№ 16
гр. Варна, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20223001000715 по описа за 2022 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на Г. К. К., ЕГН **********, Варна, чрез
адв.Ст.З., срещу част от решение рег.№506/10.11.2022г., постановено по
т.дело №666/2022г. по описа на Окръжен съд –Варна, в която е потвърден
отказ на длъжностното лице при Търговски регистър рег.№20221006135203
от 07.10.2022г., постановен по заявление вх.№ 20221006135203 от
06.10.2022г., с който е отказано вписване заличаването на Г. К. К. като
съдружник в УНИПРОЕКТ КМ ООД, ЕИК *********, Варна.
В останалата част, в която е отменен отказ на ДЛР при ТР за вписване
освобождаването на Г. К. и заличаването му като управител на дружеството
УНИПРОЕКТ КМ ООД, решението е влязло в сила поради необжалването му.
Въззивникът намира обжалваната част от решението за неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че е налице интерес от вписване заличаването му
като съдружник в дружеството, изявление за което е направено едновременно
с това за освобождаването му като управител на същото дружество. Счита
мотивите на съда за липса на легитимация на напускащия съдружник да заяви
пред регистъра това обстоятелство, поради успоредното му заличаване като
1
управител, за неправилно. Поддържа, че към датата на подаване на
заявлението заявителят К. е имал правомощие и легитимация пред регистъра,
тъй като е бил вписан като управител на Унипроект КМ ООД. Позовава се на
действието на вписаните обстоятелства спрямо третите лица съгласно чл.7 и
чл.10 ЗТР /съкр./ Счита за неправилни мотивите на съда, че към датата на
заявлението за напускане на съдружник следва да бъдат уредени и
последиците от това с решение на върховния орган на дружеството като сочи,
че напротив, тези последици следва да бъдат уредени от оставащите
съдружници. Напускането на съдружник не следва да бъде поставяно в
зависимост от волята на дружеството и липсата на действия от последното, не
следва да влияе върху обективността и достоверността на регистъра.
Прекратяване на членственото правоотношение следва да се свърже
единствено с поставените от закона условия за отправяне на изявление и
изтичане на срока. С осъществяване на тези факти заявителят твърди, че
прекратяването е настъпило във вътрешните отношения на дружеството и
следва да бъде надлежно отразено в регистъра. Изложени са съображения и
във връзка със запора на дяловете на напускащия съдружник и
недопустимостта на промяна в статута на съдружника при действието на
запора. Не почива на правната уредба виждане, че с налагане на запора на
др.дялове се извеждат от оборот и каквито и да са промени са
непротивопоставими на взискателя. Претендира се отмяна на постановения
отказ на длъжностното лице и указания за вписване на промяната в
персоналния състав на дружеството със заличаване на съдружника Г. К..
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от Агенция по вписванията
чрез ю.к.И. И., в който се излагат подробни аргументи за неоснователност на
жалбата както и относно правилността на обжалваното решение. Моли за
оставане без уважение на жалбата ведно с присъждане разноски за Агенцията
в размер на 150 лева за ю.к.възнаграждение.
Твърди, че заявителят не е надлежно оправомощено лице съобразно
разпоредбата на чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ. Навеждат се аргументи, че не е
възможно съдружник в ООД да заяви сам за вписване подлежащите на
вписване обстоятелства по прекратяване на участието му в дружеството. Сочи
че са налице и други основания за отказа на ДЛР с оглед липсата на заявени
последиците от напускането на съдружника. Инвокират се доводи, че
съдружника не може да бъде заличен докато не бъде уреден въпросът с
2
освободените от него др.дялове, изменение на устава съобразно
задължителното му съдържание и др., каквито обстоятелства не са били
заявени и не са ангажирани доказателства за същите. Не на последно място,
Агенцията сочи, че спрямо др.дялове на заявителя е наложен запор на
19.02.2016г. в полза на Юробанк България АД, което представлява
самостоятелна пречка за вписване на заявеното обстоятелство. Позовава се на
различните способи за прекратяване на членството на съдружника съгласно
чл.125, ал.2 ТЗ и чл.517 ГПК и действието на разпоредбите на обща към
специална. Позовава се на действието на чл.451 ГПК, която предвижда
забрана за извършване на разпоредителни действия със запорираните
др.дялове, което обхваща и каквито и да са разпоредителни действия с тях /р.
№835/2006г. по ГД №322/2012г. на СОС/ Поради възможността за
конкуренция на права: това на взискателя по запора и това на напускащия
съдружник за ликвидационен дял, следва да се изключи възможността за
въздействие върху предмета на обезпечението – др.дялове.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира следното от
фактическа и правна страна:
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Постановеният от ДЛР при АВ отказ е правилен и законосъобразен. Предмет
на производството е единствено заявление от Г. К. за заличаването му като
съдружник в Унипроект КМ ООД като в останалата част отказът на
Агенцията е бил отменен и вписано заличаване на същото лице като
управител въз основа на влязло в сила решение по т.дело №666/2022г. на ВОС
в необжалваната част. Към датата на произнасяне по жалбата се констатира
вписване от 17.11.2022г. на новия управител на дружеството Г. М. именно въз
основа на стабилизираната част от съдебното решение по чл.25 ЗТР.
С жалбата пред ВОС е представена отправена на адреса на управление
на дружеството нотариална покана – предизвестие за напускане на
съдружника Г. Кр.К., чрез нотариус П.Симеонова, рег.№335 в НК. Съгласно
удостоверяването на нотариуса, същото е редовно връчено на 20.04.2022г., на
основание чл.50, ал.4 вр.чл.47 ГПК. Съответно, към датата на заявлението за
вписване пред ТР /м.10.2022г./, са били изтекли трите месеца, предвидени в
разпоредбата на чл.125, ал.2 ТЗ /аналогично в чл.17, ал.2 от устава на
дружеството/, което е довело до автоматично прекратяване членството на Г.
3
К. като съдружник. Това обстоятелство е предвидено като подлежащо на
вписване по партидата на дружеството и налага заявяването му от лицата по
чл.15 ЗТРРЮЛНЦ.
Легитимираните лица, които могат за заявяват вписване са изрично
предвидени в цит.разпоредба. Възможността всеки напускащ съдружник сам
да заяви вписване на прекратеното си членство би създало възможност за
злоупотреби с право. Към момента не е постановено решение по ТД
№1/2020г. на ОСТК на ВКС относно легитимацията на напускащ съдружник
пред регистъра. Съдът възприема позицията, че съдружникът не разполага с
правото сам да заяви вписване на тези обстоятелство пред Агенцията.
Интересът на напускащия съдружник е защитен в достатъчна степен,
доколкото законът гарантира правото му, чрез разпоредбата на чл.140, ал.4
ТЗ, според която промените имат действие от вписването в ТР. Така от
момента на оповестяване чрез вписване на прекратяването, то поражда
действие за третите лица, докато във вътрешните отношения между
съдружниците промените настъпват в по-ранния момент, а именно с изтичане
срока на предизвестието. Във всички други случаи, когато „друго лице“
отправя заявление за вписване в регистъра, легитимацията му следва да
установено в закона. Разпоредбата на чл.125, ал.2 ТЗ, за разлика от нормата
на чл.141, ал.5 ТЗ, не предоставя подобни права на съдружника. Макар
безусловно да има интерес от заявяването при бездействие на дружеството,
съдружникът не може да упражни процесуално правото по чл.15 от
ЗТРРЮЛНЦ за заявяване новонастъпилото обстоятелство в персоналния
състав на дружеството. В случая, поради съвпадение на управителя на
дружеството и напускащия съдружник към датата на подаване на
заявлението, същото е подадено от легитимирано от вписването в ТР, лице.
Управителят на дружеството е заличен едва въз основа на постановеното
решение на ВОС, с вписване от 17.11.22г. Към настоящия момент е налице
пораждане последиците по чл.140, ал.4 ТЗ с вписване по партидата на
дружеството на новия управител. Това вписане не е от значение за
правилността на отказа с оглед разпоредбата на чл.15, ал.6 ТЗ вр.чл.10 от ЗТР,
тъй като към момента на заявяването заявител по чл.15 ЗТР е вписаният
управител.
Независимо от горното, съдът намира, че за извършване на вписването
са налице и други пречки. Прекратяването на членството настъпва
4
автоматично с изтичане на посочения в закона тримесечен срок като за в
бъдеще правата и задълженията на съдружника отпадат. Той не може да
участва в решенията на общото събрание и разполага единствено с
правомощие за осъществяване последиците по чл.125, ал.3 ТЗ.
Освобождаването на съдружника поради прекратяване на членството му е
свързано по необходимост с промяна на дружествения договор и неговото
задължително съдържание съгласно чл.119 ТЗ, с решение на ОС относно
съдбата на освободените др.дялове и др. Тези обстоятелства са от значение за
извършване на вписването и достоверността на регистъра, макар да нямат
връзка с фактическото преустановяване на членственото правоотношение.
Затова предпоставка за вписване на заявените обстоятелства по чл.125 ТЗ е
представянето и на решение на ОС за уреждане последиците от напускането
както и измененият дружествен договор, който следва да се приложи в
заверен препис. Такива доказателства не се представят със заявлението, не се
твърдят и не се представят с жалбите, вкл.пред настоящия състав. Проверката
за наличие на изискваните документи по чл.21, т.4 ЗТРРЮЛНЦ е в
правомощията на длъжностното лице. При липсата на което и да е от
предвидените в чл.21 от ЗТР изисквания, длъжностното лице постановява
отказ съгласно чл.24 от ЗТРРЮЛНЦ. Съобразно изложеното, отказът и
потвърждаващото го решение на ВОС са правилни и законосъобразни.
За пълнота на изложените от жалбоподателя доводи, съдът не споделя
становището, че след вписване запор на др.дялове на напускащия съдружник,
последните се изваждат от оборот и каквито и да са промени с тях са
непротивопоставими на взискателя по запора. Запазване интереса на
взискателя не е обстоятелство, за което длъжностното лице по регистрацията
следва да следи служебно. На тези права следва да се позове
заинтересованото лице в изпълнителното производство по реда на чл.517
ГПК.
С оглед на изложеното, решението на ВОС следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
По искането за присъждане разноски на АВ: Производството по чл.25
от ЗТРРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да
има право на разноски. Приложение намира общата норма на чл.541 от ГПК,
относима към всички охранителни производства, каквото е и настоящото.
5
/определение №157/11.04.22г. по ч.т.дело №585/2022г. на Второ т.о., ТК на
ВКС/.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение рег.№506/10.11.2022г., постановено по
т.дело №666/2022г. по описа на Окръжен съд –Варна, в обжалваната част, в
която е потвърден отказ на длъжностното лице при Търговски регистър рег.
№20221006135203 от 07.10.2022г., постановен по заявление вх.№
20221006135203 от 06.10.2022г. на Г. К. К., с който е отказано вписване
заличаването на заявителя Г. К. К. като съдружник в УНИПРОЕКТ КМ ООД,
ЕИК *********, Варна, на основание чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6