Р Е Ш Е Н И Е №260225
22.03.2022 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 19630/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искова молба на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, ул. Московска № 2, и съдебен адрес ***,
против Е.И.В., ЕГН **********,***
Според
фактите в исковата молба, между банката
и И. Д.В.,***, бил сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта
от дата 28.02.2007г. По силата на договора, банката предоставила на В. сума от
три хиляди лева, който последният да усвоява чрез нарочен платежен инструмент –
кредитна карта, каквато му била предадена. Договорена била променлива лихва,
начислявана ежедневно върху фактически ползваната сума, като усвоените суми
следвало да бъдат върнати чрез минимална погасителна вноска, дължима на
двадесетия ден на всеки месец; кредитния лимит се револвирал ежедневно с
размера на погасената част от заема, като при нереволвирани „ тоест, невнасяне
на месечна вноска “ в четири поредни месеца , правото на ползване на кредита се
преустановявало, а банката придобавала право да начислява лихва за забава върху
невнесената сума. При просрочие от повече от пет месеца, всички суми ставали
предсрочно изискуеми. На дата 15.11.2012г. било открито наследството на И. В.,
но кредитът бил обслужван до ноември 2013г., като през май 2014 един от
наследниците на кредитополучателя, Д. В., платил еднократно 2400 лева от
вземанията на банката по договора, след което длъжниците изпаднали в забава.
Другият
наследник на кредитополучателя, Е.В., приел наследството на баща си.
Твърди се, че всички вземания на банката по
договора са обявени за предсрочно изискуеми с връчена от нотариус на дата
14.03.2019г покана. Чрез заявление по чл. 410 от ГПК , подадено в съда на дата 12.07.2019г., банката
се снабдила със заповед за плащане, издадена срещу ответника по частното гр.
дело № 11653/2019 год. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с., където
били заповядани за плащане следните суми, останали за плащане по договора: 615.52лв.
главница, 742.34 лв. неплатена редовна лихва за периода 19.01.2014г. –
16.05.2019г.; законна лихва в размер на 9.57 лв. за период от 17.05.2019г. до
11.07.2019г. ; държавни такси по приключилото производство по чл. 51 от Закона за наследството, такса за
нереволвиране в размер на 65. 93 лв. и
разноските по спора. В. възразил протев така издадената заповед , при което
банката иска установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК и
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответника оспорва иска като неоснователен.
Сочи различни факти, като според посоченото , още на 09.04.2014г. Д. В. подал
до банката искане, с което заявил, че счита договора за прекратен със смъртта
на баща му; поискал да му се издаде справка за дължимите суми, с оглед тяхното изплащане, както и да се
„приспаднат „ вече внесените от него 680 лева по договора. Сочи и друго
основание за прекратяване на договора – валидността на издадената на И. В.
кредитна карта не била подновена след
смъртта му, което съставлявавло самостоятелно основание за прекратяването на
договора, а оттам – не се дължала възнаградителната лихва, начислена за
ползването на заемните средства след това прекратяване. Възразява ,че договора
за кредит между страните е недействителен по смисъла на чл. 22 от Закона за
потребитеския кредит и смята, че следва да върне само чистата стойност на
кредита. На следващо място – възразява
да е платено в пълен размер. Мотивира и различни
дата на забавата и предсрочната изискуемост, и възразява , че в негова полза е
изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят
направените от него разноски по делото.
Вещото лице
по проведената счетоводна експретиза дава заключение, че след датата на
последното плащане, са останали по договора неплатени 615.52 лева от
главницата, като от платените от Д. В. 2400 лева, банката е приела за платени
2384.48 лева от главницата и 15.52 лева – други такси.
Допустим
като установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, чл. 86,
чл. 1 и сл. от ЗПК, чл. 240 от ЗЗД.
Исковете
са допустими, има идентитет между вземането , описано за заявлението и
заповедта, издадени по ч. гр. дело
№11653/2019 год. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с., и това,
предмет на исковата молба. Спазени са и сроковете по чл. 414 от ГПК и чл. 422
от ГПК.
Съдът
като се запозна с твърденията на страните и ангажираните от тях доказателства ,
съобрази следното :
По
съществуването на договора между страните не се спори, копие от него има на л.
5 от делото; установява се , че И. В. е получил от банката в заем сума от 3000
лева , която е усвоявана на части , чрез нарочен платежен инструмент – получена
от длъжника кредитна карта. Кредитния лимит от 3000 лева е бил достигнат, като
по отношение на извършеното от В. усвояване на кредитния ресурс, съдът
кредитира заключението на вещото лице. Тъй като договора за заем е реален,
съдът приема сключването му.
Договорът
попада под разпоредбите на отменения Закон за
потребителския кредит и следва да
се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК, обн., ДВ, бр. 53 от
30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в
сила от 1.01.2007 г.
На л. 5
и 6 от делото е представено и копие от общите условия, неразделна част от
договора. Тези общи условия са документ със сериозни недостатъци по смисъла на чл. 178 ал. 2 от ГПК
: той е изключително нечетлив, изпълнен с твърде дребен шрифт ,като в текста му
липсват интервали, които да отделят отделните думи , изречения или абзаци,
преносът на нов ред е стилистично неиздържан. Част от разпоредбите на общите
условия, възпроизведени в близост до границите на листа, не могат изобщо да бъдат
разчетени. Съответно , нормите на чл. 7 и чл. 13 от ЗПК не са спазени. В
представените на л. 5 от делото специални условия между страните липсва
посочване на годишния лихвен процент по кредита, като единствено е уговорен
размера на кредитния лимит и падежната
дата на месечната вноска – 20 то число на всеки месец, без да има посочване на
първия такъв. В целия договор отсъстват уговорки за определен или
определяем размер на кредиторово
възнаграждение, годишен процент на разходите или – с оглед спецификата на
договора за револвиращ кредит – размер на минималната погасителна вноска. Тези
липси на свой ред водят до неспазването на чл. 7 т. 4 , 6 и 10 от ЗПК, и само поради това, договорът е
недействителен по смисъла на чл. 14 от този закон. Потребителят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита.
Така или иначе, съдът не намери в договора
между страните клауза, която да определя твърдяния от ищеца размер на
кредиторовото възнаграждание от 17.95 %
годишно, или този, посочен от вещото лице от 15.45 %. В договора или останалите приложени
доказателства изобщо отсъства какъвто и да било определяем или определен размер
на кредиторовото възнаграждение; това се отнася и до дължимите по договора такси.
По силата на чл. 27 от договора, банката – кредитор е длъжна да изпраща на В. ежемесечно извлечение за движението по
сметката му , което да включва сумите на операциите (транзакциите), с които
сметката е била заверена, сумата на таксите и комисионните , както и минималната дължима сума и срока за нейното
погасяване. Месечни извлечения от сметката не са представени изобщо и съдът не
приема за доказано съставянето им. Няма тарифа за дължимите такси или определен
в договора размер на таксите, и съдът не може да формира и извод, че такива
задължения са изобщо възникнали за длъжника.
Няма
данни за точно изпълнение; съдът кредитира заключението на вещото лице, според
което остават за плащане 615.52 лева. Възражението за пълно плащане не може да
бъде споделено.
По
възражението за изтекла погасителна давност:
Вземането
на банката за главницата ( чистата стойност на кредита) се погасява с
изтичането на общата петгодишна давност. Основание за приложимост на кратката
такава няма. Няма изначално договорен
краен срок на договора, с изтичането на който да възникне задължение на
кредитополучателя да върне всичко получено по него; няма посочен минимален
размер на месечната погасителна вноска и съдът не може да извърши преценка на
това , в кой момент длъжникът по него е изпаднал в забава, респ., от кой момент
за вземанията на банката тече давност. Банката е отправила до длъжника
си волеизява за пълна (но не и предсрочна, доколкото в договора няма предвиден срок ) изискуемост
, което е станало на дата 14.03.2019г. Договорени са обаче няколко условия, при
настъпването на които , договорът се счита прекратен, и едно от тях е смъртта
на длъжника ( чл. 69 т. 4 от договора ), при условие , че наследниците уведомят
банката писмено. Не се спори, че наследството на И. В. е открито през ноември
2012г., и че банката е била уведомена за
този факт на дата 09.04.2014г . от друг от наследниците, Д. В. Затова съдът следва да приеме, че считано от
дата 09.04.2014г договорът е прекратен, поради което всички суми по него са
били изискуеми в пълен размер; изтичането на срока на платежния инструмент не
прави всички суми изискуеми, а само води до това, че кредитополучателя е лишен
от последваща възможност да усвоява лимита. Прекратяването означава също така ,
че при всички положения банката няма право на кредиторово възнаграждение след
датата на прекратяването , дори в хипотеза ,в която договорът за кредит поражда
пълното си действие.
Установява
се от приложеното удостоверение за наследници, че наследството на И. В. е
открито на дата 15.11.2012г, ответника е
бил призован по реда на чл. 51 от ЗН и на дата 12.10.2015г. е приел
наследството. Когато в срока на договора длъжникът почине , наследниците му
изпадат в забава едва чрез покана, тоест, по отношение на ответника давност
може да тече само при кумулативното наличие на тази две предпоставки и най –
ранния възможен момент на тази покана е приемането на наследството от страна на
ответника; без покана, В. не е в забава да плати и по отношение на него давност
не тече. Без значение е това, че
договора е бил прекратен в по – ранна дата, тъй като се търси изпълнение на
възникнало в срока на действие задължение.
С оглед казаното, към датата на подаването на
заявлението в съда, 12.07.2019г, общата давност за вземането на банката за
главница не е изтекло, и възражението в
този смисъл е неоснователно.
Искът да
се установи вземане за главницата е основателен в пълен размер , а останалите
следва да бъдат отхвърлени.
Разноските се възлагат в тежест на страните
пропорционално на изхода на спора.
Общия размер на направените от банката
разноски е 672.45 лева, като пропоционално на уважената част, дължат се 287.24
лева (672.45/1463.36*625.09). На адвоката на ответника се дължи съобразно
материалния интерес по делото минимален хонорар от 300 лева, който следва да
бъде завишен с още 300 лева за три от проведените по почин на банката заседания, на основание § 2 от Тарифата по чл.
36 от Закона за адвокатурата ( съдът не може да отрече наличието на хипотеза по
чл. 38 от ЗА). Останалите заседания са проведени поради неизготвяне на
заключение на вещо лице , и съдът не
може да присъди за тях хонорар по този ред в тежест на банката. Така , от общо
600 лева дължат се пропорционално 343.70 лева ( 600/1463.36*838.27 лева ,
колкото е са отхвърлени като претенция).
В. не е направил собствени разноски, такива не му се следват .
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Е.И.В., ЕГН **********,***,
че в отношенията между страните, дължи на „Банка ДСК“ ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в София , ул. „Московска“ № 19, плащане на следните суми,
за които е издадена заповед за плащане № 8057 по частното дело № 11653 по описа
на ПРС за 2019г.: 615.52 лева- главница , ведно със законната лихва върху нея
от дата 12.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането , и 9.57 лева
обезщетение за забава в плащането на главницата от 17.05.2019г до 12.07.2019г.,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в частта, представляваща неплатена редовна (
възнаградителна ) лихва за периода от 19.01.2014г до 16.05.2019г., разход за
изискуем кредит от 30 .00 лева И такси
за нереволвиране от 65.93 лева, като неоснователни.
Осъжда Е.И.В., ЕГН **********,***, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, ул. Московска № 2, и съдебен адрес ***,
сумата от 287.24 лева разноски по двете
дела.
Осъжда „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, ул. Московска № 2, и съдебен адрес ***,
да заплати на адв. С.И. М., личен номер на адвокат *********, адрес на
дейност ************* , хонорар по делото на основание чл. 38 от ЗАдвокатурата
в размер от 343.70 лева.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Окръжен съд гр.Пловдив, в
срок от две седмици от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ