м.06.23г. за процесната къща в
с. Б..
Ответниците правят възражение за погасяване на претенциите на ищците по
давност на осн. Чл.110 ГПК.
27
3. Кои права и кои обстоятелства се признават - Няма такива.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – Няма такива.
5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на
доказване факти.
По предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД ищците следва да
докажат обедняване на същите, обогатяване на ответниците причинна връзка
между двете и липса на основание за преминаването на имуществените блага.
Ответниците по исковете по чл.59 ЗЗД следва да докажат основание за
разместване на имуществените блага.
По иска по чл.240 ЗЗД ищецът следва да докаже сключване на договора за
заем и предаване на претендираната сума. Ответника по иска следва да
докаже връщане на сумата.
По иска по чл.72 ЗС ищецът следва да докаже, че е добросъвестен владелец,
както и размера на сумата, с която твърди, че се е увеличила стойността на
имота, който добросъвестно е владял и извършвал подобрения.
По исковете по чл.86 ЗЗД ищецът следва да докаже размера на
претендираните лихви.
АДВ. ПЕТРОВА - Нямам възражения по доклада на съда, освен по
отношение на иска по чл. 59 ЗЗД, считам, че доказателствената тежест на
ответниците е да докажат основание за получаване на сумите, това няма как
да бъде доказано от ищците.
АДВ. Д. – Няма никъде уточняване и посочване какво се съдържа в
категорията предаване на сумите, които са предмет на иска по чл. 59, какво
значи предаване. Никъде не се сочи, има посочване на някакви банкови
операции. Какво значи предаване на сумите, искам да знам какво твърди
ищеца.
АДВ. ПЕТРОВА - Прехвърляне по банкови сметки и заверяване на банкова
сметка на ответника със съответната сума, която изхожда от банковата
сметка на ищците.
АДВ. Д. – По кой от исковете кои е ищец и кой е от ответник. Кой на кого,
какво предава. Кои от ищците, кои от ищците, на кои от ответниците нещо
предава. Кой на кого превежда, от една страна на какво основание, каква е
формата на предаване и на какво основание става това предаване. Сумите и
28
правоотношенията между кой възникват и срещу кого е насочен иска -
срещу първия, срещу втория, срещу двамата, и едно и също ли е основанието,
за да знаем от тук нататък какво значи доказателствена тежест и кой какво
доказва.
АДВ. ПЕТРОВА – Ако съдът ми даде указания ще поясня. Това кой какво е
предал става ясно от петитума според това от кой какво искаме. Има
превеждани суми по банкови сметки, подробно изложени в обстоятелствената
част на исковата молба, заверявани банкови с/ка на съответния ответник със
съответната сума. Ако искате да посоча коя сума на коя дата е преведена,
моля да ми дадете указания и срок.
От страна на Д. М. към Д. М. са преведени общо 56 000 щ.д. впоследствие от
Д. М. към Р. М. са преведени общо 56 хил. щ.д. по банкова сметка, както
следва - 26 хил. щ.д., 30 хил. щ.д. са преведени от Д. М. към Р. М.. Всичко
това е описано в исковата молба.
Формулирала съм петитум, поддържам петитума, няма да преповтарям
исковата молба.
АДВ Д. - Преводи има, те не се оспорват, въпросът е каква е претенцията.
Правя възражение по доклада, тъй като той не поставя яснота по отношение
на неясната искова молба. Докладът не ни дава възможност да организираме
защитата си, защото липсват формулирани правоотношения между всяка
една от страните, основание, характер на претенцията, ответник по
съответната претенция за всеки един от случаите, които са посочени.
Банковите преводи, каквито са правени, не съставляват част от правната
претенция, това е финансов механизъм, по който става движението на
сумите. Предмет на делото не е финансовия механизъм, банковите дейности,
претенцията не е за това кой на кого е превел пари. Движението по банкови
сметки не съставлява съдържанието на претенцията. А тук се обосновава
искова претенция с движение по банкови сметки и за това не става ясно кой
ищец за каква сума, на какво основание, срещу кой ответник. Това е
съдържание на правната претенция, а не че някой на някой е превел пари на
тази дата. Движението на сумите по банковите сметки, няма основание за
преводите и в този смисъл превеждането на пари не е характеристика на
правната претенция. Кой на кого и от кого какво се претендира, това, че има
банкови преводи, ние дори не знаме в коя банкова сметка са отишли. Дори
29
няма превод от това, което се представя по делото. Аз не навлизам по
същество, но искам да зная какво се претендира и неслучайно правя
възражения за неясна искова молба. От тези банкови преводи не става ясно
какво е основанието, не става ясно дори и че има превод от документите на
чужд език, които са негодни доказателствени средства, никъде не пише
основание за някакво преместване от една сметка в друга, на коя сметка, кои
са титуляри на сметката. На този етап считам, че доклада не е пълен, не е
изчерпателен и не отговаря на поставените въпроси в исковата молба, още
повече на възраженията, които се правят. Докладът не ни казва какво се
оформя като правоотношение, между кой и на какво основание. Това, че се
сочат някакви тестове от закона това не съставлява указания, който да са от
полза за процеса и в този смисъл да дава яснота и възможност на страните да
се защитят. Какви доказателства да организираме, не се сочи от някаква
банкова сметка, а и това са нередовни документи, те представляват копия на
нещо си, нито има титуляри на сметките, кои на кого, какво превежда и какви
доказателства събираме. Преводите по банкови сметки не съставляват правно
основание на една претенция.
АДВ. ПЕТРОВА - Аз считам, че това са възражения по същество.
АДВ. Д. – Искам конкретно още веднъж да помоля нека да се ползвам от
правата, които закона ми позволява. Искаме яснота кой е ищец, по коя
претенцията, кой е ответник и в какво се съдържа характеристиката на
правото което се претендира. Това са финансови операции, това не е право.
СЪДЪТ СЕ оттегля на съвещание.
СЛЕД съвещание съдът изчита петитума на поправената искова молба и
правната квалификация, дадена от съда на правата претендирани от ищците и
възраженията на ответниците.
АДВ. Д. – Съдът приема, че няма никакво друго основание, че всъщност, че
първата претенция на ищците на всеки един от тях се съдържа в исканията,
които са редактирани на стр. 7, абзац 7 и следващите и т. 3 до финала. В този
смисъл всички останали обстоятелства, които са посочени като факти и като
правна квалификация на фактите в обстоятелствената част на исковата
молба, не са предмет на спора.
Съдът намира, че не са налице основания за изменение на доклада по делото
и същия следва да бъде обявен за окончателен, поради което
30
О П Р Е Д Е Л И:
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Д. за изменение на доклада по делото.
ОБЯВЯВА за окончателен доклада по делото.
АДВ. ПЕТРОВА – Поддържам направените от нас доказателствени искания.
АДВ. Д. – Моля да ми бъде дадена възможност да се запозная с Молбата от
28.06.2024 г. и да изразя становище по доказателствените искания на ищците
и приложените писмени доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв. Д. да се запознае с депозираната от страна
ищците молба от 28.06.2024 г. и да изрази становище по същата в следващо
съдебно заседание.
По доказателствените искания на страните съдът ще се произнесе след
становището на процесуалния представител на ответниците.
СЪДЪТ ВРЪЧВА поправената искова молба на адв. Д., която се намира на от
лист 494 на делото, както и препис от Молбата с вх. № 8979/ 28.06.2024 г. за
становище по новите доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че делото следва да бъде отложено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
Предложена дата за следващо съдебно заседание 07.10.2024 г.
АДВ. Д. – Моля да бъде насрочено след 10- ти октомври, тъй като съм в
платен отпуск.
ОТЛАГА делото и ГО НАСРОЧВА за 14.10.2024 г. от 13,30 часа, за която
дата и час страните уведомени.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15,15 часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
31
Секретар: _______________________
32