Номер 236304.09.2020 г.Град Бургас
Окръжен съд – БургасIV въззивен граждански състав
На 04.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Диана И. Асеникова Лефтерова
като разгледа докладваното от Диана И. Асеникова Лефтерова Въззивно частно гражданско
дело № 20202100501992 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6,
представлявано от изпълнителния директор Лилия Димитрова, чрез пълномощника
юрисконсулт Кощрова, против Разпореждане № 8996 от 04.06.2020 г. по ч. гр. д. №
2642/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. Т. И. в частта
за претендирани вземания в размер на сумата от 3 568, 65 лева – възнаградителна лихва за
забава за периода 20.05.2014 г. – 20.04.2019 г. и 149, 65 лева – лихва за забава за периода
10.01.2017 г. – 14.02.2020 г. по сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ответника Игнатов договор № CREX-10710451, цедиран от настоящия заявител.
В частната жалба са изложени оплаквания против извода на съда, че процесният
договор за потребителски паричен кредит е недействителен като сключен в нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК поради това, че липсва погасителен план, отразяващ информация
относно това с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихва и
допълнителни разноски се погасява. Поддържа се, че процесният договор за потребителски
кредит е сключен на дата 28.4.2014 г., поради което спрямо него приложение намира
редакцията на Закона за потребителския кредит (в сила от 12.05.2010г., изм. и доп. ДВ.
бр.35 от 22 април 2014г.). Посочва се, че на страница първа от договора е инкорпориран
погасителен план, в който са посочени: размера на погасителната вноска - 45,45 лева и
последна изравнителна вноска - 45,46 лева; броя на вноските - 12 броя; периодичността -
месечни погасителни вноски и датите на плащане на погасителните вноски. Твърди се, че
в конкретния случай лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора, а именно 0,
00 %, поради което не се изисква погасителният план да съдържа последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Навеждат се доводи, че
посочването на компонентите на месечната погасителна вноска не е задължителен реквизит
1
на договора за потребителски кредит.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпореждане и вместо него да
постанови да са издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните със
заявлението суми. Претендира за присъждане на сторените в настоящето производство
разноски.
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия
срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа
необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
Въз основа на закона и събраните доказателства по делото съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по заявление на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против
длъжника П. Т. И. за следните суми по договор за стоков потребителски кредит № CREX-
10710451 от 28.04.2014 г., сключен между длъжника П. Т. И. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, вземанията по който са били цедирани на заявителя „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД: 476, 76 лева – главница; 68, 65 лева – договорна възнаградителна
лихва за периода от 20.05.2014 г. до 20.04.2015 г.; 149, 65 лева – лихва за забава за периода
от 10.01.2017 г. до 14.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по делото.
Издадена е заповед № 1101 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
04.06.2020 г. за претендираната главница в размер на 476, 76 лева, ведно със законната лихва
от 26.02.2020 г. до изплащането й, както и направените по делото разноски за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 75, 00 лева.
С обжалваното Разпореждане № 8996 от 04.06.2020 г. съдът е отхвърлил заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на сумата от 3 568, 65 лева, за която е
посочил, че представлява възнаградителна лихва за забава за периода 20.05.2014 г. –
20.04.2019 г., както и за сумата от 149, 65 лева – лихва за забава за периода 10.01.2017 г. –
14.02.2020 г. Изложени са съображения, че по отношение на сумата от 3 568, 65 лева, както
и за сумата от 149, 65 искането е неоснователно, тъй като договорът е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, тъй като е сключен в нарушение на чл. 11 ЗПК поради това, че няма
необходимото съдържание – липсва погасителен план, отразяващ с всяка отделна вноска
каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява, поради
което приложение намира чл. 23 ЗПК, съгласно който потребителят връща само чистата
стойност на кредита.
По отношение на сумата над претендирания размер от 65, 68 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 20.05.2014 г. до 20.04.2015 г., до размера от 3 568, 65
2
лева, за който съдът се е произнесъл без да е бил сезиран за това, разпореждането подлежи
на обезсилване като недопустимо. Принципът на диспозитивното начало намира проявление
и в заповедното производство, поради което в частта над претендираната със заявлението
сума от 65, 68 лева произнасянето на съда за сумата от 3 568, 65 лева представлява
свръхпетитум. Доколкото сумата от 3 568, 65 лева е посочена както в мотивите, така и в
диспозитива на разпореждането, не може да приеме, че става въпрос за очевидна фактическа
грешка, отстранима по реда на чл. 247 ГПК.
В останалата част по отношение на претендираните суми от 68, 65 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 20.05.2014 г. до 20.04.2015 г., и 149, 65 лева – лихва за
забава за периода от 10.01.2017 г. до 14.02.2020 г., съдът намира следното.
В обстоятелствената част на заявлението по чл. 410 ГПК е посочено, че по силата на
сключения договор кредитодателят е отпуснал сума в размер на 439 лева, а
кредитополучателят се е задължил да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва, а
именно – добавка, съставляваща печалбата на кредитора, на 12 месечни погасителни вноски.
Твърди се, че кредитополучателят дължи неизплатена част от договорената възнаградителна
лихва, считано от падежа на първата непогасена вноска до края на срока на договора.
Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит № CREX-10710451 от
28.04.2014 г., сключен между П. Т. И. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в
параметрите на който е посочено, че лихвеният процент е 0 %.
При наведените със заявлението твърдения за дължимост на сумата от 68, 65 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.05.2014 г. до 20.04.2015
г., и при посочения в договора нулев лихвен процент, съдът намира, че договорът е
недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не съдържа
лихвеният процент по кредита. Ето защо на основание чл. 23 ЗПК потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно не следва да бъде издавана заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
претендираните суми от 68, 65 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от
20.05.2014 г. до 20.04.2015 г., и 149, 65 – лихва за забава за периода от 10.01.2017 г. до
14.02.2020 г. В тази част обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Разпореждане № 8996 от 04.06.2020 г. по ч. гр. д. № 2642/2020 г. по
описа на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6, представлявано от изпълнителния директор
3
Лилия Димитрова, чрез пълномощника юрисконсулт Кощрова, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. Т. И. , ЕГН **********, за сумата, представляваща
договорна възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № CREX-10710451 от
28.04.2014 г. за периода от 20.05.2014 г. до 20.04.2015 г., над претендирания размер от 68,
65 лева до размера от 3 568, 65 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8996 от 04.06.2020 г. по ч. гр. д. № 2642/2020 г.
по описа на Районен съд – Бургас в останалата част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4