№ 25764
гр. София, 03.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110109542 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадено е искане от процесуалния представител на ищеца за изменение на
решението в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да му заплати адвокатски
хонорар за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
В законоустановения срок ответникът не изразява становище по молбата.
Съдът констатира, че искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е направено в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустимо.
По същество съдът намира следното:
Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е: правна помощ по делото
да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна, и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК /в този смисъл –
Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ВКС, I ТО/.
В случая по делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен
между ищеца и адв. С., в който е уговорено, че правната помощ се предоставя безплатно
съгласно чл. 38 ЗАдв, но не е посочено конкретното основание по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
Същевременно е представена Декларация за правна помощ и съдействие от адв. С., в която
изрично е отразено, че правната помощ се предоставя безплатно, тъй като клиентът е близък
на адвоката и е в материално затруднено положение. Съобразно константната съдебна
практика така посоченото обвързва съда, като в тежест на насрещната страна е, ако оспорва
наличието на съответното основание за оказване на безплатна правна помощ, да представи
доказателства. В случая посочените основания в декларацията не са оспорени от ответника,
нито са представени доказателства, които да ги опровергават. В допълнение следва да се
акцентира на обстоятелството, че ищецът е малолетен към датата на сключване на договора
1
за правна защита и съдействие и към датата на приключване на устните състезания, което
подкрепя извода, че се касае за материално затруднено лице.
Щом по делото е осъществена правна помощ без данни за договорено адвокатско
възнаграждение, налице е заявление, че правната помощ е оказана безплатно, и липсват
данни за обратното, както и са налице условия за ангажиране отговорността на насрещната
страна за разноски предвид частичното уважаване на исковете, адвокатското
възнаграждение за адв. С. следва да бъде възложено в тежест на ответника. Това
кореспондира и с принципа по чл. 36, ал. 1 ЗАдв, че адвокатът има право на възнаграждение
за своя труд.
В хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатското възнаграждение се определя в
рамките на предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимум. В случая съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата и
при отчитане на частично уважения размер на исковете на адв. С. се дължи от ответника
адвокатско възнаграждение в размер на 596.54 лв., поради което решението следва да бъде
изменено в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ в частта за разноските Решение № 8063/14.07.2022 г., постановено по гр.
д. № 9542/2022 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав, като ОСЪЖДА Столична община,
ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на адв. М. В. С. от АК
– Ямбол, с личен № **********, с адрес: гр. София, ул. „Верила“ № 1, ет. 2, офис 8, сумата
от 596.54 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца
К. Е. М..
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2