Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

28.02.2019 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 28 януари

Тринадесети наказателен състав година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2868 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на А.К.А., с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 18-0938-004129 от 13.08.2018 г. на Началник Сектор “ПП” към ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП е наложил на А.К.А., глоба в размер на 300 лв., за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не ангажира допълнителни и писмени доказателства в подкрепа на изложеното в жалбата си.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, ДОПУСТИМА Е.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление № 18-0938-004129 от 13.08.2018 г. е издадено от Началник Сектор “ПП” - Плевен към ОД на МВР - Плевен въз основа на Акт № 957021 от 02.08.2018 г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че:

На 02.08.2018 г. в 10:00 часа на ПП-3 км. 67+022 посока гр. плевен като водач на лек автомобил „***“, с рег. №***, извършва следното нарушение:

-Управлява автомобила по републиканските пътища без платена съответна такса за тях, определена в Закона за пътищата.

-Нарушил е чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.

-Иззети са като доказателства – контролен талон № : *** и СРМПС № ***.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН е съставен от полицейския служител С.П.Н. и в същия е отразил, че заема длъжността младши автоконтрольор към Сектор “ПП” – Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

Съдът не споделя направените с жалбата от жалбоподателят възражение, че не е извършил нарушението по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, тъй като така депозираните твърдения противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства, с показанията на актосъставителя и свидетеля по акта дадени непосредствено и устно в съдебно заседание.

Съдът кредитира показанията на свидетелите С.П.Н. и Д.И.А. относно обстоятелствата, свързани с установяване на нарушението и на обстоятелствата, изложени в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

Съгласно законовата разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

От страна на жалбоподателя не е оборена материалната доказателствена сила на акта.

В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по цитираната правна квалификация, тъй като според чл.139, ал.5 от ЗДвП „Движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата”, а видно от графата за възражения  в АУАН, жалбоподателят не посочил такива, като в същия е записано „нямам такива“.

 В чл.179, ал.3 от ЗДвП изрично е посочено, че за неплатена винетна такса се санкционира водачът, управляващ ППС по републикански път, какъвто е бил жалбоподателят.

           От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като  жалбоподателят , в качеството си  на водач на МПС  е съзнавал, че управлява ППС  по републикански път без да е заплатил необходимата за движението на ППС  по републикански път винетна такса.

Правилно и законосъобразно е било квалифицирано деянието и също правилно и законосъобразно е било санкционирано по реда на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, според който, и с оглед конкретиката на казуса, се наказва с глоба във фиксиран размер от 300 лв. водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, когато се касае за управление на пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона. Така наложеното административно  наказание ще спомогне в най-пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла  чл. 12 от ЗАНН - да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото.

Съдът намира, че в случая не са налице основанията за прилагане на нормата по чл.28 от ЗАНН.

Конкретното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения по чл. 139, ал.5 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем.

Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законовоопределените реквизити, като са спазени и предвидените в закона срокове досежно тяхното съставяне, респективно издаване.

Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание е в съответствие с обществената опасност на деянието и дееца, на подбудите и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отговаря на целите  на ЗАНН, като е определено в предвидения от  закона  фиксиран размер от 300,00 лв.

          Предвид гореизложеното, съдът приема, че атакуваното от жалбоподателя наказателно постановление  следва да бъде  потвърдено като законосъобразно и правилно.

Водим от горното и  на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0938-004129 от 13.08.2018 г. на Началник Сектор “ПП” към ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП е наложил на А.К.А., с ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 300 лв., за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: