№………./…..........2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на 14.08.2019г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ
НЕДКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като
разгледа
докладваното
от
съдията
Кавърджикова въззивно гражданско дело № 1484
по описа за
2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 17495/08.07.2019г. от „Електроразпределение север“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“, № 258,
представлявано от Николай Й. Николов и Красимир Иванов Тодоров, чрез юк В.Велчева, в качеството на длъжник по изп.д. № 20193110407070
на СИС при ВРС, срещу отказа на ДСИ да прекрати производството от 26.06.2019г. и
постановление за разноските от 26.06.2019, съобщени на взискателя „Кагип“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Тополи, община Варна, административна сграда на ЗК „Тракия“,
представлявано от Г.Й.К. със съобщение изх. № 22438/27.07.2019г. Излага
оплаквания, че дружеството е внесло дължимата сума по изп.лист в полза на „Кагип“ ООД чрез пощенски запис, изпратен на 08.04.2019г. За
изпращането на пощенския запис дружеството уведомило „Кагип“
ООД с писмо, изпратено на 10.04.2019г. Според представеното от „Български пощи“
ЕАД удостоверение, взискателят е бил уведомен лично
по телефона за наличието на паричен превод, но е отказано получаване. След като
към момента на образуване на изп.д., вече е била внесена дължимата сума от
643.77лв. с пощенски запис, на 18.06.2019г., длъжникът получил ПДИ, в която
като дължима била посочена сумата от 1137.03лв., от която 643.77 главница,
350.00лв. разноски по образуваното изп.д., 119.26лв. такси и 24.00лв. такса
образуване на изп.д. В срок дружеството е подало възражение, с искане изп.д. да
бъде прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и разноските да бъдат
вменени в задължение на взискателя. ДСИ не е уважил исканията. Сочи и това, че
ДСИ не се е съобразил и с възражението в условията на евентуалност относно
прекомерността на адвокатския хонорар. Съгласно Наредба № 1 за вземания до
1000.00лв. размерът на адв. Възнаграждение е 260.00лв. за образуване и водене
на изп.д. Сумата по изп.л. е платена доброволно и на практика няма извършени
действия по водене на изп.д. Моли се да бъде отменено обжалваното
постановление, а изп.д.-прекратено. Претендира присъждане на направените
разноски-25.00лв. платена държавна такса и 100.00лв. дължимо адвокатско
възнаграждение.
В писмени възражения
в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят
„Кагип“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Тополи, община Варна, административна сграда
на ЗК „Тракия“, представлявано от Г.Й.К. оспорва жалбата, като неоснователна.
Молбата на дружеството за образуване на изп.д. е подадена в СИС при ВРС на
11.04.2019г., а както се твърди, на 15.04.2019г. получателят е бил уведомен по
телефона за наличието на
паричен превод. Предприетите от взискателя изп.действия предхождат това
обаждане. Освен това внасянето на сумата в „български пощи“ ЕАД не е равнозначно
на плащане. Плащане е извършено след образуване на изп.д. и затова разноските
по изпълнението се дължат. Те са адекватни и доказани. Освен това липсва отказ
на ДСИ да бъде прекратено изп.д., което да подлежи на обжалване. Моли се за
отхвърляне на жалбата.
ЧСИ е изложил мотивите си по чл. 436, ал. 3 от
ГПК за неоснователност
на жалбата.
ВОС съобрази следното:
Изп.д.
№ 20193110407070 на СИС при ВРС е образувано на 12.04.2019г.
по молба вх. № 9778/11.04.2019г., към която е приложен изпълнителен лист №
2905/10.04.2019г., издаден в полза на „Кагип“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Тополи, община Варна, административна сграда на ЗК „Тракия“, представлявано от Г.Й.К.,
срещу „Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“, № 258, представлявано от Николай Й. Николов и
Красимир Иванов Тодоров, за сумата в общ размер на 643.77лв., представляваща
разноски по воденото между страните гр.д. № 9639/2018г. на ВРС и в.гр.д. №
72/2019г. на ВОС-ГО, в сила от 03.04.2019г. С молбата е поискано налагане на
запор на банковите сметки на длъжника. Направена е справка в НАП от ДСИ
за наличието на публични задължения на длъжника и е изпратена ПДИ, получена от „Електроразпределение север“ АД
на 18.04.2019г.
На
22.04.2019г. е постъпила молба от „Електроразпределение
север“ АД, вх. № 10810, с искане
да бъде прекратно изп.д., поради плащане на посочното задължни преди
образуване на делото, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, като не дължи и
разноски, понеже е налице хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК. В условията
на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, предвид ниската фактическа и правна сложност на спора, а и
това, че извършените от адвоката действия са сведени единствено до подаване на
молбата за образуване на изп.д., при което се следва присъждане само на
възнаграждение от 200.00лв.
ЧСИ
е изпрател на взискателя молбата на длъжника и е изискал справка от „Български
пощи“ ЕАД дали е получена от взискателя преведената от длъжника сума, в какъв
размер е тя и кога.
По
делото е постъпил отговор от „Български пощи“ ЕАД, в който са удостоверили, че
пощенският паричен превод от 11.04.2019г. на сумата от 656.12лв. с получател „Кагип“ ООД е постъпил в Пощенски клон Тополи на
15.04.2019г. Същият ден получателят е бил уведомен по телефона за наличието на
паричен превод. След отказ от страна на получателя, преводът е бил върнат на
подателя на 19.04.2019г.
С
молба вх. № 13093/21.05.2019г. „Кагип“ ООД е отрекло
получаването на известие за пощенски запис и съответно парична сума по записа.
ДСИ
е разпоредил изпращане на препис от молбата на длъжника.
С
молба № 14180/03.06.2019г. от „Електроразпределение
север“ АД от своя страна е
оспорило отговора на „Кагип“ ООД и е представило
известие от „Български пощи“ ЕАД.
И
това изявление на от „Електроразпределение
север“ АД е изпратено на „Кагип“ ООД за отговор.
Междувременно,
с молба № 15622/17.06.2019г. „Електроразпределение
север“ АД е представило
доказателства за плащане на сумата от 645.77лв. в полза на „Кагип“
ООД.
В
срок, с молба вх. № 10162/21.06.2019г. „Кагип“ ООД е
посочило, че молбата за образуване на изп.д. е подадена на 11.04.2019г., а в
препратеното писмо на „Български пощи“ ЕАД е удостоверено ,че на 15.04.2019г.
получателят е бил уведомен по телефона. Обаждане е имало до техническо лице на
друга фирма, което е усведомило за отсъствието на
представляващия дружеството-взискател от гр.
Варна. ДСИ е разпоредил, че уважава
посочената молба вх. № 10162/21.06.2019г. „Кагип“
ООД, понеже дългът не е платен преди завеждане на делото. Съобщение е изпратено
на 27.06.2019г., видно от удостовереното върху молбата. ДСИ не е прекратил
производството, както е поискало „Електроразпределение
север“ АД с молба вх. №
10810/22.04.2019г.,постановявайки по този начин отказ и е издал постановление
за разноските от 26.06.2019г., с което фактически е оставил без уважение
молбата на „Електроразпределение
север“ АД вх. №
10810/22.04.2019г. в останалата й част, относно искането да бъдат възложени
разноските в тежест на взискателя, евентуално да бъде намалено адвокатското
възнаграждение до размера на сумата от 200.00лв.-за завеждане на исковото
производство.
На
08.07.2019г. е постъпила жалба вх. № 17495/08.07.2019г. от „Електроразпределение
север“ АД.
Настоящият състав намира, че жалбата вх.
№ 17495/08.07.2019г. е допустима за разглеждане, предвид това, че е подадена в
срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна-длъжник по
изпълнението, насочена е срущу подлежащи на обжалване актове на ЧСИ и при
наличието на правен интерес. Неоснователно е оплакването на „Кагип“ ООД, че няма постановен отказ на ДСИ да прекрати
производството. С разпореждане от 26.06.2019г. ДСИ е констатирал, че дългът към
„Кагип“ ООД не е платен от „Електроразпределение север“ АД преди завеждане
на изп.дело и е уважил възраженията на „Кагип“ ООД,
против молбата вх. № 10810/22.04.2019г., с която е поискано прекратяване на
изпълнението. ДСИ е издал още и
постановление за разноските от 26.06.2019г.
за дължимостта на адвокатско възнаграждение в
размер на 350.00лв. и д.т. за образуване на изп.д. в размер на 24.00лв., които
разноски е бил посочил в ПДИ и срещу дължимостта на
които е подадена молбата вх. № 10810/22.04.2019г., евентуално срещу размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение, постановявайки по този начин отказ да
отмени дължимостта им, евентуално да намали адвокатското възнаграждение.
Следва произнасяне по съществото на
спора.
Основанията
за прекратяване на производството по изп.д. са изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл. 433 от ГПК. Неоснователно е оплакването, че въпреки, че е отправена
молба за прекратяване на изпълнението поради плащане, на осн. чл. 433, ал. 1,
т. п1 от ГПК, ДСИ е отказал да прекрати изп.д. Дори и на 11.04.2019г. да е
изпратен от длъжника „Електроразпределение
север“ АД пощенски запис в полза на
взискателя „Кагип“ ООД, щом е останал неполучен от
последния, не може да се приеме, че взискателят е
удовлетворен. На 11.04.2019г. „Кагип“ ООД е поискало
да бъде образувано изп.д. Плащане на главницата по задължението е платена от
длъжника чак на 13.06.2019г., т.е. далеч след образуване на изп.д. Изпращането
на пощенски запис не е достатъчно за да се приеме наличието на изпълнение, след
като не е получен от взискателя. С оглед предприетите действия по образуване на
изп.д. и обясненията на взискателя относно причините за неполучаването на
пощенския запис, не следва да бъде прието, че е имал недобросъвестно поведение.
При това положение не е следвало прекратяване на
производството към датата на молба № 10810/22.04.2019г. Нито е било налице
плащане на задължението, нито са били платени, дължимите от длъжника разноски.
Разпореждането от 26.06.2019г. е законосъобразно постановено. Жалбата в тази
част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Отговорността за разноските, включително и направените в изпълнителното
производство, е уредена в общите правила на ГПК. Съобразно разпоредбата на чл.
79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато
делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
В конкретния казус не е налице някое от посочените
изключения, освобождаващо длъжника от заплащане на разноските по изпълнението.
Като не е платил дължимата сума преди образуване на изпълнителното
производство, то длъжникът е станал причина за образуване на изп.д., поради
което не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК.
Процесуалните действия на взискателя се изчерпват
обаче с подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело. Дължима е следователно от длъжника държавната
такса по чл. 30 от Тарифа за ДТСС по ГПК в размера посочен от ДСИ-24.00лв. в
постановление от 26.06.2019г. Длъжникът е изпълнил на 13.06.2019г., като е
платил дължимата главница от общо 643.77лв. След като ПДИ е връчена на 18.04.2019г.,
видно плащането не е станало в срока за доброволно изпълнение. Би следва да се
приеме, че длъжникът дължи д.т. и по удовлетворяване на паричното вземане, по
аргумент на противното на приетото с нормата на чл. 53, ал. 2 от Тарифа за ДТСС
по ГПК, но такава сума не е била начислена от ДСИ, а и съдът не следва да
влошава положението на жалбоподателя. Длъжникът обаче е останал задължен за адвокатско
възнаграждение, което се следва на въззивното
дружество, определено по реда на чл.10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на само 200.00лв.,
за образуване на изпълнителното дело, вземайки предвид и действителната
фактическа и правна сложност на спора.
Жалбата следва да бъде оставена без уважение в частта
на оплакването за недължимост на разноските по
изпълнението-заплатена държавна такса за образуване на изп.д. и адвокатско
възнаграждение и това, че е следвало да бъдат възложени в тежест на взискателя.
Жалбата е основателна с оглед възражението в условията на евентуалност за
прекомерност на заплатеното от взискателя „Кагип“ ООД
адвокатско възнаграждение от 350.00лв. Следва да бъде намалено, на осн. чл. 78,
ал. 5 от ГПК от 350.00лв. на 200.00лв.
С оглед изхода на
спора, „Кагип“
ООД следва да бъде осъдено да заплати на
„Електроразпределение
север“ АД
разноски за настоящото производство в размер на 16.07лв., като се вземе предвид, че е заплатена държавна такса от
25.00лв. по делото и се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00лв., определено по реда на чл. 25а, ал. 2 от
Наредба за заплащането на правната помощ, но според уважената част, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК. Няма искане за разноски от насрещната страна и съдът не дължи
произнасяне в този смисъл.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 17495/08.07.2019г. от
„Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“,
№ 258, представлявано от Николай Й. Николов и Красимир Иванов Тодоров, срещу разпореждане от 26.06.2019г. по изп.д. № 20193110407070 на СИС при ВРС, с което по
същество ДСИ оставя без уважение молбата с вх. № 10810/22.04.2019г. в частта
за прекратяване на производството по изп.д., на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2 от ГПК и срещу постановление от
26.06.2019г. по изп.д. № 20193110407070 на СИС при ВРС, с което ДСИ е оставил без уважение молбата с вх. № 10810/22.04.2019г. в
частта относно недължимостта на разноските по
изп.д., от които държавна такса за образуване на изп.д и заплатено адвокатско
възнаграждение и искането да бъдат възложени в тежест на взискателя „Кагип“ ООД, ЕИК *********, на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 17495/08.07.2019г. от
„Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“,
№ 258, представлявано от Николай Й. Николов и Красимир Иванов Тодоров, с оглед
направеното в условията на евентуалност възражение за прекомерност на
заплатеното от „Кагип“
ООД, ЕИК ********* адвокатско възнаграждение, отказа на ДСИ да намали размера на заплатеното от „Кагип“ ООД, ЕИК ********* адвокатско възнаграждение, обективиран в
постановление за разноските от 26.06.2019г. за разликата от 350.00лв.
до 200.00лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от
взискателя „Кагип“ ООД, ЕИК ********* по изп.д. № 20193110407070 на СИС при ВРС и посочен
от ДСИ в постановлението за разноските от 26.06.2019г. от 350.00лв., до посочения от „Електроразпределение север“ АД, ЕИК
********* размер от 200.00лв., на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК.
ОСЪЖДА „Кагип“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Тополи, община Варна, административна сграда на ЗК „Тракия“,
представлявано от Г.Й.К. да заплати на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“, № 258, представлявано от Николай Й. Николов и
Красимир Иванов Тодоров разноски по делото в размер на 16.07лв.,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Определението не подлежи
на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, предл. последно от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: