РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 556
гр. Пловдив, 12 март 2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение,
ХI с., в открито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й.
и участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 961 по описа за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е по чл.215 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/ във връзка с чл.178,
ал.6 от същия закон.
Образувано
е по жалби на:
1.Н.Г.Б. – собственик на ап.2 на трети
етаж на жилищна сграда в гр.***, ПИ с идентификатор 56784.530.225 в УПИ IХ-225, кв.5 – нов/26-стар/, Л.Г.И. – собственик на боксониера в партерния етаж на жилищна сграда в гр.***, ПИ
с идентификатор 56784.530.225 в УПИ IХ-225,
кв.5 – нов/26-стар/, Е. и Г. Б.– ползватели на боксониера
и ап.2 в жилищна сграда в гр.***, ПИ с идентификатор 56784.530.225 в УПИ IХ-225, кв.5 – нов/26-стар/;
2.К.С.Н., ЕГН **********, М.Н.Н., ЕГН **********, Н.К.Н., ЕГН **********, С.К.Н., ЕГН **********,
Б.Х.К., ЕГН **********, В.Б.К., ЕГН **********, всички с адрес ***,
срещу Заповед № 48-РОА-110 от 06.03.2018 г. на
Кмета на Район Южен Община Пловдив, с която е забранено ползването и достъпа до
невъведените в експлоатация строеж /обект/, представляващ „жилищна сграда“ с
партер, четириетажна, с мансарда, с идентификатор 56784.530.225.1 по КККР на
гр.Пловдив, находяща се в УПИ IХ-225, кв.5 – нов/26-стар/, по плана на
кв.“Въстанически – север“ гр.Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.530.225 по КККР
на гр.Пловдив с административен адрес ул.“***, който строеж се ползва без да е
въведен в експлоатация по законоустановения ред.
Твърди
се незаконосъобразност на заповедта и се иска нейната отмяна.
В
първата жалба се излагат доводи, че строителството е осъществявано на етапи, с
три различни разрешения за строеж, като строежът на двата етажа с партер е
завършен през 1991 г. и е населен през 1992 г., съответно, предвид Наредба
№2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБългария,
§6, същата не се прилага за заварени строежи, завършени до 31.03.2001 г., които
не се били приети по установения ред. Заема се тезата, че ако са налице
отклонения от разрешението за строеж на втория етап от строителството
(съществено променена конструкция в покривната и мансардната част на сградата)
то това обстоятелство не следва да влияе на обитателите на цялата сграда – в
конкретния случай на тези на първите два етажа, построени законно и без
отклонения в строителството.
Във
втората жалба се излагат доводи за липса на мотиви (сочи се, че се преповтарят
тези по КА без да се излагат собствени на заповедта мотиви).
Твърдят
се допуснати СПН в хода на административното производство.
В крайна
сметка се иска отмяна на оспорената заповед.
Претендират
се и разноски.
Ответникът по жалбата – Кметът
на Район“Южен“ Община Пловдив, иска жалбата да бъде отхвърлена, тъй като счита
издадената заповед за законосъобразна и правилна като излага съображения в насока на това, че основанието
за издаването на процесната заповед е невъвеждането на
сградата в експлоатация по установения ред, което и към момента на
приключването на устните състезания не е осъществено.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени от надлежни страни –
адресати на оспорената заповед и възложители на неприетия по установения ред
обект, при наличие на правен интерес, в законоустановения
срок, поради което са допустими.
Разгледани по
същество се явяват неоснователни предвид следното:
Предмет на процесното
оспорване е Заповед № 48-РОА-110 от 06.03.2018 г. на Кмета на Район Южен Община
Пловдив, с която е забранено ползването и достъпа до невъведените в
експлоатация строеж /обект/, представляващ „жилищна сграда“ с партер,
четириетажна, с мансарда, с идентификатор 56784.530.225.1 по КККР на
гр.Пловдив, находяща се в УПИ IХ-225, кв.5 – нов/26-стар/, по плана на
кв.“Въстанически – север“ гр.Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.530.225 по КККР
на гр.Пловдив с административен адрес ул.“***, който строеж се ползва без да е
въведен в експлоатация по законоустановения ред.
Със същата
заповед е определен срок за нейното
доброволно изпълнение и е разпоредено доставчиците на
ел.енергия и вода да прекъснат захранването на обекта с електричество и вода.
Въпросната
заповед е издадена въз основа на
констативен акт №1/07.02.2018 г., съставен в резултат на извършена
проверка от страна на служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ на Район”Южен” –
Община Пловдив. Установено е, след извършен оглед и замерване на място и след
разглеждане на наличната строителна документация, нарушение на чл.154, ал.2,
т.5 и т.6 от ЗУТ, което дава основание за започване на административно производство
по реда на чл.224 а от ЗУТ за спиране изпълнението и забрана на достъпа до
строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл.224 а ал.1
от ЗУТ.
В КА са направени
констатации, че процесната жилищна сграда с партер,
четириетажна, с мансарда, с идентификатор 56784.530.225.1 по КККР на
гр.Пловдив, находяща се в УПИ IХ-225, кв.5 – нов/26-стар/, по плана на
кв.“Въстанически – север“ гр.Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.530.225 по КККР
на гр.Пловдив с административен адрес ул.“***, е изградена със съществени
отклонения от одобрения инвестиционен проект, с което се променя строителната
конструкция и вида на конструктивните елементи и се нарушават предвижданията по
проекта като се изменят съществено общите части на строежа. Според
констатациите по КА съществените отклонения се състоят в:
-изграждането на
пристройка с размери около 1,00 м на 2,70 м на северната фасада към дъното на
имота, с която се увеличава застроената площ на сградата;
-промяна на покривната конструкция от западната страна на
сградата с изградено надстрояване с височина около 1,5 м и ширина 3,7 м;
-промяна на
покривната конструкция от северната страна на сградата като е изградена
стоманобетонна тераса с размери 7,00 м на 1 м с плътен зидан парапет.
Посочено е, че
строежът е четвърта категория и е в завършен вид.
По време на
проверката не се извършват СМР. Прието е, че отклоненията от одобрения
инвестиционен проект са съществени, тъй като се променя строителната
конструкция и вида на конструктивните елементи и се нарушават предвижданията на
проекта като се изменят съществено общите части на строежа.
В крайна сметка,
от административния орган е направен
извод, че в нарушение на разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗУТ, процесният строеж, който е изцяло завършен и се ползва за
живеене, не е редовно въведен в експлоатация от компетентния за това орган.
Обстоятелството, че процесният обект е изцяло
завършен и се ползва за живеене, следва
да бъде прието за категорично установено по делото. То не е спорно между
страните и същите изрично го подчертават в изложените от тях мотиви в особеното
им искане по чл.166 от АПК, инкорпорирано в жалбата - фактът, че
жалбоподателите живеят в жилищата си, част от процесната
сграда, с малки деца и възрастни хора, се ползва от тях като аргумент в
подкрепа на тезата им за спирането на предварителното изпълнение на процесната заповед. В жалбата не се оспорва и
обстоятелството, че сградата не е въведена в експлоатация.
Предвид
посоченото, настоящият състав на Административен съд – Пловдив намира така
оспорената заповед за правилна и законосъобразна като издадена от компетентен
орган, при условията на надлежна делегация
съгласно Заповед № 13 ОА 557 от 05.03.2013 г. на Кмета на Община Пловдив
(л.267), при спазване на процесуално и материално правните предпоставки за
издаването й и съблюдаване на целта на закона.
Достатъчно
основание за законосъобразното издаване
на оспорената заповед е строежът да се
ползва без да е въведен в експлоатация по установения ред от компетентните
органи по чл. 177 от ЗУТ, каквито са и изводите
на административния орган.
Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от
тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ,
като при констатирани нарушения съгласно ал. 6 се забранява ползването им с
мотивирана заповед от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно
лице, въз основа на съставен констативен акт. В конкретния случай процесната сграда е завършена и се ползва, преди да е въведена в експлоатация от органа по чл. 177 ЗУТ.
Безспорно е по
делото обстоятелството, че процедура по приемане на строежа не е завършила и
липсва акт за въвеждане в експлоатация, от което следва, че е налице хипотезата
по чл. 178, ал. 1 ЗУТ. Установено е също по делото по безспорен начин, че
строежа е от четвърта категория. Следователно не е налице изключителната
хипотеза по ал. 2 на чл. 178 ЗУТ.
Неоснователни са
изложените по първата жалба доводи, базирани на обстоятелството, че
строителството на процесната сграда е извършвано на
етапи, на основания няколко разрешения за строеж, съответно след като
съществените отклонения от одобрения инвестиционен проект касаят покривната
конструкция, която е осъществена на втория етап на строителството, то
незаконосъобразна е забраната за достъп до целия строеж и няма пречка да се забрани
достъпа до част от строежа, където са констатираните отклоненията от
разрешеното строителство.
Настоящият състав
счита, че в конкретния случай е без значение обстоятелството, че строителството
е извършвано на етапи и по твърденията в първата жалба осъщественото на първия
етап от строителството е в съответствие с издаденото първо разрешение за строеж
и за него не се прилага Наредба №2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в РБългария - съгласно нейният §6 същата не се прилага за заварени строежи,
завършени до 31.03.2001 г., които не се били приети по установения ред. В
случая, дори и построена на етапи, става въпрос за една сграда, изградена при
отклонения от одобрения инвестиционен проект, които са съществени, тъй като се
променя строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и се
нарушават предвижданията на проекта като се изменят съществено общите части на
строежа. При съществено изменение на конструктивните елементи и/или общите
части на строежа безспорно се засяга цялата сграда, съответно правилно АО е
издал заповедта по отношение на целия обект, който, като осъществен при
съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, представлява опасност
за всички обитатели на сградата, не само за тези, които обитават отделни нейни
части.
Съдът приема за
неоснователни доводите и по втората жалба за липса на мотиви и за допуснати СПН
в хода на административното производство.
Релевантното
правно основание за обследване законосъобразността на заповедта по реда на чл.
168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК е това, визирано в самата заповед - чл.
178, ал. 1 и ал.6
от ЗУТ във връзка с фактическите мотиви на същата. Действително е
налице разминаване между крайния извод в
КА и заповедта, но то не съставлява порок сочещ на незаконосъобразност на
заповедта, тъй като Констативният акт няма абсолютна обвързваща сила за
компетентния за издаване на заповедта орган. Констатациите обаче, залегнали в
този акт, пресъздадени в заповедта, се ползват с доказателствена
сила и истинност по смисъла на чл.
171, ал. 1 АПК и подлежат на оборване в съдебната фаза на производството от
оспорващия с визираните в ал.
2, чл. 171 АПК доказателствени средства.
В горния смисъл Решение № 2432 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 7883/2017 г., II о., докладчик председателят Г.С..
В тази връзка, от
оспорващите не са ангажирали доказателства в хода на съдебното производство,
оборващи КА, т. е. приетите за установени фактически констатации в заповедта се
подкрепят от доказателствата по делото /приложени по административната преписка/.
Такива са именно релевантните фактическите констатации, че строежът се
ползва като жилище преди да е въведен в експлоатация по законоустановения
ред в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ.
При тази
фактическа обстановка АО е издал една законосъобразна заповед. Правното
основание, посочено в оспорения административен акт, е чл.
178, ал. 1 и ал.
4 от ЗУТ. Релевантният факт за приложимостта на посочените норми е
ползването на обекта без да е въведен в експлоатация по нормативно установеният
ред, което в случая е налице. Ирелеватно е
обстоятелството поради какви причини обектът не е въведен в експлоатация
(предвид изложените доводи във връзка с решение № 925 от 24.04.2018 г. по адм.дело № 408/2018 г. на Административен съд Пловдив,
потвърдено с решение № 405 от 10.01.2019 г. по адм.дело
№ 8266/2018 г. на ВАС) , тъй като основанието за издаване на заповедта е по чл.
178, ал. 1 и ал.
6 ЗУТ, за което е достатъчно невъвеждането в експлоатация на обекта, който
се ползва. Какви се причините/условията за въвеждане в експлоатация на обекта и
дали същите са налични или не касателно процесния обект са
предмет на разглеждане в друго производство.
3абраната за
ползване и достъпа по чл. 178 ЗУТ се налага именно с цел да преустанови ползването на строеж, който не е
въведен в експлоатация по надлежния ред. Достатъчен е безспорният факт на
ползване на обекта преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ.
Предвид
изложеното, жалбите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход
на спора на ответника се следват претендираните
разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Предвид липсата на
изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба,
по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая казусът се отличава с
фактическа/правна сложност. Затова съдът счита, че присъждането на юрисконсултско възнаграждение към максимално предвиденото в
чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ би било обосновано. Така, съобразно
фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се
следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в размер на 200 лева на основание чл. 144 от АПК вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран от
гореизложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбите на Н.Г.Б., ЕГН **********,
Л.Г.И., ЕГН **********, Е.Х.Б., ЕГН **********, Г.Н.Б., ЕГН **********, К.С.Н.,
ЕГН **********, М.Н.Н., ЕГН **********, Н.К.Н., ЕГН **********,
С.К.Н., ЕГН **********, Б.Х.К., ЕГН **********, В.Б.К., ЕГН **********, всички
с адрес ***, срещу Заповед № 48-РОА-110 от 06.03.2018 г. на
Кмета на Район Южен Община Пловдив.
ОСЪЖДА
Н.Г.Б., ЕГН **********, Л.Г.И., ЕГН **********, Е.Х.Б., ЕГН **********, Г.Н.Б.,
ЕГН **********, К.С.Н., ЕГН **********, М.Н.Н., ЕГН **********,
Н.К.Н., ЕГН **********, С.К.Н., ЕГН **********, Б.Х.К., ЕГН **********, В.Б.К.,
ЕГН **********, всички с адрес ***, да заплатят на Район „Южен“ Община Пловдив
разноски по делото в размер на 200 лева.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия: