Решение по дело №10824/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр. София, 23.04.2021 г.

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно  заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

  МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 10824 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 103578 от 28.05.2020 г. по гр. д. № 80333 по описа за 2018 г. СРС, ГО, 52-ри състав е осъдена Национална здравноосигурителна каса да заплати на В.С.С., ЕГН ********** на  основание чл. 222, ал.3 от КТ, сумата от 3654.00 лева, представляваща обезщетение за три месеца, съгласно разпоредбата на чл.43, б.“Б“ от КТД №РД-14-117/30.06.2017г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 20.12.2018 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от   600.00 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника пред СРС - Национална здравноосигурителна каса. Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца – въззиваем са били уважени. Излагат се доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.43, буква б от КТД вр. чл.222, ал.3 КТ, тъй като съдът е отчел наличие на първите две предпоставки, а не и на третата, за да присъди обезщетение в по – висок размер – обезщетение още за три месеца извън присъдените от работодателя – за шест месеца. Поддържа, че в чл.43, буква“Б“ от КТД е предвидено обезщетение в размер на брутното трудово  възнаграждение за срок от 9 месеца, ако служителя е работил в НЗОК през последните 7 години от трудовия му стаж и членува в Синдиката не по-малко от 2 години преди пенсионирането. Освен това обаче е предвидено, че обезщетение в този по-висок размер се присъжда и дължи от работодателя, ако трудовото правоотношение се прекрати към датата на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Последната предпоставка не е налице в случая, тъй като ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 17.03.2014 г., а трудовото й правоотношение е прекратено около четири години по-късно – на 12.10.2018 г. Именно и поради това работодателя – ответник е изплатил обезщетение за срок от шест месеца, а не в посочения по-висок размер. Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Постъпил е отговор от В.С.С., ищец пред СРС, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в частта, в която претенциите са били уважени. Счита, че в обжалваната си част решението на СРС е съобразено със закона и съдебната практика. Поддържа, че ответникът е извадил от контекста така посочената трета предпоставка без да тълкува разпоредбите на КТД в тяхната цялост. Претендират се разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси - само доколкото са посочени в жалбата.

Въззивната инстанция намира постановеното от СРС решение за валидно и допустимо като постановено при спазване на императивните процесуални правила на ГПК.

По доводите за неправилност във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че работодателя дължи на ищцата обезщетение по чл.43, буква б КТД вр. чл.222, ал.3 КТ за още три месеца освен заплатените й за срок от шест месеца, тъй като са налице предвидените в КТД предпоставки - трудов стаж в НЗОК и членство в Синдиката/ за изплащане на горепосоченото обезщетение на работника/служителя при прекратяването на трудовото му правоотношение, поради придобиване право на пенсия за               осигурителен стаж и възраст.

Според разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ, която е относима към настоящият случай - При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Колективният трудов договор (КТД) има значението на нормативно съглашение, регулиращо трудови отношения и непосредствено свързаните с тях осигурителни отношения. КТД е частноправен договор, който се създава според правилата на чл. 12-14 от ЗЗД. За да бъде сключен следва да са налице съвпадащи волеизявления на колективнодоговарящите се страни. Те са работодател, работодателска/и организация/и и синдикална/и организация/и. Волеизявленията следва да са изразени в писмена форма и подписани от лицата, които ги представляват, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от КТ. КТД има срок на действие според чл. 54 от КТ.

В производството не е спорно и е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение повече от 15 години, като ищцата е заемала длъжността „Главен специалист” в Дирекция „Вътрешен одит” в НЗОК. Съществуващият трудов договор №4/13.08.2018г. прекратен със Заповед №18/01.10.2018г. на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ от работодателя, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от  служителя. Установява се и страните не спорят, че ищеца е получил сумата от 7308.00 лева, представляваща равностойността на 6 брутни работни заплати, като обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Не е спорно и се установява, че ищцата членува в синдикалната секция към САС „Подкрепа“ от 14.10.2003г.

Спорно е в производството дали работодателя дължи изплащане на още три брутни трудови възнаграждения, съобразно чл.43,                 буква“Б“ от КТД №РД-14-117/30.06.2017г., сключен между НЗОК и синдикалните организации в НЗОК – Национален синдикат на административните служители „Подкрепа” и Федерация на синдикатите в здравеопазването при КНСБ в България, при наличие на съдържащите се в тази разпоредба предпоставки.

С цитираната разпоредба на чл. 43, буква б КТД се предвижда, че страните по КТД договарят увеличен размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ-при прекратяване на трудовото правоотношение, след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 9 /девет/ месеца, ако служителят е работил в НЗОК през последните 7 /седем/ години от трудовия му стаж и членува в Синдиката не по-малко от 2 /две/ години преди пенсионирането. Посочено е, че увеличения размер на обезщетението се изплаща само ако трудовото правоотношение се прекрати към датата на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

При тълкуване на посоченото извън предвидените предпоставки, които се установява, че в случая са изпълнени, съдът намира че работодателя ответник неправилно обвързва прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото основание с поведението на работника. За обезщетението по чл.222, ал. 3 КТ не се изисква упражняване на правото на пенсия, а  придобиване на това право. В такъв смисъл е и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК в решение № 117 от 14.04.2010 г. по гр. дело № 4487/2008 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 311 от 14.12.2011 г. на ВКС по гр. дело № 88/2011 г., ІІІ ГО на ВКС и решение № 417 от 19.12.2013 г. по гр. дело № 61/2013 г. ІV ГО на ВКС, които се възприемат от настоящия състав. Обезщетението има гратификационен характер и съставлява парично изразена благодарност от страна на работодателя за продължителната служба на работника/служителя.

Уредбата на прекратяване на трудовите правоотношения по инициатива на работодателя на безвиновни основания се съдържа в чл.328, ал. 1, т. 1-т. 12 от КТ. Основанията за уволнение представляват определени от закона юридически факти, които трябва да са възникнали след, а не преди сключване на трудовия договор между страните. Тези юридически факти са изброени изчерпателно в закона, като вън от тях, на други основания, трудовият договор не може да бъде прекратен по чл.328 от КТ. В това се състои принципът на законоустановеност на основанията за уволнение. Този принцип осигурява защита на работника или служителя при уволнение, защото го допуска само на посочените в закона основания. В Кодекса на труда са предвидени две специални хипотези на прекратяване на трудовия договор поради право на пенсия- едностранно от работника без предизвестие по чл. 327, ал. 1. т. 12 КТ /след 17.07.2015 г./ и едностранно от работодателя с предизвестие по чл.328., ал. 1 т. 10 КТ. Следователно фактическият състав на чл. 328, ал.1, т.10 от КТ изисква работникът и служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след сключване на трудовия договор, като без значение за законността на уволнението е дали правото на пенсия е упражнено от него /т.е., уволнението на това основание се извършва по преценка на работодателя/.

В случая правото на работодателя да прекрати на посоченото основание трудовия договор с ищцата е упражнено на 01.10.2018 г. с издаване на заповед, като правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както е посочено в същата е придобито от ищцата през 2018 г. по реда на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО –навършена възраст 65 години и осигурителен стаж – 44 години.

Не е налице при това положение визираната от ответника и обоснована с чл.43, буква „б” КТД пречка за изплащането на обезщетение в увеличен размер по КТД, тъй като не се установява по делото за ищеца да се е осъществило друго, "първо по време основание за пенсиониране" преди процесното, а дори да е било налице такова, не е спорно между страните, че такова право не е било упражнено от ищцата, че правоотношението между страните не е било прекратено и че гратификационно обезщетение до този момент не й е било изплащано. Независимо от установената по делото фактическа обстановка, според която процесното пенсиониране е резултат от възникнало за ищеца "първо по време основание за придобиване право на пенсия по чл. 68 КСО или § 4 от ПЗР на КСО", следва да се отбележи, че тълкуването на договорната клауза на чл.43, буква б КТД налага приемането на извод, че същата е приложима, когато служител на НЗОК се е пенсионирал, получил е обезщетение в увеличен размер по чл. 222, ал. 3 КТ вр. КТД и е сключил последващ трудов договор с предприятието /като работещ пенсионер/, в който случай при пенсиониране по чл. 68 КСО или § 4 от ПЗР на КСО второ обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, вкл. и в увеличен размер по КТД, не му се дължи, което правило съответства и на регламентираната в чл. 222, ал. 3, изр. последно КТ забрана.

При тези съображения съдът намира че ищцата има право на увеличения размер на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ вр. чл.43, буква б КТД, поради което правилно и законосъобразно СРС е уважил исковете.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.

На въззиваемия се следват разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК и такива са сторени в размер на 800.00 лв.- за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 103578 от 28.05.2020 г. по гр. д. № 80333 по описа за 2018 г. СРС, ГО, 52-ри състав, в частта, с която е осъдена Национална здравноосигурителна каса да заплати на В.С.С., ЕГН ********** на  основание чл. 222, ал.3 от КТ, сумата от 3654.00 лева, представляваща обезщетение за три месеца, съгласно разпоредбата на чл.43, б.“Б“ от КТД №РД-14-117/30.06.2017г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 20.12.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта на разноските.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати на В.С.С., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на 800.00 лв.-разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.