Р Е Ш Е Н И Е
гр.
К., 08.06.2021 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 07.06.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа гражданско дело № 947 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от В.Д.Д., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетната Д.М.М., ЕГН *********, чрез адв. Ст. Г.-Ч. ***, против М.М.М., ЕГН ********** *** с правно основание в чл. 143, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 142 и чл. 149 от СК.
В исковата молба ищцата, чрез процесуалния си представител сочи, че с ответника живеели на съпружески начала, като в периода на съжителството им се родила дъщеря им Д.М.М., ЕГН **********.
Сочи, че две години след раждането на детето страните се разделили, като от тогава до настоящия момент за детето се грижела единствено майката с помощта на нейните родители. През годините, в които родителите били разделени, бащата не заплащал никаква издръжка на дъщеря си, не бил осъществявал контакти с нея, напълно се бил дезинтересирал от детето.
Твърди, че детето било вече на десет години и имало нужда както от джобни пари, така и от средства за дрехи, обувки и други принадлежности.
Сочи, че от 07.04.2020 г. ищцата била майка на второ дете – Д.В.М. и единствения доход, който получавала бил от обезщетението за отглеждането на второто дете.
Твърди, че нямала информация дали ответникът работел, тъй като не осъществявала контакт с него, или дали имал друго дете, за което да плаща издръжка.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника М.М.М., ЕГН **********, да заплати издръжка в размер на 160,00 лв. месечно, считано една година назад от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г., период, през който ответникът не полагал грижи и издръжка за детето и да осъди същия да заплаща месечна издръжка в размер на 170,00 лв. на дъщеря си Д.М.М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В.Д.Д., ЕГН **********, с пощенски запис, считано от 01.03.2021 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
Ищцата В.Д.Д., се явява лично в открито съдебно заседание и поддържа молбата си чрез процесуалния си представител.
Ответникът М.М.М., редовно призован за открито съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител и не взима становище по депозираната молба.
Заинтересованата страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане”, гр. К.- редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. Изготвят социален доклад, приложен по делото.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ********.2011 г. на община К. е, че малолетната Д.М.М., ЕГН **********, е с родители В.Д.Д. – майка и М.М.М. – баща.
Ищцата В.Д.Д. е майка и на детето Д.В.М., род. на *** г., видно от приложеното по делото удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане ********04.2020 г., издадено от община К..
Малолетната Д.М.М. е ученичка в 3 „б“ клас на ОУ „********“ гр. К. – удостоверение изх. № ****** г.
Видно от удостоверение изх.№ *******03.2021 г. ищцата за периода от 02/2020 г. до 01/2021 г. е реализирала нетен доход само за м. 02/2020 г. в размер на 518.21 лева.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят А. К. З., без родство със страните, заявява, че познавал страните, били приятелски семейства. Сочи, че същите били разделени от 8-9 години, като през това време за детето им се грижила В. и родителите й. Ответникът не е заплащал издръжка, не е виждал да е имал контакт с детето, не знае да е купувал нещо за него. Чувал, че ходи в чужбина да работи.
От приложения по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“, гр. К., е видно, че преките и непосредствени грижи за малолетната Десислава били поети от майката В.Д., като от раздялата между родителите, бащата М. не е изплащал издръжка за детето. Майката отговорно изпълнявала родителските си задължения и успявала да осигури на детето си достатъчно добра среда за неговото емоционално, психическо и физическо развитие.
В заключението на доклада се сочи, че в интерес на детето е необходимо да бъде присъдена издръжка в размер, съответстващ, както на реализираните месечни доходи за задоволяване на основните потребности на малолетната Десислава, така и на действителния жизнен стандарт в страната.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 143 вр. чл. 149 СК.
Съгласно чл.
143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно
чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е.
след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера
на минималната работна заплата. С Постановление № 331 от 26.11.2020 г. на Министерски съвет,
считано от 01.01.2021 г. е определен нов размер на минималната месечна работна
заплата за страната, която е увеличена на 650,00 лв., от което следва, че
гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 162,50
лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се
издържат от имуществото си (чл. 139 СК).
По делото не се спори и се установи от представеното удостоверение за раждане, че ответникът е баща на малолетното дете.
С оглед възрастта му, малолетното дете е дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.
Нуждите на малолетната Д.М.М., която към приключване на устните състезания е на навършени 10 години, се установяват от самия факт на биологичното ѝ съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
По делото не се установи малолетната да има нужда от средства за разходи, различни от обичайните за деца на нейната възраст (за храна, дрехи и др.).
Бащата е
човек в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да
пречи на работоспособността му и може да издържа детето си. Не са представени
доказателства за обстоятелството да има
друго дете, на което да дължи издръжка. От събраните по
делото гласни доказателства и от социалния доклад се установи, че ответникът от момента на раздялата с майката,
не е полагал грижи за детето и не е давал ежемесечна издръжка в натура или
пари.
По делото не се представиха
писмени доказателства за имуществените възможности на ответника в т. ч. за
месечните му доходи.
Вземайки
предвид възрастта на детето, както и обстоятелството, че бащата е в
трудоспособна възраст и обстоятелството, че същият в момента е в Г. /по данни
на брата на ответника А. М., видно от
върната по делото призовка, както и от събраните гласни доказателства/, страна с по-висок жизнен стандарт от
Република България, съдът приема, че
претендираният с исковата молба размер на 170,00 лв. е съобразен, както с
нуждите на детето, така и с възможностите на ответникът да я дава.
Съдът след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на родство с малолетната Десислава, както и възрастта на детето, нуждата от храна, облекло и други потребности намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер от 170,00 лева, а останалите ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от майката.
В петитума на исковата молба ищцата моли съда на осн. чл. 149 СК да бъде осъден ответника да заплаща месечната издръжка за минал период, считано от 18.03.2020 г. в общ размер на 1920,00 лева за една година назад /12 месеца по 160,00 лева/, преди предявяването на иска за издръжка. Не е постъпил отговор на исковата молба, ответникът не се яви и в първото открито съдебно заседание, не взе становище по молбата. Безспорно по делото се установи, че същият не е давал издръжка и не е полагал грижи за детето си, от момента на раздялата с ищцата – 2015 г. Във връзка с това направено искане, съдът намира, че е основателно и доказано и следва да го уважи изцяло за периода, предшестващ датата на подаване на исковата молба, считано от 18.03.2020 г.
Относно разноските в производството:
До приключване на устните състезания ищцовата страна е направила искане за присъждане разноски по делото, за които е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. Претендираните разноски са в общ размер на 400,00 лв. за възнаграждение за адвокат за настоящото производство.
Ответникът ще следва да заплати по сметка на Районен съд- К. 244,80 лв. окончателна държавна такса върху размера на така присъдената издръжка и държавна такса в размер на 76,80 лева за присъдената издръжка за минало време по чл. 149 СК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН ********** *** да заплаща на основание чл. 143, ал. 2 СК на детето Д.М.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка В.Д.Д., ЕГН ********** и двете с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 170,00 лв. /сто и седемдесет лева и нула стотинки/, считано от 18.03.2021 г., до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до момента на плащането й,
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН ********** *** да заплати на основание чл. 149 СК на Д.М.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка В.Д.Д., ЕГН ********** и двете с адрес: ***, за периода от 18.03.2020 г. до 17.03.2021 г. издръжка в размер на 160.00 лева месечно, или в общ размер на 1 920,00 лева /хиляда деветстотин и двадесет лева и нула ст./, ведно със законната лихва.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на РАЙОНЕН СЪД- К. сумата от 321,60 лв. /триста двадесет и един лева и 60 стотинки/ окончателна държавна такса в производството.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН ********** *** да заплати на В.Д.Д., ЕГН ********** сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева и нула стотинки/, представляващи сторените разноски в производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-гр. С. в двуседмичен срок, а в частта му относно допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд- гр. Стара Загора в едноседмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: