РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Варна, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500048 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на М. С. М., ЕГН **********, действаща чрез
процесуалния си представител адв. Е. К. срещу решение № 1266/22.11.2024г.
на ОС – Варна, постановено по гр. д. № 1592/2022 г., с което е отхвърлен
предявеният от въззивника против В. И. И., ЕГН ********** и адрес гр.
Варна, ул. „*“ №* и С. И. И., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. „*“ №*, иск
с правно основание: чл.227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на дарението,
обективирано в Нотариален акт № 101 том III, рег. № 4271, дело№ 440/2014
год. на Нотариус Д. Ст.. В жалбата се излага, че решението е
незаконосъобразно поради направените от съда неверни изводи, че ищцата
разполага с достатъчно средства за издръжка и не се намира в трайна нужда.
Сочи, че този незаконосъобразен извод на съда се дължи на неправилна
интерпретация на свидетелските показания- не са ценени показанията на
ангажираните от ищцата свидетели, а е дадена вяра на предубедени свидетели
на ответниците. Твърди се, че съдът не е съобразил и факта, че ответникът С.
И. е придобил правото на собственост върху недвижим имот по договор за
издръжка и гледане и за което не е било нужно да се ангажират доказателства.
Твърди се, че неверни са и изводите, че двамата ответници не могат да
реализират доходи и не разполагат със средства да издържат дарителката,
както и приетото от съда, че последната е получавала средства от извършвана
гадателска дейност чрез сметките на третото лице Т. П.. По изложените
1
съображения моли да бъде отменено първоинстанционното решение и искът
уважен, като бъдат отменен извършените от нея в полза на ответниците
дарения.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С. И.
И. чрез адв. С., с който жалбата се оспорва. Излага, че изложените в нея
възражения са неоснователни, тъй като безспорно е доказано, че същата е
получавала достатъчно средства от извършваната от нея дейност,
свидетелство за което е и заплатеният адвокатски хонорар от 6 000 лв. Моли
решението да бъде потвърдено.
Постъпил е отговор и от ответника В. И. И. чрез адв. А. К., с който
жалбата се оспорва по идентични съображения, като изложените в отговора на
първия ответник. Твърди, че в жалбата не са посочени допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, а само е посочено, че
страните не са били равнопоставени. Излага, че свидетелските показания са
правилно интерпретирани и ценени. Моли решението да бъде потвърдено.
По предмета на така предявените субективно съединени искове се
излагат следните твърдения от страните:
Исковете са били основани на твърдения за извършено с нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 106, том LXX, дело 14676, вх. рег. № 26923
от 27.11.2014 г. на СВ-Варна, дарение на собствения на ищцата М. М.
недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.5510.268.6.1 и съответните идеални части от правото на строеж върху
ПИ с идентификатор № 10135.5510.268, в полза на синовете си – С. И. И. и В.
И. И., като на С. И. са дарени и 90.27 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор
№ 10135.5510.268. Ищцата излага, че е на * години, страда от
неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения и диабетна
полиневропатия.от постоянни болки в крайниците, парене на ходилата и
подбедриците, претърпяла вегетотрофични промени по подбедриците и
ходилата. Диспансеризирана е с опредЕ. инвалидност 52%. Размерът на
инвалидната й пенсия не е достатъчен да покрие разходите й за храна и за
лекарства. Наложило й се да наеме квартира, тъй като синовете й не я
допускали до дарения имот. Освен това бил издаден изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 6627/2014 г., по който тя е длъжник, тъй като обезпечила кредит на
третия си син – И. В. И. и снаха й Д. И.. Въз основа на посочения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, по което е наложен
запор на банковата сметка на ищцата, в която съхранявала спестяванията си.
Ищцата се обърнала към синовете си за ежемесечно осигуряване на средства
за съществуване. От сина си В. И. получила отговор, с който била уведомена,
че й е осигурена стая в дарения от нея имот, в която може да живее, но й била
отказана издръжка. Със С. И. провела телефонен разговор, в хода на който й
заявил, че ще продаде гореописания имот независимо от належащата й
жилищна нужда. На писмената й покана С. И. отговорил по телепоща, че я
кани да живее в дарения от нея имот, въпреки че в действителност тя нямала
2
достъп до същия, а вещите й били изхвърлени. При прояви на агресия от
страна на В. И. спрямо ищцата, С. И. не й се притичал на помощ.
С оглед на това се твърди, че ответниците са проявили непризнателност
до степен, която обуславя възникване на правото на ищцата да развали
договорите за дарения, които сключила с тях, за да си набави необходимите
средства за съществуване.
В срока по чл. 131 ГПК исковете са оспорени от въззиваемите страни С.
И. и В. И. като неоснователни. И двамата оспорват трайната необходимост на
въззивницата от издръжка. Изтъкнато е, че получава както доходи от
упражнявана дейност като „ясновидка“ и от заеманата от нея длъжност
„председател“ на „Асоциация Феномени - Варна“, така и от пенсия и добавки
към нея. Освен това е посочено, че разполага със собствено имущество –
спестявания и недвижим имот, които биха могли да й послужат за набавяне на
необходимите й средства. Индикатор за финансовото благосъстояние на
ищцата било честото й задгранично пътуване. В. И. е изтъкнал, че не
реализира доходи въпреки усиленото търсене на постоянна работа. Трудовите
ангажименти и на двамата ответници били спорадични и непостоянни. В. И. е
оспорил твърдението на ищцата, че проявявал агресия спрямо нея. Наведени
са твърдения, че ищцата е взела решение да напусне дарения имот, след като
започнала интимна връзка със значително по - млад от нея мъж на име Т. Т., за
да заживее с него. Оспорено е твърдението за недопускане до дарения имот.
Въпреки ищцата преместила мястото си на пребиваване, тя установила свое
работно място в една от допълнително изградените постройки в дворното
място на ул. „*“ № *, което посещавала до началото на 2022 г. Изтъкнато е, че
след получаване на покана за предоставяне на издръжка по телепоща от С. И.,
същият призовал ищцата да се върне да живее в това жилище, като заявил, че
заедно ответниците ще й осигурят необходимите средства за храна и
лекарства. Изложено е, че С. Г. превел еднократно сума на своята майка, но
заплащането на ежемесечна издръжка би го поставило в невъзможност да
издържа собственото си дете.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от приложеното по делото
на първоинстанционния съд (л. 6 – 8 от гр. д. № 1592/2022 г. на ВОС), че с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101, том III, рег. № 4271, дело
№ 440/2014 г. по описа на нотариус с рег. № 192, че на 26.11.2014 г.
въззивницата дарила на въззиваемите страни недвижим имот, съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор № 10135.5510.268.6.1 с площ 87 кв. м.,
състоящ се от: салон, кухня с ниша, хол, две спални, баня, тоалет, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта:
10135.5510.268.6.2, ведно с избено помещение с площ 12.25 кв. м., както и
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху дворното място, върху което е построена сградата, с административен
3
адрес по скица: гр. Варна, р-н „А.“, кв. „Г.“, ул. „*“ № *, а съгл. удостоверение
за административен адрес, - с два административни адреса: гр. Варна, ул. „*“
№ * и гр. Варна, ул. „*“ № *, съставляващо ПИ с идентификатор №
10135.5510.268 по КККР на гр. Варна с площ по скица 518 кв. м., с номер по
предходен план: 368, квартал 25, парцел XVIII-368, при съседи:
10135.5510.266, 10135.5510.269, 10135.5510.270, 10135.5510.290,
10135.5510.267. Освен това ищцата е дарила само на сина си С. И.
собствените си 90.27 кв. м. ид. ч. от дворното място с административен адрес
по скица: гр. Варна, р-н „А.“, кв. „Г.“, ул. * № *, а съгл. удостоверение за
административен адрес – с два административни адреса: гр. Варна, ул. „*“ №
*и гр. Варна, ул. „*“ № *, съставляващо ПИ с идентификатор №
10135.5510.268.
С покана от 03. 06.2022г. ищцата е уведомила В. И., че не разполага със
средства да се издържа, налага се да живее на квартира, тъй като ответникът
не я допуска до квартирата, поради което е посочила сметка, по която да й де
предостави издръжка 600 лв. месечно. Покана с идентично съдържание е
изпратена и на ответника С. И. на 30.06.2022г. Няма данни за връчване на
поканите и момента, в който това е станало, но този факт не се оспорва между
страните, а и от изпратените отговори и от двамата ответници може да бъде
направен извод, че поканите са получени. Поканата до надарените за даване
на издръжка е неформален акт и релевантно за изхода на спора по чл. 227, ал.
1, б. "в" ЗЗД, е единствено обстоятелството дали такава е отправена до
надарените от дарителя, който е изпаднал в трайна нужда от издръжка и дали
облагодетелствалите се от дарението са доставили или са отказали да я дадат
(в този смисъл решение № 435/02.11.2011 г. по гр. д. № 1370/2010 г., IV г. о.,
решение № 222/10.07.2000 г. по гр. д. № 1349/1999 г., II г. о. на ВКС).
От приложения изпълнителен лист от 28.05.2014 г., издаден на осн. чл.
417 и чл. 418, ал. 2 ГПК по заповед за изпълнение № 3587/23.05.2014 г. по ч.
гр. д. № 6627/2014 г. по описа на РС – Варна (л. 16 от гр. д. № 1592/2022 г. на
ВОС) се установява, че ищцата, наред с И. В. И. и ЕТ „Елит Инвест 2003 – Д.
И.“, ЕИК: ********* са осъдени да солидарно да заплатят на „ПроКредит
Банк (България“ АД сумата от 23 266.11 лв. – непогасена главница, 829.20 лв.
– просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 09.02.2014 г. –
29.04.2014 г. и 493.20 лв. – наказателна лихва за периода 10.02.2014 г. до
12.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23 266.11 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение – 23.05.2014 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от
491.77 лв., представляваща деловодни разноски.
Видно от амбулаторен лист № 221862036В26/05.07.2022 г. (л. 18 от
делото на ВОС) въззивницата страда от захарен диабет от 2000 г. Към датата
на изготвяне на амбулаторния лист й е поставена основна диагноза
„Неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения“ (Е11.4
G63.2 по МКБ 10). От амбулаторни листи № 22189500614В/08.07.2022 г. и №
22189D00D4B1/08.07.2022 г., че на въззивницата й е поставена и диагноза
4
„Диабетна полиневропатия“ (G63.2 по MKБ10).
Видно от писмо с вх. № 15683/22.06.2023 г. от Агенция за социално
подпомагане (л. 151 – 152 от делото на ВОС) е, че ищцата е лице с увреждане
съгл. експертно решение на ТЕЛК № 02746-099/03.07.2013 г., издадено от
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“
ЕАД. Въз основа на посоченото експертно решение за периода от 01.04.2022 г.
до 31.12.2022 г. от ДСП – Варна е отпусната на ищцата месечна финансова
подкрепа на осн. чл. 70 от Закон за хората с увреждания в размер на 28.91 лв.,
съответно за периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2027 г. в размер на 35.28 лв.
С договор за доброволна делба, обективиран в нотариален акт № 49, том
III, рег. № 5406 от 23.03.2009 г., въззивницата е придобила ПИ – нива с площ
от 9.498 дка, трета категория при неполивни условия, съставляваща имот №
002027 и ПИ – нива с площ от 10.001 дка, трета категория при неполивни
условия, съставляваща имот № 003001 в местност „Дж.“ по КВС на с. К.,
ЕКАТТЕ 37808, общ. Добрич, обл. Добрич.
Не е спорно и се установява от служебно извършената справка от съда в
регистър БУЛСТАТ, че въззивницата е председател на сдружение „Асоциация
Феномени-М. С.“, ЕИК по БУЛСТАТ: 10382337, ежегодно заплаща членски
внос – и през 2022г., и през 2023г. Представени са и разрешителни от
цитираната асоциация, от които е видно, че именно ищцата ги е издавала на
трети лица с оглед осигуряване възможност за практикуват като магове.
От приложена справка от системата на МВР относно проведените
задгранични пътувания от въззивницата през периода от 31.01.2018 г. до
13.09.2021 г. се установява, че ищцата има неколкократни излизания от
страната.
От приложеното удостоверение изх. № 2023051517008702/26.05.2023 г.
от „Изипей“ АД (л. 153 от делото на ДОС) съдът установява, че през периода
от 05.01.2023 г. до 31.01.2023 г. е получила парични суми в общ размер на
1 800 лв., формирани от 7 платежи от различни физически лица с посочени
основания „Паричен превод за – ПП“ и „Паричен превод за - -“. Съдът не
кредитира като достоверни наведените от процесуалния представител на
ищцата твърдения, че сумата от 1 200 лева, наредена от С. Ст. С., е
предназначена за членски внос за 2023 г. в сдружението „Асоциация
Феномени-М. С.“, тъй като не са ангажирани доказателства в този смисъл.
Възраженията, че някои от сумите са предмет на дарения от трети лица, не
променя извода, че ищцата е имала е реализирала някакви доходи
безвъзмездно и те са били за посрещане на нуждите от набавяне на лекарства,
храна и заплащане на комунални сметки. Фактът, че получените средства са от
трети лица не променя извода, че ищцата е получила допълнително средства
за издръжка.
От удостоверение изх. № 95-А-81-1/30.05.2023 г. на „Български пощи“
ЕАД (л. 154 от делото на ВОС) се установява, че за периода от 01.01.2023 г. до
31.03.2023 г. е извършен експресен паричен превод в полза на въззивницата на
20.03.2023 г. на сумата в размер на 500 лв. от физическо лице – Ф. Х. М..
5
От докладната записка, приложена на л. 182 от делото на ВОС, съдът
приема за установено, че ищцата живее на семейни начала със свидетеля Т. П.
Т. в жилище с адрес: гр. Варна, ул. „* *“ № *.
През периода от 01.04.2023 г. до 14.05.2024 г. ищцата е получила общо
сумата от 240 лв. от Е. В. и П. В., формирана от 4 бр. платежи (л. 245 от делото
на ВОС). През периода от 30.05.2023 г. до 09.05.2024 г. ищцата е получила
сумата от 900 лева от различни физически лица, формирана от 15 бр. платежи
с посочено основания „Паричен превод за – ПП“, „Паричен превод за – М. С.
М.“, „Семейна подкрепа“, „Паричен превод за – такса“ и „Подарък“ (л. 258 –
л. 261 от делото на ВОС).
На 16.05.2024 г. по запитване на неустановено лице, ищцата е дала
указания за заплащане на такса в размер на 60 лв. за извършване на
ясновидска услуга чрез платформата „Изипей“, в полза на Т. П. Т., когото е
посочила за свой син.
През периода от 27.02.2023 г. до 11.07.2024 г. е преведена сумата в общ
размер на 13 946.10 лв., формирана от 53 бр. платежи, наредени в страната и в
чужбина, с различни основания („Паричен превод за – КАПАРО“, „Паричен
превод за – ПП“, „Паричен превод за – Т. П. Т.“, „Дарение“, „Паричен превод
за – услуга“, „Паричен превод за – Превод“, „Подарък“, „Паричен превод за –
Работа“, „Паричен превод за – Капаро“, „Паричен превод за – членски внос“,
„Паричен превод за – захранване“, „Паричен превод за – консултация“,
„Семейна подкрепа“, „Паричен превод за М. С. от Хр. Хр. Павел баня“, “hilfe”,
“familienhilfe”, „33737714: Food“) от физически лица в полза на Т. П. Т. (л. 287
– л. 297 от делото на ВОС).
От извлечение от „Микросметка EPCARD“ с IBAN: * с посочен титуляр
Т. П. Т. се установява, че същата е била трикратно заверявана през периода от
23.08.2023 г. до 16.01.2024 г. със суми възлизащи в общ размер на 255.75 лв.,
без посочени основания (л. 298 от делото на ВОС).
Както от приложените публикации по първоинстанционното дело, така
и от служебно извършената справка в социалната мрежа „Фейсбук“ към
платформата Мета се установява, че от профил, наименуван „M. St. (Бяла
Магьосница на България“) ищцата рекламира извършваната от нея ясновидска
дейност.
От депозираното пред първостепенния съд заключение по назначена
съдебно-медицинска експертиза, която настоящият състав на съда намира за
всестранно, изчерпателно и компетентно изготвено се установява, че към
момента на изготвянето на заключението М. С. М. страда от:
неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения – не добре
контролиран; диабетна полиневропатия – с не-добър ефект от провеждано
лечение; затлъстяване; автоимунен тиреоидит, субклиничен хипотиреоидизъм
– неизискващ терапия към момента на констатацията му; хипертонична болест
– добре контролирана с четворна терапия; дислипидемия – провеждана
терапия с подходящ медикамент; артрозна болест (двустрА. гонартроза с
контрактура. Деформираща спондилоза) – страдание, водещо във времето до
6
инвалидизиране на въззивницата; катаракта. Вещото лице е констатирало, че
захарният диабет, хипертоничната болест, дислипидемията и затлъстяването
самостоятелно са фактори, които повишават риска от сърдечносъдови и
мозъчносъдови инциденти (инсулт, инфаркт), а когато са в комбинация, тогава
рискът се увеличава. Към момента на съставяне на заключението е прието, че
въззивницата е в задоволително общо здравословно състояние. По отношение
на захарния диабет е приложено съвременно лечение на въззивницата с
ултрадългодействащ инсулинов аналог – Тресиба и метформин. Лечението на
захарният диабет включва задължително здравословен начин на хранене и
физическа активност. Провежданата терапия за диабетната полиневропатия е
патогенетична (Милгама, Тиоктацид) и симптоматична (Габаневрал),
отговаряща на препоръките. Хипертоничната болест била лекувана съобразно
със съвременните препоръки с добър ефект, оценен чрез стойностите на
артериалното налягане. За дислипидемията въззивницата провежда терапия с
подходящ медикамент, съответно за артрозната болест лечението е
симптоматично (обезболяващо и противовъзпалително). Посочено е, че
катарактата се лекува оперативно. Изложено е, че хранителният лежим на
страдащите от захарен диабет, хипертонична болест и дислипидемия следва
да бъде съобразен със здравословен начин на хранене. Необходим е стриктен
контрол на храните, съдържащи въглехидрати и намаление на храните с
високо съдържание на мазнини. Автоимунният тиреоидит не изисква спазване
на специален хранителен режим. Не са необходими на въззивницата
специални условия на живот. По отношение на артрозната болест, специални
грижи не са необходими, при условие, че лицето е в състояние да се
самообслужва. Необходими са помощни средства при придвижване.
От представената в с. з. пред настоящата инстанция епикриза ИЗ №
1853, се установява, че през периода от 19.02.2025 г. до 24.02.2025 г.
въззивницата е била приета в неврологично отделение на „Многопрофилна
болница за активно лечение „Света А. – Варна““ АД с поставена диагноза
„Исхемичен мозъчен инсулт – тромботичен инфаркт във ВБС, III степен,
Умерено висока степен, МСФ, Захарен диабет тип II, хипертригицеридемия,
дискоординационен синдром“. След изписването й е предписан прием на
следните медикаменти: Сомазина саше 1000 мг. – 1+0+0 /за 1 месец/; Квантон
форте 3х1 т., Аспирин Протект – 100 мг. – 1 т. вечер, Вазопрен 5 мг. – 2х1 т.,
Ко-Ирбесо 1 т./сутрин, Деанксит – 1т./сутрин, Ксидуо 5 /1000 мг. – 2х1 т.,
Инсулин Тресиба 76Е вечер, Хепатранс – 2х1 /за 2 месеца/.
От представеното пред първостепенния съд заключение по назначена
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че въззивницата през м. юли
2024 г. е заплатила наем на стойност 420 лв., ползвани от „ВиК Варна“ АД
услуги за доставяне, отвеждане и пречистване на вода като битов потребител
на обща стойност от 43.48 лв., закупила е лекарства на стойност 63.15 лв. и
сметки за ползване на два мобилни номера на обща стойност 177.98 лв.
От приложените служебна бележка изх. № 8/03.04.2023 г., фактура и
фискални бонове (л. 98 – 100 от делото на ВОС), се установява, че
7
въззиваемият С. И. И. заплатил курс по испански език ниво А1-А2, който
следвало да се проведе през 2023 г., при такси в общ размер от 886 лв.
Показанията на свидетеля П. Ст. П. съдът кредитира в частите, в които е
изложено, че свидетелят й предал пари посредством „Изипей“ АД, което е
станало в началото на годината, т.е. след завеждане на исковата молба.
Казаното от свидетеля, че преди пет-шест години М. е работила, защото е
имала офис в Г., а сега не работи, тъй като той не е виждал офис в А., съдът
намира, че не представляват преки и непосредствени впечатления на
свидетеля, а предположения. Същото важи и за изложеното, че щом синовете
на М. са работели преди 5-6 години, то значи работят и сега. Освен това
недостоверно и в противоречие с останалите показания са дадените от
свидетеля сведения, че се е наложило той от Бургас да пътува до Варна, за да
заведе М. на лекар, при положение че безспорно се установява, че същата
живее с друго лице. Изводите на свидетеля, че М. живее сама, се базират на
факта, че щом той отиде да пият кафе, М. идва сама. Затова и съдът не
кредитира показанията на свидетеля в тази части, в които той излага, че М.
живее сама, няма офис, както и средства да се издържа.
В показанията на свидетеля Т. П. Т., съобразени, депозирани пред
първоинстанционния съд и преценени от настоящата инстанция при условията
на чл. 172 ГПК, са споделени впечатления, че въззивницата страдала от
здравословни проблеми, които наложили дългосрочното й завръщане в
Република България. Получавала пенсия. От момента на напускане на
обитавания от нея имот с адрес ул. „*“ № *, тя заживяла съвместно със
свидетеля в друг такъв, с адрес гр. Варна, ул. „* *“ № *. Съдът не кредитира
показанията в частта, в която са изложени сведения, че въззиваемият В. И.
изхвърлил лични вещи на въззивницата и й възпрепятствал достъпа до имота
с адрес ул. „*“ № *, тъй като същите са изолирани, не кореспондират с
доказателствената съвкупност по делото и не са основани на преки
впечатления на свидетеля. Изолирани са и показанията, в частта, в която
съдържат сведения, че С. И. е възпрепятствал достъпа на въззивницата до
същия имот. Установено е, че същата е продължила да ползва офисите в имота
на Г., за да упражнява дейността си. Освен това, същите не кореспондират с
показанията на свидетеля в останалата им част, предвид данните за гостуване
на свидетелят и на въззивницата в дома на въззиваемия С. И., по покана на
последния през същата година и при липса на данни за възникнал конкретен
конфликт между него и М. М.. Изолирани и неподкрепени от никакви други
доказателства са и изложените от свидетеля факти, че М. живее, като взема
заеми, че няма офис понастоящем и не работи като гадателка. Изложеното от
свидетеля, че М. и багажът й са били изхвърлени от ответника В. не се
потвърждават от останалите събрани гласни доказателства, в които се
установява, че М. по свое желание се е изнесла от имота, като й е помогнала
свидетелката Гв., като това е станало именно за де се установи при свидетеля.
От показанията на свидетеля И. И. И., съобразени, депозирани пред
първоинстанционния съд и преценени от настоящата инстанция при условията
8
на чл. 172 ГПК и тези на свидетелката М. Ст. Гв., съдът установява, че
въззивницата напуснала дома си около 2018 г. когато свидетеля Т. П. Т.
изтърпял наказанието си „лишаване от свобода“. Тя напуснала мъжа си и
заживяла на съпружески начала със свидетеля. Взела със себе си завивки,
дрехи и посуда. Свидетелката Гв. лично по молба на М. й е помагала с колата
да й изнесат багажа. Свидетелката знае от М., тъй като преди това са били
близки, че има връзка с друг мъж- Т., който бил в затвора. След изнасянето
свидетелката сочи, че М. живее в кооперация на първия етаж. Докато е живяла
в имота в Г., въззивницата е ползвала спалня, кухня, баня тоалетна, един офис,
където е разваляла магии и работела като гадателка. Освен това имала още
едно помещение наполовина под земята. Въззивницата живеела без съпруга
си, но когато той дошъл, помолила свидетелката Гв. и сина си И. да вземат
бащата на последния да живее при него, тъй като М. не искала да живее
съвместно с мъжа си. Така бащата на ответниците и на съпруга на
свидетелката живял при тях доста време и посегнал на живота си
впоследствие, като разбрал за връзката на въззивницата и Т.. Оттогава е
станал разломът между майката и синовете й. След като се е изнесла при Т. в
А. М. известно време е продължила да ползва офисите си в Г., но свидетелката
не знае точно докога. Твърди, че в офисите имало бюро, столове, диван,
рафтове, икони, не знае какво е станало с обзавеждането. Св. И. И. също сочи
като причина за напускането на имота в Г. връзката на въззивницата с друг
мъж. Излага, че в момента тя живее на квартира в А. с този Т., и продължава
да се занимава с гадателство. Знае, тъй като тя си пуска реклами във Фейсбук
и от хората е чувал, че тя продължава да е гадателка. След като е напуснала
имота в Г. е продължила да идва, за да си ползва офисите, а сега има вече офис
в новата квартира. Свидетелят не го е посещавал, но знае от хора, които са
ходили. Знае, че никакви пречки не са създавани за М. да си ползва офисите на
Г. и сега може да ги ползва, стига да ги обзаведе, тъй като в тях вече няма
мебели. Не знае къде са, но предполага, че са изнесени от майка му.
От показанията на свидетеля Т. Ив. А. съдът установява единствено, че
еднократно същият е възприел въззивницата да рекламира дейността си като
гадател и е имало поставена табела на офиса й в кв. Г..
В показанията на свидетеля М. Ив. И. се съдържат сведения, че познава
въззивницата отпреди 10 години и е водил своя позната при нея да й бае. По
молба на ответника В. И., за да установи здравословното й състояние,
установил отново връзка с въззивницата чрез социалната мрежа „Фейсбук“,
където тя се рекламирала, че извършва гадателска дейност през м. април 2023
г.“ В този момент той я посетил в обособен офис на адрес: гр. Варна, ул. „* *“
№ *, с цел извършване на гадателска услуга, за която заплатил
възнаграждение в размер на 60 лв., като му била поискана допълнително още
сумата от 400 лв. за разваляне на черна магия, която свидетелят не заплатил.
Твърди, че офисът на гадателката е бил на първия етаж или партер в
кооперация, имало е бюро.
Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото
9
се налагат следните правни изводи:
Договорът за дарение представлява едностранен и безвъзмезден
договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно
отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността на
последното имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се
увеличава. Срещу полученото дареният има моралното задължение за
признателност към дарителя, което при определени обстоятелства се
трансформира в правно такова за даване на издръжка.
Издръжката представлява възникващо по закон правно задължение на
член на семейството (или надарен) да доставя средства за съществуване на
друг, нуждаещ се, член на семейството (дарител). По правило е парично
задължение (ТР № 5/30.01.1992 г. по гр. д. № 5/1991 г., ОСГК на ВС). Има за
предмет периодично, ежемесечно плащане на опредЕ. парична сума.
Допустимо да е в натура, при съгласието на правоимащото лице. Нуждаещият
следва да е неработоспособен (арг. чл. 139 СК). Неработоспособността е
обективно състояние, изразяващо се в невъзможността лицето да полага труд,
срещу който да придобива средства за живот и за съществуването си изобщо
(т. I ППВС № 5/16.11.1970 г.) Може да се дължи на малолетие, старост,
заболяване, физически недъг и др. На второ място, нуждаещият се следва да
не може да се издържа от имуществото си – съвкупността от всички
имуществени права на лицето, които биха могли да послужат като източник на
средства за преживяване.
Видно от основанията за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1 ЗЗД,
правото на дарителя да иска тази отмяна възниква, когато е налице
обществено укоримо поведение от страна на дарения, което съставлява
непризнателност - в различни форми и с различен интензитет. Поради това и
самата отмяна на дарението е санкция за неизпълнение на моралното
задължение на дарения за признателност към дарителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД дарението може да
бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от
която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява
основание за отмяна на дарението по този законов текст, са - трайната нужда
от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на
последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка. В случай, че такава
необходимост не възникне, или не бъде поискана издръжка, задължението на
дарения към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено
със санкция. Систематичното тълкуване на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД навежда
на извода, че правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква,
когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен,
сходна на степента на укоримост на поведението му в другите, уредени от
закона основания за отмяна на дарението (така ТР № 1/21.10.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГК на ВКС).
В настоящия случай, както бе посочено по – горе, не е спорно между
страните, че М. М. е дарила на синовете си С. и В. И.и свои собствени
10
самостоятелен обект и поземлен имот, а впоследствие на 03.06.2023 г. и
съответно на 30.06.2023 г. ги е поканила да й предоставят издръжка в размер
от по 600 лева от всеки от тях, за закупуване на храна и на лекарства. Не е
спорно и обстоятелството, че същите са й отказали парична издръжка, като са
предложили да престират издръжка в натура, ако дарителката се върне в
имота, в който има осигурена самостоятелна стая и сервизни помещения, като
надарените се ангажират да осигуряват храна и медикаменти.
Спорният въпрос в производството е имала ли е нужда от издръжка
въззивницата.
При съвкупна преценка на всички доказателства по делото – писмени и
гласни доказателствени средства, заключенията по назначените съдебно-
медицинска и съдебно-счетоводна експертизи настоящият състав на съда
намира, че въззивницата разполага с достатъчно средства, с които осигурява
своята издръжка, предвид следното:
Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на
поканата или поне към датата на подаване на исковата молба. Последната се
установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или
може да ползва за съответните месеци/определени в цифрова величина/ и
конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му
нужди. За тази цел е необходимо да се установи какъв е размера на средно-
месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката,
като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към
специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат
или да бъдат коригирани - повишени или намалени; трябва ли да се прибавят
и нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното
здравословно състояние на дарителя и т. н. Сумата, съставляваща месечните
средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати,
пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми,
реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които
реално е могъл да реализира - наеми или цена на друго имущество. Наличието
на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва
да е ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото
състояние, възможно ли да се получават наеми, в какъв месечен размер,
евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат
доходи от продажбата му (така Решение № 473/20.01.2012 г. по гр. д. №
263/2011 г., IV г. о., определение № 1427/26.03.2024 г. по гр. д. № 3492/2023 г.,
IV г. о., определение № 50039/25.01.2023 г. по гр. д. № 2554/2022 г., IV г. о.,
определение № 50705/04.10.2022 г. по гр. д. № 2804/2022 г., IV г. о. на ВКС и
др.).
Настоящият състав на съда отчита, че към настоящия момент
въззивницата е лице от женски пол, навършило 72 години, страдащо от
неинсулинозависим захарен диабет, диабетна полиневропатия, затлъстяване;
автоимунен тиреоидит, хипертонична болест, артрозна болест (двустрА.
гонартроза с контрактура. Деформираща спондилоза) – страдание, водещо във
11
времето до инвалидизиране на въззивницата катаракта, които в поотделно и в
комбинация съставляват рискови фактори за сърдечносъдови и
мозъчносъдови инциденти. Действително, такъв инцидент е настъпил –
исхемичен мозъчен инсулт, довел до проявлението на дискоординационен
синдром.
За да определи размера на необходимата месечна издръжка на
въззивницата, настоящият състав на съда съобразява данните от изготвеното
заключение по съдебно-счетоводната експертиза. От същите се установява, че
въззивницата в действителност е понесла разход за наем на недвижим имот в
размер на 420 лв. на 30.07.2024 г., съответно е заплатила такса за ползване и
отвеждане на вода в общ размер от 43.48 лв., формирана от две фактури от по
37.28 лв. и 6.20 лв. Заплатена е такса за ползване на електрическа енергия по
фактура, издадена на 16.07.2024 г. в размер на 63.71 лв. На следващо място е
заплатила такси за ползване на мобилни номера по две фактури, издадени на
една и съща дата в общ размер на 177.98 лв. (126.35 лв. по първата фактура и
51.63 лв. по втората фактура). Въззивницата е закупила и медикаменти на
обща стойност от 63.15 лв. Според данните на НСИ за второто тримесечие на
2024 г. ежемесечният разход за храна и безалкохолни напитки е в размер на
273.29 лв. Настоящият състав обаче намира, че от посочените суми, като
образуващи размера на ежемесечно необходимите средства за издръжка на
въззивницата следва да бъде изключено перото за наем, тъй като с отговорите
на поканите, изпратени по телепоща, и двамата въззиваеми са заявили
готовност да осигурят условия за живот на въззивницата в дареното жилище.
Събрани са гласни доказателства, за достоверността на които съдът вече
изложи мотиви, от които се установява, че въззивницата не е била
ограничавана да ползва самостоятелната си стая, с която е разполагала в
дарения имот. Този факт се потвърждава и от установеното, че след напускане
на имота тя е продължила да ползва обособения в имота офис. Съдът намира,
че безспорно се установи, че въззивницата сама е напуснала имота, който е
обитавала, изнасяйки целия си багаж от там с помощта на св. Гв., а не е била
изгонена от него. Поради което и следва да бъде направен извод, че
направените за заплащане на наем разходи не следва да бъдат включени в
необходимата й издръжка. Дори да се приеме обаче обратното, то следва да се
съобрази, че поради безспорно установеното обстоятелство, че въззивницата
живее в наетия имот заедно с трето лице- св. Т. Т., то същата би дължала наем
и консумативи в размер на ½ от сумата. Настоящият състав на съда счита, че
следва да бъде редуцирано перото за ползване на мобилен номер до по -
малкия от посочените във фактурите от 05.08.2024 г. Специфичната нужда на
въззивницата да ползва мобилен телефон може да бъде удовлетворена и чрез
абонамент единствено за един номер, при по-скромен абонаментен план,
предвид липсата на доказателства в обратния смисъл. Не са установени в
настоящото производство разходи за лекарства, каквито са били предписани
съобразно епикриза ИЗ № 1853, поради което съдът приема за действителни
разходите за медикаменти, както са посочени в заключението на вещото лице
12
по ССчЕ – 63.15 лв., както и за храна и безалкохолни напитки – 273.29 лв.
Перата за „здравеопазване“ и „съобщения“ следва да бъдат зачетени в
установения действителен размер – 63,15 лв., а за телекомуникационни
услуги- 51,63 лв., тъй като действителния им размер, както е установен и от
самото вещо лице е различен от статистическия им такъв. Не са ангажирани
доказателства, а и не са наведени твърдения, че е налице увеличение на
медикаментите, които ищцата следва да употребява периодично предвид
получения в хода на производството инсулт. Вярно е, че медикаменти са
предписани, но дали същата ги закупува или са реимбурсирани от НЗОК, не се
установява. Не следва да бъдат зачетени, както вече се коментира разходите за
наем и консумативи, доколкото ищцата доброволно е напуснала жилището,
което е ползвала безвъзмездно и по този начин сама се е поставила в
положение да заплаща извънреден разход. Дори обаче да бъде призната
опредЕ. сума за това перо, то следва да бъде призната половината от
претендираната сума, а именно - 263,60 лв. При тези съображения,
настоящият състав на съда намира, че действителният размер на
необходимата месечна издръжка на въззивницата възлиза на сумата от
673,23 лв. /в евентуалност с признаване на половината от сумата за наем
и консумативи- 936,83 лв./
За да определи сумата, съставляваща месечните средства, които
дарителят има на свое разположение, съдът на първо място съобрази, че
въззивницата притежава два недвижими имота – ниви с площ 9.498 дка и
10.001 дка, от които би могла да реализира доходи чрез отдаването им под
наем, аренда или би могла да се разпореди с тях. На следващо място, съдът
отчита, че сумите, които въззивницата е получила от парични преводи чрез
„Изипей“ АД, „Български пощи“ ЕАД, „Еконт експрес“ АД през периода от
01.01.2023 г. до 31.07.2024 г. са в общ размер на 3 440 лв. Към тях следва да
бъдат прибавени тези, получени чрез парични преводи до Т. П. Т. чрез
„Изипей“ АД, включително и тези по „Микросметка EPCARD“ с IBAN: * за
периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2024 г. Съдът намира, че следва да съобрази
посочените суми при извеждане на окончателния си извод, независимо от
уклончиво формулираните основания за паричните преводи, тъй като
приобретателят им и въззивницата са във фактическо съпружеско
съжителство и образуват единно домакинство. Последното обстоятелство се
установява, както от показанията на свидетелката М. Гв., така и от
приложената на л. 182 от делото на ВОС докладна записка. Наред с това и
безспорно следва да бъде съобразено установеното по делото обстоятелство,
че въззивницата сама е посочвала, че възнаграждението за извършваната от
нея гадателска дейност следва да бъдат превеждани по сметка на Т. Т., който
представяла за неин син. Видно е, че сумите са превеждани от различни
населени места, като размерът е идентичен на една част от преводите- 50 или
60 лв., като има и такива по 300, 600 и 400 лв.- каквато сума е поискана от
въззивницата за разваляне на магия на св. И.. Предвид горното и като
съобрази, че за голяма част от извършените преводи липсва ясно посочено
13
основание за извършване на превода, съставът намира, че може да бъде
направен извод, че посочените суми представляват приходите на въззивницата
от извършената от нея гадателска дейност. Затова и получените от М. М., чрез
Т. Т. суми, които следва да бъдат отчетени от съда са в общ размер на
13 946.10 лв. Към горепосочените суми следва да бъдат прибавени и 19 бр.
платежи в размер на 35.28 лв., представляващи месечна финансова помощ,
заплащана на въззивницата от ДСП – Варна, или общо сумата от 670.32 лв. за
периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2024 г. По този начин доказаните в
настоящото производство доходите на въззивницата за изследваните 19
месеца са в общ размер на сумата от 18 314.17 лв., а средният им месечен
размер е 963.90 лв.
Средният месечен размер на доходите на въззивницата надхвърля
размера на необходимата й месечна издръжка /дори да бъде прибавен и
размера на заплащания наем./ От гореизложеното следва, че въззивницата не е
изпаднала в състояние на трайна нужда, поради което не е възникнала
възможността да поиска предоставяне на издръжка от дарените от нея лица.
Не се установи наличието на първата предпоставка по иска с правно
основание чл.227 ЗЗД- дарителят да е в трайна невъзможност да се издържа,
поради което и без да се изследват останалите предпоставки- налице ли е
възможност у дарителите да предоставят издръжка на дарителката си, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Решението на ОС-Варна с
идентични правни изводи следва да бъде потвърдено.
Предвид крайния извод на настоящата инстанция следва да бъдат
присъдени разноски на въззиваемите страни в размерите, в които са поискани,
тъй като са налице доказателства за действителното им понасяне, съответно
следва да бъде присъдено възнаграждение за безплатно оказана от адв. К. в
полза на В. И. адвокатска помощ до поискания размер, тъй като същият е
неоспорен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1266/22.11.2024г., постановено по
гр. д. № 1592/2022г. по описа на ОС – Варна.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, да заплати на С. И. И., ЕГН
**********, адрес гр. Варна, ул. „*“ № *, сумата от 1 000 (хиляда) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред въззивната инстанция на осн. чл. 78 ал. 3
ГПК.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, да заплати на адв. А. А. К. от АК
– Варна, л.№*, сумата от 2 650 (две хиляди шестстотин и петдесет) лева ,
представляваща възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ,
изразяваща се в процесуално представителство на въззиваемия В. И. И. пред
въззивната съдебна инстанция по в. гр.д. №48/25г. по описа на АС-Варна, на
14
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните при наличието на
предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15