Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Асеновград,
19.02.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори
наказателен състав в публично съдебно заседание на дванадесети януари през две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова, като
разгледа АНД № 799 по описа на Асеновградския
районен съд – ІІ н.с. за 2020 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0239-000140/16.04.2020 г.,
издадено от Началника на РУ-Асеновград, с което на П.Г.П., ЕГН:********** ***, на основание чл. 638 ал.5,
вр. с ал.3, вр. с чл. 461 т.1 от Кодекса за застраховането е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 800 лева за нарушение по чл. 483
ал.1 т.2 от КЗ.
Жалбоподателят П.П. в депозираната жалба
и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. Т. оспорва
наказателното постановление откъм законосъобразност и правилност, като навежда
твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила касаещи задължителното му съдържание, както и неправилно приложение на
материалния закон. Искането към съда е за пълна отмяна на издаденото
НП.
Въззиваемата страна РУ на МВР -гр. Асеновград,
редовно призована не изпраща представител.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата намери за
установено следното от фактическа страна.
Въззиваемата страна РУ на МВР -гр. Асеновград,
редовно призована не изпраща представител.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва
да се разгледа по същество.Разгледана по същество същата е основателна.
С акт за установяване на
административно нарушение от 20.01. 2020 г. е било констатирано, че на
20.01.2020 г. около 22.10 часа в гр. Асеновград на ул. „Васил Левски“ до № 6, жалбоподателят П.
е управлявал собствения си лек автомобил марка “БМВ 330Д“ , английски рег. №
YF57YHG като при извършена проверка от
контролните органи се констатирало, че за автомобила няма валидна за територията на Република България
застраховка „Гражданска отговорност“. Водачът П. представил полица за сключена застраховка във
Великобритания, валидна към датата на проверката, но същата не била счетена за
валидна за територията на Р.България. За горното нарушение на место бил
съставен АУАН в присъствието на водача П., който го подписал без възражения.
Въз основа на АУАН от компетентния орган било издадено и атакуваното НП, с
което на жалбоподателя П. за нарушението е наложена глоба в размер на 800 лева,
като било прието от АНО, че същото е извършено при условията на повторност.
При така установените факти съдът намира
от правна страна следното:
Описаното в НП нарушение е
квалифицирано по чл.483 ал.1 т.2 от КЗ, която норма въвежда задължението за
сключване на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за всяко лице, което управлява моторно превозно средство от трета държава при
влизане на територията на Република България, когато няма валидна за
територията на Република България застраховка. По нататък ал.2 на същия член
пояснява, че лицето по ал. 1, т. 2 е длъжно да сключи гранична застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите на граничния
контролно-пропускателен пункт, от който влиза на територията на Република
България. Анализът на текста показва, че нормата е директно приложима само за
МПС с регистрация в трета държава и то при влизането на територията на
Р.България, тъй като елемент от обективния състав на нарушението е МПС-то да е
регистрирано на територията на Трета държава. Съгласно легалните дефиниции в
пар. 1 т.6 и т.7 от допълнителните разпоредби на КЗ: т.6 "Държава
членка" е държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство и т.7. "Трета
държава" е държава, която не е държава членка по смисъла на т. 6. В конкретния случай, процесното МПС е регистрирано
във Великобритания и съответно е с английски регистрационни табели. Към датата
на констатиране на нарушението 20.01.2020 г. обаче Великобритания е държава-
членка на европейския съюз. Следователно
процесното МПС не е от трета държава, а от държава – членка и изобщо не попада в обективния обхват на
горната разпоредба. Нещо повече, нормата на чл.483 ал. 4 изрично предвижда, че не се сключва договор за гранична застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторно превозно
средство от друга държава членка, каквато е била и Великобритания,т.е. в
конкретния случай за жалбоподателя по принцип не съществува материално-правното
задължение за сключване на застраховка
ГО по отношение на конкретния автомобил.
Отделно от това се твърди от жалбоподателя,че за
автомобила има сключена валидна застраховка във Великобритания, което се
потвърждава и от представената застрахователна полица, видно от която същата е
със срок на валидност от 12.01.2020 г. до 26.01.2020 г., което обстоятелство по
принцип изключва на отделно основание и втория обективен елемент от състава на
горното нарушение, а именно за автомобила да няма валидна за територията на
Република България застраховка.
При
това положение, съдът намира от правна страна на първо място, че извършването
на нарушението не е установено по несъмнен начин, и от събраните доказателства
следва, че съставът му не е реализиран от обективна страна. На второ място,
налице е неправилна квалификация на описаното нарушение по горе-посочената
правна норма, както и неправилно интерпретирани от юридическа гледна точка
факти от състава на нарушението, които го обуславят, като неправилно е
приложена нормата на чл. 483 ал.1 т.2 от КЗ по отношение на автомобил с регистрация в държава–членка.
Горните пороци в НП обуславят неговата
незаконосъобразност и налагат неговата отмяна.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН страните
имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на
жалбоподателя. Последният е направил искане за присъждане на разноски в размер
на 400 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, пред настоящата инстанция. По делото е доказано извършването
на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в приложените
Договори за правна защита и съдействие е удостоверено, че възнаграждението е
заплатено изцяло и в брой.
По делото с молба е направено възражение от
административно-наказващия орган за
прекомерност и намаляване на разноските до минималния размер предвиден в
Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Тъй като размерът на възнаграждението, винаги е
функция на интереса, а в конкретния случай стойността на глобата не е висока, а
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира, че възражението е основателно и
така претендираното възнаграждение за адвокат е прекомерно, поради което следва
да се редуцира по правилото на чл. 18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 и ал.4 от
Наредбата до посочения минимален размер за една инстанция за
административно-наказателни дела, който
е в размер на 300 лева за всяка инстанция. Т.е.
на жалбоподателя следва да се възстановят разноски общо в размер на 300 лева. За
коректност следва да се каже, че по делото са проведени две, а не три съдебни
заседания, както се твърди в искането, а и нормата на чл. 18 е специална по
отношение на минималните размери на възнагражденията за процесуално
представителство именно по дела от административно-наказателен характер, нормата
на чл.7 ал.9 от Наредбата за заплатен допълнителен
хонорар в размер на 100 лв. е неприложимо в случая, тъй като тя изрично касае и
е относима само към граждански дела, а не към такива от
административно-наказателен характер, каквото е настоящото.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази
на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД
на МВР – Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджетни средства.
Предвид гореизложеното
и на основание чл. 63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
20-0239-000140/16.04.2020 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград, с което
на П.Г.П., ЕГН:********** ***, на
основание чл. 638 ал.5, вр. с ал.3, вр.
с чл. 461 т.1 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 800 лева за нарушение по чл. 483 ал.1 т.2 от КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати на жалбоподателя П.Г.П. ЕГН:********** сумата от 300 лв. представляващи направени от същия разноски по водене на делото, за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: